Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
charliiz

Генерализирана и здравна тревожност

Recommended Posts

Zdraveite g/n Baev,

Az sum nova vuv foruma, no ne u v borbata s PR. Ot edna godina se 4uvstvam kato drug 4ovek. Ve4no xlen4e6t i oplakva6t se. Neznam ot kade mi se iztrese tova 4udo PR, t.e. nqma6e nqkakva osobena pri4ina.^te kaja nqkolko dumi za sebe si purvo. na 42 sum i jiveq ot 5 godini v 4ujbina. Rabotq rabota, koqto ne mi xaresva, nito puk e tova za koeto sum u4ila i sum rabotila v BG. Rabotq samo ve4er, koeto puk idva da kaje, 4e nqmam socialen jivot. Kogati poznatite mi se vijdat na po kafe,az otivam da rabotq. Nai malkoto po4ti ne se vijdam sus supruga mi pak po tazi pri4ina. Vutre6no v sebe si protestiram, za6toto ne mi xaresva tozi na4in na jivot, no nqmam alternativa za sega pone. Tui kato rabotata, koqto ne xaresvam e edinstveniq izto4nik za doxodi za men i za deteto mi, koeto ostana da jivee i u4i v BG. mislq, 4e me razbirate.

Simptomite na PR me poburkvat ponqkoga, postoqnnoto zamaivane, atakite s visoko kruvno, prilo6avaneto na rabota, na ulicata i t.n. Vzemax lekarstva i az, no ne vbidqx smisul i se otkazax. E, da patericata xanax mi e v djoba postoqnno, no gledam da se spravqm bez neq. Panikata malko po malko q preodolqvam, kakvo da napravq oba4e s misulta mi za kruvnoto. Merq go prez 4as. Mislq, 4e poludqvam na taq tema. dori i nai malkoto nerazpolojenie me navejda na misulta za visoko kruvno i grabvam aparata i aideeeee....vuv filma. Kardiologut mi kaza 4e surceto mi e beton i ne sum xipertyoni4ka, t.e. nqmam nujda ot lekarstva, kruvnoto.... to bilo psixosomati4no. E da ama az ne mu povqrvax i produljix da merq kato luda i tu e 120, 130, 140, of napravo luda rabota. Molq VI daide mi suvet, moje bi imate i drugi klienti zavisimi ot aparata si za kruvno. ina4e istoriqta sus zamaivaneto sum q priela i taka si gi ponasqm. Tejko e za6toto ponqkoga me durjat po cqla ve4er na rabota, no ne spiram da si povtarqm 4e tova e samo PR i nqma da umra ot nego.Nai stra6no mi e na opa6ka v magazina ili v bankata i t.n.

Molq Vi, ako imate vreme otgovorete mi ot kade da zapo4na. ne se zatvarqm v ku6ti, vur6a si rabotata, no ne mi e dobre.

A, da xodq na grupova psixoterapiq i sled purvite sesii bqx dobre, no sega otnovo se razkisnax.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Имате не паническо разстройство, а генерализирана тревожност с хипохондрични натрапчивости и ритуали (меренето на кръвното).

Тъй като състоянието ви в огромна степен се припокрива с това на много други преживяващи го, ще си позволя да ви отговоря с мненията си от тук. С времето ще добавям още към методиката за самопомощ!

Сами пишете, че страховете са ирационални - така е! Ще полудея, ще умра, става ми нещо ужасно, разболявам се, получавам инфаркт, инсулт, провалям се, хората ме мислят за ... и т.н. Ако тук ползваме чистата когнитивна терапия, ефектът ще е малък - защото тя работи на рационално ниво и с рационални процеси. Добра е при социална тревожност примерно, но не и при пароксизмална тревожност или хипохондрия... Защото страхът тук е прекогнитивен, процесира се през директният път таламус-амигдала, вместо по рационалния и по-дълъг таламус-префронтална кора - мислене, асоциативни зони - амигдала. Стрелка се директно, за част от секундата - усещане добре познато на всички, които имаме или сме имали подобни състояния! Тогава основните методи за погасяване на такива прекогнитивни страхове би трябвало да засягат директно този пряк прекогнитивен път. Безкрайните вербализации на анализата имат мястото си, рационалността на когнитивната и рационално-емотивната терапии също - чрез тях се осъзнава, изяснява, отговаря се на въпроса "ЗАЩО се случва това с мен", разкопава се "психичната почва, подготвя се", установява се добра връзка между клиент/пациент и терапевт. Но тези методи работят през гореспоменатия дълъг невро-когнитивен път и не достигат директно до ирационалността на страховете ни. Както казва една жена, посещавала психоанализа 15 години с цел спокойно летене със самолет, перифразирам: "След 15 г. погребах няколко мои аналитици, самата аз станах аналитик, но все още не мога да летя със самолет...". Къде тъжно, къде жалко и смешно, но е факт, че ако терапевтът не владее една добра сплав от интегралност в терапията си и ригидно практикува само една школа, която в даден случай просто не е ефективна за дадено р-во, по-скоро вреди, тъй като единствено отнема времето и средствата на пациента си! Нека не бъда разбиран погрешно - уважавам психоанализата/ психодинамичния подход - когато е на мястото си. Уважавам и класическата когнитивна терапия - ползвам я постоянно - но когато има защо и на точното място и време за подходящия проблем и човек!

Методите, които така да се каже, 'общуват" директно с прекогнитивните страхове, с подсъзнанието, са:

- Осъзнато проникване в по-дълбоките мозъчни честоти (алфа и тета), където процесирането на информацията е както при съня - образно, метафорично, архетипно, ирационално, смесващо, преливащо се и приказно, преобразуващо и пластично. В такъв режим на работа разширената до по-широки области от личното несъзнавано свободна воля е в директен досег с механизмите на това несъзнавано, на ирационалните дълбинно-психични процеси. В юнгианската психотерапия такава работа се нарича активно въображение. Други школи я наричат осъзнато сънуване, хипнотерапия, медитация, водена релаксация, йога нидра и т.н. В състояние на мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре, изпитва се субективно преживяване за загуба на тялото (пратяхара) и моноидеистично фокусиране на ума (дхарана). Тогава терапевтът леко води човека в досег със страховете му, учи го на подходящото отношение към тях, погасяването им чрез трансформацията им в мотивация и смелост!

- Работа през тялото - биоенергийни дишания, които имат свойството да освобождават телесния израз на страха - мускулните брони, както и да сблъскват човека със страховете, които изплуват навън и биват канализирани. Психотеатър и трансформиращи танци - тук богатството от методи е огромно. Аз лично тепърва имам да усъвършенствам уменията си в тези последните методи.

- Поведенчески методи - наводняване с рефрейминг - визуално и вербално човекът се сблъсква със страховете си, умишлено говори за тях, като ги преекспонира до абсурд и пародия, поставяйки им нова рамка на възприятие (рефрейминг) от приемане, хумор, прошка, благодарност и т.н.

За самостоятелна работа са подходящи автогенният тренинг, методът силва, слушане на аудио записи на йога нидра, ежедневният интензивен спорт. Важното е целта ти да бъде не борене, а прегръщане и приемане на страха! Така се учиш и на уроците, които той всъщност ти носи! И тук стигаме до по-цялостната работа, а именно, характерът на хората с тревожни р-ва! Страхът се явява само една добра и нужна аларма, която човекът наместо да иска да спре, би могъл да се запита какво има да научи от случващото се?! Потискаш ли, бориш ли се, за малко можеш и да успееш, но в дългосрочен план тревожността ти нараства, тъй като я трупаш отхвърляйки я в несъзнаваното си!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитът ми в практиката показа, че се случва следното. Човек получава паническа атака или серия от такива в даден период от живота си. Ако реагира с (1) бягане от страха си, обикновено малко по малко пароксизмалните (неочаквани) единични п.а. прерастват в типично паническо разстройство, евентуално с агорафобия, оттегляне (или желание за това) в сигурността на дома и отбягване на места с много хора, откъдето няма изход - асансьори, метро, автобуси и т.н. Ако човек има (2) борбена реакция, той въпреки страха си продължава ежедневната си рутина - професионална, социална и т.н., поне в някаква степен. Такъв човек посреща страха си и въпреки него изпълнява социалните си ангажименти. Но се бори - както в твоя случай! Бори се със зъби и нокти... Тази битка изтласква страха в несъзнаваното, където се трупа и започва да се процежда в една плаваща, разпределена в цялото ежедневие тревожност. Във всичко, което провокира гравиралите се в несъзнаваното вярвания/страхове от провал, отхвърляне, нараняване, злоупотреба, загуба и т.н. Тези несъзнавани вярвания вероятно вече са съществували в зачатъчно състояние в характера на човека, но са се затвърдили от психодинамиката, породена от паниката и битката с нея. Ако при едно типично паническо разстройство ядреният характер на човек е доста зависим, несамостоятелен и в някаква степен дори детински - характер над който такъв човек често поставя защитна маска от твърдост, то при генерализираната тревожност тази перфекционистична борбеност, контрол, критика и нащрек са в самото ядро на характера. Това предопределя и отношението към пароксизмалния страх на битка или на бягство. В случай на изтласкваща, отричаща и потискаща страха битка, постепенно напрежението в несъзнаваното става постоянен житейски фон. Тревожно напрежение, с което човекът с генерализирана тревожност (Г.Т.) непрестанно се бори. Бори се със ... сянката си! Борбата поражда т.н. мускулни брони - мускулни стягания - в стомаха, в гърдите (субективното усещане за задушаване), отзад в тила и т.н. Дишането става горно гръдно и плитко, което предизвиква хипервентилация и замайване, дереализация, деперсонализация, евентуално шум в ушите и т.н. Постепенно процесът се автоматизира и дори да няма кой знае какви външни мускулни стягания (брони), симптомите на замайване и др. пак присъстват - станали са част от мозъчната процедурна памет при реакция на страх и битката с него. В следващ постинг ще засегна методиката за трансформиране на състоянието!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За справянето с генерализираната тревожност!

Самото преживяване на симптомите вече говори нещо - подсказва уроците, които е добре да бъдат научени. Замайване, загуба на контрол, дереализация, натрапчиво мислено предъвкване, свръхконтрол, песимизъм и критика... Такива симптоми просто викат: "Човече, моля те научи се да правиш грешки и го приеми за нормално! Научи се да се проваляш понякога, отпусни се малко и се забавлявай повече! Загуби контрола на егото си, за да се роди щастливата и светла смелост на духа ти! Моля те, научи се да живееш от сърце и през сърцето и тялото си повечко, там дълбоко в същността си, откъдето извира Любовта и Щастието! Моля те, довери се - на Природата си отвътре, на Живота, на Човека в теб! Моля те, виж и се довери повечко на дълбинно доброто в Живота и хората, зад външните роли и привидности! Моля те, отпусни тялото и малкия си логичен ум, за да се роди в теб онзи сърдечен Разум, който преживелищно те свързва и слива със самата тъкан на Живота, С Любовта. Сърдечният разум, от позицията на който с всяка клетка от тялото и квант на душата си знаеш, че няма как да бъдеш изоставен и сам, че всичко случващо се в живота ти е точно на мястото си и ти помага да си спомниш кой си и накъде си тръгнал в това пътешествие-Живот! Моля те, човеко, отвори се за Силата и Светлината на Безкрая си, за да можеш да прегърнеш и успокоиш собствените си емоции в подсъзнанието си, това малко уплашено дете в теб, ти самия! Моля те, позволи си да свалиш тази защитна броня от перфекционизъм, напрегната свръхбдителност и нащрек, песимизъм и контрол - захвърли я и прегърни страха си, заплавай в него с Любовта на душата си! Моля те, приятелю, научи се да оцялостяваш съществото си, да летиш в необятните земи на свръхсъзнанието си и с придобития Мир и Светла Обич да се спускаш в корените на подсъзнанието си - нежно и с мекота! Обичай се, приятелю, приеми се, отпусни се в нещата такива, каквито са! Само когато се приемеш, можеш и да се промениш!..."

В терапията се започва със структуриран кратък анализ на автобиографията и с времето периодично се връщаме към него. Това подпомага осъзнаването и залага добра база за цялостната промяна. С помощта на водена визуализация (хипнотерапия, медитация) в по-дълбоко състояние на ума и мозъчните вълни, се работи по залагането на отношение на любящо смирено приемане на страха и охотен допир до него с лекота. За мозъка тази визуална работа е почти същата като реалното преживяване, но при визуализациите допирът до страха е преживяван в релаксирано състояние, с променено ментално-емоционално отношение. След това се продължава с дишане, което предизвиква загуба на контрола и телесни преживявания, които много приличат на тези при тревожноста - след преминаването на първоначалната бариера на съпротивата, човек преживява тези симптом като неутрални и дори като радостни и се учи да отпуска контрола и плава в разтварящата се в смелост тревожност. Терапията продължава с психотеатър, в който човек сам се вживява в ролята на свръхтревожен и се практикува новата емоционална настройка на приемане и обич. Продължава се с визуализациите - те се учат подобно на плуването. С времето човек се учи да практикува медитация и сам - с помощта на записи като тези ( http://kaksepravi.com/kaksepravi.com/yoga/ ) и др. В хода на работата автобиографичната памет се "разкопава" все повече, правят се асоциации между настоящи поведения и реакции и техните залагания, променят се нагласи и т.н. Човек се учи на рационална работа с мислите и базовите си вярвания (комплекси), до които вече е стигнал и се е научил да наблюдава припламването им от позицията на едно разширяващо се самосъзнание. Това е по отношение на водената от терапевт работа. В друг постинг ще спомена някои насоки за самостоятелна работа. Тя, разбира се, е в някои отношения по-повърхностна и "на сляпо", но все пак може да помогне в доста случаи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1) Спорт - когато спортуваш 4-6 пъти седмично, с интензивно мускулно и аеробно натоварване, адреналинът, произвеждан от надбъбречните жлези, изгаря. Трябва му време, за да се натрупа нов в депата на жлезите - а те не са безкрайни. Освен това при спорт се отделят веществата на щастието - ендорфини и енкефалини. Когато спортуваш, адреналинът се стапя, а спортното усилие кара мозъка ти да отделя допамин - невромедиаторът на здравата мотивация и здравата агресия. А това е телесният хормонален и биохимичен механизъм, който се случва при промяна на психичното отношение към страха от борба/бягство в любящо приемане. Когато се бориш/ бягаш, адреналинът преминава в кортизол, хормонът на паниката, на ужаса! Когато приемеш страха, адреналина с Любов и релаксирано "плаване" в него с тялото и ума си, адреналинът тласка производството на допамин. Превръща се в щастлива мотивация. Допаминът е веществото, което силно се покачва например при приема на кокаин или хероин - в случая самото ни тяло, с помощта на подходящата ментално-емоционална нагласа и спорта, синтезира допамин и ендогенните вещества на щастието, по един напълно естествен и полезен начин. Майсторите по бойни спортове познават ефекта на адреналина да покачва амбицията/ смелостта и наситената с удоволствие мотивация - затова някои умишлено си инжектират адреналин преди битка. Това, към което искам да наведа мисълта ви е, че вместо да "ритаме срещу ръжена", можем да го ползваме. Можем с помощта на собствената си психо-емоционална настройка да променяме биохимичните процеси в тялото си, а оттам и настроението и телесните си реакции! Спортът освен това има и чисто психичен ефект - предизвиква телесни състояния, приличащи на тези при повишена тревожност и паника, без да са същите: задъхване, замайване, телесна умора и напрежение и т.н. С това мозъкът, на прекогнитивно (задмисловно) ниво се учи да приема тези телесни реакции като неутрални и добри, дори носещи удоволствие! Получава се десензитизация - обезстрашаване, както се нарича в поведенческата терапия. Така редовният интензивен спорт е просто задължителен при хората с повишена тревожност, тъй като служи за подходящ психотелесен контекст в хода на психотерапията или самопомощта!

Какъв спорт? Като чуем спорт и обикновено си представяме някакви ужасни фитнес зали с духащи климатици, изолирани от естествената среда, с гърмящи телевизори - зали, в които хора фиксирани в илюзията на имиджа си мълчат и се разминават едни други, нарцистично оглеждайки се в купищата огледала... Депресираща гледка... Фитнесът е добър вариант, а има и нормални зали, с подходящ музикален фон, харесван от теб и посещаващ ги контингент от хора. Важното е спортът да ти харесва! Може да са танци - народни или салса или брейк :) или модерни и т.н. Може да бъде каране на колело или кънки - но интензивно, с натоварване. Особено добро е тичането в естествена среда - парк или гора. Там всяко дръвче, птиче и лъч слънчева светлина имат силата да те вдъхновяват! ... Спортове много - намери своя и отдели време за него -няма да съжаляваш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

2) Релаксация

Ако предварителното условие за ежедневен интензивен спорт е изпълнявано, релаксацията при Г.Т. става възможна. В противен случай онова чувство на тревожно напрежение отвътре, което ни кара да сновем насам натам напрегнато и неспирно, не ни дава мира . Релаксацията на свой ред е предварително условие за случване на медитацията/ визуализациите и съзерцанието. Релаксацията присъства в повечето системи за психоемоционално и ментално развитие и промяна. Ето пример за това: http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,904.0.html . В линка е описана практиката на йога на съня, както е дадена от Сатянанда. Макар и само един от много възможните подходи, примерите са добри. За целта на релаксацията, можете да проследите последователността на отпускане на телесните зони. Аз също водя такава хипнойога (на съня), но обикновено по свой си, интуитивен и творчески начин. На следващата сесия обаче мисля да следваме класическото изпълнение и евентуално също да бъде качено за слушане (в преден постинг дадох линк).

Защо релаксация? Когато седнем или легнем удобно и затворим очи, ние автоматично посрещаме това, от което обикновено бягаме - мислите, чувствата и напреженията си. Дори ни се струва, че когато се взрем навътре в себе си и пробваме да се отпуснем, напрежението и дискомфорта нарастват за известно време. Всъщност са същите, но сме в по-плътен досег с тях, което дава възможност за трансформацията им. Важното е да останем спокойно в породилото се напрежение и да "заплаваме" в него приемащо и с доверие, сякаш е наш ценен съюзник и приятел. Да обикнем напрежението и вместо да бягаме от него мърдайки или отваряйки очи, да позволим на тялото да остане напълно неподвижно. Постепенно напрежението започва да се трансформира в релаксирано спокойствие, тялото да се отпуска и натежава, все повече и повече, с всяко следващо издишване, докато сякаш изчезне и се загуби - това е състоянието пратяхара, оттегляне на сетивата от йога или сомнолентност, лека авто/хипноза. Вижте за това е тази статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2011/05/blog-post.html . Ценното при опитите за постигане на релаксация при г.т. се състои в това, че за да бъде постигната, е нужно да бъде загубен контролът над тялото. Този защитаващ от ирационалните страхове от провал, нараняване и т.н. свръхконтрол е основното, което препоражда психичната "въртележка" при г.т. Когато човек си разреши да отпусне контрола, се допира до страховете си. Отначало има доста страх, но бързо човек осъзнава, че този директен допир до тревожността всъщност не е кой знае колко неприятен, а дори може да бъде приет за интересен и удоволствен. Тогава тревожността се стапя, а тялото потъва все повече и все повече в състояние на спокойна радостна релаксация. С времето на ежедневно практикуване на релаксация, тя се пренася все повече във всеки миг от ежедневието! Тя е психотелесният израз на прегръщащо и с доверие приемане на страха, водещо до превръщането му в чиста енергия, в зареждаща сила! Релаксацията е основа за практикуване на образната, визуална работа, която ще спомена в следващ постинг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mnogo Vi blagodarq, za otdelenoto vreme i za izklu4itelno iz4erpatelnite obqsneniq.Pro4etox vsi4ko nqkolko puti i plakax prez cqloto vreme.Da, neprekusnato si zadavam vuprosa, koe v xaraktera mi otklu4va vsi4ko tova. I da mnogo sum otgovorna, iskam da kontroliram vsi4ko, straxuvam se ot gre6ki, pla6i me mnenieto na okolnite i t.n, prosto taka sum vuzpitana. Ne si spomnqm otkoga ne sum se otpuskala. Jiveq v absoluten disbalans sus sebe si, po lo6oto e 4e povli4am v tozi absurden vodovurtej i xorata, koito obi4am. 4uvstvam se sama i nerazbrana, a vsu6tnost ne sum. 4uvstvam se obre4ena i ne6tastna, a nqmam pri4ini da sum. Otnosno simptomite, prav ste ne moga da gi priema, a se borq, mnogo se borq vseki den i vsqka minuta, neosuznavaiki 4e taka samo im davam zelena svetlina. No kak da zapluvam sus straxa si, kogato naprimer sum na ulicata ili v magazina i taka mi se vie svqt, 4e edinstvenoto, koeto e v glavata mi e samo da ne pripadna i tolkova se qdosvam na sebe si, 4e se po4va edin rev edno 4udo. Da kazvam si tova e samo trevojnost i ei sega 6te mine, no ni6to, mozukut mi raboti na suvsem drugi 4estoti v tozi moment. Taka 4as, dva i racionalnoto mislene si idva na mqstoto. Mnogo rabota me 4aka mai. No pone tova, koeto moga da napravq za sebe si, t.e. da posportuvam, da si angajiram vnimanieto s priqtni ne6ta, da relaxiram... 6te go napravq. Nadqvam se i da si namerq dobur terapevt.

O6te vednuj mnogo Vi blagodarq za burziq otgovor. Tolkova obnadejdena se 4uvstvam.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Zdraveite otnovo,

iskam samo da popitam, kakvo da napravq v moment na panik ataka, kogato kruvnoto mi sko4i do 170 i o4akvam vseki moment da mi se slu4i ne6to. pitam se v takiva momenti tova dali e samo PA ili e xipertoni4na kriza i se oburkvam o6te pove4e. ne vzemam lekarstva za kruvno, spored lekarq nqmam visoko kruvno. do kolko sa opasni tezi ataki i tova kruvno nqma li da mi dovle4e ne6to lo6o. Priznavam si, 4e prez pove4eto vreme na denq, da ne kaja i prez cqloto vreme mislq samo za kruvnoto si. Mnogo, ama mnogo mi e trudno. izgubvam motivaciq za kakvoto i da bilo, a ne iskam da zapo4vam pak lekarstvata ot tejkata artileriq. No puk v moment na kriza mai nemoga bez xanax.

p.s. sno6ti edna takava kriza produlji okolo 4as i nakraq mi pisna i xvurlix aparata si za kruvno.... do tazi sutrin.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Ако почна да ви разубеждавам, за малко ще се почувствате добре, но не след дълго ще грабнете апарата за кръвно отново, задоволявайки хипохондрията си. Преди около пет години, когато имах първия си пациент хипохондрик, работех аналитично и когнитивно - със свободни асоциации, анализ, правене на връзки до безкрай, рационалност, разубеждаване (когнитивно реструктуриране)... Не след дълго бяхме отново в изходна позиция. Тогава се обадих на една прочута в малката ни държава колежка - Мадлен. Питах я какво да правя. "Не става с разубеждаване, каза ми тя! Вторичната полза на страха помита всяка рационалност! Работи се директно с подсъзнанието - през тялото, през медитацията, визуализацията и молитвата, както знаеш и можеш!...". Та така... Това, което аз осъзнах е, че при хипохондрията е срината ВЯРАТА! Вярата в Себе си, в Живота, В Бога ако щете! Вярата в Разумността и Мъдростта на битието! Всички останали методи при хипохондрия са само добър подстъп и помощни подходи! Това, което я решава в корена и, е възстановяването връзката с описаните лъчи на ВЯРАТА! наречете я вяра в ДАО или в Природата на нещата...

До тази вяра се стига с прекогнитивно центрирани методи като хипнотерапия и медитация, молитва, работа през тялото (психотеатър, биоенергийни дишания), поведенчески методи! Някога ще ги опиша!

А за вас - започнете посещение на ефективен и резултатен психотерапевт!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Blagodarq za burziq otgovor

Vse pak 6te Vi popitam vuzmojno li e tova, 4e misulta e naso4ena po cql den kum kruvnoto mi, ot tova to da ska4a. T.e. postoqnnata mi trevojnost na tazi tema naistina da go vdiga. Nali uj sum kardiologi4no zdrava. Vse tova se 4udq i merq li mqrq. Moje bi vsqko zamaivane me navejda na ideqta za kruvno i ot tam si go vdigam. Dori ne sa i panik ataki ve4e. Prosto tu e visoko, tu e nisko. Ami ako ne go sledq nqma li da e polo6o. T.e. da se vdigne mnogo i da....Of neznam, zvu4a sme6no moje bi, no nikak ne mi e veselo. Vsqka ve4er edno i su6to. ba6ta mi e xiipertonik i sum se nagledala na apatati i postoqnno merene. Moje i ot tam da mi se e nasloilo ne6to v glavata.

Izvinete ako sum dosadna, no tova e edinstveniq mi strax, no sa sujalenie toi ubiva vsi4ki drugi o4akvaniq i motivaciq, t.e. jiveq samo s tazi misul, kruvno, kruvno i pak kruvno

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, здрава сте и да, реакцията ви на лекото замайване с тревожни мисли покачва адреналина ви с борба/бягство реакцията си и става незначително покачване на кръвното. Незначително, абсолютно безвредно, дори полезно, като един вътрешен фитнес! Изходът от тази въртележка (телесна промяна - негативна психоемоционална реакция - страх - леко покачване на кръвното) става чрез промяна на психоемоционалната ви реакция на телесния неутрален стимул в пълна с доверие и приемане. Доверие в собственото тяло, в Живота си, в Себе си, в Мъдростта на Живота! Как става тази промяна? Споменах бегло за това по-горе. Останалото ще свършите с психотерапевта си!

Няма да ви пожелавам здраве - имате го! Пожелавам ви доверие, обич и щастие!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Blagodarq Vi mnogo. Na purvo vreme 6te spra da si izmervam kruvnoto, za da ne se paniram. Samoto poka4vane as si go use6tam. Sno6ti dokuto rabotex mi se slu4i otnovo, no si povtarqx, 4e tova e samo PA i ni6to pove4e. Podi6ax, otklonix si vnimanieto, dokolkoto e vuzmojno i premina. Estestveno mi ostana malko strax i negativni misli, no se nadqvam malko pomalko i s tqx da se spravq..6te si potursq dobur psixoterapevt, vupreki 4e tuk v 4ujbina e malko trudni4ko tova ot finansova gledna to4ka, no 6te go napravq.Dano naistina tezi poka4vaniq ot 120 na 160,170 da sa bezopasni, kakto kazvate. Samoto priemane na simptomite mi e dosta trudno, no puk kato premine vsi4ko si kazvam eto na ne polu4ix udar i sledva6tiq put nqma da polu4a.

O6te vednuj Vi blagodarq za burzite i kompetentni otgovori.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте - ето горните насоки като статия:Самопомощ при генерализирана тревожност

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господи, аз се доверявам на Твоя божествен Промисъл и знам, че всичко е в Твои ръце! Аз съм малък и моите усилия са нищожни пред Твоите планове! Да бъде Твоята Воля! Аз имам право да се доверя на дълбоката житейска мъдрост и да знам, че всичко ставащо е част от тази мъдрост! Моят разум и свободна воля сега избират да Ти се доверя така, че да върша нужното за моето и на близките ми здраве разумно, но свободна от страх и тревожност! Аз знам, че животът е добър и прекрасен в своята дълбочина и само от мен зависи да го видя такъв, в неговата истинска светлина! Аз имам право да вярвам в дълбокия вътрешен смисъл на живота си и да знам, че той се грижи за мен постоянно! Аз имам право да се доверя на живота си и да се отпусна емоционално в неговите грижовни ръце! Аз знам, че аз и близките ми ще сме здрави толкова, доколкото сме свързани с Твоята радост и щастие, непринуденост и жизнерадостност! Аз ти вярвам, Боже, отдавам живота си в твоите ръце – да бъде Твоята Воля, а не моята! Аз вярвам в дълбоката разумност и божествено присъствие в живота и знам, че моето и на близките ми здраве и благополучие зависят от вътрешната ми свързаност с Божественото! Аз се доверявам на божественото в себе си и в живота си и предавам контрола в неговите ръце! Аз чувствам и живея божественото присъствие в мен тук и сега, във всеки един миг от живота си! То ме насища с любов, мъдрост и свобода! Аз съм спокоен и щастлив човек! Обичам живота си и той ме обича! Да бъде волята ти в живота ми, Господи!

Амин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×