Guest Христо Добавено Март 7, 2012 Доклад Share Добавено Март 7, 2012 (edited) В сайта стана дума за това, че на децата от малък им се вменявал патриотизъм и това било вменяване на дълг - вменяване сравнено с вменяването на дълг към комунистическата партия. Но в някои езотерични книги се говори, че имаме космически дълг - не е ли това вменяване на дълг от най - голяма степен ? Космически Дълг и Свободна воля - изглежда,че изборите са два - единият е да изпълняваш дълга (сякаш някой те е питал дали искаш този дълг), другият е да правиш, каквото си искаш, но тогава лошо за теб. Тояга или морков, ще скачаш по тоягата или ще скочиш в ада. На пръв поглед, свободната воля сякаш ...абе сякаш е предрешена работата - или си с Бог, или си против Бог ( такъв цитат от Учителя има и в една от темите за тъмните сили, неутралитет не се разрешавало), то свободна воля ама сякаш е окована, рамкирана, като единият път в дългосрочен план никак не ти е изгоден. Редактирано Март 7, 2012 от Христо Валентин Петров 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 7, 2012 Доклад Share Добавено Март 7, 2012 Свободата е пропорционална на съзнанието. Законът за кармата винаги ще санкционира свободната воля, но дали това нарушава свободата на човека? Ето, някой иска да има луксозен автомобил. Това е едно желание, което той със свободната си воля може да реши да удовлетвори по един или друг начин, или да не удовлетвори. Може желанието му да е толкова силно, че да открадне пари и дори да убие за да го удовлетвори. Къде е свободата? В изборът на определено поведение? Да, и там има избор, но свободата в действителност е в непривързаността към желанието да имаш луксозен автомобил. Има ли я тази привързаност, каквото и да избере човек: да си закупи автомобила с честно спечелени пари, с „мръсни“ пари или да не го закупи, той и при трите избора няма да е свободен. Е как тогава последствията от действията му ще влияят на неговата свобода, щом той така или иначе не е свободен? Не, последствията трябва да му покажат именно, че не е свободен. Когато си мислим, че законът за кармата ни ограничава, това всъщност не е така. Ние сами се ограничаваме с действията и мислите си, а последствията просто отразяват това ограничение. Законът за кармата не отнема свободата ни, но лошите последствия са резултат от липсата на мъдрост и свобода. Ако си срещу космичните закони, ти не си свободен. Но първо е необходимо да се осъзнае, че именно те гарантират свободата на човека. Това е доста трудно осъзнаване. Какво би станало, ако ги нямаше космическите закони? Щяхме ли да имаме свобода тогава и каква щеше да бъде тази свобода? Ако човек можеше да има всякакви желания, без да се притеснява за последствията, до какво щеше да доведе това? Как щеше да развие желанията си и да се освободи от некачествените? Каква ще е тази свобода, която заробва съзнанието? Свободата я има. Свободата е право на човека, но тя трябва да се извоюва. Нека сравним свободата на камъка с дори и най-ограничения човек. Разликата е колосална, също като разликата в съзнанията. Няма как да изискваме повече свобода, отколкото ни позволява развитието на нашето съзнание. Ограниченията съществуват, но те могат да бъдат и преодолявани. Но за целта трябва да намерим правилния начин, т.е. този който действително води до премахване на една или друга заблуда и ограничение, а не както в примера с луксозния автомобил, да търсим решението там където го няма. shining_star и Валентин Петров 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Март 8, 2012 Доклад Share Добавено Март 8, 2012 "Свободата е пропорционална на съзнанието."Да,от друга страна обаче,колкото повече се разширява съзнанието,толкова нараства и чувството за дълг.Така че,последното ограничава свободата.И чувството за дълг не се вменява,то се появява заедно с разширяване на съзнанието.А "безкористно създаване на пространство,всеки да бъде това,което е"-дава ли повече свобода,или създава дълг?Защо си мисля,че "свобода"и "дълг"са две страни на едно и също нещо? Валентин Петров и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 8, 2012 Доклад Share Добавено Март 8, 2012 Чувство за дълг ли? Не, не мисля. Разширеното съзнание може да подтикне човек да направи нещо, защото въпросният човек вижда, че така е правилно, но да се чувства задължен – това не си го представям. Човекът с разширено съзнание иска да направи това, което чувства за правилно, т.е. тук нямаме задължение, а припокриване с волята му. Валентин Петров 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 8, 2012 Доклад Share Добавено Март 8, 2012 (edited) колкото повече се разширява съзнанието... нараства чувството за дълг [за] ...безкористно създаване на пространство, всеки да бъде това,което е" човек вижда, че така е правилно ... иска да направи това, което чувства за правилно... тук нямаме задължение, а припокриване с волята му Например състрадание/свобода са божествени и двете трябва да се направи което е право дори да не се припокриват напълно Редактирано Март 8, 2012 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 (edited) Гледам кокиченцата в нашата градинка и си мисля, че те са изпълнили своя космически дълг до този момент. Никой не ги е карал, нито някой ги следи дали го изпълняват - те напират сами да отворят белите си капчици... Сигурно защото осъзнават нещо много малко, но съществено важно за тях - че СА кокиченца. ... Сливата над тях от миналата седмица трескаво се готви за своя ред... Редактирано Март 9, 2012 от Донка Валентин Петров, Розалина и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 (edited) При хората положението е малко по-различно. И на хората никой не говори за космически дълг, но те донякъде са отговорни за еволюциите под тях и могат в една голяма степен да им влияят. Но както вече споменах, самата дума „дълг“ не изразява точно действителността. В Космоса всички царства се развиват и развивайки се те са взаимосвързани. Но това не е взаимосвързаност, която да противопоставя една еволюция на друга – такова нещо няма. Точно обратното: осъществяването на една еволюция, например човешката, винаги е от полза за всички останали еволюции. Значи за да са полезни на цялото от хората се изисква преди всичко да осъществят заплануваното за тях самите развитие. Задължение ли е това? Може да се каже, но всъщност то не изисква някаква жертва от страна на човека, възпираща собственото му развитие, а е от полза за самия него. Може би, в определени случаи по-висшите същества правят действителни жертви в полза на еволюциите под тях, но те при всички случаи са техен свободен избор. Това обаче са въпроси, които са твърде далечни за да коментираме. На етапа на който са хората, те нямат такъв поглед върху действителността, че да могат да помогнат на цялото с друго, освен със собственото си развитие. Редактирано Март 9, 2012 от Станимир Донка и Валентин Петров 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Ами значи сме като кокичетата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Нямам пред вид "дълг",като задължение,товар или жертва.Точно поради осъзнаването за взаимовръзките в света,в моментите,когато не успея да дам най-доброто от себе си,се появява това чувство за отговорност.От една страна,това е вина,от друга -индикатор и посока,какво да променя в себе си и накъде.На този етап на който съм,това повече ми помага,не ме натоварва.Разбирам свободата,като прилагане на точното знание на точното място-т.е. всеки миг изисква своята необходимост,но каква е тя и колко,не винаги мога да преценя.Да, по-разширеното съзнание,дава и повече свобода,а тогава и чувствата са от друга октава. Валентин Петров 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Ето, някой иска да има луксозен автомобил. Това е едно желание, което той със свободната си воля може да реши да удовлетвори по един или друг начин, или да не удовлетвори. Може желанието му да е толкова силно, че да открадне пари и дори да убие за да го удовлетвори. Къде е свободата? В изборът на определено поведение? Да, и там има избор, но свободата в действителност е в непривързаността към желанието да имаш луксозен автомобил. Има ли я тази привързаност, каквото и да избере човек: да си закупи автомобила с честно спечелени пари, с „мръсни“ пари или да не го закупи, той и при трите избора няма да е свободен. Е как тогава последствията от действията му ще влияят на неговата свобода, щом той така или иначе не е свободен? Не, последствията трябва да му покажат именно, че не е свободен. Но е по - добре да го купи с честни пари, отколкото хич да не го купи и да си подтиска желанието или пък още по - лошо : да го купи с крадени пари. Да речем, че му трябва автомобил, за да се придвижва и заради това има желание за автомобил, просто защото му е необходим, а не за гъзария. И да речем, че за него няма чак толкова голямо знаечение марката, но да речем, че човекът има много пари - тогава и изборът му е голям (трябва ли нарочно да се спира на нещо много евтино, ако му харесва нещо по - скъпо, при все че няма да му е болка за умиране ако не си вземе по - скъпото). Нека сравним свободата на камъка с дори и най-ограничения човек. Разликата е колосална, също като разликата в съзнанията. Камъните сигурно са по - щастливи от хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Изместваш темата. Никой не е казал, че ако има възможност, човек не трябва да си купи скъп автомобил, а да предпочете евтиния. Въпросът е в неговото отношение към притежаването на автомобил, доколко е зависим от желанието си. Човек може да е привързан към автомобила си, дори и когато го счита за необходимост и последният му е действително полезен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.