Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Любовта и грижата на човека за животните - споделете!

Recommended Posts

Обясних два пъти: кучетата в приюта които не са взети за обгрижване до изтичане на определения срок биват евтанизирани. Решили са че на разноски на данакоплатците могат да бъдат обгрижвани само за определен срок. Който иска да ги обгрижва повече може да го прави на собствени разноски. Муфтите не са добре дошли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Обясних два пъти: кучетата в приюта които не са взети за обгрижване до изтичане на определения срок биват евтанизирани. Решили са че на разноски на данакоплатците могат да бъдат обгрижвани само за определен срок. Който иска да ги обгрижва повече може да го прави на собствени разноски. Муфтите не са добре дошли.

Муфти е една прекрасна дума.

Няма какво да ми обясняваш.

Аз лично плащам всички данъци и то на най-високата миза и нямам нищо против повече от парите ми да отиват за животните. Ние сме отговорни за тях, не някой друг.

Отговорни, явно тази дума е непонятна :-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е въпрос на баланс: и доходите, и данъците, и обясненията, и отговорността, и плащането на пострадалите от улични кучета, въобще всичко. Там където са намерили този баланс няма изядени хора и толкова много случаи на тения. Вие си избирате къде искате да живеете, аз отдавна съм решил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е въпрос на баланс: и доходите, и данъците, и обясненията, и отговорността, и плащането на пострадалите от улични кучета, въобще всичко. Там където са намерили този баланс няма изядени хора и толкова много случаи на тения. Вие си избирате къде искате да живеете, аз отдавна съм решил.

Mда, бягство и спасяване поединично.

Добре изтренирано, особено през последните няколко века.

Но, може би, стига толкова ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, може би, стига толкова ...

И на професора му е дошло много бягството, той наистина е бягал от България през 60-те години, правил кариера по икономика в големи университети. Само че като се върнал изтеглил Черния Петър, защото не можал да избяга от глутницата на своите 87 години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Темата е конкретна, мен лично какво ме интересува, казват си много, но

- ако има някой желаещ, да осинови това куче, ако няма такъв, да не прави обобщения, които виждаме навред в нета.

Омразата е страшна - подивели женоря и мъжоря кряскат, ама оплакват собствения си живот, който няма нищо общо с кучешкия. И обвиняват кого - някакви кучета, че се движат в група, че са агресивни - бе какви да са - да проповядват ли? Какво? Да сказват? Да обещават вечен живот ли?

Кога ще приемем чуждия живот за нещо нормално и допустимо, за нещо, на което можем да помогнем, че и да обичаме.

Просто е.

Онова, което не разбираме, нека не отричаме.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

във връзка с последните няколко поста - моля, погледнете пост #17 на Мария-София. Тя е дала препратка към една статия точно по тези наболели въпроси.

Да ви кажа честно, никак не ми харесва някой да ми каже "Избирай - куче или дете". Аз вече съм избрала. Имам и двете.

Тук не става въпрос за избор, а за едно друго нещо, от което много хора бягат. Нарича се ОТГОВОРНОСТ! И да, избор също, но избор с ясно съзнание за последиците от него.

И, както каза Ивета в пост #32 - темата е конкретна и няма нужда от разни странични обобщения.

С извинение за офф-а.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, може би, стига толкова ...

И на професора му е дошло много бягството, той наистина е бягал от България през 60-те години, правил кариера по икономика в големи университети. Само че като се върнал изтеглил Черния Петър, защото не можал да избяга от глутницата на своите 87 години.

Аз лично бих се замислила, защо се е случило това ... Уж сме хора, които искат или поне се надяват да прозрат зад нещата ... Дали наистина съвсем случайно е "изтеглил Черния Петър"? А защо условията в България са такива?

Всички ние, които сме родени тук, в България, сме си избрали нелека задача. Опитите "да ни отмине тази чаша", все повече ще се вижда, че няма да успяват още в този ни живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично бих се замислила, защо се е случило това ... Уж сме хора, които искат или поне се надяват да прозрат зад нещата ... Дали наистина съвсем случайно е "изтеглил Черния Петър"? А защо условията в България са такива?

Всички ние, които сме родени тук, в България, сме си избрали нелека задача. Опитите "да ни отмине тази чаша", все повече ще се вижда, че няма да успяват още в този ни живот.

Резултатите от мисленето доста зависят от нагласата и наличната информация, желанието да видим нещата кавито са, не каквито искаме да будат, възможността да почувстваме болката на останалите които не са нашата страна на барикадата, уважение на околните. Това мислене се изразява в конкретни резултати и начин на живот, ако сме доволни от него то поводите за мислене намаляват.

Само че това в България не се случва, а това означава че здравия разум отсъства. Това е най-големият проблем, от него идват ненужните страдания и на хората и на животните. Професорът явно си е мислил да помогне точно с това като преподава в НБУ, но не е знаел в какви условия се връща и какъв риск поема покрай добрите си намерения. Т. нар. "духовни" ще го обяснят с лоша карма, емигрантите ще го обяснят с наивен патриотизъм и всеки ще се чувства прав за себе си, поне докато болката го посети лично, тогава почва "плач и скърцане на зъби", техните доводи са неотразими за всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цялата статия зя тези,дето не са я отворили:

Човек наистина трудно се разделя с представите си. Особено тези, с които е живял в продължение на години. Свидетел съм на това от около три години, пряко и през цялото време. Нещо, което далеч не е трудно да се разбере в рамките на три минути слушане, просто бива отхвърлено от не малко интелигентни и образовани хора. Не защото не го разбират, а защото не искат да го приемат.

Имам предвид три съществуващи мита за проблема с уличните кучета в България, добили такъв широк и безрезервен прием, че никакви факти и аргументи не са в състояние да ги оборят. Или поне аз не съм намерил начин, въпреки че от години съзнателно експериментирам различни подходи и начини на представяне:

Мит 1: "Има много противоречиви гледни точки и рецепти за решаване на проблема с бездомните животни (кучета)"

Винаги, когато се заговори за темата бездомни животни – било от медии, институции или спорещи граждани – се започва едно безкрайно разменяне на идеи, виждания и опровержения на идеите и вижданията на другата страна.

Участвал съм в доста предавания, интервюта и пресконференции и винаги със се удивявал на категоричното нежелание на журналистите да се излезе извън рамките на клишираното противопоставяне "децата или песовете" или – в най-добрия случай - "а вие какво решение предлагате". Медиите толкова упорстват в нежеланието си да загубят темата за бездомните животни като източник на скандали и разправии, че напълно "забравиха" поне от време на време да я актуализират. А тя претърпя такова развитие в последните три години, че вече е трудно да я разпознаеш. От друга страна е трудно и да си признаеш, че от цели три години вече става дума за друго, а ние си говорим все за същото. И за по-лесно просто пускаме плочата да се завърти още веднъж.

Изглежда на всички е по-удобно тази дискусия да продължава вечно и всички вкупом отказват да разберат, че... дискусията всъщност отдавна приключи. Дискусията отдавна е снета от дневен ред, решенията са отдавна взети, мерките – набелязани. Точката беше сложена преди почти три години с приемането на Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Закон, мотан повече от една година (2007) по комисиите на Народното събрание, тъкмо заради обилно дискутиране, но не само...

И тук е истинската "изненада" (или добре крита тайна): в ЗЗЖ вече се намират отговорите на всички "дискусионни" въпроси като "какво да правим с бездомните животни" и "как да го правим". Отговорите са си там от три години. И далеч не само отговорите! Там се намира рамката за действие, там са разпределени отговорностите, дадени са сроковете и са посочени контролните органи за изпълнението. Всичко, което се очаква от една дискусия е вече свършено, решенията са взети, това е скрепено в закон, законът е в сила от ... три години.

С други думи – за все още неразбралите - не, не сме на фаза "идеен проект"... На фаза "три месеца преди рязане на лентата" сме!

Така че въпросът отдавна не е "какво да правим?", а "къде са резултатите?". И най вече има ли изобщо нещо зад лентата, която така или иначе ще бъде отрязана, а парите за нещото оттатък лентата са вече похарчени. Нашите пари, разбира се. Когато се отвори дума за харчене, това винаги се отнася за парите на данъкоплатците.

Всъщност законът задължи - преди три години - общините незабавно да започнат работа по цял пакет от мерки за ограничаване на притока на нови животни на улицата, атакувайки проблема в неговата сърцевина – като пресича причините, а не като отстранява последиците. На общините бе ясно указано какво следва да правят и как да го правят. Беше им даден и срок – три години! Очакваше се за три години упорита работа по целия пакет от мерки общините вече да берат плодовете на работата си – проблемът с бездомните животни да е намерил своето трайно решение веднъж завинаги. Ефективно, хуманно, следвайки европейския и световен опит.

Това, разбира се, не се случи. Законът е правило, което не чини пукната пара ако никой няма и намерение да го спазва, нито някой има намерение да санкционира неспазващия правилата. Иначе казано нещата отдавна не са въпрос на липса на читави закони, а на липса на законност. Ако (още едно клише) "живеехме в нормална държава", на края на януари 2011 популациите от бездомни кучета трябваше да са вече овладени и явлението бездомно куче – изчезнало от българския градски пейзаж. Същият ЗЗЖ дори предвижда персонални глоби от по 1500-2000 лева за всяко намерено бездомно куче за кметовете на общини след януари 2011. Звучи напълно сериозно, нали!?

Явно обаче само звучи. Общините обявиха открит и яростен бойкот на закона. Успоредно обаче не бе пропусната и най-малката възможност далаверата да бъде изконсумирана изцяло – увеличени щатове, бюджети за "новата дейност", общински предприятия, договори, възлагания с и без обществени поръчки, пълна липса на контрол и при пълна непрозрачност. Напук на ЗЗЖ и далеч не само на него.

Държавата пък избра позицията да не чупи хатъра на общините. С което бяха сгазени редица други закони, но какво значение има – като си казал "а" ще кажеш и "б", а и кой ще ти търси сметка? Ония лумпени "природозащитниците" ли? Да. Именно. По липса на който и да е друг. С което стигаме и до

Мит 2: Организациите за защита на животните ("природозащитниците", "еко-ххх" или кой както е избрал да ги нарича) искат по улиците да е пълно с животни(спестявам това за нахапаните деца, бълхите и тениите)

Направете си труда да попитате който и да е активист за защита на животните дали иска на улицата да има бездомни животни. Просто си направете труда! Ако ви мързи или не познавате такъв (което е доста по-вероятно, понеже истинските активисти са наистина малко), ще трябва да се доверите на тригодишния ми опит и лично познанство с повечето от тях.

Никой не иска да вижда всеки ден трупове, да влачи блъснати животни по частни ветеринарни клиники, да се чуди с какво да плаща и къде да ги настани след това, да ходи да снима отровени или застреляни животни и да пише по нощите по форуми, да слуша непрекъснато за извращения.

В някое друго общество може би да, но никой няма илюзии, че лумпенизираното и озверяло родно общество е склонно да намира чар или връзка с природата в присъствието дори на някое малко дружелюбно куче или коте в близост до домовете му, било то обезпаразитено и ваксинирано или не. Така че, вЕрвайте ми, никой не е по-мотивиран и никой не иска по-силно от защитниците на животните това на улиците да няма бездомни кучета и котки. Логиката е доста проста - нека просто не се раждат, ако съдбата им е винаги да бъдат пребити, отровени, застреляни или сгазени!

Тъкмо по тази причина организациите толкова усилено промотират масовата кастрация както на бездомни, така и на домашните животни. Защото всъщност всяко улично животно е било преди това домашно. Или поне майка му е била. Защото когато едно некастрирано домашно женско куче роди 8 и от тях се намери дом само за едно или две, останалите не изчезват, нали? Е да, голяма част умират наистина, но пък кучето не ражда само веднъж!

Тъкмо затова перманентното "прочистване" на градовете е каца без дъно и никога не може да реши трайно проблема. Освен ненужно жестоко, то е и скъпо. Същото важи и за приютите. Няма значение колко кучета ще бъдат "отстранени" от улицата тази година, ако притока на нови животни към улицата бълва средногодишния си принос за поддържане на нивото на популацията. Тъкмо този прост за разбиране факт е отчетен навсякъде по света, където проблема е решен. Тъкмо това е заложено и в Закона за защита на животните.

И тъкмо тук лъсва един парадокс, който е достоен за учебникарски пример: по въпроса за бездомните животни всъщност има не разногласие, а рядко единомислие. Макар и с различна мотивация, ВСИЧКИ искат на улиците да няма бездомни животни - и "обичащите", и "необичащите", че даже и законодателя, който дори е свършил неговата част от работата като е приел закона. И тъкмо този рядък случай на единомислие (единожелание) се представя през цялото време като лют и нерешим спор между всички враждуващи страни. И се изживява като такъв. И се троши огромно количество обществена енергия в несъществуващ спор, докато главния виновен – общините - се подхилкват над хранилката, а медиите с радост раздухват "скандала". С което стигаме и до

Мит 3: Общините се мъчат да решат проблема, а защитниците им пречат

Противно на популярните представи, че общините се мъчат да решат проблема, а защитниците им пречат, истината е тъкмо обратната: общините се ослушват, а защитниците ги ръчкат по задниците. Понеже нямат и една хилядна от ресурса, който общините имат, понеже не могат да приберат по домовете си и приютите си всяко ново и ново изхвърлено животно, понеже не могат да пишат актове и налагат санкции за нарушенията на ЗЗЖ – било нарушенията на общините, било "самодейните" прояви на жестокост и убийства. И понеже вече са платили с данъците си за всичко това, а то е ясно делегирано законово задължение на общините.

Всичко се крепи на привидностите и оттук идва голямото заблуждение – щом ДНЕС не виждаме кучета по улиците значи общината си е свършила работата... Щом след като и днес си пих хапчето и нямам температура значи вече съм здрав... Напротив, ако нещо беше вършено в посока трайно решаване на проблема, през тези три години по улиците трябваше да виждаме хилядите уж кастрирани и върнати от общините животни. Това е съществена част от всяка програма за овладяване на популациите, а на практика всяко кастрирано куче представлява сериозна обществена инвестиция, която е направена с функция и предназначение, а не защото на някой така му е хрумнало. Като част от по-голям проект. А инвестицията иначе е "усвоена"...

Вечният жален припев, в който се пее за празната касичка става смешен ако погледнем фактите – бюджета на пловдивския изолатор например постепенно набъбна до 320 000 лева за 2009! Варненският пък е наполовина, а е отчетена три пъти повече "работа". Една небезизвестна австрийска фондация, гастролираща по нашите географски ширини пък редовно отчита "обработката" на 400 животни за един месец в помощ на общините, вкл. и Пловдив, където пък 16 души щатен общински персонал свършва същата работа за ... една година! Всичко това е по самоотчетени показатели, каква обаче е истината не може да каже никой, понеже никой не упражнява контрол.

Отново напук на ЗЗЖ, който изрично и нарочно въвежда обществен контрол и задължава кметовете да осигуряват условия за такъв, местните власти го намират за проява на страхотно чувство на хумор да не допускат изтичането на каквато и да е информация. В български изолатор се влиза само със скандал, късмет и в присъствието на минимум двама журналисти с една камера и един общински съветник. Плюс спешно повиканите от управителя на изолатора две патрулки от районното.

Което пък доведе до това защитниците да "открият" Закона за достъп до обществена информация и за две години да се ограмотят дотолкова, че да печелят практически всички дела в съда срещу укриване на информация за скъпо несвършена работа от кметовете.

В това време държавата си прави пълен пас по отношение на ролята и на контролен орган.

Защитниците "изпробват" практически целия спектър от институции. С нулев резултат. Изписани са килограми хартия, половината от която директно е влизала в канцеларските кошчета за боклук по стара българска чиновническа традиция. Останалата половина представляват бисери на тема "Как да не свършим никаква работа и да пратим гражданина за зелен хайвер". Има и не малко отговори с назидателни и възпитателни тиради – рутинна служебна кореспонденция... Присъствието на униформени все повече зачестява при преките срещи с администрацията. Следват протести, шествия и подписки, писане в Европа, задочни срещи в съда, пресконференции. Движението все повече приема лице на гражданска съпротива срещу негодна администрация, произвол и беззаконие.

Което всъщност изглежда е съдба за всяка гражданска инициатива в България, имаща за цел някаква реална промяна.

Къде по-лесно, по-комфортно и по-привично е обаче да продължаваме да си подхвърляме като горещи кестени ту вида на жестоко нахапано дете, ту на куче с отрязани четири крака и като лешояди да се радваме, уж спотаено, на трагедията. Всъщност кое искаме повече – да си решим проблема с бездомните животни или да не го решаваме, защото така ще си загубим една от любимите теми – хубава, скандална, добре "позната". Или едно от малкото останали ни занимания, с които се самозаблуждаваме че заместваме липсата на истински живот - да махаме лозунги и се подписваме под такава или обратната подписка или както е по-модерно да се казва - петиция. "Аз съм за смърт на помиярите"! "Аз съм против насилието"! "Аз съм за да дойде някой да ги оправи и едните, и другите"!

Аз пък съм за Локо Пловдив...

* Авторът е член на сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол Защита на животните", базирано в Пловдив.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази статия е от октомври 2010. След инцидента с професора статията бе отново пибликувана в Дневник и там читателите изказват много интересна информация защо за изминалото време няма подобрение. Оказва се че тезата на автора че никой не иска бездомни кучета на улицата не отговаря на действащия закон в България, според закона те се кастрират и пак се пускат на улицата. Прочетете сами това на http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/04/18/1809591_neudobnata_kucheshka_istina/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фактът е,че държавата дава пари,а други си ги слагат в джоба и отчитат дейност.А може би е тази целта... :3d_132:

Колкото до статията,много е вярна,така че носете си хапки в джоба и си купете кучегони и спрейове от оръжейните магазини.Ако едното не свърши работа,да имате бекъп.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с позициите на Донка, Мария-София, Ивета, Диана Илиева, Yoda и т. н. Не се чувствам задължена да обяснявам защо не мразя животни, още по- малко- точно в тази тема. Интелектът и аргументите не променят същността на омразата, само я лустросват. Животът като ценност / вкл. помияри, пенсионери, раковоболни и всякакви низвергнати/ открай време си е тема табу в България. Затова предпочитам позитивни примерчета,.... белким някой прихване и се ашладиса. Продължавам с добринките докато все още няма закон срещу тях, защото в близкото минало кмет на Пловдив / дано не греша / обсъждаше вариант за строги санкции на хора, които си позволяват да хранят безстопанствени животни.

Животните в клипчето са диви вълци, не помияри.

http://vbox7.com/play:f60dee4a88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... носете си хапки в джоба и си купете кучегони и спрейове от оръжейните магазини.Ако едното не свърши работа,да имате бекъп.

Да, това е начина да се опазиш от уличните кучета в България, трябва да си напълниш джобовете с кучегони и спрейове. Жалко че не го обясняват навреме на идващите в страната, колкото ги има, така щяха да се избегне случая и с изядения професор. Въпреки че мнозинството от хората са против бездомните кучета, има силно кучешко лоби и за да оцелееш от тяхната любов към кучетата трябва да си въоръжен адекватно.

В Америка пък трябва да носиш пистолет за да можеш да се защитиш от евентуални въоръжени нападатели. Там също мнозинството от хората е против употребата на огнестрелни оръжия, но има силно оръжейно лоби и за да оцелееш от тяхната любов към въоръжената сигурност, трябва и ти да си въоръжен адекватно. Познайте кой печели от тези изяви на любовта, в тези печалби няма сантименталности като всеки бизнес по света. Да му мислят нахапаните от кучета, уплашените от кучета, дечицата заболели от кучешка тения, бебетата ядящи пясък по пясъчниците, застреляните по невнимание и недоразумение в Америка, броя на тези пострадали наистина е впечатляващ и който влезе в него придобива друго виждане за т. нар. "любов към кучетата" и "любов към оръжията". Добре е че има страни където тези изяви на любовта са регулирани и вокалността на кучешкото и оръжейното лоби не побеждава здравия разум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, и какво е твоето предложение, Диан :)

Дотук в два почти еднакви мнения ни убеждаваш колко са лоши бездомните кучета и хората, които ги хранят, колко е лоша България и животът в нея. Да се чуди човек ние дето живеем и работим в нея вече 50 години как сме оцеляли - ненормалници някакви сме може би...Сигурно тези и подобни размисли ти действат успокояващо, но някой сериозно може да ги помисли за призив за "прочистване".

Всички тук писахме, че има много неща, които могат да се направят за пуснатите безпризорни домашни любимци. Между другото в моя град няма бездомни кучета, средата е добре поддържана, включително и естествената гора край града - Кенана. Има инцидентни случаи, но те са с кучета, които си имат стопани.

И така, какви са твоите предложения?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е едно от най-безпристрастните, интелигентни и информирани мнения по въпроса с бездомните кучета и котки, които съм чел.

Има закон, всички искат кученцата и котенцата да бъдат по домовете само. Къде проблемът и къде решението му? Проблемът, както се казва в мнението, е липсата не на закон, а на законност, на изпълнението му. Не се уточнява точно какви клаузи присъстват в закона обаче. Ако някой има достъп до него, бих се радвал да копира тук, за да прочетем.

Според мен едно хуманно, но индиректно решение е хуманно извършената кастрация и връщането на кученцата обратно по същите райони, от които са били внимателно събрани. Това не решава нещата в ядрото им обаче. А ядрото според мен е в съзнанието на стопаните, които си позволяват да изоставят на произвола на съдбата кученца. А преди това да не упражняват контрол над развъждането на любимците си. Това развъждане в развитите страни отдавна е дълбоко залегнало не само като закон, но и като част от съзнанието на жителите на развитите страни. Просто съзнанието за цялостната верига, за процеса е по-цялостно и високо. Хората знаят, че ако позволят на кучката или котката си да забременее, ще е нужно да са сигурни в осигуряването на домове на потомството. Ако не са сигурни, просто кастрират домашния си любимец и го обичат не по-малко от преди, както и той тях!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С риск да ми бъде вменена омраза към кучетата, ще напиша няколко думи. Първо, не съм съгласен с това, че проблемът е в хората. Проблемът е в една малка част от хората, в болшинството си приемащи себе си за обичащи животните. Тук става въпрос за безотговорност и невежество. Много е лесно, когато се родят 5-6 кученца, да бъдат оставени до някой ресторант и с това въпросът да се „приключи“. Според мен домашните кучета задължително трябва да се регистрират и всеки месец задължително да минават на преглед при ветеринар. При бременност, ветеринарът следва да се задължи да проследи съдбата на малките и това те също да бъдат ваксинирани и регистрирани, и да не бъдат изоставени. Разбира се, собствениците на нерегистрирани кучета следва да бъдат глобявани и то не само символично, при невъзможност да платят глобите да полагат обществено полезен труд, а парите да отиват за финансиране на приютите за бездомни кучета или в други начинания свързани с тях. Собствениците трябва да отговарят пред закона за извършеното от своите любимци така, сякаш те самите са извършители. Също така някои породи кучета следва да бъдат забранени за отглеждане дори и в домашни условия, вкл. и с цел охрана. Въобще използването на кучета за охрана следва да се забрани и да се наказва сурово.

Храненето на уличните кучета също следва да се забрани. Това на пръв поглед изглежда изключително нехуманно, но в действителност в повечето случаи това хранене става с неподходяща храна, вкл. и сурово месо, на неподходящи места, вкл. детски градини и училища, като хранещите кучетата съвсем преднамерено избират именно тези места, защото знаят, че след това ще бъде почистено. Говоря за реални случаи, а не правя предположения. Храненето на улицата на кучетата предполага и събирането им в големи групи, а това е недопустимо. Който иска да подпомогне уличните кучета следва да насочи усилията си към построяването на приюти, към осигуряването на храна за тези приюти или да си вземе едно или две кучета за гледане у дома (ако разполага с нужните условия).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За първата част от мнението ти съм съгласен изцяло! За втората съм изцяло несъгласен! Но, не ми се занимава ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, и какво е твоето предложение, Диан :)

Дотук в два почти еднакви мнения ни убеждаваш колко са лоши бездомните кучета и хората, които ги хранят, колко е лоша България и животът в нея. Да се чуди човек ние дето живеем и работим в нея вече 50 години как сме оцеляли - ненормалници някакви сме може би...Сигурно тези и подобни размисли ти действат успокояващо, но някой сериозно може да ги помисли за призив за "прочистване".

Всички тук писахме, че има много неща, които могат да се направят за пуснатите безпризорни домашни любимци. Между другото в моя град няма бездомни кучета, средата е добре поддържана, включително и естествената гора край града - Кенана. Има инцидентни случаи, но те са с кучета, които си имат стопани.

И така, какви са твоите предложения?

Отговорих няколко пъти на този въпрос и не разбирам обобщенията които ми вменявате като мои мнения. Моля покажете това което съм написал къде бездомните кучета съм нарекъл "лоши", кога съм споменавал хората които ги хранят, също България и хората в нея, не искам да повтарям Вашите епитети по тоя въпрос, прочетете си отново. Споделих опита си от живот в страни които смятам че имат нормално и балансирано отношение към безстопанствените животни по улиците. такива животни биват улавяни от специални служби на общината, настанявани в общински приюти за сметка на общината и ако не бъдат взети за обгрижване в определения срок те биват евтанизирани. В резултат бездомни любимци по улиците няма (не само кучета), опастностите от предаване на болести от тях към хората и децата най-вече са минимизирани, улиците са чисти и по-сигурни.

Законът в България в сегашния му вид който допуска връщане на вече заловени бездомни кучета отново на улиците е причина за следващите проблеми с тях. Как законодателят е предвидил че тези кучета ще се изхранват, как ще се лекуват и ваксинират, кой ще почиства след тях и т.н.? Дори богати страни не си позволяват подобни разходи, а в момента минималната заплата в България е не само най-ниската в ЕС, тя е по-ниска от тази в Папуа и Нова Гвинея. Без съмнение съществува силно лоби което печели от това да има бездомни кучета по улиците, подобни неразумни закони не падат от небето. За съжаление вече в България има не само ухапани и уплашение, но дори и изядени хора, най-много случаи в Европа случаи на зараза с кучешка тения, доста замърсени улици по вина на наличието на бездомни кучета, както и случаи на жестокост към тях.

Поддръжниците на наличие на бездомни кучета които са кастрирани предварително дават пример със Сингапур, но едва ли може да има по-различни държави като България и Сингапур, всеки който е живял там го знае. В Сингапур има изключително строг ред на общественото пространство, глобите за замърсяване от вида хвърляне на фас се измерват със стотици долари, като се налагат и физически наказания освен глоби и труд. Изключения не се правят за никого, включително за граждани на други държави. Преди години един американски тийнеджър бе надраскал със спрей няколко коли и според закона освен глобен бе и публично бит с пръчки. Президентът Клинтън лично помоли премиера на Сингапур да помилва младежа като изтъкна че подобна простъпка в Америка се възприема леко, като шега. Премиерът обаче отказа и младежа бе бит публично. Направете сами паралел с България, със законите и спазването им, както и на на политическа върхушка.

Никое живо същество не е добро или лошо, то не е виновно как изглежда на другите, то иска да живее и да бъде щастливо. В природни условия това става чрез борбата за съществуване, тя също не е нито добра нито лоша, тя е просто една необходимост за да има баланс на живите същества и ресурсите нужни за да се поддържа живота им. Ако някой има възражения относно законите на живата природа е добре да ги отнесе към по-висши инстанции, в този форум има дадени средства за целта, например някой молитвен наряд с песни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диане, ти лично би ли евтаназирал някое бездомно животно? Сигурно не. А казваш, че за теб това е нормалното отношение към животните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен няма нищо по-нормално от наличието на непрекалено много кучета на улицата. И от описаната процедура с кастриране внимателно и с обич и връщане на споменатите земни жители на обитаваните от тях места. Кой казва, че само човекът трябва да обитава тези пространства? Те са на всички земни жители. В случая, поради изземването на по-голяма част на планетата от един съмнително духовно и емоционално интелигентен вид, точно тези два вида земляни, които коментираме, живеят заедно с други двуноги земляни на едно пространство. Примерно с живеещи на улицата хора от бялата раса или кафявата циганска популация. Кой решава кой е по-ценен? Това е видизъм, аналог на расизма. В духа на подобни на някои от горните разсъждения, бездомните двуноги маймуни също трябва да бъдат събирани и ако никой не си ги вземе, да бъдат евтаназирани... Ех, хора, хора...

Всички стигаме до мнението, че е добре и за хората и за самите четириноги земляни, повечето от последните да обитават домовете на людете, а не общите външни пространства, приличащи на туморни образования, т.н. градове, насилствено и варварски заграбени от природата. За да не се случва прекомерното обитаване на въпросните четириноги душички по бетоноасфалтовите миязми, е добре да се премахне причината. Според мен тя е в липсата на съзнание - в законността и в самата популация на двуногите голи маймуни, както предположих по-горе. Та, стигаме до вече дадените целеви посоки за спазването на съществуващи вече закони. Това обаче отново опира до съзнателност, очевидно неприсъстваща в стабилна част от видовата популация на местното двуного племе...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диане, ти лично би ли евтаназирал някое бездомно животно? Сигурно не. А казваш, че за теб това е нормалното отношение към животните.

Евтаназията на бездомните и нежелани животни се извършва от ветеринарните лекари, ако бях такъв и тя бе част от задълженията ми щях да я извършвам. Това не е нормално отношение към животните, това е една печална необходимост при липса на условия за нормален живот. Много пъти съм присъствал на мъчителна смърт на животни, включително и наскоро и винаги се чувствам отвратен. За съжаление страданието е неразделна част от живота на Земята и не евтаназията е изход от тази ситуация, тя просто е най-безболезнения изход наличен в момента за нежеланите. Ако бездомните кучетата бяха наистина всички кастрирани и ако хората не захвърляха любимците си, евтаназия не би била нужна. В сегашната ситуация в България обаче друго работещо решение няма и добрите пожелания доведоха само до ненужни страдания и на животните и хората, плюс обогатяване на шайка хитреци скрити зад добре звучащи лозунги, както е от памти века в България.

За мен няма нищо по-нормално от наличието на непрекалено много кучета на улицата. И от описаната процедура с кастриране внимателно и с обич и връщане на споменатите земни жители на обитаваните от тях места.

И за мен е така, само че това го няма, има друго което както описвате по-нататък не е привлекално нито за хората нито за животните. А да говорим за това дето го няма, ама много искаме да го има, е присъщо на вярващите, Юлий Цезар е изказал това така: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде истина". Градовете са естествения хабитат на хората и са направени от тях и за тях, за да живеят и животни в тях са нужни специални грижи и средства които могат да бъдат направени от хора и използвани за ограничен брой животни. Това освен за кучетата важи и за котките, прасетата, кокошките и които видове се сетите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интервю със Стилиян Иванов от 16.04.2012г., което ми хареса. За кучетата и хората- десет години по- късно.

http://www.youtube.com/watch?v=k_qcGIFzFPY&feature=relmfu

Ангел Грънчаров за идиотията на медийното клише " Кучета ухапаха професор" : http://humaig.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×