Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Колко центъра на осъзнаване има човека?

Recommended Posts

Колко центъра на осъзнаване има човека

От една страна умът на човека е основният усвоител на илюзии и заблуди, които ни карат да виждаме света по измисления начин, по който го виждаме. От друга страна умът (менталът) като най-високо ниво определя по-ниските и може да вкара в заблуда, както чувствата ни, така и инстинктите ни.

Логично е да помислим, че след като умът създава илюзиите, то най-вече през ума бихме могли да ги осъзнаем.....Но да не забравяме, че и тази мисъл е дело на ума, там където заблудите живеят и оцветяват всичко по свое удобство.

И тук идва въпросът. Само умът ли ни е център за осъзнаване?!

Ами не е само умът ни център на осъзнаване.

Човекът е сложна енергийна структура с множество контакти с останалата част на Вселената и е ясно, че не всичко минава през ума. Не всичко е само там, където сме си внушили, че е.

Нека дам един пример. Пеенето. Мислим си, че пеенето става в гласните струни. Не е само там. Ниските тонове се генерират от гърдите, силата и чистотата на тона идват от втора чакра. Най-високите тонове просто няма как да се генерират в гласните струни, тъй като няма струни способни на тези тонове. Най-високите тонове се генерират над главата :)

Друга характерна особеност на ментала е, че лично моят ментал не може да бъде полезен лично на мен. Това е, защото е основното място за „складиране” на заблуди и през собствения си ментал няма как да видим добре себе си. Но пък моят ментал е много полезен за хората около мен. Но не може да ми бъде полезен на мен. Ние няма как да вземаме правилни решения само с ума си. Просто е невъзможно.

Затова ги има и другите центрове за осъзнаване. Далакът, сакралният център (втора чакра) и центъра на чувствата (слънчев сплит).

Човек може да използва чувствата, инстинктите и нивото и езика на жизнената енергия, за да се осъзнава и да взема правилните решения. Това може да стане и с помощта на ума, но когато умът обърне внимание на тези центрове на осъзнаване. Инстинктите работят не само за защита на живота ни, но и когато оценяваме висши духовни знания :)

Когато ясновидец, например, се опитва да „види”, той „гаси” ума и мислите и се опитва да включи едновременно висшите нива на кама манас, чувства, инстинкти и т.н.

Нека споделим лични впечатления дали сме вземали по-добри решения базирани на логиката или когато сме слушали чувствата си :) Разбира, и слушането на чувствата си има правила за получаване на правилния отговор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като съдим от чакрите, би трябвало да са седем или три основни. Не можем да сме сигурни нито в умът като водител за истината/особенно за вечната/, нито в чувствата. Понякога просто се усеща вътрешно или по някакъв друг начин - си го знаеш, че е истина, но как и защо изобщо не бих се наела да обяснявам. С тези неща нека да се занимават теоритиците.

Не ми стана ясно на какво всъщност искаш да наблегнеш в тази тема? :)

Пардон, видях краят. Нали все чета по диагонал, да ме прощаваш.

Понякога принципът на отворената и затворената врата също може да ни служи като водител, но като не забравяме, че всяко правило си има изключения.

За мен най-сигурното е мирът/когато си на прав път имаш мир/ и потвърждението от верни свидетели или по друг начин.

Всичко, което е от Бог устоява, а което не е - не устоява.

Чрез умът по-скоро може да се предаде самото разбиране до което си достигнал или самото осъзнаване, но не значи, че той е основният инструмент за осъзнаване.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ясновидец, например, се опитва да „види”, той „гаси” ума и мислите и се опитва да включи едновременно висшите нива на кама манас, чувства, инстинкти и т.н.

Когато ясновидец с опитва да „види“, той не „гаси“ ума си, а го привежда от активно в пасивно състояние, така че това, което трябва да се види да се отрази в ума. Няма как ясновидецът да види каквото и да е, без участието на ума си, а още по-малко пък да го разбере. Много се говори за директно възприемане на истината, но нека някой да каже едно нещо във вселената, което някога да се е осъществило без посредничество. Нищо не може да се извърши без посредничество. Въпросът до участието на ума при разкриването на истината е формата под която той ще участва, а не до самото му участие. Когато се отрича ума в източните практики, то се отрича неговото активно участие в търсенето на истината, т.е. правенето на необосновани предположения и догадки, но истината няма как да бъде осъзната без ума.

Не ми стана ясно какви са тези центрове на осъзнаване в далака, сакралния център и слънчевия сплит. Центърът на съзнание винаги е един (дори и при шизофрениците). Все пак духът на човека е само един.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ясновидец с опитва да „види“, той не „гаси“ ума си, а го привежда от активно в пасивно състояние, така че това, което трябва да се види да се отрази в ума. Няма как ясновидецът да види каквото и да е, без участието на ума си, а още по-малко пък да го разбере. Много се говори за директно възприемане на истината, но нека някой да каже едно нещо във вселената, което някога да се е осъществило без посредничество. Нищо не може да се извърши без посредничество. Въпросът до участието на ума при разкриването на истината е формата под която той ще участва, а не до самото му участие. Когато се отрича ума в източните практики, то се отрича неговото активно участие в търсенето на истината, т.е. правенето на необосновани предположения и догадки, но истината няма как да бъде осъзната без ума.

Не ми стана ясно какви са тези центрове на осъзнаване в далака, сакралния център и слънчевия сплит. Центърът на съзнание винаги е един (дори и при шизофрениците). Все пак духът на човека е само един.

Точно. За това има медитация, за да се отключат горните нива на възприемане, т. е. свръхсъзнанието. Да сме утихнали...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

но истината няма как да бъде осъзната без ума.

На същото мнение съм. Без ума може да бъде само неосъзната истина, а тя не вярвам да може да се прояви по някакъв начин в този свят докато е неосъзната, тоест няма да има полза от нея, няма да има плодове или поне толкова разбирам засега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека споделим лични впечатления дали сме вземали по-добри решения базирани на логиката или когато сме слушали чувствата си :) Разбира, и слушането на чувствата си има правила за получаване на правилния отговор.

Чувствата ако не са обучени, както е писано - грешките са предсказуеми.

Логиката с интуицията - потърси за нея писано. Четох че в някои духовни школи в Тибет знаят какво представлява, но тукашните духовни школи още не са разбрали и няма как да го обясня, но от опит мога да ви кажа, че тази логика придружена с интуиция или не знам как да я нарека точно/тя не идва от ума/ води до познание и истини.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ясновидец, например, се опитва да „види”, той „гаси” ума и мислите и се опитва да включи едновременно висшите нива на кама манас, чувства, инстинкти и т.н.

Когато ясновидец с опитва да „види“, той не „гаси“ ума си, а го привежда от активно в пасивно състояние, така че това, което трябва да се види да се отрази в ума. Няма как ясновидецът да види каквото и да е, без участието на ума си, а още по-малко пък да го разбере. Много се говори за директно възприемане на истината, но нека някой да каже едно нещо във вселената, което някога да се е осъществило без посредничество. Нищо не може да се извърши без посредничество. Въпросът до участието на ума при разкриването на истината е формата под която той ще участва, а не до самото му участие. Когато се отрича ума в източните практики, то се отрича неговото активно участие в търсенето на истината, т.е. правенето на необосновани предположения и догадки, но истината няма как да бъде осъзната без ума.

Не ми стана ясно какви са тези центрове на осъзнаване в далака, сакралния център и слънчевия сплит. Центърът на съзнание винаги е един (дори и при шизофрениците). Все пак духът на човека е само един.

Стан, проявяваш майсторлък в размишленията над очевидното :) Не че не са необходими.

Е да, отразява се в ума и трябва да се осъзнае, за да стане достъпно в този свят, но осъзнаването не е само ментал.

Центровете на осъзнаване означават, че с тези няколко центъра, ти осъзнаваш околния свят, видим и невидим. Правиш връзките с него.

Защо реши механично да свързваш центъра на осъзнаване със съзнанието. И какво като имаме една душа? Не можем да имаме няколко центъра на осъзнаване ли? Или как като имаме една душа имаме два крака.? Как ли едната ни душа се оправя с двата ни крака :) Че и с две ръце отгоре на това :)

Тук е интересно напомнянето на Цвета.

Това при едно източно учение се нарича Вивека. Понятие за интелигентност, но източното такъв. Горе долу е комбинация от разсъдливост плюс интуиция за истината. Цитат относно това понятие: "Интелигентността е празна пълност, когато всяко нещо се знае, когато не се разсъждава за него". Толкова за ума като най-важен участник :)

Както казва Слънчева, "Да сме утихнали...". Или както удачно цитира Станимир "Много се говори за директно възприемане на истината, но нека някой да каже едно нещо във вселената, което някога да се е осъществило без посредничество. Нищо не може да се извърши без посредничество."

Което означава, че не съм никак прав по-горе. Това за посредничеството е вярно и затова са центровете на осъзнаване като посредници.

Слънчева, на колко места в човещкото тяло може да се прояви свръхсъзнанието? На колко места може да се прояви и да бъде посреднически представена интуицията.....Или иначе казано, на колко нива? Може ли да дойде като физическо усещане, може ли да дойде като енергийна промяна, може ли да дойде като чувство, може ли да дойде като образ? Или само по един начин? Ако идва като чувство, то тогава къде се е проявила? :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или иначе казано, на колко нива? Може ли да дойде като физическо усещане, може ли да дойде като енергийна промяна, може ли да дойде като чувство, може ли да дойде като образ? Или само по един начин? Ако идва като чувство, то тогава къде се е проявила? :)

Разбира се, че може по много начини. Бог не е ограничен, че да го ограничаваме.

Интересно ми стана като си размишлявах за тази тема. Например думите/мислите/, могат да идват до нас от много източници и по-духовни и по-недуховни. Ясновидци, които чуват само думи и всеки който разчита само на думи/мисли/ - много се ограничава и е много близко до грешки, защото става приемател на почти всички нива/мисловни/ и понякога трундо ще отсее кое откъде идва.

Но например интуиция с логика - не може отвсякъде да дойде при тебе, не може от всеки източник да получиш това знание.

Също така и някои други знания - тълкувател на картини или Слово или подобни, пророческите знания също не може от всеки да ги получиш или тези знания, които много малко хора или почти никой не ги знае идват от духовни нива, които по-лесно определяш като Божествени, отколкото думи, които може да са дошли отвсякъде. Не знам дали ме разбрахте, но няма значение. Важното е, че аз си го разбрах. Ето и един сън. Йода от филма ме наблюдаваше и ми се усмихваше странно. Какво значи това? Филмите какво общо може да имат с действителността или съзнанието ни и как си обяснявате този вид информация. На мен нищо не ми говори или по-скоро вътрешно го разбрах какво казва с тази усмивка, че не е това, което си мисля, но защо точно Йода?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли Божидар, замислих се. Много неща не мога да си обясня, но те се случват. За интуицията знам, че е синхрон между усещане/чувство и ум, но преди да се достигне преминаваме през доста бурни противоречия... Поне за мен е така де.

Има момент /който все още не ми се е избистрил/, когато чуваш нещо и знаеш че то идва хем от вътре, хем е от някой, когото познаваш...

Чуваш и усещаш вътре в себе си, около сърдечна чакра, като шепот.... отговор... Не може да се обясни точно... или аз не мога да обясня... Понякога идва и образ, но това е условно казано, защото всъщност пак е нещо вътре или от душата...

Като искам да обясня и става каша, за това май по-добре да не опитвам... :3d_029:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко центъра на осъзнаване има човек?

- Един. Съзнанието.

Умът в Менталния свят, тялото на желанията в Астралния свят и причие, не са центрове на осъзнаване, а центрове за проявления на Съзнанието.

Казано по друг начин .... инструменти на Съзнанието.

Много ми се иска да нарека Съзнанието с друг термин - Дух.... Духовният Човек е Осъзнатият Човек със събуден и самоосъзнат Дух

апропо понататъшните мои си разсъждения са за ..... Дух, Душа, Тяло.- единосъщната троица, Родена и несътворена, която от Отца изхожда. Адам "тръгва" към дългия поход сред Материята въплъщавайки се, точно за да се Осъзнание и се "върне" като Христос - Възскръсналия. Чакрите не са Съзнанието, а "прозорците" чрез които се проявява Съзнанието в конкретната област (свят), без да са самото Съзнание.

Така поне мисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес и друго си припомних. Словото също може да бъде осъзнато по седем начина-чрез седемте центъра.

И по думите, начина на изразяване може да се разбере кой на какво ниво е достигнал и какво му липсва духовно например и от какво има нужда. Също могат да се определят последствията от дадена вяра и тем подобни. В Библията се споменава за Слово пречистено като сребро седем пъти в пещ от пръст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна.

Не само Словото, ами всяко нещо можем да възприемем през всяка от 7-те чакри. Друг е въпроса какво получаваме през всяка чакра.

Спомням си за първи път прочетох нещо подобно от Авесалом Подводни и много ме впечатли. Включително е добре всяко нещо да си го възприемаме през където е подходящо, защото иначе се получава много неадекватно и като възприемане, и като реакция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Навярно е така, но всъщност не можах да свържа двете противоположности. От една страна можем да възприемаме всичко през всяка чакра, а от друга страна е добре да го възприемаме по подходящият начин, чрез подходящата чакра.

Тоест не от всяка чакра можем да получим пълнотата на възприемане ли?

Например чрез думи не можем да опишем картина, можем да я нарисуваме. Нещо подобно ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От "Проява на съзнанието":

"Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите. – Как?– Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта, дали расте, как расте и т.н. Обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие,като малкото дете, започнете да живеете с мисълта за вашето растене,ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него.Ще видите, че след известно време ще имате резултат.

............

Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности.Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате.Иначе то в скоро време ще изсъхне. Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза в контакт с духовния свят."

Тъй като не коментирам, то ще се сетите за абсолютно всички коментари, които съм правил по отношение на горното :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.sirius1-b...s/br3_0911.html

image009.jpg

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като не коментирам, то ще се сетите за абсолютно всички коментари, които съм правил по отношение на горното :)

Точно. По начина на изразяване прилича да е от Петър Дънов. Затова още в първият си пост писах, че с тези въпроси е по-добре да се занимават теоретиците или дух. учители.

Наистина е така. Ако Бог ти дава дарби или осъзнаване или нещо друго, ще имаш. Лично не мога да се оплача, дори мога да благодаря за изобилието и може би съм малко безотговорна в това отношение, но никога не ме е интересувало на какво ниво е другият или не съм се впечатлявала от дарбите на хората, защото знам, че при Бог се намира всичко, стига да го поискаме/да го пожелаем/. Да искаш духовна дарба, която другият има, а ти нямаш не е ли духовна ревност, но различна от ревността за Господа? Едното/първото събаря/, а второто изгражда.

Когато човек практикува някакви духовни дарби едва ли си задава въпросите като - от кой център идват.

Това което съм разбрала още за дарбите, че Бог просто ни използва като проводници за да благослови някого чрез нас. Тоест не е нормално когато човек се слави и възгордява с духовни дарби, защото те не са наши, идват от Бога.

Единственото което знам е, че талантите/дарбите/ не трябва да се заравят, защото ще закърнеят.

Ако ние само получаваме от Господа и не даваме то Живата вода, ще се превърне в тиня. Чистата вода се движи непрестанно - влива се и се излива. Не може да се замърси, когато има непрестанно получаване от Господа и даване, но когато движението, кръгът престане, то това което сме получили ще тиняса.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Интересни мнения по въпроса за това, колко са мозъчните центрове на осъзнаване.Изразената опитност сочи търсенията на будното съзнание да проследи индувидуалното духовно израстване.Някъде попаднах на информация от Учителя, че за сега са развити 7 мозъчни центъра, а за в бъдеще ще се развият 49.

По големината, по формата и по развитието на мозъчните центрове отпред на челото се съди за човешката интелигентност. Човек се различава от животните не само по количеството на мозъка си, но и по качеството. Той е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано, при създаването си човек е минал през специална врата, за да слезе на земята. При процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400-500 хиляди форми по-ниски от него, докато дойде до човешката форма. Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил животът на земята. Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. При днешното устройство на човешкия организъм тялото е подложено на големи промени. Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20-30 килограма, но от теглото на мозъка — почти нищо. Най-устойчивото вещество в целия човешки организъм е това на мозъка.

*

И тъй, най-ценното нещо в човешкия организъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да владее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други.

*

Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх.Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик.

*

И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във вид на кубе. Когато физическите чувства — запример чувството на самозапазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина. Когато обществените чувства в човека са развити чрезмерно, главата расте отзад. Ако чувството на самозапазване и обществените или тъй наречените домашни чувства са силно развити, движението е наляво, т.е. главата на човека се развива повече в лявата си страна, вследствие на което моралните чувства са слабо развити. За да се даде ход на моралните чувства, трябва да се даде насока на движението на кръвта първо нагоре, а после надясно. Който иска да развие разсъдителните способности в себе си, той трябва да мисли върху причините на нещата. Изобщо, съвременната наука се сили по различни начини да развие в човека всички мозъчни центрове хармонично, за да прояви той своите дарби и способности.

*

Сега, като ученици работете съзнателно да регулирате чувствата си. Чувствата ви трябва да се уравновесят, да бъдат хармонични помежду си. Ако личните ви чувства са силно развити, регулирайте ги. Ако моралните чувства и разсъдителните ви способности са слабо развити, работете върху тях, за да ги засилите. Някой казва: Срам ме е да лъжа. Това не ми подхожда. Лъжата уронва моето достойнство, моята чест. В случая този човек изхожда от своите полуморални чувства. Той живее в свят, дето сам е център. Обаче, когато някой каже, че не е право да постъпва по еди-какъв си начин, безразлично дали е в негова полза или вреда, той изхожда от своите морални чувства, от един възвишен свят.

*

За да излезе извън физическия свят, на простор, на свобода, човек трябва да държи в ума си велики, възвишени идеи. Каква по-велика идея от идеята за Бога, за Първата Причина на нещата? Който може да се свърже с Божествения свят, той ще се ползва от здравословните енергии в природата, които повдигат и подмладяват човека. За да възприема тия енергии, човек трябва да е развил моралните си чувства. Те се намират в горната част на главата. В съвременните хора най-силно развити са личните чувства, които се намират в задната част на главата дето всякаква култура отсъства. Ако има някаква култура, тя е от съвършено низък уровен.

Един ден, когато силите на човека се отправят нагоре към моралния, към възвишения свят, тогава всички лични, семейни, обществени, народни и общочовешки въпроси ще се разрешат моментално.

*

Същият закон се отнася и към всеки човек индивидуално. Прилагайте този закон във вашия личен живот да видите колко лесно ще разрешавате въпросите си. Представете си, че някой ви обиди. Ако обидата засегне вашите лични чувства, вие веднага ще се настроите срещу този човек и ще кажете: Всичко мога да направя, но никога няма да му простя за обидата, която ми нанесе. Ако не простите, какво ще спечелите? Друг някой пък ще се обиди на вас и няма да ви прости. Трети някой ще се обиди на втория, няма да му прости и т.н. Какво ще спечелите? Нищо няма да спечелите, но ще се образува редица от обидени хора, на които личните чувства са засегнати. При това положение на нещата ще дойде някой да се хвали, че е благороден човек, че лесно прощава. — Как прощава? — Като плати този човек дълга си с лихвите отгоре. Това не е прощаване. Така всеки прощава! Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава.

*

И тъй, трябва да знаете, че в морално отношение всяка мисъл упражнява влияние върху бъдещите форми, които ще се създадат. Ето защо, каквито мисли и да дойдат в ума ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото отрицателни мисли да ви посетят, не се смущавайте. Човек трябва да придобие такова самообладание, че и с игла да се боде, да не трепва, да седи тих и спокоен, като че нищо не става с него. В това отношение животът благоприятства на съвременните хора. Условията им са толкова променчиви, че без да иска човек ще развие самообладание. Днес срещате един богат човек, доволен от положението си — утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа — утре го срещате неразположен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпита човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. Ако донякъде е придобил самообладание, той ще погледне на живота трезво, със спокойствие. Ако не е придобил самообладание, ще се уплаши, ще се отчае от живота. Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя. Това значи силен човек. Това значи човек с убеждение.

*

Следователно, докато човек не знае кога с какви чувства и способности да си служи, той всякога ще страда. Страданията на съвременните хора се дължат на излишна енергия в техния организъм, с която не могат да се справят. Енергията им не е еднакво разпределена по всички техни удове, вследствие на което някои органи, някои центрове страдат от излишък, а други от недоимък. Същото се забелязва и в мозъчните центрове. Някои мозъчни центрове са силно активни, вследствие на събралата се в тях излишна енергия. Достатъчно е най-слабото докосване до един от тези центрове, за да се про-изведе взрив. У някои хора се събира излишна енергия в центровете при ушите. Щом се предизвика нахлуване на кръв в тия центрове, те веднага избухват. За такива хора се препоръчва мотика — да копаят, да изпратят част от тази енергия в земята. Като срещнете такъв човек или трябва да го отбегнете, или да бъдете много внимателни с него. Много методи има за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Като ученици вие ще изучавате тези методи и ще ги прилагате. Представете си, че сте прекарали голямо нещастие и се отчаяте от живота, искате да се самоубиете, да се хвърлите от някоя висока канара — това е състояние, което се дължи на някаква кармическа причина. Не бързайте, не се отчайвайте, но мислете защо идват в ума ви такива мрачни мисли и потърсете начин да смените състоянието си.

*

И тъй, не избягвайте страданията, не избягвайте мрачните мисли, но се учете от тях. Няма по-приятно нещо от това, човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това, човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. Така са прекарвали живота си старите християни. Те са страдали и славели Бога. Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик. Отвън можете да бъдете слуга, да изпълнявате най-долната служба, но отвътре да бъдете господар. Мнозина външно заемат положението на господари, а вътрешно са слуги. За предпочитане е човек външно да бъде слуга, а вътрешно — господар.

*

Човек трябва да се кали в живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой. Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади. На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен. Обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват. Той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си. Той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на живота, той влиза в правия път, в пътя на доброто.

Развитие на мозъчните центрове

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×