Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Свобода и Сигурност

Recommended Posts

Guest Христо

Свободата и сигурността в човешките общества - говоря свобода в смисъл на позволено, забранено; сигурност - мерки за защита от престъпност, военна чуждестранна агресия. Докъде мислите, че трябва да се простират мерките за сигурност ? Естествено, че най - важни са възпитанието в семейството, в училище, това което се внушава в медиите. Но върху престъпността оказва влияние и правораздаването. Какво мислите за повече полиция, много камери и подкожни чипове за проследяване с цел повече сигурност за вас и вашите деца? Повече свобода, или повече сигурност ? Май засега няма как тези две неща да са напълно еднакви като количество.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурността е илюзия. Освен сигурността в духа. Повечето полиция и повечето власт на полицията? А полицията кой ще контролира? Повече камери – това е донякъде приемливо. Чиповете за проследяване са лудост, а не мярка за сигурност. С чиповете някой ще получи власт на която няма право.

Аз предпочитам свободата пред сигурността. Нямам нужда от свръхмерки за охрана на сигурността ми, които реално са за сметка на свободата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Повечето полиция и повечето власт на полицията? А полицията кой ще контролира?
Защо повече власт? Тя властта може да е същата, но полицаите повече на повече места (може да са цивилни и сливащи се с околните).

Чиповете за проследяване са лудост, а не мярка за сигурност. С чиповете някой ще получи власт на която няма право.

А ако чиповете се слагат само на лица до 18г. ( по желание на родителите), и ако е възможно само родителите да имат информация къде се намират децата им, това май ще е по - приемливо. Макар че, едва ли децата ще искат родителите им винаги да могат да проверят къде се намират те (от друга страна децата няма да могат да лъжат къде са били, за тях ще има по - голяма сигурност, отколкото ако са без чипове).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че тази конспиративна теория няма да се осъществи :).Бъдещето дори го виждам съвсем друго ,без полиция ,съдилища ,военни ,без валута макар и за моментът това да е най удачната система ,макар и за по далечно бъдеще е добре да се мисли в тази насока .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За камерите и контрола-те са необходими за незрелите общества/съзнания, както за децата е необходимо ясното, строго родителско НЕ, докато детето само не започне да се контролира и да носи отговорност за себе си, за живота си и околните дори...

Одобрявам камерите и то да ги има и при полицаите, защото и при тях има нужда от съзнателно израстване... Изобщо във всяка професия е добре да има ясни и точни правила, като има свобода за творчество, експерименти...

А ако съм чиста пред собствената си съвест, то и сто камери да има едва ли ще ми пречат... Все пак пред Бога всички даваме отчет и само там има справедливост. Човешкия свят е свят на условности...

П.П. Нещо важно пропуснах-всеки от нас трябва да проумее, че работата, поста, който заема не са му дадени за проява на лични чувства, и не да злоупотребява с тях, а да се научи да служи, да израства... да си върши добре работата, заради самия себе си, защото живота доказва, че каквото и да правим, правим го на себе си...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен ми е все едно дали ме вижда или следи някой - просто нямам какво да крия. :feel happy:

Това с чиповете ще стане безсмислено - след време всички ние ще се усещаме един друг и ще знаем винаги кой къде е, какво прави, какво мисли ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Може би камерите, трябва да ги има и при полицаите, както е писано по - горе.

Един украински криминалист бил осъден за 36 убийства (твърдял, че е извършил около 100).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободата също е илюзия.

Като дете, всеки си мисли че като порасне ще е свободен да прави каквото си иска. Когато порасне разбира, че е още по-трудно да е свободен.

Човек, който възроптава срещу правилата и реши да ги наруши, скоро разбира, че не е свободен, било то защото е ограничен от трудностите с които се справя, като е извън обществото било то защото се оказва в затвора, заради последствията.

Човек може да реши, че може да яде всичко, да пуши, да пие, да води безразборен сексуален живот, да не се съобразява с никакви писани или неписани правила и изведнъж разни болести го ограничават. Ако иде в гората, там ще се му се наложи да се съобразява с природните дадености, в пустинята също.

Свободата е състояние на духа да се чувства комфортно с или без правилата, с или без сигурност. В крайна сметка правилата могат да се променят, сигурността е непостоянна. Как човек да бъде независим от всичко това? Като намери своя вътрешен баланс при всякакви обстоятелства. Това включва да приеме, че навсякъде ще има някакви правила от които да е зависим и че никъде няма да се чувства в абсолютна безопасност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свободата и сигурността в човешките общества - говоря свобода в смисъл на позволено, забранено; сигурност - мерки за защита от престъпност, военна чуждестранна агресия. Докъде мислите, че трябва да се простират мерките за сигурност ? Естествено, че най - важни са възпитанието в семейството, в училище, това което се внушава в медиите. Но върху престъпността оказва влияние и правораздаването. Какво мислите за повече полиция, много камери и подкожни чипове за проследяване с цел повече сигурност за вас и вашите деца? Повече свобода, или повече сигурност ? Май засега няма как тези две неща да са напълно еднакви като количество.

Значи въпроса е не какво са свободата и сигурността ,а как да ги наложим в обществените отношения .Чрез полиция , камери , чипове можем да увеличим доста сигурността .Ала ще платим с живота си .С начина си на живот .Сигурно сте от новите , не живели в почти абсолютната осигуреност на социализма .Тогава бях и  свободен ,в разрешените граници разбира се..

.Моя опит потвърждава философското твърдение че свободата и сигурността  са вътрешно усещане .И не можем механично да ги пренесем в обществения живот .Това което можем е да подредим собствения си живот по правилата на най висшата разумност до която  сме стигнали .Някъде прочетох следното :Когато човек влезе във волята Божия  и започне да живее по нея .Когато човек изпълнява с усърдие това което му е определено и на практика най добро за него .Когато започне да изпълнява съдбата си .Тогава вратите пред него се отварят ,и получава всички улеснения за изпълнение на задачите  .Тогава е осигурен в свободата да върши необходимото .

Хубаво е да се правят опити в тази посока .Времето е малко .И това не е фанатизъм ,разумност е

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В името на сигурността всеки ще пожертва свободата.

Визирах всеки един роб.

 

Най-взаимоизключващите се фрази на този свят - свободата срещу сигурността.

Готова съм още утре да умра, ако има цел и надежда за свобода, отколкото да чакам прилагателни за нея. Отколкото да чакам страхливци, които се плюнчат на тема свобода и бягат в убежището на "духовното."

И толкова много страхливци наоколо, че чак срам да те хване. 

Смъртта е без значение, важно е да си жив, когато умираш и осъзнат, не сенилен старец. 

Май това малко хора го разбират - непоносимо е да си възрастен, сенилен старец и наоколо да се радват и да живеят в мита, че леглото е твое убежище. Не, не е.

 

Твое убежище е само, ако е животът е бил убежище, не бягство, тогава си отиваш без капка съжаление. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И толкова много страхливци наоколо, че чак срам да те хване.--------------Тук , под страхливци , разбирам користни хора .Тез , които ги е страх да не нарушат , илюзорното си топло местенце .А във физическия свят няма такова , което да съществува извън малкото му определена време .

Сигурността е илюзия .Като се нахраниш , може да бъдеш сигурен че си сит ,. Само толкова . До кога , не си сигурен .

А свободата е реалност . Бебето не е свободно да тича със спринтьорите .Но е свободно да расте и ако може да стане  спринтьор .

Всеки има някаква свобода , която може да използва разумно . Само толкова .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кои сме ние да лепим етикети на хората??? Кой от нас не е изпитвал никога страх? Та без това чувство нямаше да има смели хора... И ако някой не може да го преодолее, то нима той не заслужава да бъде обичан? От мерките, с които мерим свободата и сигурността зависят и какви ще бъдат те и какви ще СМЕ  ние. 

Външната свобода се жертва в името на външната сигурност.

 

Ала вътрешната сигурност е немислима без вътрешната свобода!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, свободата и сигурността са едно и също нещо. Най-малкото и двете са следствие от познаването на истината. Сигурност може да имаме само познавайки вечните и неизменни основи на битието. В света на промените няма сигурност, няма и свобода. Утре планетата може да я няма и какво ще остане от разбиранията ни за свобода и сигурност? Ще остане само нашия дух с елементите непреходно знание, което е успял да събере. Човек може да бъде заблуждаван, лъган, да му случат хиляди случайни и неслучайни нещастия, но зад всичко това съществува определен ред, който може да бъде опознат от нас. Всичко си има своето значение, което рядко разбираме напълно и вярно. Различавайки преходното от непреходното ние можем да построим за духа си дом, който ще надживее смъртта на планетата и няма да умре с нея. Но какво ако съзнанието не може да надскочи Земята? Тогава и свободата, и сигурността ни ще бъдат ограничени от земното и няма да имаме с какво да живеем в надземните сфери.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, свободата и сигурността са едно и също нещо. Най-малкото и двете са следствие от познаването на истината. .......

 

Надявам се сам съзнаваш какви проекции правиш?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не забелязвам никакви проекции. А все някой трябва да познава истината, нали така? Защо пък да не съм аз?

 

Не, всъщност не се чувствам достатъчно свободен, нито достатъчно сигурен. Процесът на опознаване на истината е безкраен, но да, считам, че съм постигнал някакво частично нейно познаване - само на една мъничка част. Това обаче съвсем не ми е достатъчно. Наречи го духовна алчност ако желаеш.

 

Всеки има някакви духовни натрупвания. Все пак духът не е от вчера и ние сме резултат от милиарди години еволюция. Времето разбира се губи своето значение пред вечността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×