Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mecholari

Любими стихотворения

Recommended Posts

Хубавото време

Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама, без петаче,
девойка 16 годишна
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнадесети август по пладне

 

Жак Превер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прости!

Тежи ми погледът прощален,

изпълнен с укор и тъга -

и вехна, крея аз печален с

еднички спомени сега...

 

Не бяхме си ръка подали,

не бяхме разменили реч -

сърцата бяха се разбрали,

сърцата знаеха се веч.

 

И щастие възможно беше,

възможно беше - не мечта!

Самичък бог над нази бдеше...

А днес - най-черна самота.

 

Последен път... минути бързи...

Пред мене облак се изви.

Прострях ръце, пороних сълзи,

извиках... късно бе, уви!

 

Виновен съм. И оскърбена,

към мене яд ли сетиш ти,

о, знай - добре си отмъстена,

душа невинна, - и прости!

(Пейо Яворов)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гората питаше .   Днес сам , умислен скитах                         

                                                                            из гората

                                  но самотийте ѝ пълни стебе бяха :

                                  зефиреца , листата , тишината

                                  дори все твойто име ми шептяха .

                                  Гората цяла беше наскърбена ,

                                че сам ме вижда , а ни знайше---

                                двама 

                                и питаше ме , тиха удивена :

                                ,,Защо я тука няма ? "

В гняв жесток В гняв жесток писма любими

                                       аз на пламъка поднесох ,

                                         сетих болки нетърпими

                                        и от ужас се портресох .

                                       Чух и пламика тогава ,

                                        че ехидно пройзнесе :

                                       ,,Лудньо , искаш ли забрава ?

                                       Хвърляй тука и сърце си ! "   

          Иван Вазов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В ‎6‎/‎11‎/‎2012 at 3:53, mecholari каза:

Kралят E Жив! Дава Xляб на Кралицата!

Почнах да скачам на леглото...

 

В ‎6‎/‎10‎/‎2012 at 4:58, mecholari каза:

Майко...

С Теб са най-нежните Слова.

135. Като пасивно и приемствено начало – крайна точка на влиянието на всички сефиротски излъчвания – Малкут е наречен „жената“ или „съпругата“, „Царицата на Божествения Цар“. Като образуваща причина, проявяваща се чрез космическото възпроизвеждане, ...Малкут се нарича „Долната Майка“, а в аспекта на несътворена материя „Дъщерята“ и „Девицата на Израел“. Накрая, понеже проявява в пазвите на Космоса единството на Божествените излъчвания, се нарича Шехина – Вродеността, или реалното Присъствие на Бога... Малкут, също като Бина, е от една страна, „огледалото“, а от друга, „призмата“ на Божественото излъчване. Малкут отразява влиянието на „Царя“ извън причинното единство на сефиротите и по такъв начин създава Космоса, а в космичното проявление Малкут се спуска като вродено Присъствие в сътвореното същество, с цел да го свърже с неговия Свръхсетивен източник.

„Царицата на Божествения Цар“ – това е Етерът, който има качествата на универсалната приемственост. Той е създаден, за да приема. Това приемане е вечната субстанция на Бога и тази субстанция е наречена „Царицата“. „Долната Майка“ съществува като причина, която образува всичко това, което е прието от „Царицата“. Тя се явява причина, която поражда следствия. Тайната на „Девицата“ е тази, че тя си остава неземна и непознаваема. Тя не е свързана с причините и последствията, защото тя остава да живее в своята несътворена Същност. „Девицата“ се явява като „Дъщеря“, която е независима от материята на причините и последствията. Шехина се явява това висше Присъствие на Бога, в което причините и последствията се сливат и взаимно се разтварят едни в други. Вследствие на това се явява реалното Присъствие на Бога, което е освободено от причини и което, въпреки всичко, е несътворено. Малкут, в своята пълнота, това е изявата на Царството Божие в човека. Това е Синът на Истината, който единствено може да отразява правилно лъчите на всички земни и неземни светове. Методът на навлизане във вътрешното Царство на Малкут е всеки ден да правиш по един скок в непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към непознатото. По този път Малкут започва да се образува в теб и след време ти ще засияеш със Светлината на всички светове, които се отразяват в теб чрез Единия.

 

Из  "Универсалния смисъл на Кабала" от Лео Шая и Елеазар Хараш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ОБНОВЛЕНИЕ

Човекът е строителна площадка,
вълната мощна старото руши,
чукът на новото над него шумно трака,
съгражда храма му с основи по-добри.

В такъв момент край него прах се вдига,
работен хаос, дисхармония цари
и ако той, зает, погледне те накриво,
не се засягай, бързо му прости...

Че може би му идва твърде много
и от промените е смъртно уморен
и не намира подходящи жест и слово
да изрази, че е объркан и смутен...

Тогава ти по братски подкрепи го,
окуражи го, че ще бъде здрав и свеж,
когато раздели се с всичко гнило
и се заеме с обновителен градеж.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×