yakollakani Добавено Февруари 23, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 (edited) Наистина и аз се питам какво е духовността и как да я разбирам. Защо има толкова много определения за духовното в които просто се загубваме и объркваме? Може би трябва да се почне от разделянето – защо делим света на духовно и материално? Има ли въобще едно такова разделение на нашата реалност? Преди всичко мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното. Просто, когато откриваш духовното, някак започваш да осъзнаваш реалността, част от която е материалното. Може би примера със стереограмите е много показателен. Гледаш картинката и не виждаш нищо освен нещо като орнамент или фон. За да видиш обече скритата информация е нужно малко да настроиш зрението си и тогава пред теб се открива смисъла и съдържанието на изображението. Едното не изключва другото. Всичко е част от едно цяло. И ако някой не успее да си настрои зрението, той просто накрая ще каже – Ами това просто една безсмислица, няма нищо освен прости шарки. Той е принуден или да ти повярва или да отхвърля Истината. Другото е така наречения „Духовен път”. Всъщност духовното търсене го оприличавам на човек който има на очите си множество превръзки и целият му свят е неговата представа за света. Но през превръзките понякога прониква нещо, някакво усещане за светлинка и човек се пита – ами какво е това нещо, как мога да разбера? Едва ли има човек, който да не си задава тези въпроси. Обикновено започва едно търсене, догадки, съмнения, защото тези – които са успели да свалят превръзките си от очите говорят за това, което виждат, чувстват и усещат, а останалите или вярват или отхвърлят това, което им се казва. Съмнението е вечния спътник на човека по духовния път – който е осъзнаване на Истината. Не е лесно да се свалят превръзките, но без да ги свалиш не можеш да получиш това просветление и осъзнаване на Истината. Това е защитата на света от неразумния човек. Хубавото е, че всеки може да свали превръзките от очите си – няма забрана за това, стига да започне човек да ги сваля, но това не е лесно. Става постепенно, защото ако става твърде бързо ще боли много, но дори и да става бавно, пак не е лесно – понякога дори си връщаме свалените превръзки, защото не издържаме светлината. Понякога си мисля за резонанса от уроците по физика. Примера беше такъв – има мост и отряд войници, които маршируват. Стъпвайки на моста те влизат в резонанс с него и моста изведнъж се разрушава. Така и човек стигайки духовното изведнъж усеща, че всичките му представи се рушат. Рухват под натиска на Истината и той просто вече не може да бъде същия. Редактирано Февруари 23, 2012 от yakollakani Диана Илиева и Надеждна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 (edited) „Защо делим света на духовно и материално?” „...мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното.” Нима няма разлика между истина и лъжа? Нима няма разлика между вечно и временно? Редактирано Февруари 23, 2012 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 (edited) „Можеш ли да си представиш съществуване без пространство?” Мога. Атман може да твори пространство, а и без него е в пълен комфорт. Духъ - Светият Дух е Бога присъстващ в творението. Не е трудно и да се види. Изпълва всичко. Основа за всеки материален или полеви обект. Маркира пространството и го поддържа. Словото Бе Богъ: без Него вече не мога да си представя съществуване. Слово -> Време -> Пространство -> микрочастици (индивидуализират - обединяват в себе си микро време-пространство. Иначе нямаше да е възможна множествеността нито движението.) Редактирано Февруари 24, 2012 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
yakollakani Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 „Защо делим света на духовно и материално?” „...мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното.” Нима няма разлика между истина и лъжа? Нима няма разлика между вечно и временно? Лъжата е отричане на Истината, Истината е реалността. Истината съществува, независимо дали някой я отрича или приема - все пак тя е реалност, а всички пребивават в тази реалност. Когато човек не вижда Истината, не я търси, той живее в лъжа. Ако не е духовно просветен, той живее в сенките на Истината. Затова и човек се стреми към духовното, за да се разсеят сенките в живота му. От гледна точка на човешкото мислене, разбира се, че човек разделя света на противоположности - в това е и първородния грях, вкусването на плода от Дървото на познанието против Божията воля. Вечността е трудно да си я представим, защото не можем с умът си да обхванем такива понятия, като вечност и безкрайност. Много пъти съм се опитвал, но не съм успявал. Материята е подвластна на времето и когато то се вплита във вечността всичко става временно. Да останем без усещане за време е много страшно за нашия ум, но пък е радостно за духът ни. Всеки, мисля, е изпадал в състояние на вцепение, след някое силно и опасно преживяване и тогава има един момент, когато просто не мислиш, като вцепенен си и не чувстваш времето. Това е състояние на изпразване на ума, на онзи шум в главата, породен от нашите мисли. Това е спиране за усещане на време и свобода на духа или вечното. Всички се отличаваме по нещо и най-вече от начините на възприятие на реалността. За човека е много важно да е толерантен към възприятията в другите, защото никой, който не е извървял духовния път и докоснал се до Истината, не може да каже с ръка на сърцето, че само той е прав. Валентин Петров и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 24, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 Валентин Петров Съществуването без пространство е не-съществуване или съществуване в небитието. За мен няма Атман, ако го има, той е Брахман. Не ми се зацикля в йога терминология. Нито ми се цикли повече върху идеи, вярвания, тенденции, течения, мнения и убеждения, които не тласкат към никакъв личен експеримент. Вярвайте в каквото искате, мислете каквото искате, бъдете убедени в каквото искате, ако искате търсете, всичко е прекрасно в космичната игра на Мая. Само, че факт е, че не успявам да срещна тук нито един, който да иска да излезе от дупката, която сам си е изкопал и в която сам се заравя. Нито един не поставя въпроса за собственото си съществуване под въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 (edited) Добре де - спирал съм мисленето си напълно. Ни звук нито текст нито картина за 20 минути. Пълно щастие. Редактирано Февруари 24, 2012 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 @Вальо, това с каква цел? ... Само, че факт е, че не успявам да срещна тук нито един, който да иска да излезе от дупката, която сам си е изкопал и в която сам се заравя. Нито един не поставя въпроса за собственото си съществуване под въпрос. no_self, аз смятам, че не сме си изкопали сами "дупката". Иначе да, понякога сами се заравяме. Но определено има хора, които съзнават сегашното положение и искат да "излязат от дупката". И не само тук. А глобално погледнато еволюционния процес е тъкмо натам ориентиран. Какво имаш предвид с последното изречение, някак неясно звучи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Защото такава бе инструкцията в Йога-сутрите на Патанджали: 1. Сега ще бъде изложено учението на Йога 2. Йога е прекъсване на модификациите [движението] в съзнанието 3. Тогава наблюдателят е в единство със своята същност 4. В противен случай имаме единство с модификациите ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 (edited) Ако някой не е гледал филма, който качих, това е оттам: Death awareness is the price we pay for self awareness. Consciousness appears to be all about constant activation of the cortex. But how can you actually tell whether the “I” is still inside that body and alive? According to Henrich my sense of a separate “I” is an illusion created by my brain processing data from my senses. От Йога-сутрите на Патанджали: САМАДХИ ПАДА (ЗА ОСЪЗНАТОСТТА) I 2. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието. 3. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа. 4. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието. 7. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство). 8. Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е. 9. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност. 10. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост. 13. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой. 21. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо. 29. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват. 30. Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото. 31. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането. 32. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия. 48. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина. 49. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е интуитивно познание. САДХАНА ПАДА (ЗА ПРАКТИКАТА) II 3. Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта. 5. Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си. 6. Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие. 21. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя. 22. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите. 23. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е необходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа. 24. Невежеството е причината за този съюз. 25. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение. КАЙВАЛЯ ПАДА (ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО) IV 1. Способностите се получават по рождение или се постигат с помощта на треви, мантри, самодисциплина или самадхи. 15. Обектът е един, но се възприема по различен начин от различните съзнания, защото те го познават по разни пътища. 16. Обектът не зависи от познанието за него; ако обектът остане неопознат, тогава какво би станало с него? 17. Обектът бива познат или неопознат според настройката и очакванията на познаващото го съзнание. Редактирано Февруари 25, 2012 от no_self Валентин Петров 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 (edited) Ето в доста по-човешки вариант казано: Човек живее в Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си. Когато човек се подаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали братя, на ангелите, на светиите и на Бога. Да спечелите доверието на всичко възвишено в света, това е идеал, към който всеки трябва да се стреми. Който не следва този идеал, той е на крив път в живота си. ..... Работи, без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш. Учи се от твоите добри и лоши черти, както и от тия на хората. Използвай своето добро и доброто на другите за подигането си. Не препятствай на хората да се ползват от твоето добро. Когато не можеш сам да придобиеш нещо, моли се да дойдат светли същества от невидимия свят да ти помогнат. Източник Редактирано Февруари 25, 2012 от Донка Диляна Колева, Валентин Петров, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Нито един не поставя въпроса за собственото си съществуване под въпрос. Защо мислиш така? И защо очакваш отговора на въпроса да е, че човек няма действително съществуване, че атман е илюзия? Освен това Майя - илюзията е нещо, което твърде малко се разбира и. да се приема еднозначно като нещо лъжливо и лошо е неправилно. Брахман + Майя = Ишвара. Помисли над последното. Духът и материята не могат да бъдат разглеждани отделно едно от друго. Майя е Шакти, божествената енергия чрез която Брахман се проявява. Можем да си говорм за абсолюта, за безкрайното, за вечното, но това ще си останат само приказки. Разбирането идва с преживяването, а то няма как да бъде предадено. Всеки може да каже, че Атман и Брахман са тъждествени или че всичко е Брахман (както прави Веданта) или че Атман няма независимо и самостоятелно съществуване (както правят Будистите). Но това са само приказки, докато не бъдат изживени висшите състояния на въпросните учения. Това, което пиша е моят опит. Той може да не е на тази висота на която е написаното от будистките и ведантистките адепти, но то отговаря на моето съзнание и на разбиранията ми. Аз разбира се не пренебрегвам това, което тези адепти и учители са написали, но тъй или иначе думите, които въпросните адепти са използвали предават само съвсем бегло и символично действителостта и всъщност буквалното им приемане може да се окаже твърде заблуждаващо. Те са написани при определени условия, с определена цел, да изложат определена гледна точка и в никакъв случай не обхващат засегнатите проблеми в пълнота. Монадата, атман съществува през цялото манвантара. През следващата, тя се поражда наново и продължава развитието си от там, докъдето е стигнала през предходната манвантара. В този смисъл аза може да не е абсолютно безсмъртен, но е относително такъв. Причинно-следствената верига на съществуването е се нарушава. Развитието не се преустановява. Съзнанието продължава своето съществуване, като се поражда всеки път от досега на духа с материята. Индивидуалността на човека, съзнанието за аз, продължава във вечността. Да, строго погледнато, може да се каже, че този аз в нито един момент не е същия, защото във всеки миг се променя. Но това не пречи на човека днес да чувства себе си като същия човек какъвто е бил вчера. Да, това може да бъде наречено илюзия, но във всяка илюзия има нещо истинско. Валентин Петров 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Защото такава бе инструкцията в Йога-сутрите на Патанджали: 1. Сега ще бъде изложено учението на Йога 2. Йога е прекъсване на модификациите [движението] в съзнанието 3. Тогава наблюдателят е в единство със своята същност 4. В противен случай имаме единство с модификациите ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Станимир, зная, че за теб не представлявам авторитет и никога няма бъда. Зная, че си натрупал огромна планина от знания, на които сляпо и безумно разчиташ. Какво ще правиш, ако всичкото интелектуално познание, което си усвоил бъде отстранено? Какво ще остане от теб тогава? Отъждествяването с каквото и да е е преградата към разбирането на истината. Всеки „Аз”, за който говорим е една измислица и илюзия. За теб съществува, но за мен е илюзия. Този „Аз”, онзи „Аз”, никой „Аз” не съществува. Съществува само в представите ни, но не е истински. Кой си ти? Това е въпрос подходящ за духовно търсене. Задавай си този въпрос непрестанно и ще видиш колко много различни отговори ще получаваш всеки път. Отговаряй си и продължавай да се питаш, докато не откриеш, че отговор няма, защото няма „Аз”. „Аз-ът” е постоянно променяща се величина, той не е константа, не е нещо вечно. А ако случайно откриеш вечният „Аз”, или „Аз съм”, тогава със сигурност няма да искаш да твърдиш, че това си ти, защото това сме всички ние заедно. И колко от опитите ви да бъдете добри и любящи в този живот бяха успешни и ненасилствени, едва ли всичките... Защо не обичате или не приемате всички и всичко безусловно? Защо за вас не е все едно какво ще дойде - слънце или дъжд? Не ми отговаряйте на моите въпроси, те са за вас, попитайте себе си. Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Илюзия е, че можем да научим другите на нещо. Единствената реална духовност е да учим себе си. Само себе си. Розалина и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Така ли?! Не ми казвай, че нямаш духовен учител, от който да се учиш. Сам търсиш и сам намираш, но ако няма кой да ти посочи къде да търсиш, можеш да си се лууууташ. А когато си се научила, какво? Ще пазиш безценното съкровище само за себе си? Ако виждаш нещо очевадно, което всички останали избягват и заобикалят, не би ли искала да го посочиш с пръст, м? Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Това безценно съкровище е безценно и е съкровище само за мен. Другите си имат техни безценни съкровища. Коя съм аз да знам какви са техните, къде са и кога е дошло време да им се посочат с пръст? Има си Сила, която се грижи за това. Ако аз с нещо мога да помогна, за да намери някой своето, то тази Сила ще ме сложи някак на пътя им и аз ще помогна без да знам това и без да знам как - само с това, че съм аз и съм такава, каквато съм, най-вече с това, че уча себе си. 30 години се уча как да живея с децата и как да работим заедно - те покрай мен се учат на своите си неща... Никого на нищо не съм научила освен себе си. Моят духовен Учител е Словото. Дори напоследък си мисля, че се уча не от Учителя, а от беседите, които чета; не от Христос, а от притчите в евангелието и най-вече се уча от живота, в който Съм. Животът ми посочва с пръст, а човек се лута, когато слуша разни теории, а не живота и вътрешния си глас - онзи, най-тихия. Та те са Учителите ми, но тях ги виждам и чувам само аз. Другите си чуват техните животи и техните вътрешни гласове... Слънчева, Лъчезарна и Валентин Петров 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 (edited) можеш да си се лууууташ. А когато си се научила, какво? Ще пазиш безценното съкровище само за себе си? Хей Приятел май пристигнахме до гледната точка на Донка? Ами ако за тях не е толкова безценно? Ако вместо нашето безценно искат удоволствията? За сведение, след такова преживяване отпада за дни чувството за глад и полово желание и др. Лицевите мускули загубват подвижност за часове. Но има си и житейски хубавини - изобщо няма нужда от упойка при зъболекаря и др. Редактирано Февруари 25, 2012 от Валентин Петров Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Уважавам мнението ти и ми харесва. Най-много ми хареса за тихия глас. Но за мен, безценното съкровище е едно и е за всички. Да, сигурно е, че от мен лъха агресия и едва ли това е асоциацията на повечето за духовност. Но егото, колкото и сурово да звучи, няма да спре да страда, докато съществува. И да, вероятно силата се грижи за всичко и навсякъде. Ясно е, че тук никой не може на сила да бъде накаран да направи каквото и да било. В духовното няма място за насилие. Но има място за свобода. И жаждата за свобода на всеки може да бъде утолена, но няма жадни... А, и това за пръста, нали знаете - не гледайте пръста, гледайте накъде сочи... Пределно ми е ясно, че никой на нищо не мога да науча, защото това зависи от другия, не от мен. Но аз се упражнявам в изразяването на неизразимото - колкото и абсурдно да е това, като по този начин уплътнявам безсмисленото си свободно време, убивайки го, докато то не убие мен. Валентин Петров и Виктор 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Станимир, зная, че за теб не представлявам авторитет и никога няма бъда. Зная, че си натрупал огромна планина от знания, на които сляпо и безумно разчиташ. Ами щом си мислиш, че знаеш... Какво ще правиш, ако всичкото интелектуално познание, което си усвоил бъде отстранено? Какво ще остане от теб тогава? Ако действително си чела това, което съм писал, а не само да правиш предположения за убежденията ми, нямаше да задаваш подобни въпроси. Знанието се учи. Това, което придобиваме са умствените и волевите ни умения и духовните чувства. На един човек, който може да прояви самообладание при най-опасната ситуация какво ще му отнемеш? Може да е със силно физически тяло, може да е със слабо тяло, може да е богат или беден, умен или глупав, но как ще му отнемеш самообладанието? На човек, на който другите не са му безразлични, как ще му отнемеш тази съпричастност към тях? Това не са неща, които в този живот ги имаш, а в другия ги нямаш. Отъждествяването с каквото и да е е преградата към разбирането на истината. Всеки „Аз”, за който говорим е една измислица и илюзия. За теб съществува, но за мен е илюзия. Този „Аз”, онзи „Аз”, никой „Аз” не съществува. Съществува само в представите ни, но не е истински. Въпрос: ако азът е илюзия, кой е заблуждаващия се? Кой си ти? Това е въпрос подходящ за духовно търсене. Задавай си този въпрос непрестанно и ще видиш колко много различни отговори ще получаваш всеки път. Отговаряй си и продължавай да се питаш, докато не откриеш, че отговор няма, защото няма „Аз”. „Аз-ът” е постоянно променяща се величина, той не е константа, не е нещо вечно. Всъщност това подчертаното, не е по-различно от написаното от мен в миналото мнение. Но това, че индивидуалността се променя не я прави илюзорна и недействителна. Обясних го вече. Всъщност ми е все едно дали и как ще го приемеш, но да излагаш своята гледна точка като единствено вярната, а всички останали като заблуждаващи се е нелепо. А ако случайно откриеш вечният „Аз”, или „Аз съм”, тогава със сигурност няма да искаш да твърдиш, че това си ти, защото това сме всички ние заедно. И колко от опитите ви да бъдете добри и любящи в този живот бяха успешни и ненасилствени, едва ли всичките... Защо не обичате или не приемате всички и всичко безусловно? Защо за вас не е все едно какво ще дойде - слънце или дъжд? Не ми отговаряйте на моите въпроси, те са за вас, попитайте себе си. Хайде, пак предположения. Какви въпроси? Никакви въпроси няма тук, а само предположения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Атман не е илюзия. Трудно е да се обясни с обикновени понятия защото е абстрактен. Може да се дадат някои аналогии почиващи на индивидуалното ми разбиране. В дървото има много нишки които минават от корените дори до листата. Ако дървото е като Брахман, Атман е като нишката която преминава през цялото дърво. Дървото ражда нови нишки но те не могат да се отделят от него. И да се отдели една част, останалата част продължава да живее. Нишката се проявява активно на много планове на съществуване/съзнание от които земното е не особено съществен частен случай. Земното съществуване е ~ листо, астралното/менталното е ~ стъблото и клоните, а корените са като причинното. Абсолютът, нероденото е като въздуха, почвата, дъжда и др. Дървото има семена които могат да раждат нови дървета/вселени. Загиването на дървото е краят на нашата вселенска манватара. Краят на гората при голям пожар е ~ края на много вселени и период на покой. Но все някъде са останали семена в почвата които си правят микропространство и дават началото на нов свръхцикъл. Абсолютът остава незасегнат от тези процеси. Атман ще може да възкръсне след пралая само ако е успял да върже семе и после да стане самият той начало на ново дърво. Моите 2 стотинки по въпроса. Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 Въпрос: ако азът е илюзия кой е заблуждаващия се? Това е добър пример на въпрос който неявно предполага съществуване на заложени предпоставки, в случая че има някой, който се заблуждава. Само че какво означава да има някой? За да отговорим трябва да дефинираме съществуване и качества на съществуването. Тези качества съставни ли са, променят ли се, зависими ли са от съществуването и ако са такива, то как дефинираме тази изменчивост и съставност? Подобен диалог се е водил между Буда и неговите наставници когато той е постигнал просветление и е започнал да излага виждането си. В крайна сметка той е наблегнал на простия факт, че единственото сигурно е наличието на информация идваща от сетивни органи, които принадлежат към тяло, тази информация постъпва за анализ от съзнание (ум в будизма), който също е свързан с това тяло. Други понятия като аз, личност, дух, душа и т.н. са екстраполации, които могат да бъдат обяснени чрез функционирането на това тяло с този ум в тази среда и в този свят, който може да е потопен в други светове, които също могат да бъдат обяснени. Тази теза е много близка на съвременната психология, разликата е че се признава действието на кармата и наличието на други светове, които също въздействат на ума, за тази цел има се приема за сетиво доставящо информация от тези светове. В сегашната епоха има доста добри илюстрации на виждането на Буда породени от средствата за виртуална реалност. Например някой играе електронна игра, има ли значение кой е, как се казва, от къде е, анонимен ли е и т.н.? От гледна точка на факта на играта няма значение, единствено важно е че има съзнание което има достъп до информация свързана с тази игра, има тяло което му позволява да играе и се ангажира да играе. Някои висши животни също могат да играят игри и да бъдат обучени за това. Реални или не, щом съзнанието им е ангажирано с игрите, то е зависимо от тях. Това е важния факт, ако съзнанието може да се освободи от тази зависимост тогава става възможно да разбере повече. Виктор и Валентин Петров 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 25, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2012 (edited) :) Редактирано Февруари 25, 2012 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Атман не е илюзия. Трудно е да се обясни с обикновени понятия защото е абстрактен. Може да се дадат някои аналогии почиващи на индивидуалното ми разбиране. В дървото има много нишки които минават от корените дори до листата. Ако дървото е като Брахман, Атман е като нишката която преминава през цялото дърво. Дървото ражда нови нишки но те не могат да се отделят от него. И да се отдели една част, останалата част продължава да живее. Нишката се проявява активно на много планове на съществуване/съзнание от които земното е не особено съществен частен случай. Земното съществуване е ~ листо, астралното/менталното е ~ стъблото и клоните, а корените са като причинното. Абсолютът, нероденото е като въздуха, почвата, дъжда и др. Дървото има семена които могат да раждат нови дървета/вселени. Загиването на дървото е краят на нашата вселенска манватара. Краят на гората при голям пожар е ~ края на много вселени и период на покой. Но все някъде са останали семена в почвата които си правят микропространство и дават началото на нов свръхцикъл. Абсолютът остава незасегнат от тези процеси. Атман ще може да възкръсне след пралая само ако е успял да върже семе и после да стане самият той начало на ново дърво. Моите 2 стотинки по въпроса. Безценни приятелю, здравей! Радвам се да те чета. Сега много се вълнувам от работата с една пробудена хипофиза. Това е една индивидуална вътрешна работа, чрез която се гради нещо невидимо, като съграденото става част от микрокосмоса, независимо от битовите неудачи. Интересувам се, ако имаш нещо в тази насока, да споделиш. Но не само ти, но и някой друг от форума. Аз предпочитам да не е нещо прочетено, а изживяно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 Атман не е илюзия. Трудно е да се обясни с обикновени понятия защото е абстрактен. Може да се дадат някои аналогии почиващи на индивидуалното ми разбиране. В дървото има много нишки които минават от корените дори до листата. Ако дървото е като Брахман, Атман е като нишката която преминава през цялото дърво. Дървото ражда нови нишки но те не могат да се отделят от него. И да се отдели една част, останалата част продължава да живее. Нишката се проявява активно на много планове на съществуване/съзнание от които земното е не особено съществен частен случай. Земното съществуване е ~ листо, астралното/менталното е ~ стъблото и клоните, а корените са като причинното. Абсолютът, нероденото е като въздуха, почвата, дъжда и др. Дървото има семена които могат да раждат нови дървета/вселени. Загиването на дървото е краят на нашата вселенска манватара. Краят на гората при голям пожар е ~ края на много вселени и период на покой. Но все някъде са останали семена в почвата които си правят микропространство и дават началото на нов свръхцикъл. Абсолютът остава незасегнат от тези процеси. Атман ще може да възкръсне след пралая само ако е успял да върже семе и после да стане самият той начало на ново дърво. Моите 2 стотинки по въпроса. Различните методики за осъществяване/себепознание ползват до накаква степен различна философия. Една от разликите е помежду Атман в Хиндуизма и Анатман в Будизма, но с оглед на дълбокия прочит на поясненията/коментарите, дадени от "този", или "онзи", то разликата се изпарява. И все пак е важна идеята в Будизма да се държи средния път между етернализма и нихилизма. А и Дао, Лао-Дзъ е казал подобни неща: Безименното е начало на небето и земята. ... безпределното ... Ето защо битието и небитието взаимно се пораждат ... Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо. То, бездънното, сякаш е праотец на всички неща. Притъпим ли неговите остриета, Освободим ли се от неговата хаотичност, Смекчим ли неговите сблъсъци, Уеднаквим ли неговите прашинки, О как е чисто, сякаш е изчезнало, но съществува. Аз не знам на кого е рожба, То предшества появяването на бога. ... Безсмъртната пустота се нарича най - дълбока самота. ... Тридесет спици обхващат главината, в нейната вътрешна празнота е полезността на колелото. От глината правят прибори, в тяхната вътрешна празнота е пригодността на съда. На дома пробиват врати и прозорци, в неговата вътрешна празнота е полезността на стаята. Ето защо: Битието е полезно, Небитието-пригодно. ... Гледам го, а не го виждам, затова го наричам невидимо. Слушам го, а не го чувам, затова го наричам беззвучно. Пипам го, а не го улавям, затова го наричам мъничко. За тези трите не може да се пита по - нататък, защото се сливат в едно. Неговата горна страна е неосветена. Неговата долна страна е незатъмнена. То е безкрайно и не може да се назове, връща се към непредметността. Наричам го форма на безформеното, образ на непредметното. Ето защо е неясно, мъгляво. Срещам го, а не му виждам лицето. Следвам го, а не му виждам гърба. ... Нещата се развиват. Аз виждам техният кръговрат. Всички неща разцъфтяват и се връщат към своето начало. Възвръщането към началото се нарича спокойствие. Спокойствието се нарича завръщане към живота. Възвръщането към живота се нарича постоянно. Постоянното се нарича просветеност. ... Дао е вещ неясна, мъглява. О неясно, о мъгляво, в тебе има образи. О мъгляво, о неясно, в тебе има вещи. О далечно, о бездънно, в тебе има Ци. Ци са най - конкретни, съвършено достоверни. От древността до днес неговото име не е изчезнало. Чрез него знам началото на нещата. Откъде аз знам началото на всички неща? Благодарение на него. Извива ли се, запазва се цяло. Кривото се изправя. Празното се напълва. Вехтото се обновява. Който няма получава. Който има се заблуждава. ... Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита майка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека велико. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващото ще нарека далечно. Далечното ще нарека възраждащо се. Ето защо (казват) : Дао е велико. Небето е велико. Земята е велика. Човекът е велик. В света има четири величия и Човекът е едно от тях. Човекът следва Земята. Земята следва Небето. Небето следва Дао. Дао следва естествеността. ... Дао е вечно безименно, просто. Макар и мъничко, в света никой не може да го подчини. Ако императора и князете го съблюдават, всички неща ще се самоподчиняват. Когато Небето и Земята се съединят, пада сладка роса. Народът не и заповядва, тя сама е по равно. Има ли управление, ще има и названия. Доколкото има названия, трябва да знаеш предел. Който знае предела, може да избегне опасността. Всичко в света се възвръща към Дао, както планинските поточета текат към реките и моретата. ... Великото Дао е разлято. То е наляво и надясно. Всички неща се раждат благодарение на него, но то не им нарежда. То извършва подвизи но не се слави. То отглежда нещата, но господар не им става. То е винаги без желания, може да се нарече мъничко. Всички неща се връщат към него, но то господар не им става, може да се нарече велико. То е велико, защото не се счита велико. ... Произнесеното Дао е прясно, няма вкус. Гледам го, а не го виждам. Слушам го, а не го чувам. Използвам го, а не го изчерпвам. ... Великото съвършенство прилича на несъвършеното - използвайки го е неизчерпаемо. Свръхпълното прилича на пустото - Използвайки го е непресъхваемо. ... Мъдрецът познава света, без да излиза от вратата. Той вижда небесното Дао, без да поглежда през прозореца. Който повече излиза по - малко знае. ... Дао Дъ Дзин Йоан 15:5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако Той е лозата, а ние - пръчките, обаче не съзнаваме единението, което имаме с Него, то явно е, че сме бездушни и безплодни - сухи дървеса, годни единствено за вечния огън. Свети Симеон Нови Богослов Валентин Петров и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 26, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2012 (edited) @Ники Чудесно написано и публикувано в точния момент Ники @Виктор Скъпи Виктор, всичко ще бъде наред! Въпрос: ако азът е илюзия кой е заблуждаващия се? ... ‘Аз’ е само една представа на ума генериращ идеи. Премахни представата за себе си като самообладание или съпричастност, на които отново е носител твоя ‘аз’ Ако нямаш ‘аз’, не ти остава изходна позиция, губиш основата... оставаш без солидност и изчезваш Съзнанието е функция на ума. Няма ли ум - няма съзнание... Не съществуваш. Пълен покой и мир. Това е вечността. ‘Аз-ът’ на всеки един е част от общото съзнание ще се родиш в целия си блясък свободен и безсмъртен ‘Този’, който ние неправилно вземаме за свой ‘аз’ е Бог, Творец, Брахман, Единствения. Някои добри попадения, но това дали изчезваш накрая си остава твое решение. Бог-син е Бог и сам решава за което се отнася до Самия Него. Който иска да изчезва -> изчезва. Творецът е Брахман, монадата поставяща начало на ново творение. Има смесване на понятията по-горе с Пара-Брахман и ПарамАтман но там човек може да разбере нещичко само с лично преживяване. Все пак тук сме на форум за Съзнателен живот с идеите на Учителя Беинса Дуно. Методите са различни от методите на йога. Йогите са смели хора които принуждават ума да спре. Резултатите са различни, понякога негативни. Прилича на щикова атака, но ако отсреща има картечници [тежка минала карма], тогава какво? Може да се включи авиация и артилерия да срине противниковите позиции, но може да има минни полета. Има рискове и те са много. Знания от висш порядък изразени на прост и точен език имат свойството да въздействат хармонично на системата на човека който е в състояние да ги разбере съответно на своето ниво на развитие. Никак не е задължително тези знания да са абстрактни, да се отнасят само за душата и пр. Резултатите са по-бавни но могат да стигнат по-далеч и по по-безопасен начин от директните методи. Прочее, нека запазим добрия тон и уважение към другарчетата Редактирано Февруари 26, 2012 от Валентин Петров Ники_ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.