Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Протест против Закон за Детето


Recommended Posts

  • 1 month later...

"Проектът за закон за детето, който се очаква да бъде внесен в Министерския съвет до края месеца, е опит в България да бъде въведено законодателство, което действа в някои европейски държави, а отскоро и в Русия. Това се прави без какъвто и да е анализ на печалните последствия от прилагането му в чужбина.

А те са следните: Десетки хиляди деца биват отнемани от родителите им насилствено и по всякакъв повод, понякога направо от училището или детската градина, като броят им нараства всяка година. Изключително често впоследствие не се доказва, че отнемането е било основателно, но въпреки това децата не се връщат. ООН критикува Норвегия за прекалено големия брой на деца, отнети от семействата им. Германски граждани внасят петиция в Европейския парламент за закриване на социалните служби. Десетки родители бягат от Великобритания в Ирландия, за да избегнат терора на социалните. В Русия деца биват отнемани от родители им само защото са бедни.

Според последния доклад за правата на децата от 2011 г. на френския детски омбудсман в страната 148 000 малчугани принудително не живеят с родителите си. А 48 600 от тях не са в приемни семейства, а в различни институции, главно интернати. Масово родителите нямат достъп до доклада на социалните служби и не знаят в какво са обвинени. Експерти говорят за институционално малтретиране на родителите.

Наистина много са "напреднали" някои държави в грижата за правата на децата. В Австралия се стигна дотам, че обсъждаха закон, който да позволи конфиденциалната стерилизация на деца на всякаква възраст по тяхно желание, стига психолог да прецени, че са достатъчно зрели за това решение. В Холандия, след като правителството реши, че границата на законното съгласие за секс трябва да се свали на 12 години, за да се защити правото на детето на сексуално изразяване, се появи партия на педофилите. В САЩ пък учени настояват да се отърсим от предразсъдъците спрямо педофилията, която вече трябвало да се нарича "интимност между поколенията".

Въпросът е искаме ли същото да се случи в България? Проектът на закон за детето не цели закрила на децата в риск. Затова има Закон за закрила на детето, а и както една от авторките на проекта Велина Тодорова казва: "За такива деца и сега има мерки. Родителите могат да бъдат наказвани, има Закон за защита от домашното насилие, Семеен кодекс. Проектозаконът за детето казва нещо друго - че заставаме на позицията на детето и оттук нататък всички, ангажирани с отглеждането му, имат сериозни отговорности, а не толкова права към него".

С други думи:

1. Проектът предвижда мерки главно срещу тези, които отглеждат децата - родителите.

2. Законът формулира единствено отговорности за родителите, а правата им се прехвърлят на държавата, която, представлявайки детето, ще следи от негово име дали те изпълняват задоволително възложените им от държавата отговорности.

Нещо повече, идеята, че вече не родителите, а държавата ще представлява децата, подменя правния принцип, че именно майката и бащата представляват децата си и защитават тяхната позиция и права. Този принцип е гарантиран от Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията и Семейния кодекс. Той е правен израз на житейския принцип, че децата за уязвими и податливи на внушения, че се нуждаят от индивидуална закрила, докато съзряват, и се учат да упражняват самостоятелно правата си."

Виж Цялата Статия

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Направи ми впечатление банерът. Всъщност ние не знаем повече от правителството какво е добре за децата ни. Просто се опитваме да ги направим наши копия като си мислим, че това е добро....

Някои пък казват, че в бъдеще децата ще се възпитават отделно от родителите.......както горе-долу е било за момчетата в едни по-добри епохи.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Аз не зная как е било в по-добрите епохи, но мога да кажа как е във Франция.

Има предпоставки за злоупотреби. Да кажем, че някоя учителка е решила, че заплатата й е малка, харесва си някое русо хубаво момиченце и започва да слухти дали то няма проблеми с родителите си. Ако чуе нещо - алармира социалните, родителите губят детето /може дори да няма съд/, учителката може да се кандидатира за приемен родител, а държавата започва да й брои една втора заплата всеки месец, заради поетия ангажимент.

Няма да пиша повече, понеже предполагам, че мога да напиша много, а тази вечер трябва да пиша по друга тема.

Линк към коментар
Share on other sites

А това реален случай, който знаеш, ли разказваш?

Прекалено реален е! Не си чул значи за Борис Танушев... Чети и ще разбереш. Жалко, че в България още не се е разчуло за него. Дадоха го веднъж по новините и това е! А какво би станало, ако хората се обединят?...

http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/02/franciia-prevyrna-decata-mi-v-enichari.812436

Това, което Иво по-горе е публикувал е истина. Няма пресилване, няма засилване - само във Франция има вече 130 000 деца, взети от родителите в приюти и приемни семейства, а доказано 77 000 от тези случаи (а може би и повече?) са станали по абсолютно неправомерен начин - изградена е цяла система. Това са социалните работници, съдиите, психолозите и лекарите, особено учителите в училище, които се набъркват съвсем пряко в семейството. Социалните могат по всяко време да дойдат и ако решат, че не храниш детето си както трябва, могат да го вземат. Прочетох много истории, в интернет е пълно с родители, които вече 10 години се борят да си върнат децата. Нарича се институционализирано малтретиране, но ...какво лежи зад това? За дете се плаща по 6 000 евро, ако бъде прехвърлено в приют, а приемното семейство получава всеки месец заплата.

Сред самите французи има много, които не знаят, пради медийното затъмнение. По телевизията дават колко са щастливи децата и как са спасени в приемните семейства (забележете, тук не говорим за сираци, а деца, отнети от родителите поради доносничество или защото някой решава, че не са възпитани правомерно или не ги хранят както трябва или..или...)

Много страници в интернет са напоени със сълзите на отчаяни родители, а не липсват и потресаващите истории на деца, които вече са пораснали и са решили да разгледат в съда досието си и да научат повече за тези "лоши родители", дето ги били оставили...да, понеже социалните в институциите правят всичко възможно досегът с родителите да бъде сведен до нула.

Звучи пресилено? Но има наистина хиляди случаи във Франция, ако половината случаи се дължи на алкохолизъм или насилие в семейството, то другите? Но те не са само във Франция...налице са в много "високо развити" държави, където законът се прилага. Българите дали осъзнават цената, която плащат западняците за по-високия стандарт на живот? дали? Какво друго, ако не едно добре дресирано общество прави този стандарт? Дали е само културата? И.. зад хубавите камъни какво ли се крие, с каква цена са купени...?

Имаме поне едно предимство, че българите сме по-диви и законите трудно се прилагат у нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Случаят е съвсем реален, за съжаление - не е един.

Има най-различни случаи с подобна история, поради финансовия елемент, който привлича хората.

...

Това е същото като с попълването на данъчните декларации - ако случайно чуем, че някой наш близък е укрил данъци и алармираме данъчната служба, то ние ще получим данъчно облекчение - с други думи - в банковата ни сметка ще се появи сума, която е пропорционална на сумата на заловения престъпник, не зная дали може да достигне 100% от укрития доход, но със сигурност е значителен процент.

А престъпникът си тръгва по реда за укриване на данъци.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

В България хората са като улични котки - гладни и мръсни.

А Западна Европа е като домашен котарак - тлъст и на топло.

Едните гледат на другите със завист, че имат храна, топлина, висок стандарт,

другите гледат със завист, че не са кастрирани и не са дресирани.

Линк към коментар
Share on other sites

Запозната съм с проектът за новият закон за детето. Че е абсурден - спор няма. Казвам го като човек, работещ в социалната сфера. Но и като знам част от екипа, сътворил го - не съм изненадана...

Всичко е лобизъм и лобистки интереси. Работещите в МТСП, АСП, ДАЗД, различни НПО са едни и същи хора, които само сменят местоработата си- като във футбола - едни и същи лица стават треньори на различни отбори през различни пероди от време; едни и същи лица, с едни и същи разбирания, манталитет... Така е и в социалната сфера.

И със сега действащият Закон за детето може да се злоупотребява. Тук не говоря за нарушаване на закона, а за възползване от несъвършенствата и вратичките в него. И ако се акцентира върху приемните семейства, сякаш някъде встрани остава т.нар. "настаняване при близки или роднини". Обикновено в тази фраза се изпуска значението на близки, защото детето може да се настани при близки, които не са му роднини, но с които има емоционална връзка! Има такива случаи. А отделно с настаняването при роднини може също да точи хазната. Просто се учудвам как представители на някои групи в обществото не са се досетили за този начин за увеличаване на своите доходи.

Може би някой ден и да напиша наръчник как човек може да премине през многобройните вратички в законите в социалната сфера...

Линк към коментар
Share on other sites

Слънчева

"Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи..."

Абсолютно вярно!

И тогава, не прогнилите от гигантска корупция, под формата на лобизъм парламенти ще се подиграват с хората, а ще дойде ерата на Пряката демокрация.

Засега единствената бяла лястовица е Швейцария.

Линк към коментар
Share on other sites

Засега единствената бяла лястовица е Швейцария.

Имаме още една лястовичка. Ако прецените, преместете текста в друга тема, но примерът за обединяване срещу монопола на финансовите босове от страна на един малък народ - исландкия - е наистина впечатляващ!

Защо Исландия я няма в новините?

Спомняте ли си още за държавата Исландия? Че тя бе първата „фалирала“ държава в Европа?

Май че не, вече никой не си спомня за „острова на гейзерите“, след „гръцката“ драма всички сме вторачили поглед в „прасетата“ на юг. А какво наистина стана с Исландия през това време?

В началото на финансовата криза през 2008 година Исландия в буквален смисъл банкрутира. Тогава причините са споменати бегло и след това най-северната от европейските държава, сякаш изчезва от медиите.

Една след друга европейските държави се оказват пред заплахата от фалити. Това заплашва съществуването на еврото, което пък ще има различни последствия за целия свят. В такава ситуация последното, което властимащите искат, е Исландия да стане пример за останалите. Ето защо:

Пет години чисто неолиберален режим правят Исландия (население 320 000 души, без никаква армия) една от най-богатите държави в света. Всички банки са приватизирани през 2003 г. за привличане на чуждестранни инвеститори е въведено онлайн банкиране. Ниските разходи позволяват относително висока доходност. Сметките, наречени IceSave, привличат много дребни английски и холандски инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличава и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия е 200% от брутния й вътрешен продукт, а през 2007 – 900%. Световната финансова криза от 2008 г. е смъртоносният удар. Трите главни банки – Landbanki, Kapthing и Glitnir, изплуват с коремите нагоре и са национализирани, а кроната губи 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обявява фалит.

Премиерът на социалдемократическото коалиционно правителство Гейр Харде води преговори за получаване на кредит 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни добавят още 2,5 милиарда. Но международните финансови кръгове притискат Исландия да вземе радикални мерки. МВФ и Евросъюзът настояват да вземат върху себе си дълга с твърдението, че това е единственият начин страната да плати на Великобритания и Ниделандия.

Протестите и безредиците продължават, правителството подава оставка и след избори през април 2009 година на власт идва лява коалиция. Тя осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се предава пред искането Исландия да плати общо 3,5 милиарда евро. Това значи всеки исландец да плаща по 100 евро на месец 15 години за дълг на едни частни лица към други частни лица. Това е и последната сламка, която счупва гръбнака на магарето.

После се случва необикновеното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополи и че цяла страна трябва да плаща данък за оправянето на дълговете на частни лица, променя отношенията между гражданите и техните политически институти. Тогава исландските лидери заемат страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който прави гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и свиква референдум.

Естествено, международният натиск се усилва. Британия и Холандия заплашват с репресии, водещи към изолация на страната. В навечерието на референдума МВФ заплашва с отказ от всякаква своя помощ. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Гримсон заявява „Казаха ни, че ако не приемем международните условия, ще се превърнем в северната Куба. Но ако ги бяхме приели, щяхме да се превърнем в северното Хаити”.

На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията (за която практически не пишат мейнстрим средствата за масова информация) не се стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Интерпол издава международен ордер за арест на бившия президент на банката Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а и на други банкери, които, също участвали в краха, бягат от страната.

Исландците обаче не спират дотук: решават да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За написването й народът на Исландия избира 25 от 522 възрастни граждани, нечленуващи в никаква политическа партия, които са препоръчани от минимум 30 други граждани. Този документ е дело не на шепа политици, а е написан в интернет. Учредителните заседания са провеждани онлайн и гражданите могат да пишат своите коментари и да внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията им придобива форма. Родената с всенародно участие конституция ще бъде утвърдена от парламента след предстоящите избори.

Днес същите решения се предлагат на други народи. На гърците им казват, че приватизацията на държавния им сектор е единственото решение. Същото заплашва италианците, испанците, португалците. Нека погледнат Исландия и отказа й да се подчини на чужди интереси, когато микроскопичната страна силно и ясно каза, че народът й е суверенен.

Затова Исландия я няма в новините.

Deena Stryker

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, jul, интересно е това, което пишеш. Наистина забравихме за Исландия, а виж какви интересни неща ставали там.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз ти благодаря jul !

Да, това наистина е ластовичка!

Да ви кажа и какво стана в Унгария. Там преди кризата банките са съблазнявали хората с много нисколихвени кредити по тогавашния курс спрямо Швейцарския франк, предвкусвайки огромни печалби. Защо - защото банкерите знаейки че това, което вършат неминуемо ще доведе до световна криза и курса на Швейцарския Франк спрямо другите валути ще скочи. И наистина, дълговото бреме на няколко стотин хиляди Унгарци става непоносимо.

Новото Унгарско правителство на Виктор Орбан обаче гласува закон, защитавайки гражданите си с-у банковия произвол, който гласи, че при какъвто курс Форинт/ Швейцарски франк са сключени договорите - при същия курс ще се изплащат!

Световните лихвари веднага надават вой с-у Унгария, заплашвайки я със санкции, защото са застрашени печалбите им от Трилиони долари.

[media=]http://vimeo.com/41931219 - Capitalism - A Love Story - Вградени BG субтитри

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Ако искате, отворете нова тема, защого е поучителна какви промени настъпват, когато хората се обединят. Същото можем да кажем и относно този безумен закон за детето! Ако хората са заедно, това практически няма как да се приложи.

Ето още една статия за Борис Танушев, превод от френски. Случаят с българина е един от хилядите (без преувеличение!!!) вече на Запад. Тъкмо ще се запознаете как работи тази система и...дали тя би имала същата сила и ефект, ако хората се обединят заедно? Примерът с Исландия е показателен какво може да постигне една такава мъничка държава с население колкото наш малък град!

http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/11/socialen-rabotnik-edna-riskova-profesiia-za-semeistvata.543194

Ех...а какво би станало, ако ние българите като народ бяхме реагирали на тази драма, подобно на сънародниците ни в Либия? Но се оказва, че хората дори не са чували...Така е и във Франция. Има десетки хиляди взети деца, но от 50 милиона население една огромна част не са в час, защото по медиите изкривяват информацията, внушавайки идеята, че социалните "помагат", а приемните семейства, които получават солидни финансови дивиденти, са толкова мили, грижовни и...интегриращи...Но това се наблюдава не само във Франция, а и в останалите държави от Европейския съюз, където законът за детето е в сила.

Чували сте ефекта на Стотната маймуна, нали? Мисля, че ще станем свидетели на големи промени, защото официалните медии, които скриват информацията и поднасят манипулативна такава, все повече биват изместени от интернет, а информацията се разпространява бързо...

523338_431983220160589_1189300583_n.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

"Проектът за закон за детето няма да бъде внесен в парламента до края на мандата на това правителство. За това съобщиха участници в дебат в Червената къща по темата във вторник вечерта. От свои източници "Дневник" научи също, че проектът е "изтеглен".

"Дискусията продължава, искаме да сме наясно кои са спорните моменти и да ги изчистим, за да се получи консенсус. Текстът на закона предполага много сериозна реформа и не съм сигурна,че тя трябва да започне в края на мандата. По-скоро подхожда на началото на друг мандат", заяви пред "Дневник" Валентина Симеонова от Министерството на труда и социалната политика, която е и един от авторите на законопроекта.

Проектът предизвика бурна реакция в социалните мрежи, като на няколко пъти имаше и протести на родители. Основната критика на различни инициативни родителски комитети е, че законът "на практика предвижда национализация на децата у нас"."

Виж цялата статия

Линк към коментар
Share on other sites

По-нагоре става дума за отнети деца в брой. Колко прави това в реални проценти: това прави 0,128% от населението. Визирам Франция.

Малко или много е това според вас?

Още повече, че Франция е социална държава с най-много отпуски и подобни социални възможности за народа си.

Та, ние, една бедна държава, къде сме тръгнали да търсим вещици, там където ги няма? Най-малкото нашата бедна държава няма ресурси да се занимава с този проблем, имайки огромни други проблеми. Социалните работници в България са в стачна готовност, имайки предвид обидно ниските заплати.

Най-малкото да се случи подобно нещо, социалната система трябва да е в рефлексия с определена част от населението, а знаем, че в България, това на този етап е невъзможно.

Законът за Детето е поредното отклоняване от същностните проблеми на този ужасяващо обеднял и оскотял народ.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...