Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
query

Много обичан от мен човек се самоуби.

Recommended Posts

Много обичан от мен човек се самоуби. Страдам и за него и за децата му и за мен самата. Как мога да помогна на душата му? Какво е вашето вярване- къде отива тя и какво преживява сега?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молете се! Поддържайте връзка с Човека! Той не е мъртъв - смърт няма! Мъртъв е скафандърът на физическото му тяло, нищо повече! Молете се за него - свържете се с Бога и оттам предайте на Човека тази връзка и безусловна обич! Постепенно молитвата ви ще прерасне в тиха, сърдечна, безмълвна. В една жива вяра и доверие в процесите на Битието. Прочетете книги за живота след смъртта - има много такива. Един много полезен автор е Сведенборг!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога не съм се молила от душа.. сега само плача.. Мисля си, че със сълзи и тъга няма да му помогна обаче. Как точно да се свържа с Бог? Как да се моля?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще прочета много книги.. но това отнема време.. а той почина наскоро.. трябва ми някаква сламка сега веднага.. Искам и друго да споделя- човекът се обеси в собствения си дом и двете му деца го намериха първи. С големия си син той не се разбираше. А малкия е много малък- на 10 години е. Аз съм далече от тях, но как мога и на тях да помогна? Знам, че много бързо искам отговори.. ама време няма..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитва за самоубиец

Господи, моля те бъди с (Име)! Господи Исусе Христе, единороден син на Бога живого, прости му и помилвай го с Любовта си! Всеопрощаващ и милосърден Боже, моля те всели се в душата на (Име), помагай му да ползва невидимите си дни на тази земя* за добруване и помощ на други души и въплътени хора! Научи го, Боже, да резонира със светлината и благостта ти, за да ползва определеното му време на тази земя за благодеяния и миротворство! Изпълни го с виделината на водачеството си, Господи! Прати му ангелите си да го упътват и успокояват душата му! Да бъде твоята воля за (Име)! Амин

* Според окултните учения самоубиецът не преминава отвъд, а продължава пребиваването си в това времепространство, до свършека на определените му дни. Макар и невидим за повечето хора, той може да присъства в живота им чрез мислите, чувствата и сънищата им. Ако самоубийството е от мъка и като опит за бягство, душата често дори засилва страданието си... Според окултизма такива души понякога пробват да реализират нуждите си през поведението на въплътените - т.н. обсебване. Разбира се, тук твърди доказателства няма...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

query, мъжът ми се самоуби по същия начин....много е тежко ,преживяванията не се описват с думи. Тези въпроси също много ме измъчваха ,дали страда душата му ....дали е намерила покой. Книгата която ми помогна е Пътят на душите ,след като я прочетох намерих отговори за себе си и някак си ми стана малко по спокойно. Проблема е и в това как продължаваме да живеем ние след такава болка ,след такава травма ,а децата ни ... какво става с нас, с нашите души ние живи ли сме......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Zdraveite! Moi priqtel se samoubi predi 2 dena 4rez prerqzvane na venite. Az ne samo stradam mnogo, postoqnno go vijdam, ne moga da qm, da spq, no i sum ujasena da ne bi da se svurje po nqkakuv na4in s men i da mi navredi. Poneje pro4etoh, 4e du6ata na samoubijcite ostava na zemqta, kajete mi molq vuzmojno li e da me obsebi, poneje se molq za nego. Izpitvam istinski ujas, ne moga da spq ve4er, strah me e da si zatvorq o4ite. 4uvstvam, 4e 6te otka4a. Pomognete mi, molq vi!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страховете, които описваш, могат да бъдат видени през различни призми. Обсебването, за което говориш, се приема за възможно в някои езотерични школи, в юдейските религии (юдеизъм, християнство, мюсюлманство). През погледа на други школи за познание на ума обаче, няма никакво обсебване! Както будизмът, така и съвременната психология твърдят, че всичко е в ума ти и зависи от собствения ти ум, начин на възприятия, вярвания, мислене, чувстване, воля, интуиция, внимание, хармония! Запознат съм добре и с двата подхода и знам че практически са същите... Когато се молиш и обичаш, ти се изпълваш със смелост, светлина и жива мъдрост, сила и спокойствие! Ставаш като фар - пътеводител в тъмнината за души, които не са се научили да палят светилника на ума си! Такава светлина, макар и невидима, е най-силната защита, която можеш да имаш. Дори не е защита, защото имайки я, ти не би се страхувала и пазила от тъмнината - тя сама би бягала от теб като нощ от слънце! :) Предлагам ти да се фокусираш върху подхода на будизма и съвременната психология - в случая те могат да те преведат през съмненията ти! Страхът ти е подобен на нефт, на гориво. Сам по себе си не е нито лош, нито добър - просто неутрално гориво е! Когато го обикнеш с топлината на любовта си, силата му се разгаря до огъня и светлината на една различна когниция. Когниция, свързана с божественото,с духа ти, с истинския ти Аз, от който извира потенциала ти за вдъхновено творчество и благуване в това така кратко пътуване - живот!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря!Малко по- спокойна съм! Много неща, чета в интернет, в следствие на това съвсем започвам да се обърквам. В главата ми е някаква каша. Моят проблем е , че съм много чувствителна и понякога чувствам неща, които ще се случат. Не искам това да е така, но сякаш някой ми подсказва.Някои послания са по-силни, други не са ясни. И съм чувствителна към хора понякога, които не би трябвало да са ми особено близки. Не споделям с никого тези странности-близките ми смятат че това е признак на лудост или поне на не особено нормално поведение.

Починалият беше за мен просто приятел, съученик и приятел на моя мъж. Не мога да кажа, че е участвал или че е имал някакво особено място в моя живот. Просто последните пъти като го виждах ми се виждаше странен, имах някакво предчувствие за нещо,което не беше много ясно. Бях много разтревожена. Самият човек не беше особено духовен. Какво може да подтикне здрав, добре изглеждащ човек, спортуващ и със собствен бизнес да си отнеме живота? С голяма дъщеря на 18 годинии в прекрасно здраве. Кризата на 40-те години(за която се твърди че съществува)? Може би в един момент срещите с много и различни по-млади жени не помагат срещу депресията. Смятам, че един такъв срив не става ден-два, сигурно поне месец. Разбрах, че с никого не е споделял и никой не е разбрал за намеренията му. И един такъв човек, който много обича живота изведнъж (а може и да не е изведнъж) решава и една вечер си прерязва вените. Депресия, цинично отношение към живота или егоизъм може да е причината? Всички близки са в шок-никой не е очаквал. Аз имах някакви тревожни послания, но те не бяха ясни. Аз страдам за това, защото виждам, че много се е объркал. Опитвам се да си обясня дали е изпитвал душевна болка, която е искал да спре и смятал, че така ще сложи край. Сигурно непоносимо е боляло, докато се умира от прерязване на вени. Или напротив-свършва бързо. Лошото е,че няма край и нищо не свършва. Само, че той не го е знаел тогава. Не знам и защо аз трябва аз да чувствам това, вместо да си гледам моя живот. Може би мога да помогна с нещо на душата му ?

Душата на самоубиец не не може да ми причини зло, нали? Или може? Защо ще го прави? От многото неща, които прочетох, започнах да се объркавам. На едно място пише,че душите на самоубийците не си отиват, остават тук и си търсят тяло, в което да се вселят.Отчаяно искат да живеят отново. Че могат да се явяват като сенки и демони. На друго пише, че наскоро починалите души, макар и да виждат всичко, което става около тях, не могат да контактуват с живите. Те виждат погребението си, мъката, която са причинили на близките, страдат от това и не могат нищо да направят. Къде отиват душите на самоубийците след 40 дена и въобще? Ще намерят ли покой някога? Могат ли молитвите да мислещите за тях да им помогнат?

А аз трябва по някакъв начин на себе си да помогна. Не мога с никой близък да споделя мислите си. Страдам буквално физически. Изтощена съм съвсем. Започнах сега да имам апетит и да спя. Но не мога да спра да мисля, чак смятам, че ще превъртя. А трябва да ходя и на работа и да продължа да живея нормално. Как да се успокоя? Още много неща имам да преживея и по-нататък още много смърти на близки, а аз трябва да съм силна, за да се справя, с отговорностите, които ми предстоят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да се успокоиш? Има много методи и способи... Какво ще кажеш за молитвата и медитацията?! Ето тук под тази статия има подбрани подходящи молитви. А относно медитация - в много от тези записи е втъкана работа по страха от смъртта и от самия страх. За по-цялостна промяна в психиката ти, можеш да посетиш психотерапевт!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Krasy, самоубийтвото е физическа смърт като всяка друга.

Религиите описват този вид прекъсване на живота като най - страшна, защото е вид вмешателство в Божиите работи. Т.е. грубо неуважение към най- ценното, което Бог ти е дал живота. Дали това е така или не, никой не може да каже.

Езотериката казва, че душата на починалия попада в енергийна дупка ( най- общо казано) и не може да излезе от там до като не свършат отредените му земни дни. В тази енергийна дупка, душата не може да направи нищо дори за себе си, а не да навреди на някой друг. За това казват, че ако искаш да накажеш душата си, това е най- страшното наказание.

Иначе казано душата е прекалено заета със себе си, за да наврежда на който и да било, тя си е в свое енергийно поле и си преживява отреденото и.

С две думи, писаници тук и там, можеш да видиш всякакви, включително и моите може да ги приемеш, може и да ги отхвърлиш.

Я сега се замисли ти на кое искаш да вярваш? - На това, че трябва да те е страх или на това , че не трябва да те е страх.

Защото ти реално не знаеш трябва ли , не трябвали и очакваш някой да ти каже, но си пуснала в съзнанието си само страхове, къде е рационалното мислене.

Ежедневно се самоубиват много хора, няма да цитирам статистики, забранено е заради автореакцията, представяш ли си , ако тези души, навреждаха на някого какво щеше да се случи?

Иначе, приказки, митове и легенди, колкото искаш, ти избираш на какво да вярваш.

Преди 2 месеца се самоуби наша съседка, не съм я мислила и ден, това си е неин избор, и ако не е могло да се помогне приживе, безсмислено е да се натоварваме след случилото се, още повече щом не е твой близък човек.

Има молитви подходящи за починали хора, Орлин ти е дал препратки, избери тази, която отговаря на твоята душевност и я използвай, когато имаш тази потребност.

Ето една подходяща: http://www.beinsadou...-заминали-2-r54

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Благодаря! Аз се чувствам вече по-добре. Може би затова, защото разбрах, че мога да направя много повече за живите, отколкото за починалите и трябва да започна от сега. Няма време за губене и отлагане. Близките на починалия се чувстват виновни за смъртта му. Във facebook са написали: "Бъдете със своите приятели, за да не ги загубите ненадейно!". Както казахте обаче, това е бил неговият избор. Той сам е решил, че няма да потърси помощ от никого и да напусне този свят.

Когато паля свещ в къщи усещам някакво дълбоко спокойствие и много ми помага. Като че ли не се страхувам. Сега смятам да се заема със себе си, за да възвърна равновесието си . Ако това мога да приема като урок то той е да давам цялата си любов на моите близки и всички, които имат нужда и то не после и не някой ден, а в момента. Смятам, че това е смисълът!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×