Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не мога да се реша


mvm

Recommended Posts

Това вече ми хареса. Почти за всичко си прав.

Къде съм казала, че не трябва на всяка цена да напусне мъжът си? Напротив! Аз говорех за децата, които са в труден период. Когато е заплашено физическото и психическото съществуване на човека, разбира се, че най-нормалното нещо е да направи нещо за подобряването му, а не да чака като агне на заколение... Животът е ценен и трябва да се стремим да го опазим. А примерът, който даде Донка е много поучителен- как човек бива направляван в живота си след като е изтърпяно някакво страдание. Тя си знае на какво я е научило това страдание. А това, което ти казваш от личен опит също е поучително- щом това, което четеш /дори до някъде/ отговаря на това, което усещаш- значи това е твоя личен път, поне за сега :) Да не се правя на психолог- но твоите убеждения са пряко повлияни от детството ти. Както и моите де.

Аз по принцип не го приемам това, че заради моето лично израстване трябва да пренебрегвам важните си задължения, които са ми непосредствено спуснати от горе :) Но това си е до убеждение вътрешно и не може да се натрапва на всички да постъпват по един и същи начин, както ти вече отбеляза.

И да вметна нещо- малко са хората, тръгнали да стават и призвани да стават Учители, което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъм. Сигурно има и трета страна, по-.. нетипична.

Редактирано от query
Линк към коментар
Share on other sites

mvm, а ти виждала ли си се наживо с този руснак, правили ли сте любов с него? Откъде знаеш, че наживо наистина ще се харесате?!

Според мен първо трябва да мислиш за среща наживо и после за всичко останало. Иначе всичко изглежда като някакви розови сънища. Всъщност, ако наистина го искаше, защо досега не си се видяла с него наживо?!?!?

Линк към коментар
Share on other sites

Това вече ми хареса. Почти за всичко си прав.

Къде съм казала, че не трябва на всяка цена да напусне мъжът си? Напротив! Аз говорех за децата, които са в труден период. Когато е заплашено физическото и психическото съществуване на човека, разбира се, че най-нормалното нещо е да направи нещо за подобряването му, а не да чака като агне на заколение... Животът е ценен и трябва да се стремим да го опазим. А примерът, който даде Донка е много поучителен- как човек бива направляван в живота си след като е изтърпяно някакво страдание. Тя си знае на какво я е научило това страдание. А това, което ти казваш от личен опит също е поучително- щом това, което четеш /дори до някъде/ отговаря на това, което усещаш- значи това е твоя личен път, поне за сега :) Да не се правя на психолог- но твоите убеждения са пряко повлияни от детството ти. Както и моите де.

Аз по принцип не го приемам това, че заради моето лично израстване трябва да пренебрегвам важните си задължения, които са ми непосредствено спуснати от горе :) Но това си е до убеждение вътрешно и не може да се натрапва на всички да постъпват по един и същи начин, както ти вече отбеляза.

И да вметна нещо- малко са хората, тръгнали да стават и призвани да стават Учители, което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъм. Сигурно има и трета страна, по-.. нетипична.

Герка, ама душко :-), нали точно това намеквах и посочвах, след което бе нужно да разяснявам допълнително, а именно, че не е задължително нито едното, нито другото, и точно това написах още с второто си мнение в темата, срещу което настана... каквото настана.

Но не ти, а аз съм глупакът, дето си мисля в глупоста си, че "някой" ще го разбере, макар и от две три думи, та после си "сърбам попарата" произлязла от това... :-) Ама какво да се прави!? Карма.

И разгеле, че вече моите писания взеха, че беха аресани, и не на последно место беха видени кат личен опит!!! Инак какво щях да правя? :-)

Не, Гери промяната в мен никак не се дължи на травматично детство, или юношество. Убежденията ми се прмениха след 25-тата година и въобще нямат връзка с взаимоотношенията между моите родители. :-)

което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъм

Не съм забелязал да съм твърдял, че поради сила става зарязването...

За егоизма вече писах.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Каква Гери те гони тебе?!

"Но не ти, а аз съм глупакът, дето си мисля в глупоста си, че "някой" ще го разбере, макар и от две три думи, та после си "сърбам попарата" произлязла от това... :-) Ама какво да се прави!? Карма."

Иначе благодаря за комплимента! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Но тъгата в очите на който и да било - моето или друго дете, възрастен, животно, растение (опс, растенията нямат очи, но пак се усеща) ме вкарва в дискомфорт. А ако аз съм причината за тази тъга ... ужас!

Привет Диана!

:)

Не е възможно да се премахне страданието от всички очи. Не е и необходимо, което не значи, че ние, с всички сили на Любовта и добротата, "въоръжени" (до колкото ни е дадено "въоръжение") с Мира и състраданието, не бива да се опитваме да направим живота по-щастлив, въпреки, че щастието е относително понятие и всеки (почти всеки, изключае пробудените и просветените) вижда/изживява щастие (по-скоро някакво по вид удовлетворение, при това частично) от различни неща. Например алкохолика е до някаква степен щастлив* когато е опиянен (притъпен сетивно, а и мисловно, тъй че да не си спомня, да се приведе в безчувственост) от алкохола. Отнемеш ли му алкохола, отнемаш му всичко. Наркоманът и той тъй.

Друг е щастлив от трупането на богатство. Четвърти от разходки по света. Пети - от работа до безумие. Шести от взаимоотношението си с партньора, с децата, с родителите и т. н..

Общо взето човек е удовлетворен когато се насити душата му, според нивото и на еволюция.

Истината, която са прозряли будните, е че душата не може да бъде наситена истински от разните му там нетрайности/мимолетности, а само от... Истинската Светлина/Любовта и то не толкоз от тази, която някой получава, въпреки че тя също е от голямо значение, а най-вече от тази, която сам човек съумява да отдаде.

Страданието е от голяма полза на човека. Това е толкова пъти обсъждано и писано, не само тук във форума, но и другаде.

Та, то бива да си съществува, но от друга страна ние бива да се опитваме да го преобразуваме/отстраним. Ако спрем да се опитваме да внасяме щастие/Светлина в този свят, то каква полза ще има от нас и какъв ще е смисъла на нашето съществуване?!

Затова е похвално това, което усеща сърцето ти и за което жадува - а именно да отстранява/отработи страданието, да не го допуска и да прави близките си и света по-щастлив. :)

Въпреки това, успоредно, човек бива да знае и помни, че не може да премахне цялото страдание и че ще неще, то ще продължава да съществува, защото е необходимо. Този възглед спасява човека от разочарованието, от обезсърчаването, от песимизма и от отчаянието. Спасява го и от това да не се привързва човек с очаквания от своя труд/ от своите действия, макар те да са Светли.

Човек бива да знае и друго, също много важно нещо - че никога няма да съумее да помогне на 100% докато не достигне до просветлението, до Познанието на Всичко (себепознанието) и до реализацията на това познание в живота (себереализацията).

До преди това, човек тъкмо напротив - на вместо да помага, той ще вреди, волно, или неволно. Волно - зарад своята несъвършена природа, която го подтиква към реактивност и неволно - пак заради нея, която го държи в неведение, в сън и която го лишава от будността.

Та дискомфортът, който усещаш, поради състрадание е именно защото не желаеш никой да страда, по същия начин както не искаш и ти самата да страдаш. Ето защо това е наречено със_страдателност - страдаш от това че "друг" страда, защото знаеш, че страданието е болезнено.

Колкото по-дълбоко е забравянето, че страданието е необходимо, толкова и дискомфорта е по-голям. Това, отново повтарям, не означава по никакъв начин, че не бива да се опитваме да ощастливяваме и да правим света по-добър, въпреки, че както писах, много често ще не си случва да се проваляме в това и на вместо да помогнем, да навреждаме (което пак е предопределено, карма и в помощ, защото отново страданието, което е полезно...).

Чувството за вина, което е възможно да се появи, когато човек разпознае/види, че е причина за нечие нещастие, е съвсем естествено, поне за непробудения човек.

Будният човек винаги знае когато е причинил умишлено страдание и кога без да иска. От страданието, което е причинил без да иска, будния човек не изпитва вина, защо знае, че то се е случило без умисъл.

Будния човек не изпитва вина и от това, че е причинил страдание умишлено, което се случва по пътя понякога - падения, възход и пр.. Той знае, че в тези ситуации е действала нисшата му несъвършена природа, която е била лишена от подкрепата на висшата му съвършена природа. Знае, че не е имал сили, достатъчна будност и любов в дадена ситуация и знае, че тези неща са дар от Бога.

Будния човек опрощава себе си, но не по начин крив и паталогичен, водейки до още и още прояви на насилие, а тъй че да си вземе поука от това и да съзре проблематика на нещата.

Будният човек знае, че ако Бог реши "от тия камъни ще въздигне чеда на Авраама", т.е. че ако Бог внесе Любов в сърцето, дори и най-престъпно да е то, ще разцъфти. Ето защо будния човек отдава всичко на Господа и на Волята Божия, но при все това се моли да бъде Спасен, от себе си, от нисшата си природа и от неведението.

Дори и да почувства вина, будния човек използва тази вина много умело, казвай ки: "Така е съгреших, аз знам, но избави ме, Боже, защото у мене липсваха силите да действам инак! Приведи ми силите! Дай ми будност, любов и доброта, дай ми мир и друг ще съм!"

Идеята, Диана, е в разпознаването, в будността, в осъзнаването, което също е дар от Бога, и в желанието за поправяне, което също е дар Божи.

Някой ще попита: Кое тогава зависи от мен? Защо е всичко това? Какъв е смисълът?

Отговорът на тези въпроси е Велика Тайна. :yinyang:

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Ники, на теория много добре си ги намерил цитатите от дебелите книги...

ако те има,.....има те навсякъде

ако те няма..няма те никъде.....

.просто супер...много съм впечатлена...и как ще се намериш?

пише ли ти на челото имали те или те няма?

кое е имането и кое е нямането......боже........

може би е добре човек да живее по-простичко

без много много да му милси има ли го или го няма

Ники...а тебе има ли те? ти къде се виждаш

щото аз нещо не мога да се намеря...и какво...къде да се търся?

Линк към коментар
Share on other sites

мммм, твърде лаконично си отговорил.........само там ли?

сърцето си е едно,.....а всичко друго и всички други, които са около нас

в някакви взаимоотношения...е нещо различно

хубаво е да живеем в хармония със себе си, да, и който не успява

отива в манастир в уединение......оттърсвайки се от всички земни и прости човешки грижи

слава богу,че не всички са решили да стават учители ..живеещи само за да разговарят с Бога

а то светът щеше да се затрие....откъм человеци

ти замислял ли си се., защо най-модерната световна болест на века е - Депресията

може би защото повсемирно хората не могат да се намерят, м? и ги няма

не са чели достатъчно книги за Буда и прочие Учители

Линк към коментар
Share on other sites

mvm,

Мога много неща да ти пиша, кое от кое по-умни, по-велики, за да ти отговоря на това дали съществувам, на това къде намирам себе си и пр.

Например мога да ти река, че намирам себе си, когато се изгубя и това звучи много яко, нали!? Направи си е голямата работа, но да ти кажа, на мен от тази умнотия, от това да се докарам пред теб, като видиш ли ме колко съм прозрял нещата/просветен и пр., въобще не ми пука.

Ще ти задам няколко въпроса за личен размисъл, с което по никакъв начин не се чувствай длъжна да отговаряш във форума. Те, въпросите са по-скоро, сама да си ги обмислиш, на спокойствие.

- Защо връзката ви със съпругът ти, се е изчерпала?

Разбира се, поради липсата на любов, но все пак помисли над този въпрос, когато имаш време и когато си разположена.

- Кога си била най-щастлива и от какво?

Ще ти отговоря, пък ти също размисли дълбоко над този въпрос.

Когато си изпитвала Любов. Когато си била влюбена и когато си се чувствала значима, например когато си давала живот на децата си.

- Би ли била щастлива, ако и да те обичат няколко човека, към които ти си безразлична?

Не. Това е отговора.

- Следователно, от кое зависи твоето щастие, от любовта, която даваш, или от любовта която получаваш?

Ще ти отговоря.

За ума, за аз-а е от голямо значение дали ще получава любов. Така, ако получава, той се счита за нещо, защото му е втълпено, пък и сам усеща своята несъвършена същност.

За сърцето е без значение дали ще получа любов, ако то само себе си люби, успоредно с любовта, която отдава в посока "навън".

Твоето сърце е винаги с теб и от неговата работа/отдаденост е възможно щастието.

Сърцето на човек обаче е затулено от ума, от безкрайните му "филми", схеми, от его-то/аз-ността, която все изисква за себе си.

И ето, връзката с даден мъж, или жена се е изчерпала, поради горните причини, поради его-изтичната природа, която затуля сърцето и човек се отправя в нова търсене, заблуден от същия този ум, че ще намери щастието при друг човек, само че, след време, дори и преди това да е съществувала любов, то тя отново се изчерпва и после!? Друг човек/партньор? О.К.. После какво, като пак се изчерпи любовта? Друг човек/партньор?

Човек си мисли, заблуден от множество неща, и търси идеалния партньор, идеалното взаимоотношение, със "сродна душа", забравяйки, че тази работа не зависи толкова от партньора, колкото от неговото собствено сърце и ум. Ако имаш Любов в сърцето и ум, то всеки партньор е идеален и всеки партньор е Бог.

- Мислиш ли, че именно в това, което търсиш, се крие щастието в живота?

Ако да, то върви и виж.

Ако не, то потърси го другаде, в собственото ти сърце, което е винаги с теб.

Линк към коментар
Share on other sites

Ники..отивам да работя. докато пътувам, ще мисля над въпросите ти

засега ти казвам само едно........аз живея в сън....и чакам....да се събудя в истинския си живот....

Линк към коментар
Share on other sites

Истинския живот започва,когато намериш Бог в сърцето си,в самия себе си,Отвън има това,което е вътре.Отвън е огледало.

Линк към коментар
Share on other sites

ти замислял ли си се., защо най-модерната световна болест на века е - Депресията

Щях да ти пиша, че е ясно, че съм се замислял, но щом ме питаш, значи не е ясно дали съм се...

:)

Да, замислял съм се, проучвал съм, с поглед "навътре", "разследвайки" причините и следствията.

Депресията е породена от комплексираноста и от несъвършената природа на човека, от неосъществените му желания и пр..

Най-често депресията е породена от натрапчивото усещане и мисъл, че не ставаш, от чувството за малоценност.

Това е голям проблем във втора чакра, където са бъбреците, надбъбречните жлези и пр.. Дисбалансът там причинява липса на воля за живота, липса на наслада към живота, а в последствие, поради взаимното влияние между чакрите, причинява и др. неща.

Но всичко тръгва от ума, от главата.

Поради чувство за малоценност и поради постоянното желание за подсигуряване в живота, а това е зарад страха, човек се хвърля да се доказва, работейки много, доказвайки на света, че всъщност става нещо от него (човека). Това води до стрес, който влияе върху дихателния процес, което блокира отново ниските центрове.

Депресията си е абсолютно подобна на това да попаднеш в дупка/яма.

Тя може да бъде продукт и на отчаянието и на това, че човек не вижда смисъл в съществуването, в липсата на подкрепа и т.н...

Тези неща отново са от "филмите" в ума, от несъвършената природа.

"Не ме обичат!"; "Не ме желаят!"; "Няма полза от мен!"; "За нищо не ставам!" - това са все депресивни мисли.

Кой има нужда да бъде обичан?

Кой има нужда да усеща, че е желан?

Кой има нужда да се вижда полезен?

Несъвършената природа, аз-а, егото.

"Рибата се вмирисва от към главата."

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Ники..отивам да работя. докато пътувам, ще мисля над въпросите ти

засега ти казвам само едно........аз живея в сън....и чакам....да се събудя в истинския си живот....

Макар и подобен на сън, този "живот" е относително реален и в него, както сама виждаш, се изживява страдание/нещастие. Боли.

Мъдрете са открили два способа за излизането от съня (за пробуждане), който сън някъде го наричат Самсара.

- Медитацията

- Молитвата

Опитай с дихателни техники.

Шеста чакра, когато се случват промените в нея, е опасно явление.

Успоредно, каквото е положението на шеста чакра, такова е и на трета чакра. Човек изживява много рязкост, много огън, емоционални изблици, избухливост, докачливост и пр.

Често, поради този огън, се пресушава водата - втора чакра и ето ти депресията как се появява, но не сама, а с присъщите ментални крайности.

В тези моменти е важно да се "отиде" в сърцето, където да започне мантрата, молитвата, искрената и преданно-отдадеността в ръцете на Твореца, който по милостта Си, въвежда ума в Покой и Мир, в следствие на което Светлина изпълва човешкото сърце.

Виж този Мир, навлезни в него и забрави за себе си, поне за миг. :)

Умий тялото със студена вода, а вътре в него внеси топла такава.

Откъсни се от града и излез в сред природата. Там, радвай се на мравките, на птиците, на синьото небе, не ветреца, който те гали, на нощното небе.

Зарови в земята тези твои голи нозе. Заземи се, ако не... литни!

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Mvm, изпитваш ли вина за всичко това, което ти се случва? Ако е така, не и позволявай да те сграбчи, щото от тук идват и някои депресивни състояния, казвам ти го от опит, не от празни приказки.

Всеки заслужава да се бори за щастието си!

И защо всеки набляга на децата, нима мъж или жена няма правото да е щастлив и да обича, ако някъде нещо се е скъсало, какво да се седи и да се търпи в името на децата. И когато всяко поеме пътя си, тогава какво става? Разминаващи се празни сенки... и един напразен живот. Колко тъжно става само.

Ако си решила нещо, действай и не слушай никой, слушай себе си. Тук няма Бог, няма нищо, ти си си достатъчна.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами ние сме тези, които сме пожелали да имаме деца, не те са пожелали да се раждат. И ако те се окажат пречка пред нашето лично щастие, какво трябва да бъде направено с тях? Някъде бях чела, че те ще спасят света. Ами нека го спасяват, ама докато се изправят на крака имат нужда да бъдат обичани поне от тези, които са ги пожелали. В живота си има константи и ние сме участвали в създаването им. Другото е бягство от всичко, включително и от себе си.

П.С. В тази тема искам да се извиня на Ники, че с мои постинги съм внесла дискомфорт в него. Прегледах си думите и наистина има основание да тълкува казано от мен по начина по-който го тълкува. Въпреки че аз в нито един момент не съм мислила, че той лично като човек е егоист например. Говорех за това, което пише, но не съм мислила, че той ще сложи знак равно между начин на разсъждаване и начин на поведение. Най-малкото не го познавам, че да имам такива наблюдения.

Извини ме, Ники, че в процеса на спор или опит за такъв съм те засегнала. Ще кажеш, че не съм го направила , ама пак приеми моите извинения.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Вие сте страхотни, Обичам виии :3d_047:

По темата: тук съм си, на мястото си, къде си и бях:)))

Положението се е нормализирало, може би защото аз намерих покой със себе си, поне засега:)))) А според някои закони, каквито мисли излъчваш, такива събития привличаш. Ако излъчваш позитивни мисли, привличаш позитивни събития и хора, и обратното. , ако излъчваш негативни мисли, страх и безпокойство, привличаш и подобно към себе си.

Руснака започнах неволно или волно да го избягвам, нямах желание да влизам в онзи сайт, в който си говорехме. Сега се "чуваме" от време на време, как си, какво правиш, общи приказки? и това е. Точка.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...