Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Валдемар

Имам проблем - ужасни натрапчиви мисли

Recommended Posts

Здравейте . Едновременно съм крайно изненадан и изключително благодарен, че има хора като Вас , на които им се занимава с хора като нас .

В случая за мен е изключително важна анонимността ( както предполагам и за по-голямата част от хората ).

Не знам от къде да започна ...

Значи...

Страдам от натрапчиви мисли , които се пораждат най-често по време на полов акт с гаджето ми .

Въпросните натрапчиви мисли са наистина ужасни , нежелани, не искам да ги мисля, те са на религиозна основа . Докато го правя непрекъснато се сещам за Божия пратеник на кръстта ( от христянството ) и имам чувството , че това до някаква степен ме възбужда .

Осъзнавам колко отвратително звучи това. В нормално състояние бих се погносил от нещо такова. Отхвърлям го . Аз винаги съм се стараел да бъда добър човек и да правя добро , но онова ( което аз съзнателно се опитвам да отхвърля ) като че ли е по-силно от мен ( може би защото се опасявам, че то ще се появи в моята глава ) .

Дано можете да ми обясните какво се случва с мен ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте !

Изключително много се извинявам, ако прибързвам с отговора ( знам, че вие преценявате кога да отговаряте ) , но имам предчувствието , че нямате желание да отговаряяте , ако евентуално се окажа прав ще Ви помоля поне да изтриете темата .

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поне за мен не си прав. Въпросът е, че съм прагматичен човек и не обичам празните приказки. Много мислих какво бих могъл да ти препоръчам, за да се справиш сам с проблема и за съжаление не го намирам. Затова и не съм отговорил. Предполагам и колегите са се затруднили и като мен са предпочели да изчакат този, който има идеи да ти отговори. Лично аз мисля, че така описан проблема е сравнително лесно решим, но с помощта на психотерапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен, Валдемар!

Напълно споделям позицията на д-р Първанов. Това, което разказваш, засяга няколко доста специфични области. Лично за мен има и много неясноти, за да мога да дам компетентно мнение. Не мисля, че тук е удачно да ти задавам уточняващи въпроси и да засилвам излишно напрежението ти. След като очакваш конкретен резултат, моят съвет е да потърсиш психотерапевт, с когото да се срещнеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Валдемар

Интересно име, не знам как си го избрал, но аз се поинтересувах от къде може да идва, това е само една от препратките, която намерих, сигурно има още много.

Валдемар Датски (1858-1939) е датски принц, свързан с най-новата история на България.

Той е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона.

Валдемар Датски е бил кандидат за българския трон още през 1879 г. След абдикирането на княз Александър I Батенберг през 1886 г., на 29 октомври той е избран от Третото Велико народно събрание (ІІІ ВНС) за български княз. Под натиска на руския император Александър III обаче, принц Валдемар се отказва телеграфически от българската корона на 11 ноември. Както заявява съпругата му принцеса Мария, "нищо не би могло да ме накара да отида там" (в България - б.р.). Продължителното безкняжие, заплашващо суверенитета на България, накарва ВНС да избере за княз компромисната кандидатура на Фердинанд I.

Принц Валдемар има четирима сина - принцовете Оге, Аксел, Ерик и Виго, и една дъщеря - принцеса Маргарита (омъжена за принц Рене Бурбон-Пармски). През първата половина на 20 век той е един от най-уважаваните представители на кралските династии в Европа, наричат го "Вуйчото на кралете".

Възможно е да се интересуваш от история, мога само да предполагам. В този цитат от уикипедия има доста интересни факти.

Наистина е най-добре да потърсиш конкретен психотерапевт, за да обсъдиш проблемите си, една среща няма да е достатъчна в никакъв случай, зареди се с търпение.

поздрави

Илиана Занкова

Редактирано от Илиана Занкова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Валдемар !

Искам да знаеш, че ние всички сме направени от един материал и сме скроени по един и същи начин. Нашият психичен апарат също е еднакъв, макар и да функционира по различен начин. Тогава се казва, че сме различно организирани. Имаме различна Организация или Структура. Но все пак психичния ни апарат е направен така, че да действа по един сходен начин - да държи неприемливите ни импулси далече от съзнанието ни. При теб по някаква причина се е получило така, че психичният ти апарт е пропуснал неприемливи и отхвърлени желания до съзнанието ти и от там се е получил осезаем конфликт между твоето съзнание и твоето изтласкано несъзнавано. Съзнанието ни притежава всички морални норми и закони на света, докато несъзнаваното ни съдържа неприемливи и аморални желания. Може да се каже , че несъзнаваното ни е аморално и ако само можехме да надникнем в него бихме се ужасили. Там са всички агресивни и убийствени импулси, или сексуални желания, които Съзнанието ни не би одобрило. То ги трансформира в една приемлива агресивност, която ни води напред в професията например или в желание за секс с партньор, който е оценен като приемлив от Съзнаваното ни. И така е при всички хора. То просто е така. Обикновено се случва пробив от несъзнаваните ни импулси към съзнанието по време на сън, но то е толкова объркано и слято, че може само малко да ни разтревожи и после пак отново го забравяме. Нашето съзнание се грижи за нашият комфорт спрямо правилата, които сме интегрирали като норми и са станали наши вътрешни правила. Това са Свръх азовите ни правила. Те също са неосъзнати. Но се включват винаги, за да оценят дали нещо е неморално или морално. Обикновенно цялата система си функционира добре и сравнително спокойно, докато не се случи ....пробив през преградата, която държи аморалното ни далече от моралното ни . Ние го усещаме като вътрешен конфликт. Вътрешна борба с нещо, което е по силно от нас, а незнаем какво е. Ти, дори, си го написла точно така. И понеже никой не може да каже нещо за друг човек просто така априори, въпреки, че сме подвластни на едни и същи "трагедии"; и понеже всеки човек сам е най-големия специалист по своята лична история и само той знае точно в този момент, защо точно това пробива от несъзнаваното(без да го осъзнава , разбира се); и само той може да разбере какво му говори несъзнаваното му подтиснато желание, затова и моите колеги, и аз ти препоръчваме да осъществиш жив контакт с терапевт. Знам, че от тук е по-защитено и по-анонимно. Но ако искаш да знаеш какво се случва с теб, ТОЧНО С ТЕБ, а не по принцип с хората, и ако си любопитен да се познаваш - ДАВАЙ, ЧОВЕЧЕ!! С ТЕБ СМЕ. Човек може да се чуе, едва когато някой Друг вече е могъл да го чуе. Смелост. Но ти вече я имаш. Щом писа тук. И аз ти се възхищавам.

На добър час по пътя на себепознанието, Валдемар.

Поздрави

Анжелина :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×