Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любими стихотворения


Recommended Posts

Ще си отида, като хладен лунен Лъч

Докоснат от Зората на Деня

В безкрайното Небе, без злъч

Ще се разтворя, и ще се стопя

Ще ме попие тишината на Простора

И ще ме топлят ангелски Криле

Далече от шума на всички хора

В душата на едно Дете

Цветята с топли длани ще прегърна

И с вятъра ще потанцувам боса

В небесна Птица аз ще се превърна

Мечтата си докрай ще нося...

vesever

http://www.kaldata.c...showuser=278597

Линк към коментар
Share on other sites

На Мойта щерка облечена във розов цвят

на дъхав пролетен зюмбюл.

Светът обгръща я със снежен хлад

но Моята Любов E дъхав гюл.

... Дарявам Мир, Любов, раздавам Cе без жал...,

победих студа с благоухание.

Насилника Съм спрял,

...със цветна песен и Божествено желание.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

И затръби Архангел Михаил в искрящо сини доспехи пред четящите от книгата на Живота.

И изкова им Огнени мечове.

Дойде в тайно Венера и венча Земята със Слънцето, слагайки пръстен от Юпитер.

А войска се събираше под родилата се в мрачното небе дъга.

Коне без седла удариха копита в океанския пясък, и риби им хвърляше Нептун.

Лунна роса заваля като дъжд и изкрящо виолетово огради Девите ,и Синовете Божии.

И Господ Се Яви върху тях и Окото Му ги гледаше.

И с три Лъча от Плеядите и Ориона ги благослови.

И яви се в Тъмнината Огнен Кръст, приготвен за гроба на дяволът.

Аз Съм Алфа и Омега пееше цялата Вселена.

И роди Земята без мъки потъвайки в Кръвта на Агне.

И даде Плодът, Духът на благодатта.

И забоза Вълкът от гръдта на Родилката.

А Млякото се не свършваше.

И тръгна войската по Млечния път.

Водеше я Златният Светилник

Редактирано от mecholari
Линк към коментар
Share on other sites

~ СИЛНИТЕ ~

Силните плачат сами.

Не ръкомахат. Не викат.

В гръб не забиват ками.

И не се кланят на никого.

Те овладяват света,

без да си губят душата.

Ала вървят и вървят

само напред и нататък!

Въпреки вечния страх.

Въпреки всяка измама.

Никой не може без тях.

Рамо за силните няма.

Те знаят как да простят,

как на доброто да служат.

Те не поглеждат назад.

И не говорят ненужно.

Те са внезапни искри

от небесата дарени.

Тяхната воля твори

нови, незнайни вселени.

Въпреки цялата мъст

и доживотната завист,

още влекат своя кръст

и до безкрай се раздават.

Мъката не ги ломи,

прави ги по-всемогъщи.

Силните плачат сами.

Но времената обръщат.

Автор - Веселина Атанасова

http://www.facebook....30895845&type=1

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Спи сърцето в каменна обвивка,

Буря тътне, стапя ме тъга...

Донеси ми твоята усмивка,

да се свърши бурята с дъга.

сестра ми

Редактирано от mecholari
Линк към коментар
Share on other sites

Жив Е Той, Жив Е.

Там на Балкана...

Тоз Който падне в бой за Свобода

Той не Умира...

Него жалеят Звяр и Природа

и Певци песни за Него пеят...

Христос ББотев

България Е Имала Империя до Индия...

Сега ще завладее Света...

Sun Bear

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата

Христос ББотев

Oo..., Motrher...

I'm going to die...

Sun Bear

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3164&Level=1.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Жди меня, и я вернусь...

Жди меня, и я вернусь.

Только очен жди,

Жди, когда наводят грусть

Желтые дожди,

Жди, когда снега метут,

Жди, когда жара,

Жди, когда других не ждут,

Позабыв вчера.

Жди, когда из дальних мест

Писем не придет,

Жди, когда уж надоест

Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,

Не желай добра,

Всем, кто знает наизуст,

Что забыт пора.

Пусть поверят сын и мать

В то, что нет меня,

Пусть друзья устанут ждать,

Сядут у огня

Выпют горькое вино

На помин души...

Жди. И с ними заодно

Выпит не спеши.

Жди меня, и я вернусь,

Всем смертям назло.

Кто не ждал меня, тот пусть

Скажет : - Повезло. -

Не понят не ждавшим им,

Как среди огня

Ожиданием своим

Ты спасла меня.

Как я выжил, будем знать

Только мы с табой,

Просто ты умела ждать,

Как никто другой.

С. Есенин

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

    Иван Вазов

    

Само ти солдатино чудесни


Само ти, солдатино чудесни,
всичко снесе на плещи се здрави,
само ти, юнако неизвестни,
нас спаси, България прослави!

Крилат на си - планини префръкна,
герой не бе - как се мре, научи,
ти с ура пушкалата затъкна,
ти на щик победата набучи.

Храбри идат твойте капитани,
радува ме цветна им корона;
ала ти, войнико невенчани,
горди сълзи правиш ме да рона!

Плача, кат ви гледам, братя прости,
така бледни, дрипави и прашни...
Добре дошли, мои царски гости!
Добре дошли, лъвове безстрашни!

София, Декември 1885

Редактирано от Historiker
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

120 години от рождението на гениалната ни поетеса Елисавета Багряна.

 

Кукувица

 

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,

залудо пилееш дни и нощи,

божий свят ти станал, казваш, тесен.

 

Не видя ли, не разбра ли още?

Неведнъж те рекох и повторих:

не помагат билки и магии,

кой каквото иска да говори -

няма нивга аз гнездо да свия,

рожби румени да ти отгледам,

в къщи край огнището да шетам.

 

Мен ме е родила сякаш веда

и ми е прокобила несрета. -

Дай ми мене по света да скитам,

дай ми сборове, хора, задевки -

другите да слушам без насита

и сама да пея на припевки.

 

Моите очи се ненаглеждат,

моито уши се ненаслушват.

 

Не допридам свилената прежда,

недогаснал огъня потушвам ...

 

И така живота ще премина

ненаситена, ненаживяна.

 

А кога умра, сама, в чужбина,

кукувица-бродница ще стана.

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Повест

 

Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата
Стопанинът замина за Америка.
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял
Стопанинът замина за Америка.

1925 г.

Великият Атанас Далчев

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

В лекомислено време сме се родили:
всеки бърза да каже на какво е готов…
А току над главите ни бучат ескадрили.
А поетите яростно се кълнат в любов.

Между две светкавици, два залпа и два земетръса,
между джазови ритми и картечен ек
Ето моята изповед – безпомощно къса,
като звук от тояжката на сляп човек.

Дал ухо към земята, която ни храни,
но е грозна от пепел, от кръв и барут,
все по-често си мисля за чуждите рани,
все по-тихо говоря, за да бъда чут.

Мила, не в съпровода на флейта и лира,
а под грубото скърцане на бездушен метал,
бъди ми слушателя, който единствен разбира
моя авторски рецитал.

 

Иван Николов

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...