mishlety93 Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 Здравейте.Не знам как да почна.Родом съм от Бургас.Началото на Май 2010 отидох на почивка при баба ми в София,мислех че ще прекарам чудесно предпоследната си лятна ваканция,но уви.Имах приятелка от там,колкото мене,наборка ми е аз съм родена през Януари 1993 а тя Декември 1993.Излизахме често с нея, много се обичахме.На 26 Май,тя излезе да ходи при леля си„каза че после ще се видим когато се прибере към 9 и 30 вечерта.Стана 8 и нещо и тя каза че приятеля и я е забрал с бмв-то си и ще я кара в тях.Баба ми живее близо до тях.Към 9 часа беше,аз седях у нас и чаках да ми се обади.Изведнъж се чу силен сблъсък на кола.Казах си ,кой ли пак катастрофира боже,горките хора.Излязох на терасата и останах като гръмната това беше колата на приятеля на Мила,познах я по номера.Веднага слязох долу за да видя какво става,дори не подозирах че ме очаква най-лошото.Когато отидох колата беше за оградена от стотици хора.Успях да се пробутам между тълпата и пред мен застана най-страшната гледка в моя живот-приятелката ми лежеше на асфалта,а под главата и имаше много кръв.Не издържах,психиката ми се срина,едва успях да питам как е тя,чух само отговора-момичето почина и до там.Събудих се в болницата,помислих че съм сънувала, до мене беше баба ми,плачеше.Казах и-бабо сънувах страшен кошмар с приятелката си..А тя смирено отвърна-Не си сънувала миличка,тя вече не е сред нас,Господ си я прибра,съжалявам много.Не знаех какво да правя, как да продължа..Нямах сили..Не отидох на погребението,не защото не исках,а защото нямаше да издържа..Повече не я видях,запомних само образа и когато лежеше на асфалта,тогава я видях за последен път.От тогава минаха 1 година и половина почти,а аз все още не мога да повярвам,какво стана,защо така стана,защо живота е така несправедлив.В 1 момент говориш с свой скъп човек,жив и здрав е,а в другия го заварваш убит,по най-нелепия начин...Никой не можа да ми помогне,това ми остана ,като травма,ходих на много психолози,и никой не можа да ми помогне.В акъла ми е само тя,толкова много я обичам.Когато гледам профила и във фейсбука,снимките,коментарите и,спомените който сме преживели и онази усмивка която не слизаше от лицето и,се побърквам,не мога да повярвам че я няма.Тя е до мене,в сърцето ми,мислите ми,всяка моя сълза,а всъщност е толкова далеч,и аз самата не знам колко..Утехата ми е,че има задгробен живот,че един ден пак ще се срещнем,но и в това не съм много сигурна.Помогнете ми моля ви се от сърце,не виждам смисъл да живея.Миличка моя,обичам те много слънчице мое,ти изпълваш дните ми с надежда,че един ден пак ще бъдем заедно.Ти си най-прекрасното нещо за мен,толкова много те обичам принцесо моя,не мога да живея без теб. ;(((( Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 (edited) Мило момиче ,много е тежко това,което си преживяла. Но трябва да се повдигнеш и да продължиш .Моля те не се заграждай със скръбта и не оставай в нея. Заради приятелката си .Опитай поне да възвърнеш усмивката си и радостта от живота. Ето това е линк към една книга с аналогичен действителен случай "Мистерията Лим" от Борислав Русанов (наш съфорумец) Мисля,че ако събереш сили да я прочетеш ,може да намериш отговорите ,които търсиш Успех и моля те помни,че най-хубавото за тебе предстои Поздрави Редактирано Ноември 6, 2011 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Severen Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 Много добре написано,дори прекалено добре.Смятам,че проблемът ти е решим,щом можеш така ясно да го изложиш.Напиши го още няколко пъти в различни форуми и ще започне да ти олеква.Истинската,дълбоката мъка е неизразима,тя е чувство,не може да се опише. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тайнствен Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 Разбирам те, трудно е.. Ще ти препоръчам книгата "Животът в небесата" на Марсиа Малинова - Антони, тогава ще се убедиш, че има "Задгробен живот". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 Разбирам те, трудно е.. Ще ти препоръчам книгата "Животът в небесата" на Марсиа Малинова - Антони, тогава ще се убедиш, че има "Задгробен живот". А също така книгите на Майкъл Нютън биха и помогнали да разбере и възприеме по-нормално нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галио Добавено Ноември 8, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2011 (edited) здравей, преживяла си внезапна и тежка травма и не е учудващо че спомените и чуствата които носиш в себе си са толкова ясни, сякаш твоята приятелка никога не е напускала живота ти. Като че ли за теб стрелките на часовника са замръзнали в ,,миналото’’ – в онзи гаден миг, а заедно с тях и ти (например случаката със съня) . Но травмата от загубата на близък човек е нещо което (според психолозите) трябва да бъде преодоляно в рамките на даден период от време - месеци, година или малко повече, ако това не се случи за посочения период време (който все пак е условен) човек рискува да отключи в психиката си разл. психопатологични състояния. Време е да се обърнеш навътре към себе си - да помислиш колко много обичаш и другата прицеса – себе си. Много добре знаеш и най-вече много добре чувстваш, че твоята приятелка сега те подкрепя и иска да продължиш живота си по един смислен и радостен за теб начин. Това го бях написал (,,ей така’’ – няма литературна стойност) за една моя позната-приятелка която също загуби сестра си по един особенно нелеп начин, сестра и била на купон и .…………прочети го, осъзнай го, приеми го: Когато болка неописуема душата ти раздира Когато тясно и горещо ти се струва в стаята а отвънка идва люта зима Когато виждаш, че си друга а нищо не си пила и после ожaдняваш от плакане Когато си изтощена до предела на човешките възможности и неможеш да разбереш от къде вземаш сили да дишаш а камоли сили да живееш Когато океан от сълзи си изплакала а после си слязла да разгледаш и дъното ще разбереш че просто нямаш възможност по-силно от това да страдаш! Тогава една възвишена мисъл ще озари душата ти и ще разбереш от къде е била необяснимата сила, която те е крепила - любовта на Бога и тази на хората, които те обичат всъщност те е спасила. Тогава бронята в стомаха ти ще се пропука, и една бледа усмивка ще засияе съвсем плахо на лицето ти, душата ти, която като бездомно коте на кълбо се беше свила отново от джуже в гигант ще се превърне и ще видиш че пак си същата! но изпълнена някакси с новата и необяснима сила, която вече ще бъде винаги с теб и ще ти дава сили не само за живот, но и за достоен живот. http://psihichnozdra....php?PageID=162 Редактирано Ноември 8, 2011 от Галио Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Ноември 8, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2011 Аз бих препоръчал една малка книжка на Влад Пашов по тази тема, мисля, че се казваше "Живот след смъртта на физическото тяло". Струва ми се, че това как се преодолява подобен проблем зависи и от това какво отношение има човек към два проблема - този за живота след смъртта и този за прераждането. Защото случилото се е вече случило, но животът продължава. Смъртта всъщност не е край, а начало на едно ново положение. Какво ще се случи при това ново положение зависи от това как продължаваме да живеем. Ако приемем вярата в прераждането, то твоята приятелка ще се превъплъщава още на земята, най-вероятно, като за да й помогнем, ние трябва да се интересуваме от проявленията на живота, а не само от това, което в един момент го е спряло. В това, което аз съм чел по въпроса, пише, че заминалите близки могат в духовния свят да приемат нашите светли мисли, отправени към тях, но те не се радват, когато ние скърбим за тях. Приеми, че твоята приятелка сега е взела една почивка от работата си на земята. Как можем да й помогнем? Ако ние свършим по-добре нашата работа на земята сега, тогава тя, когато отново се превъплъти на земята, също ще може да свърши своята работа по-добре. Съгласен съм с изказаните по-горе мнения, като само искам да добавя, че на първо време една по-кратка книжка като тази на Влад Пашов може да отговори бързо и точно на някои твои въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Ноември 8, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2011 Аз пък бих препоръчал да се замислиш какво е да си самостоятелен човек. И веднага се сещам за леко далечен пример как нечии майки обикновено се скъсват от старание и внимание по вече одъртелите си момченца. И решението в случая е само едно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Ноември 9, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2011 (edited) Бих препоръчала книгата "В очакване на есен" от Скот Блум.Подобна история преживява автора или едно магическо пътуване към себе си. skottblum.net Редактирано Ноември 9, 2011 от Дриада Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 10, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2011 Успях да се пробутам между тълпата и пред мен застана най-страшната гледка в моя живот-приятелката ми лежеше на асфалта,а под главата и имаше много кръв.Не издържах,психиката ми се срина,едва успях да питам как е тя,чух само отговора-момичето почина и до там.Събудих се в болницата,помислих че съм сънувала, до мене беше баба ми,плачеше.Казах и-бабо сънувах страшен кошмар с приятелката си..А тя смирено отвърна-Не си сънувала миличка,тя вече не е сред нас,Господ си я прибра,съжалявам много.Не знаех какво да правя, как да продължа..Нямах сили..Не отидох на погребението,не защото не исках,а защото нямаше да издържа..Повече не я видях,запомних само образа и когато лежеше на асфалта,тогава я видях за последен път.От тогава минаха 1 година и половина почти,а аз все още не мога да повярвам,какво стана,защо така стана,защо живота е така несправедлив.В 1 момент говориш с свой скъп човек,жив и здрав е,а в другия го заварваш убит,по най-нелепия начин...Никой не можа да ми помогне,това ми остана ,като травма,ходих на много психолози,и никой не можа да ми помогне.В акъла ми е само тя,толкова много я обичам.Когато гледам профила и във фейсбука,снимките,коментарите и,спомените който сме преживели и онази усмивка която не слизаше от лицето и,се побърквам,не мога да повярвам че я няма.Тя е до мене,в сърцето ми,мислите ми,всяка моя сълза,а всъщност е толкова далеч,и аз самата не знам колко..Утехата ми е,че има задгробен живот,че един ден пак ще се срещнем,но и в това не съм много сигурна.Помогнете ми моля ви се от сърце,не виждам смисъл да живея.Миличка моя,обичам те много слънчице мое,ти изпълваш дните ми с надежда,че един ден пак ще бъдем заедно.Ти си най-прекрасното нещо за мен,толкова много те обичам принцесо моя,не мога да живея без теб. ;(((( Това, което си преживяла е много тежко. За да продължиш да живееш нормално, не трябва да позволяваш картината от произшествието да се появява в съзнанието ти, събуждайки чувствата които си изпитала тогава. Да се освободиш от този кошмар би ти помогнал не психолог, а добър психотерапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Ноември 10, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2011 Здравей, миличка. Това което се е случило с приятелката ти е ужасно. Но сигурно е вече на добро място и ти маха с ръка оттам. Тя не би искала ти да тъгуваш за нея, а ти плачеш ли плачеш. Ако можеше сега, тя би искала да ходите на танци, спорт или на друго занимание, а те вижда, че си оклюмала и нямаш вдъхновение, защото си мислиш, че я няма. А тя е тук, някъде до теб, но ти не я виждаш. Когато танцуваш или спортуваш, за всяко постижение ще се сещаш за нея, защото ще те наблюдава и много ще се радва за теб! Представяш ли си на нея колко ще е й хубаво и колко ще е въодушевена, ако те гледа не да плачеш за нея, а да и показваш неща, които и тя би могла тук на земята също да прави!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галио Добавено Ноември 10, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2011 Здравей, миличка. Това което се е случило с приятелката ти е ужасно. Но сигурно е вече на добро място и ти маха с ръка оттам. Тя не би искала ти да тъгуваш за нея, а ти плачеш ли плачеш. Ако можеше сега, тя би искала да ходите на танци, спорт или на друго занимание, а те вижда, че си оклюмала и нямаш вдъхновение, защото си мислиш, че я няма. А тя е тук, някъде до теб, но ти не я виждаш. Когато танцуваш или спортуваш, за всяко постижение ще се сещаш за нея, защото ще те наблюдава и много ще се радва за теб! Представяш ли си на нея колко ще е й хубаво и колко ще е въодушевена, ако те гледа не да плачеш за нея, а да и показваш неща, които и тя би могла тук на земята също да прави!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 10, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2011 Майка ми почина пред мен и картината от смъртта и ме преследваше години наред. Не потърсих помощ от никого, но времето направи своето. Не те съветвам да постъпваш като мен, защото всеки миг от живота е ценен и не бива да го губим, оставяйки се на спомените от преживяни травми. Ти си млад и жизнен човек и заслужаваш най-доброто от живота. Не изпадай в отчаяние, а направи всичко възможно да се избавиш от спомена за кошмара, който си преживяла. Ще успееш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lleiloo Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Мило Мишле...историята ти ме разтърси.. Това което се е случило наистина е ужасно, особено факта, че си станала свидетел на тази ужасна сцена. Аз също съм имала близки приятели, които са си отишли от този свят, заради катастрофи. И толкова добре те разбирам, когато казваш, че още не можеш да го повярваш. Единственото нещо, което помогна на мен беше мисълта, че съдба действително има. И, че може би, понякога преждевременно, от нас си отиват хората, които са свършили своята задача в този живот. А това, че ще бъдете отново заедно, е факт! Наистина намери литература по този въпрос и чети, мисля че ще ти помогне. Опитай се да започнеш да гледаш по друг начин на нещата. Опитай се да намериш приятели, които да те разбират в този труден момент. Не се затварай в себе си. Приятелството е най- прекрасното нещо на света и ти трябва да си сигурна, че тя би искала да продължиш напред и да си щастлива. Има хора за които твоето щастие е важно! Потърси ги! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sar4iceto Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 Здравеи мило момиче,това което си перживяла наистина е кошмарно,но ти трябва да се отърсиш от болката и да продължиш.Преди няколко години моят най - добър приятел се обеси,като разбрах целият свят се срина в краката ми,така че те разбирам какво преживяваш,скръбтта наистина е толкова огромна,че имаш чувството,че ще се пръснеш.Е сега след нчколко години като си спомня за него,пак ме боли,вече не толкова осезаемо,но адски много съжалявам и за него и за твоята приятелка,но хубавите спомени и времето прекарано с тях е най-ценното което имаме и те ще живеят завинаги в сърцата ни,така,че бъди силна.Аз ти препоръчвам да прочетеш книгите "Разговори с Бога" от Нийл Доналд Уолш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.