Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
dcveta

Има ли Бог или богове сме ние?

Recommended Posts

Какво един Бог може, което човекът не може/например да сътвори косъм, да прибави лакът на ръста си, да сътвори светлина или какво друго/?

Е, как мислиш се прави една коса по-гъста? От един косъм се правят няколко и се "садят" като ливада. Това напомня за рибите. Лакът ръст пак може да се постигне с хормон на растежа. Те хората могат да сменят половете си хормонално, та един ръст ли е проблема? Светлината пък... че хората са овладяли атомните, неутронните и прочие реакции с които постигат по-висока тампература от тази на повърхността на Слънцето. Тези примери няма как да покажат колко хората НЕ могат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. ....

Това и за Бог ли се отнася или пак му придавам човешки черти, защото не е сътворен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво един Бог може, което човекът не може/например да сътвори косъм, да прибави лакът на ръста си, да сътвори светлина или какво друго/?

Е, как мислиш се прави една коса по-гъста? От един косъм се правят няколко и се "садят" като ливада. Това напомня за рибите. Лакът ръст пак може да се постигне с хормон на растежа. Те хората могат да сменят половете си хормонално, та един ръст ли е проблема? Светлината пък... че хората са овладяли атомните, неутронните и прочие реакции с които постигат по-висока тампература от тази на повърхността на Слънцето. Тези примери няма как да покажат колко хората НЕ могат.

Клонирането ли имаш в предвид? И ти би ли взел хормони на растежа и би ли си променил/а пола, след като се прави?

Мисля, че говориш за повърхности, подобия на истинското.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клонирането ли имаш в предвид? И ти би ли взел хормони на растежа и би ли си променил/а пола, след като се прави?

Мисля, че говориш за повърхности, подобия на истинското.

Аз не изпитвам такава нужда, но други - да. С хормони се лекуват и болни хора, със стволови клетки се преборва паралича, не всичко е само суета. И какво му е повърхностното на нещо което е реалност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

dcveta, какво стана с онези цитати от Сефир Йецира?! Да не ги превеждаш от арамейски :)

Какво точно трябваше да цитирам?

ПП Видях. Искаш да проверя как точно е писано там и защо го свързвам с цитата, даден от Станимир. Добре, ще сравня двете писания според както ги свързвам.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно.

Така е, защото нищо не съществува/до този извод стигате и вие в другата тема, както виждам/.

Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо.

Също е така. Извода си го правя от прочетеното в Сефер Йецира.

На тази връзка се опитах да цитирам кратко от нея, но може и да не ви е достатъчно

Един вид си представям всички букви в един кръг, така ги описва Кабала. И от тези букви се появява света, чрез Словото, чрез тяхното съчетание и трансформиране. Не мога да го обясня добре, но така си е.

Същото е и по закона, който казваше, че нищо не се губи само се изменя.

Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване.

Също е така, защото Бог съществува и като Проявен и като Непроявен в Битието. Ако си го представим като сфера с букви, която не е проявена и се проявява в един момент./не е точно, но никога не може да има точно обяснение и сравнение/.

Точно така е.

Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо.

До това прозрение не съм достигнала лично, но съм го чела в книгите на Друнвало и други подобни достоверни източници.

Той обясняваше, че кръгът няма начало и няма край. А всичко, което има начало и край не е вечно.

В Сефер Йецира се споменаваше, че началото е свързано с краят и Духът обикаля/не помня точно.

Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това.

Това е продължение на горното твърдение. Също от примерът със сферата и буквите следва, че сме съществували винаги.

В Библията също се споменават стихове, които можем да свържем с това твърдение от ап. Павел, че ние сме в Бог и сме умрели с Него и ще живеем с Него и сме възкръснали с Него и тем подобни.

Тоест ние и всичко живо и сътворено е съществувало там в нищото, което не е нищо или там в Бог преди да се прояви в Сътворението, в Битието.

Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание.

Това го четох написано от Балаватска. Тя обясняваше нещата със седемте кръга и там споменаваше някои неща, които още не проумявам. Нещо се получаваше, че всеки кръг има седем части и ако се намираш в края на седмата част- можеш да преминиш в следващия кръг. Само не ме карайте да цитирам. Не знам къде беше писано.

Но точно това обясняваше как вяско нещо си почва развитието и си преминава от един етап към друг етап на развитие.

Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

Тези думи мисля, че са разбираеми и няма спор за тях

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край.

Така е и спор няма, мисля

Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват.

Всичко създадено в Битието е временно. И аз мисля така. То се движи непрестанно и се променя непрестанно.

А вечното просто си съществува в така нареченото нищо-нещо, там в сферата с буквите, там в небитието, там където е невидимият Бог.

Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно.

Така е. Да вземем човека за пример.

Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека
.
Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

Тук си спомням, че във всяко нещо има Душа и Дух. Във всяка клетка и всичко живо съществува Божието.

Нали се казва още, че Бог е в нас и ние сме в Него. Тоест щом Бог е във всичко живо/а всичко е живо щом има душа в него и Дух/, то във всяко нещо можем да открием вечността/неизменното/.

Това са моите разбирания. Не знам защо този цитат породи толкова коментари и неразбиране, но както и да е.

Това само потвърждава, че можем да се огледаме в думите.

Наистина искам да знам откъде е този цитат, интересува ме. Споделям тези идеи и разбирания. Ако някой знае, нека да ми каже!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

dcveta, възхищавам се как обеща да дадеш цитати към съответните твърдения, а нито един цитат фактически не даде?!?!? :)

А най-уникалното е това: "Не мога да го обясня добре, но така си е".

Евала на такива търсачи на истината :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

dcveta, възхищавам се как обеща да дадеш цитати към съответните твърдения, а нито един цитат фактически не даде?!?!? :)

А най-уникалното е това: "Не мога да го обясня добре, но така си е".

Евала на такива търсачи на истината :)

Отдавна не се бях смяла така. Благодаря за хубавото настроение, което ми създаде! :)

И никой от вас не ми каза на кой е този цитат?

Не мога да ти обясня техниките по които преценявам даден текст дали е истина или не е истина, понякога просто го знам и не знам откъде. Опитах се, но явно не се е получило. Трудна работа, не е за мен. Свързвам си някои знания и когато едното потвърждава другото и третото - ги приемам за истина. :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В очите на животните (особено домашните), човек сигурно е бог. Особено, когато ги храни, пои, гушка, когато поддържа печката, за да им е топличко. За древните хора е имало боовег на слънцето/огъня. Когато човек осигурява топлина на домашната си котка да речем, в нейните очи той може да изглежда именно като такъв бог. Обаче хората грешат, това означава ли, че и по - еволюирали от нас същества също допускат грешки и отразяват ли ни се зле тези грешки на нас человеците ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешки? По-скоро несъвършенства – не правят нещо по оптималния начин. Те, колкото и съвършени да ни изглеждат, също се учат и развиват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

И може би това се отразява зле на нас, както нашите несъвършенства на животните.:) Преди си мислех, че ангелите са съвършени и няма как да навредят на хората с неправилни действия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Това, че човек е бог, звучи малко сатанинско. В сатанинската библия има глава : "БОГЪТ, НА КОЙТО СЕ МОЛИШ, МОЖЕ ДА СИ ТИ САМИЯТ".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И може би това се отразява зле на нас, както нашите несъвършенства на животните. :) Преди си мислех, че ангелите са съвършени и няма как да навредят на хората с неправилни действия.

Те не навреждат на хората с неправилни действия. Изобщо не е правилно да се твърди, че навреждат. Нещо може да се осъществи с полза и пак тази полза да не е оптималната възможна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стремим се към това състояние на Духа, което се нарича Любов, но това е другото име на Бог. Когато постигнем Истинската Любов, ще сме постигнали Този Който Съм.

Вие все още не познавате Себе Си. И пътят за вашето себе познаване минава през Любовта. Получи се нещо, като математическо равенство:

Любов = Бог

Ако Аз = Любов

То Аз = Бог

Това е съвсем вярно равенство.

Това е част от книгата на Николай Сисоев/truden/ "Покана за безсмъртие"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Преди години, без да съм чел за това равенство, сам бях достигнал до него и го обяснявах в една моя публикация. По форуми също съм го споменавал, но традиционните християни не бяха съгласни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявайте,че така и не запомних,как се публикуват цитати правилно.Христо,радвам се за теб,че си стигнал до това равенство.Аз трябваше да го прочета,за да го преосмисля и приема.Майка ми е традиционна християнка и често спорим.Човек трудно приема че може да бъде Бог,защото бяга от отговорност.Някак по-лесно е някой друг да е отговорен,а като има и Спасител...Знаем какво е сътворил Бог,но знаем и какво е сътворил и човека.Искам да ви попитам,момичета и момчета,някога имали ли сте усещането,че и вие сте причина за всичко случващо се в света?Тази вина и отговорност мен понякога ме смазва.Но...има време за всичко-първо да се научим да Сме човеци,а после и да Бъдем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×