Синхроничността

[Guest azbuki]

Странно нещо ми се случи днес. Сетих се изведнъж за Яворов и ми се причетоха стиховете му. Четох доста за любовите му, припомних си биографията му, трагичната му смърт. И като че ли по нов начин го усетих този поет, като че ли усетих неща в поезията му, които не бях усещала преди. Не бях го чела от сто години наистина.

И рекох да му направя хороскопа, да видя тая трагична съдба. И какво видях всъщност? Венера на 26:20 градуса Водолей, където днес, ама точно днес, с точност до минутата почти се намират Слънцето, Нептун и Хирон, а през нощта имаше и новолуние, при което там беше и Луната. Интересно как тази доста рядка конфигурация ме "отпрати" към Яворов и ме свърза с неговата... Венера? чрез творчеството му. Къде ли блуждае душата му? Какво ли търси?

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3366&Level=1

Редактирано Февруари 14, 2010 от azbuki

[Виктор]

Зад видимия свят действат съзнателни сили, управляващи материята. Тяхното "внимание" е в много случаи причина за синхроничността, и не е случайно че те могат да се отнесат към архетипите.

Пример

"При този който чуе словото, идва лукавият."

Причината е акта на осъзнаване на Словото, което трансформира системата човек като й дава ново качество. Човек става много вкусен. И се почва тя една тогава...

Хора звънят, случки се случват и т.н. Могат да се наблюдават големи и зашеметяващо сменящи се, включително страшни събития.

От външна гледна точка, синхронност. Но, "интересът клати феса".

"Възможно ли е различно от каузалното обяснение на случващото се?"

не съм се срещал с такова досега

[borislavil]

Март, 1986 г. Съновидение: като странстващ отшелник, срещам майка с дете и давам ябълка на детето. Майката започва да ми благодари, но аз я възпирам, като й казвам: “Аз не заслужавам вашите благодарности, защото съм най-грешният човек на тази земя, тъй като заради една жена изоставих Бога, отрекох се от Него.” Казвайки това, знаех, че съм бил монах, но съм обикнал жена и съм нарушил монашеския обет – отрекъл

съм се от Бога заради любовта си към красива жена. По-късно съм се осъзнал и съм се покаял дълбоко, като съм станал странстващ отшелник. (Имам чувството, че това е фрагмент от мой минал живот). След това ми се внушава да прочета книгата на Анатол Франс “Таис”. Не я бях чел дотогава и изобщо не предполагах какво е съдържанието й. А то е следното: монахът Пафнутий се опитва да спаси душата на красивата Таис, но се влюбва в нея, губи душевния си мир и връзката си с Бога, а накрая, когато тя (вече станала монахиня) умира, той се отрича от Бога.

Пояснение: по това време имахме красива платоническа връзка с Милена К. Тя беше търсеща душа и се беше заинтригувала от моята духовност… А може би просто беше влюбена, но… ме случи в период на аскеза. Опитвах се да превъзмогна влечението на плътта, да бъда господар на страстите. Зимно време не отоплявах квартирата си, не си обличах връхна дреха, хранех се оскъдно, практикувах сексуално въздържание. Може би всичко това накара Милена да се отдръпне от мен. Беше казала на един наш приятел: “Не знам какво ми стана – аз направо обожавах Борислав, но една сутрин се събудих, и от това чувство не беше останало нищо – тръпката беше изчезнала!” Заболя ме, но не се отрекох от Бога, не загърбих духовните си стремежи. Възприемах я като преродената Таис, а себе си като преродения монах Пафнутий. Дори й посветих едно стихотворение:

Позволи ми

Допусни устните ми до челото си.

Позволи им да докоснат Сърцето,

пулсиращо във междувеждието.

Благослови мисията им с усмивка

и по тях ще полепнат гурелите на Съня…

Ще се пробуди твоето Безсъние.

Позволи ми да те извикам

от голямата Космическа заблуда

и с целувка земна, мъничка

със зрение да те даря.

Позволи ми!

Откъс от "Към Извора на Любовта - пътят на един мистик"

Когато на 19 ноември 2011 година представях книгата си в София, на премиерата присъства и въпросната жена (Тя е много артистична натура, прекрасна певица, умее да рисува и да пише стихове). Когато се прибрала в дома си, поискала да и се даде някакъв знак - помолила се, отгърнала произволно книгата и... попаднала (от 500 страници!) точно на това място, което съм цитирал по-горе!