Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Издребняването

Recommended Posts

Как според вас се проявява издребняването?

Как се прикрива?

С какво ни пречи да вървим към любовта?

Как да го усетим и се справим с него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Издребняването е съзнателно или не вглеждане в дребни и несъществени детайли с цел да се намерят недостатъци на нещо или някого.

Обикновено се прикрива с хвалебствия на други дребни детайли, с цел да не се даде реалната добра оценка на нещо или някого.

Към любовта се върви с приемане, а издребняването говори, че не можем да приемем нещата такива, каквито са.

Обикновено дребнавите хора си знаят, че са такива.

Ако човек пожелае да се справи с дребнавостта си винаги успява.

Но на някои хора просто им харесва да са дребнави. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако поставим монета от 5 стотинки близко пред окото си, то с нея можем да прикрием дори и слънцето. Хората нерядко се поддават на заблудата да приемат за големи, за важни, за съществени дребни неща, просто защото държат тези неща близо до себе си, защото им отдават водещо място в ума си. За издребняващия дребните неща са действително важни. Той не успява да ги постави на разумна дистанция от себе си и да оцени правилно тяхното място в цялото. Колкото повече мисли човек за едно нещо, толкова той повече ментално го приближава до себе си. Така дребните неща се възприемат като големи. Същият е механизма на появата на множество натрапчивости, мании, фобии и др. под.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В същото време животът е в детайлите, дребните неща като усмивката, нежният поглед, добрата дума...

Според мен издребняването не се състои във вглеждането в дребните неща, а по-скоро в поставянето на ума и емоциите в зависимост от тях. Но същото важи и за "едрите" неща. Дали ще определя отношението си към един човек според една негова дума и жест или според неговата ценностна система, има ли голяма разлика?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна тема и хубави мнения. Хрумна ми да сравня думите - прецизен и дребнав, да видя значението и синонимите им и по този начин да си дам сметка, за тънката граница която ги разделя.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност никой не може да каже, че другият издребнява, защото това, което за мен е дребно, за другия може да е съществено и двамата да сме си прави всеки за себе си. Тогава може би нашите пътища са съвсем различни...

Ако само за себе си съдя, то да издребнявам може би означава да виждам само картинките на всяко малко парченце от пъзела, но да не ги виждам като парченца от цялата картина?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хмммм да, но когато това е потвърдено от няколко човека.... За себе си човек и да си го мисли може да реши, че не е прав, но когато това се потвърди от група хора разсъждавали по въпроса независимо един от друг и стигнали до този извод тогава вече можем да кажем, че е истина и тя винаги излиза на яве. Имам съвсем конкретно нещо в предвид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

о, това с групата хора, които са на еднакво мнение за друг човек ми звучи като одумване. Ако този човек наистина не отговаря на мерките на тази група, то нека и той и групата свободно следват своите си пътища без да си гледат в паничките...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критериите за дребнавост са строго индивидуални.

Примерно някой може да обяви другия за дребнав, защото е поискал да му върне рестото до стотинка.

Дребнав ли е този който е поискал рестото си?

На този въпрос някои биха отговорили с да, други с не.

Трудно е да се каже точно дали някой е дребнав или не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, да, като одумване изглежда, но понякога ситуациите го налагат и когато всеобщото мнение е такова не може вечно да се мълчи и да се заравя главата в пясъка. Такива са ми наблюденията, всеки си мълчи и си трае външно, а в същност е добре да се наблюдават различните реакции на хората от гледна точка на познанието докато в един момент ситуацията се взривява. Споделям си наблюденията, така стоят някои неща от живота по някога. Набира се малко по малко, и на края става тя каквато става, т.е. всеки си остава с дълбоките поуки... :) може би,но важно е че Истината си е Истина. Да, всеки мери според собствения си аршин, но си има неща очевадни за всички и някак си никой не може да се изкриви да каже, че това е нещо друго освен това което е. Ох, не искам да давам конкретни примери.

п.п.

"...то нека и той и групата свободно следват своите си пътища без да си гледат в паничките... " АМИН! Дай Боже да си замине по живо по здраво и да си върви по пътя, защото като му е дадено да има известно влияние над тази група от хора става много сложно. Превръща се в ужасяващо дребно тиранче. Е, хубаво де, аз си го знам, че е такова и си се уча с цената на огромни усилия, съзнавайки, че може да има и по- лошо от това, ама тези които не го знаят, ела да гледаш какво става... То не че като го знаеш ти става по- леко, ама пак по-добре е...

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен идеята на тази тема и на повечето писали не е точно в издребняването (а какво наистина е издребняване - твъърде относително според мен, пък и често дребните уж неща са много по-важни от другите), а по-скоро в приемането.

Според мен всичките тези хора, които визирате, имат проблем с приемането. Защото кога казваме, че някой издребнява - когато някой търси кусури, недостатъци, когато негодува, критикува (за неважни според нас, но важни според него неща).

И тъй като са твърде малко хората, които са добре с приемането, то май повечето си имаме проблем с издребняването :) , защото ако нещо е важно за нас, то за друг може да е незначително. Включително и уж най-очевадните неща - помислете какво е например човешкият живот за канибала, убиеца или робовладелеца?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, имаш право, както се казва - Малките камъета преобръщат колата и също хубаво е една работада е добре свършена, да се изпипа както трябва. Слушала съм старите хора, че казват - Едно свърши, но го направи както трябва,тук става въпрос и за това човек да не прибързва, да ма търпение, но когато ситуацията налага да се бърза много, да нацелваш точните моменти, а обемът на работата която трябва да се свърши е огромен и бързо трябва да прецениш кое е по- важното да свършиш в момента и се намери някое сладурче дошло с ясното намерение да се заяжда защото така си е решило, че ще е по- авторитетно и започне да се ровичка и да се дрънка за глупости, които са си важни де по принцип, но не са от съществено значение, тогава става неприятно наистина, защото виждаш с каква цел го прави, а иначе може и с друг подход, то човек така или иначе ще си свърши работата, но като си го има добрия подход и намерения нещата вървят по- хармонично и точно това може да спечели авторитета и уважението на хората и желанието им да дадат повече от себе си, а не обратното, ама не би.Хубава вечер на всички, аз се оттеглям да събера сили за предстоящите си битки :).

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен издребняването винаги е свързано с надценяване на нещо маловажно. Тук не бива да се бъркаме с обратния вариант, когато оценяваме нещо като дребно и несъществено, а то не е такова. Принципът е същия, само че имаме отдалечаване от нас и ума ни, т.е. подценяване, смаляване и омаловажаване. Камъчето може да обърне колата, когато е подценено. Издребняването е обратния вариант – ние дотолкова раздуваме камъчето в съзнанието си, че то препречва целия път. Така от дребното препятствие можем да направим непреодолимо препятствие. Значи от една страна имаме подценяване, когато не обръщаме достатъчно внимание на малкото камъче-препятствие и то „ни поваля“, а от друга имаме раздуването му, до такава степен, че в един момент го считаме за непреодолимо. Сега, това последното не е точно издребняване, но принципът е същия. И да, оценката е субективна, защото именно субектът подценява или раздува в ума си различни неща. Ако си купя вестник, който струва 70 стотинки и дам един лев, вероятно ще изчакам за рестото си, и това няма да е издребняване. Но, ако съм в ресторант и сметката е например 79 лева и 70 стотинки, ако аз изчакам за рестото, определено ще е издребняване. Разликата е същата, но спрямо общата сума, която се плаща тези 30 стотинки се възприемат по съвсем различен начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×