Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Alonso

Генерализирана тревожност с интрузивни мисли

Recommended Posts

Здравейте на всички!

Преди известно време писах за моя случай на Орлин Баев в един друг сайт за самопомощ.Изключително съм доволен от неговите отговори и увереността ,която те ми вдъхнаха.Но имам нужда от съвет или по-скоро отговор на един въпрос ,който ме притеснява и затова,за да го припомня ще поместя текста и след това ще си задам въпроса.

Здравейте г-н Баев.Дълго време чета ваши постове,мнения и статии в различни сайтове и блогове и винаги са ми действали много зареждащо и обнадеждаващо.Иска ми се да споделя с вас и моя сблъсък с "живота".В момента съм на 38 години.За първи път се сблъсках със симптомите на ПА преди около 3 години.Учех задочно второ висще образование ,работих работа която ми харесваше ,но също така и извънредно.Докато един ден в най-натоварения сезон за моята дейност трябваше да се явявам на поредния изпит .По време на изпита сърцето ми се разтупка и т.н.Следва ходене на ендокринолог,невролог,кардиолог и т.н.Пих атаракс+деанксит 2,3 месеца и се почуствах ок.

Но реших да ги спра рязко, защото близките ми ми казваха нищо ти няма я се стегни т.н.

Получих пак сърцебиене след един купон и хайде при психолог. Тогава ми направи впечатление че никой не ти дава диагноза а пък ми изписват лекарства(много интересно нещо).Той ми изписа золофт и мелатонин амброз.От този золофт наистина получих 90% от симптомите при ПА.

Веднага го спрях.Пих още няколко месеца атаракс и деанксит и отидох при друг псхолог ,който вече ми каза че имам ПР поради повишена тревожност.От тогава до тази година месец февруари пиех Феварин от ,който ми беше по добре,но в тежки напрегнати мигове съм си помагал и с ксанакс(0,25) по едно хапче само за момента. През тази година и половина докато го пиех смених работното място и местожителство и се дипломирах.Февруари го спрях по време на житната диета.След това се чувствах спокоен и уверен ,както никога преди това. Но лятото се случиха неща ,които ми разклатиха увереността.Първо жена ми си загуби работата,катастрофира,малко след това изживях ужаса да ми се обади и да ми каже че е загубила детето(миг на паника от нейна страна) ,естествено намерихме,малко след това за малко да загубим нея от перитонит,като в точно този момент се пробвахме за второ дете и тя взимаше лекарства за това.На всичкото отгоре имам и някои неразбирателства с мои роднини и почти никакво разбиране от тяхна страна.До преди месец си поемах стреса.Но от месец започнах да се събуждам вечер и да не мога да се наспя непрекъснато ме преследва натрапчива мисъл че нещо лошо ще се случи с детето,че на работата новата няма да се справя.Като отида на гости пи роднините си ми се свива стомаха и претупва сърцето и не се чувствам комфортно.И по тази причина отидох при психоложката при,която ходя и тя ми изписа феварин и ксанакс .И ги пия засега въпреки че антидепресанта ми пречи малко в секса ако се наложи пак ще го спра.

На този фон такива статии като вашите и като на Росица Вакъвчиева от sebepoznanie.com са доста

зареждащи обнадеждаващи.Занимавам се с йога ,от време на време практикувам и йога нидра имам записи от клуба в който ходих.Но мисля че съм малко недисциплиниран.По-принцип бях много уверен и смел след тези събития малко се "огънах".Във всеки случай паническите атаки ,както ги усещах преди не съм получавал и този страх от повишеното кръвно налягане и сърцебиене го нямам.Но получавам симптоми от рода на студени и топли вълни,мравучкане ,стягане на мускулатурата в сърдечната област,виене на свят итремор на ръцете.Заради това започнах да взимам и ксанакс да се стабилизирам.Когато чета ващите статии ,разбирам че повечето ми реакции са на подсъзнателно ниво заложени в по-ранните ми години и трудно подлежащи на промяна.

Изложението ми стана доста дълго,sorry.

Много ще съм ви благодарен да прочета вашето мнение относно моя случай,това ще е от голямо значение за мен!!!

И другия ми пост:

Наистина съм свикнал сам да се оправям и винаги нещата да ми се получават ,както съм ги виждал.Винаги съм се доверявал на интуицията си.Ходил съм на психотерапия 2-3 пъти при последния психолог ,с който контактувам,но те преминават по-скоро монолог от моя страна.Нещата,които интуицията ми подсказва,че могат да ми помогнат за справяне със състоянието ми в момента съм научил от вашите постове и мнения.Мисля че релаксация с визуализации(йога нидра),спорт,медитация,тренировка на концентрацията биха ми помогнали стига да съм достатъчно постоянен за да ми станат навик.

Напоследък наистина на няколко пъти ми се случи в момент на нахлуващи автоматични лоши натрапчиви мисли да се оставя да не им се противопоставям да ги оставя да си преминат без да се налага да им "давам" правдиви отговори сякаш нищо не зависи от мен и се почуствах доста добре.Но не всеки път е така не знам как да го направя навик.Стига толкова съм писал,че като почна мисълта ми тече и не мога да приключа.Иначе съм от Пловдив и ми се щеше да бях попаднал на човек като вас още в самото начало може би щях да съм надживял вече тези неща, но никога не е късно!

Вашето мнение е ,че страдам от тревожно разстройство .И наистина е така ,но най-много ме смущават мислите че нещо лошо ще се случи на детето ми. С тази мисъл ми е най-трудно да се справя,може би защото ме е страх че като си го мисля наистина ще се случи.Днес четох ваши мнения по този въпрос и доста се успокоих.забелязъл съм че такива мисли най-често ме спохождат ,когато съм под стрес в друга ситуация например предстои ми изпит(както в днешния ден),когато съм сам и не съм зает с нещо занимателно или с някаква работа,вечер ако се събудя по-рано в малките часове.

Въпроса ми е дали сам бих могъл да се справя тъй като психотерапевтите , на които съм попадал тук в Пловдив ме лекуват само с медикаменти , а както прочетох днес в една от темите по този въпрос тези състояния не се лекуват медикаментозно а само с терапия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо: тревожността не е заболяване, така че няма как да я лекувате. Тя се генерира от мисловните преценки на човека.

Второ: лекарствата / транквилизаторите, в която група е и употребяваният от вас транксен /блокират адреналиновите рецептори и тревожността временно се повлиява, но понеже възгледите не се промянят от медикамента, това означава цял живот да сте на медикаменти.

Трето: психотерапията е това, което променя мисленето на човека и оценката за събитията. Само чрез нея може да се повлияе трвожността.

Четвърто: не мисля, че можете да се справите сам, без помощта на психотерапевт.

ПП и за да не ме помислите за краен, ще отбележа, че често ме търсят хора с БАР или шизофрения, бягащи от медикаментозната терапия. Тях с цялата си убедителност съветвам да пият назначениете им медикаменти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, за отговора д-р Първанов .Точно това се опитвам да изтъкна и в поста си ,а именно че на психотерапевтите ,на които съм попаднал до момента са ми назначавали само медикаменти.Никой не ми е предлагал друга алтернатива.Това ,което чета във вашите мнения във сайта ми действат обнадеждаващо и затова реших и да пиша.Тъй като не познавам такива специалисти в Пловдив може би ще трябва да потърся някой от вас.Аз лично също не искам да пия никакви лекарства така ,че алтернативата за психотерапия ми се струва много приемлива.

Това ми е проблема чудя се как да постъпя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

От къде са ми познати постингите ти, в кой сайт съм ти отговорил? Познаваме ли се лично - къде ходиш на йога нидра?

От това, което описваш, мога да предположа, че състоянието ти е по-скоро генерализирана тревожност (вегетативна дистония), което е различно от паническото р-во. В характера, който поддържа това състояние, се наблюдават перфекционизъм, свръхконтрол, натрапчиво мислено предъвкване, негативизъм, самопотискане, недоверие, критика и самокритика... Характер, който защитава от "подводни" страхове от нараняване, провал, ниска самооценка, срината вяра в Живота, хората и Себе си... Една по-глобална стратегия за устойчиво справяне е работата по промяната на характера и страховете. Това става с психотерапия! Една важна част от психотерапията, която има директно отношение към стапяне на симптомите, е релаксацията, медитацията (визуализации), съзерцанието! В тях се залага подходяща ментална установка, която се ползва при поведенческото умишлено предизвикване на страховете. В кабинета, а след това и в реална среда се ходи точно на местата и в ситуациите, които предизвикват страха и симптомите, още и още, докато се получи десензитизация, погасяване.

По-цялостната работа по характера цели приемане на нормалнит егрешки и провали, развиване на толерантност, благост, фокусиране в по-голяма степен в желанията на сърцето, вместо в ТРЯБВА на главата, доверие в Живота! Методите за работа в тази посока са разнообразни, а понякога терапевтът импровизира според интуицията си и емоционалния контекст на ситуацията!

Помощни методи при това състояние са: редовен спорт, тай чи или паневритмия, разрешаване на повече удоволствия и преживяване на щастие в ежедневието... Спортът изгаря адреналина по един чисто биологичен път. Забавените динамично-медитативни движения на паневритмията или тай чи, изпълнявани с телесна релаксация, стомашно дишане и еднонасочено фокусиране на ума, учат на спокойствие, търпение, премахване на ригидната външна характерова маска и непосредствен допир до невротичността, което я неутрализира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Благодаря ви за отговора!Лично не се познаваме ,макар да ми се иска.Тези постове ги споделих на този линк http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html.На курсове по йога тук Пловдив съм ходил в йога студио' Мудита',където сме практикували йога нидра.В момента не ходя практикувам в домашни условия имам записи на такива практики с много добро качество.Но за съжаление не съм много дисциплиниран.Както съм споделил по-горе в поста от доста време се чудя ,къде да намеря психотерапевт който да ми погне да си променя мисловните нагласи и програми без да пия каквито и да било лекарства за да мога де се справя с тревожността.Трябва да ви кажа качествата изброени от вас а именно: перфекционизъм, свръхконтрол, натрапчиво мислено предъвкване, негативизъм, самопотискане, недоверие, критика и самокритика важат спълна сила за мен.Особено силно изразено мисловното предъвкване .Когато ми предстои някаква важна задача като изпит или даже и ремонт ,задача свързана с професионаланата ми квалификация пък и в други житейски ситуации мисълта непрекъснато ми тече и определени негативни предположения предизвикват и съответните отговори на физическо ниво т.е. като симптоми свиване на стомаха,тремор,обща напрегнатост,"прескачане "на сърцето и др.Имам чуството че тази непрекъсната напрегнатост ме обърква още повече ,по-трудно се концентрирам и т.н.

Четейки вашите постове за сприятеляване със страховете и симптомите се изпълвам с оптимизъм и успявам да се дистанцирам от проблемите и да изпитам спокойствие и щастие.

Затова и се чудя как да намеря психотерапевт като вас в Пловдив , но като гледам май ще трябва да дойда до София и да се срещна с вас!

В тази връзка следващата седмица ще съм в командировка в София от понеделник до петък и ако имам свободно време дали ще е възможно да се срещнем.Мисля че при среща "очи в очи " ще добиете по-голяма представа за мен като човек и ще можете да ми дадете препоръки.

Ще се радвам да ми отговорите!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Пловдив има терапевти, а София е далеч. Ще пиша на л.с. за терапевт от там. За йога на осъзнатото сънуване (нидра) - да, иска се редовно посещение. Слушането на записите също е добър вариант. Ако тези могат да ти бъдат полезни, това би ме зарадвало! Oт сърце ти желая успехи и щастие!

Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писах ви на л.с.

Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×