Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ivail

Прошката - магията за чистене на кармата

Recommended Posts

„...И прости ни дълговете, както

и ние прощаваме на нашите длъжници..."

Първо нека следните линове послужат за припомняне по темата, и особено 6-тия от който бих желал да продължа:

1.http://www.beinsadou...p?showtopic=210

2. http://www.beinsadou...?showtopic=1077

3. http://www.beinsadou...?showtopic=2415

4. http://www.beinsadou...showtopic=11247

5. http://www.beinsadou...?showtopic=3606

6. http://www.beinsadou...720

7. http://www.beinsadou...?showtopic=5046

„...И прости ни дълговете, както

и ние прощаваме на нашите длъжници..."

Матея 6, 12

Това е петата молба от молитвата Отче наш отнасяща се директно към нас – петата коренна раса, които сме в прехода към шестата. За този преход говорят всички велики учители и особено учителя Петър Дънов.

И забележете:

За важността на Прошката самия Христос ни обръща внимание, като веднага след „Отче наш“, Той ни дава ясно тълкование единствено именно за тази 5-та молба:

14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;

15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. „

Както сами се досещате „и вам ще прости Небесният ви Отец“, тук не става дума за това че някое формено същество ще ни каже „простено ти е“, а става дума за това че ние можем съзнателно-сърдечно, да определяме собственото си бъдеще, на база на преосмисляне на миналото.

Също така става дума за съзнателно манипулиране на причинно-следствения закон(карма) когато прощаваме истински.

Докато ние не си спомним и не простим всичко свързано с минали преживявания, ще ние доста трудно да стигнем до разбирането и истинското значение на думата Любов, а от чрез Нея и придобиването на по-дълбоки знания.

Без силите произтичащи от истинската прошка, които постоянно оздравяват целия социален живот, в нашата епоха фактически не е възможен никакъв жизнеспособен социален организъм. Защото всяка склонност към отмъстителност или злопаметство му влияят като силно действуваща отрова.

Проблемът за кармата е свързан с Аза индивидуална карма на човека от една страна, а от друга - карма, свързваща в продължение на цялото земно развитие един човек с друг, на отделния човешки Аз с кармически принадлежащата му социална общност.

Когато всеки от нас успее сърдечно да забрави, (освободил се от кармичния цикъл) – Прощава и да моли за Прошка, тогава за него почват да важат следните думи:

„Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си."

Иоан 15, 15

И така, според тези думи, главната разлика между „слугите" на Христос(Словото, Разума, Премъдростта) и Неговите „приятели" се състои в това, че първите се ръководят само от дадения им отвън „закон" и „заповед", докато отличителна черта на вторите е преди всичко знанието за това, което Самият Христос очаква от нас във всеки нов период на земното развитие, също и в нашето време.

Но това знание се дава чрез плавен преход, в зависимост от нашето усъвършенстване в Прощаването(преосмисляне на миналото), Искането на Прошка(за минало) и Неосъждане(за бъдеще, за да не зациклим в Искането).

Когато ние съзнателно почваме да упражняваме припомняне на случки (дори такива, които са ни неприятни), смело, с воля, и ги изживяваме още веднъж с цел да Простим или Молба да ни бъде простено, тогава ние наистина приключваме , късаме конеца на отделното кармично задължение.

Тук е много важно да отбележа, че това може да бъде насочено към биологично близки или далечни хора, както и към вече починали такива.

Като тук съвсем не забравям за нашето отношение към животните...

Според мен няма правила по кой начин на припомняне ще тръгнем, от детство на насам, от сега назад или по ниво на отпечатано впечатление в съзнанието ни. Важното е да желаем това.

Има още семейна, родова, .... , народна, .... и глобална Прошка, но нека за сега се съсредоточим в тази тема към индивидуалната такава.

Ако музикантите от даден оркестър не са се упражнявали индивидуално с години, няма как да постигнат нещо като колектив, дори и най-добрия диригент на вселената да дойде.

Разбира се с гореспоменато темата далеч не се изчерпва.

Боже дай ни сила да си Прощаваме!

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката е ароматът, който изпуска теменужката, когато я стъпчиш”- Марк Твен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако когато сте на 5-годишна възраст някое друго дете без причина ви замери с камъче и ви увреди необратимо едното ок, мислите ли, че бихте могли да му простите ? Все пак, осакатява ви за цял живот. Предполагам, че си зависи от конкретната пострадала душа. Представете си, че в следващите десетилетия се засичате чат пат с въпросния осакатител - всеки път това ще ви напомня, че на него дължите недъга си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човекът, който е станал жертва, не стигне до прошката, това как ще му върне окото? В случай, че не е простил на осакатителя си, то как ще се изрази това в неговото поведение по принцип - не само към осакатителя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако няма да отмъщава и обидата ще приема някакъв физически израз, може би трябва да извади окото на извършителя. Друга физическа изява би била още по - безсмислена. :3d_146: Или пък да му иска пари, но няма да има правно основание, а и морално май няма да има щото нали онзи ще е бил с акъл на дете.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да простиш - значи да забравиш! Докато помниш не си простил. За нашите човешки възможности е достатъчно да не се поддаваме на поривите за отмъщение. Не е важна конкретната ситуация - важно е как ние реагираме в конкретният случай! Да не забравяме, че когато си отидем от този свят ще ни съди собствената ни съвест, а тя съвеста не се интересува от това което сме сторили, а от мотива защо сме извършили въпросният акт!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да простиш - значи да забравиш! Докато помниш, не си простил.

...

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да простиш - значи да забравиш! Докато помниш не си простил. За нашите човешки възможности е достатъчно да не се поддаваме на поривите за отмъщение. Не е важна конкретната ситуация - важно е как ние реагираме в конкретният случай! Да не забравяме, че когато си отидем от този свят ще ни съди собствената ни съвест, а тя съвеста не се интересува от това което сме сторили, а от мотива защо сме извършили въпросният акт!!

Това за съжаление, е неразбиране на действието Прошка.

Нищо не се забравя, но е важно по нов начин да възприемем това минало събитие, да го преосмислим и да си признаем, че може би и ние имаме дял, в това да са ни го причинили.

Също има разлика, между прощаването и искането на прошка.

И може би най-важното е да се знае:

Ако имаш страх или неудобство да срещнеш този, на когото си мислиш че си простил - значи въобще не си простил.

Отче наш... е малко по-различна, за вътрешния кръг - доказаните морално:

„...И прости ни дълговете, както

и ние сме простили на нашите длъжници..."

За това молитвата е на две места, но невежеството на вековете е изгубило тази малка граматическа особеност в превода на едното място. Защото истинския християнин няма нужда да прощава, просто защото не осъжда никой, съзнавайки че нищо не се случва случайно и благодари за неприятностите, като знае добре причинноследствения закон, по който се гради човешката съдба.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, ivail! Прошката е като научения урок - вече не си същия, който си бил, преди да го усвоиш, но помниш как си го учил. Благодарен си за трудностите, които си минал, защото сега осъзнаваш колко са били ценни. Обаче урокът няма да се "брои" за усвоен, т.е. магията с кармата няма да заработи докато не приложим наученото и не докажем, че сме се променили.

Так че съм съвсем съгласна с превода - Бог ни прощава дълговете чак след като ние вече сме завършили процеса на прошката и имаме сигурен резултат на промяната ни. И няма как да избегне човек или измами на този изпит - мами себе си само.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да допълня Иваил, че "забравянето" на нещото може да се дължи на потискане. А това не е прошка, а продължаващо да работи в несъзнаваното отношение.

В отношенията изискващи прошка винаги има двама. Този, на когото е причинено нещо, да го наречем пострадалият и причинителят.

Пострадалият има не по-малка отговорност пред Вселената за извършеното от причинителя.

Затова, когато прощаваме на някого, част от прошката е да простим и на себе си, че сме създали своята част от условията за възникването на тези отношения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пострадалият има не по-малка отговорност пред Вселената за извършеното от причинителя.

Е те това не го разбрах!!!

Е, защо да не го разбираш? На теб как ти изглежда, че пострадалият е съвсем случаен човек, който по никакъв начин не привлича (дори и подсъзнателно) това, което ще му се случи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случва се според мен и то не рядко. Не живеем в часовник.

Но дори и някой да срещне някакво нещастие или трудности в живота си по кармични причини, то пак отговорността на причинителите на това нещастие е различна от отговорността на потърпевшия. Единият изплаща стара карма, докато другият създава нова. Е, как можем да приравняваме нещата? Кой създава ситуацията? Потърпевшия с кармата си привлича нещастието към себе си, но той не го създава. Отговорността му е за действията с които е натрупал съответната карма, т.е. тя е в миналото. Самата карма може да чака подходящия момент за да бъде изплатена пет, сто или хиляда години – всичко е въпрос на постигане на подходящите условия. Тук човекът натрупал кармата няма никакво участие. Има си същества, които се грижат за това в съответствие със законите на битието.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От "Не се грижете за живота си":

"...Възможно е да дойде един апаш и да те обере – възможни са тези работи. Възможно е да дойде някой момък и да задигне дъщеря ти, но тези неща за мене са изключение. Има един закон: подобното подобно привлича! Ако ние вървим по закона на хармонията, в един велик Божествен свят, около нас винаги ще се привличат добри хора. В този свят апаш не може да влезе...."

Предполагам, че става въпрос за подобното в мен и това, което привличам (добро или лошо, апаши или добри хора)

От "Учение и служене":

"...Подобното подобно привлича. Хармонията хармония привлича. Дисонансътъ дисонансъ привлича. Българитѣ иматъ една поговорка, която не е много хубава. Тѣ казватъ: „Краставитѣ магарета презъ деветь баира се намиратъ“. То е отрицателната страна..."

Тоест, ако аз съм краставо магаре, то крастави магарета привличам. Ако привличам апаши, то някъде в мен има нещо апашко.

Освен това си мисля, че нямаме съвсем точно разбиране за кармата. Да, постъпките, които вършим затвърждават нашата карма или я създават, но кармата идва от нашите мисли и чувства. Кармата се създава от нашия мироглед, убеждения, вярвания, разбирания, отношения лъм света и хората. Те са подобното, което привлича подобното.

Затова Учителя казва, че с кармата можем да се справим като "за да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази". От "Закон за кармата".

Съгласен съм, че на пръв поглед потърпевшият привлича нещастието, а не го създава. На пръв поглед е така. Но той го е привлякъл с естественото на своите мисли и чувства по законите на подобието. Значи извършването на подобно дело е вече вътре в него. Той вече го е извършил в себе си. А нещо като е помислено, е все едно извършено, както казва Учителя.

А което е още по-интересното, дори несъзнателните чувства, мисли и процеси действат по същия начин.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От "Не се грижете за живота си":

"...Възможно е да дойде един апаш и да те обере – възможни са тези работи. Възможно е да дойде някой момък и да задигне дъщеря ти, но тези неща за мене са изключение. Има един закон: подобното подобно привлича! Ако ние вървим по закона на хармонията, в един велик Божествен свят, около нас винаги ще се привличат добри хора. В този свят апаш не може да влезе...."

Ние не живеем в един велик Божествен свят. Тук за разлика от надземните светове няма разделение на слоеве според съзнанието. Тук всички са заедно: светии и грешници, престъпници и праведници, добронамерените хора и озлобените – всички. Като умрем според характера на мислите ни ще попаднем в съответната сфера. Ако мислите ни са добри, наистина ще сме обградени само от светли души. По закона на хармонията и тук с добрите си мисли привличаме добри хора около себе си, но по закона за противоположностите със същите добри мисли привличаме лоши хора. И то колкото по-добри са ни мислите, толкова по-лоши хора привличаме. Писал съм много за причините и за ползата от това. Христос само от добри хора ли е бил заобиколен? Не, имал е врагове, предатели и какви ли не. Както е казано: величието на един човек се познава по силата на враговете му. В случая с Христос това е самия Сатана. Тъмните всячески се стремят да потушат светлината където я виждат и колкото по-светли мисли има един човек, толкова по-яростно съпротивление и опити за изкушение следва да очаква. Тука е така; в надземните светове е както е описано в цитата.

Освен това си мисля, че нямаме съвсем точно разбиране за кармата. Да, постъпките, които вършим затвърждават нашата карма или я създават, но кармата идва от нашите мисли и чувства. Кармата се създава от нашия мироглед, убеждения, вярвания, разбирания, отношения лъм света и хората. Те са подобното, което привлича подобното.

Затова Учителя казва, че с кармата можем да се справим като "за да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази". От "Закон за кармата".

Това е така, но пак повтарям, че противоположностите също се привличат. Едната води до проява на другата, като целта е едната или другата окончателно да надделее в съзнанието ни. Докато едната противоположност е прикрита (непроявена) това е невъзможно.

Съгласен съм, че на пръв поглед потърпевшият привлича нещастието, а не го създава. На пръв поглед е така. Но той го е привлякъл с естественото на своите мисли и чувства по законите на подобието. Значи извършването на подобно дело е вече вътре в него. Той вече го е извършил в себе си. А нещо като е помислено, е все едно извършено, както казва Учителя.

А което е още по-интересното, дори несъзнателните чувства, мисли и процеси действат по същия начин.

Тук става въпрос за узряла карма – щом имаме реално събитие то тя няма каква друга да е. Ако предположим, че един човек изведнъж измени светогледа си в положителна посока, то натрупаната карма отново ще го застигне, поне една голяма част от нея. Той наистина с новия си светоглед ще я изживее по-леко, но все пак узрелите плодове от миналото следва да бъдат събрани, без значение на промяната. Вероятно може да се избегне незрялата карма или по-скоро се говори за изпреварване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случва се според мен и то не рядко. Не живеем в часовник.

Но дори и някой да срещне някакво нещастие или трудности в живота си по кармични причини, то пак отговорността на причинителите на това нещастие е различна от отговорността на потърпевшия. Единият изплаща стара карма, докато другият създава нова. Е, как можем да приравняваме нещата? Кой създава ситуацията? Потърпевшия с кармата си привлича нещастието към себе си, но той не го създава. Отговорността му е за действията с които е натрупал съответната карма, т.е. тя е в миналото. Самата карма може да чака подходящия момент за да бъде изплатена пет, сто или хиляда години – всичко е въпрос на постигане на подходящите условия. Тук човекът натрупал кармата няма никакво участие. Има си същества, които се грижат за това в съответствие със законите на битието.

О, аз нямах предвид само кармата, създадена между двама души, макар че и тя действа също. Аз имах предвид и други неща от рода на - ако един човек например непрекъснато очаква да му се случи нещо лошо, то вероятността да попадне под падаща керемида (или в някаква друга неприятна ситуация) е доста по-голяма, отколкото на друг човек. Това става по някакви световни закони, които ние все още не сме формулирали и не са ни ясни. От тази гледна точка потърпевшия в голяма степен сам е отговорен за нещастието. А дали самият той го създава - не зная; ти по какво съдиш, че не го създава сам? Чудя се, при едни съвършени, хармонични хора, които явно ще живеят в хармоничен свят, дали ще падат керемиди?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир е прав! Привличат се противоположностите, в няшият дуален свят за да протича енергия трябва да има положителен и отрицателен полюси! В противен случай дуалноста ще изчезне, на една страна ще бъдат добрите, на дрругата по-добрите, на трета - най-добрите! Двигателя на еволюционният процес в нашия дуален свят е борбата между противоположностите!

Донка също е права! Всяка една инкарнирана душа има своите водачи, или духовни наставници, или ангели хранители, това са едни и същи хора от ирационалния свят на по-висока степен в развитието си, разликата идва от разстоянието от което ни наблюдават! Те са на една мисъл разтояние от нас и когато една мисъл ни обсеби (не е задължително да е отрицателна) и блокира съзнанието за тях е по-лесно да променят малко реалноста и да освободят съзнанието! Тоест случва ни се това което сме си пожелали и готово!

Редактирано от октим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, обикновено всеки обикновен човек като излага тезата си (и аз също) се опитва да убеди другия в нещо, което не му трябва или не е още от неговия път. Също така отказва да му даде нещо, което на другия му трябва точно сега.

Ха ха, то е същото като да започнат да изплащат на пенсионерите пенсията в банкноти от по хиляда долара :)

Та, ако се върна към това, което всъщност се питаше "дали човек сам привлича всички нещастия към себе си", то лично аз стигнат до тези цитати на Учителя:

"...Докато хората не изпълняват волята Божия, страдания всякога ще има..." От "Смяна на силите"

"...Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро....и нито един косъм няма да падне без волята на Бога.." От "Свещеният час"

Неизпълнението волята Божия води до всички нещастие и никое нещастие не идва без човекът да си го е причинил.

ПС. Например, волята Божия е човек да не е мрачен. Ако е мрачен човек, привлича към себе си нещастия.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В книга на Луиз Хей срещнах формулировката: "Аз ти прощавам и ТЕ освобождавам." Как я намирате? Не е ли по - добре "СЕ освобождаваМ"? От какво точно да освободим другия, ако това прощаване се извършва без негово знание?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ти прощавам и ТЕ освобождавам."

Като го правиш . Следи си чувствата и ще разбереш .                  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×