Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Florestan

Български композитори

Recommended Posts

Във форума има тема за композиторите в класическата музика изобщо, както и тема за народната музика, но не и тема за българските композитори. Много от тях може да се свържат и с двете теми, но реших, че би било добре да създам нова тема. Тъй като заговорим ли за класическа музика или за съвременна и авангардна музика, един човек ще разбира едно, а друг друго, то нека прецизирам кои композитори предлагам да разглеждаме в тази тема - нека това са композиторите, които могат по някакъв начин да се свържат с класическата музикална традиция, включително и съвременните такива. С това не изключвам също възможността да дискутираме музика с авангардни средства - такава има написана от такива композитори - но нека изключим например тези, които пишат музика за поп парчета. Доколкото видях, има такава тема, наречена "Нова българска музика" - нека да разграничим тези двете.

П.С. Съюзът на българските композитори организира цикъл от концерти, озаглавен "Нова българска музика" - е, в случая, той не може да се свърже с горната тема, но би могъл да се свърже с тази - но точно някои от тези концерти биха били пример за произведения с по-необичайни за класическата музика изразни средства.

П.С.С. Да го кажем иначе - тук ще пишем за тези, които условно можем да наричем Първо, Второ и Трето поколение български композитори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повод за мен да започна тази тема бе това, че преди 4 дена - на 15-ти декември, ни напусна големият композитор Красимир Кюркчийски. Ученик на П. Владигеров, той е един от композиторите, използвали в голяма степен в творчеството си българската фолклорна традиция, съчетавайки я с постиженията на класическата музика. Можете да прочетете биографията му ето тук:

http://bg.wikipedia....%81%D0%BA%D0%B8

Красимир Кюркчийски е бил известно време диригент на хора, който по-късно става известен като "Мистерията на българските гласове". Част от творчеството му включва много обработки на народни песни за хор, каквато е и майсторската обработка на песента "Калиманку Денку", която може да чуете по-долу в изпълнение на същия хор:

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е - това е класическа музика.

Торентът, за който пишеш - е точно това, има много неща вътре, жалко, че няма как да се свали засега.

Красимир Кюркчийски е един от композиторите в торента, там също има две други обработки на негови песни.

Тук трябва да направим уговорката, че в 20-ти век понятието класическа музика става все по-трудно дефинируемо. Съществуват произведения, които някой би определил като класическа музика, а друг въз основа на определени разсъждение би могъл да изкаже противоположно мнение. Като цяло, доста голямо количество музика на 20-ти век се приема за класическа музика, например това включва Стравински, Барток, Хиндемит, даже Лигети.

Относно конкретната обработка на песента - самата песен, мелодията, е изцяло взета от фолклора, всичко останало, макар и в голяма степен в духа на тази музика, използва изцяло средствата на класическата музика. Хармонията, полифонията вътре - всичко това може да се анализира изцяло чрез средствата хармонията, полифонията и т.н. Тук Кюркчийски използва усложнена хармония, каквато би могла да се учи чак при последните етапи на изучаването на класическата хармония (под класическа хармония тук не разбирам само хармония на Класицизма, тя включва романтична хармония и някои по-усложнени акорди - въпреки че всъщност в края на романтизмът всичко най-странно, което има в тоналната хармония, се намира в едно или друго произведение), но всъщност той използва същите средства. Прав си, обаче, че обработката има силно фолклорно и по-малко осезаемо "класическо" звучене - това е, естествено, търсено, но поне за себе си мога да кажа, че аз чувам достатъчно силно застъпено и последното, например, в хармонията. Ако искаш да чуеш по-"класически" звучащо произведение на Кюркчийски, може да опиташ Концерт за пиано No.1. Като хармоничен език, той е по-близо до Владигеров, на места Прокофиев и Шостакович - с последния Кюркчийски е учил известно време в Москва.

Вариациите за пиано върху "Полегнала е Тодора" са някъде по средата.

Ето за сравнение първа част на концерта и вариациите:

Повдигаш интересен въпрос, а именно този за връзката с фолклорната музика на произведенията на много от българските композитори. При Кюркчийски тя е особено силна, като при някои от обработките си той е особено близо до фолклорното звучене - въпреки това, то не е автентичното фолклорно звучене. От друга страна, той е достатъчно силно свързан с класическата музикална традиция, за да бъде причислен към нея - в случай, че дефиницията ни е достатъчно разширена - но тя дори не е необходимо да се разширява до Стравински и Барток. Не бива да забравяме, все пак, че за един композитор във втората половина на 20-ти век е било донякъде и цел да се стреми към нови хоризонти - както към новаторство в композиционните средства и стил (други композитори са още по-смели в това направление), така и към нови комбинации, в случая на фолклорно звучене и на звучност, произхождаща от класическата музикална традиция.

Може да се възрази например за една от вариациите в "Полегнала е Тодора" - но за това ще спомена, че Равел също има "Blues" в сонатата за цигулка и пиано. Тук може да се каже, че е търсен подобен ефект.

При по-продължително разглеждане на темата може да стане ясно - много композитори постигат своя самобитност, която не може винаги лесно да бъде характеризирана. Все пак, по отношение на Кюркчийски съм на мнение, че той изхожда от класическата музикална традиция, която е и основата, върху която изгражда творческия си подход, който подход използва много често материал и от народната музика. А това, че той е бил диригент на "Мистерията на българските гласове", е само една част от творческата му дейност. За мен е логично той да бъде представен в една тема заедно с учителя си Владигеров, тъй като в голяма степен следва същата посока.

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Накара ме да се замисля. Не смятам, че българската народна музика е част от класическата музика. Класическата музика и нейните периоди са ориентировачни и поставени дори векове след нея. На практика тогавашната поп музика (популярна музика) сега наричаме класическа. Вероятно днешната поп музика след 100 години ще бъде наричане неокласицизъм. Замислих се, обаче, че Ференц Лист пише в Романтизмът ползвайки народните си унгарски мелодии. Това, обаче, не значи, че тези народни песни са такива. Вариациите на Кюркчийски имат класическо звучене, но са изпълнени много различно от един народен състав например. Днешната филмова музика е логичното продължение в периодизацията на класическата музика. А като се замисля, основен критерий за това, освен техническите похвати, които спомена, това са инструментите които се ползват. Не може да има класическа музика с електрически китари, както и хеви-метъл изпълнен на тамбура.

Оркестър, виртуозен техник, композиционни части, ето в това откривам класическата музика. Българската народна музика не отговаря на нито едно от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, прав си относно инструментите. Естествено, иснтрументите, които се използват в това, което условно можем да наречем класическа музикална традиция, не са малко. Те могат да включват и по-екзотични инструменти - Паганини и много други композитори са писали за мандолина и акустическа китара, например, а също така може наред с обичайните инструменти да се включат по-екзотични - Лист и Барток например са използвали цимбал в свои произведения. Трудно е да се тегли чертата и да се каже: тези и тези инструменти - класическа музика; при толкова добавени необичайни инструменти - все още класическа музика; от тук нататък - вече не. Също така трябва да допълня, че инструментите не могат да бъдат първи критерии, а винаги има нужда да се гледа съвкупността на нещата - например, има хора, които събират по цял симфоничен оркестър, но това все още не означава, че става въпрос за класическа музика. Ричард Клайдерман, поне с това, което прави в момента, и с акомпанимент на оркестър бих го разглеждал редом с музикантите от поп жанровете.

От друга страна, с мои познати сме си говорили за това колко трудно е да се направи такова разграничение и по отношение на средствата, използвани от композиторите в 20-ти век. Композитори като Барток и Стравински обикновено се водят "класическа музика", но съвременна такава (тук думата съвременна вече не е подходяща, по-скоро трябва да се каже класическа музика на 20-ти век). Има немалко композитори, които продължават в един или друг аспект да им подражават. Но стигнем ли съвсем малко по-далеч, например при Лигети или Едгар Варезе (от последния може да се чуе например "Ionisation"), тук сме изключително далече от представите на много хора за класическа музика - аз лично бих се колебал. Може обаче да се каже едно - развитието, което тези композитори са постигнали в произведенията си по отношение на композиционната си техника и принципи се базират по един или друг начин на такава техника и такива принципи, които изхождат от традицията на класическата музика. Много от първите произведения на такива композитори звучат съвсем различно от това, до което те достигат в някой по-късен етап от живота си - и при тези композитори обикновено това е достигнато органически, т.е. чрез постепенно развитие. Но и това не винаги е лесно да се определи, а също така идва тук и въпросът за това до къде стига тази традиция, използвана за основа - ако един композитор използва за основа принципи на романтизма, но отива по-далеч, то следващият може да използва принципите от неговата музика и да отиде още по-далеч. Ако кажем, че първият е класически композитор, не става ясно трябва ли да кажем същото за следващия, който все пак може да не изхожда от тази традиция, а само от частични постижения на първия, които самите изхождат от въпросната традиция, но я надхвърлят и следователно в един аспект са част от нея, но в друг не са. Нещата са сложни и именно затова в 20-ти век определението малко или много се размива, въпреки че обикновено става ясно дали един композитор е учил хармония, полифония и т.н. и дали си служи в някаква степен с това, което е учил. Интересно е да се отбележи, че по отношение на структура и мотивна обработка, Шьонберг използва в голяма степен принципите, които са се използвали и по времето на Моцарт, но за основа е взето едно съвсем друго звучене. И ето все пак Шьонберг, Стравински, Барток се свързват с класическата музикална традиция и за повечето музиканти е немислимо да е другояче, въпреки че това, което те правят, е нещо много самостоятелно, което съчетава иновативния подход с постиженията на предишните епохи. И тук може да се спори много, както и да се поставя границата на едно или друго място. Та, говорим ли за 20-ти век, нещата са сложни, но трябва да кажа, че голяма част от българските композитори са живяли именно през 20-ти век и са се сблъскали с цялата тази сложна обстановка.

Ако ще говорим за фолклорни танци в произведенията на известни композитори, Барток има хиляди записани фолклорни мелодии. Може да се чуят в youtube унгарски танци, румънски танци (интересно е да се отбележи, че те са най-много - записал е над 3000), дори и български танци - последните произведения на "Микрокосмос" са 6 български танца.

Тук е мястото да се спомене, че пред представителите на първото (Добри Христов, Панайот Пипков и т.н.) и второ (Панчо Владигеров, Любомир Пипков и т.н.) поколение български композитори стоят няколко задачи. От една страна, трябва да се навакса всичко, което се е появило като постижение в класическата музикална традиция от времето, когато България е била под турско робство. Не се появяват директни образци в стила на епохи като Класицизма, което е разбираемо, имайки предвид, че по това време вече почти никъде - или направо никъде не се композира така. Но много постижения и на тези епохи се интегрират в музиката на тези композитори заедно с всичко, което идва от следващите течения - романтизъм, импресионизъм. В известен смисъл, всичко това идва наведнъж, като композиторите за кратък период успяват да внедрят голяма част от постиженията на западно-европейската класическа музика, под формата на различни комбинации. Това, което се съдържа в предишните епохи в самата западно-европейска музика така или иначе се появява в нова форма в следващите епохи там, но това води до известно усложняване на цялостната картина. Сонатите или симфониите от времето на Моцарт, Хайдн и Бетовен дават своя отпечатък върху романтичните сонати и симфонии и върху тези от следващите течения. Така картината по отношение на точния план на асимилиране на западно-европейската музикална традиция при българските композитори е доста сложна.

Втори фактор, който е решаващ, е фоклорното ни наследство. В общия случай, то присъства като много важна част от творчеството на тези наши композитори. Втората задача, стояща пред тях, е да създадат самобитен стил, който да съчетае постиженията на класическата музика с богатството на българската народна музика, а от там и едновременно с това да се отговори на изискванията за новаторство, които съпровождат музиката на 20-ти век. Различните композитори подхождат като цяло различно. Много често подходът е този на класическата музикална традиция, но се използват елементи от народния фолклор - тематизъм, имитация на характерна звучност (само донякъде, тук няма предвид директно използване на автентичната звучност или инструментация), метро-ритмични особености (българските неравноделни размери са често използвани в такива произведения). Та така може да имаме симфония или концерт, на който последната част да е с танцувален характер и да напомня някой български танц, например, но хармонията и оркестрацията да следват принципите главно на класическата музикална традиция.

Този отговор е дълъг, но поне едно става ясно - имаме ли български композитори, често ще срещнем това, което се е наричало "съвременно" в музиката на 20-ти век, а също така често ще срещнем и елементи от фолклорната музика. Нито едно от двете не е изцяло задължително - има достатъчно произведения, в които няма фолклорни елементи, но като цяло се е работило немалко в тези две направления.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По отношение на това изпълнение на обработката на Кюркчийски, имаш право относно инструментите. В случая, обработката е за многогласен хор, а инструментите, които се използват, са гласовете на хористите. По отношение на самата обработка, може да се твърди, че няма нищо необичайно за класическата музикална традиция с избора на гласовете, подреждането, боравенето с тях - всъщност тук именно имаме това, което произхожда от нея. По отношение на конкретното изпълнение, може да се каже, че имаш право - това не е кой да е хор, а Мистерията на българските гласове, като гласовете на певиците в този хор имат характерното за народния ни фолклор звучене. Не така обаче би стоял въпросът с едно изпълнение от хор, различен от този, а обработката може да бъде изпълнена и от хор, чийто певци нямат тази особеност в звученето на гласовете. За сравнение може да чуеш същата обработка на песента в изпълнение на хора "Филип Кутев" - има я в youtube. Също така може да чуеш и оригиналната песен с автентичен акомпанимент в изпълнение на фолклорната певица Янка Рупкина. Няма да слагам директни линкове тук. Избрах да сложа именно нея, защото тази негова обработка е особено известна - а и е много красива.

Намерих обаче нещо интересно - нова обработка на Красимир Кюркчийски върху същата песен, която обаче е практически транскрипция на първата за глас и оркестър - в изпълнение на оперната ни певица Веселина Кацарова. Тук вече не може да се спори за инструментацията, а също така нямаме тази особеност на изпълнението, която може би ти е направила впечатление в изпълнението на Мистерията на българските гласове.

Ха сега кажи народна музика ли е това или класическа:)!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... иснтрументите, които се използват в това, което условно можем да наречем класическа музикална традиция, не са малко. Те могат да включват и по-екзотични инструменти...

Ако тръгнем на ниво струнни, то ще изкараме и гъдулката класически инструмент. Всъщност тук трябва да се обърне внимание и на друго - наследствеността. Българската народна музика нито е повлияна, нито е влияла върху класическата такава кипяла в цивилизованата част на Европа. Българските народни инструменти, както и техните предшественици, не са били ползвани от велики композитори, чиито наследници да ги моделират според нуждите на звученето. Друго, което се сещам е, че класическите музикални инструменти са пригодени за оркестрово и на закрито ползване. Гайдата не се нуждае от добра акустика за да разкрие своите добри черти. Същото не можем да кажем за цигулката примерно. Та, опитвам се да поставя граница в това размито деление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клайдерман е силно повлиян от класическата музика, но сдъвква класически произведения до храна за бързо хранене и показва как виртуоз може да бъде шут. Разработките му са един нов прочит, който да отговори на съвременното консуматорско търсене на водеща мелодия и посредствен фон.

Всъщност като погледнеш биографиите на Барток или Лист, ще види как там изрично се споменава, че са известни с народните им произведения. Т.е. това излиза от границите. Народните мотиви не са част от класическата музика и следователно не би трябвало да бъдат. Това е друго течение, създадено от хора с друга култура, друго образование, друга професия и мислене. Навярно действат вдъхновяващо или патриотично за тези които правят кавъри върху тях, но ми се струва нередно... В смисъл, това е мелез. Харесвам унгарските рапсодии на Лист, но всъщност той не е признат от мнозина дори по негово време за такъв какъвто го представяме днес. Той е гений изпреварил времето си и историите за това как е продал душата си на дявола илюстрира добре доколко музиката му е била разбирана в онези времена.

Не разбрах от дългия ти пост само, смяташ ли, че българската народна музика е част, етап или нещо друго от класическата.

На последния ти въпрос, безспорно, това е народна песен. Неравноделен такт, тези извивки и разстояния (секунда, терца и прочие, забравил съм ги, мисля, че ме разбра) няма как да се причислят към наследството на класическата музика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Форфакс, осъзнай се!

Нима можеш да разбираш повече от доктор от медицина (ако не си лекар) или да разбираш повече от музика от музикант (отново с уточнението, че не си такъв) ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... иснтрументите, които се използват в това, което условно можем да наречем класическа музикална традиция, не са малко. Те могат да включват и по-екзотични инструменти...

Прав си за това, Vorfax, тук всъщност не съм дописал нещата така, както ги мисля. Това, което имах предвид, е че може някои инструменти да бъдат разглеждани и като използвани в класическата музикална традиция - в частност мандолина и китара - това разбира се е условно разглеждане, предвид ролята, която имат в немалък брой класически произведения, като това, разбира се, не означава, че не могат да бъдат разглеждани като част от други музикални традиции - които дори в случая преобладават в тяхната употреба. Другите инструменти, за които пиша буквално "а може да се включат и по-екзотични инструменти" всъщност не ги класифицирам като свързани с класическата музикална традиция по някакъв начин (никой не би се съгласил с такова твърдение за цимбала, например), а с тази фраза искам да кажа, че може произведение, в което е включен цимбал, да се смята за класическо, без обаче да искам да кажа, че в случая цимбалът става класически инструмент, което не е вярно. Признавам, че това, което съм написал (практически в мисълта си съм сметнал за достатъчно да изразя разликата с двете фрази "те могат да включват" и "като може да се включи") е крайно недостатъчно, за да се разбере, че имам предвид това. Трябва да отбележа, че допълнителна неяснота идва и от началото на поста ми, в който съм казал, че това са "инструментите, които се използват в това, което условно може да се нарече класическа музика" - без да наричам тези инструменти класически инструменти. Спорно е доколко това би могло да се мисли за китарата и мандолината - т.е. дали могат изобщо да се разглеждат като имащи функция и на такива, но със сигурност е безсмислено така да се мисли за други инструменти, които тук-таме са се появявали в произведения, наричани "класическа" музика. Така че неяснотата идва от моя пост и за съжаление идеята, която искам да разкрия, не е достатъчно ясно изразена чрез начина, по който съм я обяснил, за което се извинявам.

В крайна сметка, не е необходимо някой да знае повече от един музикант, за да пише в тази тема - и ти благодаря за корекцията, която е на място.

Ще спра дотук по този въпрос - лично аз предпочитам да говоря за това дали самата музика може да се свърже с класическата музикална традиция, иначе разделение на инструментите на "класически" и "други" изглежда възможно най-малкото поради това, че се знае кои инструменти се използват в един стандартен симфоничен оркестър, но тук-таме може да изникнат въпроси, а по-сериозният въпрос е, че това разделение не задължително помага в определянето на самите произведения като "класическа музика" или като нещо друго - ако аз напиша една симфония за симфоничен оркестър и добавя партия с няколко кавала, които обаче не са солисти на оркестъра, и ако тази симфония е написана, например, в стил, подобен на този на Рахманинов или на Равел - запазвайки другите елементи изцяло в класическата музикална традиция, бих спорил, че няма достатъчно основание тази симфония да не се смята за класическа музика. Има произведения, в които кларинетите може да свирят, обаче, ако нямат солови партии и свирят главно заедно с други инструменти, или ако дори са дублирани от други инструменти на тези места, те, естествено се чуват (въпреки че на някои места се чуват по-ясно само от по-тренирано ухо), но на по-заден план и биха направили впечатление повече на този, който слуша по-диференцирано този план. Дори е възможно да се сложат партии с кавал и да се изсвири първо произведението без тях и после със тях и партиите да са такива, че много от слушателите да не стане ясно има ли разлика или няма. Така че не би имало причина да се каже, че това не е класическа музика. Също така може да се спори, ако например кавалът има солова партия само в един момент от развитието на произведението, а останалата част е без неговото участие, пак по всички правила на определено течение в класическата музика. Соловата партия може да се просто "за цвят" и тогава не би имало смисъл да кажем, че произведението е вече народна музика. Но след това може да се спори какво става, когато се добави още или по отношение на участието на кавалите спрямо другите инструменти в оркестъра или по отношение на количеството солови партии - и все пак за мен и това не би било решаващо. В един момент може да се стигне до граница, която също така според един може да е една, а според друг - друга, но не мисля, че може такъв въпрос да бъде разглеждан отделно от другите елементи на произведението. Може да се стигне и до екстремни варианти - симфония в стил Моцарт, която обаче се свири от народни инструменти, но тогава има голяма вероятност това да няма никакъв смисъл. Да се разглежда такъв вариант теоретично и да се спори едно или друго е донякъде безсмислено.

По отношение на използването на народна музика - тук нещата са доста сложни. Не мисля, че някой би разглеждал Лист вън от класическата музикална традиция, като това включва и унгарските рапсодии. И ако при Лист може да се стигне до този малко "по-екзотичен" за класическата музика елемент в звученето на тези рапсодии, който елемент е бил напълно съзнателно търсен за времето с ясната представа, че така се вкарва нещо екзотично в класическата музика, а не че класическата музика престава да бъде такава и става някаква друга екзотична музика, то още по-трудно е да се говори за други автори. Най-добрият пример е Шопен - той има много полонези и мазурки. В действителност, тези полонези и мазурки носят много от полския дух, те напомнят полския фолклор, но същевременно са много различни от него. Може би повечето мазурки са вече неподходящи за това да се танцува на тях, най-малкото защото при изпълнението музиката в тях, а и стила на автора изискват много отклонения от темпото (rubato и т.н.), а и характерът и сложността на мисълта надхвърлят това, което е удобно за танц - всъщност човек трябва да се заслуша в тях, не да се води от тях в движения. Исторически погледнато, това да се вкарва фолклор в класическата музика е много стара практика, само че ние не мислим винаги за нея като за такава. Във всеки случай, основните характеристики на фолклорните танци мазурка и полонез са достатъчно явни в произведенията, написани от Шопен, това обаче не означава, че Шопен е писал нещо различно от класическа музика. Ако трябва да се изясни напълно защо, може да се наложи да се изпише доста. Могат да се намерят примери преди Шопен също - танцът "жига" в бароковите сюити според много източници произхожда от английски народен танц, който чак впоследствие преминава във френската висока прослойка и става френски танц, който се включва като част на сюитите.

Това, върху което искам да наблегна, е, че е най-добре въпроса за това дали едно произведение е част от класическата музикална традиция или не да бъде разглеждан, като се вземат предвид всички отделни елементи и тяхната съвкупност. Възможно е да се пише за това защо в един случай имаме едно, в друг друго, но обясненията биха били много дълги, ако трябва да са изчерпателни.

Относно обработката на Красимир Кюркчийски, трябва да кажа, че тя със сигурност не е автентична народна музика - дори и хоровата му обработка надхвърля далеч хармоничните средства, които се използват в фолклорната ни традиция. Тук малко проличава може би част от проблема - на човек, занимавал се повече с тази традиция, хармоничният език може би му прави по-силно впечатление, съответна той взема по-главна роля между определящите фактори. Естествено, той също не може да бъде приет за единствен или за най-важен фактор. Не на последно място, тук също човек има право на свое лично мнение - с това, което казваш, ти не казваш нещо напълно неправилно, а именно - вярно е, че тази музика взаимства в голяма степен елементи от народната традиция - за тази конкретна обработка, това е идеята. Тя е наистина близко до фолклора, но един състав от народни изпълнители не би създал тази обработка. Произведението е при всяко положение "хибрид". Трябва да кажа, обаче, че за тази обработка не се мисли като за народна музика, а че тя може да бъде съвсем легално изпълнена на всеки един концерт с класическа музика. Това го казвам не като критика, а само като обяснение по отношение на това как се мисли за нея.

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам, че е добре да продължим темата в друга посока. Нека това стане с още един композитор. Преди 3 дена, на 19 декември, се навършиха 110 години от рождението на един от най-самобитните наши композитори - Димитър Ненов. Той е бил разностранен и силно надарен талант - бил е не само композитор, но и архитект (има сгради в София, които са проектирани от него), а освен това е бил един от най-добрите български пианисти - ако не и най-добрият. Тук можете да прочетете биографията му. http://www.ubc-bg.com/bg/composer/205 Интересно е да се отбележи, че още като студент, той се е издържал, като е свирил на пиано по време на филмови прожекции - говорим за много ранен етап в развитието на филмите. По това време музиката не е била записвана, а се е свирила в залата. Ненов е можел да импровизира на пиано и в повечето случаи е импровизирал на момента. За съжаление, от неговите изпълнения на пиано е останал само един запис - на Втори клавирен концерт от Лист. Причината за това е, че той не е бил добре приет след идването на власт на комунистическата партия и в един момент се стига дотам, че всички негови записи, с изключение на този, са унищожени. Това, което е останало, освен този запис, са неговите произведения за пиано. От примерите по-долу става ясно, че неговият хармоничен език е много сложен, композиционните средства, които използва, включват постиженията на няколко течения, включително и на импресионизма. Изключително самобитен и с много новаторски подход, той е един от най-ярките български композитори - е, добре, тук може и да се отплесвам в субективни преценки:). Ето едно от най-известните му произведения - Токата. Тя е написана оригинално за пиано, но предпочетох тук да сложа обработката й за оркестър на неговия ученик Лазар Николов - тя е отлична, а и предпочетох конкретно изпълнението. Иначе може да се намери лесно в youtube в оригиналната версия за пиано. http://www.youtube.com/watch?v=44LBamKeHt4 Тук може да чуете и първа част на сонатата за цигулка и пиано: http://www.youtube.com/watch?v=ciL49FDmDzI

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В крайна сметка, не е необходимо някой да знае повече от един музикант, за да пише в тази тема...

Това което Емил не знае е, че аз имам музикално образование. Ако не му се троснах, това е защото не искам да го ползвам като тежест в думите ми, нито ще поема това задължение да подплътявам мненията си с прецизна терминология. Свиря или поне свирих на пиано допреди няколко години и нескромно мога да се нарека добър. Обичах Шопен, Лист, Рахманинов и др. Харесвах трудните и ярки произведения. Отделих се от теорията изучавана в училище и наблегнах на практиката. Открих интересни неща за мен.

А за периодизацията, ето какво съм писал преди 3 години:

Терминът „класическа музика“ се появява в началото на 19 век, в опит да систематизира периода от 1730 до 1820 г. по аналогия на изкуството от класическата античност (само по себе си нямащо отношение към музиката). За първи път английският израз за класическа музика (classical music) се среща в Оксфордския речник от 1836, като обхваща периода Карл Филип Емануел Бах - Бетовен (музиката от времето на класицизма).

Периодизация:

Средновековие (476 – 1400)

Ренесанс (1400 – 1600)

Барок (1600 – 1760)

Класицизъм (1730 – 1820)

Романтизъм (1815 – 1910)

Неокласическа музика (след 1900)

Колкото и да се осъзнавам, българската народна музика не я вписвам като продължител на тази музикална традиция. Докато се опитваме да сложим граници на нещо което като градиент прелива, се сетих за една мисъл на главния редактор (май беше) на българския Плейбой. Като го питат какво е красива жена, той отговаря, че когато видиш достатъчно жени, просто го знаеш. Та и аз съм изслушал доста класическа музика и знам.

... разделение на инструментите на "класически" и "други" изглежда възможно най-малкото поради това, че се знае кои инструменти се използват в един стандартен симфоничен оркестър, но тук-таме може да изникнат въпроси, а по-сериозният въпрос е, че това разделение не задължително помага в определянето на самите произведения като "класическа музика"...

Не съм съгласен с това и вече обясних защо е така. Изключенията от правилата не ги отричат от потвърждават, а самата технология на изработка и еволюция на инструментите ползвани в класическата музика я обслужват.

Имам три красиви теми за пианото и еволюция на струната и пианото, които загатват това.

Как свири пианото

Орфей, покрай еволюцията на струната

Еволюция на пианото

Чувствай се свободен да заместиш всяка липсваща емотиконка с тази m021.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Аз пък нямам музикално образование и няма да пиша в темата, щото не съм на нивото ви, ама пък съм ходил с флейтистка...

..

Понеже не е хубаво да спамя в темата на Флори, ще напиша, че се познавам с един истински жив български композитор - Драго Йосифов, който е диригент на хора, в който имах честта да пея няколко години.

Като диригент е супер, като композитор ми е малко джугара-джагара.

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На днешната дата - 13-ти март, но в последната година на 19-ти век (уау - 1899) е роден може би най-известният български композитор - Панчо Владигеров. Той е дългогодишен преподавател в Музикалната Академия в София, която днес носи неговото име. Негова биография можете да прочетете тук:

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/246

Ето линк към оркестрова версия на най-известното негово и може би най-известното българско произведение - Рапсодия "Вардар":

http://www.youtube.com/watch?v=S7clnVpRo3Q

А това е друго негово много известно произведение: "Песен", в аранжимент за соло цигулка и оркестър:

А ето и едно негово солово произведение за пиано, изпълнено от неговия собствен ученик Алексис Вайсенберг, който впоследствие става световно-известен пианист:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Йоан Кукузел (280 - 1360) е можеби един от най-ранните български композитори. Канонизиран след смъртта си. Обновява византийската музика с български интонации. Вижте повече за него

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×