Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Системен

Преместване във времето. Как?

Recommended Posts

Guest Системен

Древните просто са стигнали до едно ниво откъдето няма връщане назад. Те са се превърнали в богове и затова са преживели катастрофата Атлантида. Сега Атлантида е на дъното на океана заради подобни глупости с машина на времето и някакъв диамант контролиращ време-пространството и отварящ врати към други измерения.

thumb640x320_atlantis2.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Връзката е че те са имали машина на времето и са могли да го манипулират, по добре да поправят грешките си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато например рисуваш една картина и сгрешиш някъде много сериозно какво правиш? Започваш всичко отначало. Не се опитваш да връщаш времето и др. под. Просто започваш отначало. Картини можеш да нарисуваш един милион. Това, че си сгрешил една е без значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато се рисува картина, се започва с нанасяне на светлите цветове, за да може с тъмните да се нанесат необходините корекции. Ако се нанесат първо тъмните цветове, допуснатите грешки не могат да се коригиат със светли цветове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Физиката е много интересна и сложна наука, която разкрива много тайни и принципи. Но тази физика не е ли само землянската физика? Какви ли са принципите на физиката на Марс, на Юпитер или на някоя друга планета. Ако наистина искаме да пътуваме във времето трябва клетките ни да могат да го позволят. Да не се разрушат, ако опитаме такъв

процес. Темата е много интересна, но замислете се ако можем да пътуваме във времето и да видим какво ще е бъдещето и какво е било миналото… ще имаме друга представа за всичко. Ако видим една постъпка до какво ще доведе, може да не я правим или да направим по-настоятелно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Резюме : Хелън току-що е уволнена от работата си в ПР компания и на път за вкъщи изпуска метрото. Когато вратите се затварят под носа, и започваме да виждаме какво е щяло да се случи, ако се беше качила на метрото и какво, ако го беше изпуснала.

sliding_doors-tbo.jpg

Може да позяпаш. Няма да ти казвам края.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално качество. А всяка теория е просто един аспект от проявата на тази реалност. Така че какъвто и светоглед да изберем, изборът ни ще се реализира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мхм. Само въпросът е какво представлява времето в астралния свят? Мисля си да пусна едни цитати, ама ще е в друга тема. И няма да ги превеждам (то и без това нищо няма да им разберете :3d_146: ).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

“В съществуващата във всеки от нас при зачеването ДНК има нещо, което някои наричат бъдеща теглителна сила. В момента на зачатието, когато безкрайно мъничка капчица човешка протоплазма се слива с яйцеклетката, започва животът във физическа форма и намерението започва процеса на разтежа. Нашата телесна структура, физическите ни особености, развитието ни, включително стареенето, са възникнали като намерение в момента на зачатието. Отпускащата се кожа, бръчките и дори смъртта ни са все там. Но почакайте, какво точно се случва в момента на зачатието? Къде започва този роден от намерението живот?

Докато проучваме този своеобразен танц семе/яйцеклетка, като се опитваме да разгадаем произхода на съществуването, връщайки се назад към Сътворението, първо ще срещнем молекули, после – атоми, после – електрони, после – елементарни частици и после свръхелементарни частици. В крайна сметка ако сложим тези миниатюрни квантови елементарни частици в ускорител и ги заставим да се сблъскват една с друга, опитвайки се да открием първоизточника на живота, ще се приближим до същото, което Айнщайн и неговите колеги са открили: в първоизточника няма частици; частиците не създават още частици. Първоизточникът, който е намерение, е чиста, безкрайна енергия с толкова бързи вибрации, че не подлежи на измерване и наблюдение. Тя е невидима, без форма и граници. Следователно, в Първоизточника ние сме безформена енергия и намерението обитава това безформено вибриращо духовно енергийно поле. Накратко, аз знам, че е там, защото някак си е успяло да се вмъкне в капчицата сперма и яйцеклетката и да предопредели факта, че след като стана на 25 по главата ми повече няма да растат косми ..., а след 50 години – ще растат в носа и ушите ми, и единственото, което мога да направя по въпроса, е да ги гледам и да ги подстригвам!

Отбелязвам - Следователно, в Първоизточника ние сме безформена енергия и намерението обитава това безформено вибриращо духовно енергийно поле.

Редактирано от Системен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едгар Алън По, Ръкопис, намерен в бутилка

"... Общо взето, едва ли има човек, по-малко склонен от мен, да остави блуждаещите огньове на суеверието, да го подмамят извън пределите на строгата истина. Сметнах, че трябва да започна с този увод, за да не би невероятният разказ, който следва, да се сметне по-скоро за халюцинация на необуздано въображение, а не действителна преживелица на човек, за когото виденията на фантазията никога не са съществували... "

Прочети този разказ. Дано ти даде вдъхновение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×