Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Nezadovoleniq

Да се разделим ли?

Recommended Posts

Здравейте, ето че дойде и моят ред да напиша първата си тема. Мисля че е точно за тука защото нещото което бих искал да разнищим е отношенията именно с мойта половинка. Като за начало да спомена че с половинката сме заедно от около 3 години, живеем съвместно на квартира от 2 и половина , имаме 2 деца (на 11месеца) и все още нямаме брак.

Причината да пиша тука е , че моята жена много вярва на вас и постоянно се допитва то такива форуми и си казах, че искам да чуя какво мислят тези хора. Като цяло мислих, че си живеем щастливо , но разбирам че нее било така, верно е не съм идялен любовник и не съм от най милите партньори попринцип съм студен човек и ласките за мен са на последно място което е било проблем за много момичета с които съм бил (тука не става въпрос за секс там гледам всичко да е перфектно досега нямам оплаквания). Може да се каже че съм работохолик и се отдавам много на работата с цел да подсигуря всичко материялно в семейството , работя като строител , повечето от вас знаят че това е тежка работа и психическото и физическото натоварване са големи. Материално винаги съм подсигурявал всичко, за квартира , за храна , за сметки , за нужди и т.н. Моята приятелка и тя е работила в един магазин и тя е донасяла пари, сега е в майчинство и парите които взима не стигат и за децата , а камо ли за някакви сметки , но това никого не съм го изтъквал но признавам си ще започна, останах без работа преди 4 месеца , търсих си не намерих в началото на ноември ми излезна оферта за чужбина и аз не отказах беше някакво спасение (през това време карахме с пари които бях заработил от преди) за нова година си дойдох и донесах добри пари които в българия бих изкарал за 4-5 месеца и сега пак съм в чужбина много хора знаят как е да си в чужбина не знаеш език за другите тука ти си роб и си господин никой и така но не се оплаквам хората си плащат за това. Досега никога не съм го направил на проблем но без да искам тия дни видях приятелката ми да е споделяла в едни форуми че мислила да се разделяме , че с мен не била щаслива, че съм я имал за роб, постоянно съм я обиждал(това донякъде е верно малко съм директен със слаби нерви съм и понякога като ме провокират съм готов да наговоря какво ли не) не съм и давал да взима важни решения (според мен тя и неможе да ги взима , сегам се за един пример когато веднъж и дадох тя да решава и това ми струваше 1300 лева, но както и да е не съм и го натяквал). Тя е момиче която е израстнала на село и много работи са и в неведение, работила е само като сервитьорка , крупие и сега последно като магазинерка (много съм против първите 2 професии за мен те са обидни , без да засягам никой това е мое мнение), а аз от малък съм си се заделил и обичам сам да се справям със ситуациите може би и затова игнорирам и нея в земането на решения и тем подобни, казвам и кое как да стане и то винаги излиза че съм бил прав но тя го приема като заповед, в квартирата тя чисти , тя готви, тя пере и постоянно ми ги натяква тези работи , при положение че аз съм и казал да не го прави, но тя била обичала така(това в нея не го разбирам тя говори малко несвързано, уж обвинява че го прави да ми угоди , а после казва че обичала да е така) .На последък я хванах , че за някои работи ме лъже и това мноог зачести, тя на мен лично ми е казвала че ме обича , че неможе без мен , че аз съм всичко за нея, но във форумите е писала точно обратното - не ещаслива, вече не ме обича, сега катосъм вчужбина и е по добре и че мисли да ме напусне, но неискала да ме лишава от децата. При тези думи колкото и да не искамда се разделяме почвам да се замислям , тука може би е вашата роля какво бихте ме посъветвали вие, по принцип съм си студен човек бих преживял всякаква раздяла но ще е тъпо за децата в смисъл такъв , че сега като говорихме с нея за раздяла тя каза че ще ми остави децата и ще се махне от мен, а това означава аз да се върна в България и да си гледам децата , но незнам как да ходя на работа как ще ги изхранвам тези деца , а и ако се махна от тука сега губя много добра възможност , в Бг дори да намера работа тя ще подсигурява само квартирата ... Като на кръстопът съм , просто отговорите които търся в живота са много , до сега не съм се допитвал до нникой винаги са се дипитвали до мен и сам съм си рашавал проблемите , но дойде и реда на мен да помогнат и най вече го правя защото човека за който ще говорите има вяра на такива като вас и тя търси отговори именно в тези форуми. Темата е малко дългичка , но има какво да се допише още по нея, така поне ще съм сигурен че тези които ще я прочетът са сериозни хора...

От вас искам да получа съвет какво да направя дали да продължа да живея с този човек или да се разделим ...

Чао за сега надявам се темата да ви е била интересна , извинявам се на всички засегнати , приятен ден и чакам вашите мнения и съвети ...

И само за протокола - аз съм на 27 тя е на 22...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

По-често жени разказват своите истории и търсят съвет и мнения, затова наистина е интересно да се чуе и мъжка гледна точка.

Това, че си самостоятелен, решителен и сам се оправяш с живота е много хубаво. Но от друга страна щом си решил да не живееш сам, а да бъдете двама (дори вече четирима :) ), предполага, че и двамата сте отговорни за общия си живот и за решенията; след едно обсъждане на въпроса, може би пак ще се спрете на това, което ти смяташ за правилно, но така жената до теб няма да се смята за безгласна буква.

Иначе самият факт, че пишеш тук, означава, че малко по-малко и ти се променяш - т.е започваш да се вслушваш в мнението и на другите. Затова съм оптимист, че постепенно ще започнеш да чуваш мнението и на своята половинка (виж, нали не си я избирал специално такава по-глупава и неориентирана, за да доминираш над нея?).

Другото, което ми направи много хубаво впечатление, че явно си мислил за ситуацията и си се опитал да прецениш нещата, колкото е възможно обективно - споменаваш както твои положителни качества, така и недостатъци.

Единствено за партньорката пишеш малко и поне аз не мога да се ориентирам за нейните положителни и отрицателни черти, както и ти обичаш ли я.

По това, което прочетох, бих си позволила като съвет, колкото е възможно по-скоро да разговаряте за нещата във вашия живот, които ви затрудняват и то възможно по-открито, но и добронамерено. Да се изясни кой какво харесва и не харесва, какво и как да се промени (защото доколкото разбирам ще се наложат промени, тъй като ти си мислел, че живеете щастливо, но явно тя е неудовлетворената, макар твоя ник да е такъв ;) ), както и да си дадете реални срокове и ангажименти за тези промени. Вече ако не стигнете до решение, окажат се невъзможни промените и т.н. - тогава чак се замисляйте за такива радикални неща като раздяла.

Трябва да ти кажа, че и моя съпруг, а и много мъже, не са толкова емоционални като жените. Аз в началото дори се сърдех, че той е склонен да покаже любовта и вниманието си към мен по по-практични начини, а не с прегръдка, милувка и т.н., тъй че не сте нито първите, нито последните. А на всичко отгоре моят мъж и не беше склонен да обсъжда и коментира това. Ноооо, аз го приклещих няколко пъти :D, още в началото, стана ясно какво и защо. Та изяснихме нещата и постигнахме компромис, както и разбиране, приемане на другия и неговата позиция и желания. Всеки се постара да се промени в посока на другия (е, според моите критерии има още какво да се желае относно емоционалността от моя мъж, но какво да се прави :) ).

Така че, поговорете си, но твърдо без нападки и обиди, по-скоро всеки да се опита да чуе и разбере другия, без да се засяга при това.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Преди да отговоря какво е моето лично мнение, бих искала да ви попитам никът, който сте избрал в този форум, отговаря ли наистина на вашия характер? Недоволен човек ли сте и ако да - от какво? Ако просто сте се пошегували, то какво сте имали предвид?

Отговорът ми зависи от вашия :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Преди да отговоря какво е моето лично мнение, бих искала да ви попитам никът, който сте избрал в този форум, отговаря ли наистина на вашия характер? Недоволен човек ли сте и ако да - от какво? Ако просто сте се пошегували, то какво сте имали предвид?

Отговорът ми зависи от вашия :)

Никът го написах преди да създам форума , но това се породи от случилото се , значи по точно би звучало недоволният но так си ми дойде нека така да остане. Недоволен затова че досега аз съм живял с мисълта , че мога да разчитам на този човек и това е човека на който съм поверил всичко ввсе пак всичко което имам съм го оставил на нея пари вещи и т.н. Аз дойдех в чужбина почти без пари за да може да има тя и децата. Подсигурили сме почти всичко като условия за гледането на децата, обадил съм се на 3-4 човека да са в готовност ако нещо се наложи да реагират, казал съм баща ми всеки ден да минава и да доставя ако нещо е необходимо и като цяло такива работи от този вид... И така стана, видях един форум в който тя буквално си е изляла душата и се работи против мен - че сега като ме няма по била щастлива, много мислила да се разделим , незнае вече какво изпитва към мен, аз съм я бил превърнал в роб, никъде не излизала, нямала собствено мнение, това което съм правил не била сигурна дали го правя заради нас или за самия себе си . Та затова като видях тези работи се почуствах силно засегнат и затова мисля че съм недоволен от начина по който ме оценяват и разбират...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дианче като цяло си схванала мисълта на темата ми , като за съвет от жена не си я наблегнала много, не се притеснявайте бих приел всякакви подкрепи и упреки, правилно си отбелязала че съм писал моите качества и положителни и отрицателни , няма какво да крия , нейните не съм следвал подробно защото честно казано ми е малко неприято да ги споделям така , повече ми се иска да обърнете внимание на това което представлявам аз и това което съм направил дали то е грешно защото аз съм главния обвиняем в този конфликт. Греша ли като се опитвам да подсигуря материалното , а пренебрегвам емоционалното, това си ми е заложено на мен по добре приятелката ми да е облечена и сита , от колкото гола , гладна и нацелувана и прегръщана , аз поне така си обяснявам нещата . За чуства не ме питайте не са ми познати, такова като обич мисля че ми е чуждо (изключвам децата) досега не съм го изпитвал към нито един партньор, всичко при мен е въпрос на уважение към човека с който съм така съм свикнал и досега съм успявал. На момичето с което съм сега имам много доверие, поверил съм всичко и разчитам на нея , това мисля че е добра причина да съм с нея, не ми трябва обич не търся това просто искам да сме щастливи всичките и да си изживеем живота безпроблемно (до колкото е възможно де). Та главното обаче което ме мъчи е че тя ми е казвала мили думи и то думи които всеки мъж би искал и би се гордял да чуе, обаче в същото време във форумите ме е изкарвала че все едно съм я мачкал , а като говорихме по тази тема тя каза, че това във форумите не било верно и не го мислила, а аз си мисля че форумите са тези места където човек си излива душата и си казва какво му тежи, защо ще и е да го споделя изобщо с някой ако това нещо не е верно..

И ето ме мен сега седя и се чудя какво да правя, тя ми казва да и простя и да забравя кво е писала, но аз се питам дали мога да живея с това и каква крачка да направя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Като чета написаното от Вас все си мисля, че е много рано да мислите за окончателна раздяла, просто според мен това не могат да са причини, които да я предизвикат. Ето, говорили сте по въпроса, тя отрича написаното от нея да е вярно, иска прошка. Друг е въпроса дали във форумите хората си изливат душата, може да има и такива, но надали всички го правят. Плюс това вашата приятелка е много млада, в момента е сама с две деца на ръце, възможно е да се е почувствала сама и може би затова е влязла във въпросния форум, да търси контакти, а да привлече внимание. Не съм напълно сигурна естествено в това, но е една от възможностите, тя най-добре си знае. А това, че се определяте на няколко пъти, като студен човек, звучи някак, като оправдание за цялото ви поведение. Не става така : "Аз съм такъв и това е!" - та нали двама души се събират, водени от любовта, а тя предполага топлина, споделяне, желание да направим другия до нас щастлив .Вярно е, че битието ни изправя понякжога пред проблеми, които променят нашето поведение в даден момент, но винаги трябва да се стараете да съхраните живо чувството, което ви е събрало.Пък и имате две прекрасни деца, които се нуждаят от вашата любов и грижа, това изобщо не е маловажно, напротив даже.

Все пак поговорете пак, важното е, че тя се е извинила, пък и Вие не бъдете прекалено студен, това няма да ви отведе доникъде. И си дайте сметка защо сте заедно.

П.П. Не разбрах защо намирате работата, като крупие и сервитьорка за обидни, аз самата когато бях на 22г също работих извистно време, като крупие, работа, като работа. Не се чувствам засегната, просто ми стана чудно, защо сте на това мнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре е да обсъдите всичко това,за което си писал.Моя съвет е да я накараш да се замисли над въпроса Какво точно иска,защото тя просто не е наясно,за разлика от теб.В нейното положение -с две деца и дом,и цялата заетост в този аспект водят до изтощение и неудовлетворение,от опит ти го казвам.Някак си като си млад не си даваш сметка,че имайки деца, самия ти и всичко друго минава на заден план,а децата отнемат цялото време...Та нека помисли над въпроса и да работите в екип за решението му.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дианче като цяло си схванала мисълта на темата ми , като за съвет от жена не си я наблегнала много, не се притеснявайте бих приел всякакви подкрепи и упреки, правилно си отбелязала че съм писал моите качества и положителни и отрицателни , няма какво да крия , нейните не съм следвал подробно защото честно казано ми е малко неприято да ги споделям така , повече ми се иска да обърнете внимание на това което представлявам аз и това което съм направил дали то е грешно защото аз съм главния обвиняем в този конфликт. Греша ли като се опитвам да подсигуря материалното , а пренебрегвам емоционалното, това си ми е заложено на мен по добре приятелката ми да е облечена и сита , от колкото гола , гладна и нацелувана и прегръщана , аз поне така си обяснявам нещата . За чуства не ме питайте не са ми познати, такова като обич мисля че ми е чуждо (изключвам децата) досега не съм го изпитвал към нито един партньор, всичко при мен е въпрос на уважение към човека с който съм така съм свикнал и досега съм успявал. На момичето с което съм сега имам много доверие, поверил съм всичко и разчитам на нея , това мисля че е добра причина да съм с нея, не ми трябва обич не търся това просто искам да сме щастливи всичките и да си изживеем живота безпроблемно (до колкото е възможно де). Та главното обаче което ме мъчи е че тя ми е казвала мили думи и то думи които всеки мъж би искал и би се гордял да чуе, обаче в същото време във форумите ме е изкарвала че все едно съм я мачкал , а като говорихме по тази тема тя каза, че това във форумите не било верно и не го мислила, а аз си мисля че форумите са тези места където човек си излива душата и си казва какво му тежи, защо ще и е да го споделя изобщо с някой ако това нещо не е верно..

И ето ме мен сега седя и се чудя какво да правя, тя ми казва да и простя и да забравя кво е писала, но аз се питам дали мога да живея с това и каква крачка да направя...

Ето още едно хубаво нещо - не желаеш да коментираш партньорката тук, т.е зад гърба й.

Но не се приемай за главен обвиняем. Стане ли така - обвинител и обвиняем, доникъде не се стига - просто всеки се окопава в своите си позиции и се пригответе за 100-годишна война :) - това колкото на шега, толкова и наистина.

Дали грешиш, че се грижиш първо за материалното. Не, не грешиш, но просто и нематериалното е важно. Ето за теб е важно уважението, доверието - все нематериални неща. За нея е важна и любовта - чудесно е това. Сигурна съм, че ако те поставят пред дилемата: по-малко пари, но със свястна партньорка, срещу много пари, но с неудачна партньорка или сам като куче, ще избереш първото.

Колкото до причините, о, много причини може да има.

И далеч не са такива, които да ти подкопаят доверието в нея.

Мога да опиша една такава. Представи си, че отдавна й тежи нещо подобно, но се страхува да ти го сподели. Може да се притеснява от теб, може да се притеснява как ще го възприемеш. Много жени, зависи в какво семейство са израснали, дотолкова са приели авторитета на мъжа, че буквално си гълтат граматиката и не могат свястно и логично да обяснят какво и защо, особено ако очакват да последва "кръстосан разпит". И жената мълчала, мълчала, дотежало й много и написала във форума една тирада по това, което я притеснява, разбира се, твърде пресилено и преувеличено. Ако пък е получила подкрепа, нищо чудно след първия пост да е украсила/засилила още нещата. Нормално и естествено, особено за по-емоционален човек, какъвто разбирам е тя, а и повечето жени. Още повече, че сега е сама с децата, а аз много добре знам, че е трудно и натоварващо (моите деца са с 2 години разлика и ми дойде доста нанагорно, и физически и психически, хем съм енергичен и деен човек, оптимистично настроен); може би точно това е преляло чашата.

Това не означава, че нямате проблеми за разрешаване. Може и двамата да сте много свестни хора, но докато не се научите да живеете един с друг, все някой от вас, а най-често и двамата ще сте неудовлетворени. А как става научаването - ами трудно е да се четат чуждите мисли, затова по-добре си поговорете, предразположи я да ти каже какво именно й тежи. Аз затова и това реших да дам като съвет.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Като чета написаното от Вас все си мисля, че е много рано да мислите за окончателна раздяла, просто според мен това не могат да са причини, които да я предизвикат. Ето, говорили сте по въпроса, тя отрича написаното от нея да е вярно, иска прошка. Друг е въпроса дали във форумите хората си изливат душата, може да има и такива, но надали всички го правят. Плюс това вашата приятелка е много млада, в момента е сама с две деца на ръце, възможно е да се е почувствала сама и може би затова е влязла във въпросния форум, да търси контакти, а да привлече внимание. Не съм напълно сигурна естествено в това, но е една от възможностите, тя най-добре си знае. А това, че се определяте на няколко пъти, като студен човек, звучи някак, като оправдание за цялото ви поведение. Не става така : "Аз съм такъв и това е!" - та нали двама души се събират, водени от любовта, а тя предполага топлина, споделяне, желание да направим другия до нас щастлив .Вярно е, че битието ни изправя понякжога пред проблеми, които променят нашето поведение в даден момент, но винаги трябва да се стараете да съхраните живо чувството, което ви е събрало.Пък и имате две прекрасни деца, които се нуждаят от вашата любов и грижа, това изобщо не е маловажно, напротив даже.

Все пак поговорете пак, важното е, че тя се е извинила, пък и Вие не бъдете прекалено студен, това няма да ви отведе доникъде. И си дайте сметка защо сте заедно.

П.П. Не разбрах защо намирате работата, като крупие и сервитьорка за обидни, аз самата когато бях на 22г също работих извистно време, като крупие, работа, като работа. Не се чувствам засегната, просто ми стана чудно, защо сте на това мнение.

Да права си раздялата е голямата крайност на нещата , ако трябва да съм честен и аз неискам да се стига до там, но просто ако се наложи ще трябва да престъпим към нея, за това че съм студен човек не се оправдавам то си е качество , казвам го в смисъл такъв, че повече се замислям в проблеми и тяхно решаване , свучвало се е например да мисля заа нещо сериозно и като почне човек да ти се катери по врата да иска да те целуне ти му кажеш да се дръпне почват едни теми едни сръдни и айде 2-3 дена не си говорим. Иначе като трябва да има любовна игра то си я има и даже мисля, че много двойки биха завидяли... Затова че се е извинила така е то напоследък когато ме ядоса винаги ми се извинява, но на мен тези работи ми тежът все пак аз живея с тях и малко или много ми пречат, вече като е казано някак си се е запаметило в главата ми и колкото и да искам не бих могъл да го преглътна... По характер съм спокоен човек, но някой предизвика ли ме направо избухвам и винаги отвръщам на удара...

А за професиите то си е мое мнение не ги навиждам , крупието не чак толкова , но за сервитьорката съм много против , аз лично съм бил барман и от опит знам как е. Крупието не чак толкова но пак средата е сред такива хора, а и при 2 те професии трябва да се мазниш и да се повръткваш пред хора за да ти дадът някой бакшиш пък те потупват тук там , пък те подведът да пиинеш и такива работи ненаввишдам това нещо и ми е много обидно да кажа че мойта приятелка е работила това...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, много причини може да има.

И далеч не са такива, които да ти подкопаят доверието в нея.

Мога да опиша една такава. Представи си, че отдавна й тежи нещо подобно, но се страхува да ти го сподели. Може да се притеснява от теб, може да се притеснява как ще го възприемеш. Много жени, зависи в какво семейство са израснали, дотолкова са приели авторитета на мъжа, че буквално си гълтат граматиката и не могат свястно и логично да обяснят какво и защо, особено ако очакват да последва "кръстосан разпит". И жената мълчала, мълчала, дотежало й много и написала във форума една тирада по това, което я притеснява, разбира се, твърде пресилено и преувеличено. Ако пък е получила подкрепа, нищо чудно след първия пост да е украсила/засилила още нещата. Нормално и естествено, особено за по-емоционален човек, какъвто разбирам е тя, а и повечето жени. Още повече, че сега е сама с децата, а аз много добре знам, че е трудно и натоварващо (моите деца са с 2 години разлика и ми дойде доста нанагорно, и физически и психически, хем съм енергичен и деен човек, оптимистично настроен); може би точно това е преляло чашата.

Това не означава, че нямате проблеми за разрешаване. Може и двамата да сте много свестни хора, но докато не се научите да живеете един с друг, все някой от вас, а най-често и двамата ще сте неудовлетворени. А как става научаването - ами трудно е да се четат чуждите мисли, затова по-добре си поговорете, предразположи я да ти каже какво именно й тежи. Аз затова и това реших да дам като съвет.

Радвам се и ти благодаря, участваш в темата и приемам всякакви съвети без значени в каква насока са, досега по принцип никога не съм слушал какво ми казват другите хора винаги сам съм си излизал от всякакви ситуации и мога да се похваля с голям успех в това, по принцип нещо при нас куца с воденето на разговорите , а и аз съм много избухлив (но никога не съм посягал на жена) изнервям се адски много и за най малкото и може би и това е причина да не можем да направим смислен разговор. Аз си мисля че това че пишем тука е голям плюс защото един вид така си го нахвърлям като чернова и имам време да го осмисля докато при нормалния разговор се изнервям заболява ме адски много главата и се оттеглям. Не я разбирам мойта приятелка мен ме притеснява защо е такава двуличничка смисъл пред мен казва едно и то се хубави работи, а пред други споделя друго, лошото е че не ме познавате и добивате представа за мен само по написаното, така аз няма как да се опиша цялостно , проблема може и да е в мен не отричам , просто на първо място ми е материално то все се притеснявам да не се наложи да се лишим от нещо тоав повече ме притеснява от колкото това дали ще целуна жена си като се прибера (тука очаквам освиркване от много жени). Да знам за децата и къщата не е лесно , аз от 2 месеца съм в чужбина и преди и аз съм ги гледал тези деца, на мен когато ми се падаше да почивам почивката ми беше да гледам децата и после пак работа. Не е лесно знам, а тука при мен също е кофти аз не съм на почивка който е бил в чужбина и е работил на час би трябвало да знае как е , че ти броят и колко пъти ходиш до тоалетна и ти засичат колко време седиш там и така нататъка. Въпроса е че го правя за семейството аз ако съм си сам и 500 лв. биха ми стигнали и даже не бих се замислил за чужбина. На всички ни е тежко това го знам , но въпроса е да не мислим само за себе си и да оценяваме това което другите правят за нас...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мисля че съм недоволен от начина по който ме оценяват и разбират...

Благодаря за отговорите! Вашата приятелка, човекът, на когото сте се доверили, очевидно също носи някакво недоволство и също има нужда да го изкаже и да потърси някакъв изход. Направила го е във форумите. Моят въпрос е:

- Според вас, тя има ли основание да бъде недоволна от нещо, което е ценно за нея, но не е оценявано и разбирано от вас?

въпроса е да не мислим само за себе си и да оценяваме това което другите правят за нас...

Още един въпрос:

- Смятате ли, че вашето момиче, майката на децата ви, прави нещо за вас? Вашата оценка на това, което прави тя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мисля че съм недоволен от начина по който ме оценяват и разбират...

Благодаря за отговорите! Вашата приятелка, човекът, на когото сте се доверили, очевидно също носи някакво недоволство и също има нужда да го изкаже и да потърси някакъв изход. Направила го е във форумите. Моят въпрос е:

- Според вас, тя има ли основание да бъде недоволна от нещо, което е ценно за нея, но не е оценявано и разбирано от вас?

въпроса е да не мислим само за себе си и да оценяваме това което другите правят за нас...

Още един въпрос:

- Смятате ли, че вашето момиче, майката на децата ви, прави нещо за вас? Вашата оценка на това, което прави тя?

Въпросите са добри виждам, че бъркате надълбоко. Може спокойно да ми говорите на ти. Според мен тя е недоволна от това, че не съм мил колкото тя иска и не и обръщам чак толкова внимание и превръща това в голям проблем, тя не вижда това което правя за нея , а се задълбочава в това което не правя за нея според мен това е егоистично, тя си мисли че като се създаде едно семейство и всичко става като в приказките идва принца на белия кон целува я и те заживели щастливо... Моята оценка за нея не е лоша напротив даже, аз не я упреквам в нищо напротив даже мисля, че я подкрепям в известна степен, тука номера не е в мен аз съм свикнал да разбирам хората и да им влизам в положение от моя страна всичко е 6 тя е човека който е недоволен от мен тя се оплаква от живота и на мен не ми е лесно, но не мрънкам и не обвинявам другите за това , а напротив даже затварям се в мене и се опитвам да се справя с положението...

На въпроса дали прави нещо за мен, отговора е да прави, както казах аз не се оплаквам от нея , грижи се за децата, поддържа квартирата и мога спокойно да кажа, че добре се справя с това , но проблема тука е, че тя казва че се чувствала като роб и го правила защото на мен ми било харесвало (бях уточнил че никога не съм и казвал да чисти да готви и такива работи всичко си го прави по инициатива , а защо ме упреква в това не знам ) Много ме засегна това че казва че с мен тя е робиня , не знам защо мисли така от нея само искам да се грижи за децата , аз съм и казвал че трябва да се радва че държавата и плаща (300 лв.) да си гледа децата и и казвам че по хубава работа от това няма да намери, но не я разбирам нещо я мъчи явно във връзката и неиска да го сподели с мен , затова си мислих че ще го е споделила във форумите , но във тях там съм описан като тиранин...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Съвсем по човешки пиша! Жена ти наистина се чувства потисната и незадоволена емоционално от теб! Не те виня, просто така ми се струва. Отчасти тя се чувства така поради собственото си държание - ти го наричаш двуличие. Психологията го нарича пасивно агресивно поведение. Пред теб премълчава, опитва се да ти угоди, да ти е добре. Така обаче губи собствените си позиции, личност, щастие и започва да и се струва, че ти си причината за това. Отчасти е права! Донякъде собственото и поведение на "гълтане" и жертване за теб я кара да се чувства така. Трупа напрежение, самопотискане и недоволство, но не смее да ги изрази пред теб, а само индиректно, там в онзи форум, като предпазен клапан.Ти обаче също имаш пръст в тези и чувства. Защото, както сам казваш, си доста избухлив, вероятно и малко по-твърд с нея. Нейната задача в случая е да се научи да отстоява себе си спокойно, решително, от позицията на здрава самоувереност! Да цени щастието, чувствата и собствените си цели и позиции! Ако обаче се промени само тя, а ти останеш същия, това е един много сигурен начин да се разделите. Защото новата и личност би те дразнила със здравия си и добър егоизъм, със здравото си, по-силно и решително его! Ако искаш жена - зряла личност, вместо домакиня, която робко мълчи и не смее да бъде откровена и заявяваща се искрено и на мига пред теб, промени се! Пробвай да се научиш да говориш за чувствата си, за нейните чувства, за вашите чувства- това е голямо умение и винаги ще ти бъде полезно! Можеш да се научиш да бъдеш по-галантен, по-разбиращ дълбоките желания на жената. По-горе поставяш нещата като противоречие - в смисъл, че или нахранена и облечена или прегръщана и обичана нежно... Няма такова противоречие! Двете спокойно могат да ходят заедно! Според мен и двамата е добре да походите и индивидуално и отвреме на време и заедно на психотерапевт - най-добре на един, който работи и с двама ви!

Поздрави от мен и пожелания за семейни радости!

Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, прочетох внимателно твоя съвет и имам чуството че с твоя си отговор ти взимаш страна, струва ми се че не си безпристрастен, разбира се уважавам твоя отговор и размислям над съвета ти , но твоя отговор не е ли базиран във нейна защита , защо трябва се аз да се примирявам, винаги аз отстъпвам това, че съм избухлив означава означава че и от най малкото се паля , но винаги аз отстъпвам просто спирам да се разправям , защото това само ще доведе до двудневно главоболие и как да отстъпвам и как да се примирявам ми кажи след като съм сигурен че дадено нещо не е правилно, какво ме съветваш дори да виждам че евзела грешно решение да се сългласявам и да си премълчавам . Това ли или не съм те разбрал? Значи аз трябва да разбирам жената дори когато виждам , че тя греши , докато тя неиска да ме разбере дори когато съм прав , това нещо не го осмислям... А за противоречията не съм се изразил изглежда правилно не го казвам като буквален избор , а просто го разглеждам като вариант, а това за психотерапевта по принцип съм против, но все повече се обеждавам че трябва да го посетим обаче заедно , едновременно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за отговорите - бих искала да те наричам с името ти, но няма значение.

Сега вече мога да си кажа мнението - то е мое лично и не го смятам за истината, приеми го като една гледна точка, моля.

- Ти определено подценяваш себе си и сам си градиш някакъв образ на мъж, какъвто ти "трябва" да бъдеш. Всъщност си интелигентен и чувствителен, с добро сърце, искрен и трудолюбив, почтен и сериозен. Няма нужда да спазваш някакви принципи, да натикваш себе си в някакви рамки на "добър мъж, съпруг и баща". Ти си повече от тези рамки, просто е нужно да си дадеш правото да си себе си и да забравиш какъв трябва да си. Сигурна съм, че ти можеш и да се смееш, и да се шегуваш, сигурна съм, че можеш да галиш и целуваш, и дори съм сигурна, че ще ти е много хубаво от това. И на двамата ще ви е. И на децата ще е . Избухванията, за които говориш приличат на изпускането на парата от вентила на херметическата тенджера. Ти притискаш нежността в себе си, смятайки я за немъжествена и глупава, ненужна и неважна. Тя се трупа и се "сгъстява" и накрая излиза със свистене и пари, дори може да отнесе капака. Ако оставиш капака отворен, ще излиза пара, на която ще се греете и четиримата. Сигурна съм, че ме разбираш.

- За вас двамата. Сигурна съм, че вие сте заедно по много, много сериозни причини. Вие сте учители един на друг, вие сте си помощници.

Затова сте толкова различни на пръв поглед. Твоето момиче е до теб, за да ти помогне да освободиш вътрешното си напрежение и да свалиш оковите на твоите "така трябва". Ти си до нея, за да и помогнеш за нещо друго, важно за нея. Важното е сега ти да мислиш над това, в какво ти помага тя, а тя над това, в какво и помагаш ти. Не обратното!

- всяко нещо, което те дразни у нея, всъщност е нещо, което си притиснал и забранил, отрекъл дълбоко вътре в себе си и имаш нужда да освободиш. Същото важи и за нея. Ако се разделите сега, ще изпуснете най-големия шанс за вътрешната си промяна и израстване. Те са по-важни от парите и ти вече започваш да го осъзнаваш.

Ще ти сложа тук една мисъл, която много силно ме разтърси миналия ден:

Щом Бог живее вътре в мене, аз мога да Го огранича. Аз мога да Му заповядвам, в мене е Той. Щом Бог е в мене, свободата е в туй, че мога да Му заповядам, мога да Го ограничавам, а щом Го ограничавам. Той ще се смири и Той нищо не може да каже. Той ми казва нещо и аз казвам, че не е така. Ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, така ще бъде. Ти Му заповядваш и Той казва: Да бъде твоята воля.

Но щом ти Го ограничаваш отвътре, а понеже Той е отвън. Той там е свободен и тогава ти си в зависимост и Той те стегне оттам, отвън. Ти Го стягаш отвътре, Той толкова повече те стяга отвън. Тогава не ти вървят работите, нещастие след нещастие.

Но дойдеш ли отвътре до съзнанието и кажеш "Не правя добре!" и почваш да се отпущаш отвътре, тогава и отвън се поправя положението. Туй правило трябва да го знаете, ако искате да ви вървят работите.

Най-първо ще дадеш абсолютна свобода на себе си и на Господа. Ще кажеш: Господи, прави това, което Ти е угодно! И Той ще направи тъй. Тогава и отвън ще се промени положението за тебе. Съответствие има. Туй трябва да го пазите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото ангелите и светиите все са отвън. Щом дадеш свобода отвън, светиите всички ще дойдат вътре. Ти като дадеш в себе си свобода на Бога и Той в Себе си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи, да имаш пълно доверие в Него. А вие мислите, че като му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата.

Слушайте го

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата ви ще ви обединят ако им обърнете повече внимание и се вглеждате в очите им.

Поставете се на тяхно място.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата ви ще ви обединят ако им обърнете повече внимание и се вглеждате в очите им.

Поставете се на тяхно място.

Това е много вярно, за децата всичко правя... Има голяма магия в тях ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

в отговор на Донка

Сега вече мога да си кажа мнението - то е мое лично и не го смятам за истината, приеми го като една гледна точка, моля.

- Ти определено подценяваш себе си и сам си градиш някакъв образ на мъж, какъвто ти "трябва" да бъдеш. Всъщност си интелигентен и чувствителен, с добро сърце, искрен и трудолюбив, почтен и сериозен. Няма нужда да спазваш някакви принципи, да натикваш себе си в някакви рамки на "добър мъж, съпруг и баща". Ти си повече от тези рамки, просто е нужно да си дадеш правото да си себе си и да забравиш какъв трябва да си. Сигурна съм, че ти можеш и да се смееш, и да се шегуваш, сигурна съм, че можеш да галиш и целуваш, и дори съм сигурна, че ще ти е много хубаво от това. И на двамата ще ви е. И на децата ще е . Избухванията, за които говориш приличат на изпускането на парата от вентила на херметическата тенджера. Ти притискаш нежността в себе си, смятайки я за немъжествена и глупава, ненужна и неважна. Тя се трупа и се "сгъстява" и накрая излиза със свистене и пари, дори може да отнесе капака. Ако оставиш капака отворен, ще излиза пара, на която ще се греете и четиримата. Сигурна съм, че ме разбираш.

- За вас двамата. Сигурна съм, че вие сте заедно по много, много сериозни причини. Вие сте учители един на друг, вие сте си помощници.

Затова сте толкова различни на пръв поглед. Твоето момиче е до теб, за да ти помогне да освободиш вътрешното си напрежение и да свалиш оковите на твоите "така трябва". Ти си до нея, за да и помогнеш за нещо друго, важно за нея. Важното е сега ти да мислиш над това, в какво ти помага тя, а тя над това, в какво и помагаш ти. Не обратното!

- всяко нещо, което те дразни у нея, всъщност е нещо, което си притиснал и забранил, отрекъл дълбоко вътре в себе си и имаш нужда да освободиш. Същото важи и за нея. Ако се разделите сега, ще изпуснете най-големия шанс за вътрешната си промяна и израстване. Те са по-важни от парите и ти вече започваш да го осъзнаваш.

.......................................................................................................................................................................................................................

Знаеш ли тука много добре си отговорила в първата час и примера ми допада само където не съм съгласен че това което избухва е нежността която притискам, не мисля че е нежност и аз съм си мислил че има нещо което задържам в мен и незнам какво е на това се дължат нервите ми, а много си права за това че се опитвам да постигна някакъв образ или идеал да кажем, опитвам се да съм добър баща което ме навежда на мисълта проблема ни не е ли че аз се мъча да съм добър баща , а тя се мъчи да е добра майка и в стремежа си да угодим на децата забравяме за самите нас ....

Редактирано от Nezadovoleniq

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

за това че се опитвам да постигна някакъв образ или идеал да кажем, опитвам се да съм добър баща което ме навежда на мисълта проблема ни не е ли че аз се мъча да съм добър баща , а тя се мъчи да е добра майка и в стремежа си да угодим на децата забравяме за самите нас ....

Точно това е.

От майка и педагог да знаеш - децата не искат да им се угажда, а искат да имат щастливи майка и баща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, прочетох внимателно твоя съвет и имам чуството че с твоя си отговор ти взимаш страна, струва ми се че не си безпристрастен, разбира се уважавам твоя отговор и размислям над съвета ти , но твоя отговор не е ли базиран във нейна защита , защо трябва се аз да се примирявам

В името на светата калинка - къде виждаш някой да взема страна? Пиша което виждам и за двама ви. Имате си минусите, имате и плюсовете си, учите се един от друг и това е съвсем на мястото си! Да се примиряваш? Моля те посочи ми как успя да пречупиш информацията така, че да стигнеш до такова заключение, наистина ми е интересно. Писах ти, че и двамата имате нужда от известно осъзнаване, от поливане цветето на любовта си! Защото без това цвете и милиони да пращаш всеки месец, нищо не струват! Тя е добра майка и домакиня, но ми се струва, че не се цени. Ти си чудесен и отговорен баща, съзнателен съпруг - но дали познаваш себе си достатъчно? А непознавайки себе си, как можеш да разбереш нея? Когато избухваш, тя провокира страхове, върху които имаш да работиш и чистиш - закон е, че зад всеки гняв стои неотработен страх. В това лошо няма, нормално е, всички сме хора, имаме си слабостите.

,

винаги аз отстъпвам това, че съм избухлив означава означава че и от най малкото се паля , но винаги аз отстъпвам просто спирам да се разправям , защото това само ще доведе до двудневно главоболие и как да отстъпвам и как да се примирявам ми кажи след като съм сигурен че дадено нещо не е правилно, какво ме съветваш дори да виждам че евзела грешно решение да се сългласявам и да си премълчавам . Това ли или не съм те разбрал?

Не, не да отстъпваш, но не и да се налагаш! Да се разбираш. Да говориш за чувствата си - опознавайки себе си, би разбрал и нея. разбирайки я, би я обикнал още по-силно.Тя също има нужда да погледне в себе си и промени моделите си. Питаш ти и говориш повече4 за себе си, затова акцентирам на теб. Но и двамата е добре да поработите както индивидуално, така и заедно с помощта на терапевт няколко сесии!

Значи аз трябва да разбирам жената дори когато виждам , че тя греши , докато тя неиска да ме разбере дори когато съм прав , това нещо не го осмислям...

Как стигаш до тези заключения, които нямат нищо общо с нито един ред от думите ми, освен на базата на автоматично филтриране през защитно дразнене, с което бягаш от страхови модели? Никъде не съм ти писал, че само ти е нужно да погледнеш в себе си и осъзнаеш моделите си. Сега семейството ви функционира на модела незрял-незрял. макар и болезнено, това е предпоставка за устойчивостта на семейството ви. Ако само единият работи върху осъзнаването и промяната си, се получава връзка незрял-зрял, което е сигурен предвестник на раздяла. Затова се работи с двамата! Отношението към семейната половинка често идва от семейните ни модели, които сме наблюдавали през собствените си ранни години - това също може да бъде осъзнато и да се превърне в част от разширяването на осъзнаването ви!

Всъщност, споменаваш някъде, че съпругата ти чете този форум. Нека се включи в дискусията!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Nezadovoleniq

В темата има много пъстри мнения, много хубав диалог се е получил. :) Дано ти е от полза.

Тъкмо тези дни си мислех \ по личен повод\ , че мъжете рядко споделят този тип терзания и често изгарят вътре в себе си, справят се някак си, продължават и носят цял живот "страничните ефекти" на не споделянето.

Аз бих ти нахвърлила няколко различни линии на посока на мисълта, съвсем неангажиращи като цяло.

- Спомняш ли си преди 5 години, когато беше на 22 год. какво беше усещането ти за света? Беше ли на ясно със себе си? Знаеше ли точно какво искаш и как да го постигнеш? От днешния ти поглед, тогава оценявал ли си по същия начин, както сега, хората и ситуациите, които са преминали покрай теб?

А тя е на 22 год, нали? :)

- Често искаме другите да мислят като нас....., не може. Тя не те разбира, знаеш ли ..... по стълбицата на важност, за мъжете на първо място стои работата в която са се вложили, а оценката им за справяне с живота се базира на това как се справят с работата. Семейството е на второ, трето място. И това е НАПЪЛНО НОРМАЛНО така е моделиран мъжкият мисловен модел. А знаеш ли колко жени, особено на 22г изпадат в ужас, когато разберат, че не са на първо място в тази мисловна схема :) , те просто не знаят, че това е най- добрия вариант.

- Когато жената стане майка, на тази възраст и то на две деца, в нея заживява един друг свят, и този свят е твърде ограничен, състои се от - АЗ - ДЕЦАТА - БАЩА ИМ. това е нещо като светата троица :) и когато третия елемент се губи някъде по трасето на ежедневието, целостта на този свят в мисловния модел на жената се разрушава.

Естествено бащата не е виновен, той върви по единствената правилна схема в неговия модел - да ги защитя, да ги осигуря, да има сигурност. Жената обаче - подобно на котка, която гледа малките си, всичко което е извън котешкия панер е в заплаха от изчезване, застрашава я.

Проблемът идва от това, че сега е период на изясняване на моделите. Третият елемент от нейната схема, не е на мястото, което тя му е отредила, а тя не разбира защо. Ти вероятно не знаеш как да и го кажеш, че да бъдеш чут.

- А в женската скала на важността, на първото място е неразрешеният въпрос, лутането между семейството и отдаването в него или личностното израстване и отдаването на професия, реализация. Нали разбираш, че още от тук жената е много затруднена. И когато тя е в период, в който се е отдала на семейството, в нея заживява твърдото убеждение, че партньора трябва да отговори със същата отдаденост на нейната.

Сега ми е лесно да ти го кажа, първо си преболедувах практическото, житейско преживяване, после го изясних теоретично и установих, че не съм открила света и накрая, от няколко години край мен се движат хора на тази възраст и имам възможността да го наблюдавам отблизо като страничен наблюдател.

Разбирам те напълно и нейното положение също, но представи си, че сте две отделни звена на верига, за да се свърже веригата трябва да се отвори поне едното звено, да обгърне другото и да се свие отново. А може и двете звена да се отворят........, а може и нито едно да не се отвори..... тогава няма да имаме верига, а само отделни звена, които ще се радват на непрекъснатия си кръг.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, прочетох внимателно твоя съвет и имам чуството че с твоя си отговор ти взимаш страна, струва ми се че не си безпристрастен, разбира се уважавам твоя отговор и размислям над съвета ти , но твоя отговор не е ли базиран във нейна защита , защо трябва се аз да се примирявам

В името на светата калинка - къде виждаш някой да взема страна? Пиша което виждам и за двама ви. Имате си минусите, имате и плюсовете си, учите се един от друг и това е съвсем на мястото си! Да се примиряваш? Моля те посочи ми как успя да пречупиш информацията така, че да стигнеш до такова заключение, наистина ми е интересно. Писах ти, че и двамата имате нужда от известно осъзнаване, от поливане цветето на любовта си! Защото без това цвете и милиони да пращаш всеки месец, нищо не струват! Тя е добра майка и домакиня, но ми се струва, че не се цени. Ти си чудесен и отговорен баща, съзнателен съпруг - но дали познаваш себе си достатъчно? А непознавайки себе си, как можеш да разбереш нея? Когато избухваш, тя провокира страхове, върху които имаш да работиш и чистиш - закон е, че зад всеки гняв стои неотработен страх. В това лошо няма, нормално е, всички сме хора, имаме си слабостите.

,

винаги аз отстъпвам това, че съм избухлив означава означава че и от най малкото се паля , но винаги аз отстъпвам просто спирам да се разправям , защото това само ще доведе до двудневно главоболие и как да отстъпвам и как да се примирявам ми кажи след като съм сигурен че дадено нещо не е правилно, какво ме съветваш дори да виждам че евзела грешно решение да се сългласявам и да си премълчавам . Това ли или не съм те разбрал?

Не, не да отстъпваш, но не и да се налагаш! Да се разбираш. Да говориш за чувствата си - опознавайки себе си, би разбрал и нея. разбирайки я, би я обикнал още по-силно.Тя също има нужда да погледне в себе си и промени моделите си. Питаш ти и говориш повече4 за себе си, затова акцентирам на теб. Но и двамата е добре да поработите както индивидуално, така и заедно с помощта на терапевт няколко сесии!

Значи аз трябва да разбирам жената дори когато виждам , че тя греши , докато тя неиска да ме разбере дори когато съм прав , това нещо не го осмислям...

Как стигаш до тези заключения, които нямат нищо общо с нито един ред от думите ми, освен на базата на автоматично филтриране през защитно дразнене, с което бягаш от страхови модели? Никъде не съм ти писал, че само ти е нужно да погледнеш в себе си и осъзнаеш моделите си. Сега семейството ви функционира на модела незрял-незрял. макар и болезнено, това е предпоставка за устойчивостта на семейството ви. Ако само единият работи върху осъзнаването и промяната си, се получава връзка незрял-зрял, което е сигурен предвестник на раздяла. Затова се работи с двамата! Отношението към семейната половинка често идва от семейните ни модели, които сме наблюдавали през собствените си ранни години - това също може да бъде осъзнато и да се превърне в част от разширяването на осъзнаването ви!

Всъщност, споменаваш някъде, че съпругата ти чете този форум. Нека се включи в дискусията!

Орилинчо ако с нещо съм те изнервил извинявай, но просто малко трудно те разбирам може би защото се изразяваш по професионално от другите, като цяло оценявам това което правите ти и другите хора, знам че целта ви е да помогнете, а да аз го показвам на мойта приятелка аз няма какво да крия от нея всичко знае , а тя беше тази която се криеше от мен и ме раздумваше по тези форуми...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човече, не се сърди на жена си. Няма да се разделяте, то е ясно. На прага сте любовта Ви да се развие и да разцъфти с прекрасни цветове, нали няма да ги скъсате и смачкате. Нямам време и само ще нахвърлям някои неща от чисто женска гледна точка.

За женския ум казват, че е като шкаф с чекмеджета, затова не се учудвай, че в различните моменти мисли и чувства различни неща и с чиста съвест може да ти каже, че нещо, което го е мислила, всъщност не го е мислила. Това е като да отработваш различните варианти ( и различните страхове). Прояви разбиране към човек, който понякога се чувства безпомощен, неразбран и се страхува, още повече, ти сам признаваш, че не винаги проявяваш разбиране и търпение към нея, особено сега, когато й липсваш и чисто физически. Важно е кое чекмедже отваря най-често, там са основните й нагласи.

Друго нещо, което може да я притеснява, но никога няма да ти каже е, че тя ти е родила две деца, а все още я наричаш приятелка и не си я почел да се ожените, да се вречете и да сложиш халка на пръста й. Имам някои приятелки, които се измъчват именно заради това. Ако получите Божията благословия за връзката си, тя ще укрепне и ще минавате през трудностите много по-лесно.

Когато един човек има проблем, той се опитва да го разреши. Съвременни хора сме и това, че обсъждаме личните си отношения може да бъде признак именно на зрялост или съзряване. Няма нищо срамно в това. Пък и ти с профила, който представяш за себе си, спечели нашите симпатии. Тя, изтъквайки чисто мъжките ти качества и поведение, е накарала много хора да й кажат, че това са неща, стари като света и всъщност такива е нормално да бъдат. Някои дори може да са й завидели, че има стабилен човек до себе си. А и тя заслужава уважение и дори възхищение - на тази възраст очевидно е организиран, грижовен, нежен, обичлив човек - признаци на зрялост, ако питаш мене. Вие и двамата сте чудесни млади хора, благословени от Бог с две прекрасни деца. Просто трябва да се преоткриете, да се "видите" отново, да се научите да говорите и да изразявате любовта си по различни начини. Наистина има много начини да изразиш любов. При различните хора някои от тях преобладават и е важно да се развивате в това отношение. Ще научите и децата си да обичат, те ще спечелят много в този живот, ако растат в ръцете на двама любящи родители.

Тук в Портала съм чела една притча, която не мога да открия и ще предам с няколко думи. (Моля съфорумците за помощ.)

Един мъж се оплаквал от жена си. Роптаел срещу Бога, защо му дал такава жена, все недоволна, свадлива, некрасива... Тогава Бог му казал, че му е дал принцеса за жена, но той трябва да се отнася с нея като такава, за да се открият красотата и благородният й характер. Мъжът решил и започнал да се отнася с нея като с истинска принцеса - бил мил, нежен, галантен, помагал й, изслушвал я, правел й подаръци, поднасял й цветя... И станало чудото! Жена му всеки ден пред очите му се разхубавявала, ставала все по-мила и нежна, съвършена във всичко.

Дори и сутрин разрошена била най-красивата жена на света. (Това - от мен.) ;)

Обичайте се!

:3d_053: :3d_053:

Редактирано от Латина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! По принцип съм се научила, че винаги най-добрите решения се дават на самият теб. Тоест от нас можеш да очакваш само потвърждения на това, което получаваш като отговор в сърцето си.

Какво се разбира. Кризата се отразява на всички и най-вече семействата страдат. Трудно е когато едно младо семейство е разделено, но това си е и изход. Явно жена ти не се е сблъсквала с безработица и не знае какво значи, затова капризничи и недоволства. Я да пита мен какво ми е минало през главата и после дума няма да каже.

Разбирам, че си мъж на място. То точно това си е вродено на мъжете и дадено от Бог, да се грижат за семейството. Най-важното е, че си намерил начин за прехраната, а другото може да се разреши. Когато човек има прехрана оживява и може да мисли за събиране, за разделяне, но когато няма - единствено мисли за прехраната.

Защо не си поговорите с твоята жена и да се разберете. Трудно ли е? Жените обичат да слушат мъжете, когато говорят от сърцето. Обясни й твоите виждания, позиции, за, против. Изслушай и нейните, после преценете, вземайте решения. Според мен жена ти да не бърза да те напуща. Всъщност с две малки деца е трудно и в този период жените също са изнервени. Просто ви трябва търпение и разбиране и на двамата, а как ще го постигнете - най-добре чрез разговори и изслушване. Да, може да си загубил пари заради жена си, случва си. И обратното може да се случи, не е изключено в един съвместен живот. И четири очи винаги виждат повече от две, не го забравяй. Вслушвай се в мнението й, защото за това сте се събрали, уважавай я защото е слабият пол, но постъпвай мъдро, не като първият Адам, а като последният в лицето на Христос. Всяка жена разбира, когато се държат пренебрежително с нея и без уважение и това я отблъсква. Защото аз в такива случаи си казвам "Какво правя тук, където не съм обичана, където не мога да бъда полезна".

Толкова ли е трудно да се показва уважение към жените?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×