Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Nezadovoleniq

Да се разделим ли?

Recommended Posts

Орилинчо ако с нещо съм те изнервил извинявай, но просто малко трудно те разбирам може би защото се изразяваш по професионално от другите, като цяло оценявам това което правите ти и другите хора, знам че целта ви е да помогнете, а да аз го показвам на мойта приятелка аз няма какво да крия от нея всичко знае , а тя беше тази която се криеше от мен и ме раздумваше по тези форуми...

Няма за какво да ми се извиняваш. Опитвам се да ти дам обратна връзка. Очевидно сте в криза, в период на преминаване през трудности. Не знам колко трудно ме разбираш и защо - пиша ти с най-човешки думи. Сигурен съм, че имаш капацитет да осъзнаеш страховете си, които те карат да избухваш. Сигурен съм, че имаш капацитет да осъзнаеш семейните модели, които са ти били заложени и да промениш нужното! Същото важи и за жена ти!

Пиша ти като мъж на мъж. Няма нужда от розови думички, особено към теб. Имате проблем, има начин за разрешаването му. Имате работа за вършене - не е лесна, но не е и прекалено трудна! Ти си волеви и упорит човек - когато решиш, можеш планини да обърнеш, нали така?! Сега можеш да насочиш качествата си навътре към собствената си душевност. Защото да се справяш професионално и социално е чудесно и ценно, но да се справиш със себе си е по-трудно! Същото важи и за съпругата ти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички, искам да изразя безкрайните си благодарности на всички които се отзоваха на моя така наречен проблем и специални благодарности на Донка , защото в желанието си да и отговоря осъзнах къде според мен е проблема. Разбира се и мненията на другите не са за подценяване прегледах ги внимателно и за на пред пак ще ги преглеждам в много от тях открих отговори и съвети които биха ми помогнали за в бъдеще.

Сега мисля да споделя на кратко до какъв извод стигнах - според мен главния проблем е в децата(не ме разбирайте погрешно те са страхотни и в никакъв случай не са нежелани напротив имат цялата обич на света), и аз и тя сме го казвали, че преди децата сме били по-щастливи (в личен план), а сега децата дръпнаха цялото внимание, цялата обич , всички спестявания , по-големи разходи, отнемат почти цялото ни свободно време, а и от старанието си да бъда добър баща , а тя добра майка ние загърбваме сами те себе си нямаме време за нас и мисля че така се отчуждаваме един друг. Задължен съм да кажа че и двамата не съжаляваме за децата и двамата си ги обичаме много и двамата мислим че това е най прекрасното нещо което ни се е случвало така че не съжаляваме и не ги обвиняваме, просто сега ни е трудно точно заради тях , ако си бехме двамата щеше да е различно, но понеже сме поели този товар май трябва да се съобразим с него. Снощи се чух с моята приятелка и и споделих това и тя каза че е съгласна с мен на 100 %, приех го като вариант 1-2 пъти в седмицата (това е вариант когато се съберем, аз неискам да имам семейство и да живеем разделени и да се виждаме само по камерите това че съм тук в чужбина е само моментен резервен вариант) да си хващаме някой да гледа децата, а ние да идем примерно на ресторант, на дискотека, ако ще на хотел с вани джакузите и т.н., ако ще само на разходка, на кино абе изобщо каквото ни е кеф на нас.

Всичко това го споделям за да отговора на хора които имат същия като нашия проблем , разбира се някой от вас ако мисли че не това е отговора който съм търсел е добре дошъл и да заповяда да ме опровергае нямам нищо на против даже ще ми е полезно. Искам да благодаря на всички който ми помогнаха да осъзная такива важни неща , както бех казал в началото не бях превържаник на такива форуми но вече им ставам върл фен, даже когато имам време и аз бих съветвал хората и бих помогнал с каквото мога, та как няма да стана фен за 24 часа открих отговор който ни мъчи и ни е водил до кавги и какво ли не почти 6-7 месеца, а и освен това си пописах с приятни и разбрани хора... Благодаря на всички бъдете все така добри и обичливи...

За сега това е от мен , според мен темата е разнищена не знам каква е процедурата тука , но ако някой знае да я заключи или да ми пише какво да направя...

Довиждане и до нови срещи (надявам се все за добро)!!!

Редактирано от Nezadovoleniq

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, хубаво сте го решили това, сигурна съм, че ще допринесе да се изгладят нещата между вас.

Искам само нещо още да вмъкна, като прочетох това:

... но не я разбирам нещо я мъчи явно във връзката и неиска да го сподели с мен , затова си мислих че ще го е споделила във форумите , но във тях там съм описан като тиранин...

Аз не зная какво е написала за теб тя във форумите, но щом ти така го виждаш ... замисли се. Мен например би ме било страх да разговарям свободно с някой, когото преценям като тиран. Виждаш ли, аз не смятам, че ти си тиран, а сигурно и тя е пресилила нещата, но все има зрънце истина в това. Тя е много млада и очевидно по-кротка като натура, ти си избухлив, дали не е твърде респектирана от теб?

Радвам се, че обсъждането във форума ти беше полезно!

Тук имаме и много други хубави теми. Не знам, какво ще ти е интересно на теб, но на нас ще ни е приятно да се присъединиш в обсъждането.

До скоро!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,това което задържаш в себе и и незнаеш какво е се нарича гняв.Иначе си мисля че не оставяш твоята приятелка да греши ,не ми се сърди така мисля :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! Понякога има хора, които се представят за други, измислят си теми просто, за да върви форумът. А аз винаги се вързвам на такива теми/като тази, която си пуснал,/, просто не мога да остана безучастна. Но когато реши да прекратиш темата, разбрах, че говориш за действителен случай от живота си. Та затова ще продължа и ще кажа това, което животът ме е научил, а който може нека се възползва, безплатно е все пак.

Отношенията в семействата са много важни и същевременно сложни, не трябва да ги пренебрегваме.

Най-лесното е, човек да се раздели, но всъщност ако ние самите не разберем някои неща, не си научим уроците/защото цял живот се учим, живота е училище/ - всичко това ще продължава да ни преследва и преследва където и да отидем, каквото и да правим, докато си научим житейските уроци.

Забелязвам, че сега младите хора много не мислят и бързо рушат семействата си. Та вие току що сте започнали семеен живот, а там уроците които минавате са най-трудни. Не вярвам да се предадете толкова бързо. Само личности, които могат да се справят с трудни ситуации, са поставени в такива. Бог не изпитва повече отколкото са ни силите и винаги дава изходен път от изпитанията, но не винаги веднага.

Някъде сравняваха любовта с вятъра и огъня. Колкото по-слаб бил огъня/любовта, толкова по-бързо гаснел от вятъра и колкото по-силна била любовта, толкова повече вятъра я разпалвал.

Всичко на този свят е поставено във връзки и зависимости, на всеки е дадена различна власт, приоритет според която трябва да се съобразява, иначе живота му се обърква. Имам в предвид Божиите приоритети или Вселенските.

Не можем да вървим срещу вятъра тоест или ще паднем ако го правим.

Та на мъжът като глава на жената е дадено да се грижи за семейството и да печели пари. Когато жената е останала поради различни причини сама с дете, тази функция преминава на нея.

Затова е хубаво в това отношение жена ти, да се вслушва в твоето мнение повече.

Но от друга страна ако ти я обичаш, дори и да е сгрешила и да си загубил пари благодарение на нея, би трябвало да можеш да й простиш.

Моят баща много ме обичаше. Бог да го прости. Когато бях дете, се отоплявахме зимата с нафта и тъкмо бяха заредили един голям варел с нафта. Спомням си, че въртях кранчето и не течеше нищо и така съм го забравила, отворено. А после то всичко си изтекло. Баща ми ме видя като играех с децата и ми каза какво е станало, с голяма болка и съжаление и любов, защото дори един шамар не ми удари. Прости ми, въпреки всичко. Ако беше бе ударил или ми беше натяквал или нещо друго, щях ли още да си спомням неговата болка? Не. Но още си спомням този случай, защото дори един шамар не ми удари, не ми каза нищо повече, не ме обиди и с една дума.

Отделно след като вече имаш деца, трябва да знаеш, че и те причиняват много подобни неща на родителите ... загуби.

Но не преставаш да ги обичаш и да не си говориш с тях, да не се вслушваш в думите им и да не ги уважаваш. Научаваш се да прощаваш. Мъжът ми, когато нямахме деца толкова много си ценеше елката/тогава нямаше още компютри/. Че едни деца дето ни дойдоха на гости и искаха да я видят, не им я даваше. Имаше ги за невъзпитани и лигави, а сега ела го виж. Детето пропиля компютъра, развали го и пак му прости и не само. И други неща е разваляло, защото си е любопитно и се интересува от техника, а техниката е скъпа, но ... в крайна сметка за тях живеем и за тях правим много компромиси в семейният живот. А иначе казват само там където нямало комин, там не пушело.

Не знам, опитай се да видиш и от другата страна, да видиш и хубавите страни на живота и изпитанията, уроците.

Защото за Бог от всичко по-важно е човешката душа. Нея не можем да си купим, нито да я закърпим, когато е наранена. Нея само Любовта, която не търси своето си я изцелява и издига. Затова обичайте се и не се задълбочавайте много, много в житейските проблеми, гледайте на тях като на уроци, които трябва да научите и приложите на практика.

Можете да си спестите много, ако сте мъдри, но в противен случай ще страдате. Дано Бог ви дава мъдрост и разум и търпение и не на последно място мир и Любов и да направи това, което е потребно и нужно за вас и децата в името на Христос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,това което задържаш в себе и и незнаеш какво е се нарича гняв.Иначе си мисля че не оставяш твоята приятелка да греши ,не ми се сърди така мисля :) .

Няма за какво да се сърдя, разбира се че не оставям да греши даже в старанието си тя да получи правилна насока тя ме разбира че и заповядвам и тя е казвала че знае че мойто мнение е по правилното , разбира го това но пак настоява да бъде нейното това е нещото което не разбирам, а това което задържам в мен незнам дали гняв е точната дума , това ми звучи някак крайно и грубо...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! Понякога има хора, които се представят за други, измислят си теми просто, за да върви форумът. А аз винаги се вързвам на такива теми/като тази, която си пуснал,/, просто не мога да остана безучастна. Но когато реши да прекратиш темата, разбрах, че говориш за действителен случай от живота си. Та затова ще продължа и ще кажа това, което животът ме е научил, а който може нека се възползва, безплатно е все пак.

Отношенията в семействата са много важни и същевременно сложни, не трябва да ги пренебрегваме.

Най-лесното е, човек да се раздели, но всъщност ако ние самите не разберем някои неща, не си научим уроците/защото цял живот се учим, живота е училище/ - всичко това ще продължава да ни преследва и преследва където и да отидем, каквото и да правим, докато си научим житейските уроци.

Забелязвам, че сега младите хора много не мислят и бързо рушат семействата си. Та вие току що сте започнали семеен живот, а там уроците които минавате са най-трудни. Не вярвам да се предадете толкова бързо. Само личности, които могат да се справят с трудни ситуации, са поставени в такива. Бог не изпитва повече отколкото са ни силите и винаги дава изходен път от изпитанията, но не винаги веднага.

Някъде сравняваха любовта с вятъра и огъня. Колкото по-слаб бил огъня/любовта, толкова по-бързо гаснел от вятъра и колкото по-силна била любовта, толкова повече вятъра я разпалвал.

Всичко на този свят е поставено във връзки и зависимости, на всеки е дадена различна власт, приоритет според която трябва да се съобразява, иначе живота му се обърква. Имам в предвид Божиите приоритети или Вселенските.

Не можем да вървим срещу вятъра тоест или ще паднем ако го правим.

Та на мъжът като глава на жената е дадено да се грижи за семейството и да печели пари. Когато жената е останала поради различни причини сама с дете, тази функция преминава на нея.

Затова е хубаво в това отношение жена ти, да се вслушва в твоето мнение повече.

Но от друга страна ако ти я обичаш, дори и да е сгрешила и да си загубил пари благодарение на нея, би трябвало да можеш да й простиш.

Моят баща много ме обичаше. Бог да го прости. Когато бях дете, се отоплявахме зимата с нафта и тъкмо бяха заредили един голям варел с нафта. Спомням си, че въртях кранчето и не течеше нищо и така съм го забравила, отворено. А после то всичко си изтекло. Баща ми ме видя като играех с децата и ми каза какво е станало, с голяма болка и съжаление и любов, защото дори един шамар не ми удари. Прости ми, въпреки всичко. Ако беше бе ударил или ми беше натяквал или нещо друго, щях ли още да си спомням неговата болка? Не. Но още си спомням този случай, защото дори един шамар не ми удари, не ми каза нищо повече, не ме обиди и с една дума.

Отделно след като вече имаш деца, трябва да знаеш, че и те причиняват много подобни неща на родителите ... загуби.

Но не преставаш да ги обичаш и да не си говориш с тях, да не се вслушваш в думите им и да не ги уважаваш. Научаваш се да прощаваш. Мъжът ми, когато нямахме деца толкова много си ценеше елката/тогава нямаше още компютри/. Че едни деца дето ни дойдоха на гости и искаха да я видят, не им я даваше. Имаше ги за невъзпитани и лигави, а сега ела го виж. Детето пропиля компютъра, развали го и пак му прости и не само. И други неща е разваляло, защото си е любопитно и се интересува от техника, а техниката е скъпа, но ... в крайна сметка за тях живеем и за тях правим много компромиси в семейният живот. А иначе казват само там където нямало комин, там не пушело.

Не знам, опитай се да видиш и от другата страна, да видиш и хубавите страни на живота и изпитанията, уроците.

Защото за Бог от всичко по-важно е човешката душа. Нея не можем да си купим, нито да я закърпим, когато е наранена. Нея само Любовта, която не търси своето си я изцелява и издига. Затова обичайте се и не се задълбочавайте много, много в житейските проблеми, гледайте на тях като на уроци, които трябва да научите и приложите на практика.

Можете да си спестите много, ако сте мъдри, но в противен случай ще страдате. Дано Бог ви дава мъдрост и разум и търпение и не на последно място мир и Любов и да направи това, което е потребно и нужно за вас и децата в името на Христос.

Напълно съм съгласен с тебе , благодаря ти за разбирането, отделеното внимание и чудесните примери които си споделила. Това за раздялата и аз съм го казвал, че то е най лесното което може да се направи казваш си край и 3 години отиват на вятъра, аз раздялата не я имаш за решение аз съм борбен човек именно и затова писах тука , търсех съвет как да се преборя за да не се стигне до нея, хубавото е че тука можех да чуя много мнения от женстката страна да преценя как мисли една жена която е неутрална и безпристрастна и определено съм доволен от резултата имаше ефект. За децата няма смисъл да коментираме те са чудесни , каквото и да правят и бели и да не слушат каквото и да е ние го имаме за забавно, там само да спомена за загубата на парите съм отбелязал че не ми дреме не съм наранен от материалното , повече ме нарани начина по който стана , но това вече няма да е по темата.

Благодаря ти за отделеното време , успех и всичко най-добро!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,това което задържаш в себе и и незнаеш какво е се нарича гняв.Иначе си мисля че не оставяш твоята приятелка да греши ,не ми се сърди така мисля :) .

Няма за какво да се сърдя, разбира се че не оставям да греши даже в старанието си тя да получи правилна насока тя ме разбира че и заповядвам и тя е казвала че знае че мойто мнение е по правилното , разбира го това но пак настоява да бъде нейното това е нещото което не разбирам, а това което задържам в мен незнам дали гняв е точната дума , това ми звучи някак крайно и грубо...

А защо не я оставяш да греши. Остави я, дори и да си сигурен, че не е права. И после след като сгреши не говори за това, остави я сама да види и осъзнае грешката си, без ти да я показваш. По-добре да греши, отколкото да й отнемаш самостоятелността. Остави я да се изрази. Това, че твоето мнение е по-правилното не означава, че трябва да се пренебрегва нейното. Ако не си готов на подобен компромис, значи наистина я задушаваш. Ако искаш да сте щастливи заедно, научи се да приемаш грешките й без да ги поправяш постоянно. И ако грешките й те дразнят, това означава, че имаш проблем над който трябва да работиш. Ти се опитваш да решиш този проблем като я накараш да не греши, но просто трябва да се научиш да не се дразниш от грешките й. Така в един момент може да се окаже, че и ти си по-спокоен, и тя прави по-малко грешки. Когато човек е изнервен и с ниско самочувствие, той лесно допуска грешки. Опитай се да повишиш самочувствието й, и съдествай за спокойствието й. Като я поправяш постоянно, това няма как да се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ти споделя нещо и аз - като жена. След обичта непосредствено в моята връзка нареждам комуникацията с моя човек. Безкрайно ценно! Досега не познавах това, защото с предишните винаги там нещата са куцали - трудност да разкажеш за собствените си чувства, емоции, страхове, защото отсрещната страна може да избухне, да ме нарани с думи и обвини. Представи си следното: ти искаш да погалиш човека, но не знаеш че под дрехата си има скрита рана...и така....галиш го, а той избухва в ярост и болка. Колко е различно, ако той съблече тази емоционална дреха, ако се разкрие? С моя партньор обичаме да се ровим в тайните кътчета на нашето съзнание, психика, емоции и да разнищваме страховете си, да разбираме техния произход. Правим си мислени разходки из света на нашето детство, разказваме си спомени...понякога си спомняме какво и защо е оформило нашия характер по този и този начин.

Искам да ти кажа, че ние жените наистина имаме нужда от подобно емоционално споделяне. Знаеш ли защо? Такава е природата ни - възприемчива. Като една чаша, която се изпълва. Тази чаша, при хармония, може да се изпълни с амброзия. А може да се напълни и с отрова, която несъзнателно поднасяме на човека до нас, а после се чудим защо той така реагира. Та...ако вие мъжете, съумявате да достигнете до нас чрез общуване, тази чаша ще се излива (споделя), без болка. Тогава и ние сме благодарни и грижовни. А твоята жена е само на 22. Когато аз бях на тази възраст, бях доста неориентирана, носех цял чувал със страхове и объркани емоции. Моят партньор тогава ми бе същинско отражение. Сега оценявам нуждата от искрено споделяне - на чувства, емоции - без осъждане.

Златният ключ е способността за общуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За сега това е от мен , според мен темата е разнищена не знам каква е процедурата тука , но ако някой знае да я заключи или да ми пише какво да направя...

Темата е заключена по желание на автора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×