Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Viva Caselli

Младостта

Recommended Posts

Здравейте, добронамерени хора!

Вече няколко дни си задавам въпроси, но отговори не намирам.

Човекът, за да е живял какво трябва да е извършил? Тук искам да се разгранича от духовните ценности, защото ясно е, че те са мерилата, особено за хора, като Вас.

Човекът, чиято младост е преминала с нищо запомнящо се живял ли е?Човекът, който е бил безличен имал ли е младост? Де, Гиди, Луди, Млади Години! Повечето хора тъжат за тях, но защо тъжи човек, който да речем е изтървал своята младост? Колко луди трябва да са тези години?

В какво се изразява лудата младост?

Празна ли е младостта на човек, който по никакъв начин не е дал на себе си и на околните да се разбере, че е млад, и защо в него се проявява онова страстно желание отново да бъде млад?

Имам една добра позната(30 г.), на която младостта премина безмълвно. Без приятелки, без да бъде докосната от мъжка( момчешка) ръка, без купони, без въобще да помирише младостта. Аз я съжалявам, но не й давам да го разбере. Онзи ден останах като треснат, когато в един кратък изблик на ентусиазъм, тя ми сподели: " Искам да съм млада "

За да не остана неразбран подчертавам, че говоря за ранната младост. Пределно ясно ми е, че човек на 30 г. е млад.

Благодаря Ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ранната младост е като кабинет по химия - правят се разни опити, стелят се експериментални пушеци, може и да избухне нещо неочаквано, и щети може да има ... важното е да се понатрупа опит без съществени загуби :)

А всичко е индивидуално :

и какво смяташ за важно,

и какво си решил да запомниш.

Аз съм направила много грешки ... и си ги помня, а продължавам да правя други :) , колкото и да се опитвам да ги избегна. Е. сега покрай другото ми се случва и по някой успех.

Мисля, че лпгическото мислене е слабо за тзаи тема, по-смислено във връзка с 1ви пост ми се вижда това, което "случайно" ме засече във фейсбук:

Лунен шепот ~

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири Лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно! Не плачи!

Нищо, че навън се мръква рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак…

Не плачи! Нали и ти си птица!…

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай - долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната...

Дамян Дамянов

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва ли да бъде съжалявана хризантемата, че цъфти на есен?

Цветята през есента

Поздрав:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, добронамерени хора!

Вече няколко дни си задавам въпроси, но отговори не намирам.

Човекът, за да е живял какво трябва да е извършил? Тук искам да се разгранича от духовните ценности, защото ясно е, че те са мерилата, особено за хора, като Вас.

Човекът, чиято младост е преминала с нищо запомнящо се живял ли е?Човекът, който е бил безличен имал ли е младост? Де, Гиди, Луди, Млади Години! Повечето хора тъжат за тях, но защо тъжи човек, който да речем е изтървал своята младост? Колко луди трябва да са тези години?

В какво се изразява лудата младост?

Празна ли е младостта на човек, който по никакъв начин не е дал на себе си и на околните да се разбере, че е млад, и защо в него се проявява онова страстно желание отново да бъде млад?

...

Колко "луда" трябва да е младостта? :)

Едва ли може да се даде рецепта колко трябва и колко не трябва. Аз считам, че за всеки е различно.

В смисъл ако нещо за някой е лудо, за друг може да е дори скучно. Веднага давам пример - за мен влизането в градски фонтан като абитуриенти си беше лудо, но за друг лудо е тридневен купон с наркотици и групов секс. Та затова и тази позната съжалява за младите години, които от нейна гледна точка все пак са били по-свободни и луди, спрямо сегашното й ежедневие.

За себе си спокойно мога да кажа, че съм имала среднолуди млади години, защото имах познати съученици, състуденти, дето бяха мноооого напред с "лудостта" :)

Но имах и съученици, и състуденти, които бяха някак осакатени (така ми се струваше) от възпитанието струва ми се - те наистина не ходеха на купони, не правеха нищо весело или щуро, държаха се някак прекалено благоразумно, и сериозно, и суховато чак ... Та другото, за което може би съжаляват такива хора е, че никога вече няма да са на 15, или 18, или 22 години, когато е било много по-естествено да проявят тази младежка "лудост".

Обаче аз бих ги успокоила, защото ако човек иска да бъде малко "луд", въобще не е задължително да е в ранна младост. И в ранна старост ;) пак може да сме по младежки "луди", стига да поискаме. Не е нужно да се предаваме на сивото ежедневие, да ни погълнат ежедневните грижи ... И ако някои възрастни (че и млади) ни гледат укорително, какво от това :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да-а-а, а при мен "лудостта на младостта" се е хронифицирала без ремисии ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за включването!

Преди време гледах по National Geographic едно предаване от блестящата поредица - табу.

Ролеви игри. Мисля, че така беше заглавието на епизода.

Та там изникна един човек на (30, 40 г). Обикновен човек. Работи и се храни.

Той след работа се преобразяваше в бебе. Сподели, че по този начин той бяга от отговорността, зависимостта. Сякаш казва: " Майната му на всичко". Още по интересно в случая беше, че живее с възрастна жена, която влизаше в ролята на негова майка. Той се преобличаше в бебешки дрехи, смучеше биберона, спеше в кошарка, играеше си с кубчета, гукаше. На всичкото отгоре възрастната дама го хранеше с пюре. Истински филм! Тези двамата до такава степен бяха погълнати от ролите, че ... Само публика липсваше.

Другата история от табу.

Жени, които не са могли да заченат си купуваха бебета! Бебета бяха скъпи, но за сметка на това притежаваха ужасяваща детайлност. Лицето им беше изваяно по удивителен начин. Тези майки се грижеха за куклите си по същия начин, както за истински бебета. Така казваха. Даже бяха сформирали общност в интернет. Броят на тези майки не беше малък.

Възможно ли е заблудата да бъде толкова истинска, че падне ли куклата от ръцете ти да изпаднеш в паника?

Възможно ли е бебето да изчезне и майката да изпадне в депресия? Обобщено. Възможно ли е когато години наред си се грижил за бебе кукла тя да се превърне в твое истинско дете. Да го повярваш?

Много ми е чудно !

Mоята младост беше меко казано луда. Сега съм на 24, но друг път ще представям себе си.

Въпросите ми са? Може ли според вас това превъплащаване да бъде толкова реално, че човек да забрави себе си? Може ли човек да изпипа детайлите с такава точност, че да се превърне в ученик, бебе? Може ли човешкия разсъдък да бъде толкова брутално разръган, че ученикът в теб да се появи, като за миг поне да забравиш тегобите? Възможно ли е да построиш в себе си чудовищно сомовглъбение, за да бъдеш ученик, студент?Възможно ли е да превърнеш себе си в наивно дете на коледна трапеза? Да пресъздадеш спомените толкова ясно, че при вида на белобрадия старец с червен костюм да повярваш в него, както си вярвал когато си бил на 5 годинки?

Елф, съгласен съм с теб. Аз също съм се питал защо я съжалявам ( унижавам ). Но това е просто чувство, което се появява в мен. Не мога да го подтисна. Аз пак казвам, че не й го показвам( не се оправдавам, споделям). За песента какво да кажа, освен че сме имали страхотна музика. Една от любимите ми български песни. По едно време я слушах денонощно. Красота!

Диана, съгласен съм, че лудостта за всекиго е различна. Добър пример си приложила. Аз на абитуриенския бал паднах от 2 етаж, но нищо ми нямаше. Веднага ми изниква в главата Робърт Луи Стивинсън рецититайки: "Помага дявола и на пияния и на слепеца! Йо-хо-хо и бутилка ром.

Благодаря !

Късметче, и с теб съм съгласен. Стихотворението, което постави е от онези, които в миг на тъга ти дават лъч надежда. Благодаря!

Не си мислете, че угоднича. Ако нещо ме подразни съм директен, но в случая просто съм съгласен с всички ви.

Редактирано от Viva Caselli

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, изживяла съм какви ли не щуротии.. Много весело беше, но изведнъж се пренаситих от всичко и рязко смених курса. Мога да кажа, тотален обрат изведнъж и си мислех, че съм приключила с всичко това веднъж за винаги, но сега покрай работата ми се учудвам от себе си само, че гледам всичко да е осъзнато и контролирано поради натрупаният ми опит, въпреки че "шоуто"- /не мога да намеря по- точна дума/ учудва и мен самата и все още има какво ново да науча и да надградя над вече придобитото познание и опит... Обаче и шефа е само малко по- голям от мен и както изглежда е доста интуитивен. Напоследък усещам, че надушва нещо странно да витае във въздуха и започна да гравитира около заведението опитвайки се да разбере какво :D . Не знае, че му се е случило да работи с Фют. Обаче снощи хлапетата ме изумиха като останаха с мен до края на работното ми време увещавайки ме да отида с тях на дискотека при което аз категорично им отказах, разбира се като изтъкнах факта, че може да съм им майка. Заявих им че отдавна съм приключила с дискотеките! Гледам да поставям някакви граници щото иначе купона ще стане пълен :3d_052::3d_146:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Елф, съгласен съм с теб. Аз също съм се питал защо я съжалявам ( унижавам ). Но това е просто чувство, което се появява в мен. Не мога да го подтисна. Аз пак казвам, че не й го показвам( не се оправдавам, споделям). За песента какво да кажа, освен че сме имали страхотна музика. Една от любимите ми български песни. По едно време я слушах денонощно. Красота!

...

Да, песента е невероятна! Първото нещо за което се сетих прочитайки заглавието на темата беше тя при все че съм я пускала и в други теми. Важното е че го осъзнаваш това чувство и ако искаш можеш да се опиташ да го трансформираш. Както се казва, само Един Бог знае дълбоките процеси които се случват в нечия душа и защо това е така или иначе ние можем само да гадаем, но не и да сме напълно убедени. Въпреки, че и мен са ме дразнили преждевременно остарелите хора или пък инфантилите. Нито една крайност не е за предпочитане и когато на мен ми се е случвало да заклоня на някъде, "червената лампичка" от вътре винаги ми е подсказвала, че съм поела в грешната посока. Що се отнася до другите неща писани от теб по- горе, мисля, че ясно се виждат отклоненията и с порсто око /поне аз така го усещам/, но все пак в т. н. реален човешки свят има и специалсти които имат марка за нещата, т.е. имат познание, за нормите на нормалното човешко поведение. Във форума има достатъчно психолози които биха могли да се изкажат по този въпрос. Поздрави за интересната тема :)

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Елф, съгласен съм с теб. Аз също съм се питал защо я съжалявам ( унижавам ). Но това е просто чувство, което се появява в мен. Не мога да го подтисна. Аз пак казвам, че не й го показвам( не се оправдавам, споделям). За песента какво да кажа, освен че сме имали страхотна музика. Една от любимите ми български песни. По едно време я слушах денонощно. Красота!

...

Да, песента е невероятна! Първото нещо за което се сетих прочитайки заглавието на темата беше тя при все че съм я пускала и в други теми. Важното е че го осъзнаваш това чувство и ако искаш можеш да се опиташ да го трансформираш. Както се казва, само Един Бог знае дълбоките процеси които се случват в нечия душа и защо това е така или иначе ние можем само да гадаем, но не и да сме напълно убедени. Въпреки, че и мен са ме дразнили преждевременно остарелите хора или пък инфантилите. Нито една крайност не е за предпочитане и когато на мен ми се е случвало да заклоня на някъде, "червената лампичка" от вътре винаги ми е подсказвала, че съм поела в грешната посока. Що се отнася до другите неща писани от теб по- горе, мисля, че ясно се виждат отклоненията и с порсто око /поне аз така го усещам/, но все пак в т. н. реален човешки свят има и специалсти които имат марка за нещата, т.е. имат познание, за нормите на нормалното човешко поведение. Във форума има достатъчно психолози които биха могли да се изкажат по този въпрос. Поздрави за интересната тема :)

Може би това тяхното е вид " дълбоко дишане ", медитация. И да, неприемливо е, но лично аз предпочитам съседът ми да е човек, който след работа намъква бебешки дрехи, отколкото проститутка, която след работа намъква нормалните си дрехи. Искам да кажа, че не се срамувам или обиждам от жена, която се грижи за кукла. Приемам я по - лесно за човек, отколкото наркодилър.

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите ми са? Може ли според вас това превъплащаване да бъде толкова реално, че човек да забрави себе си? Може ли човек да изпипа детайлите с такава точност, че да се превърне в ученик, бебе? Може ли човешкия разсъдък да бъде толкова брутално разръган, че ученикът в теб да се появи, като за миг поне да забравиш тегобите? Възможно ли е да построиш в себе си чудовищно сомовглъбение, за да бъдеш ученик, студент?Възможно ли е да превърнеш себе си в наивно дете на коледна трапеза? Да пресъздадеш спомените толкова ясно, че при вида на белобрадия старец с червен костюм да повярваш в него, както си вярвал когато си бил на 5 годинки?

Може .... и си има диагноза, име, лечение :)

Има различни видове възраст - биологична /на колко си години/, психологична /на колко години се чувстваш/, физиологична/в какво състояние е тялото ти, как изглеждаш/, социална /градация, деградация на работния процес/ и т.н.

Тези всички видове възраст обикновено се припокриват на малки интервали - 5 до 10 години.т.е. един човек на 50 може да изглежда като 40-45 годишен, да функционира като 40 годишен, да е издражлив като 35 годишен, тялото и психиката му да е пригодна за работа / като издръжливост/ като преди 10 -тина години. И обратното - същият интервал но нагоре.

Това е масовото и се приема за нормално. Изключенията си имат обяснения.

Всеки един възрастов период обаче си има своята младост и своята старост. Не е нужно но 35 да правиш / чисто физически/ нещата които си правил на 25, нито пък на 25 год. да правиш лудостите от тийнейджърството си.

Младостта на възрастта се изразява в динамика с която правиш нещата, с ентусиазма с който го живееш този живот, с функционалността си. Може на 50 години да си в пъти по- млад от 25 годишен по гореописаните критерии.

Когато на 30 години някой пожелае да е млад, значи нещо в настоящето му липсва.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Понякога, като съм минавал покрай стари и трудно подвижни хора, сякаш неволно - просто без да искам поне за малко като че ли съм се чувствал неудобно, некомфортно от това, че съм млад и здрав, едва ли не е преминавало някакво чувство на вина, че аз съм такъв,а те не са. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Viva :feel happy: свят широк, хора разни...

Диди :thumbsup:

Христо, а аз съм изпадала в депресия поставяйки се на тяхното място и размишлявайки как скоростно отлита човешкият живот въпреки, че повечето хора все си мислят, че тези години са ехееейй, там в далечината и като се обърнеш, изведнъж се оказва, че това съвсем не е така и като те удари просветлението по кимберицата :3d_104::wacko: усещането повярвай ми никак не е от най- приятните и тогава човек се замисля :hmmmmm: ...И изведнъж се сеща да направи сравнение между хората и вижда резултатите от това кой как е живял. Защото има стари хора около които буквално вони на смърт и разложение /не става въпрос само за физ. състояние на човека т.е. това дали е болен или здрав/, обаче има и старци диаманти които благоухаят... Казвам си тогава, значи има избор, сега му е времето.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече няколко дни си задавам въпроси, но отговори не намирам.

Човекът, за да е живял какво трябва да е извършил?

Най-голямата човешка заблуда е, че нещо ТРЯБВА.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно по темата. Даваха по новините част от интервю с Брад Пит. Той казва - " Бих избрал мъдрост пред младост". Радвал се че остарява човекът :) Така каза :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, добронамерени хора!

Вече няколко дни си задавам въпроси, но отговори не намирам.

Човекът, за да е живял какво трябва да е извършил? Тук искам да се разгранича от духовните ценности, защото ясно е, че те са мерилата, особено за хора, като Вас.

Човекът, чиято младост е преминала с нищо запомнящо се живял ли е?Човекът, който е бил безличен имал ли е младост? Де, Гиди, Луди, Млади Години! Повечето хора тъжат за тях, но защо тъжи човек, който да речем е изтървал своята младост? Колко луди трябва да са тези години?

В какво се изразява лудата младост?

Празна ли е младостта на човек, който по никакъв начин не е дал на себе си и на околните да се разбере, че е млад, и защо в него се проявява онова страстно желание отново да бъде млад?

Имам една добра позната(30 г.), на която младостта премина безмълвно. Без приятелки, без да бъде докосната от мъжка( момчешка) ръка, без купони, без въобще да помирише младостта. Аз я съжалявам, но не й давам да го разбере. Онзи ден останах като треснат, когато в един кратък изблик на ентусиазъм, тя ми сподели: " Искам да съм млада "

За да не остана неразбран подчертавам, че говоря за ранната младост. Пределно ясно ми е, че човек на 30 г. е млад.

Благодаря Ви!

Много е жалко,когато един човек на 30 казва,че иска да е млад.

Но пък,същевременно ,този човек може след време да се чувства много по-млад,отколкото когато е бил на 30...

Всичко зависи от вътрешното състояние на човека.

Има хора на 70 се чувстват по-млади и жизени от някои 30 годишни.

Когато човек намери себе си,когато човек осъзнае кои са приоритетите в живота,тогава се чувства не само млад,а щастлив като дете... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Христо, а аз съм изпадала в депресия поставяйки се на тяхното място и размишлявайки как скоростно отлита човешкият живот въпреки, че повечето хора все си мислят, че тези години са ехееейй, там в далечината и като се обърнеш,
Тъжно е. :( Понякога като си се представя един такъв стар сбръчкан немощен ...и особено ако си представя, че не съм доволен от обстановката си тогава...Та затова по - добре да не си представям. :D Вярата в безсмъртието и във вечната младост на човешкия дух помагат по - лесно да приемем мисълта за амортизирането на телесата ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някак си не приемам насериозно, когато богат и красив човек ми обяснява, че парите и красотата нямат значение. Такива преситени от имане хора, развиват едни такива теории, дето са ми противни. Мога да кажа едно: ако той беше беден и грозен, щеше да твърди обратното.

Като цяло, човек иска това което не може да има. Някак си му е заложено, чуждото грозде винаги да му изглежда по-сладко от собственото. И пирамидата на Маслой показва това - задоволяването на всяка нужда събужда нужда от следващото ниво.

Парадокса на живота е, че младостта е лишена от знания, а старостта от сили, за да реализира най-доброто от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някак си не приемам насериозно, когато богат и красив човек ми обяснява, че парите и красотата нямат значение. Такива преситени от имане хора, развиват едни такива теории, дето са ми противни. Мога да кажа едно: ако той беше беден и грозен, щеше да твърди обратното.

Като цяло, човек иска това което не може да има. Някак си му е заложено, чуждото грозде винаги да му изглежда по-сладко от собственото. И пирамидата на Маслой показва това - задоволяването на всяка нужда събужда нужда от следващото ниво.

Парадокса на живота е, че младостта е лишена от знания, а старостта от сили, за да реализира най-доброто от себе си.

Добре,кажи тогава за теб какво има значение,кое е най-важното,какви са твоите приоритети.

Много е добре,че знаеш за Пирамидата на Маслоу.

Е,там нали виждаш масата от хора кои приоритети посочват като най-важни-на най-ниското ниво.Първичните физически потребности.

А я виж най-горе на пирамидата кое е . :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо, а аз съм изпадала в депресия поставяйки се на тяхното място и размишлявайки как скоростно отлита човешкият живот въпреки, че повечето хора все си мислят, че тези години са ехееейй, там в далечината и като се обърнеш,
Тъжно е. :( Понякога като си се представя един такъв стар сбръчкан немощен ...и особено ако си представя, че не съм доволен от обстановката си тогава...Та затова по - добре да не си представям. :D Вярата в безсмъртието и във вечната младост на човешкия дух помагат по - лесно да приемем мисълта за амортизирането на телесата ни.

:thumbsup: И мен като ме нападнат такива мисли и представи се опитвам да ги сменя с други т.е. да си представям мъдрите, силните, мощните старци. Да, има и такива, най- очевидният пример е Учителя :). Смени представата си като мислиш за Него и ще почувстваш енергията която се влива на мощни струи у теб.

Впечатли ме един цитат на Божидар в темата за просветлението. Ето част от него:

"...

За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си."

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някак си не приемам насериозно, когато богат и красив човек ми обяснява, че парите и красотата нямат значение. Такива преситени от имане хора, развиват едни такива теории, дето са ми противни. Мога да кажа едно: ако той беше беден и грозен, щеше да твърди обратното.

Като цяло, човек иска това което не може да има. Някак си му е заложено, чуждото грозде винаги да му изглежда по-сладко от собственото. И пирамидата на Маслой показва това - задоволяването на всяка нужда събужда нужда от следващото ниво.

Парадокса на живота е, че младостта е лишена от знания, а старостта от сили, за да реализира най-доброто от себе си.

Добре,кажи тогава за теб какво има значение,кое е най-важното,какви са твоите приоритети.

Много е добре,че знаеш за Пирамидата на Маслоу.

Е,там нали виждаш масата от хора кои приоритети посочват като най-важни-на най-ниското ниво.Първичните физически потребности.

А я виж най-горе на пирамидата кое е . :)

500px-Maslow-pyramid_bg.svg.png

Ако сметне някой, че си заслужава нова тема, да я направи, защото аз съм писал по нея много, а тя наистина засяга същността на живота на всеки. Някак си не ми се пише в "Разговорки", което е еквивалентно на "Кошче" из други форуми и има за цел да събере всичко излишно, непотребно и достойно за унищожаване в близките дни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×