Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
мече

Стара любов

Recommended Posts

Аз съм щастливо омъжена жена на 32 г. с малко бебе. Преди година във фейсбук се намерих с моята първа голяма любов Ев. Не бяхме се виждали и чували от 7 г. Преди това бяхме имали дългогодишна вълшебна и красива споделена любов. Излишно е да казвам колко много се вълнувах да го видя онлайн и разгледам семейните му снимки. Оказа се, че Е. има момченце, което е 4 г. по-голямо от моето момиченце. И двете деца са родени на една и съща дата (после разбрах, че дори и термините на мен и жена му са били на едни и същи дати).

Започнахме да си чатим почти всеки ден. Толкова се бяхме затъжили един за друг. Говорехме за всичко - семейство, деца, работа, живот. Покрай тези ни разговори го почувствах отново толкова близък. Онази стара спотаена любов, която мислех за изживяна възкръсна в мен с пълна сила. Разговорите ми с Е. се превърнаха в наркотик. Ставах и лягах с мисълта за него.

В същото време аз много обичам съпруга си и имам страхотно семейство. Чувствам се гузна пред него, че мисля за Е.

От около 2 месеца Е. спря да ме търси да си говорим онлайн. Разбирам го и знам, че така е по-добре. Но сърцето ми все още е пълно с любов към него. Постоянно търся иконката му на екрана и все тайничко се надявам да ме заговори. Често го сънувам. Обикновено го прегръщам преливаща от любов, но само до там. Дори и в сънищата ми има задръжки.

Искам да преодолея онлайн зависимостта си от Е. Душата ми се е стегнала и знам, че някъде греша. Моля ви обяснете ми какво се случва?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво прекъсна вашата дългогодишната, вълшебната и красива, споделена любов с Е.?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На твое място не би се опитвала да се боря с чувствата си по какъвто и да е начин. Нека иконката му стои там и всеки път, когато я видиш да му пращаш своята приятелска, красива, вълшебна обич. Обичта не включва непременно секс, чатене всяка вечер и/или семейство. Обичта е вътре в нас независимо какво се случва отвън. И тя е истинска точно тогава, когато не е свързана с нещо конкретно, с някакви очаквания. Ако обичта води до някакво очакване, това е агресия към човека, когото обичаме, това е опит по някакъв начин да контролираме неговия живот и да го завържем за нашия по начина, по-който на нас ни е приятно.

Освен приятелската "вълна" с искрено от цялото сърце пожелаване да е щастлив така, както за него е най-добре, задължително върви благодарността - за всичко, което е преживяно с него, за това, че е там някъде и е щастлив толкова, колкото си щастлива и ти. Ако този човек не ти беше показал на времето си какво означава една вълшебна споделена любов, ти щеше ли да намериш своя страхотен съпруг и да създадеш сегашното си прекрасно семейство? В същото време, ако той беше "висял на врата ти", щеше ли да имаш възможност да намериш човека, с когото си щастлива у дома сега?

Ако Небето е пожелало да не живеете заедно, а всеки от вас да намери друг човек за семейството си, значи това е било най-доброто за вас двамата и за вашите близки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, Донка за отговора! Съгласна съм с всичко, което пишете. Искам само да вметна, че аз не се боря за чувствата си. Те винаги са били част от мен, просто сега изплуваха на повърхността и се обърках. Ужасявам се от мисълта да развалям нечие семейство. Вярвам, че просто не ни е било писано да сме заедно.

Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."

Точно и аз имах подобно усещане за нещата. С Е. навремето не веднъж сме си казвали: " Винаги ще те обичам". Сега осъзнавам значението на тези думи с пълна сила. Вярвам, че пътят е един - да насоча всичките си усилия човешката любов от миналото да еволюира в Божествена. Или както Вие, Донка казвате - с благодарност, искрени пожелания за щастие и БЕЗ ОЧАКВАНЕ. Последното ми се струва най-трудно, но мисълта за преодоляване 'агресията към човека' ме мотивира напълно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донке, невнятна ми е позицията която защитаваш.

Да пренебрегнеш себе си, заради семейството, заради мнението, заради изискванията на обществото. Отказа от това да изживееш, да почувстваш желана ласка, желана дума и поглед не могат да се заменят от бога, няма как да успокоиш душата си, освен ако не е помилвана от друга, любяща същност.

Докога ще сме племе, защото не можем да се отстоим като индивид, защото не можем да отстоим позицията си и да поемем отговорност за чувствата си и изборите си.

Проблемът е в собствената ни емоционална инфантилност, липсата на отговорност към другия, това на което го обричаме и невъзможните избори, които го караме да вземе.

А в един слънчев ден да се примирим с присъдата, която сме произнесли върху един живот, който сме оплели със собствената си съдба и сме го обрекли на очакване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Йордане - не защитавам никаква позиция, споделям своите си преживявания и до какво съм стигнала в живота си.

Обичала съм и с очаквания, много. Обичала съм и с много жестоки зависимости. Жертвала съм се и какво ли още не за всичкия ми половин век зад гърба.

Момичето ще си реши как да постъпи в случая - защото тя, както е видно си обича и съпруга и детето и семейството си, и уважава любовта на старата си любов към неговите близки. Сложно е, и е просто в същото време. Затова е изпитанието - и аз минах през него преди време. И решението е точно това, което казва мече - не исках аз да го наричам, тя го нарече. Да премине човешката любов в божествена - при това към всички, и към старата, и към настоящата любов. Нека си бъдат любов, но вече безусловна, без претенции,... истинската. И тогава Небето решава къде и с кого ще си най=-щастлив. оставиш ли го - няма грешка. Натиснеш ли на своето, дават ти го, но само с това си оставаш - с изпълненото желание, а то почти никога не носи щастие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лично аз оставям миналото - в миналото и гледам напред.

Щом пътищата ми с даден човек са се разделили,то е имало причина така да стане.

Не се обръщам назад и не влача призраци от миналото със себе си в настоящето.

Каквото е било - било е, хубаво, лошо, няма значение. Остава спомен, малко тъга или радост, но не му позволявам да ми влияе на днес и утре.

Редактирано от Силвера

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вълшебството е в това ,че си изживял любовта / или я изживявяш/, дори и да е в миналото , оставаш духовно богат за цял живот. За съжаление са тези, които са се разминали с нея.

По същество : Често се случва така - събираме се и се разделяме, така е трябвало, иначе не бихме идеализирали изгубения вече образ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×