Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Saper

Душата

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Винаги чета с удоволствие мнения като това и това ,...и това ... :)

Човек може да се наслаждава изключително много на Божествения замисъл и неговата всеобхватност...

Срещал съм много хора (духовно напреднали), които се изкушават да спорят или да развенчават несъстоятелността на подобни твърдения, които изобилстват в горните мнения.

Какво лошо има в подобни мнения обаче? Какво от това, че подобни теории и разсъждения са безплодни и практическа полза от тях в днешни времена няма ?

На развитият ум му е нужна "храна". Той трябва да анализира всичко, да го разпарчетоса, ...след това да може да изрисува анализите си, за да се "разбере" всичко още по-добре...ОК! Дори и това да е илюзия, какво би правил един такъв развит ум, ако си няма такива занимавки, та дори и те да са безполезни (не практични!)? По-добре ли е ума да "твори" глупости и простащини или е по добре да се самозалъгва и да си кротува, плувайки спокойно и самодоволно в басейна на себепознанието и мирознанието, който си е изкопал във задният двор ? Защо трябва да се спори и развенчават подобни илюзии ?!?

Бог си е помислил за всичко... За това четейки подобни мнения, човек може само да се наслаждава и да се радва на Този, който е предвидил всичко и се е грижи за всичко и всеки.

Ако трябва да съм честен докрай обаче, трябва да кажа, че понякога ми е и мъчно... Хората с прекомерно развит ум, и натрупани много знания и чертежи (в духовен план), трудно се реализират в живота и дефакто почти всичките им съпътстващи житейски проблеми остават нерешени. Това е жалко! Но може би това е и "нишана", който след време ще преосмислят и ще могат да се коригират... Може би ?!?, но има и други още по неприятни методи. :)

Всъщност всичко е свързано със прага на поносимост за страданието (индивидуална величина) за всеки човек... Прекрачи ли се той - човек "тегли чертата" и сменя курса...

Понякога нищо друго не ни остава, освен да се помолим за по-нисък праг...и дано подобни умове да се научат да работят със Светлина. Мисля, че това е едно добро решение...

В този ред на мисли Ники,... ще оставя без коментар трите ти лекции, които изнесе днес и забърка и мои мнения. Нищо лично,...но за сега,... просто ще си "помълча"... Без коментар съм!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нефеш е животинската душа. Тя е жизнената енергия, прана. Също низшето аз, т.е. личността.

Сега ми става ясно, защо онзи, който се вайка в Псалтира, толкова желае от Бог да му възвърне душата/"Нефеш"...

:rolleyes:

Хубаво е да се доверяваме на определени мнения за това какво е "Нефеш", "Руах", "Нешама" и пр., но ще е още по-добре, ако сами изследваме Писанията, в търсене на отговорите. Иначе ни остава да повтаряме заключенията на всеки, който се е счел за познал Истината. :)

Писанията, поне библейските, ясно посочват, че Душата не е нисшето, животинско аз, но може да пребивава и в тези сфери.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги чета с удоволствие мнения като това и това ,...и това ... :)

Човек може да се наслаждава изключително много на Божествения замисъл и неговата всеобхватност...

Срещал съм много хора (духовно напреднали), които се изкушават да спорят или да развенчават несъстоятелността на подобни твърдения, които изобилстват в горните мнения.

Какво лошо има в подобни мнения обаче? Какво от това, че подобни теории и разсъждения са безплодни и практическа полза от тях в днешни времена няма ?

На развитият ум му е нужна "храна". Той трябва да анализира всичко, да го разпарчетоса, ...след това да може да изрисува анализите си, за да се "разбере" всичко още по-добре...ОК! Дори и това да е илюзия, какво би правил един такъв развит ум, ако си няма такива занимавки, та дори и те да са безполезни (не практични!)? По-добре ли е ума да "твори" глупости и простащини или е по добре да се самозалъгва и да си кротува, плувайки спокойно и самодоволно в басейна на себепознанието и мирознанието, който си е изкопал във задният двор ? Защо трябва да се спори и развенчават подобни илюзии ?!?

Бог си е помислил за всичко... За това четейки подобни мнения, човек може само да се наслаждава и да се радва на Този, който е предвидил всичко и се е грижи за всичко и всеки.

Ако трябва да съм честен докрай обаче, трябва да кажа, че понякога ми е и мъчно... Хората с прекомерно развит ум, и натрупани много знания и чертежи (в духовен план), трудно се реализират в живота и дефакто почти всичките им съпътстващи житейски проблеми остават нерешени. Това е жалко! Но може би това е и "нишана", който след време ще преосмислят и ще могат да се коригират... Може би ?!?, но има и други още по неприятни методи. :)

Всъщност всичко е свързано със прага на поносимост за страданието (индивидуална величина) за всеки човек... Прекрачи ли се той - човек "тегли чертата" и сменя курса...

Понякога нищо друго не ни остава, освен да се помолим за по-нисък праг...и дано подобни умове да се научат да работят със Светлина. Мисля, че това е едно добро решение...

В този ред на мисли Ники,... ще оставя без коментар трите ти лекции, които изнесе днес и забърка и мои мнения. Нищо лично,...но за сега,... просто ще си "помълча"... Без коментар съм!

:D

Безплодни за едни, но плодовите за други - зависи от плодовитостта индивидуалната. Всяко мнение е от значение.

Иисуса Христа го е обяснил добре в притчата за сеяча, който сее зърно. Не е виновно зърното, че е попаднало на неплодородна почва..

:D

Животът по принцип е Илюзия. Защо ти е жал за тези "бедняци"? Нека си страдат на воля! Презрели са света и богатството. Трупат Богаства там, където няма молци и ръжда...

Бог решава всички житейски проблеми, стига човек да се смири и подчини Нему. Всъщност проблемите идват от човека, а не от Бога. Притчата за Блудния Син ясно посочва това. Когато човек се смири и когато у него има Любов, тогава всичко се подрежда и всичко става добродетелно. Дори и хората около него и ситуациите са пропити с мир и благодат.

Едва ли такъв ще се уплаши. Покрай същия няма безчинства, убийства, лъжи, кражби... дори лоши думи и висок тон. Покрай същия цари единствено хармония и Любов. За щастие съм бил прек свидетел на това.

Накрая излиза, че и проблемите са Бог и онези "беднюги" здраво ги възлюбват. Тогава кое би могло да ги събори?

:D хехе

Големи проблеми имат всички Учители с учениците си, още повече ако приемат да облекчат кармата им, но Учителите подхождат с Любов и към учениците си и към проблемите. Доста Учители боледуват, заради учениците си. Доста учители умират (телата им) преди да завършат процеса. Саможертвеност.

Какво трябва на човек в живота? Нищо, освен Любов. Стига да се научи да няма нужда от храна и вода. Напредналите и сън не ги бори, не боледуват. Но тези са изваяли и душата си, и духът си и са станали Цялостни. Тялото се трансформира и трансмутира... Проблемите остават много, много далеч... :) Всъщност те изчезват от гледна точка на Постигналия. Напълно свободен - от храни, води, зависимости, пари, материя... от себе си дори. Свобода, Мир и Щастие.

Ако Учението не се практикува, а само се философства върху него, то проблемите продължават да присъстват, както и опитите да се бориш с тях, да се посигуряваш, да поправяш и отстраняваш онова, което считаш за криво.

Накрая вземе та излезе, че всичко е право, дори и ти... :sorcerer:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Големи проблеми имат всички Учители с учениците си, още повече ако приемат да облекчат кармата им, но Учителите подхождат с Любов и към учениците си и към проблемите. Доста Учители боледуват, заради учениците си. Доста учители умират (телата им) преди да завършат процеса. Саможертвеност.

Един такъв взе та препаса престилка, и за "десерт" изми краката на учениците Си...и стана тя една...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писанията, поне библейските, ясно посочват, че Душата не е нисшето, животинско аз, но може да пребивава и в тези сфери.

Да, душата. Но при всички случаи не става въпрос за нефеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писанията, поне библейските, ясно посочват, че Душата не е нисшето, животинско аз, но може да пребивава и в тези сфери.

Да, душата. Но при всички случаи не става въпрос за нефеш.

:rolleyes:

Преводачите разправят, че имено "Нефеш" е написано... в древните еврейски текстове.

За най-добър считам превода от 1885 г. - Цариградската Библия... в този превод са участвали доста пробудени люде.

Наскоро излезе нов превод на Новия Завет. Въпросният превод хич не е за подминаване...

За Духът евреите ползват друга дума - "Руах". Така се и превежда в Писанието. Където е писано "Руах" се превежда "Дух", а не "Душа".

Торат-а и Новозоветните Писания не разделят "Душата" на нисша и висша. Душата в Писанието е "Нефеш".

Разделенията и оеднаквяването на думата "Душа" с думата "Дух" и "Нешама" идва по-късно от така наречените езотерици и окултисти. До колко те са били прави можем да съдим само по тленността на костите им. Ако са добили Святост, значи са достойни за следване от последователи.

Брате, има един показател, който служи за най-добър ориентир. Този показател е Постигането.

Ако това, в което Вярваме ни довежда, чрез Надеждата до Любовта, значи Верата ни е права и сме правоверни.

Ако обаче буксуваме и Любов не идва, въпреки, че уж години практикуваме, значи ни е нужно да премислим убежденията си.

Този показател е прекрасен ориентир за мен самия и към него се придържам. :rolleyes:

Много е важно да се види правилно ценността. Тя не се намира в окултизма, в красноречието и в езотеризма като философии и дълбоки проникновения, а се намира в Любовта.

Хора, който не са избавили собственото си тяло от тление, за мен не са критерии вече.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е как аз се набърках в тази тема?!

Руах и Нефеш....най-спокойно им разменят нещата в разните писания и книги.

Според мен човек трябва да изучи добре поне една традиция, която обяснява структурата на човека. След това другите традиции просто се припокриват.

Ааааа, сетих се какво ме накара за пиша по темата :) Има един господин, който много "научно" ги обяснява тези неща и рисува сложни схеми и нарича науката си наука и как била точна наука....

Ами то за всяко нещо, което може да се докаже логически, за него може да се намери логическо обяснение за точно обратното :)

А аз не мисля, че търся доказателства някъде. И с удоволствие бих се оказал неправ.

Важното е живота да върви и развитие да има. Накъде точно няма значение .....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен човек трябва да изучи добре поне една традиция, която обяснява структурата на човека. След това другите традиции просто се припокриват.

Проблемът е, че не винаги се припокриват :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен човек трябва да изучи добре поне една традиция, която обяснява структурата на човека. След това другите традиции просто се припокриват.

Проблемът е, че не винаги се припокриват :)

Ако описват едни и също, ще се припокриват.

Ако не се припокриват, какво ли описват?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако изучим една Традиция и смалим его-то си ще 'видим', че всичко е Едно и само различните езици са проблем... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Здравейте!

Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Туй синьото не се ли чете „Нешама“?

Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас.

Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа.

И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови.

 

Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно. smile.gif

Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание.

Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията.

При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа.

smile.gif

Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език.

Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?!

Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го.

Бъди здрав Станимир!

:king:

п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума.

Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за:

1. Полъх, повей

2. Вятър, буря

3. Желание

4. Дух, дъх

5. Божий Дух

6. Мисли, планира, планува

Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали.

Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение.

Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите.

Въпрос: Кое се преинкарнира?

Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек.

 

 

Темата е много интересна.

Доколкото слушах разни лекции - "нефеш" се реинрарнира, за да поправи грешките си.

 

Според кабалистите  душата може да се реинкарнира в:

*човек със свободна воля;

*дете с аутизъм или даун ( т.е.  без свободна воля);

*материали ( камъни),

*растение ( растящи материали- дърво, треви);

*животно (куче, змия) ( според вида на греховете си - в името на всяко животно е кодирана причина за прераждане като това животно).

 

Ария Кадош често е споменавал фразата "мярка за мярка",  т.е. често бащата или дядото се реинкарнира, за да даде/върне това, което са му правили/причинили ...

 

Линкът е ценен, но пак  може има специфика с преводите и нюансите.

Юдейте (равини, кабалисти...)  меко казано не приемат идеята за светатата тройца и поради това няма как  в техните книги да  кажат "светия дух".

 

Ако правилно се досещам - може би става дума за  шхина  - "Божието присъствие", "облакът на шхина".

Поне  за това често говори Моисей, това е което " свети на лицето му", което му дава сила и мъдрост, което го води.

 

Редактирано от Дъгата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Здравейте!

Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Туй синьото не се ли чете „Нешама“?

Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас.

Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа.

И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови.

 

Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно. smile.gif

Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание.

Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията.

При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа.

smile.gif

Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език.

Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?!

Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го.

Бъди здрав Станимир!

:king:

п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума.

Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за:

1. Полъх, повей

2. Вятър, буря

3. Желание

4. Дух, дъх

5. Божий Дух

6. Мисли, планира, планува

Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали.

Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение.

Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите.

Въпрос: Кое се преинкарнира?

Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек.

 

 

Темата е много интересна.

Доколкото слушах разни лекции - "нефеш" се реинрарнира, за да поправи грешките си.

 

Според кабалистите  душата може да се реинкарнира в:

*човек със свободна воля;

*дете с аутизъм или даун ( т.е.  без свободна воля);

*материали ( камъни),

*растение ( растящи материали- дърво, треви);

*животно (куче, змия) ( според вида на греховете си - в името на всяко животно е кодирана причина за прераждане като това животно).

 

Ария Кадош често е споменавал фразата "мярка за мярка",  т.е. често бащата или дядото се реинкарнира, за да даде/върне това, което са му правили/причинили ...

 

Линкът е ценен, но пак  може има специфика с преводите и нюансите.

Юдейте (равини, кабалисти...)  меко казано не приемат идеята за светатата тройца и поради това няма как  в техните книги да  кажат "светия дух".

 

Ако правилно се досещам - може би става дума за  шхина  - "Божието присъствие", "облакът на шхина".

Поне  за това често говори Моисей, това е което " свети на лицето му", което му дава сила и мъдрост, което го води.

 

Привет!

Нямам представа що за кабалисти са разправяли тези истории...

Съсъдит/душата има различни деления, според различните гледни точки и според това какво се опитват да ни представят.

Нефеш е само едно от тях, но успоредно с този термин вървят термините Руах, Нешама, Хая, Ехида, съотнесени към 5-те свята:

399011_471595022900028_45957995_n.jpg

Асо говорим за Малкут, за латериалния свят, да - Нефеш бива да се поправи. Поправянето става чрез Шохен, а Шхина е следствието от това поправяне - присастъвието на Светлината в самия Съсъд:

"Шхина в изгнание":

Чуто през 1942 г.

Книгата „Зоар” казва: „Той е Шохен, а Тя – Шхина”, и необходимо е да се обясни казаното.

Известно е, че във Висшата светлина не стават никакви промени, както

е написано: «Аз своето АВАЯ не съм променил». А всички имена и

названия възникват само от усещането на светлината в келим, явяващи се

желания за наслаждение, включени в Малхут – коренът на творението. И

оттам всички слизат до нашия свят, към творенията.

И всички стадии, започвайки от Малхут, който се явява корен на

създаването на световете и завършвайки с творенията, се наричат имена

на Шхина. А цялото поправяне се състои в това, че Висшата светлина ще

засвети в тях в цялото съвършенство и тази светлина, осветяваща келим

се нарича Шохен, а всички келим като цяло се наричат Шхина. Светлината

Шохен запълва Шхина и се нарича светлина Шохен, защото се намира (на

иврит шохен) вътре в келим, а съвкупността от всички келим се нарича

Шхина.

Докато не засияе в тях светлината в окончателно съвършенство –

дотогава, това се нарича «време на поправяне», в което ние извършваме

поправянето, позволявайки на светлината изцяло да напълни цялото

творение. А дотогава ще се смята, че Шхина е «в изгнание», защото все

още няма съвършенство във Висшите светове.

И в нашия, най-нисшия от световете, Висшата светлина трябва да

напълни желанието за наслаждение, чието поправяне се нарича «получаване

в името на отдаването». Но засега егоистичното желание е изпълнено с

низки и безмислени страсти, и в него няма място за разкриване величието

на Твореца. А сърцето, вместо да бъде вместилище на Висшата светлина, е

станало място за отпадъци и нечистотии, тоест напълно е потънало в

низки желания.

И това се нарича «Шхина в прахта», тоест тя е унижена толкова, че е

стъпкана в прахта. Защото всички и всеки пренебрегват светостта, и

нямат никакъв стремеж и желание да Я повдигнат от прахта, а избират

низките ценности. И с това причиняват страдания на Шхина, защото не и

отреждат място в своето сърце, което би станало обител на светлината на

Твореца.

Баал Сулам

 

"прахта" и метафора за Малкут.

"Шохен" е Светлината на Твореца.

Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.

 

Поздрави!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам представа що за кабалисти са разправяли тези истории...

Привет!

Съсъдит/душата има различни деления, според различните гледни точки и според това какво се опитват да ни представят.

Нефеш е само едно от тях, но успоредно с този термин вървят термините Руах, Нешама, Хая, Ехида, съотнесени към 5-те свята:

399011_471595022900028_45957995_n.jpg

Асо говорим за Малкут, за латериалния свят, да - Нефеш бива да се поправи. Поправянето става чрез Шохен, а Шхина е следствието от това поправяне - присастъвието на Светлината в самия Съсъд:

"Шхина в изгнание":

Чуто през 1942 г.

Книгата „Зоар” казва: „Той е Шохен, а Тя – Шхина”, и необходимо е да се обясни казаното.

Известно е, че във Висшата светлина не стават никакви промени, както

е написано: «Аз своето АВАЯ не съм променил». А всички имена и

названия възникват само от усещането на светлината в келим, явяващи се

желания за наслаждение, включени в Малхут – коренът на творението. И

оттам всички слизат до нашия свят, към творенията.

И всички стадии, започвайки от Малхут, който се явява корен на

създаването на световете и завършвайки с творенията, се наричат имена

на Шхина. А цялото поправяне се състои в това, че Висшата светлина ще

засвети в тях в цялото съвършенство и тази светлина, осветяваща келим

се нарича Шохен, а всички келим като цяло се наричат Шхина. Светлината

Шохен запълва Шхина и се нарича светлина Шохен, защото се намира (на

иврит шохен) вътре в келим, а съвкупността от всички келим се нарича

Шхина.

Докато не засияе в тях светлината в окончателно съвършенство –

дотогава, това се нарича «време на поправяне», в което ние извършваме

поправянето, позволявайки на светлината изцяло да напълни цялото

творение. А дотогава ще се смята, че Шхина е «в изгнание», защото все

още няма съвършенство във Висшите светове.

И в нашия, най-нисшия от световете, Висшата светлина трябва да

напълни желанието за наслаждение, чието поправяне се нарича «получаване

в името на отдаването». Но засега егоистичното желание е изпълнено с

низки и безмислени страсти, и в него няма място за разкриване величието

на Твореца. А сърцето, вместо да бъде вместилище на Висшата светлина, е

станало място за отпадъци и нечистотии, тоест напълно е потънало в

низки желания.

И това се нарича «Шхина в прахта», тоест тя е унижена толкова, че е

стъпкана в прахта. Защото всички и всеки пренебрегват светостта, и

нямат никакъв стремеж и желание да Я повдигнат от прахта, а избират

низките ценности. И с това причиняват страдания на Шхина, защото не и

отреждат място в своето сърце, което би станало обител на светлината на

Твореца.

Баал Сулам

 

"прахта" и метафора за Малкут.

"Шохен" е Светлината на Твореца.

Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.

 

Поздрави!

в Библията се използват предимно термините "руах" и "нефеш". По-рядко се ползва термина "нешама".

Защо?

Защото писанието (Стария Завет) свършва в изграждането на Ецира (Зеир Анпин - малкото лице на Бога).

Какво означава това?

Библията е алегория на духовната еволюция е представя всеки един етап от нея, засягащ човешката душа. Всичко записано в писанието се отнася към вътре в самия човек, в душата му - растежа и, ако въобще може тъй да се нарече по груб начин.

 

В "началото" душата си е о.к., докато не пожелае познание и самоосъществяването си. Това я вади вън от Рая. Следва етап на инволюция в който душата стига дъното - прахта, ада, шеола... Мъки, страдания, последствия от материализма и от привързванията и от слепотата. Дъното е нещо много хубаво. Както се казва в Будизма - Само от калта може да израсте лотус.

Та там, на дъното, в Малкут, материалното царство, аналогично на материалистичния начин на мислене и светоусещане - там е "заробена", затънала душата - Нефеш.

От тук на сетне няма на къде освен "нагоре". Душата започва да се издига, правейки опит да излезе от този начин на мислене, на световъзприемане, на живеене. Започва да търси.

Това в писанието е символизирано с историята от Авраам до Моисей и Исус Навин... до стигането на човека до убеждението, до разбирането, че именно чрез сърцето си бива да живее, чрез любовта, чрез себеотдаването, защото в това е смисъла и щастието.

Преди това се минава през червено море, през пустинята... където се получава Закона/Тора, чрез която става познанието върху греха (правилно/неправилно)...

Та човек се установява в сърцето си и започва да изгражда връзките, правилните взаимоотношения със себе си и със света/ближните си.

Тези връзки са 12 (13) на брой колкото са и Израилевите колена/родове.

Чак когато този връзки са правилни, праведни, което става чрез Шохен (Светлината възвръщаща към Твореца), чак тогава може да се говори за "Руах", защото той спада към Ецира, изградена от правилното взаимовръзка между 6 от сефиротите, под патронажа на Тиферет (сърцето). В тази правилна всаимовразка изгрява Шхина - което се описва с възможността на човек да отдаде на свой ред Светлина (Любов), посредством това, че е допуснал, че се е явила в него Светлината на Твореца (Шохен), за което се казва: "ние отдаваме твоя от твоих".

Тук свършва Стария Завет, с идването на Светлината в човека, която е аналогия с раждането на Христос в човешкото сърце. Който Христос поправя душата и дава Нешама, Хая и Ехида, но това вече е описано в Новия Завет

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, ти си по-напред с материала.

Моля те,  би ли  коментирал термините, свързани с Божия дух  и  как  би се изразило триединството на иврит.

 

Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.

 

С цялото му уважение към всички религии,

бих помолила, ако може, да се направи лингвистичен коментар.

 

Иначе знам- официално равините отричат триединството, защото Бог е един, а не трима.

Всичко друго  е идолопоклонничество (всяко разделение, вкл.  икони, кръстове и разпятия), което  е най-големият грях според тях.

 

Ако може нека се коментира темата безпристрастно

и моля да няма емоционални атаки, защото темата е  достатъчно деликатна.

Търсим истината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, ти си по-напред с материала.

Моля те,  би ли  коментирал термините, свързани с Божия дух  и  как  би се изразило триединството на иврит.

 

Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.

 

С цялото му уважение към всички религии,

бих помолила, ако може, да се направи лингвистичен коментар.

 

Иначе знам- официално равините отричат триединството, защото Бог е един, а не трима.

Всичко друго  е идолопоклонничество (всяко разделение, вкл.  икони, кръстове и разпятия), което  е най-големият грях според тях.

 

Ако може нека се коментира темата безпристрастно

и моля да няма емоционални атаки, защото темата е  достатъчно деликатна.

Търсим истината.

Здравей!

Абе не съм сигурен колко съм напред, ама съм убеден в това колко съм назад... :-)

Със сигурност не съм и лингвист.

 

Това, което мога да направя е да разясня що-годе от позицията на опитността и разбирането ми.

Бог е един, но в Неговата трансцеденталност може да се опишат три характеристики - Пустота, която е наречена Айн (Нищо-то),; Бейзкрайността/Безграничност - Айн Соф, т. е. в Него липсват каквито и да е ограничения; и Безкрайна Светлина - Айн Соф Аур:

The Zohar explains the term "Ein Sof" as follows:

Before He

gave any shape to the world, before He produced any form, He was alone,

without form and without resemblance to anything else. Who then can

comprehend how He was before the Creation? Hence it is forbidden to lend

Him any form or similitude, or even to call Him by His sacred name, or

to indicate Him by a single letter or a single point. . . . But after He

created the form of the Heavenly Man, He used him as a chariot wherein to descend, and He wishes to be called after His form, which is the sacred name 'YHWH'.[1]

In other words, "Ein Sof" signifies "the nameless being." In another passage the Zohar reduces the term to "Ein" (non-existent), because God so transcends human understanding as to be practically non-existent.[2]

In addition to the Sefer Yetzirah and the Zohar,

other well-known explications of the relation between Ein Sof and all

other realities and levels of reality have been formulated by the Jewish mystical thinkers of the Middle Ages, such as Isaac the Blind and Azriel.[3] Judah Ḥayyaṭ, in his commentary Minḥat Yehudah on the Ma'areket Elahut, gives the following explanation of the term "Ein Sof":

Any name of

God which is found in the Bible can not be applied to the Deity prior

to His self-manifestation in the Creation, because the letters of those

names were produced only after the emanation. . . . Moreover, a name

implies a limitation in its bearer; and this is impossible in connection

with the 'En Sof.'

http://en.wikipedia.org/wiki/Ein_Sof

 

The Ten Sefirot

Main articles: Sephirot and Ohr

According to Gershom Scholem, Ein Sof is the emanator of the 10 Sefirot. Sefirot are energy emanations found on the Kabbalistic Tree of Life.[3] Ein Sof, the Ancient of All Ancients,

emanates the Sefirot into the cosmic womb of the Ein in a manner that

results in the created universe. The three letters composing the word

"Ein" indicate the first three purely spiritual Sefirot.[4]

The ten aspects of the Divine, with the relation to its precursor states of nonexistence, its self-realization stage called Tzimtzum,

and their immediate manifest reflection in the top three aspects with

the gap between those exalted states of being and the lower more mundane

types, along with Da'at, the 11th or uncounted aspect of the divine which is a path that is forbidden, can be described as:

000. Ain (Nothing; אין) 00. Ain Soph (Limitlessness;אין סוף ) 0. Ain Soph Aur (Endless Light; אין סוף אוֹר) -.Tzimtzum (Contraction; צמצום)

  1. Keter (Crown; כתר)
  2. Chokhmah (Wisdom; חכמה)
  3. Binah (Understanding; בינה)

-.Daat (Knowledge; דעת)

  1. Chesed or Gedulah (Loving Kindness or Mercy; חסד)
  2. Gevurah or Din (Power or Judgement; גבורה)
  3. Tiferet (Beauty or Compassion; תפארת)
  4. Netzach (Triumph or Endurance; נצח)
  5. Hod (Majesty or Splendor; הוד)
  6. Yesod (Foundation; יסוד)
  7. Malchut (Realm; מלכות)

Concerned with philosophical

criticism of any misinterpreted duality or multiplicity in God, the

Kabbalists never tire of stressing that the Sephirot are bound up in the

Ein Sof, and without the Ein Sof have no existence. Nonetheless, in

Medieval Kabbalah, if the sephirot are only vehicles to manifest God,

then why are they sometimes related to as Divine in themselves? Moshe Cordovero,

who gave the first full sytemization of Kabbalah in the 16th century,

adopts a compromise position; the sephirot consist of 10 lights invested

in vessels. The vessels are differentiated vehicles for creation, while

the light is undifferentiated light of the Ein Sof, in the manner that

water is poured into different shaped vessels, or light streams through

different colours of glass.

Според мен тази троична трансцеденталност е просто дълбочината, изначалността на самия Кетер.

Още от енциклопедиите:

http://www.eleven.co.il/article/15021

 

http://translate.googleusercontent.com/translate_c?depth=1&ei=Eg8jUZTiEcjKsgaProGwBQ&hl=bg&prev=/search%3Fq%3Dayn%2Bsof%2Bkabbalah%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26hs%3DNu1%26tbo%3Dd%26rls%3Dorg.mozilla:bg:official%26biw%3D1680%26bih%3D946&rurl=translate.google.bg&sl=en&u=http://iph.ras.ru/elib/3501.html&usg=ALkJrhgfC3RQFfBn6giG20KmdS3bLcCbVg

 

Също е добре да се прегледат следните:

Сефер Йецира (Книга на Създането): http://www.kabbalah.info/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE

 

Ец Хаим (Дървото на Живота)http://www.kabbalah.info/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%B0%D1%80%D0%B8/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0

 

И в Християанството Бог е Един, а не трима. Бог е Един с три лица/ипостаса - Отец, Син и Свят Дух - три аспекта, три характеристики, за които Учителя казва че са Мъдрост, Любов, Истина.

Или Мъдрост, Любов, Чистота

 

Старецът Тадей казва:

 Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е

светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в

Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три

Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна,

равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият

живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

  И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл  

...

Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

 

 А в Хасадизма:

Elements of Besht’s doctrines

The foundation-stone of Hasidism as laid by Besht is a strongly marked panentheistic

conception of God. He declared the whole universe, mind and matter, to

be a manifestation of the Divine Being; that this manifestation is not

an emanation from God, as is the conception of the Kabbalah by Mitnagdim,

for nothing can be separated from God: all things are rather forms in

which God reveals Himself. When man speaks, said Besht, he should

remember that his speech is an element of life, and that life itself is a

manifestation of God.

Even evil exists in God. This seeming contradiction is explained on the

ground that evil is not bad in itself, but only in its relation to man.

It is wrong to look with desire upon a woman; but it is divine to

admire her beauty: it is wrong only insofar as man does not regard

beauty as a manifestation of God, but misconceives it, and thinks of it

in reference to himself. Nevertheless, sin

is nothing positive, but is identical with the imperfections of human

deeds and thought. Whoever does not believe that God resides in all

things, but separates God and them in his thoughts, has not the right

conception of God. It is equally fallacious to think of a creation in

time: creation, that is, God’s activity, has no end. God is ever active

in the changes of nature: in fact, it is in these changes that God’s

continuous creativeness consists.

This panentheism

would have been ignored, had Besht not been a man of the people. He

gave his metaphysical conception of God an eminently practical

significance.

The first result of his principles was a remarkable optimism.

Since God is immanent in all things, all things must possess something

good in which God manifests Himself as the source of good. For this

reason, the Besht taught, every man must be considered good, and his

sins must be explained, not condemned. One of his favorite sayings was

that no man has sunk too low to be able to raise himself to God.

Naturally, then, it was his chief endeavor to convince sinners that God

stood as near to them as to the righteous, and that their misdeeds were

chiefly the consequences of their folly.

Another important result of his doctrines, which was of great practical importance, was his denial that asceticism

is pleasing to God. “Whoever maintains that this life is worthless is

in error: it is worth a great deal; only one must know how to use it

properly.” From the very beginning Besht fought against that contempt

for the world which, through the influence of Isaac Luria’s

Kabbalah, had almost become a dogma among the Jews. He considered care

of the body as necessary as care of the soul; since matter is also a

manifestation of God, and must not be considered as hostile or opposed

to Him.

As Besht fought ascetics, so he fought the rigidity and sanctimony

that had accreted to strict Talmudic viewpoints while not abrogating a

single religious ceremony or observance. His target was the great

importance which the Talmudic view attaches to the fulfillment of a law,

while almost entirely disregarding sentiment or the growth of man’s

inner life. While the rabbis of his day considered the study of the

Talmud as the most important religious activity, Besht laid all the

stress on prayer.

“All that I have achieved,” he once remarked, “I have achieved not

through study, but through prayer”. Prayer, however, is not merely

petitioning God to grant a request, nor even necessarily speaking to

God, but rather (“cleaving”, dvekut)— the glorious feeling of

’Oneness with God Almighty’, the state of the soul wherein a man or

woman gives up their consciousness of separate existence, and join their

own selves to the Eternal Being of God Supreme. Such a state produces

indescribable bliss, which is the foremost fruit of the true worship of

God.

Учение

Бешт (сокращённое имя его) разработал в рамках иудаизма изощренную

мистическую систему, основанную не на интеллектуальном постижении Бога

(как это делали учёные каббалисты), а на страстном религиозном рвении,

доступном простым мирянам. Целью был двекут — единение с Богом.

Идея двекут

(«прилепления») заимствована из самой Торы: «[Дабы ты] любил Господа

[YHVH], Бога твоего, слушал глас Его и прилеплялся [давок] к Нему; ибо в

этом жизнь и долгота дней твоих…» (Втор. 30:20). Достигнуть двекут —

значит осознать Присутствие Бога в твоей жизни. Позже хасидские учителя

утверждали, что двекут — это такой союз с Богом, который требует полного

растворения в Нем собственного «я». Бешт, в отличие от раввинов,

приверженных сложным теоретическим построениям и кропотливым

исследованиям, полагал, что двекут — высшая цель религиозной жизни — не

является прерогативой избранных мистиков, знакомых с эзотерическими

писаниями и каббалистическими комментариями Торы, а представляет собой

состояние сознания, доступное даже человеку совершенно неграмотному.

Достаточно просто отдаться радости служения Богу через мицвот

(заповеди). «Божественное Присутствие не нисходит на того, кто печалится

в заповедях; оно нисходит на того, кто в заповедях радуется» (Бешт).

Изречения

  • Мир — из Бога и в Боге.
  • Человек — как бы лестница, вершиною своею упирающаяся в небо; все его поступки и слова оказывают воздействие на небесные сферы
  • Ни один человек не падает так низко, чтобы не смочь подняться к своему Творцу
  • Чтобы вытащить из грязи себе подобного, нужно самому ступить в грязь
  • Мелкие цадики любят мелких грешников, великий цадик любит великого грешника
  • иногда святость — всего лишь нечистое искушение
  • каждый еврей является частью Шехины
  • Не отвергай красоту девушки, но стремись, чтобы признание красоты

    возвращало тебя к её источнику — Богу. Если человек овладеет этой

    мудростью, то его физическое наслаждение будет влечь за собой и духовный

    рост

Бааль Шем Тов - http://en.wikipedia.org/wiki/Baal_Shem_Tov#Elements_of_Besht.E2.80.99s_doctrines

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%A8%D0%B5%D0%BC_%D0%A2%D0%BE%D0%B2

 

Един или трима: каква е разликата?

http://www.pravoslavieto.com/history/20/1934_mitr_Kallistos_Ware/choveshkata_lichnost_ikona_na_Troitsata.htm

 

Съществуват следователно две различни действия у Отца в качеството Му

на начало. Едното се нарича раждане и има за предмет Сина, а другото се

казва изхождане и се отнася за

Светия Дух.

Тия две действия, непостижими за човешкия ум, имат за последствие вечната проява на Сина св. Духа.

В Светата Троица не трябва нито да разделяме съществените свойства,

нито да смесваме личните. Защото, ако припишем на лицата различни

съществени свойства, бихме създали много

богове и бихме нарушили догмата за единството на Бога. Ако ли пък,

напротив, отдадем на друго лице личното свойство на едно лице, в такъв

случай би се унищожило личното различие и

така нарушаваме догмата за троичността на лицата. Най-после, ако личното

свойство сметнем за съществено свойство, бихме отдали на трите лица,

имащи еднакво същество, онова, което

принадлежи само на едно лице.

Освен вътрешното и вечно двояко действие Отецът има още и едно външно

действие, предмет на което е видимият и невидимия свят. Първият се

състои в създаването на веществения,

видимия свят, а вторият - на невидимия, напр. ангелите.

Външното действие на Отца се извършва чрез Сина, а Светият Дух

освещава с благодатта Си и двата свята вследствие на посланието, което

получава от Отца и Сина. Това послание се

проявява особено, от една страна, в ония боговдъхновени и избрани мъже,

които подготвяха човечеството да посрещне достойно идването на Месията.

От друга страна, то се проявява в

Църквата чрез влиянието на Светия Дух върху вярващите и в опазването на

залога на Божественото учение.

Голяма заблуда би било да смесваме пращането на Светия Дух от Отца и

Сина с предвечното Му изхождане, чрез което се произвежда. Защото това

изхождане става само от Отца,

единственото начало в Светата Троица, и никой не може нито пряко, нито

косвено да даде това предвечно изхождане на Сина, без да засегне самата

догма за троичността на лицата.

http://www.pravoslavieto.com/books/istinite/3_svTroica.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

И аз това се чудя - защо юдейте неприкрито се смеят, че християнството е идолопоклонничество.

 

А пък християните - защо отхвърлят  по-дълбочинните тълкувания (вкл. кабала) на древните източници, та нали се признава,че една книга е вярна или не е, свещена или  не е.

И ако съборите са отрекли определени доктрини, то съвременниците не би ли трябвало да си поправят грешките?

 

Извинявам се, ако темата става по-догматична и религиозна. Уча се да задавам въпроси :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

И аз това се чудя - защо юдейте неприкрито се смеят, че християнството е идолопоклонничество.

 

А пък християните - защо отхвърлят  по-дълбочинните тълкувания (вкл. кабала) на древните източници, та нали се признава,че една книга е вярна или не е, свещена или  не е.

И ако съборите са отрекли определени доктрини, то съвременниците не би ли трябвало да си поправят грешките?

 

Извинявам се, ако темата става по-догматична и религиозна. Уча се да задавам въпроси :3d_039:

Православието не е езотерика и дори не е ранно християнство, и обяснението от линка, съответно не е езотерично, а за да се направи опит за разбиране, ясно е че този който желае това, трябва да попрочете православна литература. Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето ТУК един материал, превод от английски, дава описание на хората с и без душа.

Към края обаче малко отива към научната фантастика според мене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаех си, че ще пишеш. Тези статии съм ги чел отдавна. И не само тези, но и още много такива. Просто не ми се ще да се търсят оп сред участниците във форума. Някои мнения (не твои) ме навеждат на мисълта, че това се прави. А иначе, аз мога да си обясня всичко, което се преписва на оп, просто с заглушаване на връзката с душата, а не на липсата й, но това е за друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто съзнанието на човека е прекалено фокусирано в трите свята - материален, емоционален и долните сфери на умствения свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Толкова много цитати и цитати, мисли и слова- по едно време се почувствах все едно съм на проповед в някоя църква.

Вярвате ли че всичко това което се пише в тази тема , дава отговор?

Мъдростта ми казва :уважавай и чуждите мнения. Но пък реализмът ми казва - те дават ли конкретно разбиране?

Имах две мнения по-назад в тази тема , по които (странно защо) , никой не се опита да дискутира. Всички постват някакви цитати ,които взимат от някъде и това е.

Предоставих няколко интересни аспекта за дискусия, но никой не ги дискутира. До такава степен ли сте загърбили реалността? Хора, аз лично не виждам смисъл в проповедите- да не се засяга никой. Обаче колкото и да четох това което сте публикували, аз не стигнах до никакъв извод, никакви въпроси не възникнаха в моята глава и общо взето крачих сред всички тия думи ,както човек крачи в блато.

Още повече че не виждам как бих могъл да дам коментар на тези ... неща. Нали в размислите се ражда истината. При всички тия проповеди аз размисли не виждам .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×