Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Любовта и грижата на човека за животните - споделете!

Recommended Posts

Човекът е добро, красиво и разумно същество. То обича света си и се грижи за всички живи същества с любов и радост.

Идеята ми е в тази тема да събираме истини за любовта и грижата на човека за животните около себе си. Нямам предвид домашните любимци, а свободните животни.

Ще започна с клипа, който сложих в друга тема, но сега осъзнавам, че там не му е мястото - защото хората, за които разказва той, са пример за любов и грижа. Това е светът, в който съм избрала да живея аз:

http://youtu.be/QrcTPLtrEvQ

И още един:

Споделете за вашите добри хора и дела,... моля :3d_059:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много примери за това как хората се грижат за изпадналите в беда животни. Не мога да снимам съседите си, които хранят бездомните животинки - котки, кучета, гълъби... Но ето няколко интересни клипа:

На този, мъж извършва доста рисковано катерене по дърво, високо 70 фута за да свали заседнала на самия връх котка. :)

а тук изваждат куче от заледена река:

За да не решите, че само домашни любимци биват спасявани, ето един друг случай:

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани! Благодаря!

Много силно впечатление ми направи един съвет на Учителя - да не се намесваме в еволюцията на животните освен ако тази намеса не е "предвидена" - както в случаите, които си дала за пример по-горе.

Още един пример:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога, отвращавайки се от нещо, говорейки срещу жестокостта, без да искаме можем да събудим в другите хора омраза. Не казвам, че няма жестокост по света. Има я. И не само срещу животните. А убитите малки деца във войните? А изгорените гори...?

Но какво се помага, като само се говори за това? Например гледаме някакаъв филм и ни разтърсва показаната жестокост в него. Преди време яко изпуших от един - за фосфорните бомби и отворих темата за геноцида. Филмът на Орлин преди повече от година също ми въздейства много зле. Не успях да го изгледам целия, но реагирах така както Мел сега. Последствията бяха – нерви и ядове.

Такива филми създават чувството за безсилие, за това че от теб нищо не зависи. Усещайки това, човек започва да излива насъбраната мъка в себе си към другите. Споделяме болката си с хора, които ни разбират – обичащи животните и предимно вегетарианци. Те подемат тази болка и започват да валят примери за ужасните престъпления на „животното, наречено човек.“ Неосъзнатата омраза, страхът, безсилието пред някои реалности расте в геометрична прогресия.

Забравяме, че всичко това е храна на невидими същности, за които доста е писано по форума. И докато ние се тръшкаме, че животните служели за храна на хората, то нашето астрално тяло или поне емоциите, които произвежда, май също са храна на някой... :ph34r:

А на животинките с този рев в нета не помагаме. Можем реално да им помогнем . Има начини. Същото разбрах и за фосфорните бомби и геноцида. Човек може да помага с действие и с мисъл, там където не може да се действа. Но за животните може да се помогне реално и се прави. За разлика от бомбите... :mellow:

Ето няколко клипа в които хората просто действат. :)

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти, Ани, за прекрасното включване!

Подкрепям думите ти с цялото си сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хора спасяват делфини.

Не желае да се качи като медия.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

– „Защо трябва да правим добро?“ – Заради Бога, за онзи живот, който се проявява и в най-малките същества.

Истина и добро

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четири последователни мнения са нещо като монолог, но имам богата колекция от клипчета за животни.

http://vbox7.com/play:2832865f

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за прекрасната колекция!

Когато човек търси доброто в света си, Доброто намира неговия свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неудобната кучешка истина

http://www.dnevnik.bg/zelen/2010/10/15/977671_neudobnata_kucheshka_istina/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Само когато човек има жал към всички живи същества, той е благороден."Буда

404495_252879161453921_164651270276711_579833_540877801_n.jpg

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Само когато човек има жал към всички живи същества, той е благороден."Буда

Към живите същества доскоро влизаше и пенсионираният професор по икономика, когото глутница улични кучета изяде в столичен квартал. Не видях някой да го спомена досега в този форум, както че и България е на първо място в Европа по случаи на кучешка тения, явно тези факти не са добре дошли за физическите вегетарианци. Защо ли му е трябвало на професора се връща в родината си, можеше да преживее и старините си в нормална държава където няма бездомни кучета по улиците защото непотърсените кучета в приютите ги евтанизират? Най-вероятно е дошъл от носталгия и е бил оптимист, за съжаление обаче завърши живота си с 80% изядени мускули на тялото си и без очи. Страданията на децата с тения, операциите, децата които ограят по пясъчници редовно посещавани от улични кучета, също не видях споменати в този форум макар че най-активни в него са майките. Може би защото няма направени красиви фимчета към които да пуснат линк.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случилото се с професора, светла му памет, както и бедата, която могат да причинят бездомните животни, играейки по пясъчниците на децата, нима са тяхна вина, а не на хората, които първо са се поглезили прищявка да си имат любимец, а след това безотговорно са го захвърлили - или неговите рожби.

Любовта и грижата на човека към животните съвсем не се състои в жалостиво подхвърляне на останки от храна на кварталните животни, а в прибирането им в приюти, намирането на дом за тях и на стопани, и ограничаването на популацията им. Мисля, че приютите трябва да предвидят някакъв механизъм на прибиране на малките кученца, за които няма намерен стопанин. Така собствениците на техните майки няма да са принудени тайно да ги изхвърлят покрай пътя, в парка или някъде в гората. В същото време тези, които биха желали домашен любимец в съвсем ранна възраст ще могат да си изберат без заплащане.

Любовта към животните и грижата за тях още означава и по-сериозен контрол върху бременностите и ражданията при домашните любимци - през съответните ветеринарни кабинети...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Ние сме много зле - още спорим затова дали някой да умре, за да живее някой друг.

Животните са АБСОЛЮТНО невинни, дори и когато нападат и убиват. Виновни сме ние, щото нямаме акъл да ги защитим от самите себе си.

Този проблем вече битува 100 години образно у нас и ние се дърляме като махленски простачки на улицата кой прав и кой не е.

Животните са грижа на хората, особено тези улични кучета, че и котки.

Докато не преодолеем тези първични и комплексарски механизми на отношения спрямо друг вид, ще сме все същите жалки нещастници.

Някое куче ме е ухапало - ами какво да прави, като минавам по пътя му, а то го е определило, за негов път и аз му преча; имам такъв случай с една кучка, която ме ухапа, но беше права. После се спогледахме, тя подви опашка, неловка ситуация.

Какво е виновна тя, че мисля тази територия за нейна собствена? Тя няма саморефлефксия да знае, че е е вредна, ненужна, непотребна кучка.

Но аз го зная.

И сега излиза, че тя/те са виновни, че ние знаем, че те не знаят, че не са виновни.

Но ги обвиняваме, че пречат. Параграф 22.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние сме много зле - още спорим затова дали някой да умре, за да живее някой друг.

Този спор отдавна е приключил в повечето европейски страни, а и във всички развити страни в другите континенти, без да се вменява вина, без обвинения в комплексарщина и т.н. Бездомни кучета по улиците няма, а ако се появят се прибират в приюти където се държат до определен срок, търсят се собствениците и ако има такива ги глобяват, в крайна сметка ако не бъдат взети за обгрижване след изтичане на срока ги евтанизират. Който има любов към нежеланите кучета може да ги обгрижва в собствен приют на собствени разноски или от дарения, но не и по улиците, любов на чужда сметка не върви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Какво предлагаш да правим с кучетата, които не са имали честта да са там, където трябва?

Любовта по чужда сметка върви, това се вижда и при хората.

Та, какво правим с "ненужните" ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×