Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Ако всички хора станат художници, светът ще се оправи!

Recommended Posts

Нещо като проект-визуализация, каквото си нарисуваш, то ще се материализира.

Дали?!

Все пак нарисуваното е илюзия. Когато човек обърка илюзията с действителността стават едни страшни работи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нужда от магическо мислене - просто досег до ядрото на живота отвътре, Оттам през мислите, чувствата и делата - материализиране. Ето това имам предвид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, хубаво ги говориш, само че това са за мен са отдалечени понятия "ядрото на живота" ... и др.

Как се извършва това на практика?

Нали знаеш колко бавно и трудно се материализират нещата. Битието е "бавно като смола" - по Вл.Зеланд. 5-те книги от серията "Транссърфинг на реалността" ги прослушах на руски в аудиоформат, отначало всичко беше ясно... мина време и стоя в огромно недоумение. Единствено теорията за махалата като образ на институциите и деструктивните човешки егрегори ми остана съвсем ясно и разбираемо, всеки се е сблъсквал...

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да разбирамте - мислите са като боички с които рисуваме в едно друго измерение а после несъзнавано започваме да превръщаме нарисуваното в действителност.

Нещо като проект-визуализация, каквото си нарисуваш, то ще се материализира.

Дали?!

Все пак нарисуваното е илюзия. Когато човек обърка илюзията с действителността стават едни страшни работи.

Няма нужда от магическо мислене - просто досег до ядрото на живота отвътре, Оттам през мислите, чувствата и делата - материализиране. Ето това имам предвид.

разковничето е в думата ,,несъзнавано'' (употребена по-горе), но това непредполага бездействие (напротив би следвало да действаме активно по неотложните задачи), просто ,,магическите'' събития в живота ни сякаш не се потдават на съзнателен контрол и се случват по един недостатъчно ясен за нас начин и все пак, след като се случат той става безкрайно логичен..

Редактирано от Галио

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Логика и магия съжителстват заедно и в развитието на работата на всеки художник.

Няма нищо по- логично от натрупването на различните опитности, които довеждат до нова идея.

Съдя за това и по себе си, и по баща си и по развитието на колеги художници и дизайнери.

В изкуството всичко става чрез натрупване на опитности, голямата идея и картина са предхождани от цели серии картини и изложби, който са един вид стълб, който води до нея.

А магията си трае постоянно , целият живот на един художник е магия. Много често има смесване на реалност и илюзия.Много често има несъответствие на талант и признание. Понякога едни и същи неща биват показвани в продължение на 10 години, докато намерят своята публика, докато намерят своето признание.

Чисто човешката съдба на всеки художник е трудна, много малко от нас имат късмета да са признати преживе, и да получат всички облаги от това. А понякога признанието не идва и след смъртта.

В така оформилия се ракурс на темата ще спомена, че в живота си всички основни събития, които са ми се случили аз вече съм планирала в главата си, аз вече съм ги преживяла.Магията става, когато всичко онова за което мечтаеш започва да става реалност, започва да добива материално лице.

Но според мен човек трябва да внимава какво си пожелава, защото винаги в момента на появата на самото желание- мечта ние не си даваме сметка за последствията от него. И захвърляме мечтите си.

Аз съм от тези , които отглеждат мечтите си, които работят за тях, но забелязвам, че никога постигнатото не е достатъчно, то носи след себе си последствия, които са неочаквани.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да разбирамте - мислите са като боички с които рисуваме в едно друго измерение а после несъзнавано започваме да превръщаме нарисуваното в действителност.

Нещо като проект-визуализация, каквото си нарисуваш, то ще се материализира.

Дали?!

Все пак нарисуваното е илюзия. Когато човек обърка илюзията с действителността стават едни страшни работи.

Няма нужда от магическо мислене - просто досег до ядрото на живота отвътре, Оттам през мислите, чувствата и делата - материализиране. Ето това имам предвид.

разковничето е в думата ,,несъзнавано'' (употребена по-горе), но това непредполага бездействие (напротив би следвало да действаме активно по неотложните задачи), просто ,,магическите'' събития в живота ни сякаш не се потдават на съзнателен контрол и се случват по един недостатъчно ясен за нас начин и все пак, след като се случат той става безкрайно логичен..

Откъде сте толкова сигурни, че можете да се доберете до склада от отговори, наречен "несъзнавано", че можете да стигнете до конкретните очертания на рисунъка на това поле?

Вашето логическо мислене винаги ще подпъхва картинки. Вашето въображение, което оперира с познати елементи, изведнъж ви подпъхва сглобена нарисувана картинка. Съставена е по определени тагове на вашата мисъл. Това се нарича илюзия.

Ако успеете да проникнете зад тази картинка, тоест през нея и да разберете от какво е съставена и от какво се реализира, това е вече реалност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да разбирамте - мислите са като боички с които рисуваме в едно друго измерение а после несъзнавано започваме да превръщаме нарисуваното в действителност.

Нещо като проект-визуализация, каквото си нарисуваш, то ще се материализира.

Дали?!

Все пак нарисуваното е илюзия. Когато човек обърка илюзията с действителността стават едни страшни работи.

Няма нужда от магическо мислене - просто досег до ядрото на живота отвътре, Оттам през мислите, чувствата и делата - материализиране. Ето това имам предвид.

разковничето е в думата ,,несъзнавано'' (употребена по-горе), но това непредполага бездействие (напротив би следвало да действаме активно по неотложните задачи), просто ,,магическите'' събития в живота ни сякаш не се потдават на съзнателен контрол и се случват по един недостатъчно ясен за нас начин и все пак, след като се случат той става безкрайно логичен..

Съгласна.

Само дето често и след като се случат, повечето хора не успяваме пак да видим/разберем логиката, все ни се струва, че нещата така някак несправедливо и кой знае откъде и как ни се струпват на главата :)

Връзката и логиката, както казва Юля, далеч не ввсеки път и далеч не всеки може да прозре. Но това, Юле, не ознава, че ги няма. Имам такива опитности при срещите ми с истински ясновидци (много малко на брой, аз познавам само трима).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От доста време се опитвам сама да се добера до начин, по който да предам на лист хартия (аз не мога да рисувам - знам си го - но винаги съм мечтала да мога) онзи невероятен миг, в който слънчев сноп минава през облачно вълмо и облакът засиява с особена красота - дори оловното сиво в него, дори черното, около него се образува едно особено зарево ... Опитвала съм се да го снимам, но ми се иска да мога да го предам с ръцете си. Ще съм благодарна на Ина, ако ни научи в Малко Търново.

Та в тази връзка стигнах до мисълта, че художникът притежава безценното умение или усет или талант или всичко взето заедно да претвори със собствените си ръце красотата на света около себе си и вътре себе си. Не да променя света така, че да стане красив по някакви човешки мерки, а да направи човешкия свят хармоничен и красив като Вселената... За която хармония и красота художникът има сетиво да възприеме, сърце - да усети, ум - да осъзнае.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Звучи страхотно и тогава го разбираме, усещаме, преживяваме.

А случвало ли ви се е друго усещане, което да ви обърка. На мен- да. Бях преди няколко години на изложба на момче, завършващо иконопис. Уникални икони- модерни, раздвижени, по правилата разбира се.. бях влюбена в Архангел Гавраил, но цените бяха невероятни за моите възможности. Имаше поканени доста чужденци и тъй като произведенията бяха уникални буквално се разграбиха. Оказа се, че мои приятели се познават с автора и в камерна компания седнахме на питие. Исках да се докосна до мисленето на този човек, като очаквах да бъда очарована, както бях от картините.

Нищо подобно! Страхотен простак, ориентиран едиствено материално. Каза, че искал да заминава за чужбина, защото тук нищо не ставало и не можел да получава пари. Обноските, линията на разсъждения, изказа, мечтите, недоволството от столицата, все някой друг да е виновен и т.н. бяха = продавач на женския пазар. Не, не съм се объркала той си беше елементарен и безочлив и да не продължавам с епитетите, но изкуството му беше уникално.

Страхотна разлика между творенията и художника. И се зачудих защо именно той може да рисува така, защото душевността му не беше причината.

Редактирано от Вятър*

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога и скулпторите много обичат да се държат така просташки.Още като им влезеш в ателието виждаш едни голи до кръста мъже, боси, целите в прах, с дълги коси, да се храчат, плюят, псуват и т.н.

Ама какви безумни неща правят?

Някои художници така се държат по - примитивно, но това е само на повърхността.Това много би заблудило всеки страничен наблюдател.Истинският им свят е толкова пластичен, сериозен, изтъкан от формите на човешкото тяло, анатомия до безкрай и някаква вътрешна свобода, защото те владеят прекрасно анатомията.

Но има и друг тип комерсиални художници, които са абсолютни професионалисти, напипали са техника, стил и сега желанието им е просто това да се продава.Мисля, че това е случаят с Вятър.

Прекрасно владеене на занаята, но останал без душа,За този човек развитие истинско няма , в пътя на изкуството.Той винаги ще специализира техниката, но до изстраданото изкуство неговата клета душа няма да се добере, никога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

По - горе стана дума за Вятър. Този човек мъж ли е или жена ? Някой да ми каже. Питам го, не отговаря. Бях останал в определени моменти с впечатление, че може да е жена, писала се за мъж. Май е жена, виждам че пак е писала в женски род (сетих се и за други случаи, в които го е правила). Но Ина е писала за нея в мъжки род.

Лазарев казва, че понякога художниците пиянстват, женкарстват, псуват - но това е с цел да не прилепват към духовното или да се оттласнат от прилепване към духовното.

П.п.:

Инатари :

Мисля, че това е случаят с Вятър.
Аааааа, става дума за друг човек, за който Вятър е говорила по - горе...Помислих си, че Ина говори, че Вятър е такъв творец.

Емил :

ами ако не използва душата си, за да рисува, а нещо друго?
Има поне една жена, която рисува с гърдите си. Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате: Всичко това можем да постигнем, но в друго прераждане. – Не, влезте още днес в новия живот и кажете: Господи, благодаря Ти за светлината, която си ми дал. Аз искам да вляза в тази светлина и да Ти служа по нов начин. Тогава един ваш приятел от невидимия свят ще ви пошепне: Вземи четката и боите и започни да рисуваш! – Нима отсега нататък ще ставам художник? – Да, вземи четката и боите и започни! – Ама аз съм вече 45 годишен човек. – Ти сега, именно, можеш да работиш. Ако всички хора, били те учени или прости, станат художници, светът ще се оправи.

Дванадесетте племена

Могат ли всички хора да станат художници? Ако да - какво е нужно?

Как точно, според вас, ще се оправи света, ако всички станат художници?

Вие рисували ли сте някога? Като художник?

Във всеки човек дреме по един художник.

Когато някой рисува, той подбира цветовете интуитивно.

Предпочетените цветове хармонизират неговата аура, а хармониччният човек винаги е в добро разположение на духа.

Ако всички хора рисуваха, хармонизирайки себе си, то и светът щеше да е хармоничен, т.е. щеше да се оправи.

Рисувам от много малка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изобщо никакъв нет. Пиша от тотална скука, а имам да си приготвям багаж.

Към Емил: В изкуството не можеш да избягаш от душата си. Правиш ли истинско изкуство, разговаряш с душата си доста често. Друго няма. Или душа и изкуство или без душа и халтура.Това на всички им е ясно.Не могат да излъжат себе си, не могат да излъжат и колегите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ходихме с приятелката ми на Ивановските скални църкви и на входа един дърворезбар...И Натали вика да си купим нещо. Леле, като почна тоя човек да ни обяснява по какво да различаваме оригинала от ментето. И почна да говори срещу свой колега, също майстор занаятчия, също занимаващ се с дърворезбарство, продаващ същите творби на метри от неговата сергия, че неговите изделия били ментета. Казва, ако няма една дървена ваза двойно дъно Боже опази и се кръсти и ни поглежда през очилцата със свинските си очички, драматизирайки излишно. Имах чувството, че е работил дълго време в " Сълза и смях ". Чист манипулатор! Не беше достатъчно това, че хулеше против колегата му, ами излезе и циник. Обръща се към Натали, пита я дали разбира от майтап. Още не отговорила, той започна следната история...Продавал в София и дошли при него баба и дядо. И дядото подарил на бабата едно чуканче за лук, с пожеланието, когато си чука лука да си спомня как я е любил на младини. И се хили мазно и наблюдава подмолно реакцията ми! Това беше връхната точка на моето търпение и последва скандал, но всичко се размина само със няколко анатемосвания от моя страна, защото беше възрастен и си купихме една ваза от този до него, само и само напук да му направя. Но след като се качихме по стълбите и влязохме в дупките( скални църкви) ядът ми отмина. Гледката от върха е невероятна! Споделих тази история, защото и аз мисля, че няма никакво значение дали човек е творец. Има много художници, които са опорочили човеците в картините си. Имаше една картина, в която някой беше нарисувал човек, а за крайници беше избрал конски копита!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доста гневно изказване на Viva Caselli.Какво да ти кажа тези дърворезбари са по- скоро занаятчии, отколкото художници. Те продават дребни сувенири, които нямат много общо с изкуството.

Имах съквартирант, който беше дърворезбар, истински.Прекрасен рисувач и страхотен техничар.Такъв живот в дървото вдъхваше, че все едно ще ти проговори.Формата се лееше като дива лоза. Прекрасен.По- саможив човек от него не познавам.Беше един от най- добрите в неговия курс и постоянно го канеха на конкурси и имаше разни участия навън, защото не само познаваше българските традиции прекрасно в дърворезбата ами и имаше страхотен усет за съвременно звучене. Нисък, с голяма руса къдрява коса, лунички и най- игривите зелени очи на света.Добре си живеехме заедно с него и приятелката му, която беше много добро момиче от Дизайн на детската среда.Също много талантлива и скромна.

Тази година като квестор ми се падна специалност Резба. Пълна трагедия.Дадох безброй напътствия и наруших неутралитета си също безброй пъти и резултата беше все един и същ, много ниско ниво, най- високата оценка , 4.50.Това е много зле.Просто тази година нямаше много кандидати за Резба и не можа да се получи отсяване на най- добрите.В доста специалности са се получили подобни издънки. Телстил също- на етюд рисуване, най- високата оценка, 4,80.

Изобщо съм много разочарована. Много ниско ниво, никаква предварителна подготовка. Няма деца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А откъде да има Ина??? Всяка следваща година изобразителното изкуство става все по-безлично като предмет и да ме извинят колегите, но се преподава от случайни хора. Част от тях се стараят колкото имат сили, но... просто не са художници. Жалкото е, че същото важи за музиката и за физкултурата. Последното все още малко се държи благодарение на частните спортни школи, но и то започва постепенно да залязва... Децата не пеят, не рисуват, играят компютърни игри. Чувала съм, че си изкарват оценките по изобразително като пишели тестове за художници или нещо такова...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Донче.За жалост съм съгласна напълно с теб. Като учител в гимназията първата година падна голяма борба именно с тази инерция.Наблягах и на теоритичната подготовка и на практическата работа. Дори ми се наложи веднъж да оставя 3-ма ученици на поправителен, защото не направиха нито една задача цяла година и от тестовете получих празни листове, просто ме изпитваха докъде може да се стигне и аз им съобщих новината с думите, че саме принудили да ги оставя на поправителен. А с другите класове 5 големи изложби на различни теми, обвързани с течения в модерното изкуство.

Накрая им писах тройки, но поне на поправителния изпит направиха по една работа и в теоритичните въпроси бяха попълнили няколко.Изобщо пълна неграмотност и ниска култура цари навсякъде.

А сега на въпросният изпит по рисуване -цяла фигура, чернобял етюд ми се яви един господин, на близо 45 години, който за първи път рисуваше модел на живо изобщо, 8 астрономически часа е изпита, цяла фигура за Резба, човекът ме пита как се композира и рисува като дете. Какво да го правиш. С моя помощ изкара тройка и го приеха с три.Ужас.Беше чиста двойка, но няколко пъти го карах да изтрива и да композира отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Нищо трагично не виждам, че нямало наплив за История на изкуството или пък че нивото било паднало.

Няма търсене на това образование, понеже след това този образован човек трябва да се пласира със своята диплома. А реализацията е невъзможна. Хората на изкуството като цяло лапат мухите и работят като продавач/к/и или нощна охрана...

Няма търсене, което означава, че би трябвало и предлагането да намалее. Защо трябва да създаваме кадри, които ще са или безработни или ще получават 200 лв, обикаляйки по галерии да откриват изложби? Хората нямат желание да го правят, редно би било и преподавателите да не приемат нови студенти, ако никой от тях реално няма такова желание.

Нивото пада за едни специалности, понеже реализацията им е нулева след това в живота, а при други специалности се вдига, понеже при тях има по-голям шанс за добра реализация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се наемам да давам мнение за висшето образование и Художествената академия, но съм убедена за децата в училищна възраст. Западането на изобразителното изкуство, музиката и физкултурата води до непоправими тежки последствия в развитието на децата. А те са прекрасни сега - децата и много им е нужно, и много им липсва....

Не знам за професионалната реализация на спортистите, музикантите и художниците, но според мен държавата ни може и трябва да им осигури сигурно препитание (макар и не богато, но все пак осигурени) именно като учители по техните изкуства - няма значение в коя степен. Още в първи клас тези предмети трябва да се водят от специалисти, а не музикални и спортни инвалиди или хора с две леви ръце (като мен). Отделно всеки от тях може да си има свое допълнително занятие и да си вади допълнителен доход и удовлетворение, но да не му се налага да скита и да се моли на мутри...

Ако Надето - Надеждна прочете това, моля я да вземе отношение като точно пример за музикант, който едновременно работи в училище (по английски, наистина) и продължава кариерата си на певица...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

За съжаление ние вече излязохме от този строй, в който държавата правеше нещата... Бяхме недоволни от него, а сега сме много по-недоволни от новия строй. Преди два дни си говорих с един колега в Германия, който има поглед върху социализма в Източна Германия.

Ние не сме икономисти, но си говорихме според нашите възможности за обществото от едната страна на Желязната завеса /живях до нея/ и от другата й страна.

Процентът на щастливите хора в социалистическия строй е по-голям от процентът на щастливите хора в капиталистическия строй. Това е абсолютно вярно. И то по една много проста причина - мнозинството от хората имат определени нужди, които социализъма удовлетворява, а при капитализъма е нужно да се напънат доста, за да си ги доставят те самите.

...

Малко излизам от темата, извинете, но ето един съвсем прост факт - в социалистическото общество има хроничен недостиг на стоки, а тяхното разнообразие е силно дискриминирано. Естествено, това не става "без да искам" - понеже ако има огромно разнообразие на стоки по магазините, хората ще си изхарчат малките заплати и ще кажат - Аааа, ама парите не стигат!!!

Освен това за производството на дадена стока преките производствени разходи са 20% от нейната крайна цена в капиталистическия строй. Това се дължи на факта, че има много стоки като нея и съкратения й срок на живота на пазара /заради конкуренцията се случва скоро някой да изкара по-добро от нашето и продажбите падат/. В социалистическия строй една стока се произвежда дълго време - Трабантът беше произвеждан 40 години без съществени модификации - и по този начин цената на разработването му като автомобил отдавна се е изплатила, а цената, която се плаща, всъщност е заигравка с инфлацията. По този начин стоките може да са много по-евтини, понеже ако имаме 5 модела дамски чанти, а имаме един народ от 20 милиона / 5 милиона дами/ ... значи всяка чанта средно ще бъде купена 1 милион пъти. Можем да сложим цена, в която производствените разходи са д 80-90%. - и в крайна сметка цена, която е до 5 пъти по-ниска, отколкото би била, ако имаше 500 вида чанти и трябваше да вадим нови колекции чанти всяка година, понеже тя би се продала в не повече от 10 хил бройки.

Затова при капитализма стоките са скъпи. Плащаме за правото си на избор.

Толкова разбират от икономика микроелектронен инженер и електрофизиолог с ветеринарна диплома...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз ще излезна от темата, а после ако има нужда ще преместим в друга тема ...

Държавата е само тази, която поема отговорността за образователната система. Това е едното нещо, за което събират данъците.

И не става дума за социализъм - това важи за всички държави! Държава, която пренебрегва умишлено или неумишлено естетическото развитие на поколението, жестоко плаща.... ние вече плащаме...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това, за което говори Донка е постижимо. И при сегашното обществено положение. Просто е въпрос на нормативни изисквания кой може да води определен предмет в училище.

Аз имах редкия шанс да уча от 1 до 3 клас в училище, където имахме специален преподавател по физическо възпитание, а по музика на всички класове водеше учителката на съседния клас, нашата класна пък водеше рисуването на всички класове. И разликата беше забележителна. Докато още и още в начален курс всички предмети се водят от една и съща учителка. Не мога да си представя нашата класна, която иначе много харесвахме, как щеше да ни учи да се катерим по върлина/въже, да прескачаме коза или дори по-елементарни неща - дълъг или висок скок например; а когато подготвяхме разни празненства в класа и те включваха и песнички, сме я чували как припява с нас или ни подсеща коя песен следва, като я започва тя тихичко - е, дори и такива дребосъци, много добре виждахме разликата с другата начална учителка, която ни водеше музиката.

И сега има училища, където директорите на добра воля обаче се опитват да постигнат това. Но може да стане държавен стандарт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Ако попитаме г-жа Държавата, тя ще каже - Ама как? Аз се грижа! Има училища, има учители, те получават заплати, децата получават образование!

Да, възниква дали ние сме доволни - ами не сме доволни, защото това е едно минимално образование.

Който иска да не е с минималното образование... плаща допълнително.

Държавата не се грижи за индивидуалните въможности на италианците да разбират от дизайн, на французите от готвене или на германците от инженерстване. Тя просто дава минимум.

Ако някой учител иска да дава повече, отколкото е заложено в системата - той е добре дошъл, но да не очаква масови овации. Ще получи индивидуални ръкопляскания от индивидите, които искат повече.

Да, това е заложено в системата, не става случайно. Не е просто нехайстване. Ако искаме друга система ... трябва борба. Може и духовна, без бой.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, ти си убеден, че не е от немарливост и мързел от страна на държавните служители?

А какво печелят те, особено тези, които не са на чак толкова високо стъпало, че да си позволят специално образование за техните си деца; а ако могат за техните, то на децата на най-близките им роднините поне няма да е добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×