Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

Спомени от Цветана-Лиляна Табакова

Recommended Posts

"Срещите ми с Учителя и отговорите му на моите нескончаеми въпроси, са свещени за мен. Това, което съм написала, е дневник, а не спомени. Спомените не предават абсолютната точност на събитията, не са изразител на самата реалност. Записвах точно отговорите на Учителя желая да не се променя каквото и да е в тях."

Цветана-Лиляна Табакова

"Духът, на когото Учителя благоволи да възложи чрез музиката Новото Битие, се прояви чрез тялото на Цветана-Лиляна Табакова. За тази цел Учителя на Светлината три години работи с особена любов над нея."

Христо Трифонов

/Откъсите са от книгата "Съзвучия от бъдещето"/

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:

— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече "сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося "Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:

— Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...

Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:

— Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...

Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:

— Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен. — Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш "Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?

— Да, Учителю.

— Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен!

— Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!...

— Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в моите школи.

— Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори:

— Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладееш!

— Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?

— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманието на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.

Започнахме да говорим за операта:

— Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой "окултен мотив" от песните, например "В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им....

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви?

Отговори ми да прочета.

Ето какво бях записала: "В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."

— Кой е този билет?

— Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена.

— Кой човек е истински вярващ?

— Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.

— Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?

— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.

— Какво нещо е колът?

— Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Словото и музиката

.....

— Учителю, чувала съм че духовните песни на Хендел, Хайдн и др. не са били написани с тактове.

Учителят каза:

— Светът на словото се различава от светът на музиката. Светът на буквите се различава от светът на тоновете. Словото и пеенето са два различни свята. Словото иде от света на синовете Божии, света на принципите, а пеенето иде от света на ангелите, света на чистите същества, света на красотата. Двата свята заедно олицетворяват пълнотата на Великия Божествен живот. Този живот, обаче се изявява на физическия свят чрез едни и същи органи, които наричаме гласови органи. В Божествения свят няма тактове. Словото и думите се римуват естествено. Небесните музикални форми като слязат в човешкия свят претърпяват известни промени и ограничения. Тактовете са човешко изобретение. Тактовете в музиката, отговарят на човешките закони.

— Учителю, например в такта с размер 3/4 има първо силно време, а второто и третото времена са слаби. Ако напишем мелодия в този размер, ние не трябва да слагаме силна сричка под слабото време и слаба сричка под силно време в такта.

— В света на Любовта, словото и музиката са хармонично съчетани. Когато пойните птички искат да кажат нещо, те само пеят. Каквото е отношението между музика и слово, такова е отношението между музика и движение.

Брат Христо добави:

— В Паневритмията имаме слово, музика и движение, Учителю.

Аз попитах:

— Нали движението трябва да хармонира с музиката и да се съгласува с нея?

— Всички окултни упражнения могат да се пеят с движения.

— Учителю, защо ги наричате упражнения?

— Това не са още окултни песни, те са окултни упражнения. Например, ти как ще изразиш с движение и пеене, че даваш нещо?

Докато аз мислех как да го направя, той стана прав, протегна двете си ръце с прибрани пръсти във вид на чашки, излъчващи Божествена щедрост. Подвижи ги отвътре настрани, бавно и тържествено, и запя: "Ще нося Божиите блага във всички човешки сърца!" — от упражнението "Мога да постигна що желая".

Пак седна и продължи:

— В Божественият свят движението е музика и музиката е движение. В Божествения свят, Словото е движение и движението е Слово. Ако поискаш вратата на Рая да се отключи сама, ти застани пред нея и запей! Ще изпееш по всичките правила с ангелски глас, с любов, песента на Любовта, Мъдростта и Истината и вратата на Рая широко ще се отвори пред тебе. Всички души, конто са се отклонили от пътя на Истината, се лутат и страдат в тъмнина. Само чистите по сърце ще видят Бога!

В бъдеще певците в операта няма да изнасят на сцената грешния, порочния живот на хората. Потомците на третия Адам, хората на шестата раса, те ще бъдат носители на новите изкуства, на новите науки от Божествения свят.

В този момент почукаха на вратата. Учителят стана, поговори на прага на външната врата с една сестра и пак влезе. Седна на мястото си и след кратко мълчание продължи:

— Само гениалните души имат и вътрешна, и външна светлина. Слънцето има и вътрешна, и външна светлина. Земята има само вътрешна светлина. Тя ще добие и външна светлина, когато бъде населена само от гениални, напреднали същества. Тогава тя ще започне да свети като Слънцето.

— Учителю, кой е най-светлият център на човешкото тяло? — попитах аз.

— Този център се намира между двете очи, в основата на носа. Един ясновидец може да види дали този център свети в човека. Ако този център загуби светлината си, това показва, че човек се е откъснал от Божественото дърво и като падналия плод, започва да гние, да се разлага и да мирише. В духовния свят, ангелите и светлите, напреднали души, непрестанно славославят Бога и Неговото име. Те възпяват Неговата съвършена Мъдрост, Истина и Любов. Тук на Земята се виждат плодовете на Божествения живот, в красивите форми на природата, в красивите чувства, във възвишените мисли, във вдъхновението и творчеството.

— Учителю, на Небето има ли хорове?

— Там светли същества и ангел и пеят.

— Ами дирижира ли ги някой, Учителю?

— Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент!

— Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката?

— Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта. Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирана само от човешки гласове. Певците в тези хорове ще пеят до седем октави. Първите певци са служели с пеенето си в храмовете и светилищата на древните окултни школи....

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Върнатото ограбено

3-ти март, 1943 година – Изгрева – София.

Тази сутрин, въпреки студа, тръгнах сама към Изгрева. Брат Христо ме чакаше нагоре по шосето. Предната вечер се бяхме уговорили да се срещнем в определен час. Причината, която ме водеше при Учителя, беше неприятната случка, която имах вчера по обяд.

Разправих откровено всичко на Учителя. Брат Христо обясни, че хазаите ми месеци наред го тормозели. Следели го като идва при мен, отвеждали го в друга стая и го уговаряли да махне гълъбчето и канарчето ми и да спре свиренето и пеенето ми. Брат Христо им обещавал всичко, само да не ме безпокоят. Всичко това той старателно криел от мен.

– Учителю, в момента, както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите, и неприятната сцена стана вече пред мен. Брат Христо започна да ме уговаря – да махнем гълъбчето и канарчето от стаята. Изненада ме това, че застана на тяхна страна.

Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръцете ми към тавана. Тя полетя и падна на земята...

– Учителю, кажете ми направо. Аз ученик ли съм?... Те как понасят гугутките и врабченцата, които пеят по клоните на голямото дърво, непосредствено до отворения им прозорец?... По някой път протестирам срещу неправдата в света! Не мога да се въздържа да не протестирам!...

Учителят ме погледна спокойно, усмихна се и ми каза:

– Ти протестираш, защото са те ограбили в миналото. С това протестиране, ти връщаш назад ограбеното.

– Ти какво правиш, например, като се наядеш повече? Не се безпокой! Ти, с този жест, връщаш ограбеното от миналите ти съществувания.

– Не разбирам, Учителю! Обяснете ми с пример.

– Един турчин решил да продава фесове в близкия град. Натоварил ги на камилите си и тръгнал. Пътят му минавал през една гора с високи фурми. Той се спрял да си хапне и да си почине. Нахлупил си феса и сладко задрямал. Като се събудил видял, че камилите седят на мястото си, но фесовете ги няма. Нито един фес не намерил върху тях. Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на главите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми!" След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града.

– Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю!

– Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира!

Чак сега вече се успокоих. Брат Христо недоумяваше, че Учителят пак ме оправда.

Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на душата. Из пътя не ходех, а хвърчах!...

Господи, благодаря Ти, че ме доведе при Учителя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×