Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chezal

Синхроничността

Recommended Posts

Да.да да абсолютно,това е така,аз прочетох вчера : Необременността е само за неуките ,след което си постнах постинга,след което видях че всъщност има отпред не. Бих си противоречала напълно ,а именно за това говоря ,че когато човек е свободен от натоварването на казуалния ,смислово-причинно,следствен свят,той е затворен в рамката на обичайните възприятия. Не би могло да му се случи необичайност някаква.

И да му се случи не би я забелязал. Както и да е няма значение,достатъчно ясни са ми предните постинги. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Има едно интересно книжле , което излезе през 2002 "Принцип на синхронността" ( теодицея ) от Никола Чиприянов.

Наскоро беше представянето на продължението/преиздаването и с още две нови части :

" Принципа на синхронността + Монолог от преизподнята + Молитви и медитации" изд."Авангард принт" 2006 и малко от там

"...Защото случайност няма. Случайността е другото име на Бога.Следователно случайността е знак Божи.Или казано малко по така: случайността или "съвпадението" е всъщност Господ Бог, който се опитва да остане анонимен.

...И ето тука, точно тука се включва мощният и вековечен принцип на синхронността.Принципът на щастливата, мистична случайност, която "щастлива мистична случайност " ( след като се е оказал на точното място в точното време ) рефлективният човек ОТКРИВА с будните си сетива и аааАКО ЖЕЛАЕ разбира се -

Първо: светкавично реагира на НЕЯ като я осъзнава, и Второ : пак ако желае, то се знай веднага, подчертавам думата ВЕДНАГА, активно я използва, т.е. реализира.

И що е то това - ПРИНЦИП НА СИНХРОННОСТТА?

Това е - според великия мислител К.Г.Юнг - въвел тоз термин в употреба: " Откриването на смисъла, който се крие, зад уж случайните " съвпадения" - Юнг твърди, че принципът на синхронността е универсален закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на човека към разгръщане и растеж. Което пък означава, че...независимо как конкретно се проявява щастливата, мистична случайност, то това не е просто късмет или шанс. ( пауза за размисъл !)"

Друг автор д-р Морган Скот Пек твърди, че...

ПРИНЦИПЪТ НА СИНХРОННОСТТА - това е :" Талантът да бъдат откривани ценни неща, които всъщност не са търсени"...съзнателно...

А такааа...

И си мисля, че все пак принципът на синхронността е "неразделен" от причинността :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето Чезал дава пример за синхроничност ,нещо като струпване на събития ,/сън и филм с цел /,вземане на решения . Чезал взима решението аз няма да бия и душа.

Дали самата му душевност е подбрала този начин на вземане на урок ,дали е остатък от предни уроци от предни животи, аз не се наемам да дам отговор.

Но е факт че това е доста нетипичен сън за 10 г. момче. Освен това той предварително сънува и след това гледа филма. Което допълнително обяснява,че това съвпадение е резултат на неказуално мислене ,ние не можем да открием първопричина и следствие,някакси обърнат е реда на събитията.

Ако първо гледаш филма и след това сънуваш съня ,ясно е че ще има първопричина и следствие.

Но отново има привличане на еднакви елементи /субстанция със съдържание на огледало и нападение върху жена под формата на сън и същата под формата на филм . Няма обяснение в нашия хубав ,причинно-следствен свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

редовно разчиствам съзнанието си от :

- намеренията и плановете;

- желанията и въображаемата картина на тяхното изпълнение;

- предварителните си представи за това кое ще е най-доброто за мен;

- очакванията и преположенията, основани на минал каузален опит;

и т.п.

Остават:

- Любовта към себе си и вярата в собствените си сили;

- Любовта към света си и Създателя му и вярата, че всичко, което ми се случва по Негова воля, а не по мое желание е за мое и на другите добро.

Прекрасно казано!!

Някои го наричат смирение. Исус казва да станем като децата, да влезем в Божието Царство.

Почти всички с огромна увереност живеят безсмислено подражавайки на лъскави видими клишета в желанията си, мислите и т.н. Болести, страдания и духовна смърт са резултатите.

Така те пропиляват големия и безценен дар на човешкото съществуване.

"Наистина, Аз считам Мъдреца за Едно със самия Себе Си" Бхагавад Гита

Истинската мъдрост. Тя е когато у човек се развие раличаването между истинско и фалшиво. Тя е също така дълбоко знание на Закона за причинността.

Пример. Една мишка отишла при един голям мъдрец, искайки да стане най-силното същество на света. Той я превръщал във вятър, планина, слънце и т.н., докато накрая пак се наложило да я превърне в мишка.

Кое е най-добре за човека сега, в този момент? Причинността е познаваема чрез разума и мъдрият действа в съгласие с нея. Иначе съществото ще бъде объркано и няма да стигне до добро. Но когато по пътя на вътрешното усилие и общуването със светци човекът развие у себе си любовта към Бог, милостта, прошката и благодарността, отрицателните карми причиняващи заблуда стават излишни и падат като стара бобова шушулка.

:)

е резултат на неказуално мислене ,ние не можем да открием първопричина и следствие,някакси обърнат е реда на събитията.

Ако първо гледаш филма и след това сънуваш съня ,ясно е че ще има първопричина и следствие.

времето не е еднозначно обуславящо причинността

тоест може да има по-късни във времето събития които причиняват предхождащи такива

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка ни предложи едно отношение към собствената личност и подход за боравене със съзнанието, който е пример за освобождаване на внимание и енергия, посредством която каузалното световъзприемане отстъпва в нормалните си граници и се открива възможност за синхронично възприемане. Това е един вид грижа за собствения дух, неговото очистване и подържането му в стабилно и ведро състояние.

Ако човек има опит в прилагането на този подход не само ще забелязва синхроничностите, но и ще ги отличава от самовнушенията. Или въпросът е: как да разбирам, кое е знак, и кое лековатост?

Иска ми се да разбера какво мислите вие по този въпрос? Как различавате кое в конкретната ситуация е "моя глупост" и кое "мой шанс"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Поздравления за точното определение на резултатите от подхода, който използвам от няколко години насам. Наистина духът ми винаги е във ведро и стабилно състояние без да полагам специални грижи за това. Някак нищо и никой не е в състояние да ме извади от равновесие за повече от няколко секунди... :D

(ако това все пак се случи, за мен то е сигнал, че е дошло време за поредното "разчистване" :D:D )

не само ще забелязва синхроничностите, но и ще ги отличава от самовнушенията.

Според мен самовнушението се отличава от синхроничността по това, че

-при синхроничността съзнанието "забелязва" връзката между събитията и елементите им, без да се опитва да ги манипулира. Когато то я усети и осъзнае, през теб минава мисълта: "Господ си знае работата!" :D:D

- при самовнушението съзнанието "натиква" случилото се без негово участие в предварителната схема, която си е изградило и забелязва само онези елементи, които я потвърждават... Аз си познавам кога съм в капана на самовнушение, когато през главата ми спонтанно мине "Знаех си аз!" :D:D Няколко секунди по-късно реагирам: "Знам, че нищо не знам. :D Прости ми Господи невежеството. Нека бъде твоята воля за мое и на другите добро. Помогни ми да разбера какво ми даряваш и какво искаш да подаря на другите" :D:D Много ми помага... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

можем да отличим двете по вибрациите им

когато мисълта причинява досада, имаме манипулация

цветът й е сив или с мръсен оттенък

интересно е че досадата идва дори преди мисълта да е отчетена като такава

това разбира се е свързано с нехармонично движение на енергията

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Темата е прекрасна. Нямам нужната компетенция за да се включа в дебата, но много добре разбирам и усещам нещата за които говорите. При мен се случи следното - достигнах много бавно и с много препядствия до тази харминия за която споменава Донка. От мен не излизаше нищо друго освен любов, усмивки и добри намерения. Върнах се на работа с знанието че няма да ме свлече надолу. но от няколко дни усещам тази досада в мислите си и настроението си, блудкавия цвят в мене /благодаря за точното определение/. влизам тук и чета постовете с желание някоя дума да ме върне там където бях преди - но става само за момент. Сигурна съм, че Донка е права за това, че става дума за поредното разчистване. какво бих могла да направя? Обръщам се към вас защото всички вие се занимавате много по отдавна с това и давате точните наименования на нещата... аз ги усещам но бога ми не мога да ги изричам така :blink:

Благодаря Ви че Ви има! Сигурна съм че съзнавате колко е важно и хубаво това което правите :thumbsup2:

Всъщност сега ме плесна мисълта че аз от няколко дни просто нищо не правя и нямам абсолютно никакво движение. Това със сигурност влияе! Но ако можете да ми кажете от какво друго може душата да се излезе от центара и от какво човек изпада в тези състояния? Това не е депресия - много по лек е вариант но от какво може да стигнеш до това:

"когато мисълта причинява досада, имаме манипулация

цветът й е сив или с мръсен оттенък

интересно е че досадата идва дори преди мисълта да е отчетена като такава"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Усмихни се.

Онези неща са външни за теб. Можеш да ги изхвърлиш във всеки един момент.

След което се зареди с висши мисли и чуства, може и от някоя беседа на Учителя.

"Мъдростта е най-големият очистител" Шри Юктешвар Гири

Радвай се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с 10 години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле. Това, което ви говоря тази вечер, е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва. Необходими са много упражнения.

Всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират  в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс - той е възможността на живата природа или на Бога. Тъй  както  Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израстат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/jzar...na_uchenika.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Липсата на честолюбие, заниженото до нула самомнение е условие, което открива възможността, възприятието да улавя синхроничности. Щом всяка среща с хора спре да бъде страшна, щом вече не е заплаха за нараняване, за обида, Азът - матрицата за каузалното мислене - се разклаща.

Ако човек каже: това събитие си има причина; той на практика казва: някъде има субект, има нечие намерение, което е замислило въпросното събитие.

Щом Азът спре да бъде действена причина, каузалната линия се срива и на нейно място се явява синхроничното световъзприемане. Да виждаш синхроничности значи, един абдикирал от самозванието си Аз, да бъде открит навсякъде, във всичко. Паралелно. Едновременно. Това състояние много прилича на шизофрения; разликата помежду им е много тънка, но съществена.

Синхроничното световъзприемане е способността да антиципираш света в широта и дълбочина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или ако си представим че сме ОКЕАН,поглъщаме заливаме всичко наоколо ,мислите ни се разтилат като вълни ,обхващат цялата информация около нас. Това е да мислиш в дълбочина и на широта. Влизаш във всяка структура ,проумяваш я обхващащ всяка подробност ,изземваш цялата информация ,претопяваш се в нея .

Синхроничност ,все-още свързвана с абстрактност и неопределеност ,странност ,а всъщност това е плод на работата на пълно ,ясно съзнание във възприярията.

Съществените неща ,които сме успели да постигнем в живота си ,са именно синхроничности ,бягството от кармата и задължеността към "съдбата",това са всички онези красиви чудеса ,които ни се случват ,които са си наши лични духовни успехи,те могат да намерят израз във всяка една от сферите на нашия живот.

Моментът на творческото лично решение ,което взема човек ,ражда синхроничности. Това е творчество на съзнателно ниво . Разполагане с огромен набор от информация и превръщането й ,материализирането и в определена цел.

Синхроничността е напълно съзнателен избор ,да се откачиш от "Матрицата"-реалността на казуалния ,причинно-следствен свят.

Синхроничността е съзнателен подбор и решение на духовно ниво ,което човек прави все някога в живота си,всеки е преживявал синхроничностти!!!

Под различна форма разбира се .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

модел-дърво. Стъблото е първопричина; от него следва разклонение, два дебели клона.[Чудесно!]  От тях нови разклонения, примерно десет клона. Поредно разклонение, множество клони. Тази каузалност е разклоняваща се. За разлика от линейната каузалност, където няма деление на причинно-следствената верига, при разклоняващата се каузалност делението е принцип. Гледайки по високите клони от четвърто или пето деление някой би могъл да се подведе и да реши, че тези клони са паралелни и нямат общо стъбло. Тук имаме първи намек за синхроничност.

Или повече? Всичките клони започват да цъфтят през пролетта например.

Третият тип каузалност, отново съвсем условно, ще нарека модел-меридиани. Ако паралелите върху глобуса на земното кълбо са наистина паралелни, то при меридианите нещата не стоят така. Всички меридиани изхождат от полюса и низхождат в полюса. Някъде към екватора те досущ изглеждат успоредни [и реално са]и то в много по-голяма степен, отколкото при клоните в модела-дърво. Тук усещането за синхроничност е изключително силно, но и моделът-меридиани не изобразява синхроничността.

Ако мислиш за геодезичния опит чрез плоска разграфена "кожа" да хванем [цел синхронизация] реалната земна повърхност в мрежата на целите числа, [10те пръста, дървото в предния пример], (смях), аналогията е неточна

Ако мислиш движение на Божиите Синове излизащи в света на Космическата илюзия, [макар и проблем с едновременността, моделът е статичен, Дирята на Исус Христос не е], топло, Полярната Звезда, горещо

безпървопричинност и същевременно привличане и случване на събития, в резултат на еднаквост на субстанцията, изходната матрица / и казуално хармонично движение / сливане на отделни елементи

Ами елементите? Откъде са? Коя е субстанцията?

Не ще ли да е умствената субстанция, която се има пред вид?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Toва е принцип ,,както казах вече по-горе ,няма значение на какво ниво е : Материя-предмети,интелектуална енергия-мисли,емоционална енергия- чувства,божествени творения-хора ......

Това е основен принцип ,на вселената ,много по-голям от всеки физичен принцип,като гравитация да речем ,който важи само тук на земята,специално ,създаден за нас...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не ,не е точно резонанс,няма отзвучаване или повтаряне на един тон ,а нещо друго има привличане на субстанции,има движение в хармония и има сливане и трансформация след това. И всичко това без натоварване от казуалност,причина и следствие,някакъв допълнителен възел от смисъл.

Наистина е мислене в дълбочина и на широта ,Божествен творчески начин на мислене. Ако ние сме на тази честота през цялото време ,наистина има опасност от шизофрения и полудяване ,или ние имама нужда от нашия смислов,причинно-следствен свят ,не сме свободни от него ,ако сме ,то не бихме могли да живеем ,поне не и в този смисъл,който влагаме в думата живот засега.... :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ние имама нужда от нашия смислов,причинно-следствен свят ,не сме свободни от него ,ако сме ,то не бихме могли да живеем ,поне не и в този смисъл,който влагаме в думата живот засега.... :huh:

:thumbsup2: Напълно споделям това схващане. Оптималният вариант е хармония между причинно-следствения начин на мислене и синхроничното светоусещане.

Трудно се постига, наистина, лесно е да се "подхлъзне" човек в едната от двете спирали (сега ми се струват свързани като спиралата на ДНК).

Благодаря за импулса да се замисля какво може да ни изкуши да го направим и какво ни помага да постигаме и поддържаме хармонията им. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: това е то ,да се вдъхновяваме взаимно!

Трябва да благодарим на Чезал за хубавата тема! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И стигаме до много важния пример с Огледалото, който ти окачестви като слабо синхроничен, а той е силно такъв в духовния му аспект.

Нека напомним че от всички животни единствено човекът има самоосъзнаване.

Няколко примера

Негативни

Десетина годишен съм и сънувам, че съм в огромна и празна дворцова зала. Пред има едно овално огледало, в което гледам. Изведнъж зад гърба си виждам да пробягва момиче, а след нея тича мъж, който я гони. Настига я и започва да я бие. Когато се събудих не знаех защо толкова съм уплашен и притеснен.

Вечерта след този сън гледам по телевизията филм по Агата Кристи. Един млад мъж е поканен на сватба, стои пред огледало в малка стая, оглежда се и чака да настъпи часът на церемонията. Изведнъж вижда зад гърба си мъж с белег на врата, който души жена. Скача, обръща се, а зад него гардероб и никакви хора. Отваря гардероба, разбира се, там няма никой. Проверява съседната стая, пак никой. Приема случилото се за халюцинация. Малко по-късно по време на церемонията вижда млада жена, която напомня на душената жена от огледалото. Сепва се. След година се жени за тази жена. След още години отива на война. Връща се с белег на врата. След още години след зловещ скандал се опитва да удуши жена си. И тогава си спомня халюцинацията от своята младост.

Алиса в Огледалния свят

например сутрин ставам и виждам в огледалото нещо като

"погледът мрачен, око не види

добро ли, зло ли насреща иде"

Положителен

Още щом видях сцената с душенето в съзнанието ми изплува моето съновидение. Стреснах се. Нямах обяснение. Бях малък. Може ли да съм нагласил съвпадението в съзнанието си, се питах? Дадох си обещание да не забравям случилото се. И никого да не душа. Нито да бия.

Висш

"Учителят [Рамакришна] съветваше да медитираме пред водна повърхност.

Така Вселената се оглежда в Абсолютното Съзнание на Бог."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентин, харесвам лаконичния ти стил; все едно чета И Дзин.

И стигаме до много важния пример с Огледалото, който ти окачестви като слабо синхроничен, а той е силно такъв в духовния му аспект.

Това е така.

В анализата на Лакан има едно понятие "стадий на огледалото". Когато детето започне да разпознава образа си в огледалото, то никак не е сигурно в идентичността си с него. Обръща се към майка си и в нейния поглед получава потвърждение за своето предположение. А думите на майката са: това си ти! Ценността на този момент за психоанализата е от изключително значение. Тя нарича детето Аз, образа в огледалото alter ego, а майката "наименуващият трети".

Когато в реалния живот липсва наименуващ-трети, често човек не може да разпознае своята алтернатива - сянката си. И не се идентифицира с нея. Тогава възниква конфликт между Аза и сянката. Отношенията Западен свят-Източен свят са от тоя тип. Да вземем общуването във форум, понякога там се формират двойки спорещи, които не съзнават, че всяка от тях проектира своята сянка в опонента. Можем да наречем този противовес "мислене в сблъсък".

Каузалността сама по себе си е равностойна на синхроничността, но и двата принципа могат да се профанизират. При каузалността това става когато "мислим в сблъсък". Това значи: Азът иска да подчини всичко - хората, събитията, дори образа си от огледалото. Азът иска да е причина за всичко. Затова и всичко трябва да му принадлежи. И когато се гледам в огледалото, аз смятам, че отражението ме гледа, защото аз го гледам. Тоест то е мое следствие.

Появата на "наименуващия трети", който е бащината сила в езика на майката, или Бог, променя нещата. Всеки конфликт, всяко "мислене в сблъсък" преминава в "обединение на противоположностите".

В случая с моя спомен за синхроничност, в началото аз не разбирам, че злият мъж това съм аз, че той е моя перспектива. Неумеейки да тълкувам сънища, аз само се страхувам от тях. Филмът разкрива дори на детското ми съзнание, че злото отвън, това е последица от зараждащото зло у мен. Това е каузално погледнато. Синхронично - злините са паралелни, и вън, и вътре. Синхроничността като цяло е "наименуващият трети", който ми казва: това си ти!

Да, примерът с Огледалото е показателен: трябвало е да допълня каузалното си светоусещане със синхронично/"духовният аспект", за който ти споменаваш/. Моето отражение не ми принадлежи, то не е моя подчиненост; то е мое продължение, мое бъдеще. Ако не го осъзная, то ще ми се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и двата принципа могат да се профанизират. При каузалността това става когато "мислим в сблъсък".

напълно съм съгласен.

Друг вид е материализмът прикрит зад науко-подобно мислене, претендиращ за "обективизъм"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×