Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

@Inseparabile

Първо - ако искаш само да се въртиш без да постигаш нищо повече, то не трябва да пишеш в раздел "Духовни мостове". Темите тук са свързани с духовното израстване и осъзнаване, а не с някакви начини на танцуване.

Второ - няма простосмъртни и майстори. Има хора, които искат да разберат нещо, и хора, които не искат (и вече изяснихме за кой от тези два вида хора е предназначен разделът). Ако искаш да научиш нещо или трябва да прочетеш думите на някой суфи (книги има), или трябва да го чуеш как говори същите неща, но на живо. И двата варианта вършат работа.

Трето - на човек, който изглежда, че не познава нито суфизма, нито исляма, не му отива да обяснява на другите кое било визитката на тези учения и до къде можело да се стигне в опознаването/практикуването им. Визитка са много повече книгите и поезията на Руми и на другите суфии, които са изключително популярни и четени по света. Докъде може да се стигне по пътя на суфиите зависи от човека, който върви по него. Непроходимостта е само във въображението ти, понеже явно не си запознат/а/ дори и с една по-задълбочено изследваща суфизма книга.

rumi3.jpg

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, sawme, че ако сте прочел всичко, което ми препоръчвате в # 47, и една милионна от тези мъдрости е достигнала до Вас, гневът, презрението / пък и императивният тон/ би трябвало отдавна да са Ви напуснали.

" В тялото, лишено от сърце, няма място за мисъл дълбока;

черупка без ядка- не е стока."

"Как можеш да познаеш ти

човека под палтото? -

щом само пишещият знае туй,

което е в писмото."

"Държиш на длани своите достойнства,

а недостатъците си затулваш с гръб,

ала, слепецо, за фалшивата монета

какво ще купиш в ден на скръб?"

"Единствен себе си ще забележи

самодоволният човек,

застанал зад завесата на свойто самомнение,

но подарят ли ти всевиждащо око,

ще разбереш, че повече от всички

заслужаваш съжаление."

Саади " Гюлестан": "За нравите на дервишите"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

ах, хвърчете бумеранги!

в полета ви

милиони погледи са приковани

чрез ненавист и чрез скръб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасен суфи филм! :feel happy: С БГ субтитри!

http://youtu.be/fT7wmaZaXQM

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, Теодора! Благодаря ти много! Това е прекрасен филм наистина, радвам се, че ще мога да го споделя и с други, благодарение на субтитрите :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъкмо се зарадвах, че най- накрая ще го гледам и аз и филмът ми тръгна без субтитри. Ще споделите ли как да си ги включа!?

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъкмо се зарадвах, че най- накрая ще го гледам и аз и филмът ми тръгна без субтитри. Ще споделите ли как да си ги включа!?

Субтитрите се включват допълнително най-често. На същото поле, където се включва за "play", където се регулира звука, само че отдясно до знака за цял екран, има един червен символ "СС" - там са субтитрите - кликваш и избираш езика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елф, надявам се, че се справи. Чудесно е, че са качили субтитри на разни езици заедно с филма в Ютюб. Така можем да го споделяме и с разноезични приятели.

Който иска да си има филма на компа, може ето от тук да изтегли и филма, и субтитрите на български

http://nicksonti.dat.../p/files/movies

Има два файла - този, който завършва на .avi е филма. Този който завършва на .srt, са субтитрите. Двата файла трябва да ги сейвнете в една папка. Като пуснете видеото, субтитрите тръгват също (не променяйте имената на файловете).

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наср Хамир е един невероятно талантлив тунизийски режисьор, писател, разказвач на приказки и художник. Освен Баб`Азиз, той е известен с още два филма, които печелят награди, но и двата мога да ги предложа само с английски субтитри. Те не са толкова известни и със сигурност ги няма преведени на български. Но...не са по-малко пленителни.

Този, който сега споделям, от 1991г. независимо от френското название и диалога на класически арабски, е с превод на английски. Нарича се "Изгубеното колие на гълъба" и се разказва за млад калиграф от ал-Андалус, който се опитва да разбере любовта, търсейки изгубените фрагменти на древен ръкопис. Пленителен и автентичен.

[media=]

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

c68d419f0ec7307c5597ff6484619e6b.jpg

Преди няколко дни свърших с четенето на книгата "Роксолана" от Павло Загребелни: http://chitanka.info.../1705-roksolana . Тази книга има място в темата за суфиите въпреки че главните действащи лица са не те, а турският султан Сюлейман Великолепни и неговата жена, украинката Роксолана, която се издига от робиня в харема му до владетелка на сърцето му :)... Както и да е, книгата е много добре и увлекателно написана. В нея суфиите имат и друга роля освен тази на хора, облечени в парцали, които се смеят и опияняват в танците си :). Суфии например са издигнати и мъдри съветници на султана, които участват в управлението на страната като част от съвета на везирите. Суфии са авторите на стиховете, които вдъхновяват любовта и въображението на самият султан и жена му. Суфи е определен за наставник на сина на султана, бъдещият владетел, за да му предава познанията и мъдростта си. Поемите и книгите, написани от Руми и другите големи суфии, се изучават и ценят от най-високопоставените хора в Османската империя, която по това време е в разцвета и най-голямото си могъщество.

a111f08d8c120f06d87d21645e8631ca.jpeg

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

c68d419f0ec7307c5597ff6484619e6b.jpg

Преди няколко дни свърших с четенето на книгата "Роксолана" от Павло Загребелни: http://chitanka.info.../1705-roksolana . Тази книга има място в темата за суфиите въпреки че главните действащи лица са не те, а турският султан Сюлейман Великолепни и неговата жена, украинката Роксолана, която се издига от робиня в харема му до владетелка на сърцето му :)... Както и да е, книгата е много добре и увлекателно написана. В нея суфиите имат и друга роля освен тази на хора, облечени в парцали, които се смеят и опияняват в танците си :). Суфии например са издигнати и мъдри съветници на султана, които участват в управлението на страната като част от съвета на везирите. Суфии са авторите на стиховете, които вдъхновяват любовта и въображението на самият султан и жена му. Суфи е определен за наставник на сина на султана, бъдещият владетел, за да му предава познанията и мъдростта си. Поемите и книгите, написани от Руми и другите големи суфии, се изучават и ценят от най-високопоставените хора в Османската империя, която по това време е в разцвета и най-голямото си могъщество.

a111f08d8c120f06d87d21645e8631ca.jpeg

Мисъл за деня от Петър Дънов

Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи. Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята - да не се изкуси от някоя жена. Това не е светия. Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени.

app_2_198439510168516_2635.gif

чрез Мисъл на деня от Петър Дънов

Благодаря, точно ми се четеше нещо подобно :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, чела съм, че суфите са почитатели на красотата във всичките и изявления и форми, изкуството, хубавото вино, веселието.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, защото са привързани единствено към Първата Причина която съзират навсякъде и са абсолютно непривързани към всичко илюзорно. За това имат пълната свобода да бъдат и аскети и учени и т.н... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня от Петър Дънов

Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи. Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята - да не се изкуси от някоя жена. Това не е светия. Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени.

app_2_198439510168516_2635.gif

чрез Мисъл на деня от Петър Дънов

Светиите имат не само жена, деца и дрехи. Освен това те са издигнати в обществото. Винаги до владетелите в повечето народи по света има жреци (суфии, друиди, колобри, шамани, брахмани и други), които са там заради познанията си за света и уменията си да работят с духовното. Често и самите владетели/управници имат такива способности и образование.

Има например в Индия Ведически текстове или вид Йога (не си спомням точно), предназначени да се изучават специално от управляващите в страната.

Древната арийска кастова система в Индия е добър пример за това къде е мястото на истински духовно просветените:

c06128301ebd6cd2c8a662f6f986cdec.jpg

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

от романа "Любов" на Елиф Шафак

Шамс ал-Дин от Тебриз е дервиш поел по духовния път на Любовта.

Две души се срещат и се преоткриват една в друга.

Руми и Шамс прекарват дните си заедно в медитация и разговори.

в продължение на месеци те не се откъсват един от друг.

Шамс показва на Руми пътя на Любовта към Бога.

чрез музиката, танца, поезията. И разбира се с дълбоко обсъждане и осмисляне на неговите четирийсет правила, които преобразяват Руми неузнаваемо, а живота му приема неочакван обрат.

1:

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2:

Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3:

Всички, които четат Свещеното Писание, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище - това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва Батин - скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към закона, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

4:

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който го обича истински.

5:

Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: "Пази се от прекалено въодушевлиние", докато любовта казва: "О, карай! Престраши се!". Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

6:

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

7:

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

8:

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата които са му отказали.

9:

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

10:

Изток, запад, юг, север - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

11:

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново "Аз", се искат мъки.

Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

12:

Търсенето на любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

13:

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

14:

Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?

15:

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделна точица е еднакво важна за цялата картина.

16:

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме божието творение, не можем да обичаме истински Бога, нито до Го познаем истински.

17:

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата.Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

18:

Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек - в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси дявола извън себе си. Той не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

19:

Искаш ли да промениш начина, по който другите гледат на теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите ще хвърлят може би по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

20:

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

21:

Всички сме създадени по божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Нямя двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различиятя и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

22:

Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря трето око - окото, което вижда вътрешните селения.

23:

Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинско нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой далеч от всякякви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.Бъди винаги мек и умерен.

24:

Човекът има неповторимо място в Божието творение. "Вдъхнах му от Своя дух", казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници но земятя. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си Божествения дух и да живее според него.

25:

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26:

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим везмълвен разговор. Не причинявяй зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите - не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27:

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро ,и зло, ще се върне пак при теб. Затова в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28:

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права чирта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас.

Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие.

Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Настоящия миг е единственото, което съществува и което ще съществува някога. Успееш ли да проумееш тази истина, вече никога няма да изпитваш страх.

29:

Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти - това е равнището, където ще свириш своятя мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

30:

Истинският суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и до го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една-единствена лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са "други", при положение, че изобщо нямяш "Аз"?

Как е възможно някой да осъжда, при положение, че има само Един?

31:

Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себеични и предубедени, и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някой от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32:

Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазитили на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

33:

Докато всички в този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някякви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременявяш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имами сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34:

Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фанатизъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила - сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

35:

На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да срещне неверника вътре в себе си. А неверника би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем Съвършения човек, вярята е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

36:

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37:

Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва когато му дойде времето. Нито минута по-късно,нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

38:

Никога не е късно да се запиташ: "Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?" Наистина е много жалко, ако и един единствен ден в живота ти е същият като предишният. Във всеки миг, с всякя нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39:

Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40:

Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, Божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта нямя етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!

Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.

изт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

„В една джамия имало четирима търговци, които се молели, когато видели, че при тях влиза мюезинът. Първият търговец спрял да се моли и попитал: «Мюезине! Свърши ли молитвата? Или още има време?» Вторият търговец също спрял да се моли и се извърнал към приятеля си: «Ей, ти заговори, докато се молеше. Сега вече молитвата ти се обезсилва. Трябва да започнеш наново!». Щом чул това, третият търговец го упрекнал: «Защо го обвиняваш, глупак такъв? Трябваше да си гледаш молитвата. Сега и твоята се обезсилва!». Четвъртият търговец се усмихнал и заявил на всеослушание: Вижте ги, моля ви се! И тримата объркаха всичко. Хвала на Бога, че не съм сред заблудените.“

След като ни разказа това, Шамс застана с лице към класа и попита:

— Как мислите? Кои от молитвите на търговците са се обезсилили?

Всички в класната стая се размърдахме и започнахме да обсъждаме помежду си отговора. Накрая някой каза от дъното:

— Обезсилили са се молитвите на втория, на третия и на четвъртия търговец. Но първият търговец е невинен, защото не е искал друго, освен да се допита до мюезина.

— Да, но и той не е трябвало да прекъсва молитвата си — възрази Иршад. — Ясно е, че всички търговци са сгрешили, без четвъртия, който просто е говорел на себе си.

Извърнах очи: не бях съгласен и с двата отговора, но бях решил да си мълча. Имах чувството, че възгледът ми едва ли ще бъде приет добре.

Но още щом ми хрумна това, Шамс от Тебриз ме посочи и попита:

— А ти там! Ти как мислиш?

Преглътнах, за да си върна дар словото.

— Дори тези търговци да са допуснали грешка, то не е защото са заговорили по време на молитва — рекох аз, — а защото вместо да си гледат работата и да общуват с Бога, са се интересували повече какво става около тях. Но се опасявам, че тръгнем ли да ги съдим, и ние ще допуснем същата пагубна грешка.

— Е, какъв е отговорът ти? — попита шейх Ясин, който изведнъж бе започнал да проявява интерес към разговора.

— Отговорът ми е, че и четиримата търговци са сгрешили по една и съща причина, но не можем да кажем, че никой от тях не е бил прав, понеже в крайна сметка не ни е работа да ги съдим.

Шамс от Тебриз направи една крачка към мен и ме погледна с такава обич и доброта, че се почувствах малко дете, обградено с безусловната любов на родител. Попита ме как се казвам и когато му отговорих, отбеляза:

— Вашият приятел Хусам има сърце на суфист...

— Суфистът казва: „Вместо да съдя другите, ще се занимавам с духовната си среща с Бога“. Но един правоверен книжник вечно търси грешките на околните. Ала вие, ученици, не забравяйте, че през повечето време, който се оплаква от другите, сам греши.  "

Елиф Шафак - Любов

~~~

"Днес пожелавам на всички хора да се влюбят. Които са влюбени, да вървят напред и да не се обръщат назад, да гледат, какво правят другите. Които не са влюбени, да се влюбят. Да се влюбите, това значи, да приемете в себе си не личната, но безличната любов; не човешката, но Божествената Любов. И човешката любов е добра, но тя добива смисъл, само когато е огрята от лъчите на Божествената Любов. Когато човешката любов се влее в Божествената, тогава душата реализира своя идеал."

Из* Трите врати - Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...Не след дълго се чу звук — първо отдалеч, сетне от по-близо. Беше пленителен и трогателен, затова всички затаихме дъх и заслушахме.

— Какъв е този инструмент? — пошушна Сюлейман с нещо средно между благоговение и наслада.

— Казва се ней— отвърнах, спомнил си един разговор между татко и Шамс. — И звучи като въздишка на влюбен, затъжен за своята любима.

След като неят заглъхна, на сцената се появи баща ми. С лека премерена стъпка се приближи и приветства публиката. Подир него излязоха шестима дервиши, все ученици на татко, всичките в дълги бели широкополи дрехи. Те кръстосаха върху гърдите си ръце и се поклониха на баща ми, за да получат благословията му. После засвири музика и един по един дервишите започнаха да се въртят първо бавно, сетне с бързина, от която ти спираше дъхът, а полите на дрехите им се разтвориха като лотос.

Бяха невероятна гледка. Неволно се усмихнах от гордост и радост. С крайчеца на окото погледнах присъстващите. Дори най-злобните сплетници наблюдаваха представлението с видима възхита.

Дервишите кръжиха и кръжиха сякаш цяла вечност. Сетне музиката се извиси: иззад завесата екна звукът на ребаба[27], който се сля с нея и барабаните. Точно тогава като необуздан пустинен вятър на сцената излезе Шамс от Тебриз. Беше с по-тъмна дреха от останалите, изглеждаше по-висок и освен това се въртеше по-бързо. Ръцете му бяха разперени към небето,лицето му беше извърнато нагоре и приличаше на слънчоглед, който търси слънцето.

Чух как мнозина от публиката ахват изумени. Дори онези, които мразеха Шамс от Тебриз, бяха във властта на този вълшебен миг. Погледнах баща си. Докато Шамс кръжеше като обезумял, а учениците се въртяха в орбитите си, татко стоеше, застинал като вековен дъб, мъдър и спокоен, с устни, които не спираха да мърдат и да отправят молитви.

Накрая музиката стана по-бавна. Не щеш ли, дервишите застинаха и всеки от лотосите се затвори. Баща ми приветства тихо и благослови хората на сцената и в публиката и за миг всички сякаш се съединиха в съвършена хармония. Внезапно се спусна заредена с очакване тишина. Никой не знаеше какво да прави. Никой не беше виждал дотогава такова чудо.

Тишината беше нарушена от гласа на баща ми.

— Това, приятели, се нарича сема, танцът на въртящите се дервиши. От този ден нататък ще я танцуват дервишите на всякаква възраст. С едната ръка, насочена към небето, с другата — към Земята, ние получаваме всяка прашинка Божия любов и даваме обет да я раздаваме на хората."

~~~

~~~

"

Било светотатство да танцуваш, ето какво разправят тесногръдите на де когото срещнат. Те смятат, че Бог първо ни е дал музиката — не само онази, която създаваме с глас и инструменти, но и музиката, съпътстваща всички форми на живот, колкото после да ни забрани да я слушаме. Толкова ли не виждат, че цялата природа е песен? Всичко във всемира се движи в ритъм: кръвта, която сърцето изхвърля, крилете на птицата, вятърът в бурна нощ, ковачът, който кове желязо, звуците, с които още нероденото дете е заобиколено вътре в утробата… Всичко участва със страст, непринудено, в една великолепна мелодия. Танцът на въртящите се дервиши е брънка в тази непрекъсната верига. Точно както капката морска вода носи в себе си целия океан, по същия начин един-единствен танц отразява и обгръща тайните на Вселената.

Няколко часа преди представлението ние с Руми се усамотихме в стаята. При нас дойдоха шестимата дервиши, които щяха да се въртят вечерта. Заедно се очистихме и се помолихме. После облякохме дрехите. Преди това бяхме обсъдили надълго и нашироко какво да е облеклото и се бяхме спрели на най-обикновен плат в цветовете на пръстта. Шапката с цвят на мед олицетворяваше надгробния камък, дългата бяла дреха — плащаницата, а черното наметало — гроба. С танца изразявахме как суфистът смъква от себе си цялото си „Аз“ все едно сваля стара кожа. Преди да излезем на сцената, Руми каза едно стихотворение:

Преизпълнени от тези чувства, вече бяхме готови. Първо се чу звукът на ней. След това Руми излезе на сцената, нали беше семазенбаши

 

„Гностикът избягал е от петте сетива

и от шестте посоки, за да ти покаже какво има отвъд тях.“

Свели смирено глави, дервишите го последваха един по един. Последен трябваше да се появи шейхът. Колкото и да се съпротивлявах, Руми настоя тази вечер аз да изпълня ролята.

Хафизът каза един стих, от Корана:

После задумка кудюмът — като съпровод на пронизителния звук на нея и ребаба.

 

„На земята има знамения за вярващите,

има знамения за хора убедени.“

„Слушай тръстиката и разказа, който разказва,

как за разлъка пее:

Откак отрязаха ме от стъблото,

за мен ридае мало и голямо.“

Първият дервиш се остави в Божиите ръце и започна да се върти, а полите на дрехата му засвистяха тихо, сякаш си имаха свой живот. Към него се присъединихме и ние, закръжихме, докато около нас не остана друго, освен Единението. Каквото получавахме от небето, го предавахме на земята: от Бога на хората. Всеки от нас — до последния човек — се превърна в брънка, свързваща Влюбения и Възлюбения. След като музиката заглъхна, се поклонихме всички заедно на основните сили във всемира: огън, вятър, земя и вода, както и на петата стихия, пустотата.

Не съжалявам за онова, което се случи в края на представлението между мен и Кай Хосрой. Виж, неприятно ми е, че поставих Руми в неудобно положение. Като човек, който винаги се е радвал на привилегии и закрила, той никога дотогава не се беше сблъсквал открито с владетел. Сега доби поне мъничка представа на какво се натъква през цялото време обикновеният човек: на дълбока и широка пропаст между големци и простолюдие.

Предполагам, че така съм приближил края на престоя си в Коня.

Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали сме същите, значи не сме обичали достатъчно.

След като Руми бе посветен в поезията, музиката и танца, той до голяма степен се преобрази. Навремето строг книжник, отхвърлял поезията, и проповедник, наслаждавал се на собствения си глас, докато е поучавал другите, сега Руми сам се превръща в поет и става глас на чистата пустота, макар че едва ли още го е осъзнал докрай. Колкото до мен, аз също се промених и продължавам да се променям. Отдалечавам се от битието си, приближавам се към нищото. От едно годишно време на друго, от един етап на следващия, от живота към смъртта.

Приятелството ни беше благословение, дар Божи. Ние цъфтяхме, радвахме се, растяхме, ликувахме, че сме заедно, вкусвахме абсолютната пълнота и щастие.

Помнех какво ми е казал веднъж Баба Заман. За да пребъде коприната, бубата трябва даумре. Седях сам-самичък в залата, където се бяхме въртели и откъдето всички се бяха разотишли, олелията вече беше стихнала и аз осъзнах, че времето ми с Руми наближава своя край. Чрез дружбата си ние с него бяхме изживели изключителна красота и бяхме разбрали какво е да срещнеш безкрайността чрез две огледала, които непрекъснато се отразяват едно в друго. Но и досега важи старата поговорка: „Където има любов, неминуемо има и болка“.

изт.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_053:

"Имало едно време четирима пътници, един грък, един арабин, един перс и един турчин. Стигнали те в един малък град и решили да си купят нещо за ядене. Но понеже не разполагали с много пари, можели да изберат само едно. Всеки заявил, че предлага най-вкусното нещо на света. Когато ги попитали какво е то, персът рекъл «angoor», гъркът — «staphalion», арабинът поискал «aneb», а турчинът настоял за «uzum». Тъй като разбирали само своя език, четиримата се скарали. От минута на минута се изпълвали с все по-голямо негодувание и огорчение, докато накрая не ги прекъснал един суфист, който минавал край тях. С парите, които четиримата били събрали, той купил чепка грозде. После я сложил в един съд и я натиснал с все сила. Накарал пътниците да изпият сока, а люспите изхвърлил, понеже важна била същността на плода, а не обвивката.“

Християните, евреите и мюсюлманите са като тези пътници. Карат се за обвивката, докато суфистът търси същността — уточни Шамс с усмивка, толкова развълнувана, че нямаше как да не се усмихна и аз. — Опитвам се да ти кажа, че няма причина Майка Мария да ти липсва, защото изобщо не се налага да се отказваш от нея. И като мюсюлманка можеш да се чувстваш привлечена от Мария.

— Аз такова… не мисля, че е редно — изпелтечих.

— Че какво нередно има! Религиите са като реки: всички се вливат в едно море. Майка Мария олицетворява състраданието, милостта, обичта и безусловната любов. Тя е личностна, но принадлежи и на всички. Нищо че си мюсюлманка, пак можеш да я обичаш и дори да наречеш дъщеря си Мария. "

изт.

 

:3d_105:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Болката се превръща с времето в скръб, скръбта — в мълчание, а мълчанието — в самотия, необходна и бездънна като тъмните океани. Днес се навършват шестнайсет години, откакто ние с Шамс се срещнахме пред Шекерджийския хан. Всяка година последния ден на октомври аз се усамотявам и от ден на ден тази самота ми тежи все повече. Прекарвам четирийсет дни в чим[37] и размишлявам върху четирийсетте правила. Припомням си всяко от тях и разсъждавам върху него, но в най-съкровените кътчета на съзнанието ми е само Шамс от Тебриз, който сякаш сияе.

"Мислиш си, че за теб няма вече живот. Мислиш си, че светлината на душата ти е била угасена и винаги ще тънеш в мрак. Но когато си погълнат от такава непрогледна тъмнина, когато и двете ти очи са затворени за света, в сърцето ти се отваря трето око. И чак тогава осъзнаваш, че зрението ти влиза в сблъсък с вътрешното познание. Няма око, което да вижда толкова ясно и остро, както окото на любовта. След скръбта идват друго годишно време, друга долина, друго „ти“. И започваш да виждаш навред онзи, когото обичаш и за когото си смятал, че не можеш да откриеш никъде.

Виждаш го в капката вода, която пада в океана, в прилива след нарастването на Луната, в сутрешния вятър, който разнася свежото си ухание, виждаш го в символите, по които гадаем на пръст по пясъка, в мъничките късчета скала, проблясващи на слънцето, в усмивката на новородено и в туптящата си вена. Как можеш да твърдиш, че Шамс си е отишъл, при положение че той е навред и във всичко?

Дълбоко в бавните въртопи на скръбта и бляна аз съм заедно с Шамс всеки ден, всяка минута. Гърдите ми са пещера, където почива той. Точно както планината пази вътре в себе си ехото, аз нося гласа на Шамс. От книжника и проповедника, какъвто бях навремето, не е останала и прашинка. Любовта зачеркна всичко, което правех, всичките ми навици. И ме изпълни с поезия. И макар да знам, че няма думи, които да изразят духовното ми пътешествие, аз вярвам в словото."

~~~

"Длъжен си да продължиш по пътя, макар че няма къде да стигнеш. Вселената се върти постоянно и неумолимо, а заедно с нея и Земята, и Луната, но всичко се движи единствено заради една тайна, заложена в нас, човеците. С това познание ние, дервишите, ще продължим да танцуваме в любов и сърдечна болка, дори и никой да не разбира какво правим. Ще танцуваме и при свади, и в голяма война. Ще танцуваме и в обида и скръб, и в радост и въодушевление, сами и заедно с други, бавно и бързо като течението на вода. Ще танцуваме в кръвта си. Във всичко, което е било и е във всемира, има съвършена хармония и тънко равновесие. Точките се менят непрекъснато и се заместват една друга, кръгът обаче си остава непокътнат. Правило номер трийсет и девет: „Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.“

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг — в различна епоха и с различно име.
Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.
"
Любов - Елиф Шафак

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Avidila

:wub:  :wub:  :wub:  

 

"Любовта е радостта на живота.

Живот изпълнен с любов израства в светлина и наслада.

Влюбеното сърце е топла скъпоценност с качество на мекота.

Сладостта и сиянието на такова съществуване притегля към себе си сърца, копнеещи да се разгърнат."

~Rumi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шамс

"Коня, 12 юни 1245 година

Бива ли вярващите да сте толкова заблудени!
Защо изобщо си давате труда да постите по Рамазан в Божието име и на Ейд да принасяте в жертва овца или яре като изкупление за греховете си,
цял живот да се стремите да отидете на поклонение в Мека и по пет пъти на ден да падате на колене върху молитвеното килимче,

щом в сърцето ви няма място за любов?

Ако в сърцевината на вярата няма любов, тя не е нищо повече от дума, безжизнена и вяла, неясна и куха, нещо, което не можеш да усетиш истински.

Нима си въобразявате, че Бог пребъдва в Мека или в Медина?
Или в някоя джамия? Как изобщо ви минава през ума, че Бог може да бъде вместен в някакво ограничено пространство, при положение, че Той казва съвсем недвусмислено как пребъдва не на Своето небе ни на Своята земя,
а в сърцето на любимия раб.

Горко на глупците, които си мислят,
че границите на тленния им ум са граници и на Всемогъщия Бог.

Горко на невежите, които смятат, че могат да се пазарят и да разчистват дългове пред Бога. Нима тези хора си представят Всевишния като бакалин, който се опитва да претегли на везни добродетелите и злодеянията ни? Като писар, който прилежно записва в счетоводна книга нашите грехове, та някой ден да ни поиска сметка за тях? Така ли си представят те Единосъщния?

Бог не е нито бакалин, нито писар,
Той е велик Бог.
Жив Бог!
За какво ми е мъртъв Бог?
Жив е Той. Името Му е ал-Хайй: Вечно живия.
Защо да се давя в несекващи страхове и притеснения и вечно да съм спъван от забрани и ограничения?
Той е безгранично милостив. Името Му е ал-Уадуд. Достоен за хвала е Той.
И аз Го възхвалявам с всичките си думи и дела,
естествено и леко, както дишам.

Името му е ал-Хамид. Как изобщо мога да богохулствам и да злословя,
след като дълбоко в себе си знам, че Бог чува и вижда всичко?
Името му е ал-Башир. Невъобразимо красив.
Ал-Джамал, ал-Кайюм, ал-Рахман, ал-Рахим.
В глад и наводнение, изтерзан и жаден, ще пея и ще танцувам в Негова прослава, докато нозете ми се подкосят, докато се свлека и сърцето ми престане да бие.
Ще направя на пух и прах себелюбието си,
докато не се превърна в прашинка, в нищо,
в пътник из чистата пустота, в прах от прахта на великото Му съзидание.

Прославям с признателност и радост, без умора Неговото величие и всемилост. Благодаря Му за всичко, което ми е дал и което ми е отказал, понеже единствен Той знае кое е най-добро за мен.

Спомних си още едно правило в своя списък
и усетих нов прилив на щастие и упование.
Човекът има неповторимо място в Божието творение.
„Вдъхнах му от Своя дух“, казва Бог.

Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на земята.

Запитай се колко често се чувстваш наместник,
ако изобщо се чувстваш такъв.
Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Вместо да се оставят на Божията Любов и да обявят война на себелюбието си, религиозните фанатици се опълчват срещу другите и отприщват вълна след вълна на страх.
Понеже гледат на целия всемир с очи, замъглени от страх,
не е чудно, че виждат все неща, от които да се плашат.
Каквото и да ни сполети, било то земетресение, суша или друго бедствие,
те го тълкуват като знамение за Божия гняв,

сякаш Бог не е казал недвусмислено, че милостта Му е по-голяма от Неговия гняв. Те вечно негодуват заради едно или друго и сякаш очакват Всемогъщия Бог да се застъпи и да отмъсти за тях, окаяните.
Животът им не е нищо повече от несекващо огорчение и враждебност, недоволство, толкова огромно, че където и да отидат, то ги следва като черен облак, помрачаващ и минало, и бъдеще.

В религията се наблюдава следното: от дърветата не виждаме гората.
В своята съвкупност религията е много по-велика и дълбока от отделните части, от които се състои. Отделните правила трябва да се четат в светлината на цялото. А цялото е стаено в същността.

Вместо обаче да търсят същността на Корана и да го възприемат в неговата цялост, слепите фанатици открояват един-два стиха и дават предимство на божествените заповеди, които според тях са в съзвучие с плашливите им умове. Все напомнят на де когото срещнат, че в Деня на Страшния съд всички ще бъдат принудени да минат по Моста Сират, по-тънък и от косъм, по-остър и от бръснач. Понеже не могат да минат по моста, грешниците ще паднат в трапа на ада отдолу, където ще бъдат обречени на вечни мъки. Който е живял праведно, ще се добере до другия край на моста и ще бъде възнаграден с екзотични плодове, сладка вода и девственици.
Ето как накратко си представят те живота след смъртта.
Толкова са обсебени от ужаси и отплата, от пламъци и плодове,
от ангели и бесове, че в стремежа да се доберат до бъдеще,
оправдаващо ги днес, забравят за Бога.
Толкова ли не знаят едно от четирийсетте правила?

„Адът е тук и сега.
Раят също.
Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая,
защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг.
Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая.
Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаш право в адския огън.“ Ето какво гласи Правило двайсет и пет.

Мигар има по-страшен ад от мъченията на онзи,
който дълбоко в себе си знае, че е причинил зло, ужасно зло? Попитайте го.
И той ще ви каже какво е ад.
Има ли по-сладък рай от блаженството на онези редки мигове,
когато всемирът се разтваря и човек има чувството,
че знае всички тайни на вечността и се е слял напълно с Бога? Попитайте го.
И той ще ви каже какво е рай.

Защо да се притесняваме толкова за последиците, за въображаемото бъдеще, при положение че този миг е единственото време, когато истински, докрай изживяваме и присъствието на Бога, и Неговото отсъствие в живота си?

Суфистите не се ръководят нито от страха пред наказанието в ада,
нито от желанието да бъдат възнаградени в рая,
те обичат Бога просто защото Го обичат — безусловно, докрай.

Любовта е причината. Любовта е целта.

А когато обичаш толкова силно Бога,
когато обичаш всичко, сътворено от Него — заради Него
и благодарение на Него, всички външни категории изчезват като дим.

От този миг нататък вече не може да има „Аз“.
Всичко, до което се свеждаш, е една нула,
толкова голяма, че закрива цялото ти битие.

Преди ден ние с Руми размишлявахме върху тези въпроси,
когато той най-неочаквано затвори очи и изрече следните редове:
„Не съм християнин, ни юдеин, нито индуист и будист, не съм и суфист.
Не съм от никоя религия и култура. Ни от Изтока, ни от Запада…
Без място е мястото ми, безследна — следата ми…“

Руми смята, че никога не може да бъде поет.
Ала носи в себе си поета. И то какъв поет! А сега той се разкрива.

Да, Руми е прав.
Той не е нито от Изтока, нито от Запада.
Той принадлежи на Царството на Любовта.
Принадлежи на Възлюбения.

Елиф Шафак, "Любов"

"Без място е мястото ми, безследна — следата ми…"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×