jul Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Здравейте, вдъхновена от забавния прочит на темата за дядо Коледа и лъжата, реших да пусна тема, в която да анализираме лъжата в отношенията родители-деца малко по-обстойно. Аз искрено обичам моите родители и нося в сърцето си дълбока благодарност към тях. Това разбира се, не се явява пречка за мен да завъртя часовника назад и да анализирам себе си, своя начин на възприятие, чрез спомени, различни случки, реакции, впечатления и да се докосна до всички онези фини пластове, които съм прилепнала вследствие на възпитанието, да разнищя невидимите нишки, които са оплели във въображението ми една дреха, която не е по моя размер, цвят и вкус. Това ни прави по-съзнателни към самите нас. Затова тук, подобно на любимия Екзюпери, се обръщам директно към детето, което носи всеки от нас, започвайки с първо лице единствено число. Аз имам различни примери, повечето от които са доста забавни и вследствие на лъжа (страх на майка ми да ми каже истината) съм попадала в комични ситуации. Показват носле и такива, които са довели до дадено изкривяване в мен самата. Не виня родителите си, защото всеки от тях е сторил на доброто, според своето съзнание. Все пак Истината ни прави свободни! Позовавайки се на нея, нека всеки сподели своя опит! Слънчева, Розалина, veselinvalchev1981 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Хм, а аз си мисля, че малко подценяваме децата А бе само аз ли усещах, когато родителите не желаеха да ми обяснят нещо, както си е?! Може би съм се паднала в семейство на особено некадърни лъжци Сега съвсем сериозно - нямам никакви спомени за лъжа от страна на родителите ми; случвало се е понякога, когато задам някакъв въпрос, да има отбягване на отговор, хъмкане, мънкане и т.н. или отговор, който обаче си личеше (за мен поне) от километър, че е камуфлажен. И аз съответно го пропусках покрай ушите си, въобще не съм го отразявала като полезна информация, така да се каже. Розалина и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Не си само ти, Дианче, всички деца са такива. Аз като второ и много кротко дете попадах на ситуации, където бяха забравили, че съм в стаята, или мислят, че не чувам, като съм се заиграла, та чувах разните коментари ... не че са били нещо особено. Това ми помогна да опозная възрастните отрано. За мен най-голям отпечатъкк имат лъжите, в които самите родители са вярвали и са ни ги насадили с вяра. Например, че жената трябва да е по-всеотдайна в семейството от мъжа. Че трябва обаче и да работи наравно с него. Че ако някой направи компромис с кариерата си, това трябва да е жената. Че грижата за малките бебета е предимно на жената. Това в новото поколение е преодоляно, ех, как се радвам! Ей такива разни. Изместих темата, но май не са ме лъгали много. Затова и не се сещам за съзнателни лъжи. За дядо Коледа явно съм разбрала неусетно, защото това не е произвело драма в детското ми сърчице. За щъркела никога не се е говорило, в детски години този въпрос май не ме вълнуваше. Тогава четях книги за мореплавания и геройства и други възвишени неща. Около 12 г. някак съм разбрала процеса, но не помня точно как. Подробностите - вероятно към седми клас, тогава станах и леля. Ех, ама че задръстени сме били нашето поколение ... и щастливи! Редактирано Януари 22, 2012 от късметче Слънчева, Донка, Розалина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Сериозна тема .Често се случва родителите да лъжат децата си ,съзнателно или не и после идва един момент ,в който казват ,че лъжата не е хубаво нещо и в детето на някакво ниво се появява противоречие ,в последствие и те като примерът на родителите си започват да послъгват .Родителите също така предават до голяма степен и своите лъжи ,в които вярват на децата си ,което си е и едно бреме и трябват години за да се изчисти това бреме .Но пък от друга страна с днешната заетост ,и това че майките трябва след една година да си търсят работа ,родителите нямат нужното време да обърнат нужното внимание на децата си ,което има своите плюсове и минуси . jul и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Януари 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 За мен най-голям отпечатък имат лъжите, в които самите родители са вярвали и са ни ги насадили с вяра. Късметче, чудесно си го формулирала. Бих искала да разнищим именно този аспект. Много от нашите изкривени модели спадат към едни несъзнателни проекции в нас от родителите ни, които изобщо не са и разбрали какво се случва. Забелязах, че впоследствие се появяват проблеми и действаме по схеми, които не извират от нашата душевност, а са насадени отвън, предимно когато се касае за страхове и определени негативни модели. Междудругото и аз подобно на Диана ще отбележа, че нямам особени спомени от съзнателна лъжа. Израснах щастливо и обичано дете. Моите родители, дори да са правили грешки, в мен не остана никаква горчилка, защото над всичко стои тяхната любов и подкрепа. Последните години се наблюдавам - себе си и тях и забелязах (често по един шокиращ начин в ситуации...), че предимно от майка ми съм поела много...много нейни модели - мисли...страхове, предимно страхове. На несъзнателно ниво, разбира се. Дадох си сметка, че от някои съм съумяла да се освободя през годините - тези които се осветлиха..добре. Те се бяха пренесли в отношенията ми с хората. Включвам и дадени физически проблеми, но те са в едно с емоционалните блокажи, както знаем. Много помага постепенното снемане на пластовете, забелязах, че то се случва, когато сме се отделили от дома и сме поели по своя път и при близък контакт, ги усещаме по-ярко. Миналото лято например, прекарах известно време в Испания. Прибрах се обновена. Когато се видях с родителите ми усетих как ме залива един песимизъм, как нещо започва да свива мечтите ми и да ме изпълва със страх и нерешителност - това няма отношение към тяхната любов. Това го усетих ярко, защото успях да установя, че не е мое, НО ПРЕДИ НЕ ВИНГИ СЪМ УСПЯВАЛА. Липсата на вяра ражда страха, страхът ражда лъжата, а децата идват с едно чисто съзнание, което като гъба попива....... Затова отворих темата. Всеки да се върне към детето, което е бил и да споделим кой какви лъжи е открил. Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Януари 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Аз ще започна с няколко: На 18г. реших по много спонтанен начин да стана вегетарианка, след един сън, който ме разтърси Майка ми го прие трудно, тя е чувствително и свръхгрижовно Раче а аз съм свободолюбив Лъв и през годините не ни е било лесно...Та тя трудно прие моя избор в началото. Лъжеше ме, че дадено ядене е вегетарианско, а вътре тайно била слагала смляно месо. Страхувала се е за мен. С годините се убеди, че имунитетът ми се подобри, че съм по-добре във всяко отношение. С годините спонтанно и тя стана вегетарианка. Интересното е, че тя винаги е била моят пръв опонент в промените и понеже явно сме "закачени" по особен начин, тя после се променяше с мен, но от самосебе си. А сега ще ви разкажа и една комична ситуация. Като всяко дете и аз бях попитала как се раждат децата Тя ми каза следното: един мъж и една жена се обичат и лягат да спят заедно. Аз и повярвах - за мен да спиш е да спиш! Сънуваш или не, но...спиш!, Т.е. сънят не го взех предвид, а в мен остана само впечатлението, че ти стига да си харесаш някой и ей така - идват децата, хахаха. Не ме питайте какъв страх брах по едно време като бях мъничка и си бях харесала едно момченце, хахахах. Може да съм била и леко "задръстена", но до 2кл. не знаех какво е това секс и пак така попаднах в много смешни ситуации... Това са сладки спомени. Има и други, но засега спирам с разказите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Аз бях разбит, когато разбрах, че майка ми ме е научила да ям месо, въпреки нежеланието ми. Бях в крехка възраст, когато не можех сам да се храня, а получавах по лъжичка от бурканче. Обяснявах на майка ми как трябва да ми дава от първото бурканче /което вероятно е било пюре моркови и ябълка/, а тя ме уверяваше, че наистина ми дава от него - но от време на време ми даваше и по лъжичка от някакво пюре, което миришеше на гнило и малко на лайна. Плюех го, обаче ме тровеше и ми беше много гадно. А бях абсолютно беззащитен. Днес за подобно поведение сигурно бих си запалил колата и отишъл на майна си райна. Ама тогава бях с друг тип кола. И борбата беше дълга, помня как много пъти й казвах и тя много пъти се съгласяваше, и пак ми буташе и пак плюех, а после ми беше гадно, глътвах по няколко лъжички от хубавото пюре, да ми се оправи вкуса... Усещах и като ядях от гнилото пюре, че после ставам агресивен, не можех да се контролирам, нещо усещах някаква първична животинска сила, кофти работа. И какво стана един ден? Тя ми даваше да ям само от гнилото пюре, а аз бях като наркоман - като не ядях от него и се озлобявах и почвах да буйствам, за да си получа лъжичката с гнили лайна. Е... и тогава... аз престанах да приемам майка ми като чист човек. А лъжата стана мой добър приятел. Интересно ми беше като я чуех да ми казва, че тя правела за мен всичко, пък аз съм я лъжел. Признавам - можех и повече да я лъжа. За което съжалявам. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Пост Скриптум към горното мнение: Това е един от първите ми детски спомени, предполагам, че съм бил на по-малко от две години. Не съм можел да говоря, но имам абсолютен ясен и чист спомен за разговорите с майка ми. Наистина майка ми по-късно потвърди, че съм се дърпал и даже се изненада как правилно съм предположил, че ми е криела бурканчетата, за да не виждам от къде ми дава да ям и понеже не съм искал да ям от гнилите лайна, се изхитрила... като ги пресипвала в бурканче от ябълко-морковено пюре... ... Аз си спомних как я карах да ми показва бурканчетата и си спомням как имах съмнения относно някои хапки - общо взето - тя сподели, че голям зор видяла. ... Не предполагах, че може да е толкова коварен един човек - и то собственият ти родител, при когото сам си пожелал да се родиш. ... Затова - ако един ден детето ми каже - искам да ям пясък от Луната - ще му купя багерче, ще го натоваря на една совалка и да ходи да си рови пясък и да си яде на воля... ... Родителите са тези, които имат да се учат от децата си. Децата си идват готови научени. Има един момент в крехка възраст, когато някои деца си мислят, че са център на вселената, ама бързо идват на себе си. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) То човек какво иска и какво става, са различни неща. Едно време бях много добър по химия, но недостатъчно добър, че да отида на Международна олимпиада по химия. Топ20 в България. Тогава приемаха 140 човека в Софийския Университет по специалност Химия. В един момент се стигна до кандидатстване и майка ми подаде документите, че била голяма дандания, пък аз да съм си учел. Какво беше учудването ми, когато ми сподели след изпитите, че била променила реда на желанията ми и вместо химия бях приет психология. Стоях и мигах. Мен ме интересуваше единствено химията. С химия бях прекарал последните години от живота си. Имах си малка лаборатория, ходех в Станцията на младите техници - въобще един млад химик. Бях кандидатствал в Лесотехническия ветеринарна медицина, колкото да има нещо сигурно, ако не успея да вляза химия в Софийския университет /това според твърдението на майка ми, че това било изпит, а не олимпиада и можело да има изненади, та да съм бил подсигурен/, та като се оказа, че майка ми е сложила химията на трето място. На първо и второ място бяха психология и философия, а тогава психологията можеше да се кандидатства и с английски. Това все бяха разни желания на майка ми, то дори и на уроци по биология ходех по нейно желание, въпреки че това си ми беше почти омразен предмет. Никога дори не бях ходил на олимпиада по биология. А доста пъти бях ходил по математика, примерно. И какви жертви от страна на майка ми да ми плаща уроците по биология ... и втълпяване на чувство за дълг /щото тя заделя от хапката си за тези уроци, които аз не желая/... ... Родители, недейте да всявате чувство на дълг и чувство на вина в децата си! Не ги карайте да правят неща, които самите те не желаят, защото един ден не само те, но и вие ще съжалявате за това, а часовникът няма как да се върне назад! Не се ограничавайте, за да им осигурите неща, които те не оценяват или не желаят. За да бъда приет химия аз нямах нужда от уроци. Дори един единствен. ... Забърканата каша лека по лека взе да се избистря. Сега работя в институт, който ми харесва. Ако бях завършил химия пак щях да работя в този институт, вероятно, само че в другото крило. ... Децата да си решават какъв живот искат да живеят. Ако искат да са учени, летец-изтребители или фотографи - прав им път! Редактирано Януари 22, 2012 от Емил от Льонеберя Донка, jul и Фам 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Януари 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) А бе само аз ли усещах, когато родителите не желаеха да ми обяснят нещо, както си е?! Може би съм се паднала в семейство на особено некадърни лъжци Да, децата усещат, права си. Но съм съгласна и с Късметче и Веско относно лъжите, внесени поради вяра. Да, те са несъзнателни, изобщо съм ДАЛЕЧ от идеята да виня за каквото и да било родителите си, но обичам да разнищвам нещата. Когато аз се освободя от нещо, което съм прилепнала от тях - за тях също е добро, така и те успяват да се огледат. Аз си спомням за един кратък разговор с родителите ми, когато почина дядо ми. Бях добро дете и обикновено се вслушвах в думите им, но това остави силен отпечатък, защото тогава разбрах, че те не виждат нещата. Попитах майка ми хората наистина ли умират и изчезват и тя започна с обичайните приказки за кръговрата на живота...аз не и повярвах, просто вътрешно знаех, че нещата не свършват по този начин, а ние просто не виждаме всичко... Спомням си как се возехме в колата и когато получих нейния заучен отговор, аз се нацупих и облегнах назад неразбрана, не можех да намеря думите, за да й споделя усещанията си. Редактирано Януари 22, 2012 от jul Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Виждам, че всички отговарят от позицията на деца , аз ще отговоря от позицията на родител. Като дете прекалено малко обръщах внимание на родителите си, които бяха твърде заети със себе си, така че и да са лъгали изобщо не съм им обърнала внимание. Но като родител мога да кажа: когато се стигне до лъжа към детето, често се прави с намерението, че се прави най- доброто за тях. И това е моментното състояние на родителя и вероятно е най- доброто, което може да направи. Другият вариант е от необходимост. Аз нямам за какво да лъжа децата си, отношенията ни са твърде приятелски, за да им спестявам или крия каквото и да е. Така се случи, обаче, една Нова година, в година на голяма криза, точно след празниците бяхме останали без пари и щем не щем , с много голямо чувство на вина помолих хлапетата да ни дадат сурвакарските си пари, които пазеха за разни си техни неща, за да можем да платим някои належащи сметки и да купим храна. Обещанието беше, че на първи заплати ще им ги върнем. Така станаха нещата, че не успяхме нито на първи, нито на втори, а те си ги помнеха и ни подпитваха постоянно. С времето нещата се размиха, обещахме им, че ще включим сумите към подаръците за рождените им дни, които са през лятото и ще получат по- големи и по- скъпи подаръци и то тези, които те искат. Те получиха желаните подаръци, не знам дали разбраха, че те не са толкова скъпи колкото "трябва" да бъдат, но знам, че ни хванаха лъжите Разбира се тези пари са им върнати многократно под всякакви форми, но те вероятно един ден ще го отчетат като лъжа хахахаха. По този повод, минавайки от другата страна човек започва да вижда нещата по съвсем различен начин. Редактирано Януари 23, 2012 от didi_ts Фам и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Така се сещам ,когато бях малък по празниците като ми даваха пари роднините ,как родителите ми ги взимаха като казваха тези пари не ти трябват ( разбирасе аз не бих постъпил като тях ако един ден стана родител ,все пак това ми е един урок ,как трябва правилно и разумно да се постъпи ,в случаят не по този начин ),но беше само една или две години така ,явно и на тях им е било трудно ,след това спряха да ми ги искат ,но не съм се чуствал много зле като се връщам назад ,малко кофти наистина ,но и не съм си ги и искал а и те на са ми обещавали нищо .Може би това чувство на вина е излишно ,и последвалите обещания от страна на родителите ,възможно е да се поискат и по друг начин и така да се провери дали са склони да дават . Редактирано Януари 23, 2012 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Не трябва да се взимаме много насериозно с ролите си в живота. Като бях студент, бях малък хулиган - бягах от лекции, не четях много редовно, но пък от друга страна по някои предмети бях преизпълнил плана и знаех повече от колегите. Като дойдеха заверки все се влачех при асистентите да оправяме отсъствия. Викаха ми - дано един ден да станеш асистент, да те видим тогава какво ще ги правиш студентите! Та горе-долу този един ден май дойде. Старая се да им вкарвам малко хаос в главите с неочаквани въпроси и научен драматизъм, но в същото време гледам каквото им кажа така да го обясня, че както съм го обяснил, така да го запомнят и запишат. Като видя, че вадят "умния" поглед, веднага започвам да обяснявам нещата надолу по редицата, докато той изчезне /хаха/. Ако се наложи, мога да им дам доста съвети, които много колеги с праволинейни разбирания за живота, биха им спестили. ... Не е важна буквата на закона. Важна е идеята. А на престарелите родители, които са влезли в роли на баби и дядовци и се опитват да застанат между родителите и децата им - бих могъл да кажа само едно - бегом! Имали са време да се правят на добри родители. Всяко нещо - с времето си. И никога твърде сериозно, че да не се чувстваме после прецакани, заради сериозността му. Така както един богат предприемач ако се взима много насериозно с богатството си, един ден, ако банкрутира, той ще го преживее много сериозно - това ще е цяла катастрофа за него... затова моята идея за света е - нищо да не взимаме прекалено насериозно и в същото време да си изпълняваме задълженията не по-зле от най-добрите в тази сфера. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 И още нещо. Аз пиша в тази тема от позицията на едно дете, а не на родител, понеже събитията в нашия илюзорен свят имат времево измерение. Ние първо сме еди какви си, после ставаме еди кои си. Не обратното. И за да разберем защо сме се превърнали в определен тип родител, трябва да се изследваме какъв тип дете сме били. Не мисля, че обратното би било възможно - понеже бихме били в бъдещето определен тип родител, да се реализираме години по-рано като определен тип дете. Всеки от нас хиляди пъти е бил и дете, и родител, и старец. Вероятността днес да започваме своята еволюция ми се струва малка. Но в този конкретен живот има епигенетични фактори, фактори на средата, които моделират нашето поведение в съзнателния ни живот /това е онзи 3%-ов живот, който живеем в състояние на будноост/ от първата ни глътка въздух. Тези фактори регулират генната ни експресия по уникален начин и ние се превръщаме в това, което сме. jul и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Не знам,това, че всички родители лъжат и по този начин "повреждат" децата си ... Аз например не мога да се оплача,че са ме лъгали. Това не означава, че съм имала идеални родители, напротив. И тогава и до скоро ми беше много тъжно, че те не ме подкрепяха и не ме хвалеха достатъчно (да не кажа никак - високи оценки, високо класиране на национални и подборни кръгове за международни олимпиади - всичко това като че ли беше съвсем естествено и в реда на нещата), не оценяваха моите успехи, напротив - всеки мой недостатък се преекспонираше и ми се даваше за пример някое съседско или на колеги дете, което в това отношение било много по-добре от мен (обикновено ставаше въпрос за по-оправно в живота, защото аз бях така по-тиха, замислена, наблюдателна, все четяща някоя книга). Също така са ме спирали да се занимавам с "по-несериозни" неща - например гледай си математиката, не ти трябва рисуване или дори спорт. Но никога не са ме манипулирали по начина, описан от Антон. Месото се ядеше задължително, продължавах да седя на масата, когато всички вече се бяха нахранили и преглъщах мъчително, но то си беше съвсем открито сервирано "за да съм здрава" Рисуването - как ще си изкарваш хляба после и точно теб ли ще приемат за тези 5 места от цяла България в Худ. академия? Всичко си беше в прав текст, без прилъгване, спекулиране и т.н. Не им идваше на ума, че може би мога да се реализирам например като някакъв архитект - строителен, интериорен, ландшафтен с тези мои математика и рисуване. Аз в 7 клас не бях чувала дори за ландшафтен архитект, а сега, след съвсем друго образование, работя почти същото Това са спънките и ограниченията, които съм имала от моите родители, но те не се връзват непременно с лъжа от тяхна страна. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Напълно възможно е мен моите родители да са ме лъгали и манипулирали от ... нямане накъде да увъртат и невъзможност да ме ограничават. Макар че за доста неща ми биха по една спирачка - 1. Бях си намерил кой да ме готви за влизане в НАТФИЗ актьорско майсторство, както и се бяхме договорили за заплащането - което аз щях да осигуря под формата на превод на една дебела книга, наречена "История на театралното изкуство". След като не получих зелена светлина, си казах - така и така съм много добър по химия, това ще бъде. Колебанието между химията и актьорското майсторство си бяха големи по едно време. Родителското тяло реши дилемата. 2. През годините бях повдигал нееднократно въпроса за вегетарианството, но неуспешно. 3. След първите месеци ветеринарна медицина бях решил, че по-скоро ще умра. Исках да кандидатствам химия и бях започнал тайно вечер да си чета отново от химията. Но родителското тяло не позволи. Нито едното, нито другото. 4. Бяха ме обявили, че съм бил техничар-инженерче без чувство за естетика, барем се откажа от фотографията. ... Наблюденията ми са следните /поне при моето родитеско тяло/ 1. Опитват се да ме спрат или ако може - въобще да не почвам дадена дейност Повечето младежи окапват още тук - родителите им втълпяват, че няма нужда да правят нещо. С други думи - дори не започват, а ако са започнали, то е в съвсем начална фаза. 2. Ако я започна, опитват се да ми втълпят, че не ми се отдава. Манипулация Това по-рядко ми се случваше, понеже родителите успяваха да ме откажат от моите желания. Но пък за важните неща отстоявах моите разбирания. 3. Ако манипулацията не работи, минават с лъжи. Лъжите бяха след години упоритост от моя страна - за да ме подкопаят отвътре. И най-интересно - когато манипулациите и лъжите не работят - минават в... 4. Нападение чрез заплахи. Тук е върхът на пирамидата. Най-рядко се случва да попаднете в такава ситуация, но пък е и най-кофти. ... Проста схема ... Но нека да отбележа, че съм им благодарен за положеното старание към мен и възпитаването ми с методите на отрицанието. Ако бяха използвали други методи, вероятно бих се подхлъзнал... и бих станал човек, който не бих желал да бъда. Благодаря на баща си и майка си за приноса в моя живот. Те изпълниха прекрасно техните роли. Аз ще си взема бележка от тяхното поведение и ще приложа друг модел. = Така че е напълно възможно вашите родители да не са ви лъгали като мене, защото просто вие сте слушали повече от мен и сте спирали още на първото стъпало - а понеже аз често си правех каквото знам, успях да продължа стъпалата до край /дали?/. Редактирано Януари 23, 2012 от Емил от Льонеберя jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 При възпитанието ми се радвам ,че ме бяха оставили доста свободен ,за което съм им благодарен ,патил и съм се учил от моята наивност главно .Рецептата за по добър родил според мен е да се вземат всички добри страни на оказаното върху нас възпитание и да заменим това ,което не ни е допадало от тяхна страна ,за пример могат да ни служат и други семейства .Разбирасе че няма нужда да се взимаме насериозно ,но човек има свойте отговорности ,носи отговорности и за своите решения или за невзети такива . jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Даааа, различни родители, различни деца ... А аз пък да ви кажа вече от позицията и на родител - определено не правя грешките, които съм забелязала в моите родители, но ... правя други, без да искам и, разбира се, с най-добри намерения Грешките ми светват, естествено, чак след време (иначе не бих ги правила). Които забележа, опитвам се да пооправя щетите, колкото мога. Обаче нали ви е ясно, че за някои грешки дори не се усещам. Добре, че децата ми са вече големички и сме свикнали да коментираме и обсъждаме нещата, та понякога самите те си казват, кое как го чувстват jul и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Януари 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Това, което ще наречем лъжа или принуждаване на детето да повярва в ограниченията, смазващата реалност на живота, химерата на мечтите, страха и слабостта - за мен е едно и също. Пак повтарям - не смятам, че обвиняването на родителите граничи с осъзнаване, защото когато даден проблем се "освети", той освобождава и двете страни. Един бистър анализ без горчива утайка ни помага да изградим по-съзнателна и искрена база във взаимоотношенията. А е възможно и друго: някое сърце да прочете себе си в тези редове. Много ви благодаря за споделеното. Редактирано Януари 23, 2012 от jul Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Много е трудно да отделиш това, което е твое, от това, което си залепил от родителите. ... Особено ако си бил послушно дете. ... Трябва да напиша книга - Деца, не бъдете послушни! jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 24, 2012 Доклад Share Добавено Януари 24, 2012 Правиш ли разлика между кротко и послушно дете? Мммм, не, не пиши такава книга; всяко генерализиране е манипулиращо по своята същност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 24, 2012 Доклад Share Добавено Януари 24, 2012 Тоест, ти видя манупулация в моята ненаписана книга? ... Мислех да опиша в нея, че хората трябва да разсъждават и да бъдат себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 24, 2012 Доклад Share Добавено Януари 24, 2012 Донякъде съм съгласен с Емил ,защото децата в по голяма или ако имат късмет и в по малка степен губят от съшноста си за да покрият изискванията на родителите ,да бъдат иделаните деца за тях . jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 24, 2012 Доклад Share Добавено Януари 24, 2012 Сигурно се е случвало да съм бил лъган от родителите си. Но изглежда съм забравил конкретните ситуации, защото нищо не изниква в съзнанието ми. Радвам се, че е така. Виж, ако ги помнех, това определено си мисля, че нямаше да е добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 24, 2012 Доклад Share Добавено Януари 24, 2012 Тоест, ти видя манупулация в моята ненаписана книга? ... Мислех да опиша в нея, че хората трябва да разсъждават и да бъдат себе си. Да, ако само това опишеш, ще е сравнително добре. Иначе казах, че всяко послание от типа: "Бъдете (всички) еди си какви!" е манипулиращо по своята същност. И абсолютно неправилно. Не можем и не бива/не е полезно всички да сме някакви. Дори и в последното ти изречение има противоречие в това "и" - нали ти е ясно, че някои хора, за да бъдат себе си, няма да разсъждават много-много, поне не толкова, колкото на теб ти се струва, че трябва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.