kleo 1980 Добавено Октомври 27, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2011 Здравейте!Ще ви разкажа моята история и ще бъда благодарна ако дадете своето мнение.Като чета вашите отговори на Орлин Баев имам впредвид ми вдъхвате такава уверености сили за живот.Аз съм една жена на 30 години която незнае накъде да поеме вече.От 10 години насам живота ми е кошмар.Един ден както си седях в едно заведение така ми се зави свят ,че имах чувството че ще умра от тогава животът ми не е същият.Постоянно ми е зле,вие ми се свят имам чувството че губя равновесие за момент,че потъвам имала съм и няколко тежки кризи с треперене и сърцебиене,който завършват в бърза помощ с диазепам.През годините ме лекуваха от какво ли не и пих какво ли не-транквиланти,антидепресанти,който ме влошават още повече.Преди 6 месеца след поредна тешка криза ,реших за последно да се боря със симптомите и сраха и отидох на лекар.Диагнозата ми е хиперинсулинемия и вегетативна дистония.Четох доста и разбрах,че от хиперинсулинемията не може да имам такива симптоми а и мен ме е страх да остана сама ,за да не ми стане зле.незная вече от какво да се лекувам а имам прекрасно момиченце на 3 год за което трябва да се грижа сама защото с баща й се разделихме.Само да добавя ходих на психотерапия 10 сесийй ,но май нямаше ефект,доволна съм но явно не беше достатъчно.Много ще съм благодарна ако ми отговорите.Благодаря ви предварително! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Октомври 31, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2011 Здравейте Клео От това, което пишете вероятно става въпрос за паническо разстройство. Не става много ясно с какви точно медикаменти сте се лекували и колко дълго сте ги приемали. Друг важен въпрос е защо прекъснахте терапията, 10 сесии са много малко. Други важни въпроси са защо се разделихте с мъжа ви, работите ли, детето ходи ли на детска градина? Къде е детето когато не се чувствате добре или получавате кризи, има ли кой да ви помага, родители, познати? Паническото разстройство може да бъде овладяно, но трябва постоянство и правилно лечение, медикаменти в съчетание с редовна психотерапия може много да Ви помогне. Трябва да потърсите помощ заради себе си и детето си. Много хора се събират, имат деца, после се разделят, живота продължава, Вие сте млада, само на 30 г. Имате още много път пред себе си. Поздрави Илиана Занкова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts