Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вашата визия за изкуството


Guest Христо

Recommended Posts

Знам, че не харесвате това или онова във филми, книги, картини, музика...Имате ли ваша визия за това какво трябва да е изкуството в различните му проявления, за да бъде ползотворно за човешките души ? Бихте могли да коментирате и неща като компютърни игри, тв предавания, реклами, вестници. Споделете ако имате представи за това какви трябва да са нещата. Току виж споделените ви идеи, намерили по - широк израз.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...
  • Отговори 54
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

  • 1 month later...

Съвременното изкуство е концептуалното изкуство.Липсва ли концепция в една картина, обект или инсталация просто изглежда като от 80-те.А това е един особен преходен период за изкуството в България.

Т.е. не съвременно.Същото се отнася и за музиката, клиповете, рекламите, поезията, романите.

Тук водещата дума е концепция, като се замисля това важи дори и за една рекламна кампания.

За съжаление голяма част български художници все още рисуват без водеща концепция, правят така и изложби, с измислени в почивката за кафе имена и ако това е концепция, то аз съм трамвай.

Линк към коментар
Share on other sites

Чували сме израза "наука без религия е мъртва наука, а религия без наука е фанатизъм". Аз бих заменил думата религия с изкуство! Наука без изкуство е мъртва наука! Спокойно мога да кажа, че религията е своего рода изкуство - изкуството да си в пряк достъп до интуицията, душата и духа си! Но оттам извира вдъхновението за всяко изкуство, ако е истинско. Тогава аз лично мога да заключа, че религията като цяло е просто част от великото изкуство на живота! Науката също. Обикновено по-проследима, ако е правена на високо ниво, тя също извира от изкуството на творческото вдъхновение! В такъв случай, изкуството е над всичко!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Орлин, както винаги силно вдъхновен и много позитивен !

Изкуството е като началото и края на света, като най- високата, но и най- изначална точка на нещата, то предхожда всичко, има и творческа интуиция, която превежда творецът от идея към идея. Оформя неговия творчески път , безумно е да се мисли, че в изкуството може да се изчерпи нещо, просто защото то е като всички начала и краища в едно. Едно кълбо от океани, където бушуват идеи, преливат и формират всичко априори, още преди да сме се докоснали до четката или молива.

Просто има едно пространство на ума, творческо пространство на ума, където всичко е възможно да се роди по неочакван и блестящ начин.То съществува независимо дали сме художници или някакъв вид творци, тази творческа стая ни кара да сънуваме цветно необятни пейзажи и да се впускаме в мислите си в красиви реалности на духа.

Ох, изкуството е нещо необятно, океан, който ако се профанизира и сведе до продукт и печалба придобива гротескен вид.

Изкуството е невинно и мъдро едновременно, като едно вечно изграещо си дете.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Нямам против, ако желаете да прогнозирате конкретно за бъдещето - музика, кино (ако въобще ще го има), литература...Например какви ще са темите, все за Бог и ангели ли ще се пее, рисува и играе, или ще има и по - битови теми, ще има ли теми за пари, коли, жени или ще се премине към песни, в които се пее само за духовност, наука, или пък ще има и творби, в които се пее/рисува/играе и за човешките отношения : любов между мъж и жена, любов към семейство, родина и тем подобни. Кое ще е преобладаващото като конкретни теми. Запитах се, дали ако се извърши Прехода, за който се говори, все още ще има кино, поезия, проза, рисуване, явно скулптури няма да се правят.:D Доколкото ми е известно от окултните книги, и в по - висши светове има музика. Струва ми се, че това важи и за другите изкуства, така че е възможно и да се рисува, но по по - различен начин от досега използваните.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят е казал,че на творците в изкуството,които отразяват красотата,хармонията ,добродетелите,доброто,ще им се придаде още живот и обратното,на тези които отразяват грозното,пошлото ,греховете,ще им се отнеме от живота.

По принцип хората на изкуството имат имагинативно мислене,тоест- в картини,и също допир до фините светове,но там няма само ангели....

Музиката слиза при нас по същия път,музикантите чуват откъси от музиката на сферите.

Изкуството,в което липсва хармонията,красотата и добродетелта,служи на "вие знаете кой"-да използвам израза от Хари Потър...В това число влизат рекламите и всички творения на изкуството,изпращащи послания за консуматорство,материални блага,секс,алкохол и прочее.Всеки може да си направи изводите.

Линк към коментар
Share on other sites

Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст,която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно

отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот,

също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание.

И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази

пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи:

от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а

от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин,че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци

той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали

изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят,

а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят,

ако в гърдите му не пулсираха импулсите,идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме

до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията.

Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено

човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество,

което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за

постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва,едва ли можем да говорим за истинско творчество.

В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят. Защото какво всъщност блести

и свети в този случай?Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то

просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят.

И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите

художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят.

Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и

оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят.

И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото,

изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в

областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на

противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се

превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив

иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги

трябва да е налице.

И нали така, да нарисуваш едно

дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис,

поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-

истинска и по-красива! Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма

никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският

художник никога не прави това. Истинският художник само използва

даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от

Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за

да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината.

Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за

нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото

цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която

нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един

или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина

на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава

възможност да улови светлината.

Животът на цветовете възниква именно от дълбоката връзка между човека

и подвижните, течни цветове; и тогава разбирането на света идва не от

другаде, а от цветове те, от природата на цветовете. Истинската живопис

възниква едва тогава, когато в цветовете художникът съумее да улови и то

като един жив елемент самото сияние на духовния свят; а това, което той

после изобразява върху платното, идва като един отблясък от споменатото

живо сияние. Ето как един свят се ражда от самия себе си. Вниквайки в

цветовете, Вие вниквате и в една от градивните части на света

Следвайки своите неосъзнати художествени пориви, още докато са в

тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат. Цветове те на

облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си

същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в

което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но

целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно

състояние. Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме

в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в

сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се

проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към

мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните

форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да

разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от

това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.

Рудоолф Щайнер,Изкуството и неговата световна мисия

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

За Рудолф Щайнер ни е говорил проф.д-р Свилен Стефанов, който е един от любимите ми лектори по история на изкуството и съвременно изкуство в Академията.

Въпреки остарелия език и малко остарелите примери за изкуство с цветя и дървета и т.н.Щайнер е прав , че когато се прави живопис се работи със светлината, когато се работи с цвят се предават определени душевни хармонии, че когато се търси движение на формата, се занимаваме с обекти на архитектурата.Архитектониката, реда в обекта на една сграда също биха могли да съобщят за определен душевен мир и траектория на една духовна субстанция.

Какво ми хареса на мен:

Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да

разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от

това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.

Линк към коментар
Share on other sites

Явно тук става дума за модата, за модния дизайн, което ми даде някои отговори от интимно естество, за самата мен, благодаря, Мария!

Линк към коментар
Share on other sites

Нещо не работи този линк, Мария, не ми се отваря.

Линк към коментар
Share on other sites

А отвори ми се , но с голямо закъснение, хахха, сега сядам и ще чета от първа ръка. :3d_030:

Линк към коментар
Share on other sites

Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите,идващи от духовния свят.

Рудолф Щайнер, Изкуството и неговата световна мисия

Не виждам нещата като Щайнер. Мисловната природа на всички светове е основна, но когато тя не е разбрана в дълбочина се набляга на различията, например дуализми като физически - духовен свят, материална - духовна култура, висше - нисше изкуство. Всъщност всичко е базирано на желанията и възможностите, и едните и другите варират, но едните са безгранични, а другите са гранични. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят ако нямаше иструменти с които да твори и техника да ги използва. Импулсите на творчеството влизат във взаимодействие с възможностите за изява в един както материален така и социален свят, защото произведенията на изкуството са предназначени за споделяне с околните и евентуално за помагане на околните да видят нещо което художника е избрал да покаже. Средствата за творчество и техниките за използването им зависят от текущото състояние на технологиите и обучението, от въглена на първобитните хора, през сфуматото на Леонардо до компютърните симулации. Водещи в това са не импулсите от духовния свят, а желанието за творчество и напредък, както в изкуството, така и в науката и в социалния живот и т.н. Тези желания за по-базисни от получените светове защото те ги създават, в хода на това създаване действително има взаимодействие между тези светове, но то се основава на общата им ментална същност, не на еднопосочно влияние на духовния свят към материалния свят, както Щайнер и класиците като Питагор са го видели.

Линк към коментар
Share on other sites

Художникът е медиатор, това много правилно го е уловил Рудолф Щайнер.Но изкуството като цяло се базира на цайтгайста, духът на времето. Отразява културни тенденции, тенденции в технологиите, науката и обществото. Художникът решава кое ще е водещото в неговата работа.

Разбира се духовните импулси, които го карат да твори са истинският мотор.

Но художникът не прави някакво описание на Божествения свят, на мисловния или духовния.

Има и такива, но за жалост, като художествена стойност нещата им са доста захаросани и никой сериозен музей или изкуствовед не би им обърнал внимание.

Цялата ню ейдж вълна от художници не се взема сериозно от истински артистичния свят.Нещата са сладникави и комерсиални, ориентирани към една много лесна за определяне тааргет група от духовни школи и учения хора, които искат да си закачат на стената картина точно на тази тема, без да разбират от изкуство.

Много често в изкуството има критика изцяло към социума, изобщо такова разнообразие, такъв океан е изкуството, че да се обобщава под единен знак цялото изкуство е немислимо.

Вдъхновението има различен извор и различен корен при всички художници.Но за да бъде изкуство една работа, да има художествена стойност трябва да принадлежи към културния свят на една цивилизация, така. всеки оставя своя отпечатък, дори личностно мнение, защото много пъти художникът защитава позиция/оосбено в съвременното концептуално изкуство/, художникът изказва мнение по определена тема, която го вълнува, която той смята , че има културна стойност.

Езотеричното обяснение на Рудолф Щайнер е твърде схематично и може да се приложи само към изкуството на 20 ти век,/макар, че и тук може много да се спори, стези които го познават като история/ до 50 - те , оттам нататък изкуството се променя.

Именно концептуалистите, които са така нар. интелигентни художници слагат точка на интуитивното рисуване без тема пред листа, каквото потече така да се каже.

А 21 век като климат на изкуството се оформя като силно концептуален микс от различни видове изкуства, които имат много различен корен, и като техника и като инспирация.Все едно са излезли на показ интуиция, машини, високи технологии,древност, култура и легенда, всичко присъства, как да се определи откъде идва изкуството като инспирация у художника ?

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Изкуството трябва да въздейства. Една творба минавайки през сетивата да стигне до ума, да ме накара да мисля, а стигне ли ми до сърцето, значи твореца е постигнал максималното в работата си. Защото тази творба /картина, песен, филм, и т.н. / по този начин остава завинаги с мен, стигне ли до сърцето, все е дно е създадена за мен. Аз така ги виждам нещата, но всичко е индивидуално, всеки си има негов поглед и това е нормално.

Линк към коментар
Share on other sites

Включването на обидни думи и псувни, както е в горния пост, в изказ на мнение е най-малкото неуважение към читателите и участниците в този интернет форум. Това че са написани на чужд език и са включени в картина която сте взели отнякъде нищо не променя, вие сте я сложили тук за да бъде четена. Не знам какво въздействие очаквате от това, но подобни вулгарни изрази са предназначени за обида, не за убеждаване на околните.

Линк към коментар
Share on other sites

Чувството за хумор е кът....Извинявам се,ако някой го възприема като Диан.За мен реалността винаги е била тежичка и съм се спасявала с книгите,театъра и др.такива. :3d_018:А когато рисувах бях тотално аут ъф спейс.....

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Хумор може да се изрази и с псувни, така е, но това е хумора на определен кръг хора, също както месото е храна за определен кръг хора. Изкуството, или даже поставянето на текст или картина на станата която да бъде гледана от околните е като да предлагаш своята храна за мисли и чувства на околните, те докато не се разбрали каква е тя ще я погледнат, освен ако не са в обществените тоалетни и знаят какви послания висят там. Това не е справедливо, както и не е справедливо някой месеядец да бута месо в устата на физически вегетарианец. Знам че в България да кажеш че нещо не е справедливо (It is not fair) не означава много, тук това се смята за нормално, затова в България човек трудно запазва себеуважение ако остане за по-дълго, околните не му позволяват с държанието си към него. Такава е средата, месоядна и човекоядна в духовен план и затова са смешни илюзиите на физическите вегетарианци в България.

Не знам доколко познавате езика който сте използвали, силата на обидните изрази се разбира когато се живее в обществата които използват тези езици и те могат да бъдат възприети много по-обидно отколкото си мислите като чужденка. Това съм забелязал и по отношение на някои турски обидни изрази които се използват доста леко в България, не правете това и в Турция.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно - имам предвид за реакцията - по написаното разбирам, че и двамата, Диан и Мария, възприемат по един и същи начин реалността - тежичко!

Хайде аз съм вегетарианка сравнително от скоро, 5 години, но едната ми дъщеря е физическа вегетарианка, вече е на 15, нямаме проблем с "ужасната" българска действителност. Може би си зависи от човека, дали за него нещата ще са човекоядни или не.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен реалността винаги е била тежичка и съм се спасявала с книгите,театъра и др.такива. :3d_018:
Бягство (особено пък придружено и с псуване на реалността), което според Учителя Кришнамурти не води до Истината.;)
Линк към коментар
Share on other sites

" Картината "Оранжево, червено, жълто" (1961 г.) на американския абстрактен експресионист Марк Ротко постави нов рекорд за продажба на търг на творба от съвременното изкуство, предаде АФП. Тя беше продадена за 86,9 млн. долара от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк. "

http://bg.time.mk/re...b75c/index.html

Inatari, способна ли си да ми обясниш защо това платно е толкова скъпо?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Да се мерим кой е по-дърт вегетарианец ме кара да си припомня една смешка -

Едно детенце попитало баща си дали знае колко била дълга пастата за зъби.

Бащата отговорил, че не знае.

А детенцето отговорило: "ами от хола до кухнята и още малко".

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...