Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chezal

Синхроничността

Recommended Posts

:D ахахах , времето е разтегливо понятие !Нали знаеш?

"Преди всичко трябва да знаете, че сте мислещи същества и затова трябва да имате една основна идея в света. Ще пребродите цялата земя и отдето и да е, ще намерите тази основна идея. Като намерите тази идея, ще я турите на най-свещеното място в себе си, а всички други ваши идеи ще поставите в съответно отношение към нея. И като работите по този начин, знанието, което придобивате, ще има полза за вас. И тогава, като растете и се развивате, няма да остарявате, но във вас ще става едно вътрешно разширение. (Беинса Дуно) "

Какато винаги Дънов казва всичките важни неща много ясно и разбираемо !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

преживявах дълбоко съмнение в собствените си способности и в Бог .

Да, понякога се случва при голямо и рязко разширяване на съзнанието.

Съня ми беше следният :

Наблюдавах съедниняването на големи звезди с още по - големи , след това на още по - големите с гигантски . Наблюдавах това явление от различни гледни точки и разстояния , ту от много близо , ту от много далече . И някой [Бог] съвсем ясно ми обясняваше :

  Тези малките звезди са малките божества във вселената , когато се слеят няколко малки получаваш голямо божество. И всъщност всичко е част от нещо по - голямо . И така наблюдавах сливания на различни звезди в по - големи и после в още по - големи и т.н. Въобще много динамични сливания на звезди .

На твое място бих нарисувал картини вдъхновени от образите и вибрациите на съня. Не само космически обекти. Например цветя, планински потоци и бързеи, планински езера, облаци, мъгли над склоновете над планините, залез над океана, майки и деца, играещи си малки момчета и момичета, одухотворени човешки лица и други.

Себеусещането ми беше като за нещо много много миниатюрно нещо като една милионна от един миг във вселената , моето собствено човешко битие ,тялото с мозъка , с душата ,с духа въобще разбрах , че моето съзнание като обхват е по малко - от една милионна част от мига във вселената , по кратко и по - малко от едно кихане .
който се смири, ще се възвиси :thumbsup: Мисля че навярно ще имаш бъдещо развитие на висшия разум, връзка със светлите сили и мъдрост

...същия ден аз бях завладяна от едно такова желание да се покажа , да демонстрирам , да бъда забелязана и почетена от всички , незнайно защо . Някакво огромно себично желание за величие и материално осъществяване , и точно същата нощ сънувах този така отвлечен, отвлечен сън . И всъщност толкова конкретен

който се възвисява, ще се смири :lol:

Не е било "твое" това състояние. Чуждото "добро" не носи добро.

Беше ми напомнено по невъобразимо конкретен начин , че моето съществуване е по - кратко от едно кихане за вселената и моето желание за доказване и егоцентризъм са напълно безмислени и противоестествени на всичко около мен , просто бях забравила , че аз съм част от нещо по - голямо , което е част от нещо още по - голямо и от следващо още по голямо , като се стигне до звездите и божествата и така нататъка

Видях и усетих , че съм  една незначителна биологична единица със миниатюрен обхват на съзнание и много тромаво и бавно мислене . Защото това което наблюдавах беше един процес на огромни съзнания , на сливане на огромни съзнания . И през цялото време ми се обясняваше , за да мога да разбера тези неща , които видях на моя бавен , човешки- биологичен съзнаващ мозък, нещо , което е става много бързо , като прелетяването на свръхзвуков самолет да речем .

Изпитването на Космическотото съзнание може да бъде стряскащо преживяване, до когато подготвим тялото и духа си да можем да го възприемем без страх.

  И сега , когато прочетох и твоя постинг си мисля , че да ти бъде обяснявано , може да бъде много болезнено понякога . Така , че внимавай какво си пожелаваш от вселената , като го получиш не винаги отговора е задоволителен .  :unsure: , но пък за сметка натова наистина поучителен и разширяващ 

Да :thumbsup2:icon12.gif:angel::feel happy::D

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентин , здрасти !

Първо ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН !

Пожелавам ти много червени и розови дни като самия празник Свети Валентин !

Огнената нишка на любовта винаги да води и свързва пътят , живота и хората около теб !

Защото ние всички сме свързани чрез любовта и това е най- здравата и най- голямата притегателна сила за всичко и всички на този свят !

Благодаря ти , за светлите пътеводителни думи , които винаги ми подаряваш безрезервно !

За рисуването или въобще правенето на изкуство , всичко което изпитам като опитност на духа , неминуемо подпечатва цялото ми разбиране за изкуство и да искам и да не искам вече е там в ума ми . Незнам какво ще се пръкне от това преживяване , но дълго време ще си го спомням . Стои си там на дъното на съзнанието ми , стои и променя останалата част от него . :D

Благодаря ви приятели , Вальо и Shelter!

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентин , здрасти !

  Първо ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН !

Пожелавам ти много червени и розови дни като самия празник Свети Валентин !

Огнената нишка на любовта винаги да води и свързва пътят , живота и хората около теб !

Защото ние всички сме свързани чрез любовта и това е най- здравата и най- голямата притегателна сила за всичко и всички на този свят !

Благодаря ти , за светлите пътеводителни думи , които винаги ми подаряваш безрезервно !

Благодаря :angel: Приятелството е образ на Божието царство на земята.

Бог да те благослови!

  За рисуването или въобще правенето на изкуство , всичко което изпитам като опитност на духа , неминуемо подпечатва цялото ми разбиране за изкуство и да искам и да не искам вече е там в ума ми .

Да :thumbsup::)

Стои си там на дъното на съзнанието ми , стои и променя останалата част от него

:thumbsup2::thumbsup2:icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В едно свое писмо, моя позната ми казва, че е родена на 14 декември и отнася това към един мой пост от същата дата. В същия ден, когато получих това писмо, малко преди да заспя, четях “Арманс” на Стендал. Там се описва една стая, която веднага, твърде осезаемо и не като обичайна асоциация, ме препрати към мой сън от последната нощ, където сънувах помещения със силно готическо излъчване. И си рекох – влязъл съм в режим, настроен съм за синхроничност. Само два абзаца по-долу главният герой от книгата записва своите впечатления от деня в дневника си при дата 14 декември.

Синхроничността е чиста – вероятността в един ден да бъда пресрещнат от една и съща дата, която изхожда от два независими източника е 365 по 365. Освен това имах не просто предугаждане за предстоящата синхроничност, а направо ясно съзнание за нейното задаване.

Аз се стремя да не се впечатлявам от подобни събития, това е много полезно. То е като в осъзнатия сън. Ако в резултат на опомнянето аз се активизирам, ако веднага започна да използвам придобитото от осъзнаването самочувствие, и се втурна в събитията от съня, те изгубват своята автономност, което пък е основната им ценност. При синхроничностите, ако съсредоточа цялата си воля и внимание върху тях, те ме засипват, но губят автентичност, а е добре човек да си напомня, че няма ясен и точен, външен или вътрешен коректив, за да знае вярно или не подхожда към себе си. И тук се откроява оная опасност, при коята сънуванията и синхроничностите стават МОИТЕ сънувания и синхроничности, а всъщност МОЕ може да бъде само тълкуванието.

Ако един сън или една синхроничност не бъде разтълкувана, тя остава неинтегрирана. Интерпретациите – и то тънките, сложните и детайлни интерпретации – са нужното в случая. Ако човек не смогне да изтълкува, тоест да създаде СВОИ, добри интерпретации, той ПРИСВОЯВА сънищата и синхроничностите си, а това е пътят към шизоидността или в най-добрия случай към глупостта. Защото нуминозното, отвъдното, докато не е сдъвкано от тълкуванието, е най-унищожителното нещо на света.

Ще дам пример с наркотика. Той носи преживявания от нуминозен характер, но ползващият наркотик никак не е подготвен да интегрира преживяното, защото се интересува единствено от чувството, което му носят наркотичните събития. Те просто го заливат. Човек трябва да създаде в себе си един вид канали и трасета, по които да приема нуминозното. Тези трасета не изопачават отвъдния свят, но го насочват и го усвояват по-подходящ начин. Всъщност точно онзи, който не притежава здрава психична система за насочване, в един момент се измъчва от нуминозното, но в никакъв случай не се отказва от него, защото е пристрастен, и така започва да преиначава идещото, с единствената цел да го понесе с по-малко страдание. Това обикновено е тъжната съдба на езотерика, на окултиста. При примитивните, шаманът играе ролята на интерпретационните трасета, той очовечава божественото, превежда го.

За да може човек да се изправи срещу необяснимото трябва да има силен Аз. Слабият “аз” просто няма да оцелее срещу побъркващата мощ на необяснимото. Хората обикновено не се осъзнават по време на сън, точно поради слаб аз; достатъчно е събитията да ги обхванат, желанията да ги сграбчват и азът отлита; ден ли е, сън ли е – всичко се забравя.

В нашия живот не синхроничностите, ирационалните преживявания или лудостите са малко, а силните азове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слабият “аз” просто няма да оцелее срещу побъркващата мощ на необяснимото.

--- не синхроничностите, ирационалните преживявания или лудостите са малко, а силните азове.

много вярно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слабият “аз” просто няма да оцелее срещу побъркващата мощ на необяснимото.

--- не синхроничностите, ирационалните преживявания или лудостите са малко, а силните азове.

много вярно

Преди малко се върнах от кино.Още като дете забелязвах нещо.Излизайки от залата,губех пространствена ориентация за кратко.Възможно е да е някакъв вид психична слабост,но напоследък отново ме повява това усещане.Тази вечер,влизайки в къщи си казах :В стаята ми са два светли прозореца./Така е.Единият ми е подарил немалко залези./Прозорец, като мой символ го имам за очи-изглед,начин на "виждане" и за светъл,проникновен човек и за вест ,различност,другост.

Минути преди да отворя Портала прочетох написано от един човек,след туй се подвоумих, дали да пратя мое неизпратено писмо до него писано преди дни,в което имаше много съвпадения,с неговото днешно.Отказах се и в същия миг си казах,че вече имам два отговора.Първото,което видях бяха вашите.Ето и нещо ,което писах около 16ч.днес

"Всеки един от елементите-участници в системата би могъл да опише /обясни/случващото се.Всяко описание е различно от останалите и е вярно за извършващият го.

Напълно възможно е да има съвпадения."

Аз се оставям.Ако я имам силата,да съм й.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос Воскресе!

Днес излизайки от църквата си мислех :Много искам да си пожелая нещо и то да се сбъдне след време . Мислех целенасочено за едно мое определено желание . Но някакси все не намирах начин или основание да си го пожелая все нещо ме възпираше да го направя.

Намирах се на главната улица на едно много малко градче , където живее моята баба в полите на Странджа.

Излизах от католическата църква /тъйкато моята баба е католичка / , и се движех по калдъръмената главна улица , слушах някакси периферно разговора между вуйчо ми и майка ми за някаква културна фигура в този град , която в момента изнасяше реч на площада и си разсъждавах за моето желание . Асоциативно си спомних за разговора с една моя приятелка за Еньовден и желанията , за Великден и Цветница . И си казах я да погледна към тревата отстрани в алеята , може би ще намеря 4-листна детелина , с която да си пожелая желанието и разбира се отне ми около три секунди да я видя .

Прибрах си 4- листната детелина в джоба на чантата и забравих за нея и желанието .

Следобед решихме да пътуваме обратно към къщи и прекарах около 5 часа в път към дома .

По - късно вечерта се видях с другата ми баба, с която говорихме за Цветница , венци и хвърлянето им в реката , намислянето на желания. И хоп веднага ми светна лампичката за моята детелина , която бях забутала някъде из дамската ми чанта . Но веднага я извадих и баба ми я сложи в салфетка . Ще видим какво ще е по- нататъшната история с детелината .

Винаги съм намирала детелини.

Като малка прекарвах часове наред в градината и търсех детелини , накрая се прибирах с промишлени количества като 25, 30 и от сорта .

Днес след като намерих тази Вуйчо ми констатира :

Знаеш ли , че баща ти може да прави абсолютно същото . Ние си вървим и обсъждаме нещо , а той намира 4 -листни детелини .

Вечерта , когато се прибрах вкъщи и видях баща ми усетих колко много си приличаме и как винаги съм го знаела това .

Гледахме концерта на Coldplay по канал 1 и аз , разсъждавах върху музиката им заедно с баща ми . Накрая той заключи :

"Ина определено много си приличаме като хора . "

След което аз му разказах случката с детелината днес и това , което вуйчо ми каза .

Тази синхроничност ще бъда доста дълга във времето , усещам си я.

Ще имам много събития свързани по синхроничен начин , които ще ме накарат да разбера нещо , нещо за младостта и ритъма на живота , за желанията и времето на изпълняването им . :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога ми се случва да ми дойде наум,нещо чиято причина за появяване ми се "губи".Вероятното обяснение за следващото е оглежадането на "какво е малко?".

Представете си:горе долу приличащо на пухкав геврек -нещо:),в средата празна точица./естествено не от твърда материя,а теоретично /това цялото се върти,отвътре навън и обратно,минавайки през точицата. Мислих го ,от три четири дни.Изненадах се много,когато вчера сутринта намерих в дома на приятелката на сина ми,"играчка"донесена от музея на Ешер.Правилни триъгълни пирамиди,свързани в подобие на кръг ,които могат да се събират и минават отвътре навън и обратно,само дето не е през точица ,а през кръст.Доста се почудих,на какво би било еквивалент този пространствен модел.

Наум ми е да попитам и как става тъй,че часовник затворен във въртяща се много бързо камера,би показал различно време от контролния,друг извън нея.Чудно ми е защо говоря за такава конструкция,Дали съм чела нещо подобно или си измислям?Не съм изучавала теория на относителността.Все пак странна ситуация.Мисля м разликата ,между въображаемата ми фигура и тази на Ешер не е толкова от значение.След като и двете показват едно и също явление.Иденственото,което ми иде наум е "върнато време"помня такива модели във филмите"Ефекта на пеперудата" и "Обещанието".Вероятно ще ме затрупате с подобия от обяснения за регресия,метемпсихоза,дежа вю,скокове във времето.Озадачена съм.И личащо безсилна.:)

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

оглежадането на "какво е малко?"...

Представете си:горе долу приличащо на пухкав геврек -нещо:),в средата празна точица./естествено не от твърда материя,а теоретично /това цялото се върти,отвътре навън и обратно,минавайки през точицата. Мислих го ,от три четири дни.Изненадах се много,когато вчера сутринта намерих в дома на приятелката на сина ми,"играчка"донесена от музея на Ешер.Правилни триъгълни пирамиди,свързани в подобие на кръг ,които могат да се събират и минават отвътре навън и обратно,само дето не е през точица ,а през кръст.Доста се почудих,на какво би било еквивалент този пространствен модел.

Наум ми е да попитам и как става тъй,че часовник затворен във въртяща се много бързо камера,би показал различно време от контролния,друг извън нея.Чудно ми е защо говоря за такава конструкция

навярно просто телепатия :thumbsup: :thumbsup:

echerwb2.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По -скоро взиране.Опитвам се да си преведа информацията ,идваща от несъзнаваното.
:thumbsup2:

мисля че е телепатия защото тези дни медитирах над усещането си за същността на протоните и електроните, изобщо частиците с ненулева маса на "покой" и полуцял спин

достигнах до подобни зрителни асоциации + взаимодействие с пространството вследствие на разширението на вселената

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е.При мен дори и да се е случило "отваряне"за постъпваща информация,ми липсва възможността да я разбера.Имам се като примат,който си "играе" със свръхустройство.Безполезно занимание.Но се надявам на внезапността на осенението.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос Воскресе!

Днес излизайки от църквата си мислех :Много искам да си пожелая нещо и то да се сбъдне след време . Мислех целенасочено за едно мое определено желание . Но някакси все не намирах начин или основание да си го пожелая все нещо ме възпираше да го направя.

Намирах се на главната улица на едно много малко градче , където живее моята баба в полите на Странджа.

Излизах от католическата църква /тъйкато моята баба е католичка / , и се движех по калдъръмената главна улица , слушах някакси периферно разговора между вуйчо ми и майка ми за някаква културна фигура в този град , която в момента изнасяше реч на площада и си разсъждавах за моето желание . Асоциативно си спомних за разговора с една моя приятелка за Еньовден и желанията , за Великден и Цветница . И си казах я да погледна към тревата отстрани в алеята , може би ще намеря 4-листна детелина , с която да си пожелая желанието и разбира се отне ми около три секунди да я видя .

Прибрах си 4- листната детелина в джоба на чантата и забравих за нея и желанието .

Следобед решихме да пътуваме обратно към къщи и прекарах около 5 часа в път към дома .

По - късно вечерта се видях с другата ми баба, с която говорихме за Цветница , венци и хвърлянето им в реката , намислянето на желания. И хоп веднага ми светна лампичката за моята детелина , която бях забутала някъде из дамската ми чанта . Но веднага я извадих и баба ми я сложи в салфетка . Ще видим какво ще е по- нататъшната история с детелината .

Винаги съм намирала детелини.

Като малка прекарвах часове наред в градината и търсех детелини , накрая се прибирах с промишлени количества като 25, 30 и от сорта .

Днес след като намерих тази Вуйчо ми констатира :

Знаеш ли , че баща ти може да прави абсолютно същото . Ние си вървим и обсъждаме нещо , а той намира 4 -листни детелини .

Вечерта , когато се прибрах вкъщи и видях баща ми усетих колко много си приличаме и как винаги съм го знаела това .

Гледахме концерта на Coldplay по канал 1 и аз , разсъждавах върху музиката им заедно с баща ми . Накрая той заключи :

"Ина определено много си приличаме като хора . "

След което аз му разказах случката с детелината днес и това , което вуйчо ми каза .

Тази синхроничност ще бъда доста дълга във времето , усещам си я.

Ще имам много събития свързани по синхроничен начин , които ще ме накарат да разбера нещо , нещо за младостта и ритъма на живота , за желанията и времето на изпълняването им . :whistling:

Аз пък никога не съм намирал четирилистни детелини! Няма пък! :3d_091::3d_112::3d_013:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин , :3d_090: Само трябва да си ги представиш и после ги намираш , много просто .

Визуализираш ги в ума си , продължително и после поглеждаш и виждаш веднага .

Всъщност важно е да си представиш цялостното усещане за определена материя , визия , мирис , цвят , положение в пространството и после я откриваш по най- бързия начин .

Seleter , интересни мисли .

Продължавай да мислиш синхронично , краят на една синхронична мисъл е винаги просветляващ и необичаен .

Извън кармичните рамки и следствености .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера следобяд бях тръгнал по работа близо до НДК, вървя си бяничко, защото имах около 30 м. време... По някое време от лявата ми страна една табела привлече вниманието ми - книги, Хелиопол, надолу! Казвам си "А, я да поразгледам, така и имам време!" Влязох и гледам - огромно помещение на три етажа, кат опървият етаж е почти изцяло отделен за езотерична литература. Зачетох се в някакви даоски и тантрически книжки, но през цялото време се чува някакъв диалог. Помислих си, че е запис на реклама и продължих да си чета. Случайно видях обаче, че на втория етаж са се събрали хора и гледат нещо. Съобразих, че това което чувам не е запис, а представяне на книга! Продължих да сичета обаче и чак когато се изерпи интересът ми към езотеричните новости, се качих нагоре. Имаше оредставяне на книга за Учителя Беинса Дуно! Там беше Андрей Грива, оркестър и много хора от братството! Зарадва мисе душата на мелодията, която започнаха да свирят: "Доще ден, доще ден, той ще бъде светъл, тоййй, ще бъде светъъъл ден!"

КОгато трябваше д атръгвам, официалното представяне приключи!

Книгата обаче струва 28 лева и не си я купих!

:thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера следобяд бях тръгнал по работа близо до НДК, вървя си бяничко, защото имах около 30 м. време... По някое време от лявата ми страна една табела привлече вниманието ми - книги, Хелиопол, надолу! Казвам си "А, я да поразгледам, така и имам време!" Влязох и гледам - огромно помещение на три етажа, кат опървият етаж е почти изцяло отделен за езотерична литература. Зачетох се в някакви даоски и тантрически книжки, но през цялото време се чува някакъв диалог. Помислих си, че е запис на реклама и продължих да си чета. Случайно видях обаче, че на втория етаж са се събрали хора и гледат нещо. Съобразих, че това което чувам не е запис, а представяне на книга! Продължих да сичета обаче и чак когато се изерпи интересът ми към езотеричните новости, се качих нагоре. Имаше оредставяне на книга за Учителя Беинса Дуно! Там беше Андрей Грива, оркестър и много хора от братството! Зарадва мисе душата на мелодията, която започнаха да свирят: "Доще ден, доще ден, той ще бъде светъл, тоййй, ще бъде светъъъл ден!"

КОгато трябваше д атръгвам, официалното представяне приключи!

Книгата обаче струва 28 лева и не си я купих!

:thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2:

А коя е книгата ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Книгата е "Петър Дънов" с автор Георги Гълов. Ето линк: http://www.impulsbg.com/

Всъщност, бях видял тук, в сайта, че има нова книга за Учителя, но нито знаех кога ще е представянето и, нито бях планирал нещо! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_016: Благодаря , Орлине !Полезна ще ми е тази информация .

А относно преживяването ти , определно има синхроничен корен . Имаш някаква подготовка на ума за книгата , но факта ,че си се озовал на това място е напълно резултат от твоята синхронична мисъл . От воето творческо намерение да разширяваш непрекъснато съзнанието си , и съвсем естествено попадаш в една отсечка с нужната информация ,вселената веднага ти е предоставила коридорче и поле за действие . :3d_040:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надвечер бях във фотоателие за да сканирам рисунка,която бях обещала да изпратя.Докато изчаквах,по радиото прозвучаха "SImply red " със "Stаrs".Рекох си"Това не е случайно".Няколко часа по- късно ,ровейки в мрежата попаднах без да искам/?!:)/ ,на страница -категории.Стана ми любопитно и отворих "звезди".На една от снимките видях момиче,което напомняше мен на същата възраст,само дето беше русо.На всичко това, беше облечено в бяло.Преди два дни препратих думи за "бяла музика",вчера се шегувах със себе си,но пък покрай това си спомних,че веднъж се случи някак,моето име все едно да е Мелодия.Защо ли ми се случи това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само лично мнение - според мен синхроничността въобще не е акаузална, а е именно каузална, но е причинявана от каузалност (причинност) от по-фин, надконвенционален, енергетичен порядък! От причинността на емоциите, мислите, съзнанието, чувствата, енергията ни, които са реални субатомни сфери! А може да се причинява от каузалност от още по-фино ново - от тази на каузалното поле (причинния свят) - как тогава е акаузална?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И защо Орлине ,смяташ така ?

Защо синхроничността да е казуално усещане ?

Понякога ние имаме абсолютно абстрактни мисли , които не са във връзка , с причинния свят , на съзнанието . С постоянния въпрос и неизменния отговор .

Малко по - необичайни , отвлечени мисли , несвързани с логическите следствености .

Тогава настъпва голямото учудване . Хах , колко различно съзнание за света ,бихме имали .

Без въпрос- отговор ,или пък картинни образи . Усещания отвлечени в същността си , мислене на различно неказуално ниво .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам увереност, че мога да посоча в какво се състоят психологическите проекции на всеки един аргумент в полза на съществуването на фини тела и фиността в духовен смисъл изобщо.

Философски погледнато светогледът, който се основополага върху разбирането за фини тела, както и върху каузалния принцип на взаимовръзка, е материалистичен светоглед. Онова, което е истински нематериалистично са не фините тела, а идеите, не каузалния принцип, а синхроничния.

Каузалността неминуемо изиска наличието на две условия, това са пространството и времето. Вярно е – определени съвпадения са от каузален характер. Тези съвпадения, именно защото са съвпадения, се случват рядко, но те имат своята вероятност на случване, колкото и малка да е тя. Получаването на определени конфигурации от планетарен характер са пример в това отношение.

Синхроничните събития не само са отвъд всяка понятна вероятност, но те са силно натоварени със смислова и емоционална тежест, както и притежават един особен извънпространствен и извънвремеви аспект. В тях е втъкано несъзнаваното. Всяко обяснение на синхроничните събития с каузален източник от невидим или трудно видим характер е просто опит за рационализация, и то отчаяна рационализация, която се опитва да внесе синхроничността в едни рамки, които и са тесни.

Орлине, аз съм забелязал, че ти често вменяваш на Фройд, а дори и на Юнг материалистични позиции. За Юнг това категорично не може да се каже; няма какво материалистично да се посочи от това, което е писал той. А ония физиологизации, които се приписват на Фройд, най-често са наивни и преувеличени. Но аз съм забелязал и още нещо. Ти, критикувайки всички екзотерични течения в късогледство, сякаш се бунтуваш срещу собственото си несъзнавано влечение към физиологичното и материалното. Впрочем мъжът – за разлика от жената – има силно пристрастие към каузалното; за него причина просто трябва да има. Тя може да е далечна, установима с усилие, дори ако трябва ще е свръхсетивна причина, но да е причина. За мъжката психика енергията винаги си има източник, без източник енергията е немислима. А за женската психика самото усещане за енергия е достатъчно; тя и енергията – заедно; и толкова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Датата /ако не греша /беше 26.V.05г.Малко следобед в една от книжарниците на града,влязоха двама мъже.Единият,вероятно не повече от тридесет годишен попита за двата тома на "Естетика"на Хегел.Беше много красив/но не показно/,със също тъй ясен и някак свободен глас.Останах още малко въпреки,че бях привършила с разглеждането,на което ми беше интересно ,привлечена от този човек.Той се прибилижи и докосна в същата последователност книгите,които и аз минути преди него.

Все още нямам отговор за тази тъй впечатлила ме случка.

Изглежда имам синхроничността /ако това,което ми е наум,е /като ключ,който ми се дава за да отключа затворена врата,но нито виждам ключалката,нито посмявам да я бутна,та да разбера дали изобщо е заключена.

Съжалявам за метафоричния изказ,но като да се примирявам с факта,че не мога да мисля другояче освен,чрез изнамиране на аналогии.Последното имам като подреждане на частици във фигура,но цялостен поглед ми е невъзможен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) проверих си дефинициятя за всеки случай :)

Юунг е дал акаузално определение - споредмен не толкова заради липсата на причина а заради наглед липсващата такава. Ефекта е по-важен от самата причина (обяснение-причина) на синхроничността.

Синхоничността е акаузална от гледна точка на неочаквания си спонтанен ефект на разновидност на съвпадение. Ефектите за психиката варират спрямо осъзнаването не само на синхроничността, а и други фактори като архетипи например.

Ала сама по себеси има кауза има причина и тя е имминно в следствие по-финни нива на съзнание и информация.

Ако има синхрон между двама души - например случайна среща(срещи) - на пръв поглед нямя кауза имайки предвид независимостта на обектите. Ала ако разгледаме двамата по отделно - и анализираме решения действия и тн. те са били събрани, привлечени един от друг - като единия е константа не подвижен а другия е в устрема си към първия.

Когато има осъзнаване има и предусещане, усещане визия за бъдещ момент от време. Тогава по-осъзнатия от двамата осъзнато или не става причина за синхроничността довела до наглед случайна среща.

Причините са енерго-вибрации съдържащи определена информация, заряд и съответно привличане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×