Jump to content
Порталът към съзнателен живот
bez duha

Чувството на вина бавно ме погубва

Recommended Posts

Здравейте, наистина вече не знам какво да правя отчаяна съм!За първи път пиша във форум и предварително се извинявам,ако не се справя както трябва.Накратко ще разкажа историята си,която ме погубва всеки ден!Преди почти две години имах приятел с който бяхме в обтегнати взаимоотношения и аз поисках временно да се разделим и всеки да обмисли живота си,просто да си дадем почивка, но той не искаше и да чуе започна да ме заплашва със самоубийство да ме преследва постоянно.Как и да се опитвах да му го обясня той не щеше и да чуе и така около шест месеца.Заплахите много ме притесняваха и накрая звъннах на майка му и и обясних положението.Тя точно и ясно ми заяви да не се притеснявам и че няма опасност да направи такава глупост.След разговора ми с жената аз се успокоих,но не за дълго!Два дни след това телефона ми иззвъня към един през нощта и чух хлипащ глас който не разбирах какво говори.Затворих и звъннах на брат му и попитах какво става?Отговора ме срази....Какво да става самоубил се е ела!!!!Не знам как отидох до тях всичко ми се губи ,до последно мислех че просто е пострадал и всичко ще е наред.Отидох имаше линейка поисках да вляза,но полицията ми забрани, видях приятелката на брат му и попитах как е моето момче,а те се разплака и каза съжалявам,но е вече късно!!!!Изпаднах в шок не знаех какво да правя,бяха ме натъпкали с успокоителни здраво.Не знаех дали родителите му ще ме допуснат до погребението ,но в крайна сметка отидох.След погребението започна страшното,обземе страшно чувство на вина,задавах си куп въпроси на който нямах отговори,питах се как съм го допуснала и защо след разговора с майка му се успокоих и не направих нищо за да го спра и още много "ако" и "ако",но вече е късно и няма връщане.От онзи ден се затворих в себе си изолирах се от всички иска ми се да избягам от самата себе си.Знам,че много хора ще ме обвинят след като прочетат поста ми,но повярвайте аз съм най голямата си съдница.Благодарна съм на брат му, на баба му и на много близки който се опитваха да ме успокоят и да ми вдъхнат сили,като ми обясняваха как не съм виновна и как е нямало как да го предвидим,но аз не мога да си го простя!Надявам се да няма хора изпитали същото на гърбът си,но ако има ще ми бъде приятно да пишат.Всички който имат желание да ме посъветват или осъдят нека пишат ,няма да пропусна нито един пост.Благодаря ви предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....Знам,че много хора ще ме обвинят след като прочетат поста ми,но повярвайте аз съм най голямата си съдница....

Глупости. Самоубийството е най-големият грях. Това твой грях ли е, та да изпитваш чувство на вина?! Ти ли си се самоубила?!

....само не почвай и ти с желания за самоубийство......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей мила, поне отчасти знам какво изпитваш. Преди година и половина загубих съпруга си. Всеки, който е загубил много близък човек изпитва чувство за вина дали не е могъл да предотврати случилото се. Това е част от нормалния процес на тъгата, показва, че си нормален човек. В твоя случай чувството за вина е засилено по разбираеми причини. Трябва да си повтаряш и да си повярваш, че ти имаш право на свободна воля и затова си поискала да се разделите. А приятелят ти е извършил самоубийството също воден от свободната си воля. Това, което можеш да направиш за него е да се молиш за успокоение на душата му и да отидеш в черква да му прочетат заупокойна молитва.

Бъди силна, не се оставяй чувството за вина да ти попречи да дадеш на света хубавите неща, които носиш в себе си!

Редактирано от zarche

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да те осъдят?! Как изобщо ти идва на ум, че може някой да те осъди, ти нямаш никаква вина!

По-горе ти казаха, и аз ще го повторя: ти не си отговорна за неговия живот по никакъв начин, това си е бил лично негов избор.

Разбираш ли колко е абсурдно да се чувстваш виновна за случилото се, осъзнай го, по това, което пишеш се вижда, че не си го осъзнала. А ако ТИ самата не го осъзнаеш, дори и целия свят да ти казва, че нямаш вина, ще е напразно...

Тук не е важно какво мислят другите, важно е какво мислиш ти. А това, което мислиш /което си написала/, е дълбоко погрешно: мислиш, че той се е самоубил, защото си го оставила, и ако не си го оставила, нямало е да стане така...Това е пълен абсурд! Разбери го, проумей го и го осъзнай, за да се отървеш от вината. Трабва сама да го направиш, иначе който каквото и да ти казва...

Говоря ти от опит. Не е важно дали някой ще те съди, и кой - може близките му и да те съдят, да мислят, че си виновна. Това не е важно, пак казвам, важното е да осъзнаеш, че правото и истината са на твоя страна.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...а близките му на това момче вероятно ще те осъдят, все на някой трябва да прехвърлят вината, все някой трябва да е виновен, така е най-лесно: ти си виновна, заради тебе е станало. Разбери, че няма /и не може да има/ причина да се самоубие човек, иначе всички бихме си намерили причини да наскачаме от покривите!...Бих казала родителите м, семейството му, да се молят Господ да прости на сина им за престъплението, което е извършил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се да няма хора изпитали същото на гърбът си,но ако има ще ми бъде приятно(?!) да пишат.

Подчертаната дума не ми се връзва с изложението... ама както и да е.

Преди доста години имах подобен проблем. Приятелят ми, на който съобщих, че се разделяме, си тръгна без особени драми. Същата вечер обаче родителите му ми се обадиха, че не е на себе си и са повикали психиатър. Дожаля ми. Оттогава предприех друга тактика - бавно го отблъсвах от себе си, ден по ден. Не беше много трудно, защото мислех, че не го обичам и бях студена с него, пренебрегвах го. Така мина близо година. Започнах да чувам, че излизал с колежки, той самият ми го казваше, предизвикваше ревността ми, но аз вътрешно се радвах. Веднъж ми постави ултиматум - или да изляза с класа, или да изляза с него. Излязох с класа и от другия ден той не ми проговори. Така се свърши, мислех, че ще ми олекне. Постепенно осъзнах, че много ми липсва, че всъщност го обичам. През годините много плащах, че съм убила по такъв начин една искрена и силна любов. Та, има различни начини да убием любовта...

Не зная как е било правилно да постъпя. Сигурно всеки от нас знае какво е да е влюбен в някой, който не се интересува от него и от друга страна някой да е влюбен в нас, на чиито чувства ни е трудно да отвърнем. Разбирам, че никой не е длъжен да постъпи спрямо някого против собствената си воля и в такъв смисъл не може да се търси вина. Много е трудно отношенията между двама души в подобна ситуация да се вкарат в някаква рамка, приемлива за двамата. На другия ден го поздравих, но отговор не чух. Той просто не беше в състояние да ме възприеме просто като приятелка, като позната. Много мъдрост се иска в отношенията с хората, особено когато са намесени силни чувства, но на това се учим цял живот и все си оставаме недонаучени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Kuki, мисля, че леко неуместно влизаш в темата, особено, след като твоята случка е далеч от обсъжданата. Не, че е моя работа да го казвам, но мисля, че тази история може само да навреди на съвестта на момичето. А относно темата, която наистина е покъртителна, искам да добавя малко. Понякога, хората склонни да посегнат на собствения си живот са много потайни и околните не могат да преценят сериозността на ситуацията. Според мен, не трябва никой да се обвинява в случая. Моя много близка братовчедка беше избрала този начин, за да прекъсне живота си и никой не повярва, че тя би го направила. Но беше факт. Единственото нещо, което ме успокоява, е това, че по някакъв начин, тези хора са направили личен избор. Този избор не може да тежи на ничия друга съвест, освен на тяхната собствена. Може би, всеки на твое място би изпитвал същите чувства и това е нормална реакция, когато неочаквано си загубил близък човек. Но хората отстрани ти казват, Не се самообвинявай и не се съди, защото не е твоя вина. Послушай ги.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички ви, че сте отделили време за поста ми.БожидарЗим това,че близките му ме осъдиха е така не е глупост,не всички, но родителите му.За тях аз съм единствената виновница и никой друг. Аз ги разбирам, болката им е огромна.Всъщност на първите две седмици след погребението ме приемаха в домът си и бяха точно на обратното мнение, но един ден когато отидох до тях,че ходехме заедно до почти четиридесетия ден, майка му каза,че е добре да си ходя вече сама и не бива да ходя в тях,тъй като не съм желана.Разплаках се и благодарих за дадената ми възможност до този момент и си тръгнах.Сигурно им е било трудно да ме допуснат на погребението и седмици след това до

себеси,но го направиха.От тога ходя сама на гроба му винаги когато мога,но изпитвам ужас,че някой може да ме засече там и да стане скандал.Затова ходя много рано за да не се получават неприятни ситуации и за двете страни.Градът ни е малък и всички се познават,всички говорят и сочат с пръст без дори да са наясно с истината.Опитам да се държа но болката е огромна,вината ме съсипва бавно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

КУКИ,

Съжалявам,че израза ми е прозвучал така не на място и изглежда е криво разбран.Исках да кажа,че ако има такива хора ще съм благодарна ,ако пишат и много признателна,тъй като само човек изпитал го на свой гръб ще знае точно какво е чувството!

Редактирано от bez duha

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, наистина вече не знам какво да правя отчаяна съм!

Привет дете!

Просто няма какво да правиш, освен да продължиш пътя си. Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш.

А човешкото осъждение и одобрение е толкова преходно, че не трябва да му обръщаш голямо внимание.

Спомни си какво сториха хората с Исус. Единият ден искаха да го направят цар, на другият ден викаха "Разпни Го". Това е тълпата. Единият ден едно, другият ден точно обратното. Времето си тече и всеки следва съдбата си. Не би следвало, да изгубиш живота си в самообвинения.

Взела си правилното решения в случая, независимо от заплахите за самоубийство, които са ти били отправени. Постъпила си правилно и не трябва да съжаляваш за нищо.

Не съм преживяла точно твоя случай, но съм виждала и обратната ситуация. В нея живите мъртъвци са повече от мъртвите мъртъвци. Така че не съжалявай за нищо и не си длъжна на никой. Гледай напред. След време всичко ще отшуми и няма да се помни, това което сега те притеснява.

Поздрави от сърце!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш.

Не знам дали Бог ме осъжда или не, а за самоосъждането просто е по силно от мен и не знам как да не го правя!Права сте, че след време хората ще млъкнат и всичко ще отшуми,но в душата ми болката ще остане!Как да забравя за погубения млад живот, как да забравя болката на една майка по детето и, как да си простя, как да продължа напред?Не знам настина не знам!Благодаря за милите думи и за отделеното ви време за мен!

Редактирано от bez duha

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От опит знам, че нищо няма да те утеши в момента. Не случайно казват, че времето лекува. Не значи, че ще забравиш напълно, но надявам се с Божията помощ да успееш да си простиш. Дори е по-добре да се молиш за душата на това момче, да намери мир и покой, отколкото да се самообвиняваш. Животът и смъртта не са във наша власт. Да, ние си мислим, че владеем положението и че много неща зависят от нас, но на практика не е точно така. Много неща са предопределени, както казват "писалка" и много малко са нещата, които можем да променим.

В какво се обвиняваш, че не си търпяла една връзка, която е била обречена ли?

Няма смисъл да се търпи една обречена връзка. Когато търпиш всъщност и ти ще се превърнеш в жив мъртвец и ще обречеш бъдещите си деца от тази връзка и близките ти и примерно близките на отсрещната страна също ще бъдат повлияни негативно от подобна връзка.

Ще ти дам примерът от Листопад с Ферхонде и Шефкет. И той не можеше без нея и щеше да се самоубие. Тази връзка се разви и виж последствията от нея.

Така, че не виждам за какво се самообвиняваш? - за неща, които изобщо не са във твоята власт като живота и смъртта ли? Те са си Божии приоритети.

Поздрави и от сърце - да преодолееш самоосъждението! :) Не му давай място, защото отваря врата към ада /може и да е пресилено, но по-добре да ти го кажа така, както съм го разбрала от опит, отколкото да премълча/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички ви, че сте отделили време за поста ми.БожидарЗим това,че близките му ме осъдиха е така не е глупост,не всички, но родителите му.За тях аз съм единствената виновница и никой друг. Аз ги разбирам, болката им е огромна.Всъщност на първите две седмици след погребението ме приемаха в домът си и бяха точно на обратното мнение, но един ден когато отидох до тях,че ходехме заедно до почти четиридесетия ден, майка му каза,че е добре да си ходя вече сама и не бива да ходя в тях,тъй като не съм желана.Разплаках се и благодарих за дадената ми възможност до този момент и си тръгнах.Сигурно им е било трудно да ме допуснат на погребението и седмици след това до

себеси,но го направиха.От тога ходя сама на гроба му винаги когато мога,но изпитвам ужас,че някой може да ме засече там и да стане скандал.Затова ходя много рано за да не се получават неприятни ситуации и за двете страни.Градът ни е малък и всички се познават,всички говорят и сочат с пръст без дори да са наясно с истината.Опитам да се държа но болката е огромна,вината ме съсипва бавно!

Здравей, не е за вярване че това момче е посегнало на живота си, за да може да те накара да страдаш така, както то самото навярно е страдало. Постъпката му е много по детски, много незряла, много инфантилна.

Болката у близките в началото ги е карала да те приемат, но с течение на времето страданието им се задълбочава, възможно е да те намразят и да те обвиняват непрекъснато.

Бих те посъветвала да не стоиш там където има болка и натрапване на вина. Едното винаги влачи след себе си другото. Непоносимата родителска болка винаги ще търси виновен и в случая няма кой друг освен теб, ти си прицел, ти си им единствената мишена.

Ако можеш намери си работа или тръгни на някакви уроци в по-голямо градче наоколо. Започни да учиш чужд език. Ако се налага пътувай всеки ден с автобус и се връщай. Не стой на това място, където всеки път когато те видят ще те проклинат. Това е много пагубно нещо, лошата енергия, която се насочва към теб е вредна, лошата човешка енергия убива. Това го пишеше и в книгите на руския лечител Мирзарарим Норбеков. Трябва да се махнеш далеч от епицентъра на негативната енергия, насочена към теб.

Поискай помощ от родителите си - да ти наемат стая в съседен по-голям град.Трябва да се откъснеш от това малко затворено място на всяка цена!

Предполагам момчето също не е виждало някаква переспектива за работа или за развитие в градчето и затова толкова инфантилно се е хванало за теб като за единствения си шанс в живота. Не следвай този погрешен път като него.

Съжалявам, човек трудно прежалва родното си място, където е минало детството му, какво друго освен детство имаме? Но нали птиците някой ден изллитат от гнездото, търсят си прехрана, градят новия си живот, и никога не се самоубиват заради факта, че ще трябва сами да поемат по пътя си. В природата нещата са много здрави, естествени и логични, за разлика от някои нашенски общности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това сме ние хората - ако ни се случи нещо лошо, винаги търсим вината другаде, но не и в нас самите. :(

Ако момчето беше психически стабилно и имаше опора в семейството си, това нямаше да се случи.

Ти нямаш никаква вина и не се поддавай на внушенията!

Просто си имала лошия шанс да попаднеш на това момче, нищо повече.

Според мен той би постъпил така, ако беше попаднал в същата ситуация, но с друго момиче.

Постарай се да се освободиш от това убийствено чувство и избягвай контакти със семейството му.

Те в мъката си едва ли са способни да разберат какво правят...

Заеми се с нещо което ти е интересно и се постарай да прекарваш времето си сред хора, които те обичат.

И...не ходи на гроба.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това сме ние хората - ако ни се случи нещо лошо, винаги търсим вината другаде, но не и в нас самите. :(

Ако момчето беше психически стабилно и имаше опора в семейството си, това нямаше да се случи.

Ти нямаш никаква вина и не се поддавай на внушенията!

Просто си имала лошия шанс да попаднеш на това момче, нищо повече.

Според мен той би постъпил така, ако беше попаднал в същата ситуация, но с друго момиче.

Постарай се да се освободиш от това убийствено чувство и избягвай контакти със семейството му.

Те в мъката си едва ли са способни да разберат какво правят...

Заеми се с нещо което ти е интересно и се постарай да прекарваш времето си сред хора, които те обичат.

И...не ходи на гроба.

Не знам какво би се случило,ако е бил с друго момиче,може пък тя да е до него и той да е още сред нас!Но вече е късно и връщане няма!Останаха само въпросите без отговор.Разбирам родителите му и обвиненията им, аз не съм и очаквала друго.Казвате да не ходя на гроба му, как бих могла?Само при мисълта за това чувствам,че ще го предам отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам какво би се случило,ако е бил с друго момиче,може пък тя да е до него и той да е още сред нас!Но вече е късно и връщане няма!Останаха само въпросите без отговор.Разбирам родителите му и обвиненията им, аз не съм и очаквала друго.Казвате да не ходя на гроба му, как бих могла?Само при мисълта за това чувствам,че ще го предам отново.

Имах предвид с друго момиче в същата ситуация.

Това, че се чувстваш длъжна да ходиш на гроба му е част от чувството за вина което изпитваш.

По тази причина те съветвам - не ходи.

И запомни - ти не си го предала и не си виновна за това, че той е имал болезнен страх от изоставяне.

Корените на този страх навярно са в семейството му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах предвид с друго момиче в същата ситуация.

Това, че се чувстваш длъжна да ходиш на гроба му е част от чувството за вина което изпитваш.

По тази причина те съветвам - не ходи.

И запомни - ти не си го предала и не си виновна за това, че той е имал болезнен страх от изоставяне.

Корените на този страх навярно са в семейството му.

Предполагам, че сте права и всичко е започнало в ранна възраст и аз съм била капката преляла чашата.От малък е бил оставен при баба си,а родителите му заминават в чужбина.Но все се питам, защо не бях човека който да му помогне да потърси специалист и да погледне нещата под друг ъгъл!

Редактирано от bez duha

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах предвид с друго момиче в същата ситуация.

Това, че се чувстваш длъжна да ходиш на гроба му е част от чувството за вина което изпитваш.

По тази причина те съветвам - не ходи.

И запомни - ти не си го предала и не си виновна за това, че той е имал болезнен страх от изоставяне.

Корените на този страх навярно са в семейството му.

Предполагам, че сте права и всичко е започнало в ранна възраст и аз съм била капката преляла чашата.От малък е бил оставен при баба си,а родителите му заминават в чужбина.Но все се питам, защо не бях човека който да му помогне да потърси специалист и да погледне нещата под друг ъгъл!

Според мен е най-добре да престанеш да ровиш в миналото и да си задаваш въпроси, защото това ти пречи да следваш своя житейски път.

Приеми, че така е трябвало да стане и спри дотук.

Ти нямаш никаква вина.

п.п. И аз съм отгледана от баба и дядо, после бях изоставена от баща ми, а след това и от майка ми, но през ум не ми е минавало да посегна на живота си.

Въпрос на психика.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но все се питам, защо не бях човека който да му помогне да потърси специалист и да погледне нещата под друг ъгъл!

Защото човек никога не мисли за най-лошото. Помисли реално колко хора прекъсват нежелани връзки ежедневно. Приеми, че не ни е дадена силата да контролираме съдбата, колкото и да негодуваме и да го желаем, след като се случи непоправимото. Като загубих съпруга си в един период се обвинявах, че ако любовта ми е била достатъчно силна съм щяла да усетя (свръхсъзнателно, подсъзнателно - и аз не знам как) какво ще се случи и да го предотвратя.

Преди почти година писах историята си тук. Получих много ценни мнения, от които имах нужда и ми помогнаха. Надявам се, че и с теб ще стане така.

Хвани се за нещо, което има стойност за теб и ще ти даде сили да продължиш напред.

Как да забравя за погубения млад живот, как да забравя болката на една майка по детето и, как да си простя, как да продължа напред?

Няма да го забравиш никога. Преживяната болка те е направила по-чувствителна към болката на другите. Това ще ти помогне някой ден да помогнеш на някой друг човек и да обършеш нечии други сълзи.

Редактирано от zarche

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но все се питам, защо не бях човека който да му помогне да потърси специалист и да погледне нещата под друг ъгъл!

Защото човек никога не мисли за най-лошото. Помисли реално колко хора прекъсват нежелани връзки ежедневно. Приеми, че не ни е дадена силата да контролираме съдбата, колкото и да негодуваме и да го желаем, след като се случи непоправимото. Като загубих съпруга си в един период се обвинявах, че ако любовта ми е била достатъчно силна съм щяла да усетя (свръхсъзнателно, подсъзнателно - и аз не знам как) какво ще се случи и да го предотвратя.

Преди почти година писах историята си тук. Получих много ценни мнения, от които имах нужда и ми помогнаха. Надявам се, че и с теб ще стане така.

Хвани се за нещо, което има стойност за теб и ще ти даде сили да продължиш напред.

Как да забравя за погубения млад живот, как да забравя болката на една майка по детето и, как да си простя, как да продължа напред?

Няма да го забравиш никога. Преживяната болка те е направила по-чувствителна към болката на другите. Това ще ти помогне някой ден да помогнеш на някой друг човек и да обършеш нечии други сълзи.

Наясно съм,че ежедневно се прекъсват връзки,че никой не е застрахован от раздяла,но никога не съм смятала,че нещо така просто на вид и случващо се ежедневно на хората ще доведе някой до такова действие.Настина никога няма да забравя, това няма как да се случи,надявам се поне да се науча да живея с болката и с времето да се взема в ръце.

Редактирано от bez duha

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах предвид с друго момиче в същата ситуация.

Това, че се чувстваш длъжна да ходиш на гроба му е част от чувството за вина което изпитваш.

По тази причина те съветвам - не ходи.

И запомни - ти не си го предала и не си виновна за това, че той е имал болезнен страх от изоставяне.

Корените на този страх навярно са в семейството му.

Предполагам, че сте права и всичко е започнало в ранна възраст и аз съм била капката преляла чашата.От малък е бил оставен при баба си,а родителите му заминават в чужбина.Но все се питам, защо не бях човека който да му помогне да потърси специалист и да погледне нещата под друг ъгъл!

Според мен е най-добре да престанеш да ровиш в миналото и да си задаваш въпроси, защото това ти пречи да следваш своя житейски път.

Приеми, че така е трябвало да стане и спри дотук.

Ти нямаш никаква вина.

п.п. И аз съм отгледана от баба и дядо, после бях изоставена от баща ми, а след това и от майка ми, но през ум не ми е минавало да посегна на живота си.

Въпрос на психика.

Непосилно ми е поне за момента да спра да се връщам назад във времето и да не мисля за отминалите дни.Не мога и да избия от главата си чувството на вина което ме преследва нощ и ден.Наистина се старая и опитвам, но не се получава.Съгласна съм, че е въпрос на психика, но все си мисля, че ако му бях подала ръка в онзи момент и получеше специализирана помощ, нещата щяха да се развият в друга посока!Не знам наистина съм объркана и уплашена!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Непосилно ми е поне за момента да спра да се връщам назад във времето и да не мисля за отминалите дни.Не мога и да избия от главата си чувството на вина което ме преследва нощ и ден.Наистина се старая и опитвам, но не се получава.Съгласна съм, че е въпрос на психика, но все си мисля, че ако му бях подала ръка в онзи момент и получеше специализирана помощ, нещата щяха да се развият в друга посока!Не знам наистина съм объркана и уплашена!

Наистина е много трудно и ти трябва време да осмислиш нещата и да осъзнаеш, че нямаш никаква вина.

Представи си, че беше направила компромис и бяхте заживели заедно.

Как мислиш, щеше ли да си щастлива с този човек?

Според мен, ти си усетила, че тази връзка няма бъдеще и си постъпила правилно.

За реакцията на момчето не си виновна ти, защото дори не си подозирала какво е психичното му състояние.

Постарай се да не се измъчваш и да не мислиш какво е щяло да бъде ако...

Вярвам, че ще се справиш с кошмара, който изживяваш в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина е много трудно и ти трябва време да осмислиш нещата и да осъзнаеш, че нямаш никаква вина.

Представи си, че беше направила компромис и бяхте заживели заедно.

Как мислиш, щеше ли да си щастлива с този човек?

Според мен, ти си усетила, че тази връзка няма бъдеще и си постъпила правилно.

За реакцията на момчето не си виновна ти, защото дори не си подозирала какво е психичното му състояние.

Постарай се да не се измъчваш и да не мислиш какво е щяло да бъде ако...

Вярвам, че ще се справиш с кошмара, който изживяваш в момента.

Наистина не съм подозирала за лабилната му психика, но той в продължение на много време на всеки скандал все ми подмяташе за самоубийство, а след като скандала отминаваше казваше да не се притеснявам и просто го казал в нерви и така до фаталната нощ!Опитвам да спра да си задавам въпросите на който никога няма да науча отговора, но засега не успявам. Може би някой ден ще се събудя от кошмара в който живея, но засега се боря усилено да го постигна, но не успявам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пак ще се намеся некомпетентно, но какво да се прави...

Първо, никой не е виновен, че не е професор в крехка възраст и не знае отговорите на всички сложни житейски въпроси.

Второ, очевидно родната майка на този млад човек е грешила и търси някой друг, на когото да прехвърли вината.

Това момче не е имало опора в родното си семейство, още по-малко - в самия себе си.

Момиче, ти си направила най-доброто, на което си била способна в момента и си проявила грижа към момчето, обадила си се да се интересуваш как е, но вероятно дори не са му казали за това. Вероятно тази раздяла е била желана и от майка му. Помни, ти лично не си сторила нищо, за което да се виниш.

Тука ще се отклоня за малко, за да разкажа една история в подкрепа на думите: "Така е трябвало да стане" и "Бог си знае работата".

Една жена дълго се молила да има дете и най-сетне Бог й дал. Когато детето било едва на няколко месеца, заболяло от смъртоносна болест. Жената не могла да се примири с Божията воля и горещо се молила детето й да оживее. Явил й се ангел, който й казал, че ще бъде според молбата й, но някой ден тя самата ще съжалява. Детето й пораснало и станало масов убиец. Тя наистина се срамувала, че била негова майка и ужасно съжалявала за всеки живот, който той погубил.

Ние хората често не разбираме Божията воля. В живота обаче едно малко зло може да се окаже голямо добро и обратно - едно малко добро да се окаже голямо зло.

Бих могла да разкажа случки от собствения си живот, защото съм грешила доста, но няма да Ви отегчавам, защото може да остана неразбрана. Понякога неразбирането не се дължи на пишещия, а на четящия, но това е друга тема.

Човек има свещено право да греши. Има хора обаче, които обичат да прехвърлят другиму вината за собствените си грешки.

Не носете чужда вина, радвайте се на живота, който Бог Ви е дал и направете от него най-доброто, на което сте способни.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×