Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Е ли Бог егоист?


vorfax

Recommended Posts

Чел съм, че по - висшите същества се хранят с енергията ни, че чакат да им върнем енергията, която един вид са ни дали едва ли не назаем, значи ли, че те са зависими от нас, в някакъв смисъл Бог е зависим от нас ? "Сине мой, дай ми сърцето си" - така ли е казал Бог ? Че защо му са сърцата ни, зависим ли е от тяхното получаване ? Е ли Бог алтруист или нещата са давам ти, за да ми дадеш ( то така си е по - нормално сякаш, нали всичко се връща, има равновесие) ? Защо трябва да се стремим към Бог и да го търсим? Той търси ли ни, нали ни иска сърцата ? Защо той не ни търси ако толкова му трябваме ? Един езотеричен лаф :"Направете една крачка към нас и ние ще направим десет крачки към вас", дали ? Не може ли те първо да направят крачките ? Една вярваща жена на младини преживяла нещо лошо - не помня какво. Спряла да се занимава с Бог, може и да не е станала точно атеистка, но просто спряла да му обръща внимание. След 25г. или повече, в които тя си живяла щастливо, пак се случило нещо кофти - тя пак се обърнала към Бог. Хммм...Абе Бог май нарочно и е направил гадория, за да я обърне отново към себе си, защо му е, нали е Бог, нали е пълноценен.

Линк към коментар
Share on other sites

Чел съм, че по - висшите същества се хранят с енергията ни, че чакат да им върнем енергията, която един вид са ни дали едва ли не назаем, значи ли, че те са зависими от нас, в някакъв смисъл Бог е зависим от нас ?

Всяка еволюция във Вселената е в една или друга степен зависима от останалите еволюции. Това, което някой дължи или не дължи се регулира от закона за кармата. Заемите са изобретение на банките, не на космическите закони.

"Сине мой, дай ми сърцето си" - така ли е казал Бог ? Че защо му са сърцата ни, зависим ли е от тяхното получаване ? Е ли Бог алтруист или нещата са давам ти, за да ми дадеш ( то така си е по - нормално сякаш, нали всичко се връща, има равновесие) ? Защо трябва да се стремим към Бог и да го търсим? Той търси ли ни, нали ни иска сърцата ? Защо той не ни търси ако толкова му трябваме ?

Трябваме ли му? Или това е заради самите нас? Донякъде днес засегнах въпроса в една друга тема. Тук става въпрос за вяра, за признателност, за любов, които единствено могат да въведат човека в сферата към която е устремен.

Един езотеричен лаф :"Направете една крачка към нас и ние ще направим десет крачки към вас", дали ?

Не. Какво значи да направят десет крачки към нас? Ние трябва да се издигнем до тяхното ниво, а не те да слязат до нашето. Иначе какво развитие ще е това?

Не може ли те първо да направят крачките ?

Импулсът за възход, за развитие, трябва да идва от самия човек, иначе ще имаме насилие. Човек трябва да повярва във висшето за да се устреми към него.

Една вярваща жена на младини преживяла нещо лошо - не помня какво. Спряла да се занимава с Бог, може и да не е станала точно атеистка, но просто спряла да му обръща внимание. След 25г. или повече, в които тя си живяла щастливо, пак се случило нещо кофти - тя пак се обърнала към Бог. Хммм...Абе Бог май нарочно и е направил гадория, за да я обърне отново към себе си, защо му е, нали е Бог, нали е пълноценен.

Правиш предположение и задаваш въпрос въз основа на направеното предположение. Къде остана законът за кармата?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

не, не му "трябваме"

Бог е неутрален алтруист.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Приятелю,

Ти разглеждаш Бог като същество. Бог е енергия по своята същност.

...

Да обичаме само Бог - означава да живеем в Любовта - както спрямо другите, така и спрямо себе си.

...

Всички наши страдания произтичат от погрешните решения на свободната ни воля, която може да реши и да не живее в Любовта.

Благодаря ти, не бях поглеждал по този начин. Просто се запитах защо, когато е навсякъде, аз никъде не го усещам... това е като самотата в тълпа, уж е невъзможна, но може да се усети.

лека нощ

-----------------------Хубаво е че човек си задава въпроси.Зададеш ли въпрос и отговор идва.Само не чакаи хората да дадат твоя отговор.Те ще дадат техния...Мисля че ако започнеш да търсиш какво е БОГ.Ще отпаднат много въпроси.
Линк към коментар
Share on other sites

Не. Какво значи да направят десет крачки към нас? Ние трябва да се издигнем до тяхното ниво, а не те да слязат до нашето. Иначе какво развитие ще е това?
Значи помощ.
Линк към коментар
Share on other sites

Ами тя помощта си я има и то в максимално-възможната степен. Но хората искат да пригодят духовния живот към земния си живот, т.е. да открият някакъв компромисен среден вариант, позволяващ им едновременно да продължат да живеят със старите си мисли и желания, и наред с това да бъдат духовни.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Няма се предвид пригаждане. Смисълът беше, че едва ли не ако направиш една крачка към Бог - ще ти се разкрият/случат в духовен план неща (по отношение на духовното ти осъзнаване, намирането на изход от заплетени ситуации), които се равняват на това все едно Бог да е направил десет крачки към теб.

Линк към коментар
Share on other sites

Просто направи крачката. Резултата сам ще го видиш. Но нека крачката да е действителна. Можеш ли да направиш някаква истинска жертва в името на духовното си развитие? Нещо, което ще ти е от полза и в същото време ще ти е изключително трудно да спазиш? Ако не се сещаш, мога да ти дам няколко варианта.

Линк към коментар
Share on other sites

Ти пък все едно ме познаваш достатъчно та и варианти ще ми даваш. :D

Да не говорим, че едно че може да не се усещам достатъчно стимулиран, за да върша/доведа до край еди какво си, второ че може да нямам силите, трето че може да си навредя ако се престарая. Пък и аз не помня да съм споменавал, че искам да се жертвам за духовното си развитие, или пък че искам кой знае колко да се развия духовно. Аз ако ще се развивам, ще търся конкретни резултати и то такива, за които смятам, че ще са ми полезни/нужни в земния живот (това би ми било стимулът, за други по - висши светове/състояния не съм достатъчно чувствителен/надъхан та да ми е основно). И ако искам да работя за доброто на други хора (материална или духовна работа), то ще е защото просто ще ми идва отвътре, а не защото се мъча да съм по - духовно развит ( присъства ли пък и този последният мотив, то той ще присъства в по - малка степен и ще е продиктуван от страх да речем - фалшива, а може би и вредна работа ще е подобно пресилване). Аз не знам дали искам да се развивам духовно или не, и ако искам - доколко искам. Пък и то не трябва да е самоцел.Не мога да усетя други стимули за подобно развитие освен някакви лични ползи (най - вече) - ползи на този свят (повече) и в по - малка степен някакво подсигуряване за отвъдното, а в най - малка степен за да направя света по - щастлив. Ники_ беше споменал за разкрасяване на земния живот (не чувствам стимул да се освобождавам от него).

Имам няяяякакъв стимул... да съм по - свободен от нещата, в някаква степен да съм над нещата, но не и да се откажа от нещата. Понякога ми се приискват някои неща във връзка със същността на характера/личността ми, но те не са свързани с духовно израстване. Може и всъщност да ме влече личностното развитие, а не духовното - но духовните ми интереси е възможно да са навредили на личностното ми развитие, най - вече със спомагане за обърканост в ума ми. Невъзможно ми е да се стимулирам за някакво духовно развитие, без това да е свързано с последващи материални/духовни придобивки за мен. Не мога да се усещам мотивиран от някакви каузи като изграждане на фино тяло, освобождаване от прераждане, заживяване в някакви си невидими светове, проводник на някакви си невидими сили. Стимул би могло да е себепознаването и познаването на света (но дали би бил достатъчен стимул ?), както и това да са в по - голяма степен над нещата (което пък сигурно е свързано с желание за по - голяма власт над мен и над живота ми, повече усещане за щастие ; е, в някои случаи съм се вдъхновявал и от това, че моите духовни усилия може да са полезни не само на мен, но и на света, но това не ми е било основното).

Сигурно няма как да ме посъветваш за нещо, за което аз вече не съм се опитвал и то не веднъж.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Да не говорим, че едно че може да не се усещам достатъчно стимулиран, за да върша/доведа до край еди какво си, второ че може да нямам силите, трето че може да си навредя ако се престарая. Пък и аз не помня да съм споменавал, че искам да се жертвам за духовното си развитие, или пък че искам кой знае колко да се развия духовно. Аз ако ще се развивам, ще търся конкретни резултати и то такива, за които смятам, че ще са ми полезни/нужни в земния живот (това би ми било стимулът, за други по - висши светове/състояния не съм достатъчно чувствителен/надъхан та да ми е основно).

Аз и нищо не те карам да правиш. Но ти се интересуваше от думите: „Направете една крачка към нас и ние ще направим десет крачки към вас“. А за да ги разбереш е необходимо наистина да направиш въпросната крачка. Дали го искаш или не, дали ще го направиш или не, си е твое решение.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз досега може да съм направил една крачка, или почти една крачка. Възможно е и те да са направили към мен, не знам. :lol: То се забравя. Сигурно са направили, но може и така да ми се струва.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Умът се обърква когато съзре единството в света.Разделението на личностно и духовно развитие е само гледна точка.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...