Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Kalina_f

д-р Първанов - до поискване

Recommended Posts

Здравейте д-р Първанов,

Пиша Ви писмо без адрес...Звучи като закачка, но наистина все още не знам по какъв начин ще го изпратя. Това, което знам обаче е, че имам необходимостта да го сторя. И то да е именно до Вас.

Имам нужда от мъдрост. От помощ. Ще пиша, пък каквото излезе. И Ако излезе.

Живея с тревожност вече 10 години. От 10 години претеглям всяка ситуация, всяка новина от гледната точка на страха си. И много, много искам живота си обратно. Решена съм на всичко за да го имам такъв, какъвто искам – спокоен, ведър и радостен.

За пръв път получих паник атака /тогава не можех да идентифицирам усещането/ преди 10 години. През призмата на сегашната ми информация едва ли е била класическа атака, по-скоро наподобява момент на много интензивна тревожност и последващият страх от това, което се случва с мен. Замайване, студени тръпки, мравучкане по крайниците и главата, учестен пулс...Беше свързано помня с конкретна ситуация – на другият ден трябваше да кумуваме на сватбата на наши приятели и явно това ме е притеснявало. По това време кърмех първото си дете /много, много се тревожех, че ще ми прилошее точно преди да го нахраня и няма да съм в състояние да го сторя, ужасяваше ме мисълта, че няма да мога да се погрижа за него/, медикаментите бяха невъзможни, консултациите не съвсем полезни и в крайна сметка това състояние отшумя. До другата пролет, когато отново кумувахме. Разказвам Ви всичко, за да добиете представа за механизма, който задейства симптомите, за мислите свързани с тях. Бях уплашена, спрях да се храня, спрях да спя, да се смея, да живея... Страх от страха. Абсолютната класика. След няколко седмици мъки ми беше предписан Ципралекс. Антидепресанта ми повлия добре, но след спирането му симптомите се възобновяваха с натрупването на плашещи ме ситуации. Не отникъде, разбира се – страхът от тях си беше останал. Беше останал и навикът /сега знам, че е точно това – навик/ да се притеснявам от определени ситуации. И резонно – тялото отговаря. Ситуациите са много „избистрени” след толкова години. Обикновено са весели – предстои ни море, а аз се треса от страх, че ако не се чувствам добре ще съсипя почивката на семейството си и съответно не я съсипвам /поне не изцяло/, но пак не се чувствам добре; предстои ми командировка, а аз се тревожа, че ще ми прилошее в колата, че ще трябва да потърсим помощ и че ще проваля пътуването на останалите хора с мен; предстои ни празнуване на някакъв повод – пак така. Страха, че ще проваля нещо, което за мен и съответно за хората, които обичам, е важно. Ще ги разочаровам, ще се изложа...Страха да оставам сама с децата си, защото, ако паниката ме стегне, ще ги изплаша, ще ги притесня, ще ги накарам по някакъв начин да се срамуват от мен...Смислено ли Ви се вижда?!

Тази пролет – отново. Това, както разбирате разклати много силно увереността, че някога ще преодолея случващото се, че имам сили да го сторя...А можете да предположите без вяра как е...

Изминах много път през себе си, но все още изпитвам чувството за нещо липсващо, за някакво малко детайлче, което ми се изплъзва, а е най-същественото. Сякаш има някакво зрънце, до което ако се добера, всичко ще се окаже съвсем лесно и простичко

Когато човек си даде сметка, че сам е създал страха, създал е навика да се страхува и съответно може да ги унищожи, чувството е окриляващо, но и плашещо.

С душата си разбирам, че всичко е в умът ми, но така, лутайки се сама губя увереност, че мога да го изкарам от там. Близка ми е теорията за фокуса. Съзнавам, че обективът е един и през визьора ще видя точно това, към което съм го насочила. Аз съм много сетивен, интуитивен и вникващ човек и когато се чувствам комфортно, балансирано и светло, съвсем очаквано вниманието ми е насочено към красивите, радостни и светли неща, не ми е трудно да ги откривам, не ми е трудно да се радвам на мъничките неща. В моментите на страх обаче не мога, не зная как да се откъсна от мрака.

Прочетох Вашите доводи, с които се опитвате да разграничите ПР от социалната фобия, да речем, и за пръв път поставих под съмнение, това което са ми казвали лекарите и това което сама съм казвала на себе си.

Много ще ми е полезно да опитате да направите това и за мен.

В града, в който живея няма психотерапевти. Сама съм. Ще съм благодарна за всяка идея за самопомощ и самопознание, за всяка информация или просто надежда.

Благодаря Ви, дори само за това, че бяхте отсреща!

П.П. Ето, че открих и начин :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам, много закъснях но .....бях много зает.

Ако вашето писмо не беше адресирано лично до мен, след прочитането му щях да напиша един кратък съвет-обърнете се към психотерапевт, проблемът ви е решим с помощта на психотерапия.

Но понеже думите ви ми се сториха много разумни, верен на емоциите си, реших да обмисля казуса по-подробно и дам по-подробен съвет. Сега, след като съм прочел поне 5-6 пъти поста ви, ще кажа, че няма какво да добавя към първоначалното си мнение. Само ще отделя повече време д а поясня защо отговорите ми не само към вас, но и към другите питащи са кратки и в тях не фигурират никакви техники и други конкретни методи за справяне с проблема.

Ще започна с това, че както сме отбелязали още при създаването на рубриката, тук не е възможно да се прави психотерапия. Това, което реално можем да правим, е да даваме консултация на дадения човек с най-общи съвети какво да прави като начало за решаването на проблема си. Целта, която аз съм си поставил е само една – когато човек постави проблем, да го анализирам и да му препоръчам един от трите възможни варианта за решаване:

-самостоятелно решение

-решение с помощта на психотерапия

-лечение с медикаменти

-комбинация от горепосочените подходи

На пръв поглед тази задача изглежда много дребна, но за мен тя е изключително важна защото аз ежедневно се срещам с пациенти, не само загубили не само месеци и години, опитвайки се да решат проблема си по грешния начин, но и оставайки в неговото поле на решение, въпреки че самите те вече са убедени в неговата неефективност. Дори вие сте жертва на една такава грешка в подхода, защото ако преди 10 години сте отишли на психотерапевт, нещата най-вероятно щяха да се решат в рамките на няколко месеца. Знам, че твърденията ми са хипотетични, тогава популярността на психотерапията беше почти нулева. За жалост и днес такива грешки са масови. Непрекъснато ме търсят хора, които по повод на тревожно разстройство, вместо да започнат психотерапия, започват да вземат лекарства и то с години. Убедени в последствие, че медикаментите не им решават проблема, те искат да ги спрат. Но това е много труден процес. Труден е, защото човека вече се е научил да разчита на хапчето при всяка трудност, труден е, защото той вече се е убедил, че нещо в мозъка му е болно и винаги, когато се появи стрес, се появява и мисълта, че полудява. А това убеждение най-трудно се повлиява. Каквито и други хипохондрични мисли да имаме – рак, спин и др., те лесно се опровергават, за тях има обективни изследвания. Но когато убеждението е „полудявам, направо съм луд“, срещу него е само думата на психиатъра –нищо ти няма, това е само стрес. И , повярвайте ми, тази дума е много лека, срещу нея стои многогодишното убеждение, внушено от хапчето:нещо в мозъка ми не е наред. Разбира се, има и обратните случаи. Хора, очевидно със сериозни психични заболявания, да го отричат, да се опитват да си помогнат сами ида губят ценно време, в което заболяването напредва и лечението с медикаменти става все по-трудно. Така че преценката за това по кой път ще се насочи човека с психологичен или психиатричен проблем за мен е възлов и аз се чувствам удовлетворен от това, което правя в този сайт.

Защо избягвам да давам повече напътствия? Причините за това са няколко и то, според мен, основателни. Когато преценя, че проблема се дължи на най-обикновен стрес, че човека е разумен и борбен, най-често го пращам в Гугъла за справка и ако срещу думата „стрес“ не открие някой от симптомите си му пиша, да ме пита за пояснение. Второто, което препоръчвам е, да си направи собствена антистресова програма, която да следва. Защо съм толкова кратък и не давам повече съвети? Защото, както казах, съм преценил, че той е разумен и на такъв човек д а поясняваш нещо, за което има хиляди статии, ми изглежда неразумно от моя страна. Разбира се, преценката ми понякога може би не е вярна и човека не може да се справи сам и мисля, че тогава той сам ще се сети кой от оставащите два пътя да поеме- психотерапия или лекарства и ще избере първия. Когато смятам, че човека няма ресурс да се справи сам и не се касае за някакво психично заболяване, изискващо лекарствена терапия, му пиша кратко и ясно:“започнете психотерапия“ Знам, че някои очакват да им дам и други съвети и техники. Аз не мога да го направя. Първо: преценката ми е,че един от факторите – тежест на случая, здрав разум и мотивираща енергия- при този човек не позволява самостоятелно справяне. Давайки му техники и други съвети аз само бих забавил отиването му при психотерапевт. Второ: ако си позволя да му давам техники, а той започне психотерапия от друга школа, много е вероятно моите предварителни съвети да са толкова различни, че да подкопаят вярата му в това, което прави с колегата, независимо, че той може да е по-добър от мен в случая. Но най-важната причина да не давам техники за самостоятелно справяне е, че те са толкова сложни, че не биха могли без помощта на специалист, да бъдат приложени самостоятелно, в степен да решат трайно проблема. Тук искам да подчертая думата „трайно“. Временно облекчение е възможно, но от моя гледна точка то не е полезно, защото забавя срещата със специалист и трайното решение. За сложността на една напълно елементарна техника и дори вредата, която може да нанесе, ще дам следния пример: Един от най-често срещаните подходи за преодоляване на страха е срещата с него – как ще се нарече тази техника няма значение- може да е визуализация, съзерцание, конфронтация и т.н. Нека вземем най-често срещаната – визуализация. Да, но една трета от хората работят изцяло с лявото си полукълбо и не могат да създават образи. Представете си, че вие сте в тази група и аз ви посъветвам да визуализирате страха си. Сядате, затваряте очи и……..нищо, пред вас е тъмно. Напъвате се, ядосвате се и започвате да мислите, че от вас нищо не става, че това елементарно визуализиране, което всички могат / Вие не знаете, че 35 процента НЕ ГО могат/ и ви се отщява. Започвате да си мислите, че и тук се проваляте, че няма как да се справите, защото мозъка ви наистина е болен и не ви дава картината. Плюс това вие не знаете, че има десетки други методи и подходи, много по-трайни от визуализирането, чрез които да се справите. Нека си представим, че вие можете да визуализирате страха си. Сядате, виждате страха си заедно с него се вдига и адреналина ви. Той пуска в тялото ви всичките страховити симптоми, от които бягате, включително и блокира работата на мозъка ви, така че да не можете да излезете от ситуацията. Резултатът е такава паническа атака, че сама започвате да се чудите на акъла си как ме послушахте . Резултатът, разбира се, е плачевен за двама ни. Проблемът в осъществяването на тези техники е само в две неща- За да я направите се изисква определено ниво на смелост и спокойствие. Само че вие и другите, с подобни оплаквания, точно за това ме търсите – вас ви е страх и не сте спокойна. Така че за да приложите такава техника, аз трябва поне малко да ви науча да бъдете смела и положа доста усилия да ви науча да успокоявате тялото си. Това става по-бързо при мъжете, което ми отнема около два часа, но при жените може да ми отнеме и половината часове от терапията. В тази връзка аз наистина се възхищавам от упоритостта, труда и времето, което отделя Орлин в постовете си да запознае питащия с различни техники за самопомощ, но за мен това е неоправдано.

Ще дам и друг пример: Потърси ме мъж, който до преди няколко години е имал престижна , творческа работа. Кризата го застига и остава без работа. Постепенно в него се появява чувството на вина и малоценност от това, че жена му работи и издържа семейството. Разбирайки, че тези чувства блокират творческото мислене, той решава да се справи сам. Намира си книги и започва да прави сам техниките, описани там за преодоляване на тревожността. Резултатът беше потресаващ. Беше активирал всички забравени отдавна спомени за извършени от него несправедливости – като се започне от това, че е шпионирал сестра си като дете и се стигне до това, че несправедливо се е скарал и обидил съпругата си. С две думи, човека беше тотално блокирал и объркан. Наистина трябваха много усилия за да се излезе от това състояние, в което се беше вкарал благодарение на техниките за самопомощ. И последно: за да разберете за какво става дума, че разкажа още нещо. В съседната рубрика ‚Психология и психотерапия“ преди години съм дал техника за премахване на посттравматичен стрес. Скоро ми се обади колега, беше прочел техниката и беше започнал да я използва, само че нещата не му се получаваха и искаше да знае защо. Когато започнахме обсъждането, аз направо изтръпнах. Той правеше неща, които не влизаха в техниката и аз започнах да се чудя как съм могъл да ги напиша. Затова веднага след разговора намерих стария си пост и се успокоих- всичко беше описано както трябва. Как колегата ме беше разбрал толкова грешно, не мога да си обясня, но щом психолог може да ме разбере погрешно, какво остава тогава за неспециалист.

И идваме до последния вариант - лекарствата. При съмнение за истинско психично заболяване те са нужни и тук самопомощта е изключена, а делът на психотерапията е ограничен. Представете си човек с тежка депресия и мисли за самоубийство, тук няма какво да се чака депресията да премине или се разчита само на психотерапия, навременното приемане на антидепресант ще намали много риска за живота на този човек.Тогава мога само да кажа да се посети психиатър. Той наистина е компетентен в случая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тодор е прав за даването на методи и техники! Само много простички или никакви. Защото е нужно разбиране и вещо изпълнение, което само терапевт може да води! Аз съм давал доста техники преди... Сега ставам все по-кратък - и има защо, по описаните от Тодор причини. А и времето се превръща в наистина най-ценният ресурс - все повече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От сърце благодаря за времето, търпението и загрижеността Ви!

Оценявам високо Вашата искреност, отдаденост и готовност да предложите на хората потърсили ви най-доброто.

До нови срещи!Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, скоро писах на Орлин Баев, разменихме няколко писма, разказах му проблема си и терапиите, които съм пробвала. Съвет от него до момента нямам и затова ще опиша проблема си към Д-р Първанов, с надеждата поне той да ми обърне внимание.

Историята е доста дълга, накратко ще я опиша. Бях около 10 годищна. Съвсем случайно един прекрасен лятен ден получих изключително силно напражение. Бях с брат си, най-любимото ми същество. Не знам защо, но мозъкът ми избра да концентрира устата на брат ми, като генератор на тази тревожност. С времето тази уста стана източник на голяма тревожност за мен. Всчко премлясване на брат ми ме влудяваше. Измислих си ритуал да претиска устните си и така се успокоявах. Минаха години и брат ми реши, че този ритуал го притеснява и не желаеше да го прави. Така се наложи да напусна жилището на родителите си, за да съм далече от него. Да но бягството не помогна, защото го срещах в квартала или центъра на София. Така всяко излизане ми костваше доста нерви, да не би пак да го срещна. Наложи се да напусна работата си и родния си град. Заминах за Пловдив, тук създадох семейство, нова работа, но гадостта не ме остави. Мозакът ми реши да не ме остави в покой. Така телевизорите станаха източник, чрез който може бе можеше да чуя брат си в репортажите из софийските улици. Скоро се преместихме в ново жилище, слава богу живеем в кооперацията само ние-съпругът ми и двете ни дъщерички. Да ама не, отсреща в съседната кооперация, която е на около 5 метра, точно срещу нашия прозорец има вечно отворен прозорец на стая с телевизор. Изпаднах в страхотна нервна криза и депресия. Преместването, новата обстановка, отворения прозорец, събраха се доста фактори и положението ми се влоши. Виеше ми се свят, гадене, безсъние и никакъв апетит. Започнах да пия ривотрил по 3 пъти на ден от 0.5мл. Антидепресанти не искам да пия, защото ги пиех всякакви видове около година и качих 18 кг. Пих ривотрила около месец и също го спрях. Не знам дали защото го спрях изведнъж, но изпаднах в странно състояние- безсъние, високо кръвно, тревожност, сърцебиене и постоянен плач, никакъв апетит и пълна апатия и безсилие. Изостриха се и възприятията ми, започнах да се взирам и в устата на съпруга си, следях всяко негово движение и премлясване. Сега съм в панически страх да не се прехвърли онази непоносимост , която имам към брат си. Тогава не знам какво вече ще правя. Да спомена, че поставената ми диагноза е ОКР, макар да казват, че не е типична. Лекувана съм с антидепресанти, психотерапия, хипноза. Ходила съм и при различни екстрасенси, радистезисти и пр. до момента няма резулатат. Състоянието ми имам чувството, че се влошава. Какво да правя? От вчера съм пак на ривотрил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С вас сме си писали не само сега скоро, но още преди седем години! Вероятно тогава съм бил някой от многото, към когото сте се обърнала за съвет. Сега, когато повторно ми писахте пред няколко седмици, бяхте забравила, че сме си писали. За последното ни писане - по мейл или фейсбук, мисля че ви отговорих, а и да съм пропуснал, просто съм загубил писмото ви сред многото други, които ме търсят през нета... Тогава, преди седем години ви писах, че имате инцестни проекции, превърнали се в натрапливи мисли поради отхвърлянето им от цензурата на морала ви. Можете да промените всичко, но ако ВИЕ го поискате. Сега подсъзнанието ви е силно убедено, че има полза от поддържането на ставащото, а вие на съзнателно ниво имате страх и силна съпротива от допир с това същото несъзнавано. Затова сте се превърнала в това, което в психотерапията се нарича пациент - турист: пациент, който обикаля от терапевт на терапевт със заявката "много съм зле, оправи ме". Пациент, който през интелектуализация, отричане и негативен пренос (отрицателна реакция към терапевта) издига съпротиви и напуска терапията щом истински се достигне до страховете. А как иначе да се работи с тях?! Възможно е да бъркам във всичко, както и да е - дано бъркам! В никакъв случай не ви виня, напротив, желая ви щастие от все сърце! Включвам се единствено, защото сте ме споменала в първия ред от писмото си! Надявам се д-р Първанов да ви отговори подобаващо и евентуално да се заеме с вас! Пожелавам ви спокойствие и хармония!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

shekila, терапия не се прави чрез писма, а чрез личен контакт. Терапевтите не са длъжни да отговарят на съобщения и молби за съвети. Ако го правят, то това е напълно безплатно и коства личното им време и ангажираност на съзнанието с цел вникване в проблема на конкретен човек, а споделеното във форум помага на други хора с аналогични проблеми да прочетат, да си направят сравнение и извод за себе си, да се поучат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Казусът, който сте поставила, е много сложен и по никакъв начин не може да се очаква с писмени препоръки да се разреши.

Има два основни фактора, които правят проблема много трудно решим. Единият е, че е продължил много години. Вие не пишете на каква възраст сте в момента, но понеже споменавате,че имате две деца предполагам ,че сте поне на 25г. Това прави 15 години. Твърде много време за да може да се очаква някакъв бърз и лесен резултат. За това време натрапливостта / опредено за мен това е натрапливост/, се е превърнала в навик, който много трудно може да разгради. Но не в това е основният проблем. Проблемът е че те са възникнали в много ранна възраст. Едно е, натрапливостта да се е появила на 30 години и човека в момента да е на 45 г., съвсем друго е тя да е възникнала на 10 годишна възраст.

Причината е във важните и почти необратими процеси, които протичат в детският мозък, процеси, които формират характера на човека и неговата индивидуалност. Вие казвате, че сте били на 10 години, когато се е появила въпросната натрапливост. Тя обаче е генерирана от повишена тревожност, тревожност, в която вие сте била месеци или дори години преди да се стигне до момента, който вие описвате. Така че нещата са започнали в много неблагоприятно за вас време. За да разберете важността на това, което става тогава, ще използвам цитат от книга на американски психолози.

,,В миналото заключенията относно дейността на мозъка се правеха като се анализираше поведението на пациента. Днес но­вите технологии като томография на позитронната емисия (PET) и магнетично резонантно изображение (MRI) дават възможност на учените да наблюдават работа работата на мозъка. Въоръжени с тези и други възможности, бяха направени огромни крачки напред.

При раждането мозъкът на детето съдържа 100 милиарда неврона - повече невроклетки, отколкото са звездите в Млечния път. През живота на детето тези клетки растат и периодично уми­рат, но техният брой остава почти един и същ. Умът на де­тето живее между тези клетки - във връзките между клетките, в синапсисите.

През първите 15 години от човешкия живот действието се развива именно в прорезите на тези синаптични връзки.

От деня на раждането ума на детето започва да се раз­раства - агресивно, стремително. Започвайки от центъра на мозъка, всеки неврон изпраща хиляди сигнали. Те се опитват да говорят помежду си, да комуникират, да установят връзка.

Представете си, че всеки човек днес се опитва да установи кон­такт едновременно с 150 000 други хора и ще получите предста­ва за невероятния размер, комплексност и жизненост на младия ум.Докато детето навърши 3 години, броят на успешно устано­вените връзки става колосален - до 15 хиляди синаптични връзки за всеки един от стоте хиляди неврона.Но това е прекалено много. Детето е претоварено от обема на информацията в главата му. То има нужда да осмисли всичко. Да намери свой смисъл. Ето защо през следващите 10 години от развитието му мозъкът на детето става по фин и фокусира свои­те мрежи от връзки. По-силните синаптични връзки стават още по-силни, а слабите се разпадат. Д-р Хари Чугани, професор по неврология в Медицинския факултет на Държавния университет в Уейн, оприличава този процес на пътна мрежа: "Пътищата с най- натоварено движение се разширяват. Онези, които се използват по-рядко, се занемаряват."Учените все още спорят за причините, поради които някои психични магистрали се използват по-редовно от други. Някои твърдят, че генетичното наследство на детето го предразполага към определени психични пътища. Други твърдят, че възпитание­то определя кои пътища ще оцелеят и кои ще умрат.Тези твърдения не са взаимно изключващи се. Когато детето навърши 10 години, то има наполовина по-малко синаптични връзки, отколкото когато е било на 3 години. То има няколко прекрасни пътища без трафик, с четири платна, където връзките са спокойни и здрави. То също така има и някои пусти пътища, по които не преминава никакъв сигнал.

Например,ако пътят за състрадателност е широк, с четири платна, де­тето ще усеща всяка чужда емоция като своя собствена. И обрат­ното, ако пътят на състрадателността е пуст, то детето ще е сля­по за емоциите на другите и винаги ще казва неподходящи неща, в неподходящ момент и на неподходящ човек - не от злонамере­ност, а просто защото няма да е способно да улови честотата на емоционалните сигнали, които се изпращат. Ако детето има ши­рок път за конфронтация, то ще бъде онзи щастлив човек, чийто мозък ще му подава една след друга подходящите думи по време на разгорещен дебат. Ако пътищата му на конфронтация са пус­ти, този човек винаги ще има проблеми да се изразява точно в най-критичните моменти.

Тези психични пътища са филтъра на човека. Те продуцират повтарящи се модели на поведение, които го правят уникален. Те му казват на кои стимули да реагира и кои да игнорира. Те опре­делят в кои области ще успее този човек и в кои няма да има ус­пех. Те създават ентусиазма на личността и нейната незаинтере­сованост.

Прокарването на тези пътища всъщност представлява фор­мирането на характера. Невролозите са на мнение, че след като юношата премине средата на тинейджърските години, вече съще­ствува предел, до който характерът му може да бъде преформи- ран.

Но това не означава, че детето не може да се променя. Както ще видим по-нататък, то може да усвои нови умения и знания. То може да променя своята ценностна система, може да развие мно­го силно чувство за самосъзнание и голям капацитет на само­контрол. А ако пътят за конфронтация на едно дете е абсолютно пуст, с помощта на тренировки, упражнения и подкрепа то ве­роятно ще успее да прокара мъничка нишка, така че поне да е в състояние да оцелява в критичните моменти. Но това не означа­ва, че тези тренировки и упражнения ще превърнат пустите пъти­ща в четирилентови магистрали.

Неврологията потвърждава - филтърът на една личност и повтарящите се моде­ли на поведение, които той създава, са трайни. По един много специален начин всяка отделна личност е перманентно и прекрасно уникална.“

Казано накратко, физиологичната основа на вашето тревожно мислене, което генерира натрапливостите поради ранната възраст в която е формирана е трайна и се дължи на разрастването и спояването на невроните окончания/дендрити/, процес който е необратим.По тази причина вие ще бъдете тревожна. Тази тревожност периодично ще се обостря, страховете и натрапливостите ще се усилват. После при благоприятна среда ще утихват малко и така до края на живота ви.

Питате какво да правите.

Имате няколко варианта.

Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека.

Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно.

Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости

може да се използват и лекарства.

Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. Колко е и аз не знам, но ще кажа, че и в момента работя с жена от този форум, която също от детска възраст е с натрапливости. Работим почти година, имаме опреден напредък, но дали тази или следващата година ще се поздравим с успех и аз не знам.

Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин.

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..

Оставянето на нещата така е една бомба със закъснител, която след няколко години неминуемо ще избухне и тогава нещата ще станат много по-лоши. Става дума за децата. Вероятността едното от тях да развие симптоми, подобни на вашите според наблюденията ми е почти стопроцентова, като това не изключва и другото да стане с много тревожен характер. И това не е защото вие сте лоша майка или нещо друго, просто децата са една копирна машина и инстинктивно копират родителите си.

Ако изберете този вариант, съвета ми е да търсите специалист от вашият град.Това ще ви спести доста транспортни разходи. Според мен той може да е психолог, психотерапевт или психиатър.Това не е толкова важно колкото да е готов на такъв дългосрочен ангажимент, да е човек който има здрав разум и достатъчно социален опит, от който вие да можете да черпите.

Едно от нещата по които ще го разпознаете е, че първоначално няма да го харесате, все пак той ще е много различен от вас и начина ви на мислене, но ако си търсите терапевт, който да ви хареса, едва ли ще постигнете успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Орлин Баев, наистина не знам дали сме си писали с вас, защото преди 3, а не преди 7 години, просто се регистрирах в един форум на puls.bg, там имаше човек с ник orlin, не знам дали сте били вие или не и няма как да знам, тъй като във форума не се представихте да сте психотерапевт, но и това, което сега пишете, че сте ми казали, аз за първи път го чувам. Не съм обикаляла по лекари, търсейки някой да ми реши проблема, но се уморих всеки да ми поставя различна диагноза и да ме лекува по различен начин. Затова е писането във форумите да се сподели и да се насочи човека, какво да прави, а не като опитни зайчета да се експериментира върху пациентите. Не виждам нищо лошо в това, че съм ви писала, но за съжаление не получих отговор от вас, затова се обърнах към Д-р Първанов.

Милкана, забележката ти е абсолютно неуместна,аз не търся терапия през нета, а именно съвет, насочване към такава и терапевт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов, много ви благодаря за отговора. Писах ви защото, минах през доста некомпетентни лекари и терапевти, лекуваха ме с лекарства за шизофрения, от които направо припадах, после ми прилагаха силва метод, разбира се без никакъв ефект. Доста съм объркана, затова много благодаря за отговора, който хич не е оптимистичен, но ще се боря. Притесняват ме само различните мнения, които чета. Орлин Баев пише, че тревожните разстройства не са заболяване и се лекуват с психотерапия, а не с лекарства. В друг форум чета, че ОКР е неврологично заболяване, което се лекувало с антидепресанти, които давали на мозъка липсващия му серотонин. Моята психятърка ме лекува 6 месеца с удърна доза антидепресанти, защото така трябвало, ОКР било сложно и не можело да се лекува както депресията с по едно хапче сутрин, макар, че моя случай не бил типичен ОКР. Качих 18 кг. и ги спрях.

Сега пък ми каза, да пия по един есцитил сутрин. По нейни думи ОКР не се лекувало и следвало да ги пия цял живот. Не ми е ясно в крайна сметка къде е истината.

Моля ви, при така описаното от мен, наистина ли е ОКР, има ли лечение или не както казва психиятърката ми и защо от удърна доза АД минахме само на едно хапче, сякаш и тя загуби надежда, че може да ме лекува и сега само уж поддържаме положението. И последно много важно за мен, тази натрапливост, която имам към устата на брат си, може ли да се появи и към устата на съпруга ми, състоянието ми може ли да се влоши?

Можете ли да ми препоръчате психиятър и психотерапевт в Пловдив.

Предварително много съм ви благодарна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Орлин Баев, наистина не знам дали сме си писали с вас, защото преди 3, а не преди 7 години, просто се регистрирах в един форум на puls.bg, там имаше човек с ник orlin, не знам дали сте били вие или не и няма как да знам, тъй като във форума не се представихте да сте психотерапевт, но и това, което сега пишете, че сте ми казали, аз за първи път го чувам. Не съм обикаляла по лекари, търсейки някой да ми реши проблема, но се уморих всеки да ми поставя различна диагноза и да ме лекува по различен начин. Затова е писането във форумите да се сподели и да се насочи човека, какво да прави, а не като опитни зайчета да се експериментира върху пациентите. Не виждам нищо лошо в това, че съм ви писала, но за съжаление не получих отговор от вас, затова се обърнах към Д-р Първанов.

Милкана, забележката ти е абсолютно неуместна,аз не търся терапия през нета, а именно съвет, насочване към такава и терапевт.

Не, никога не съм писал в пулс.бг. А за кореспонденцията ни преди години - спомням си я много ясно. Просто сте забравила.

Това, което и аз и д-р Първанов ви казваме, е че имате нужда от продължителна психотерапия при успешен и добър терапевт, а не просто от опитване. Терапия, в която вие участвате активно в справянето си и чрез домашни упражнения, практика на медитация и дадени от терапевта практики и т.н. Когато е поддържано дълго време, ОКР наистина образува проследими със сканираща апаратура неврални пътечки. Това, което и аз знам е, че психотерапията не цели да ги промени, а да сформира нови, а старите постепенно да загубят силата на връзките си.

Относно хапчетата и терапевт от Пловдив, нека ви отговори д-р Тодор Първанов.

Пожелавам ви щастие!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЗДравейте, много благодаря, започнах психотерапия, правя и ТЕС, не знам дали при мен ще е полезен, за сега пия ривотрил, антидепресанти не искам да пия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От някои антидепресанти от нов тип не се пълнее, докато ривотрилът пристрастява. Никой разумен лекар не би ви го препоръчал за дълъг период! Желая ви успехи в психотерапията!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей shekila

Пиша тук, само защото прочетох, че си включила техниката ТЕС в лечението си, а за мен това представлява интерес по редица причини.

Бих се радвала, а за мен би било и от голяма полза, ако споделиш след определен период от време, как се повлияваш от практикуването на ТЕС.

Надявам се, че обучението ти е под ръководството на специалист \ в случая психотерапевта ти\ , тъй като това не е самостоятелна форма на психотерапия и от особена важност е уточняването на утвържденията с които ще работиш. Според мен на този етап е добре, те да бъдат поставени съвместно с терапевта.

Желая ти успех, ще се радвам на обратна връзка по въпроса ТЕС.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти, първата практика я направих с моя лекар, той постави игли на местата, които леко ги поклащах, той формулира и фразата, която повтарям. Сама разбира се не мога да поставям игли и затова потупвам точките с пръсти и повтарям фразата по три пъти. За сега е много рано да споделя, но знаете ли, странно ми беше, че още след първата процедура с иглотерапията, вечерта бях много спокойна, изобщо не обръщах внимание на устата на съпруга си. Днес нещата са малко по напрегнати, но аз не се отказвам, знам, че ще е необходимо време да се разпрограмирам и след това да се програмирам. :)) А и вече се усмихвам, това не ми се беше случвало с месеци. Лекарът ми е доста странна птица, работи с иглотерапия, китайска, тибетска и индийска медицина, хомеопатия и де да знам още с какво. Ходя за сега всеки ден при него, ще видим калко време ще е това. Мисля да направя и регресивна хипноза, но ще видим. Само антидепресанти не искам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От някои антидепресанти от нов тип не се пълнее, докато ривотрилът пристрастява. Никой разумен лекар не би ви го препоръчал за дълъг период! Желая ви успехи в психотерапията!

Господин Баев, защо ми препоръчвате антидепресанти, като вие самия сте за психотерапия без лекарства,а и Д-р Първанов също написа, че антидепресанта не лекува и също пледира за психотерапия? Ровотрила ми е предписан заедно с антидепресант, но последния реших да не го пия, скоро под надзора на психотерапевта си ще спра и него плавно. Нали антидепресантите увреждат черния дроб и скъсяват живота, това го казва и др. Първанов, защо ми ги препоръчвате?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как стигнахте до извода, че ви препоръчвам антидепресанти? Разбира се, че по-добрият вариант е с помощта на собствената си психика да промените нещата. Когато човекът има желанието и волята да се справи без изкуствени средства, толкова по-добре! За черния дроб и скъсяването на живота - да, при прием с години и години... Споменавам антидепресантите във връзка с приема ви на транквиланта ривотрил - в смисъл, че предпочитате далеч по-вредно вещество, което спокойно може да ви превърне в наркотично зависима и води до един куп вредни последици в тялото и психиката. На фона на приема ви на бензодиазепина ривотрил, антидепресантът бледнее по степента на вредността си. Tова, че го спирате, е добра новина! Най-добре е да се прави психотерапия "на чисто" - ако сте готова за това и психотерапевтът ви знае какво прави, прекрасно! Действайте и пишете след два три месеца тук как се чувствате! Сега психиката ви е заплетена от противоречия - пожелавам ви успешно разплитане на психичните ви възли с помощта на терапевта и намирането на една цялостна, спокойна и хармонична душевност!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря, господин Баев, непременно, ще се консултирам утре с психиатъра си за ривотрила. И непременно ще пиша, толкова е хубаво, когато не си сам с проблема си. Много ми помагате вие и др. Първанов и всички тук в сайта. Страхотен сайт, благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Виждам ,че си започнала терапия.От тук нататък трябва време.

Аз ще си позволя да коментирам едно изречение, не само за теб, но и за други в подобно положение-

,,Писах ви защото, минах през доста некомпетентни лекари и терапевти, лекуваха ме с лекарства за шизофрения, от които направо припадах, после ми прилагаха силва метод, разбира се без никакъв ефект.,,

Много хора с тревожност се безспокоят, че на упътването на лекарството пише, че се употребява за лечение на шизофрения.Така започват да си мислят или че самите те са болни от тази болест, или че лекарят е некомпетентен и направо ги трови, давайки им, както вие казвате, лекарства за шизофрения.

Това мнение е грешно. То само стресира допълнително човека. Във фармакологията няма такава група лекарства-за лечение на шизофрения. Обикновено тя се лекува с лекарства от групата на антипсихотиците, но с тях се лекува и БАР и много други състояния.Като едно от тези други състояние е тревожността във всичките и форми, включително натрапливости. Разликата е в дозата- както се казва,,Дозата прави лекарството,, От тази гледна точка един антипсихотик в транквилизираша /успокояваща/ доза понякога е за предпочитане пред ривотрила, защото не създава зависимост.

Пишете, че са ви прилагали Силва метод. Силва метод е нещо, което човек се обучава сам да прави, никой не му го прилага. При системно прилагане резултатите са измерими с най-добрите методи за релаксиране.Аз самият съм обучил много хора да го правят и резултатите при редовна практика са отлични.

И така, УСПЕХ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов, започнах терапия при доктор Ангел Каяджиев, той не е спихятър, не е и психотерапевт. Специалист е по китайска традиционна медицина, хомеопатия, акупонктура, тибетска медицина и ирисова диагностика. За сега ми прави акупонктура, автотренинг и различни практики за дишане, ТЕС, малко билки. Не знам дали съм попаднала на правилното място, затова ви писах и към поста на студент 21, за помощ от ваша страна, тъй като казвате, че не е необходим личен контакт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, доктор Първанов, вече 10 ден ходя на акупонктура и психотерапия, при др, Ангел Каяджиев, той не е психиятър, нито психотерапевт,а доктор по китайска медицина, ирисова диагностика и хомеопатия. Правим практики на ТЕС и дишане, релаксация, показами техники, които да правя във вкъщи. Вчера ходих на психиатър, за да се разберем как да спра ревотрила, който пия 3X1/2 от 0.5мл. Тя не само ми каза да продължа ривотрила, но ми изписа и и още две лекраства конвулекс и флуанксол , които да взимам 20 дни , след което ще ми изпише антидепресанти. Аз и казах, че в момента ми се прилагат игли и психотерапия и лекарставата може би ще замажат нещата, но тя отговори, че няма нищо подобно. Моля за вашето мнение, както и отново да ви помоля да поемете психотерапията ми, тъй като не знам, дали в момента с др. Каяджиев провеждаме правилните неща, с оглед на факта, че той не е психотерапевт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

В предният си пост поясних, че според мен за да може да се очаква ефект от повлияване на състоянието ви, трябва време. Не мога да кажа колко, но година или дори две ми звучи като разумен срок. Препоръчах ви да потърсите специалист в една от трите специалности-психология, психиатрия или психотерапия. Вие сте избрали специалист по китайска медицина. Не го познавам. От това което дава Гугъла за него ми прилича на сериозен човек и няма причина да не му се доверите. Щом се ангажира да ви помогне, значи е преценил състоянието ви и възможностите на китайстака медицина, нещо в което аз не се съмнявам.

Предвид прогнозата ми за срока на терапията и разстоянието, на което се намираме, би било авантюра от моя страна да поема психотерапията ви.

ПП пак ще повторя – от много години имате този проблем, което го прави сложен и труден за решаване и нищо повече от това не мога да кажа.Само едно е сигурно, че е решим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също обичам китайската медицина - дори исках да я уча преди време... В случая човекът ползва и техники за релаксация, плацебо техники, които евентуално прихващат и повлияват несъзнаваното като ТЕС... Това е добре. Във всеки случай няма да навреди и за известно време ще помогне - умът ви ще се "хване" за някои от предлаганите неща, ще му послужат за опора (котва) и помощ. Аз лично обаче съм скептичен за по-дълбокото и цялостно разрешаване на проблема с мизофонията само чрез тес, иглотерапия и дори само чрез обикновена релаксация, преподавана от неспециалист в хипнозата и психотерапията. Моят приятелски съвет е: имате нужда от психотерапия! Именно от това! И то не от пробване на такава, а от следване на процеса и в продължение на доста време - колкото е нужно! Психотерапия, водена интегрално! В случая аз лично виждам нужда от психоанализа, осъзнаване и свободно говорене за сега несъзнаваните и плашещи ви психодинамики, през когнитивни техники, нлп, поведенческа и хипнотерапия, през ролеви игри и дишания, работа през тялото, до съзерцание и стъпване на една по-висока и широка идейна и мирогледна платформа! Преминаването през всичко това е процес, който е нужно умело да бъде воден от широко скроен и интегрално работещ, успешен терапевт! Да не помислите, че рекламирам себе си - не, в никакъв случай. Имам достатъчно работа, а и не се смятам за достатъчно добър терапевт. Просто виждам случая ви и желая щастието ви! Ако се поразровите в нета, ще видите, че на много места в англоезичните сайтове, за мизофонията пише, че няма лечение... Същото пише обаче и за окр или поне, че в много случаи не се повлиява или трудно се повлиява. Така е, трудно е, но е възможно! Говоря от опита си. Всеки случай е една лична "битка" за промяна и щастие, която се води заедно с пациента! Затова, моята приятелска препоръка е: намерете добър специалист и започнете психотерапия при него! На л.с. ви препоръчах д-р Първанов. Можете да го помолите пак... Или да потърсите мнения от пациенти за терапевт от региона ви - защото те са показателни и добра обратна връзка за работата на някой! От душа ви желая успехи!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, с китайската медицина продължаваме с хомеопатия, иглите свършиха. Консултирах се с моята психиятърка относно ривотрила и конвулекса, продължавам и тях за сега, като започвам и психотерапия другата седмица. За момента ми каза, че нямам нужда от антидепресанти. Ще видим другия месец. Успях да си взема и болничен, така ще се занимавам изцяло със себе си. Дано и Бог да е с мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×