Driver Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 (edited) Здравейте! Ще опиша в тази тема проблема си, не толкова за да се оплаквам, колкото да изложа това, което ме притеснява и да си следя прогреса, защото скоро смятам да започна психотерапия. На 20г. съм момче. Не мога да ви кажа кога точно започнаха моите проблеми, но трябва да е било преди около година. В момента изпитвам ежедневна замаяност (отдавам я на това, че седя по доста време вкъщи). Стана така, че не работих, само учих (студент съм), но като цяло не правих нищо интересно и станах не толкова социален. Казвам не толкова, защото дори и сега продължавам да излизам, не получавам паник атаки и треперене при всяко излизане но се случва, когато рязко изляза от зоната си на комфорт (непланирано) да получа замайване, биене на сърцето, разтреперване и т.н., което несъмнено са неприятни усещания и ограничаващи. Притесненията са ми да не ми стане лошо навън - не, че няма кой да ми помогне, ама ми влияе зле на самочувствието самия "страх" от нещо лошо, което евентуално би могло да се случи. А знаете, че човек когато мисли нещо и се напряга, много често то се случва. Не искам да ставам роб на страха, именно за това съм потърсил реална помощ. Искам и съм силно мотивиран да изляза от тази ситуация, защото смятам, че животът може да ми предложи много и искам да го изживея пълноценно. Навремето, преди да стане проблема имах приятели доста, излизах всеки ден, гаджета имах, все неща които съм приемал за съвсем нормални, докато лека полека не започнах да ги губя от притеснения и тревожност. Още си ги имам приятелите, но вече не ми е толкова лесно да изляза на дискотека например, защото ме е страх да не ми стане лошо. Искам само да отбележа, че макар страха, аз излизам, гледам да не си ограничавам живота, но живеейки в притеснение и стрес да не се повтори проблема, човек не може да се наслади пълно на моментите. Не знам дали да намесвам семейството в разказа... смятам, че имат голяма вина за положението в което съм, но със сигурност изхода е в моите ръце, не в техните, така че след дълги години на обвиняване спрях да ги обвинявам. Искам просто да заживея възможно най-щастливо и без притеснения. Трудно ми е да призная на който и да е, че имам проблем (в интерес на истината много малко хора знаят), това е една от причините някои хора да решат, че не искам да съм в обкръжението им и да забравим контактите си. Заради отношението на родителите към мен, би трябвало да не се интересувам от мнението ми, но тук идва някакво противоречие - хем искам да живея за себе си, хем искам да им докажа и да им натрия носа, че много са грешали, като са ми казвали, че от мен няма да излезе нищо, защото това няма да се окаже вярно. Имам високи амбиции, не искам да живея посредствено, родил съм се, имам шанса да живея в този свят и каквото зависи от мен ще го направя по най-добрия възможен начин. Отървах се от мисленето тип "жертва", как някой друг е длъжен да живее моя живот, целта в момента е да се справя с тревожността, която ми пречи да се поставям в силно социални обстановки без да се проявява понякога страничен ефект - притеснение и тревожност. Не знам какъв ми е проблемът - минал съм през "диагнози" от депресия, ПР, до какво ли не, между другото хората с диагнозите винаги са били "професионалисти", никой от тях не се занимава с психиатрия/психотерапия. Опа грешка, само психиатърката каза, че имам депресия, пих антидепресанти и когато видях, че почти няма ефект (може би много слаб като че ли не бях толкова притеснен), ги спрях по собствена воля. Проблемът е несигурността ми вече, не знам дали се касае за социална фобия, ПР и т.н, но в крайна сметка продължавам да се опитвам, да излизам и т.н., не съм загубил надежда, няма и никога да го направя. Пуснах темата само с цел да си следя прогреса и да видя кои неща оправям, ако все пак нещо искате да кажете и да споделите - заповядайте! Смятам, че отключих този проблем след дълго седене вкъщи, което не трябваше да се случва. Сега това ми пречи да си намеря работа, защото се притеснявам малко от смяната на обстановката, но ще го оправя и този проблем скоро. Интересното при мен е, че никога не съм имал преди социални проблеми, или тревожност - просто си се справях със ситуациите, винаги съм имал сравнително висока оценка за себе си, както и приятелите ми към мен. Социалната тревожност не е ли породена от ниска самооценка и страх от критика? Това май го нямам. Другото, което е - не съм се затворил от страх, излизам с хора и сам, но все пак реших да взема мерки преди да се задълбочи положението, защото понякога получавам симптомите. И още само едно нещо - страдам от ежедневна замаяност, имам предвид почти по цял ден, когато съм в нас, дали е възможно да се получава от времето, което прекарвам вкъщи? Сякаш ми се спи, нямам много настроение, но като съм навън (ако не съм притеснен) като че ли изчезва? Някога от самото еднообразие дори да съм в нас се е случвало да получа симптоми на тревожност, треперене и леко завиване на свят - макар че те смятам, че са отговора на организма в ситуацията в която го поставям. Не искам да съм в нас, но ако изляза рязко от зоната на комфорт ги получавам симптомите и се получава омагьосания кръг. Редактирано Март 17, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 16, 2012 Доклад Share Добавено Март 16, 2012 Не мога да повярвам ,че след като си чел форума, вече не си на стадиона. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Driver Добавено Март 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 16, 2012 Не ви разбрах, докторе. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 18, 2012 Доклад Share Добавено Март 18, 2012 (edited) Винаги препоръчам преди да се зададе въпрос, да се прегледат старите отговори на подобни въпроси. Почти не забравям във всеки пост посветен на тревожността да отбележа, че 40 минути спорт намаляват тревожността с 20 -25 процента. Предполагам и че от това, което съм писал, е ясно-аз не поемам клиент, който да не поеме ангажимент,че по време на срока на терапията ще спортува. Tова ускорява срока на терапията и му намалява разходите за нея.Как да не го поставя като условие? Редактирано Март 19, 2012 от д-р Тодор Първанов poli trifonova 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Driver Добавено Март 19, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 19, 2012 От доста време се каня да започна да тичам. В моя район сутрин има много хубави момичета, които могат да ми помогнат за тревожността. Това последното беше майтап. Не си мислете, че не приемам проблема сериозно, още от утре почвам да спортувам като постепенно ще увеличавам времето и натоварването, защото съм извън форма. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 19, 2012 Доклад Share Добавено Март 19, 2012 Прав си, хубавите момичета наистина ще ти помогнат да се почувстваш добре. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Driver Добавено Март 21, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 21, 2012 Вече спортувам лека-полека, но пиша за нещо друго. Реших, че това нещо (каквото и да е то), се е отключило от някакво събитие вероятно. Замислих се кога ми се е появило... не можах да се сетя. Общо взето започнах да разделям живота на 2 части - преди проблемът и след него. Какво става обаче, не виждах прехода между тях двете. По тази причина изпаднах в дълбок анализ (чак главата ме заболя) да превъртам дати и събития от началото откакто се чувствах добре, до сегашния момент. Мисля, че толкова задълбоченият анализ даде някои отговори. Оказа се че съм имал стресово събитие, точно в социална обстановка, което мисля че е възможно да ми е повлияло. Но тук идва питането ми към Вас - професионалистите - възможно ли ако това е било стресовото събитие, симптомите да се проявят след месец - два? Стресовото събитие става, но не съм на следващия ден със симптоми, нито дори на следващата седмица и съм почти убеден, че не е било дори следващия месец. Възможно ли е такъв сценарии, да се появят симптомите 1-3 месеца след случката, или се появяват веднага след нея? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
poli trifonova Добавено Март 22, 2012 Доклад Share Добавено Март 22, 2012 Като човек минал по твоя път не мисля, че трябва да обръщаш погледа си навътре към себе си, да се анализираш и наблюдаваш.По добре се радвай на живота и отвори сетивата си за него, занимавай се с обичайните неща. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Driver Добавено Март 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2012 Чудесно Поли, сподели ми повече моля те, ще ми бъде полезно. Ако не искаш да го пишеш в темата, може и на лично, но смятам че ако е полезно за мен, ще е полезно и за другите хора. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 26, 2012 Доклад Share Добавено Март 26, 2012 ,,Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Той не може да навлезе в нищо, преди то да му бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия, познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Той никога не е готов да навлезе в непозната, неизследвана територия, без карта, без ръководство. Но животът е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е сега във всеки един момент. Той е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.“ Един известен психотерапевт казва, че мозъка е една машина за обяснения, защото всеки човек се стреми да си дава обяснения за всяко едно събитие в живота му. Това го прави сигурен. И колкото по тревожен е, толкова повече обяснения търси и така се успокоява. Така обясненията започват да играят една огромна роля в живота ни, давайки ни спокойствието, от което се нуждаем. Дали обаче обясненията за нещата, ставащи в природата или живота ни, са истински? Разбира че не. Това, което ние знаем за природата, в частност медицината и психологията, е само частица и то много малка частица от цялото. По тази причина и картината, която си съставяме като обяснение може да бъде само част от истината. До колко е вярна тя, никой не знае. Във всеки случай всички знаят за парадокса с двата часовника, единият, който е спрял на 6 часа и този, който винаги изостава с 5 минути. Отговора кой показва по –вярно времето е, че първият е по точен, защото поне два пъти в денонощието е напълно верен. Докато другият, уж е по близо, но никога не е напълно точен. Детерминизма в науката - тоест, че от събитие А непременно произхожда събитие Б, отдавна е изоставен. Такива случаи наистина са много малко. От много десетилетия в науката и в частност в психологията, се прилага системният подход - тоест признава се, че за получаването на Б са нужни много фактори, а не само А. За да ме разбереш давам следният пример: ние казваме, че вируса на ХИВ предизвиква спин. Това твърдение не отговаря напълно на истината. Повечето от жените, заразени с вируса не развиват заболяването. Тоест ние имаме фактор или група от фактори, които определят кой от носителите ще се разболее и кой не. И ако открием тези фактори и се научим да ги използваме, може да направим така, че никой от носителите на вируса да не развият спин. Абсолютно същото е с туберкулозата, рака и почти всички заболявания. Няма един единствен фактор който да ги обуславя. Подобно е и положението в психологията. Десет, до двадесет процента от жените, които раждат, имат следродилна депресия. Но може ли да се каже, че раждането само по себе си води до депресия? Не може, защото 80 % от жените след раждане не изпадат в нея. Скоро имах случай на момче, развило диабет след като приятелката му го е изоставила. Може ли да се каже, че раздялата с приятелките предизвиква диабет? Ако това беше така, почти всеки мъж би бил диабетик. Явно е, че при следродилната депресия и диабета има други фактори, които обуслaвят развитието или не на заболяването. Сблъсквайки се с нуждата да избяга от детерминизма и го замени със системното мислене-тоест всички ние сме в една система и всяко събитие е мултифакторно, науката отдавна се е отказала от задаването на въпроса ,,защо,,, заменяйки го с въпроса ,,как,,., Въпросът „как?“ игнорира причината. Както разбираш в сложни ситуации тя е трудно откриваема и се съсредоточава в решаването на проблема. Едва след като се реши проблема, може да се изследва как той е възникнал и какво да се направи за да не се повтори. Още един пример за яснота- Ако влезеш в апартамента си и видиш, че той гори, ти няма да се спреш и питаш защо е възникнал пожара/ предполагам/, ами ще започнеш да го гасиш. Едва след като го угасиш ще изследваш как е станало всичко и ще откриеш, например, че съседа от горния етаж си е хвърлил неугасената цигара през терасата.Това обаче не е причината за пожара, защото ако не беше вятъра, който е духал, тя не би попаднала на нея, а на земята. Но и вятъра не е основният виновник, защото ако майка ти не беше оставила онези вестници на терасата, фаса просто да си е угаснал. Обаче и майка ти не може да се нарече виновна, защото ако ти не беше оставил шишето с разредителя до тях, те просто биха изгорели и огъня не би се разгорял. Но и ти не може да се наречеш причина, защото баща ти е можел да купи не пластмасово шише, а метално и разредителя не би се запалил. И така нещата могат да се продължат до безкрай, като нито едно от тях не би довело до пожара, ако не бяха на лице другите. Така че ако искаш наистина да те боли главата и да не се чувстваш добре, продължавай да се питаш защо се чувстваш така. А ако искаш да не се чувстваш така, просто си задай въпроса-Какво да направя за да се чувствам добре? Когато си отговориш, започни да го правиш и скоро всичко ще бъде зад гърба ти. Тогава сам ще разбереш, че няма защо да си задаваш въпроса ,,защо се чувствах така?“Ти имаш вече решението. v.kolev, Лина Коцева, Melly To и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Driver Добавено Март 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2012 Цитатът, който дадохте ми се струва, че е от една книга на Ошо. Така ли е? В крайна сметка разбрах какво се опитвате да ми кажете, трябва да сме ориентирани към решения, а не да задълбаваме в проблема. poli trifonova 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 27, 2012 Доклад Share Добавено Март 27, 2012 Ako не се лъжа, цитата е от книгата му ,, За смелостта,,. ,,трябва да сме ориентирани към решения, а не да задълбаваме в проблема. ,, Не го казвам аз, това е основен постулат на съвременната наука. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Driver Добавено Март 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2012 Знаете ли какво гледах днеска, не помня къде го намерих, но един човек обясняваше, че паник-атаките и тревожността не лежат толкова в миналото, колкото в грешки, които повтаряме всеки ден и които ако променим, спираме и атаките. Има ли нещо такова? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 28, 2012 Доклад Share Добавено Март 28, 2012 (edited) Ако е искал да каже,че те са навик, то напълно съм съгласен с него. Аз обаче не знам някой сериозно да твърди,че причината за тях е в миналото.Най-вероятно грешно си разбрал прочетеното, често се получават такива неща когато неспециалист чете специализирана литература.Затова и непрекъснато повтарям в този форум, да се спре четенето в нета по психологични теми. Редактирано Март 28, 2012 от д-р Тодор Първанов Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts