Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mvm

Не мога да се реша

Recommended Posts

искам вашето мнение, вие какво бихте направили....имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря....с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек....но страда с мене, аз също с него........аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата........запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно........той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна наново, още повече с дете.....а не съм и в първа младост вече

Какво да правя, какво казва Учителя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей мило момиче! Много, много се радвам, че те чувам и виждам там на твоя лунен сърп отново!

Ти сигурно знаеш какво казва Учителя - ти остави подписа си под корекцията на много негови беседи. Те още са там, където ги остави - мисля, че за човек като теб, най-добре е да си намери отговора сам. Защото този отговор можеш да намериш само ти, твоят ум, твоето сърце, твоята душа.

За себе си от Учителя аз научих и приложих (и съм щастлива от това) ето тези думи:

Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си. Пази светлината на ума си. Пази топлината на сърцето си

Когато ми е трудно да реша нещо, задавам си ги като въпроси. Отговорите са съвсем кратки, но накрая изплува решението - ясно и чисто от всякакви съмнения...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, дилема е това дали да предпочетеш "личното си" щастие за сметка на "другите", или да пренебрегнеш себе си, за да им е гот на "другите".

Молитвата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да,но когато тези "другите" са децата ти, някак си ми се струва зловещо да ги зарежеш и да хукнеш на края на света, за да създаваш друго дете......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лошото е, че е в друга страна. Ако беше в България- децата при теб и когато искат- отиват при баща си. Ще ти е тъжно, повярвай ми. На тях също. Те са в трудна възраст сега и могат да направят големи поразии. Не знам доколко нещата между вас с мъжът ти са ескалирали, но ако няма физическа и психическа агресия.... Лукс е за една майка да пренебрегне дългът си към децата. Мъжете това го могат. При жената няма лабаво. Аз и друго се сещам, защо обикновено жените мигрират към мъжете, а не обратното?! Защо той не започне живота си от нулата в друга страна, а ти ще го правиш? И друго съм разбрала за себе си- любовта между мъжът и жената е условна, а не безусловна, каквато ни се иска. Т.е. тя не е вечна- като отмине медения месец и ще избуеят бурените на тъгата по децата ти и на нови , ама тотално нови грижи.

Всички ние си правим изборите и си плащаме за тях.

Редактирано от query

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да,но когато тези "другите" са децата ти, някак си ми се струва зловещо да ги зарежеш и да хукнеш на края на света, за да създаваш друго дете......

Ето, ти си си отговорила сама. И аз мисля така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво мислят за това останалите важни хора в ситуацията? Децата знаят ли за твоята дилема? Как те приемат студенината между теб и баща им? А момчето, с което може би ще изпитате истинското щастие - той знае ли за дилемата ти и как мисли, че може да се реши? Ако той наистина желае ти да си щастлива и децата - също, най-вероятно има някакво свое виждане? А бащата на децата? Ако и той иска да прекрати това безмислено съ-съществуване, вероятно и той ще има някакво решение?

Не е случайно и е много мъдро това:

Истината ще ви направи свободни - всички вас петимата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да,но когато тези "другите" са децата ти, някак си ми се струва зловещо да ги зарежеш и да хукнеш на края на света, за да създаваш друго дете......

Поставяш на кантар любовта на към децата си \ които са в много специфична възраст\ и любовта към любимия.

Да разбирам ли, че той не желае твоите деца?

Ако "ДА" , ти готова ли си да живееш с човек, който не желае децата ти?

Ако "НЕ", защо не ги вземеш със себе си?

Разбирам, че за него е много важно да има свое дете и семейство, условието е - "ти с него и неговото дете"- поправи, ако греша.

Това условие как ти звучи?

Къде си ти в това положение? А децата ти?

За съжаление това което си написала е много кратко и хаотично и отговорите ще са много субективни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,,Истината ще ви направи свободни - всички вас петимата.,,

Отговорността за отношенията в едно семейство се делят по равно между двамата съпрузи. Ако ти не поставиш въпроса за обсъждане с твоят съпруг, излиза че от една страна поемаш изцяло отговорност за тях , от друга не му даваш никакъв шанс той да поеме своя дял от тази отговорност.

При това положение каквото и решение да вземеш, в теб ще остане съмнението в неговата правилност и то ще поражда тревожност и вина, която няма как да позволи ти да си напълно щастлива.

Трябва да поставиш въпроса за обсъждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не само съпругът. Децата, мила, вече са достатъчно големи и могат да ти дадат много точна характеристика на ситуацията и разумно решение. Казвам ти го от личен опит. Когато аз самата се опитвах да обясня на моя 21 годишен син и 17 годишна дъщеря, че съм стояла в едно нещастно семейство заради тях..., те в един глас и двамата ми зададоха въпроса:

А ти защо не попита нас двамата дали ние искахме да се жертваш за нас???? Ние не искахме да живеем така, но... какво можехме да направим - ти никога нямаше да ни чуеш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей mvm!

Каквото и да решиш, ще има засегнати.

Помисли добре, кои хора са най-важните в твоя живот, огледай възможните варианти и вземи най-разумното решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да,но когато тези "другите" са децата ти, някак си ми се струва зловещо да ги зарежеш и да хукнеш на края на света, за да създаваш друго дете......

вземи ги с теб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Има такъв вариант :

1. Развеждаш се с мъжа ти.

2. Децата живеят ту при теб, ту при него (ако останете в един и същи град). Оставаш да живееш в България - ако заживеете в различни градове - децата да живеят при теб и да му гостуват, той също да ги посещава, да общуват и в нета, по телефона.

3. Руснакът идва да живее в България и се съгласява да гледа децата ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей mvm.

Учителя ни казва всеки ден по нещо /Ако прегледаш мислите за деня от началото на годината ,ще намериш поне няколко отговора на въпроса си .

Относно трудните избори,харесвам един практически метод даден от Дийпак Чопра в книгата му "Седемте духовни закона на успеха"

Той е :

Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избо­ра, който правя?" и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, ко­ито засяга?"

После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към не­го. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последст­вията от действията си. Напътствието на сър­цето ще ми помогне да направя спонтанно пра­вилен избор за себе си и хората около себе си.

Пожелавам ти да откриеш спонтанно правилният избор в твоята ситуация .Онзи избор,който няма да поражда чувство на дискомфорт .

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Само дето не можем да сме сигурни дали въпросното усещане за комфорт е реално или е свързано с някакви неосъзнавани заблуди, желания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще повторя Розалина с малка разлика.Учителя казва,че когато търсим решение,ако усещането е на пълнота,то е правилно и обратно.Мисля,че го четох в беседа от 8-ма год. МОК,нямам време да го търся сега.Напоследък ми се потвърди многократно.При неяснота относно ситуация по усещането си знам дали нещата ще се получат или не...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да дам съвет, мога да споделя наблюдения. Доста жени объркват кореспонденцията с реалното намерение. В случая авторката си намира някой в нета, когато й е затруднено положението с половинката. Същата ситуация имаше една моя приятелка на 25 с 3 годишно дете се влюби в някакъв, който беше също сам в Израел и по нета той й даваше също напразни надежди, колко обича децата и т.н.

Така че самотни мъже по нета не са най-доброто решение, могат да пишат всичко и колко са любвеобилни и т.н. само защото в момента са САМ-ОТ-НИ!!!

Предупреждавах приятелката си, че този може да я подхлъзне, нищо, че общува със 3 годишния й син по интернет и се държал на камерата много добре с него.

Моят съвет към нея тогава беше: УЧИ!!! Развивай се! Търси си работа, за да можеш да бъдеш финансово независима от мъжа си, за да не може да се държи така заповеднически с теб.

Тя поработи една година и се натопи с второ дете от своя си мъж, а имаха лоши отношения. Нищо друго не можа да измисли, освен пак да ражда. Бебето не оправи нещата между тях, а ги влоши. Мъжа й вече съвсем реши, че може да командва, а тя е подчинената страна, която нищо не умее сама да прави без него.

Реши да се отдели от мъжа си и сега живее сама с двете деца. Той й помага, не може да я остави, обича се децата, но нравът му е кофти, разпоредителски, смачква я психически. Иначе с други хора, с мен когато говори е самото пухче, невинност.... казва, че жена му създавала проблеми, все не била на кеф... хм... блажени са вярващите... двамата така и не се научиха да разговарят помежду си без единия да се налага над другия и без словесен тормоз и манипулации. Това им беше основният проблем за решаване. Когато има ситуация двама човека създават тази ситуация! Не може само единият да я създаде, ситуацията се създава от двама.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен идеализираш нещата с руснака и възлагаш прекалено големи очаквания да разплете твоята житейска ситуация в хепи енд.

Аз също имам руска жилка и общувам на камера с руснаци. Ако ти липсва руският език, или си решила че там е друга планета, или че само руският начин на изразяване е позитивен, можеш да разгледаш клиповете на тази руска психоложка.

Тя разглежда много такива ситуации и дава много идеи на видео.

Заглавието е поставено иронично.

Надписите в началото са:

Виртуальная любовь:только для женщин

Не позволяйте СЕБЕ платить за НЕГО!

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека дам другата страна - аз намерих мъжа, с който съм щастлива вече 7 години, моите деца също, в интернет. Обаче, Юля е права - аз бях прекратила стария си брак и бях си стъпила на краката психически и материално преди да влезна във връзка с него. И двамата досега ценим свободата си и се обичаме такива каквито сме.

Мислила съм дали щеше да се получи нещо, ако децата ми бяха по-малки, и стигаме и двамата до извода, че да - но само ако и двамата бяхме постигнали личната си вътрешна свобода. Той прие децата ми като свои, те усещат неговата любов и са приятели с него. Те виждат, усещат, че аз съм щастлива и това е най-важно за тях.

И това, което трябва да добавя задължително - ние четиримата си оставихме период, в който да се опознаем реално и тогава да решим.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

По - горе се спомена за Чопра. В една книга той говори за записване и изпълнение на желания, в друга говори за освобождение от желания (съответно от карма, от обвързаността която ни държи в колелото на преражданията). Явно, както каза Диан Георгиев в друга тема, явно става дума за различни пътища.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

руснакът си иска негово дете....чужди деца не му трябват...поне си казва

благодаря ви за отговорите, по повод цитатите, да ви кажа честно, като си помисля, че мога да замина в Коми, някъде си там...и да раждам дете...някак си съвсем не ми става комфортно....ами напротив.......чувствам се доста притеснена

това сигурно е достатъчно да се откажа

какво казват децата ми ли? дъщерята не и се вярва, че майка й ще я изостави...а синът взе и изчете всичко, което пише на английски за картите Таро, понеже на български нямало достатъчно информация

после отиде и си купи такива....и ми каза, давай сега, майко, да видим какво мислят картите по твоя въпрос

Таро измислиха 4 пъти - оня прободения с 10-те меча...много категорично..+ още картинки, показващи изчакване, търпение и някои други картинки......., въобще нищо отимистично.....

с една дума дадоха отражение на моето собствено беспокойство по въпроса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

руснакът си иска негово дете....чужди деца не му трябват...поне си казва

Много егоистично от негова страна. Интересуват го само неговите нужди.

Съжалявам, че ти ги пиша тези неща в момент, в който си влюбена и могат да те наранят.

Наранения 10 пъти на картите ти ли ще да си?

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

искам вашето мнение, вие какво бихте направили....имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря....с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек....но страда с мене, аз също с него........аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата........запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно........той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна наново, още повече с дете.....а не съм и в първа младост вече

Какво да правя, какво казва Учителя?

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...."

Ако Аз ......

"имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката.

".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати.

."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път.

"запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри.

"той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен.

."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство.

Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти :) , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много съм щура, но нещо се ядосах и аз не знам защо така ми подейства този руснак. Ами ако те обича и е свободен той да дойде тук и да започнете живота си на чисто заедно без да те лишава от децата ти пък и ти си жена, а той е мъж т.е. от силния пол, другото ще си го решите с един приятелски разговор със съпруга ти и това е. Ами нека се види и неговата любов колко е силна и истинска, всеки трябва да направи допустим компромис иначе този път ще изведе до най- трънливия храсталак. Така го почувствах първосигнално така го пиша и то заради теб защото си ми една от любимите съфорумки, не че и другите не са, просто чувствам хората с които съм общувала дори и виртуално в известен период от живота си близки по душа. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти си му толкова близка, че да пожелае да има дете от теб, то нима твоите деца ще са за него чужди? Слава богу, в моя случай не съществуваше тази дилема. От самото начало си казахме, че ако той не може да приеме моите деца като свои, няма смисъл да живеем заедно. Би било мъчение за всички.

А децата са реагирали много адекватно и с много любов и разбиране към теб. Имаш умни деца! И искат да си щастлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×