Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ivena_88

Груба намеса в личния живот

Recommended Posts

Здравейте, възможно е да сметнете темата ми за несериозна или незначителна, но наистина съм разстроена и объркана. Имах връзка с един колега от фирмата, в която работя. Един ден, в който бях у тях на гости, си влязох в фейсбук профила и след това не съм дала така наречения бутон "изход". Съответно моят така наречен приятел е направил нещо много грубо и грозно, от което ми се повръща- влязъл е в съобщенията, в чатовете, във всички най-лични неща, прочел е цялата история на разговорите ми.. Аз използвам фейсбук всеки ден и споделям с приятелите си част от които са в чужбина най-лични и съкровени неща и истории, това, което ми се е случило, разстроило, развеселила, това за мен е по-съкровено и от дневник- споделила съм ужасно лични неща за себе си, за приятелите си, за връзките си, за работата, за сексуалния ми живот, за страховете ми. Сега се чувствам ужасно! Чувствам се сякаш непознат е бръкнал в душата ми, разбрал е най-пазените ми тайни и съкровени истории, които само аз и най-близката ми приятелка знаем. Ужасно е усещането, все едно някой ми е бръкнал в живота ти, все едно я е изнасилил.. прочел е всичко, всичките ми съобщения и чатове месеци назад. Нечовешко отношение е това, не искам да го коментирам. Поводът да ви пиша е да ми дадете съвет как да забравя за случилото се, как да се справя с мисълта, че този човек е ровил навсякъде, знае всичко за мен - и тайните ми , дори мислите ми, чувствата ми, преживяванията ми. Моля ви, знам че има хора с много по-тежки проблеми, но се измъчвам ужасно. Прекратих тази връзка, напуснах и работата, защото не се чувствах добре в атмосферата там, а и присъствието на колегата ме притеснява силно. Моля ви, дайте ми съвет, вие как бихте реагирали в тази ситуация. Случилото се съвпада с тежък за мен момент, в който се чувствам тъжна, уязвима, депресирана.. Имам чувството, че ще се загубя и ще потъна. Имам и тревожно разтройство, което лекувам при доктор Петър Василев /психиатър/... Разбирате в какво положение съм, предполагам.. Моля за помощ. Форумът е страхотен и хората в него също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно е, че се смяташ за жертва. Защо мислиш, че е редно да споделяш интимни неща за теб и твоя приятел на други хора? Не е много редно да го обсъждаш пред други хора, било то и приятели...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не искам да се оправдавам или защитавам пред вас, но аз също имам нужда от приятелска подкрепа и подадена ръка. За съжаление съм споделяла неща не само за личния ми интимен живот, но и за отношенията си с майка ми и баща ми, със сестра ми, с други близки, за проблемите си на работното място. Не мога да живея отрязана от хората, без да споделям болките и тревогите си. Не знам дали ме разбираш, имам нужда от приятелската им помощ и близост и няма как да я получа ако не споделя какво се случва с мен, Така и те споделят с мен и аз помагам когато мога,по този начин сякаш той се е ровил и в техния живот. Приемам твоето мнение , Максим, аз сама съм си виновна, просто ми трябват съвети как да забравя и как да преодолея този горчив момент. Иначе имам вече едно на ум за споделянето в мрежата и по принцип. За мен това е предателство и груба грозна намеса, аз не бих си позволила по никакъв повод да се ровя нито в телефона му, нито в компютъра му, нито в чантата му например.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...просто ми трябват съвети как да забравя и как да преодолея този горчив момент. Иначе имам вече едно на ум за споделянето в мрежата и по принцип. За мен това е предателство и груба грозна намеса, аз не бих си позволила по никакъв повод да се ровя нито в телефона му, нито в компютъра му, нито в чантата му например.

Здравей!

И на мен ми се е случвало подобно нещо и се чувствах омърсена и предадена, но впоследствие разбрах, че е било полезен урок.

Човек трябва много внимателно да подбира хората на които споделя и се доверява.

За да не изпадаме в подобни ситуации е добре преди да допуснем някого близо до себе си, да го опознаем.

Все пак това което се е случило си има и добра страна - разбрала си какъв човек е приятеля ти.

Понякога случайностите ни отварят очите за много неща, които не забелязваме.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

явно си много чувствителен и нежен човек, лесно се доверяваш, вярваш в хората и бързо ги допускаш до себе си, затова и болката е толкова голяма. трудно е да се даде съвет с няколко думи, но просто трябва сама да събереш сили да го превъзмогнеш ... и времето лекува. успех

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би добър въпрос в случая е кое те притеснява най-много от факта, че той е прочел всичко това. Ако той тръгне да споделя с други или ако вече го е правил, това само говори по-зле за него. Ако той си съставя мнение за теб, това не означава, че това мнение е вярно, нито, че той ще може достатъчно добре да го обоснове в случай, че говори с други хора, а като за начало фактът, че е чел твои лични съобщение ще говори първо недобре за него самия. Това, че е прочел твоите съобщения, не означава, че задължително е влязъл толкова навътре в личния ти свят, колкото може би ти се струва, въпреки, че е глупаво да се отрича, че е навлязъл там, където може би не му е било мястото. В известен смисъл, дори и да знае това, което си писала на приятелката си, той не може да го разбере толкова добре, колкото го разбирате вие двете. Ти сама можеш да оправдаеш пред себе си мненията си, мислите си, постъпките си, които си споделила, ако чужд човек го чете, той не задължително ще те разбере и ще може да оправдае тези неща. Но ако той не е достатъчно интелигентен да го разбере, тогава той просто се натоварва с информация, която на него му е донякъде излишна. Ако той започне да разправя на други хора за това какво си писала, само с това си действие той ще направи сам на себе си антиреклама - първо, защото самият той е нямал право да гледа, второ, защото ще го каже от своята непълна гледна точка, която също така ще е пречупена през призмата на вашите свършили отношения. Ако те притеснява това, че просто твоите лични неща са станали негово достояние, за което той може по всяко време да си мисли - той има право да си мисли каквото иска, но в крайна сметка тази част от личния ти живот е станала негово достояние само донякъде. Рудолф Щайнер казва на едно място, че когато един човек говори на друг, другият го разбира само дотолкова, доколкото му позволява неговата собствена опитност. Не си спомням точният цитат, но смисълът е този, а той може да се предаде също и така - от това, което ти се казва, ти разбираш само това, което част от теб. Аз мога да кажа едно нещо, но когато ти ме слушаш, ти реално разбираш нещо друго, което е еквивалентно на (но не напълно идентично във всяко едно отношение със) това, което аз казвам в конкретния смисъл, който използвам, защото опитът, от който изхождаш, преценявайки ситуацията, е различен. Например, когато аз казвам "бунт", един човек може да го свърже със размирици, други човек може да го свърже със справедливост срещу неудачно управление, но във всеки един случай ние разбираме обикновено по малко и от двете (но дотолкова, доколкото ни се простира нашето разбиране на тези проблеми) и без изключение обективното значение на думата - самото действие, възстание. Ние в момента говорим така, че смислите на думите са избистрени и въпреки че връзката на всеки от нас с всяка дума е донякъде наша собствена, ние използваме само универсалното значение на думите, иначе не бихме се разбирали, но когато говорим за това, с което описваме личното си пространство, когато друг, недобронамерен човек го чете, тогава не задължително ни притеснява само обективното в написаното, а може да се притесним от това, че той влиза в това пространство, може да го разбере и от там може да вникне донякъде и в това, което стои зад думите - поне незъснателно може би се притесняваш от това именно, защото тогава излиза, че едно чуждо и вече не толкова приятелски настроено към теб съзнание се е запознало с този свят, който стои зад думите ти, а не толкова само с твоите думи. И все пак, не бива да се притесняваш прекалено за това - той може да разбере това, което си писала, само дотолкова, доколкото му позволява неговото разбиране, той би влязъл в твоя личен свят дотолкова, доколкото разбира теб самата, а от там нататък той може да си изгради каквато си иска концепция, но тя вече ще почива на неговите собствени предположения, не на истината. А всъщност това, което понякога плаши, когато друг човек знае нещо за нас, е това, че той може да знае някоя истина, свързана с някоя наша слабост, например - но все пак, той може да знае това само ако те разбира достатъчно добре. Това, че той е прочел твоите съобщения, не означава, че е разбрал достатъчно за теб от тях. Ако той след това си прави едни или други изводи, без да има твоето разбиране, без да знае твоята мотивация за едно или друго действие, за една или друга дума, която си написала към приятелката си, тогава той рано или късно ще се натъкне на известна доза неистина, която лежи само в неговите представи - а в крайна сметка другите имат право да си мислят за нас каквото си искат, ние трябва да вървим с истината и със своите собствени убеждения така, както ние ги разбираме, не е ли така? С други думи, това, което искам да кажа, е, че има известна граница на дълбочината, в която той може да вникне в това, което си написала. Естествено, когато се четат последователно добре формулирани мисли, може да се достигне до немалко и да се получи някаква добра представа, но това, към което искам да ти обърна внимание, е, че това, което той е извлякъл от съобщенията, които е прочел, е нещо крайно и ограничено, то няма да расте в бъдеще, то не е твоето живо разбиране, върху което градиш своя опит, то е нещо, което рано или късно ще се обезсмисли - и сигурно това ще стане по-скоро рано, отколкото късно. Ако се притесняваш, че нещо може да дойде от това, в крайна сметка то е нещо ограничено, което не може да има кой знае какъв ефект, след като ти самата също така си отдалечила човека от себе си. Затова и написах първия си въпрос, а именно, от какво се притесняваш конкретно. Така че не се притесвяй твърде много от това, което вече е минало, а помисли за бъдещето и впрегни силите в тази насока.

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В допълнение към последния (така подробен :) пост мисля да кажа нещо всеобщоизвестно - не е ли по-смислено да се замислиш от какво се страхуваш? Извършила ли си престъпление за което да бъдеш наказана ( а ,,той'' е научил)?! Вероятно не си. Ако си споделила за своети слабости и неискаш никой дазнае за тях и неистово бранбиш страховете си от чужди очи, тогава ти потъваш в още по-дълбоките води на себененависта и страха. ХЕЙ всички знаем че истината е най-трудно да се признае пред самите себе си, дори когато я признаваме пред друг човек често ние едва в последствие я осъзнаваме, просто защото ние е трудно да погледнем над похлупка с който сме се затиснали, над нивото на емоциите и страхвоте си. Спри да се браниш от ,,чуждите'' очи и тогава те ще бъдат просто очи, и то такива които те гледат като от нарисувана картина

Редактирано от Галио

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не искам да се оправдавам или защитавам пред вас, но аз също имам нужда от приятелска подкрепа и подадена ръка. За съжаление съм споделяла неща не само за личния ми интимен живот, но и за отношенията си с майка ми и баща ми, със сестра ми, с други близки, за проблемите си на работното място. Не мога да живея отрязана от хората, без да споделям болките и тревогите си. Не знам дали ме разбираш, имам нужда от приятелската им помощ и близост и няма как да я получа ако не споделя какво се случва с мен, Така и те споделят с мен и аз помагам когато мога,по този начин сякаш той се е ровил и в техния живот. Приемам твоето мнение , Максим, аз сама съм си виновна, просто ми трябват съвети как да забравя и как да преодолея този горчив момент. Иначе имам вече едно на ум за споделянето в мрежата и по принцип. За мен това е предателство и груба грозна намеса, аз не бих си позволила по никакъв повод да се ровя нито в телефона му, нито в компютъра му, нито в чантата му например.

Да, това е отделен въпрос. Никой не казва, че трябва да му простиш, или че не е направил и той грешка. Това е бил удобен момент да научиш истината за него. Бъди благодарна, че го научи сега, а не след 5 години, когато можеше да е доста по-неудобен момент за тази истина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За щастие нищо не съм извършила- не съм убила, не съм откраднала, за да го споделям във фейсбук. Вече даже ми е по-леко, не сгреших като споделих случая с вас. Благодаря на всички, че се занимавате с моя проблем така самоотвержено.

Аз съм Водолей, за мене най-важна е личната свобода, правото да споделяш каквото решиш с когото решиш, да изразяваш чувства и мисли, това съм направила и аз. Боли ме от няколко неща - първо, че си е позволил да рови въобще и то така подробно (вероятно се е наложило да стои с часове и да чете, тъй като съобщенията са ужасно много), 99 % от честните хора щяха да затворят профила и да не ровят, второ - как съм могла да имам връзка и любовни чувства към такъв ще го нарека подъл и мръсен човек (това като че ли най-много ме измъчва), трето- че си е извадил изводи за думи за него самия, които са извадени от контекста или са казани в момент, в който сме имали скандал с него и съм била ядосана.. Той няма на кого да сподели, около него няма хора, на които да държа, съответно и да е споделил пикантни подробности от личния ми живот, това едва ли ще ми навреди, понеже с кръга около него (само колеги) съм прекъснала връзка още по-рано и не държа на тяхното мнение за мене,не би ме заболяло ако мислят нещо, което не е съвсем така.

Аз ревниво пазя вътрешния си свят само за себе си и най-близките ми хора, а сега знам, че един външен "индивид", на който съм се доверила САМА и който не излезе такъв, какъвто се представя е влязъл с трясък в него и го е разбил на парчета. От това също ме боли, но честно да си призная след като прочетох горните постове сякаш изпитвам чувство на вина и срам пред себе си и пред другите, че съм имала връзка с него. Въпросният човек е много сериозен професионалист, с 25 години по-възрастен от мен, разведен от много години, интелигентен, възпитан, чаровен,кавалер, с него могат да се водят много дълбоки разговори по множество теми с часове, това силно ме привлече и преодолях възрастовата ни разлика понеже такъв човек не бях срещала до сега, а по-скоро само повърхностни момчета. Но сега след края и след това ровене се чувствам меко казано "изнасилена" и нали знаете хората обичат да хвърлят вината на друг- аз няма на кой, всички ми казваха, че не бива да се виждаме заради възрастта, аз не слушах- влюбена, омаяна, пияна..Как да изтрия този епизод от живота си, не мога да живея с него, обвинявам се неистово, че съм била с този мъж физически и духовни, а вече нищо не мога поправя. Факт!

И най -грозното- може би се питате как разбрах за "ровенето', нямаше как, по нищо не личи.. Той сам се обади да се похвали, че е ровил и цитирам "вече всичко знам за тебе, ти за мен си като прочетена книга".Каза го вероятно ядосан от раздялата и някои нараняващи думи по негов адрес, които е прочел. Похвали се с падението си, развя го, за да знам и най нагло ме предупреди друг път да не си оставям фейсбука отворен, защото и други могат да ровят.Каква загриженост само.

Как може да се приеме или преживее чувството за вина и обвинение към теб самия за грешка, която сам си допуснал? Как?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В началото на миналия век Айнщайн и Квантовата теория доказва, че живеем в нелокален свят. Т.е. няма директно влияние на един обект върху друг, а причината на събитията е някъде другаде извън времето и пространството. Това означава, че няма такова нещо, като: забравих да натисна "Изход" и той ми прочете фейсбук. Може да ти изглежда така, при това доста убедително, но реално това е илюзия на съзнанието, което ти е изиграло това представление. И след като вече си изгледала този филм ти се дава възможност да си отговориш на въпросите: - Коя съм аз наистина? Какво искам от живота си? Какво крия от себе си, което ме кара да не спя нощем и да напускам работа? Защо съм сама? Защо нямам доверие на мъжете? Почни да си отговаряш на тези въпроси ... последователно и когато им отговориш поне по 10 пъти си отговори на въпроса: Защо изобщо си мисля, че ми е прочел съобщенията, може ли да греша?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галио и Флорестан благодаря специално, извадихте от мен признанието, че дълбоко в душата ми седи вината и срама, и ужаса, че съм била с него, а не толкова "ровенето" и развяването на фалшиви истини за мене пред него самия (когото ненавиждам вече) и пред други колеги (които не ме интересуват). Сега трябва да реша какво да направя с тези усещания и чувства в мен самата..Може би жените в този форум ще ме разберат по-пълно (макар че не подценявам мъжката гледна точка, често тя е по-разумна и смислена), но ще кажа само, че от както съм разбрала с какъв предател съм била мразя дори тялото си, че му се е доверило и е било с него..Трудно е да живееш със сърце, което мразиш заради чувствата към неправилен мъж и тяло, което ненавиждаш, защото искаш да изтриеш следите от целувките и прегръдките на този същия неправилен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ivena_88 Толкова си ядосана на себе си, че не ти стигат думи да обидиш другия.

:) Спокойно, афектирана си, ще ти мине.

Всичко което каза по адрес на другия - предател, неправилен мъж, и т.н. са думи на твоята лична обида и факта, че си приела всичко лично.

Какво ще кажеш, ако обединим всичко в думата любопитство?

Един човек с който поддържаш връзка, който е доста по- възрастен от теб и вероятно не те разбира особено добре е решил да помогне на себе си, да види какво стои зад представения му образ, наречен Ivena.

Ти си му помогнала много оставяйки фейса си отворен и дори да е нямал намерение да рови подробно, ако е прочел нещо за себе си едно или друго чувство го е накарало да продължи напред.

От думите ти разбирам, че и той не е останал очарован от това което е прочел за себе си.

Явно между вас е имало конфликт скрит или явен, в който ти не си била напълно откровена. И може би разкриването на този факт те дразни толкова много в момента.

Влез в мир със себе си. Ако всичко написано във фейса е твоето истинско отношение към нещата, какъв е проблема, че някой е научил за това? И то не просто някой, а човека който си наричала свой любим???? Бил ли е изобщо такъв?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди, бясна съм на себе си. Как да си простя?

Ключовата дума в нашата връзка е любопитвство- тя започна от любопитство от двете страни и завърши пак от проява на голямо любопитство. За него аз бях загатка- 25 годишна жена, която той не познава добре и странно защо и за него самия иска. Искал е сигурно да си отговори на някои въпроси и го е направил по малко неподходящ начин. Сигурно и тои е наранен.

Как да си простя грешката, по принцип често се обвинявам за различни неща и постъпки и се виня, което ми пречи да живея в мир със себе си. Как се прощава на себе си, на него ще опитам да простя, защото не искам да седи болката в мене, искам да му простя,а на себе си как да простя?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ivena, човек има нужда да си прости, когато е направил нещо което е потъпкало лично отношение към нещата, пренебрегнал е принципите си, "изневерил" и на ценностната си система.

Какво точно си направила, че да имаш нужда да си простиш?

Или просто това е липса на самоувереност, която се изостря всеки път, когато се почувстваш уязвима?

От това което си написала, според мен няма нужда да си прощаваш за тази случка, друг е въпроса, ако зад нея стои нещо съвсем различно и много по- дълбоко. Ти си знаеш.

Казваш, че лекуваш тревожно разстройство, сподели ли с твоя лекуваш терапевт тези тревоги?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Явно свръхпредпазливостта по отношение на профилите в интернет и оправдана. Ти от къде разбра, че колегата ти е ровил в нещата ? Не е било хубаво да го прави, но според мен щом така или иначе го е сторил, не е трябвало да ти дава да разбереш, че се е ровил. Това че си разбрала е още по - лошо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди, бясна съм на себе си. Как да си простя?

Ключовата дума в нашата връзка е любопитвство- тя започна от любопитство от двете страни и завърши пак от проява на голямо любопитство. За него аз бях загатка- 25 годишна жена, която той не познава добре и странно защо и за него самия иска. Искал е сигурно да си отговори на някои въпроси и го е направил по малко неподходящ начин. Сигурно и тои е наранен.

Как да си простя грешката, по принцип често се обвинявам за различни неща и постъпки и се виня, което ми пречи да живея в мир със себе си. Как се прощава на себе си, на него ще опитам да простя, защото не искам да седи болката в мене, искам да му простя,а на себе си как да простя?!

Ехей, колко хубаво танцуваш и аз искам 25 годишна. Опитваме се да ти кажем, че възрастните мъже обичат млади момичета. Че връзки с два пъти разлика са напълно безперспективни. Че като не си затваряш устата и те гонят от работа. Също и че секса не е причина някой да умре до тебе -просто едно физическо упражнение, за споделяне на удоволствие. Казвам ти това с най-голямата любов, защото това е много хубаво преживяване. Сещам се за един цитат от "Всемогъщия Еван": " Нека те питам нещо. Ако някой се моли за търпение, мислиш си, че Бог му дава търпение? Или му дава възможноста да бъде търпелив? Ако се моли за смелост, Бог дава ли му смелост, или му дава възможността да бъде смел? Ако някой се моли да бъде близък с семейството си, какво си мислиш, че Бог ги залепя с топли пухени чувства, или му дава възможността да обича всеки един?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много дълбоки и положителни мнения има по-горе, към които се присъединявам с един малък въпрос:

Ивена, ти сигурна ли си, ама съвсем сигурна ли си, ама съвсем - съвсем сигурна ли си,

че в подобна ситуация не би кликнала върху "нещичко" от фейсбука на другия, а после още нещичко ... ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не не бих го направила, не е това начинът ако искаш да разбереш някакви тайни за някого. Грозно е, а аз не обичам грозни неща, загрозяват света ми, отравят ме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галио и Флорестан благодаря специално, извадихте от мен признанието, че дълбоко в душата ми седи вината и срама, и ужаса, че съм била с него, а не толкова "ровенето" и развяването на фалшиви истини за мене пред него самия (когото ненавиждам вече) и пред други колеги (които не ме интересуват). Сега трябва да реша какво да направя с тези усещания и чувства в мен самата..Може би жените в този форум ще ме разберат по-пълно (макар че не подценявам мъжката гледна точка, често тя е по-разумна и смислена), но ще кажа само, че от както съм разбрала с какъв предател съм била мразя дори тялото си, че му се е доверило и е било с него..Трудно е да живееш със сърце, което мразиш заради чувствата към неправилен мъж и тяло, което ненавиждаш, защото искаш да изтриеш следите от целувките и прегръдките на този същия неправилен.

E, хайде сега, какво значи неправилен? Всички допускаме грешки, правим неправилни избори и т.н. Тогава какво - да не предприемаме нищо в живота си, щото може да се окаже неправилно?!?

И чак пък предател - пред кого те е предал?

Не казвам, че е хубаво да се ровиш в чужда кореспонденция, независимо в какъв вид, но си мисля, че проблемът ви съвсем не е този, от който сега си толкова афектирана.

Ако аз имам прекрасна връзка с някой и се чувствам спокойна, сигурна с него, ами аз сама бих споделила някои притесняващи ме неща за други мои близки, а не да чакам той да разбере някак. Просто самото усещане, че споделям живота си с този човек, би ме накарало да му се доверя. Очевидно при вас нещата не са били такива.

Има и друго. Ти самата считаш някои неща от живота си за смущаващи, срамни дори (било такива, които касаят теб, или други, отнасящи се за твои роднини). За мен това е по-важното - приеми тези неща такива каквито са, просто никой не е идеален, колкото и да ни се иска. Особено минали вече случки - задължително, тях и без друго няма как да промениш. Неща, които касаят настоящето и бъдещето, опитай да промениш в частта, касаеща теб. Прави нещата доколкото можеш така, че след време да не се притесняваш и срамуваш от тях. Дори и постъпки, направени необмислено, в резултат на силни емоции, могат да се поправят след известно време, когато си обмислила по-трезво нещата.

Това е.

Когато си в мир себе си, няма от какво да се притесняваш.

А прошката (на себе си и другите) в такава или друга неприятна ситуация ще дойде от само себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както се казва, OMG, как може да пишеш в Сурат-Тефтер такива неща? Знаеш ли колко несигурни неща са пощата, фейсбук и цялата тая Интернет история?

Като искаш да споделиш нещо много лично отиваш очи в очи с твоята приятелка и и казваш. Или и пишеш хартиено писмо (ако така ти е по-лесно да изразиш чувствата си) и и го даваш. Никакви компютри!

Ах да, телефоните също по-далече от вас, да речем в коридора. :)

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина е грозно човек да наднича в личния дневник на друг. В случая панелът с лични съобщения във фейсбук играе ролята на т.н. момичешки дневник, в който всичко си изповядваме. :3d_119:

Много съм благодарна на мъжа ми когато бяхме гаджета (и колеги в някаква степен), че не ми търсил да ми чете дневника (тогава го имах) и не се месеше в личните ми взаимоотношения с приятелки. Не ме е разпитвал за бивши гаджета, не е искал да споделям лични неща без сама да съм узряла за това. Той не вземаше отношение и не навлизаше в личното ми пространство, с претенцията че вече имаме връзка, та има права, виждате ли. Да, така правят някои мъже, държат се обсебващо, предявяват претенции. Някои прекрачват граници - пускат слухове за теб, споделят интимни неща с колеги. С две думи - в сексуалните връзки между колеги по фирмите се стига и до груба простащина.

Много му бях благодарна на съпруга му за проявите му на деликатност и тактичност спрямо мен и си мисля, че точно благодарение на това връзката ни продължи и по-нататък. :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

наистина е много гадно това, което ти се случило и знам как се чувстваш. На мен преди няколко години една приятелка и гаджето й ми проникнаха в компютъра и само те си знаят от колко време са ме следили, вече не сме приятелки, но много гадно се изгаври с мен , това го направи след дребен спор, който тя започна, нищо особено уж... и сега по твоя проблем , ами ти си направила необходимото напуснала си, не се виждаш с въпросния колега , но чувството, че едва ли не са навлезли мозака ти може да те държи малко дълго , но ходиш при психиатър ще го преодолееш, но той няма да те научи да бъдеш предпазлива в мрежата ;) нека ти бъде полезен урок-не споделяй лични неща в интернет, дори избягвай да държиш ценна информация на компютъра си :)

пс: а ти откъде си сигурна, че е чел нещата ти във фейса?

дали претеснението ти не е напълно неоснователно :\

Редактирано от Aphrodite

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи аз ви казах, той сам ми се обади да ми съобщи, че всичко е прочел, аз не съм разбрала сама, той ми го навря в очите.. А и наистина е така, защото в този момент аз си спомних, че съм оставила фейсбука си отворен на неговия компютър и е възможно да го направи, има достъп..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитай с търсачката да намериш курсове йога на смеха. Може би имаш нужда от нови положителни емоции. Чувам много добри отзиви за йога на смеха.

Или си потърси из нета комедийни филмчета или вицове, което да гледаш/слушаш/четеш вечер - нещо такова, което да балонира случилото се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Харесах си и аз нещичко за приключването на петъчна вечер :3d_030:

"Пеещи коне" - изчакайте да се зареди филмчето и натискайки едно или друго конче, управлявайте този необичаен хор (не забравяйте и да си включите колонките) :3d_146:

http://youryoga.org/article/humour6.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×