Jump to content
Порталът към съзнателен живот
bez duha

Чувството на вина бавно ме погубва

Recommended Posts

Guest Ивета

Аз не виждам проблем - това да ти е попречило на работата, на интересите, на средата?

Ти, всъщност, от какво се "погубваш"?

Може да ни съсипе само нашия егоизъм и нищо друго.

Твоят разказ ми се струва фалшив, дори и да е изживян, той е фалшив - споделен с всички други, той девалвира своята претенция да бъде единствен и всичко се ситуира върху твоята непоносимост да бъде такъв и ти да участваш в него.

Преживявала съм много смърти и не бих си позволила да го афиширам като екстремно преживяване, особено да търся съвет.

Всеки човек би следвало да има уважение към паметта на другите и да забрави за себе си, поне в този съкровен миг на сбогувания ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз само ще ти кажа.

Човек не избира дали да се роди. Вместо него действа друга сила, ражда се по силата на друга сила. Но в природата всичко следва да се уравновесява. Така е навсякъде.

Именно, за да ни се покаже уравновесяването, когато се родим се раждаме без право, но кагото решим да прекратим връзката си с този свят ни се дава право!

Бих те посъветвал да уважиш това негово право. И знам, трудно е, но само по този начин ще простиш на себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пак ще се намеся некомпетентно, но какво да се прави...

Първо, никой не е виновен, че не е професор в крехка възраст и не знае отговорите на всички сложни житейски въпроси.

Второ, очевидно родната майка на този млад човек е грешила и търси някой друг, на когото да прехвърли вината.

Това момче не е имало опора в родното си семейство, още по-малко - в самия себе си.

Момиче, ти си направила най-доброто, на което си била способна в момента и си проявила грижа към момчето, обадила си се да се интересуваш как е, но вероятно дори не са му казали за това. Вероятно тази раздяла е била желана и от майка му. Помни, ти лично не си сторила нищо, за което да се виниш.

Тука ще се отклоня за малко, за да разкажа една история в подкрепа на думите: "Така е трябвало да стане" и "Бог си знае работата".

Една жена дълго се молила да има дете и най-сетне Бог й дал. Когато детето било едва на няколко месеца, заболяло от смъртоносна болест. Жената не могла да се примири с Божията воля и горещо се молила детето й да оживее. Явил й се ангел, който й казал, че ще бъде според молбата й, но някой ден тя самата ще съжалява. Детето й пораснало и станало масов убиец. Тя наистина се срамувала, че била негова майка и ужасно съжалявала за всеки живот, който той погубил.

Ние хората често не разбираме Божията воля. В живота обаче едно малко зло може да се окаже голямо добро и обратно - едно малко добро да се окаже голямо зло.

Бих могла да разкажа случки от собствения си живот, защото съм грешила доста, но няма да Ви отегчавам, защото може да остана неразбрана. Понякога неразбирането не се дължи на пишещия, а на четящия, но това е друга тема.

Човек има свещено право да греши. Има хора обаче, които обичат да прехвърлят другиму вината за собствените си грешки.

Не носете чужда вина, радвайте се на живота, който Бог Ви е дал и направете от него най-доброто, на което сте способни.

:3d_053:

Не знам дали вината е чужда, аз я чувствам като моя.Много истини си написала,който аз прецених да не споделям,но няма да уточнявам точно кой.Не желая и други хора както Ивета да сметнат, че нямам елементарно уважение към паметта му!Не желая разказа да звучи фалшив и като екстремно преживяване !Дано на никой не му се наложи да преживее такова "екстремно преживяване"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, малко хора прибягват до самоубийство и те наистина са предразположени към това. Как реагират околните направо не съм сигурна, дали има голямо значение - тук визирам, не само теб, ами и родители, братя/сестри, приятели ... С това искам да пресека и намеците, че семейството му не е било достатъчно добро, нямал е опора в родителите и т.н. Ако беше САМО това, то децата на някои семейства щяха да се самоубиват всички наред. А знаем за деца, претърпяли ужасяващи психически и физически издевателства от страна на родител/и и пак намерили сили да живеят.

Знам, че е много натоварващо да се чувстваш причина за някакво нещастие, дори и не толкова фатално, както в твоя случай, дори и когато ние имаме някакво съвсем косвено участие. Обаче много често ние не можем да предвидим събитията, просто правим най-доброто, на което сме способни. И понякога за съжаление следват ужасни неща.

Нито аз, нито някой друг от нас тук може да влезе в ролята на съдник и да прецени можело ли е нещата да се развият по друг начин, кой, кога и каква грешка е направил и има ли въобще такава. Но ... страданието и измъчването с чувство за вина няма да помогнат никому. Самонаказването също. Знам, че това е стимулирано от общественото мнение, но за съжаление е една много неградивна проява. Ако искаш с нещо да бъдеш полезна на себе си и на хората, ако искаш да има по-малко такива самоубийства, намери подходящия за теб човек и изградете една здрава, хармонична връзка, създайте и отгледайте с много любов деца, които да бъдат здрави пълноценни хора ... Това е.

За целта, щом си в малко населено място, също бих посъветвала да се преместиш другаде. Иначе, ще ти бъде по-трудно, не само че всичко ще ти напомня станалото, но и няма да се учудя, ако има обществен натиск да се чувстваш виновна, лоша, някакво смътно желание в част от съгражданите ако не да си наказана по някакъв начин, то поне да не си щастлива, като един вид възмездие, като един вид изкупление... което, както вече казах, от никаква гледна точка не може да се сичта за градивно или положително, но голяма част от хората разсъждават много първосигнално.

Приеми тази ситуация като болезнен и разтърсващ сигнал, че трябва да започнеш живота си другаде и по друг начин, а не както до сега.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не бих те посъветвала да смениш местожителството си, без да знам на колко години си.

Никога не бих дала такъв съвет на момиче под 18 години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не бих те посъветвала да смениш местожителството си, без да знам на колко години си.

Никога не бих дала такъв съвет на момиче под 18 години.

Над 18 години съм, но поради други съображения няма как да сменя местоположението си.Много пъти съм го обмисляла, но засега такъв вариант не съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не бих те посъветвала да смениш местожителството си, без да знам на колко години си.

Никога не бих дала такъв съвет на момиче под 18 години.

Над 18 години съм, но поради други съображения няма как да сменя местоположението си.Много пъти съм го обмисляла, но засега такъв вариант не съществува.

Според мен бягството не е най-удачния начин за решаване на проблеми.

Човек ако тръгне за сменя местожителството си при всяка стресова ситуация или поради общественото мнение, рискува да остане без постоянен адрес. :)

Нека не те притеснява това, че някой те одумва зад гърба ти - подобни люде имат слабостта да одумват всички.

Трябва ти време да се справиш с негативните емоции, които носят спомените и чувството за вина.

Горе главата и не падай духом!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не бих те посъветвала да смениш местожителството си, без да знам на колко години си.

Никога не бих дала такъв съвет на момиче под 18 години.

Над 18 години съм, но поради други съображения няма как да сменя местоположението си.Много пъти съм го обмисляла, но засега такъв вариант не съществува.

Понякога ние мислим какво да направим и какво не, а нещата се нареждат от самосебе си, само трябва да изчакаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен бягството не е най-удачния начин за решаване на проблеми.

Зависи какви са проблемите и какво е бягството ... В този относителен свят и двете възможности са истина понякога. Тоест и мнението на Диана е точно в определени ситуации и твоето в други. Казвам го от личен опит.

Не случайно имаше една песен "десет адреса смених". Понякога си струва и спестява много, много ...

А другият случай за който ти говориш Пламъче, е случаят когато човек бяга, но същите изпитания го преследват и преследват, където и да иде, защото не е променил характерът си. Тоест когато човек сам предизвиква някакви последствия от действията си, където и да отиде - същите проблеми го преследват.

Но не мисля, че в този случай става въпрос за това. По-скоро приемам съвета на Диана за точен в този случай.

А за всеки случай е нужна мъдрост и знание, за да се постъпи правлно. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.

Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.

И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен бягството не е най-удачния начин за решаване на проблеми.

Зависи какви са проблемите и какво е бягството ... В този относителен свят и двете възможности са истина понякога. Тоест и мнението на Диана е точно в определени ситуации и твоето в други. Казвам го от личен опит.

Не случайно имаше една песен "десет адреса смених". Понякога си струва и спестява много, много ...

А другият случай за който ти говориш Пламъче, е случаят когато човек бяга, но същите изпитания го преследват и преследват, където и да иде, защото не е променил характерът си. Тоест когато човек сам предизвиква някакви последствия от действията си, където и да отиде - същите проблеми го преследват.

Но не мисля, че в този случай става въпрос за това. По-скоро приемам съвета на Диана за точен в този случай.

А за всеки случай е нужна мъдрост и знание, за да се постъпи правлно. :)

Мълвата в България следва човека по петите му, където и да отиде.

Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че само страхливците бягат.

Не е важно чий съвет ще приемем аз, ти или някой друг от даващите съвети.

Най-важното в случая е човекът който търси помощ, да я намери.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом ти мислиш, че това момиче е страхливка - жалко за тебе. Човек, който изживява по този начин нещата - няма нищо общо със страхливците и тя изобщо не мисли да бяга, както прочетох.

ПП Не че съм пророк, но Бог е милостив и нещата ще се наредят за нея от самосебе си. Само трябва да изчака малко. Всичко ще се нареди.

А ти Пламъче търсиш своята си слава.

Отказваш или не можеш да разбереш, че аз казвам какво правя в тежка ситуация.

Не е моя работа да съдя кой какъв е.

А какво търся аз, касае само мен, но ако някой проявява интерес, ще му кажа - търся общуване с разумни и разбрани хора. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом ти мислиш, че това момиче е страхливка - жалко за тебе. Човек, който изживява по този начин нещата - няма нищо общо със страхливците и тя изобщо не мисли да бяга, както прочетох.

ПП Не че съм пророк, но Бог е милостив и нещата ще се наредят за нея от самосебе си. Само трябва да изчака малко. Всичко ще се нареди.

А ти Пламъче търсиш своята си слава.

Отказваш или не можеш да разбереш, че аз казвам какво правя в тежка ситуация.

Не е моя работа да съдя кой какъв е.

А какво търся аз, касае само мен, но ако някой проявява интерес, ще му кажа - търся общуване с разумни и разбрани хора. :)

"Аз какво търся", "Аз какво правя", "Аз какво мисля" - много "аз" станаха

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.

Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.

И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

Благодаря за милите думи! Аз съм се толкова изолирала от света и от хората,че няма как да достигнат упреците на хората до мен.Единствено измислиците на вестниците ме смразиха, дори имената бяха объркане в статията.Създадох си мой малък свят в който да оцелея.Не излизам много от вкъщи само при необходимост.Не ходя никъде освен на работа и на гробището и после пак вкъщи.Настина не мога да осмисля точно какво се случи и как не можах да помогна,питам се защо се случи всичко това, не мога да си простя, че не го спрях, но и него не разбирам.Голям хаос е в главата ми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Настина не мога да осмисля точно какво се случи и как не можах да помогна,питам се защо се случи всичко това, не мога да си простя, че не го спрях, но и него не разбирам.Голям хаос е в главата ми!

Как ще разбереш, не е било в къщата ти. Те техните не са разбрали нищо и не са могли да го предотвратят, да го спрат.

Ти как искаш да разбереш и да го спреш? Нямаш повече вина отколкото всеки един негов близък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мълвата в България следва човека по петите му, където и да отиде.

ПП И все пак мнението ти беше малко манипулативно - "бягат само страхливците" - тук не става въпрос за страхливци ...

Не е манипулативно.

В поста ми е написано съвсем ясно: "Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че само страхливците бягат."

Да, аз мисля, че бяга само този, който се страхува от нещо или някого.

Аз наистина съм уплашена от това, че се чувствам бесилна, че не мога да променя и поправя нищо!Страх ме е от много неща напоследък, но не мога да замина!Оставам и ще се надявам един ден да взема живота си в ръце

Редактирано от bez duha

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как ще разбереш, не е било в къщата ти. Те техните не са разбрали нищо и не са могли да го предотвратят, да го спрат.

Ти как искаш да разбереш и да го спреш? Нямаш повече вина отколкото всеки един негов близък.

Не е било в къщата ми, но той постоянно ме заплашваше, а аз звъннах на майка му и след като тя ми каза, че не е проблем аз се успокоих и спрях да отдавам голямо значение на думите му.Звънях на всички близки брат, баба.... и всички ми казваха няма проблем и накрая бум и кошмара започна!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом те са преценили така, а те са възрастни и най-близките му. Ти си ги послушала. Постъпила си правилно. Не виждам за какво се обвиняваш и за какво да те обвиняват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента ти си се свързала душевно с малцината хора, които по някаква причина искат да те винят. Това те скапва психически. Просто се погледни отстрани и ще видиш колко е ясно и лесно всичко. Не си виновна, не се погубвай, забрави душманите. Изпитай сърцето си - ако в същата ситуация беше попаднала твоя най-добра приятелка, би ли я винила? Сигурно не. Често представят Бог като някакъв страшен обвинител. Не е така, Той е много справедлив и милостив. Ако ти си разумна и милостива да простиш някому, Той е неимоверно по-мъдър и милостив към тебе. Възможно е Бог за тебе да е някакво понятие без особен смисъл и едва ли има човек на земята да Го опише. Пожелавам ти във всеки миг от живота си да усещаш подкрепата на Вселената, частица от която си ти самата. Нека да се радваме на живота, който ни е даден и тогава ще направим от него най-доброто, на което сме способни. Нека да обичаме другите, но и себе си, защото не можеш да обичаш някого, ако не обичаш себе си. Обичай и уважавай себе си - това ще предизвика обичта и уважението на другите към теб.

Хората, които те подкрепят и ти желаят доброто са много повече - свържи се духом с тях. Почувствай тази подкрепа, позволи й да се изяви в реалността, усмихни се на живота и вземи всичко най-добро от него, каквото заслужаваш. Вземи любов, щастие, късмет, здраве, радост... Щастливият човек е добър човек, щедър човек.

Бъди щастлива, така е най-добре!

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е било в къщата ми, но той постоянно ме заплашваше, а аз звъннах на майка му и след като тя ми каза, че не е проблем аз се успокоих и спрях да отдавам голямо значение на думите му.Звънях на всички близки брат, баба.... и всички ми казваха няма проблем и накрая бум и кошмара започна!

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".

Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.

Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.

Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.

Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".

Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.

Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.

Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.

Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Благодаря ви, че отделяте време за мен! Думите ви ми дават надежда, че някой ден все пак ще успея да се науча да живея с болката и да продължа напред!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз наистина съм уплашена от това, че се чувствам бесилна, че не мога да променя и поправя нищо!Страх ме е от много неща напоследък, но не мога да замина!Оставам и ще се надявам един ден да взема живота си в ръце

Всяка душа има свободна воля и избира - избира дори още преди да се роди. Планира повечето големи предизвикателства, участниците в своя живот и всички, които ще й дадат любов или ще я наранят. За да се роди това момче в това семейство - да преживее изоставянето още в детството си и като младеж да бъде напуснат от приятелката си - това са все неща, които тази душа е планирала с цел да надрастне определени свои черти и да се развие. Нищо в живота ни не е случайно. Земята е едно училище и понякога ни е трудно да научим урока си - за това се връщаме отново и отново.

Важно е да се разбере, че не само той е избрал семейството, приятелката си и изпитанията си, но и всички участници в неговия живот също са избрали и са се споразумяли да участват в живота му. Понякога това е само от любов към другата душа, само за да й дадат шанса да изживее това, което желае за да може да има отново шанса да избере правилния избор - макар че няма правилно и грешно.

Но в повечето случаи и другите души участници в живота на това момче например си имат свои цели за постигане и уроци за научаване. Така всички страни - всички души - в един живот си помагат и допринасят за взаимен растеж като в единия случаи един ще играе роля на агресор, друг ще е жертвата, единия ще нарани другия за да му даде шанс да изпита определни емоции и чувства, които трябва да бъдат отработени помежду им. Кармата се изчиства именно с животи, в които има много силни предизвикателства.

За това мило момиче помисли, че имаш шанс да се изправиш срещу вината, да се изправиш срещу спомените, срещу реакцията на хората - да опознаеш и възприемеш всичко това, да го обикнеш в сърцето си - да благодариш... Помисли си - цялото това "шоу" тук на земята, тази синхронизация на събития - да срещенш приятел, който в последствие да реши да се самоубие - това не е случайно ... може би ти си дошла именно за да отработиш силно чувство за вина, което е изиграло важна роля и в миналите ти животи, може би си искала за последен път да се поставиш в подобна ситуация и да я надмогнеш, да се изправиш като жар птица от пепелта на собствените си унищожителни и самообвинителни чувства и да се преродиш. Но каквато и да е било причината твоята душа горе е знаела защо го планира по този начин и вярвам, че дълбоко в себе си ти сама ще започнеш да си спомняш причнините, и да намериш сили да се справиш.

Ние не знаем защо бившия ти приятел е постъпил по начина по който е постъпил - и думите че е заради теб не са достатъчни, винаги има по-дълбока истина, истинската причина я знае само неговата душа. Може би предизвикателството и за него е било твърде силно, може би ...

Вашия договор вече може да бъде развален. Ако желаеш да започнеш на чисто - преди да заспиш довечера затвори очи и си помисли за него, дори да не можеш да си го представиш и само да си мислиш пак ще свърши работа. След което му кажи мислено "Благодаря ти за всичко, нашия договор вече е прекъснат, пожелавам ти да вървиш с любов по твоя път и аз ще вървя с любов по моя" В същото време си представи, че се сбогувате и че късате общия ви договор.

Това е освобождаване на духовно ниво на всичко, което те свързва с твоя бивш приятел, уроците са научени, изпитанията изживени, време е и той да продължи своя път в духовното измерение и ти да продължиш своя живот с разбирането, че сме дошли за да се учим и никой не е виновен за поведението на другите, напротив трябва да сме благодарни на всички души, които са в живота ни, защото те правят всичко заради нас, да предоставят на нас поле за научаване на уроците, а това е най-висша проява на любов.

Редактирано от pavli82

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×