Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Надеждна

Алтернативно и неформално образование

Recommended Posts

Има алтернативна медицина, защо да няма и алтернативно образование!? Вместо да критикуват традиционната образователна система някои родители избират сами да образоват децата си. Вижте как го правят и споделете какво мислите вие. Бихте ли експериментирали с вашите деца? Отделете малко време и изгледайте първата част на предаването, към което ще пусна линк сега: На училище вкъщи

Лично аз виждам добрите му страни, но има логика и в аргументите на онези, които го отхвърлят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Людмил Егов за образованието на Новата епоха

http://www.youtube.com/watch?v=6jvBuC4Wd64

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали ще е така добър някой педагог, който има поглед върху алтернативните системи за образование и възпитание (две различни неща), да направи нещо като кратка тяхна систематизация тук?!?!?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива).

Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначенa за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване.

AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора.

Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия.

Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези прорами се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание.

На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории:

- Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация.

- Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.)

- Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!).

- Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи.

- Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт.

- Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимо-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор.

Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности.

- Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем“ – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи.

- Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общонаучен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет.

Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно:

- Обучаващите се да го посещават по собствен избор.

- Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него.

- Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както - и основно осъществяването на извънучилищни дейности в училище.

През последните години се наблюдава изчезване на границите между формалното и неформалното образование, обединяване на усилията между институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващ брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

Формално е това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения (училища, колежи, лицеи, университети). Те са регламентирани от закони, правилници, разпоредби и представляват рамките на образователната система в дадена страна. Те обхващат обучението на деца и младежи от 5-6-7 до 20-25 години. Учебното съдържание е стриктно определено от държавни образователни изисквания, учебни планове и учебни програми. Образованието в тях завършва с получаване на свидетелство, сертификат, диплом – официален документ, който осигурява права на лицето, което го е придобило.

Неформалното образование е това, което не е регламентирано от закони, правилници, разпоредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така - и извън тях, независимо от тях.

Неформалното образование обхваща всички възрастови групи. Учебното съдържание, формите, методите, образователните технологии се определят в диалог между този, който води обучението, и този, който се учи.

При самообразованието учещият се сам определя целите, задачите, съдържанието, технологиите, в зависимост от своите потребности, мотиви, интереси, възможности.

Неформалното образование завършва когато се постигне целта, когато се удовлетворят потребностите, интересите.

Не се получава никакъв документ и не се гарантират никакви права на лицето. В повечето случаи дори и да се издава документ за завършен курс, той не е равностоен на документите, издавани при формалното образование и признаването му зависи от желанието на работодателя.

Неформалното образование е насочено към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните възможности на човека. Те се проверяват и доказват в живота.

Масмедиите се превръщат в сериозен източник на информация и знания и по един или друг начин влияят върху формирането на убеждения и ценности, в зависимост от интелекта и културата на отделните хора.

Примери:

- Участието в кръжоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н. показват на работодателя, че кандидатът е творческа личност, която при определени задачи може да прояви гъвкавост и нестандартно мислене, което би могло да се окаже ценно за фирмата;

- Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални спортни отбори показват, че кандидатът е социална личност, контактна и може да работи в екип;

- Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение - като организиране на различни мероприятия за колектива - са изява на организаторски и ръководни способности;

- Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствена позиция и даване на публичност.

- Изучаването на шахматната игра предполага наличие на стратегическо и тактическо мислене.

Придобиването на умения и опит извън училищната и университетската скамейка и извън трудовия процес подготвя младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото - класическото образование. Статистиката сочи, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден е този на младежите с изцяло теоретична подготовка.

Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация непрекъснато нараства, както - и безплатното стажуване в IT фирми, банки, адвокатски кантори, счетоводни къщи, туристически агенции, медии, call центрове, лаборатории в производствени предприятия и др.

Младите хора правилно разбират вече необходимостта от натрупването на практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Тенденцията е насочена към самообучението, за да може не само да работиш за висока цена, но и да харесваш работата си.

"Учене през целия живот" е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера.

Чрез използване на понятието, се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си. Човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене на книги и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на хората и животните. (Чрез наблюдаването на животни, птици и насекоми китайците са създали множество бойни изкуства, базирани на поведението на различни представители на фауната - на змията, на жерава, на маймуната, на петела, на кучето, на коня, на богомолката, на тигъра, на леопарда...

Педагогическият факултет на Софийския университет предлага (от 2008 г.) обучение в сферата на неформалното образование (със степен бакалавър).

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_pedagogika/specialnosti/bakalav_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/neformalno_obrazovanie/obuchenie/redovno_obuchenie

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Автодидактизмът е понятие, което се използва за назоваване на самообучение или обучение, насочено към самия себе си.

Автодидактизмът се характеризира с ентусиазъм за самообучение и висока степен на самомотивация. Много рядко хората се стремят да разширят познанията си извън рамките на конвенционалното образование, затова самоуките хора се отличават от останалите, тъй като внасят нови перспективи в обучението.

Човек може да стане самоук във всеки един момент от своя живот. Някои самоуки хора прекарват дълго време в читалища, библиотеки и/или образователни уеб сайтове

Човек, обучаван по конвенционален начин в дадена специфична сфера, може да избере да се самообучава в друга, съвсем различна сфера.

Доказано е, че самообучението или обучението, насочено към самия себе си, не винаги е самостоятелен процес, прекарван в самота и спокойствие.

От особена важност е желанието на индивида за постоянното учене (учене през целия живот) и подходящите действия за постигане на тази цел. Едва когато те присъстват развити в достатъчна степен е възможен автодидактизмът.

Самоукият човек не само се възползва от всяка благоприятна възникнала възможност да научи нещо, той я поражда. Превръща ученето в активна дейност; учи заради самото учене, това е възнаграждението му.

Автодидактизмът е избирателно учене – самообучаващият се знае какво иска да научи и защо. Именно тук може да се прояви основният недостатък при автодидактизма – ученето не е систематично, не се ръководи от учебна програма, както в учебно заведение. Затова се създават празнини в знанието. Друг съществен недостатък на автодидактизма е реалната опасност процесът на учене да се превърне в самоцел и да се стигне до хаотично усвояване на знания, което при липсата на преподавател значително забавя процеса на учене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Методи за самовъзпитание

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12665&hl=

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

На мен ми е странно да чета за "учене през целия живот" като нещо супер "иновативно".

Хазяинът ми беше един полковник на 80 години и ходил при един професор от Военна болница, който бил с 2 години по-млад от него.

Че и професорът му викал "дядо". А нашият му викал - "господин професоре". Смешка. Ако единият е дядо, то и другият е дядо...

И като се върнах 60 години назад, чак се чудя, ако този професор е спрял да чете преди 20-30 години... каква ли е мидицината, която прави?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ученето през целия живот не е толкова иновативно, напротив - още в древността е казано, че човек се учи, докато е жив.

То обаче става все по-задължително, понеже науките и технологиите се развиват с все по-голяма скорост, с все по-бесни темпове. А научното и технологичното развитие трябва да се следят постоянно, ако искаме да сме в крак с последните научни и технологични достижения.

Да вземем за пример стационарните телефони. Днешните деца не могат да си представят телефон с шайба. Ние пък не можехме да си представим телефон с манивела.

Ами мобилните телефони? Те отдавна вече не са само телефони. В тях има вградени какви ли не неща - часовник, будилник, калкулатор, радио, mp3-плейър, фотоапарат, календар, възможност да си записваш някакви бележки, римайндър (бележки за събития с напомняне в определен момент), крачкомер (отброяващ до 10 000 крачки), игри (табла, шахмат, судоку и др. - най-разнообразни, в зависимост от телефона), та - даже и антивирусен софтуер!

Много от днешните мобилни телефони са като джобни компютри. И обратното - джобните компютри са и телефони.

Вчера в мола видях един да държи до ухото си... цял таблет (това е мини лаптоп!). Имаше голяма лапа и не му беше неудобно да го държи като телефонна слушалка. Аз обаче се втрещих!

Ученето през целия живот поддържа ума млад. Учените са доказали, че способността за учене не намалява с напредването на възрастта, а - при липсата на практика. В случай, че мозъкът се тренира непрекъснато, ученето е възможно през целия човешки живот.

---

Мотивацията за учене и за учене през целия живот

http://www.keycompet...bg/m5unit5.html

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм против такова алтернативно образование. Това да си сам вкъщи и да ти виси някой на главата до теб или от монитор, единствено носи негативи със себе си. Такава изолация от връстници и среда от възрастни ще преобърне цялата им ценностна система. Нищо чудно, че гледат като извънземни и на всичко отговарят с "да".

Примера пък, че на Джон Траволта и Мисията Невъзможна децата не ходели на училище не доказва нищо. Показва, че са заплашвани с отвличания, агресивно или маниакално поведение спрямо тях, което ги принуждава да бъдат под домашен арест. Децата на гореспоменатите не са затворени вкъщи защото те са го пожелали.

В България е факт самостоятелната форма на обучение при която учениците не посещават редовни занятия, а нищо ново не е родителите ти да те изпитват или да ти помагат.

Обаче абсурдно е всички родители:

- да имат времето да си учат децата;

- да имат желанието да си учат децата;

- да се сравняват и на 1/100 от професионален учител и на 1/1000 от 30-на професионални учителя, колкото предмета примерно имат за етапа;

Съжалявам ги тези деца, жертва на експеримент на родителите си и лишени от средата на връстниците се. Както казва едно дете, вкъщи гадже не можеш да си хванеш. А това, което едно момиче на училище нарече "лудница" му се казва "живот", "среда" и "ежедневна реалност". Става малко като Буда, който в двореца си не е виждал страдание и старост и като излязал да се разходи и целият му свят се срутил. А ако носенето на пижама е критерий за това да не напускаш дома си...

Като преимущество се изтъкна, че почвали да учат когато се наспят, когато са на кеф и т.н. Това е супер неприемлив режим, който не им позволява да изградят трудови навици и воля за работоспособност. Като почнат работа никой няма да ги пита дали им се работи точно сега или сега им се гледало телевизия, пък после им се ядяло.

Никой не се съмнява, че вкъщи може да бъде отгледан в саксия един зубрач. Въпроса е на каква цена?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между впрочем аз съм пробвал това хоум едюкейшън, демек гледал съм видео уроци за разни цели. Супер готино е, когато уроците са хубави. Сам си давам пауза, повтарям важното и т.н. Има и самоучители за езици на аудиокасети/дискове. Сигурно и това се води алтернативна форма на обучение. От друга страна и двете съм получавал за домашно, така че това би следвало да е допълнение към традиционното обучение, а не негов заместител. Видеоурока нищо не отговаря, когато го питам, а освен това беше на английски и не всяка думичка знаех. Няма нищо по-хубаво в образованието да има нещо, което те интересува и до теб да има човек с педагогически умения, който да го знае .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз и друг път (може би - другаде) съм казвал, че в бедните държави на учениците се купуват (тоест - дават им се по възможност безплатно) учебници, книги, компютри и софтуер.

А в богатите държави на учениците се назначават частни учители. По възможност - най-добрите сред най-добрите.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нужда от частни учители. Разликата е само, че на единия се плаща повече отколкото заслужава, а на другия - по-малко отколкото заслужава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Всяко нещо е добре дошло, ако е по силите на родителите ни, по нашите сили и по силите на обществото.

Така например, ако баща ти се казва Николай Райнов, но ти не се възползваш от това да научиш дори малко от баща си, значи се казваш Богомил Райнов : )

Иначе да се питат невежи - няма смисъл. По форумите витаят една камара митове и легенди, но такива митове витаят и при официозите.

Няма пречка един човек да живее изолирано и да се образова изолирано, ако мисли по-нататък да живее изолирано и да работи изолирано и независимо. Обаче понеже това няма как да се случи... значи по-добре е да учи заедно с други деца, да си дърпате косите и в по-късен етап да се щипете по дупенцата...

Всичко е въпрос на ценностна система - кое е категоризирано от обществото като важно и кое като маловажно.

Самото общество и самите индивиди не подкрепят изучаването на учебние дисциплини на екциклопедичен принцип, както и не оценяват наличието на енциклопедисти. За тях възниква резонния въпрос - "а това за какво ти е?" - нужно ти е - за да можеш да взимаш нестандартни решения, за да можеш да виждаш отвъд мъглата, да прилагаш методи от други сфери на познанието в твоята сфера с успех - а също и индукция и дедукция - като методи за анализ. Не очаквайте от тесния специалист да измисли нещо разтърсващо, нещо гениално - той няма база, на която да стъпи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бе то и секс може да се прави без компания, ама не е хубаво. С това домашно образование е нужно покриване на англоезични изпити и после кандидатстване като чуждестранен студент в собствената ти държава. Това ми напомня казармата, където може да бъде открито по-трудно решение и от най-нелогичното. След като родителите на тези дечица без вот решават, че могат да избират кой ще ги учи, вероятна следваща стъпка е с кого да се оженят, кой да им е хазяин, шеф и бакалин. Как точно това не е комунизъм, който иначе бащата недолюбваше, не знам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самото общество и самите индивиди не подкрепят изучаването на учебние дисциплини на екциклопедичен принцип, както и не оценяват наличието на енциклопедисти. За тях възниква резонния въпрос - "а това за какво ти е?" - нужно ти е - за да можеш да взимаш нестандартни решения, за да можеш да виждаш отвъд мъглата, да прилагаш методи от други сфери на познанието в твоята сфера с успех - а също и индукция и дедукция - като методи за анализ. Не очаквайте от тесния специалист да измисли нещо разтърсващо, нещо гениално - той няма база, на която да стъпи.

За енциклопедичното познание един голям мозък - преподавател по Психология, етика, културология и от тая мая - ни (на класа) заяви, че то е посредствено и служи за заблуда в интелект. Тя ни обясни, че енциклопедичното познание е такова, което може да те направи да изглеждаш умен, но на практика не съдържа дълбоки познания и от там разбиране, камо ли правене на изводи.

Доколкото тесния специалист, той също е минал всичкология в училище и след него, така че неговата специализация в никакъв случай не му пречи да бъде откривател. Още повече междупредметните връзки за залегнали във всяка наука и е немислимо да бъдеш специалист в нещо, без да знаеш нищо друго. Като да си хирург, но да не знаеш нищо за настинката или човешкият скелет.

Проблема на човека не е специализацията, а това да открие в какво иска да се специализира. Ако можеше 7-годишните деца да запазваха мечтите си да бъдат космонавти или шофьори на боклуджийски камиони, света щеше да е едно по-добро място. За съжаление живота ни минава в лутане, колебаене и търсене. Аз съм майстор в няколко професии и какво от това? Да не ми плащат повече или някой да ме уважава повече? Не, просто съм се мъчил няколко пъти повече отколкото трябва. Вместо да съм добър в сфери в които нямам интереси и в които не работя, логично е да си помисля, ако за настоящата бях започнал шлифоването си по-отрано, докъде щях да стигна. Със сигурност по-надалеч. Има толкова много за учене и толкова малко време за да бъде научено. Моето лично мнение е, че училището има две цели - да социализира и да тренира мозъка, с други думи да поумнеем, да се научим да учим, да мислим. Дали на 40 години ще помниш формулите за пермутация и вариация е абсолютно заблудена представа, че е критерий пълноценно ли ти е било образованието. Мозъкът оперира с малко RАМ, колкото по-бързо се трие, толкова по-бързо ще се усвоява нова информация. Хубаво звучи да помниш всичко, но освен, че е невъзможно е и излишно. Стига да бъдеш добър в това с което се занимаваш. Един български филм почваше със свалка на един мъж, който пишеше в сайт за запознанства нещо от рода: Не знам нищо за външната политика на Ангола. Хубаво е да си го признаем, отколкото да трупаме парчета от различни мозайки, въобразявайки си, че нещо градим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Представата ни за енциклопедичност на знанията ни се разминава с тази на твоя преподавател.

Затова и излиза, че пишем различни неща. Да, пишем различни, понеже мислим за различни неща.

Аз съм виждал няколко човека, които биха могли да минат за "светли умове тип ходещи енциклопедии".

Впечатленията си съм ги изградил въз основа на видяното, не въз основа на това какво е бил енциклопедизмът преди години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съставянето на енциклопедии от Античността чак до наше време се смята за престижно занятие. По степента на неговото развитие съдим за зрелостта на книготворчеството в отделните страни през различни епохи. Същевременно то е показател и за върховите постижения на науката и обобщен израз на възможността да се систематизира и излага в сбита форма, пределно лаконично и концентрирано масивът от натрупани знания.

Енциклопедичната традиция в света ни отвежда към древността в Египет, Китай, Гърция и Рим. Съчинението “Наука” на Марк Теренций Варон (ІІ-І в. пр. н. е.) се смята за една от първите енциклопедии. Към тях принадлежат и 37-те книги “Естествена история” на Гай Плиний Стари (І в. пр. н. е.).

През Средновековието в Западна Европа се съставят множество систематични енциклопедии, наричани “огледала”, “обзори”, “компендиуми”, т. е. - съкратени изложения. Сред тези трудове ще откроим “Голямото огледало” (1260) на доминиканския монах Винсент дьо Бове.

Блестящи страници в историята на енциклопедичното дело вписва осемнадесетото столетие, векът на Просвещението във Франция. “Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” в 35 тома, излезли през 1751-1780 г. под ръководството на Дени Дидро и Жан Льорон д ’Аламбер, бележи началото на нов етап в развитието на престижния жанр. Авторитетът на систематизираното знание блестящо защитават “Британската енциклопедия”, започнала да излиза през 1768 г., немският “Енциклопедичен речник”, известен под названието “Брокхауз”, чието начало е поставено през 1808-1811 г., “Големият универсален речник на ХІХ в.” (т. 1-15, 1866-1874), издаден от Пиер Ларус, и др.

В контекста на световното развитие енциклопедичната традиция у нас има сравнително скромни постижения поради ред исторически обстоятелства, но тя съществува и оплодотворява днешното българско книгоиздаване.

Интересът към систематизираното, енциклопедично по характер знание у нас се поражда по времето на цар Симеон I (864-927). Като своеобразни енциклопедии определят изследователите Първия и Втория Симеонови сборници, достигнали до наше време в по-късни руски преписи съответно от 1073 и 1076 г. Tе са “забележителни паметници на старобългарското енциклопедично знание”. Енциклопедичен характер има и сборникът “Златоструй”, съставен с непосредственото участие на цар Симеон. Климентина Иванова причислява към типа енциклопедии и “Шестоднев” на Йоан Екзарх (ІХ-Х в.), и сборника с мисли на Исидор Пелусиот, и т. нар. сборник “Пчела” в неговата ранна редакция.

В условията на турското владичество енциклопедичното творчество у нас заглъхва за дълги векове. В последните десетилетия на игото националният културно-просветен подем през Възраждането възвръща интереса към систематизираното знание.

"Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” (1824), известен повече като “Рибен буквар”, не само въплъщава принципите на тогавашното модерно светско образование, но и представлява енциклопедично по характер съчинение. То загатва за мислителя философ и енциклопедист на ХІХ в., изложил своите виждания за устройството на света в грандиозния замисъл на 8-томната “Панепистемия” (“Всенаука”), отпечатана на френски език през 1861-1870 г.

Малка енциклопедия в 6 части, превод от гръцки език, е учебникът “Славеноболгарское детеводство за малките деца” (1835), съставен от Неофит Хилендарски –Базвели и Емануил Васкидович.

Енциклопедични откъм тематичен обхват и съдържание са първото българско периодично издание – “Любословие или периодическо повсемесячно списание” (1842, 1844-1846), редактирано от Константин Фотинов, и “Летоструй или домашен календар” (1869-1876), издаван от книжарницата на Христо Г. Данов.

Натрупванията през последните десетилетия на Българското възраждане след Освобождението изкристализират в енциклопедични трудове в същинския смисъл на понятието. За първа българска енциклопедия с универсален характер се приема “Енциклопедически речник” от Лука Иванов Касъров в 3 части (І – 1899 г., ІІ -1905 г., ІІІ – 1907 г.), издаден от Драган Василев Манчов.

Следващата голяма и успешна крачка в енциклопедичното дело у нас е направена през 1936 г., когато книгоиздателството на Стоян Атанасов отпечатва еднотомната “Българска енциклопедия ”, съставена от братята Никола и Иван Георгиеви Данчови – синове на изтъкнатия възрожденски художник и революционер Георги Данчов Зографина. Върху 1720 страници са поместени около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, биографии на български и чуждестранни обществени, политически и културни дейци, описания на селища и пр. Тази универсална по характер българска енциклопедия е богато илюстрирана с рисувани портрети, картини и други изображения.

През 1955 г. към БАН е създаден специализираният център “Българска енциклопедия”, който има задачата да подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични справочници, както и друга енциклопедична литература у нас. Негово дело е “Кратка българска енциклопедия” в 5 тома (1963-1969) в тираж 62 000 екз. Универсална по характер, тя съдържа около 27 000 статии от всички области на знанието и множество черно-бели и цветни илюстрации. В подготвянето й участват около 1500 учени и специалисти. С други думи – поставя се началото на нова тенденция: енциклопедиите да се изработват от многочислени творчески колективи.

Специализираният център реализира и еднотомната “Енциклопедия А – Я” (1974), предназначена за широка читателска аудитория. Тираж – 75 000 екз. Съдържа над 21 000 статии и богат илюстративен материал – черно-бял и цветен.

Най-представителната и най-пълна обща енциклопедия, посветена на нашето отечество, е 7-томната “Енциклопедия България” (1978-1997). Също е изработена от центъра “Българска енциклопедия” при БАН. Главен редактор – авторитетният български учен акад. Владимир Георгиев. Тираж – 55 000 екз. Посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава, като “първо и единствено по рода си издание с общонационален характер, енциклопедията обхваща всичко значително за България – природа, история, икономика, култура, наука” (9). В нея са поместени около 20 000 статии и над 10 000 черно-бели и цветни илюстрации и карти.

http://www.lib.bg/dokladi2003/p_parijkov.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Енциклопедичното познание е основен елемент, изграждащ езиковата култура на човека. Да владееш езика на енциклопедично равнище означава не само да познаваш значението на думите и изразите, с които си служиш, но и да познаваш света, който стои за тези думи и изрази.

Проблемът днес се крие в общия дух на езиков нихилизъм, който съществува не само по отношение на родния, но - и по отношение на чуждите езици. Крие се в злокачественото обучение по роден език, което не създава още от най-ранна възраст навика да се използват справочници, в това число - и езикови. Крие се в липсата на обучение по култура в българското училищно и университетско образование.

Енциклопедичното познание не е "да знаеш от всичко по малко, а в действителност - нищо". То е един фон, без който не можем да разберем много неща.

Да вземем за пример историята. Почти всяка друга наука може да бъде наречена помощна историческа наука. Най-"видимите" помощни на историята науки са: археологията, нумизматиката, историческата география, литературата, архитектурата, лингвистиката, философията, физическата и социалната антропология, епиграфиката, палеографията, сфрагистиката, хералдиката, астрономията, археоастрономията, етноастрономията, етнологията, културологията, религиознанието, икономиката, статистиката, физиката, химията, дори - спелеологията.

Елемент от енциклопедичния подход е създаването на интердисциплинарните науки - биохимия, биофизика, физико-химия, археоастрономия, етноастрономия, космофизика, космохимия, геобиология, математическа химия и др.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Не е възможно, наистина, човек да бъде всезнаещ във всички сфери. Но е напълно възможно ако е добър тесен специалист в дадена област, да бъде също толкова добър и в още няколко напълно различни области. Да кажем, че някой професор математик със склонност към физико-химия и квантова механика се интересува от визуални изкуства, музика, от история и използва методологичния подход от работата си в изучаване на тези негови извънслужебни занимания - и ако той наистина е много добър в работата си, няма начин да не стане много добър и в тези няколко допълнителни сфери. А като станеш добър в няколко сфери - вече става много по-лесно да станеш добър и в повече сфери.

Иначе да седна да чета енциклопедия - няма нужда и аз да го правя. Но е хубаво, че ги има, от време на време разлиствам безлистната енциклопедия wikipedia.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е възможно, наистина, човек да бъде всезнаещ във всички сфери.

Но е напълно възможно ако е добър тесен специалист в дадена област, да бъде също толкова добър и в още няколко напълно различни области.

Същото може да се каже, освен за науките, също - и за изучаването на бойни изкуства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Да, да, рисувални, музикални, танцувални и бойни изкуства - всичките изкуства и всички науки на куп!

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мозъкът оперира с малко RАМ, колкото по-бързо се трие, толкова по-бързо ще се усвоява нова информация.

Това е груба фактологична грешка, взимайки предвид научните експерименти, извършени през последните десетилетия и съответните емпирични доказателства в областта на мозъка, физиологичните процеси и паметта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Логически погледнато, алтернативното обучение - в каквато и да е форма - е "алтернативно" просто спрямо сегашната официална идея на какво би трябвало да бъде научен човек. Целта на официалното образование все още като че ли е да направи хората "интелигентни" - с много знание, много "умствен багаж", затова основната цел на алтернативното познание е не просто да предложи нови бързи и ефикасни методи за постигане на тази интелигентност (която носи като че ли общо затъпяване), но и да запълни липсващото звено на образованието, да допълни сегашния модел, който от функционална гледна точка - т.е. "какво да правим с цялата интелигентност"- вече е показал своите слаби места. Затова алтернативното образование, поне според мен, не е просто опит да се намери нов елексир, нов бъркоч от разни хватки как детето да учи повече, а как да използва по-функционално знанието - с други думи, целта е домогване до по-голяма разумност. И за тази цел, алтернативното обучение е за развиване на допълнителни умения (на което и да е равнище - умствено, емоционално, творческо, практическо), които липсват (въобще не са заложени като план) в традиционната класно-урочна система, и за даване на допълнително познание за света, без което търсената разумност е невъзможна. Един ден, и то вече е факт на отделни места ("кокичета") основните принципи на днешното алтернативно обучение ще са просто част от официалното - ще се учи много по-подчертано какво е емпатия, ще се учи за универсалните и общочовешки добродетели, без които въобще не можем да имаме разумно и хармонично общество и т.н. - засегнах само емоционалната част...Тези неща вече са навлезли дори и в нашата "окаяна" образователна система - просто трябва да се излъскат, за да не са така неясни и безформени...например, екологичното обучение, което се включи, се вижда, че макар и в този си вид - "чисто интелигентен - "да не вземем да се самоунищожим" - дава много окуражителни резултати сред младите и в крайна сметка бавно и славно наистина довежда до по-голямо осъзнаване за необходимостта от запазване единството на Природата...

Затова, малко се повтарям с една друга тема...истински алтернативно обучение може да е само това, което има алтернативен идеал за бъдещето и за човека, а не просто предлага алтернативен (по-бърз) начин за постигане на това, което вече дотук е проиграно - от фрагментирания егоцентричен, егоистичен, хищнически мироглед да се насочим към модел, чиято коренна (положена още в самия корен) цел е хармония, мир, взаимопомощ и пр. И пак искам да кажа - опиташ ли се да го приложиш, виждаш защо наистина всъщност толкова "се бавим" с тоя мир и тая хармония - най-трудно е да смениш основната посока, иначе да правиш козметични промени, "леко освежаване и поразкрасяване" на старото се приема лесно - и Учителя, и от съвременниците - Дийпак Чопра, обръщат достатъчно внимание на това.

За да илюстрирам това и да завърша, ще дам един по-общ пример - стана ясно вече на абсолютно всеки на тая земя, че мисълта носи творческата сила и сътворява реалността ни (не само тя, но основно да кажем) - и как често интерпретираме като човечество това - да сътворя бързо "за мен" един хубав свят...Тъй че, алтернативното образование на днешното образование според мен е само това, което ни учи на добродетели и разумност, които определено се вижда, че и на най-интелигентните сред нас липсват или са плитки - всичко друго е все старата песен на нов глас...а реално погледнато най-старата песен на човечеството е била тази за всеобщия мир и хармония, за познаване на общо-вселенски принципи...просто явно много алтернативни обучения сме предложили на най-първото обучение, дадено ни свише, и сега затова сме на тоя хал и търсим все нови и нови начини, и въртим колелото на самсара :) Учителя говори за това - да не си мислим, че ще измислим по-добър модел от този, който е измислен от Бога...на нас остава само да го намерим отново и да го приложим, другите ни, базирани на наши си философии, реформаторски напъни са поредната илюзия - преразказвам по памет.

Редактирано от Преслава Петрова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×