Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Работа по каталога

Recommended Posts

Тук ще осбъждаме работата по каталога с лекции и беседи. Към този момент има няколко печатни издания на каталога с лекции и беседи. Ние ползваме този, който ни е преодставен от брат Иван Джеджев.

Едва ли може да се каже, че някой от тези каталози е съвършен, поне не докато нямаме всички оригинално издадени беседи и лекции на едно място.

Нашата работа

- да сравним всички излязли каталози с този, който ползваме в момента

- да отбележим разликите

- да подобрим каталога, който ползваме, след проверки за достоверност

Имам всички печатни излезли каталози без един. Трябва евентуално да се сканират. Това е сериозна работа и ще изисква екип от хора за реализация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,Иво!

Знаеш ли дали всичко,което фигурира във вече съществуващите каталози,е издадено официално и това само каталози на печатни издания ли са?(в смисъл,че в тях няма включени електронни издания)

Кога най-рано ще имаме възможност за поглед върху тях?(имам предвид,че трябва да се сканират и да намерят място във виртуалното пространство)

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още един въпрос:възможно ли е един цикъл с беседи да е разделян и беседите да са издавани в различни сборници,с различни имена,например?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че хасковската група може да поеме сканирането на каталозите на Иво, ако няма възможност да се сканират във Варна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още един въпрос:възможно ли е един цикъл с беседи да е разделян и беседите да са издавани в различни сборници,с различни имена,например?

Да, възможно е, срещал съм еднакви беседи с различни имена в различни томчета, и то нерядко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какви описи и каталози съществуват за останалите материали, свързани с Учението и Учителя - музикални произведения от Учителя и неговите ученици, упражнения, дадени от Учителя, издания на Паневритмията, на спомените за Учителя и работата на класовете и т.н.?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тази тема ще се опитам да дам най-общи правила при създаването на една каталожна картичка с оглед на информацията,която ни трябва за създаването на каталога на Словото.

Здравей, Моника!

Според както аз виждам целите на проекта, нашата задача е да направим електронен архив и на първо място да каталогизираме словото така, както то е било изнасяно, в неговия изворов вид, а чак на второ и трето място можем да каталогизираме и различните печатни издания.

В този смисъл, за най-базова единица в тъканта на словото ние приемаме беседата. От тук естествено следва и най-базовият архивен каталог на словото - хронологичен - по дата, час и място на изнасяне, а също и вид на беседата (Неделни беседи; Лекции – общ клас; Лекции – специален клас; Утринни слова; Съборни беседи; Младежки събори; Беседи при Седемте рилски езера; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите; Беседи класа на добродетелите; Извънредни беседи; Разговори с ученици; Музика и т.н.). Това аз виждам като нашата първостепенна задача - събиране, електронизиране, картотекиране и осигуряване на свободен достъп до цялото слово в неговия автентичен, изворов вид.

Като втора задача, вече върху основата на този архив, могат да бъдат надграждани допълнителни справочни каталози като например: каталог на печатните издания; каталог на електронните публикации; каталог на притчите в словото, тематичен указател и т.н. и т.н.

Като трета задача, отделно от архива и каталозите на самото слово на Учителя, може да се направят и допълнителни архиви и каталози на статии, книги, филми, музика и най-общо казано - материали от трети автори за словото и Учителя.

Какво мислите вие, приятели?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние с Моника - Надя също отначало мислехме по този начин. Но когато започнахме да подготвяме каталожните картички за беседите, се сблъскахме с линка за книгите, в които е била публикувана тази беседа. Оказа се, че някои беседи са били включвани в различни книги, издавани по различно време.

Стигнахме до извода, че за да можем да попълваме всяка картичка за беседа без проблеми, първо ще е необходимо да имаме поне начална база с данни за издаваните книги, към която да препращаме с линк.

За някои беседи работата по създаването на каталожните картички може да започне успоредно с тази на самата книга. Това се отнася за книгите, които съдържат беседи неиздавани в други подборки.

Има и още един важен за каталога момент. Книгите с подбрани мисли по теми. Те са много търсени от читателите. В тях често, особено напоследък са цитирани източниците - имената на беседите. Това също не може да бъде пропуснато в каталожната картичка на една беседа.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но когато започнахме да подготвяме каталожните картички за беседите, се сблъскахме с линка за книгите, в които е била публикувана тази беседа. Оказа се, че някои беседи са били включвани в различни книги, издавани по различно време.

Този информационен проблем се решава по следния начин. Създават се два независими един от друг каталога - на беседи и на книги. След това между тях може да бъде създаден междинен каталог, който да ги свърже. Така, от една страна, за всяка беседа ще има списък с книгите, в които е била публикувана, а от друга, за всяка книга ще има списък на включените в нея беседи. Това са тривиални задачи в сферата на информационните технологии, но те се решават най-ефективно посредством релационни бази данни и специализиран потребителски интерфейс. Не знам, каква точно ви е идеята за тези каталожни картички и как те ще бъдат ползвани от потребителите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този информационен проблем се решава по следния начин. Създават се два независими един от друг каталога - на беседи и на книги. След това между тях може да бъде създаден междинен каталог, който да ги свърже. Така, от една страна, за всяка беседа ще има списък с книгите, в които е била публикувана, а от друга, за всяка книга ще има списък на включените в нея беседи. .......Не знам, каква точно ви е идеята за тези каталожни картички и как те ще бъдат ползвани от потребителите?

Именно - и ние стигнахме до същата необходимост от отделна картотека за книгите.

Вместо да създаваме после междинен каталог, не е ли по-рационално да използваме картичките за книгите, когато изготвяме картичките за беседите?

За обикновен потребител каталожната картичка на книгата дори е по-важна и полезна от тази на беседата. Така потребителят преценя какво е съдържанието на книгата и решава дали тя му е необходима в момента. Спестява се време и досадна за един читател последователност от опити и грешки, които сега са неизбежни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За обикновен потребител каталожната картичка на книгата дори е по-важна и полезна от тази на беседата. Така потребителят преценя какво е съдържанието на книгата и решава дали тя му е необходима в момента. Спестява се време и досадна за един читател последователност от опити и грешки, които сега са неизбежни.

Ама Донке,

Ние не правим традиционна библиотека с физически книги, а електронна. Съответно и технологиите и цялата логика на работа и на ползване от потребителите са много различни, а ми се струва, че вие не виждате ясно разликите.

Редактирано от Назъров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.По какъв начин съставянето на каталожните картички за издадените вече книги ще попречи на електронната библиотека?

2.Фактът, че правим електронна библиотека, изключва ли връзката на електронната библиотека с традиционната?

3.Ако един потребител на нашата електронна библиотека пожелае да си намери беседите на книга....? (това е много разпространен вариант на потребление - човекът сваля книгата или беседите в електронен вид, за да се ориентира дали е това, от което има нужда в момента, но после я търси на хартия, защото така е по-удобно да се чете. Принтенето на книгата е вариант само в случай, че не може да се намери отпечатаната книга. Осмелявам се да бъда тоолкова категорична, защото аз самата съм сред тези потребители.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Понеже вече в традиционните библиотеки има и създадени електронни каталози,с цел пълноценното използване на фондовете им,предлагам на Назъров да разгледа някои от тях.За изработването на примерната картичка за нашия каталог съм се ръководела от тях.

В този им вид картичките дават базата с информация,която ще ни е необходима и за Азбучния каталог с материали "от" ...,и за Азбучния каталог с материали "за"...,и в Хронологичния каталог по дати на създаване,и в Хронологичния каталог по дати на издаване,и в Тематичния указател с неговите две основни деления - по групи и по теми.Същевременно с препратките,които съдържат ще дават и информация за отделните беседи и лекции.Освен това с тяхна помощ от самото начало материалите ще могат да бъдат разделени и по вид - книги(лекции,беседи),дискове,снимки и др.картографски материали,ако има такива.

Според мен така имаме шанс да обхванем,ако не цялото,то поне много голяма част от издадените материали от и за,каквато е и една от нашите цели.Ако тръгнем по посочените от Назъров стъпки рискуваме да направим това,което вече има на много места из нетното пространство и което всъщност ние се опитваме да обединим,като включим и друга,непубликувана информация,както и да се издири всичко,което се съхранява в библиотеките ни и да се сканира,за да добие електронен вид.

Тези картички имат за цел да ползват повече нас,отколкото обикновения читател,за да направим по-стройна и всеобхватна структурата на каталога.От личен опит знам,че хората се стресират,като им се каже да погледнат в каталога.За тях най-ценни ще бъдат търсачките,както и стриктното подреждане на материалите и лесното,и логично преминаване от по-голямата тема към подразделението,а точно за това са нужни тези картички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже вече в традиционните библиотеки има и създадени електронни каталози,с цел пълноценното използване на фондовете им,предлагам на Назъров да разгледа някои от тях.За изработването на примерната картичка за нашия каталог съм се ръководела от тях.

Не само съм разглеждал някои от тях, но и някои от тях са създадени от мен (например тази на библиотеката на БНР и "златен фонд" на БНР). Точно затова знам, че този подход не е най-подходящият за нашите цели, защото ние не правим електронен каталог на конвенционална библиотека. Или поне аз така си мисля, но може да се окаже и че греша. Какво искаме да направим всъщност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър въпрос! Благодаря :)

Опитах се да дам съвсем кратко обяснение на замисъла на двата проекта тук

Проектът, за който говори и работи много успешно Васко Назъров, е точно описан от него тук:

"Това аз виждам като нашата първостепенна задача - събиране, електронизиране, картотекиране и осигуряване на свободен достъп до цялото слово в неговия автентичен, изворов вид."

Този проект е вече добре оформено кедърче.

Като втора задача, вече върху основата на този архив, могат да бъдат надграждани допълнителни справочни каталози като например: каталог на печатните издания; каталог на електронните публикации; каталог на притчите в словото, тематичен указател и т.н. и т.н.

Като трета задача, отделно от архива и каталозите на самото слово на Учителя, може да се направят и допълнителни архиви и каталози на статии, книги, филми, музика и най-общо казано - материали от трети автори за словото и Учителя.

С обмислянето и засяването на тези две семенца се зае Надя - Моника 13. Огромна благодарност за това. Когато екипите на Васко Назъров вече имат готовност с по-голямата част на електронния архив, семенцата на каталога, или както ние с Надя го наричаме работно - Уикипедията на словото - ще са прокарали сериозни стръкчета и ще са готови да поемат щафетата.

За мен няма класация на задачите първа или втора по важност - всяко семенце си расте и се развива по своя логика на времето - кокичето не е по-важно от хризантемата, защото първо от всички цветя излиза. Когато кокичето цъфти, хризантемата набира сокове и сили за своето време...

Така че, както ни учи и Учителя:

Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си. ...

ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг – писар, трети – работник на лозето и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът – в тъкачеството си, копачът – в копането, изобщо всеки – в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно;....

Не е важно кога ще се стигне. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което срещам на пътя, и най-после стигам. Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи.

Който намигнува

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Според както аз виждам целите на проекта, нашата задача е да направим електронен архив и на първо място да каталогизираме словото така, както то е било изнасяно, в неговия изворов вид, а чак на второ и трето място можем да каталогизираме и различните печатни издания. В този смисъл, за най-базова единица в тъканта на словото ние приемаме беседата.

Когато работих на времето по VirtLib - desktop - каталога по идея на Иван, заложих тази концепция. От практическа гледна точка е удобно да се работи паралелно - да се описват беседи и книги едновременно. понеже манипулациите и времето за работа се съкращават. Разбира се беседата е водеща с нейната дата и други атрибути. Често обаче дори датата в различните издания варира по различни причини - дали стар и нов стил, дали печатни грешки. С другибдуми ние не разполагаме със самите беседи, а с техни записи, изкривни съобразно ползваният метод и съответно се налага да се съобразяваме с това и да коригираме по възможност изкривяванията породени от записа.

Според мен ползването на Wiki като платформа на подобен каталог ще носи своите оганичения в бъдеще. То ще бъде свързано най-вече с функции като търсене по различни параметри, както и пълнотекстово в съдържанието на беседите. Вероятно може да има затруднения и откъм удобство при редакция на съдържанието на каталога. Ще се налага синхронизирано редактиране на два или повече записа. В случай че функциите не са "важни",а неудобствата - преодолими, то вариата е обър. Краткосрочно изборът е добър - налично е като среда, лесно е за работа. Например, при един по-техниески ориентиран подход понятието "хронологичен" и "азбучен" каталог се замества от функцията "сортиране по признак" на един- единстве каталог. Нещо повче- автоматично се получват и още каталози: "географски" - по мято на изнасяне, например. Това замества няколкото версии на каталога и намалява 2-3 пъти обема на въвеждането. Разбира се, там пък има работа по програмиране и то немалка.

Радвам се, че е събран екип ентусиасти които да работят по идея, за която навремето съм изразходил доста усилия и която е залегнала като част от каталога и на сегашният Портал (във функционално редуциран вариант). Както спомена Иво в чат- разговора, тук не е нужна критика - най-малкото на него, а и на целият екип, а съдействие, и всеки е свободен да реши дали проекта е по неговят вкус или не. Аз не бих казал, че с техническия си подход проекта може да ме впечатли с оригиналност и съвременност на нивото. Бидейки технически ориентиран и мислещ човек това има значение за мен. Все пак, вероятно техническата основа и модерното техническо ниво не е най-важното нещо на света и това може би е един урок за мен лично.

Успех приятели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен ползването на Wiki като платформа на подобен каталог ще носи своите оганичения в бъдеще.

Според мен също, но на срещата във Варна преценихме, че на този етап не разполагаме с достатъчно ресурси, за да създадем специализирана информационна система. При това положение остава да ползваме наличните "подръчни" средства, за да организираме някак работата за обработка на неиздаденото слово. А когато един ден успеем да създадем и специализирана система, вече събраните текстове ще могат лесно да бъдат прехвърлени в нея.

Васко, ти би ли участвал в разработването на специализирана ИС?

Редактирано от Назъров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Принципно бих участвал, по-активно на ниво "проектиране" на функционалните спецификации, донякъде на ниво "техническо осигуряване" и малко вероятно, но възможно - в зависимост от избраната техническа среда - на ниво "реализация". Отделил съм немалка част от личното си време преди години за работа в сходна посока (вярно, че никой не ме е карал насила да го правя :). За да реша нещо конкретно обаче бих искал да се убедя в:

1) "Отвореният" характер на управлението на проекта; за съжаление въпреки желанието ми, за момента не разполагам с основания в подкрепа на това.

2) Приоритетното съблюдаване на принципа за постигане на максимален и дългосрочен ефект от полаганите усилия; за мен дългосрочната перспектива е изключително важна. Готов съм да полагам усилия в името на трудно достижима цел с гарантиран дългосрочен ефект, но трудно мога да бъда мотивиран от лесно достижима цел с неясен дългосрочен ефект.

Сега, аз вече не разполагам с кой знае колко свободно време, за съжаление. Въпреки всичко, ако началната работна среща бе проведена в София, аз бих присъствал. Изразих желание да се запозная с нейните резултати, за жалост най-вероятно те не са документирани по някакъв начин в детайли и това не можа да се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отвореният характер на настоящата инициатива се състои в това, че всеки е свободен да допринесе с каквото му е на сърцето за развитието на двата проекта - за обработването на текстовете на беседите и за подготовката на каталога. Няма централизирано ръководство и човек, който да каже на някого какво да прави. Стараем се да организираме работата така,ч е всеки да участва доброволно където и както му подсказва сърцето и Учителя.

Ще сме благодарни на Васил Назъров и Васил Василев да вложат ценното си време и труд в някакво интересно и полезно за всички нас предложение.

Засега работата по каталога се намира в съвсем зародишен етап така че всяка идея е добре дошла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Сигурно предложението ми веднага ще предизвика отрицание, но аз да си го кажа ;) - не може ли на 1-во време да използваме някоя CMS (Moodle, Drupal и т.н., и т.н.)? Има си своите предимства- уеб базирана, позволяваща нива на потребителите (админи, модератори, редактори и каквито си решим), има модули/компоненти за търсене по признак/признаци, позволява добавянето на различни други функции (напр. календар, с който да са обвързани отделните беседи/лекции, т.е. да се показва примерно на 4.12. какви беседи е държал Учителя; менюта/блокове с най-четените контенти, последно добавените и....... да не изброявам повече). Естествено, системата трябва да бъде много внимателно избрана. Аз лично имам опит с Джумла и Друпал, отчасти с Мудъл, като съм ЗА Друпал като цялостна организация, логика и функционалност, което не означава че няма по-подходящи.

Е, това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зара, обмисляли сме и подобни варианти. Варианта, който в момента е избран, от техническа гледна точка не е идеалния, но е работещ и сравнително лесно осъществим.

Ако се наемаш да избереш уеб софтуер, да го инсталираш, промениш по подходящ начин, подготвиш за работа и поддържаш, моля свържи се с Хирон :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не може ли на 1-во време да използваме някоя CMS (Moodle, Drupal и т.н., и т.н.)?

Аз нямам опит с CMS, но и на мен ми се струва, че там възможностите за организиране на нашата работа са доста по-големи. В момента съм инсталирал и разглеждам Drupal. Но както вече казах - нямам опит - и при това положение, за мен думите на Иво звучат много актуално: "Ако се наемаш да избереш уеб софтуер, да го инсталираш, промениш по подходящ начин, подготвиш за работа и поддържаш..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, започваме да мислим реално вече и по темата "техническа платформа", специално отнесена до каталога. За да не се стряскаме от реализацията ще кажа, че аз имам възможност да извърша инсталиране и при нужда хостване на всякакъв вид Уеб- приложения. Така че в случай че няма други желаещи, мога да се заема с това :) Тук включвам както стандартната платформа на споделен хостинг Apache / Mysql/ PHP, така и самостоятелен Windows или Linux сървър с работещо сървърно приложение върху него. Така че технически възможности има, не е като да няма. Нека си припомним, че преди началото на този проект нямаше и човешки ресурс и не бяха малко скептиците относно масовото желание да се работи. Но видяхме, че нещата могат да се получат.

Зара, предложението ти е чудесно. Аз лично мога да се свържа с Иван и да организирам инсталиране на Друпал, още днес. Бих искал обаче преди това да направим едно кратко проучване на наличниоят универсален и специализиран (библиотечен) софтуер с отворен код. И тъй, като тук става въпрос за повече от 10 различни варианта, смятам да отворя нова тема за целта. Ще те помоля теб и технически компетентните приятели, които виждат смисъл в това, да помогнат в изследването на възможните варианти.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви Васил и Зара,както и на всички,които заемат позиция по техническото изпълнение на каталога и библиотеката!Най-сетне усетих разбиране! :) Предложеното в темите Входна страница - Виртуален домакин и Състав и функциониране на каталога имаше за цел по-скоро да структурира системата,по която да сортираме материалите(необходимо за съответните признаци,по които би било най-удобно да се търсят).В този смисъл може би неправилно съм употребила думата "функциониране" във втората тема,но по-важното е,че сега се чувствам разбрана! :thumbsup2:

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×