Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, аз съм Добро, аз съм Истина;

В изпълнение Волята на Бога, е силата на човешката душа

Беседа: Лама савахтани

Молитвен наряд за край: Заповедта на Учителя; Ихриш Бен Рут

"Или, Или, лама савахтани", т. е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? (Матей 27:46)

„Или, Или, лама савахтани?"– В тези думи Христос е вложил нещо посече от това, което е предадено в Евангелието. На български думата „Или" има съвсем друго значение – тя е съюзът или. Обаче, на староеврейски смисълът е друг. Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина.

~

Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата. – Кой ги осмисля? – Виделината. Значи, светлината изявява нещата, а виделината ги осмисля. В български език думата „виделина" заместват със „светлина". Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина. Например, намираш се на планината и отдалеч гледаш предметите. Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай. Ама тъмен ти бил светът! Сам по себе си, светът е красив. В твоя мозък има нещо, поради което не схващаш ясно нещата. Щом се приближиш към тях, те изпъкват в своята яснота.

И тъй, когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката любов; когато изгуби човешката любов, придобива Божията Любов. Човешката любов е светлина, а Божията – виделина. Значи, човек създава светлината, а Бог – виделината. Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина. Това психологически е вярно. Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране. Казват за някой момък, че се влюбил, че изявява чувствата си. Какво нещо е влюбването? – Запалил се. – Що е запалването? – Гори някой. – Що е горенето? Това са идеи, които търпят изменения.

Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно или ябълчната семка в земята. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условия на семето да израсте, ти никога не би разбрал съдържанието, което се крие в него. Също така не би разбрал смисъла и на думите, ако не им дадеш условие да израстат и да дадат плод. Обаче, има хора, които разбират смисъла на нещата. Как ще познаеш човешката любов? – Виж, какво прави влюбеният. Той започва да обръща голямо внимание на външността си: облича се добре, приглажда косата си, туря си хубава връзка, постоянно се оглежда в огледалото и казва: Любов имам аз! Прав е той. Лицето му е бодро, свежо – отдалеч свети. И това не е лошо, светлина има човекът. Но тази светлина скоро изгасва. Тя се явява бързо и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам, колко скоро се изменят човешките чувства?

~

Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е Божията Любов. Тя се отличава от човешката любов по това, че е абсолютно безкористна. Ако търсите користолюбие, ще го намерите в човешката любов. Тя използва всичко за себе си. Отглеждаш кокошки, патици, овце, свине – всичко за себе си; отглеждаш плодове, пак за себе си. Обаче, човешката любов има условия да се развива. След всичко това, вие се питате, защо човек страда толкова. – Как да не страдате, когато в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а тя – своя мъж. Родителите използват децата си, а те – родителите си; възлюбеният използва своята възлюбена, а тя – него; учителите използват своите ученици, а те – учителите си. Навсякъде виждаме използване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот.

Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо. – Този организъм подобен ли е на нашия? – Подобен, но несравнено по-хармоничен и по-добре устроен от нашия. Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека. Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът. – Не отричам, че ги знаете, но не знаете, как да ги приложите в живота. Отчасти, хората знаят, как да прилагат правата линия. Те са турили по една ос в колелата и върху тази права линия се движат. Отчасти, те прилагат и плоскостта. Турят една дъска върху плоскостта, впрегнат два коня, хванат юздите им и казват: Ето едно движение в квадрат. Значи, първото движение е в права линия – праволинейно движение на колелата. Второто движение е на конете, които вървят напред и движат колата. Сега, от вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос; вие сами ще го разрешите.

~

Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие.

~

Христос се обърна към Бога с думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" С тези думи Христос показа на хората, че при известни случаи, Бог може да ги изостави. – Кога именно? – Когато те забравят Неговия език. Ако посети всички вярващи, не зная, колко от тях разбират езика на Бога и го прилагат. Все ще се намерят такива хора, но са малко. Ако днес Христос посети всички християнски църкви, да чуе, как се проповядва Словото, ще се обърка от тълкуванията на видните проповедници. Всеки тълкува Словото по свой начин. Виден проповедник се качва на амвона и започва с думите: „Или, Или, лама савахтани?" – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" След това продължава да тълкува, защо Христос се обърнал към Бога с тези думи. Като свърши проповедта си, проповедникът пита слушателите си: Добре ли говорих? – Отлично, с голяма последователност. Пък езикът ти беше точен, ясен. Като слуша това, Христос казва: Тези хора говорят добре, но постъпват зле. Ние говорим просто, скромно, по прилагаме истината. От евангелската църква Христос отива в православната. Там, скрит в един ъгъл, Той слуша, какво се говори. От олтара излиза владиката, с мантия, със златна корона на главата и със скиптър в ръка и започва да чете: „Или, Или, лама савахтани?" Знаете ли, братя християни, колко е страдал Христос, за да изрече тези думи? И продължава да развива своята проповед. Слушателите му си казват: Наистина, пострада Христос, но ти се ползваш от Неговите страдания. Ти наметна мантията, тури короната на главата си и взе патерица в ръка. Външен блясък – външна светлина. Опитайте се да кажете днес истината на някого! Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си.

~

Кога човек се изказва бурно? – Когато иска да убеди някого в нещо. Кога човек се изказва тихо, спокойно? – Когато това, което иска да каже, е много хубаво. Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно, тихият глас на природата представя външна проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете, какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината. Ще кажете, че това са фигури на речта. Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език, мъчно може да се предаде говорът на светлината.

~

...когато Бог е с тебе, Той ще те научи на едно изкуство. Излезе ли от тебе Бог, всички изкуства, всички знания ще те напуснат. Като ви казвам, че трябва да научите някое изкуство, това значи, че Бог трябва да влезе във вашата душа и да ви научи да работите. Знаете ли, колко време е работил Господ, за да създаде едно изкуство? Ти казваш: Аз зная всичко. Знаете ли, колко време е употребил Бог за създаването на този свят?

~

Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако никой човек не те обича, поне Бог те обича. Не пълнете ума си с отрицателни мисли. Не е вярно, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите още много, които ви обичат, които ви изпращат своите красиви мисли и чувства. И вие имате красиви мисли и чувства, но колко от тях сте приложили? Дойде някой и ми казва, какво мисли да прави, Хубави неща е намислил, но минават години, и той нищо не е приложил. Ще се извинява, че се явили препятствия в живота му. Не, приятелю, с твоята гранитна и желязна воля, ти сам си препятстваш. А това е волята на насилието, което всичко разрушава. Ще работиш, да придобиеш диамантена воля. Тогава няма да се намери сила, която да ти препятства. И като вложиш любов в тачи воля, каквото намислиш да направиш, ще успееш. Чрез любовта всичко се постига.

Казваш: Какво да правя, като не ме разбират хората? – Какво да кажа аз? Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да ме разбирате! Обаче, аз търся причината на вашето неразбиране. Слизам долу, до вас, и още по-дочу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня. И вие правете същото. Не питайте, защо хората не ви разбират, но търсете причината за това и, като я камерите, турете я настрана. Всички трябва да извикате „Или, Или". Ще кажете, че много пъти сте викали „Боже мой, Боже мой!" Много пъти сте викали, но не като Христа. Един път извикайте, но както Христос е извикал. Само тогава ще разрешите всички въпроси. Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската. – Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка. Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел. Направил точно изчисление и, след 20 минути, мостът бил готов. Така и вие ще извикате „Или, Или" и ще разрешите важния въпрос.

~

Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. Докато сърцето ви е нечисто, Любовта не може да ви посети. Колкото и да викате към Бога, Той ще ви каже: Едно място има за мене – чистото човешко сърце. Очистете сърцето си, и аз ще ви посетя. Щом Бог ви посети, вие ще изпитате широка, безкористна любов към всичко живо в света.

~

„Или, Или, лама савахтани?" Де е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз поставам въпроса рязко: Можете ли в името на вашия Господ да вдигнете пълната чаша до устата си и да я върнете назад? Какво направи Христос, когато Му дадоха да пие? Пи ли Той от него? Какво Му дадоха да пие? – Оцет, смесен с жлъчка. Поднесоха чашата до устата Му, но Той не пи от нея. Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него. Христос изрече още много думи, но и аз не смея да ги кажа. – Кажи ги. – Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча. Ще вдигна чашата и ще я върна назад. Тогава Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си, когато Божията Любов ви посети, и възкръснете, тогава само ще разберете, какво е казал Христос. Внесете чистотата в себе си, и любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Исус, и какво – Христос. На второто пришествие Христос ще произнесе същите думи. Тогава мъртвите ще излязат от гробовете си. Когато Христос извика на кръста „Или, Или", веднага Му отговориха: Свърши се! Всички Го познаха.

~

Бъдете смели да изповядвате убежденията си. Казвате: Да не съблазним този, онзи. Разумният никого не съблазнява. Като се движа между вас, вие си казвате: Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш! – Аз изнасям истината. Тя иде от Бога. Какво съм аз? – Голям извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е. Всеки слънчев лъч, който ти уловиш, е специално за тебе. Веднъж лъчът паднал на тебе, никой не може да ти го вземе. Той е паднал специално за тебе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади.

~

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората, разбрах, какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми. Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мене, и аз в Теб.

Желая и вие да викате Господа, но да знаете, че Той не ви е оставил. Привидно може да чувствате, че ви е оставил, но това е илюзия. Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, някоя човешка душа да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е Той! Положете се на Него. Живейте за Неговата Любов. Работете за Неговата Мъдрост, за Неговата Истина, за Неговата Правда и Доброта. Само така ще опитате пълнотата на Неговата Любов, и Неговата верност ще ви се изяви.

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Такова нещо е Божията Любов. Тя се отличава от човешката любов по това, че е абсолютно безкористна. Ако търсите користолюбие, ще го намерите в човешката любов. Тя използва всичко за себе си. Обаче, човешката любов има условия да се развива.

Преди няколко годни пред мен доста сериозно стоеше въпрос:

- Ако аз обичам безусловно, а близък човек ме обича условно и по човешки - както е описал Учителя, то какво да е моето отношение, как да запазя качеството на моята любов без да се опитвам да променям любовта на другия. Честно казано, изглеждаше ми невъзможно. Или цената на това запазване беше отдалечаване разрушаване на отношенията. Все пак реших да опитам ... и се получи.

Отначало има изненада, после недоволство, опит да бъда вкарана в системата на взаимните очаквания и манпулации, после леко охлаждане на отношението от другата страна. Тогава се наложи с думи кратки и простички да обясня позицията си и да изчакам търпеливо да я асимилират. После настъпи това облекчение, което не вярвах, че някога ще постигна. Усетиха, че липсата на някакви очаквания и съответно изисквания, критика, неодобрение, разочарование от моя страна напълно компенсира отказа ми да спазвам техните очаквания и да се съобразявам с оценките, претенциите, критиките. Последните просто не ги отразявах. Те си бяха проблем на хората, които ги носеха, не мой.

С безкористното отношение и любов се свиква лесно - то носи усещане за свобода, лекота, сила, светлина. Сао има две условия - едното е любовта ни наистина да бъде безкористна, а не само на думи. И второто - да имаме достатъчно търпение и вяра, че близките ни ще свикнат с него.

Внесете чистотата в себе си, и любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви.
Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата, прекрасна е, особено впечатление ми направи разясняването на думите, как с привидно еднакво значение произвеждат различна вибрация вътре в нас...

Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата. – Кой ги осмисля? – Виделината. Значи, светлината изявява нещата, а виделината ги осмисля. В български език думата „виделина" заместват със „светлина". Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина. Например, намираш се на планината и отдалеч гледаш предметите. Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай. Ама тъмен ти бил светът! Сам по себе си, светът е красив. В твоя мозък има нещо, поради което не схващаш ясно нещата. Щом се приближиш към тях, те изпъкват в своята яснота...

...В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват....

Защо белият цвят е невидим? Защо нещата се губят? Ако движа пръста си пред вас бавно, вие ще го виждате. Колкото по-бързо го движа, толкова по-мъчно го виждате, Най-после, бързината на движението става толкова голяма, че вие изгубвате пръста от очите си. Значи, човек не вижда само онези предмети, които се движат с голяма бързина. Очите не могат да схванат тази бързина. В този смисъл, когато се казва, че нещо изчезнало, това говори за голямата бързина, с която се движи. Значи, изчезването на телата има отношение към закона на движението. Следователно, ако вашите идеи и чувства вървят по възходящ път, те се движат с неимоверна бързина, поради което изчезват. Същото се отнася и за онези идеи и чувства, които вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т. е. изчезват от ума и сърцето на човека. Има случаи, когато видни професори загубват своите мисли. За тях се казва, че паметта им отслабнала. – Кога отслабва паметта? Според мене, когато паметта на човека отслабва, това се дължи на сгъстената материя, в която той попада. Гъстата материя прави човека материалист – повече егоист, отколкото идеалист. Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. Затова вие си служете с по-евтини методи.

И тъй, за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта. Ще кажете, че и вие разбирате това, но не е дошло още време за любовта. – Ето една крива идея! – Не е дошло време за любовта!–Какъв е вашият стремеж? Какво търсите вие в живота си? Не търсите ли щастието? Не се ли стремите към здраве, към живот? Всички хора се стремят към великото, незнайното, т. е. към Божественото. Не е важно, как те схващат своя стремеж. За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. Никакво съмнение не се позволява. Човек може да се съмнява отвън, но не и вътрешно. В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение. Впрочем, това зависи от разбирането на човека. В разбирането има степени на градация. Що е истина? За да разберете, дали една дума съдържа в себе си истината, трябва да проверите, доколко тя е музикална, доколко е пластична. Изпейте думата „истина", да видите, доколко се подава на модулация, дали е огъваема, или не.

Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. Като проповядвам, аз поглеждам ту на една, ту на друга страна. Мнозина се запитват, защо ги гледам. Значи, те се съмняват, търсят нещо користолюбиво в мене. Много естествено, като говоря на хората, все ще погледна към някого.

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората, разбрах, какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми. Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мене, и аз в Теб. Желая и вие да викате Господа, но да знаете, че Той не ви е оставил. Привидно може да чувствате, че ви е оставил, но това е илюзия. Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, някоя човешка душа да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е Той! Положете се на Него. Живейте за Неговата Любов. Работете за Неговата Мъдрост, за Неговата Истина, за Неговата Правда и Доброта. Само така ще опитате пълнотата на Неговата Любов, и Неговата верност ще ви се изяви.

Беседа от Учителя, държана на 26 ноември, 1922 г. София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много голям заряд носи днешната неделна беседа.Благодаря на всички, които споделиха мисли от беседата преди мене.

Ето някои мисли ,които ме впечатлиха.

Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства.

*****

Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо.

*****

Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът. – Не отричам, че ги знаете, но не знаете, как да ги приложите в живота. Отчасти, хората знаят, как да прилагат правата линия. Те са турили по една ос в колелата и върху тази права линия се движат. Отчасти, те прилагат и плоскостта. Турят една дъска върху плоскостта, впрегнат два коня, хванат юздите им и казват: Ето едно движение в квадрат. Значи, първото движение е в права линия – праволинейно движение на колелата. Второто движение е на конете, които вървят напред и движат колата. Сега, от вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос; вие сами ще го разрешите.

*****

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Кой не е казвал така при известна мъчнотия? И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: „Боже мой, защо си ме оставил?" Всеки е казвал тези думи. Ще кажете, че сте подобни на Христа. Не, има голяма разлика. Има нещо общо между всички хора, а именно: всички дишат, всички имат дробове. Въпреки това, хората се различават и в дишането: всички не дишат еднакво, всички не дишат един и същ въздух. Какъв въздух дишат онези, които по цели дни прекарват по кафенетата, дето всички пушат и пият? Какво ще занесат тези хора на своята жена и деца? – Дим, пушек – нищо повече. И това са все видни господа. Те решават важни въпроси в пушека, в дима на цигарите. Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша. Ако ме сравните с един от господата в кафенетата, ще намерите ли разлика? Ще намерите, разбира се. Аз съм весел, бодър, с бистър ум, животът има смисъл за мене. Онзи от кафенето ще каже: Има една особена философия, която разрешава всички въпроси. Каква е тази философия? – Философия на дима. – Димът ще се махне. – Как? – Чрез вентилатори. – Не, приятелю, вентилаторите не спасяват положението. Де е писано, че къщите трябва да имат вентилатори? Природата учи човека, как и къде да диша. Какъв въздух е нужен на човека? – Планински. Природата е създала планините, и хората трябва да ги използват. Казваш: И аз съм чел Библията. – Чел си я, но в кафенетата. Аз съм чел Библията на Витоша. Ти имаш разбиране за Библията на дима, а аз имам разбиране за Библията на чистия планински въздух, на белия сняг. Ние взимаме снега като символ на чистотата, на белия цвят. – Ама снегът се топи. – Снегът се топи, но белият цвят не се топи.

*****

И тъй, за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта.

*****

Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си.

*****

Ще приведа един пример за човек със силна воля. Той минава край една кръчма, и кръчмарят го вика: Влез вътре, да се почерпим по една чаша. Влиза вътре, сяда пред масата и казва на кръчмаря: Налей една чаша вино. Вдига чашата, поднася я към устата си и тихо си казва: Слушай, приятелю, досега аз ги се подчинявах, но отсега нататък, ти ще ми се подчиняваш. Ако искаш, свободен си да пиеш, но аз няма да пия. Ще платя за тебе, а ти ще пиеш. Така се разговаря той с приятеля си, който е в него, който го заставя да пие. След това плаща на кръчмаря, излива чашата с вино на земята и си отива у дома. Да пиеш цели 20 години, и в един момент да се откажеш от виното, това значи силна воля. Този е начинът, по който всеки може да работи. Човек има в себе си добри и лоши навици, наследени от ред поколения. С волята си той може да развива добрите си навици, а лошите да корени. – Имам един лош навик, обичам да пия. – Това е привилегия за тебе. Даден ти е случай да приложиш волята си. Напълни чашата с вино и кажи: Аз съм човек с диамантена воля. Същевременно съм безкористен. Мога да пълня чашите, но не и да ги празня. След това, кажи на кръчмаря: Сбогом, приятелю, плащам за чашата вино и я оставям на онзи, който не се е отказал да я изпразва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си.

за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта.

Не би могло да се каже по-ясно и по-точно. И колко съвсем на място и навреме звучи днес - 2012 година.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×