Виктор Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 (edited) С други думи, пътя за управление на този свят минава през висшия свят. И това е разбираемо: нали от висшия свят слизат към нас всички сигнали на управлението, всички събития и те са представени в своя завършен вид пред нас. Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание. "Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание." Този отказ според мен има две възможности. Едната възможност е да се опитваш да живееш в хармония с физическия свят, човешката цивилизация (интегриране в обществото), другата е дисхармония (несъгласие) с този свят. И в двата случая имам в предвит вътрешно-духовни съгласие или несъгласие. Във Форума съм забелязал съществуването на тези две тенденции. Но според мен Отказа като вътрешен акт е ходене по една тънка неуловима нишка. Редактирано Август 23, 2006 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 Но според мен Отказа като вътрешен акт е ходене по една тънка неуловима нишка. <{POST_SNAPBACK}> Прав си напълно - точно ходене по тънка нишка е несъгласието с този свят. И не ни помага нито негативна нагласа, нито опитът да се интегрираме, да живеем в хармония с него. Ендурата на катарите е такъв път - без негативно или позитивно отношение, а просто утихване, "умиране" преживе за този свят. Но този процес наистина не може да се разбере отстрани - изглежда като глупост, като проява на фанатизъм, като самозомбиране... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 (edited) На мен ми се иска, приятели, да успеем да извадим Този и Онзи свят от полето на противопоставяне, в което само нашето човешко съзнание ги ограничава. Христос може да е казал, че не е от този свят, но дойде в него, с мисията да ги свърже двата свята и какви усилия само е положил, а ние сега колко само се измъчваме за да ги разделим отново и да ги конфронтираме. Несъгласието с Този свят силно издава несъгласие със самия себе си, със своята природа, което не води до никъде, според мен. Как така да утихнем, да не бъдем живи хора, а сенки ли човекоподобни. Моля ви, живи бъдете, хора, повече от живи дори!!! " Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист ( сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване ) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява. Както наивният реализъм, така и този метафизически реализъм неминуемо трябва по една и съща причина да отричат свободата, понеже в човека те виждат само изпълнителя или осъществителя на наложени му по необходимост принципи. Наивният реализъм умъртвява свободата чрез подчиняване под авторитета на някаква възприемаема или мислима по аналогия на възприятията същност, или пък от абстрактния вътрешен глас, който той тълкува като съвест. Метафизикът, разкриващ само извънчовешкото, не може да признае свободата, тъй като, според него, човекът механично или морално бива определян от някакво " Същество само за себе си ". Монизмът ще трябва да признае частичната правота на наивния реализъм, защото той признава правотата на света на възприятията. Който не е способен да възпроизвежда нравствените идеи чрез интуиция, той трябва да ги приема от други хора. Доколкото човекът приема нравствените си принципи отвън, той действително е несвободен. Но монизмът придава и на идеята и на възприятието еднакво значение. А идеята може да се появи в човешкия индивид. Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен. Монизмът, обаче, отрича всяка правота на просто умозаключаващата метафизика, сиреч и на подтиците на действие, произтичащи от така нареченото " Същество само за себе си ". Според монистичното схващане човекът може да действа несвободно, ако следва една възприемаема външна принуда, той може да действа свободно, ако се вслушва единствено в самия себе си. Монизмът не може да признае една неосъзната принуда, криеща се зад възприятие и понятие. Според монистичното схващане човекът действа отчасти несвободно, отчасти свободно. Той се оказва несвободен в света на възприятията, а в себе си осъществява свободния Дух. За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключаващият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по - висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело. Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза. Като философия на действителността, монизмът в еднаква степен отхвърля метафизическите, нереални ограничения на свободния дух, както признава физическите и историческите наивно - реални ограничения на наивния човек. Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не. В човека той вижда едно развиващо се същество и поставя въпроса, дали по този път на развитие може да се постигне и равнището на свободния дух. Монизмът знае, че от ръцете на природата човекът не излиза като напълно готов свободен дух, но тя го довежда до една определена степен, от която той продължава да се развива все още като свободно същество, докато стигне точката, където сам намира себе си. Монизмът знае, че едно същество, което действа под физическа или морална принуда, не може да бъде истински нравствено. Подобно на човешкото познание, човешката нравственост е обусловена от човешката природа. И както други същества ще разбират под познание нещо съвсем друго в сравнение с нас, така други същества ще имат и друга нравственост. За привърженика на монизма нравствеността представлява специфично човешко качество, а свободата е човешката форма да бъдеш нравствен. " източник - Философия на свободата - Рудолф Щайнер Редактирано Август 23, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 На мен ми се иска, приятели, да успеем да извадим Този и Онзи свят от полето на противопоставяне, в което само нашето човешко съзнание ги ограничава. Христос може да е казал, че не е от този свят, но дойде в него, с мисията да ги свърже двата свята и какви усилия само е положил, Склонен съм да се съглася, но с добавка: както с гормото се съгласявам, тъй добавям и че Христос дойде, за да прокара границата между тези двата. Не е едно и също, но пак двете са верни. Малко ще съм сам във Вярата си отново, но ако има шизофреник - един да е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 несъвършен пример нека мислим деградирали мислещи същества обитаващи двумерна плоскост времето им тече другояче, в кръг не са способни да общуват с нас тримерните "реално" мисли можем да обменяме все още но някои понятия при тях са безсмислени, някои наши цели - направо смешни поради изкривяване в другото времево измерение смисълът се изменя и т.н. все пак с големи усилия проектираме холограма способна да емулира в техния свят такова двумерно същество то говори на двумерните че е добре да станат отново тримерни има ли прилика? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 Всеки да си мисли, каквото си иска, аз пък това - не да прокара граница, а да я разруши дойде, с оня си меч. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 нека мислим деградирали мислещи същества обитаващи двумерна плоскост времето им тече другояче, в кръг не са способни да общуват с нас тримерните "реално" мисли можем да обменяме все още но някои понятия при тях са безсмислени, някои наши цели - направо смешни поради изкривяване в другото времево измерение смисълът се изменя и т.н. все пак с големи усилия проектираме холограма способна да емулира в техния свят такова двумерно същество то говори на двумерните че е добре да станат отново тримерни има ли прилика? За мен приликата е максимално добра. Така си представям и аз проблемът ни. Така е. Двумерните се сещат, че са били тримерни. Показват им много пътища това да стане. Посочват им пресечната точка на двумерния и тримерния свят. И са един в друг тези светове, и нямат нищо общо. Ако е шизофрения- и аз съм в кюпа! А според мен мечът е за да се разрушат оковите, които пречат да се излезе от двумерното в тримерното пространство. Или в повече мерното, от нашето! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 преди да изгрее Слънцето, светят звездите в момента на изгрева хоризонтът става много отчетлив най-големият възможен контраст - слънцето е наполовина изгряло в присъствието на Бог, Исус Христос, Светият дух, духовният учител, контрастът става най-силен, мечът е хоризонтът когато е ден, Слънцето грее и всички са щастливи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 Преди Христос да донесе меча, светът познаваше само една граница- тази на Висшия Аз, Вярата имаше огромен потенциал, но единствения Господ, който беше възможно да се достигне беше същия този Висш Аз. Хростос донесе меча, и както той отряза своя Висш Аз след 40 дена постене в пустинята, така и ученикът на Христос трябва да следва Учителя си и във войната със самия себе си, да забие меча точно там, където е нужно. Както Иисус казва в една притча, един човек имал силен враг, и когато един ден се упражнявал с меча си у дома си, тогава замахнал и успял да го убие- в евангелие от Тома май беше тази притча. Така или иначе, мечът е инструмент, щом някой има меч, трябва да има здрави ръце, смело сърце, и бърз ум. Щом приемаме свобода, в този свят ни е нужен меч, за да я отстояваме...И в крайна сметка, мечът е права, която свързва две точки по най-прекия път. Мечът може да се окаже единствения възможен инструмент, чрез който да можем да се завърнем като Душа към Първоизточника по плоскостта на най-малко съпротивление...в крайна сметка, Христос показа как да си служим с познатите на праотците и патриарсите жезъл, бокал, хляб и меч- традиционните инструменти на Магът, като събирателен образ... Е, като едното нищо може да сравним мечът с вертикален шиш, на който може да нанижем всичките си тела по пътя нагоре към...но не знам на какъв огън бихме се пекли... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 23, 2006 Доклад Share Добавено Август 23, 2006 (edited) Слънцето => Лъчите Му слизат отгоре надолу към земята както Ескалибур е забит в камъка балоните ги пълнят с Хелий [Слънчев] Като ги напълнят, балоните и умственото тяло плават отдолу нагоре важно е и количеството на баласта Здравей, Кристиян Радвам се да те видя отново. Редактирано Август 23, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 (edited) Но според мен Отказа като вътрешен акт е ходене по една тънка неуловима нишка. Отказа не е вътрешно-външно действие-бездействие, отричане-потвърждение, самоотричане-самоутвърждаване, порицание-непорицание, знание-незнание, движение-покой. Той е присъствие на Съществото в Небитието, което е истинското Битие. Отказа не е Глагол. Присъствието като Битийност в Небитието е непритежание на атоми. Отказа на Съществото ангажира Върховната Причина да Го освободи от Следствието. Редактирано Август 24, 2006 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 Преди Христос да донесе меча, светът познаваше само една граница- тази на Висшия Аз, Вярата имаше огромен потенциал, но единствения Господ, който беше възможно да се достигне беше същия този Висш Аз. Хростос донесе меча, и както той отряза своя Висш Аз след 40 дена постене в пустинята, така и ученикът на Христос трябва да следва Учителя си и във войната със самия себе си, да забие меча точно там, където е нужно. Както Иисус казва в една притча, един човек имал силен враг, и когато един ден се упражнявал с меча си у дома си, тогава замахнал и успял да го убие- в евангелие от Тома май беше тази притча. Много вярно, но да кажем, че Христос е Първородния така или иначе и преди слизането в плът. Според някои - поредно. Жетва е имало и преди, спасение е имало и пак Той е бил Пътят и Истината и Животът. В изгледа на течащите епохи нашата е наночастичка, а падението човешко не е толкова внезапен процес и не е скорошно събитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 Така е, Венцислав, но да речем, че преди Христос да направи възможна "срещата" с Него в нашето физическо тяло, тази "среща" е трябвало да стане някъде, където човек години трябва да търси, да се издига, да трупа знания и опит...Едно е 40 години с Мойсея в пустинята, друго е 40 дни... В такава насока е споделеното от мен мнение, такова е вътрешното ми усещане, и засега нямам много аргументи, които биха могли да въздействат върху друг освен върху мен самия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 Привет Валентин, Радостта е взаимна. Нямам много време за да посещавам сайта и да споделям мнение по теми, които са събудили интереса ми, но не се и насилвам, така че- тук мнението ми гарантирано е оставено само тогава, когато съм изпълнен с радост, желание, и когато мога да преживея всяка една дума, която напиша; да преживея всяка една дума коят опрочета, и да разбера човека отсреща не от думите в написаното от него, а от чувството, което е вложил в написаното, като се опитвам да правя разлика между бурния поток, който най-често се оказва емоционален, от пълноводнаа река, която като чувство, осъзнато може да полива почвата там, откъдето преминава... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 По повод липсата на аргументи - прибави - пълна подкрепа към мнението ти от мен - към тях. Щом липсват и това е нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Изгрев Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Светлина и тъмнина Човекът се отпускаше и навлизаше в медитативно състояние, когато вътрешният му взор видя една сивееща енергийна същност да се приближава към него. Ставаше все по-голяма, огромна... В същия миг видя тялото си, което представляваше нещо като редица от слънца, всичките различни. Въртяха се и пръскаха невероятни отблясъци от разноцветна светлина. Сивата същност се отвори по средата и зейна черна паст, която приближаваше да "погълне" сякаш човека. В средата на "тялото" на човека се усили светлината на едно слънце. Всички слънца като че ли се зареждаха от "своите си места" и му отдаваха. Човекът проявяваше нещо, което съзнанието му впоследствие определи като воля. Той , без да разбира как точно, но беше и наблюдател и участник. Пастта ставаше все по-голяма, слънцето също. Нещо в човека произнесе в него си: "Татко, ако съм, за да ме поеме тъмнината - да бъде, но ако не - прояви се чрез мене!" Тогава дойде отвсякъде много светлина. Слънцето в средата нямаше вече край. Две сияйни същности сякаш долетяха и с нежност и любов, както усещаше излъчването им човекът, поеха "сивото", което си беше затворило пастта вече и го отнесоха някъде. Отвсякъде се носеше музика. Човекът, уж в себе си, пък сякаш се върна от някъде. Осъзна, че тук, на Земята е и светлина, и тъмнина, но идва ден, в който избира светлина или тъмнина. Или ще е фон за проявяване на светлината или ще е светлина, която като искра от първия лъч на Изгрева ще пали още слънца. В него нещо повтаряше като напев: "…и виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе…" Модераторска бележка: Моля посочете източник! Това е моя опитност, но реших по този начин да разкажа за нея. Убедих се, че наистина има светли сили, които бдят постоянно над нас. Усетих, че съм обичана и моята отговорност е да съм будна, да не допускам страха в себе си, защото той парализира волята ми. Светъл ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Много ми харесва новия ти аватар. И този постинг също - звучи като притча. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Изгрев Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Вероятно, поради модераторската намеса, няма да видиш отговора ми. От отделна тема, това, което исках да споделя, стана постинг... Може би и този отговор ще се изгуби, но ако междувременно успееш да го прочетеш, искам да кажа, че ми беше трудно да опиша с думи това, което ми се даде да видя и усетя. Едновременно се чувствах участник и наблюдател. Разбрах, че преди всеки опит за медитация е добре да молим Учителя за закрила, защото никой не спи - всяка сила си върши работата, а никоя душа не е маловажна за Бога. Слънчев ден! Много ми харесва новия ти аватар. И този постинг също - звучи като притча. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Спокойно, всичко е наред. По-малко теми - по-добра ориентация! Всяко послание стига до този, до когото е нужно. Амин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Базисното противопоставяне не е между Светлината и Тъмнината , а между Реда и Хаоса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 28, 2007 Доклад Share Добавено Април 28, 2007 Да, така е. Но ако не влагаме в понятията светлина и тъмнина чисто човешките си възприятия за тях, то дали ще кажем светлина - тъмнина или ред - хаос е все едно и също Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Живея тук, в тъмнината и пътувам към светлината, за да изляза от "тук" и да вляза в "сега", за да оставя всичко и да вляза в нищото и да си дойда пак тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 На това всеки дзен поет би ти завидял. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Заради Светлината и само заради нея сме свидетели на 7 цветни енергийни стойности , които изграждат целия свят . Заради Светлината и само заради нея хората живеят , , раждат се и умират на този свят . Заради Светлината в сърцата си се обичаме повече от всичко земно. Заради Светлината се водят космически войни . Тъмнината е винаги в опозиция , винаги обратната страна , негатива , непроявената светлина. Тъмните пространства са в противоборство ,но и синхрон със светлите . Сянката винаги ще бъде невидима част от светлината . Този закон съществува дори и в материята . Но сянката винаги сторва път на Светлината . Защото силата на светлината е невъобразимо- пространствена в сравнение със сянката , която покрива само габаритите на собственото си тяло и добре , че Бог е замислил нещата така . Защото ако беше обратното , на Земята щеше да тъне мрак и тъмнина . Светлината в сърцата на хората зависи от толкова много условности и задължения . Но факт е ,че я има .Все -още сме светлинни същества и това е изцяло наш избор . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Не съм съгласен за опозицията и противоположностите. В моята Вселена цари непрогледен мрак, защото свети ослепително Слънце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.