Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любими стихотворения


Recommended Posts

Хубавото време

Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама, без петаче,
девойка 16 годишна
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнадесети август по пладне

 

Жак Превер

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Прости!

Тежи ми погледът прощален,

изпълнен с укор и тъга -

и вехна, крея аз печален с

еднички спомени сега...

 

Не бяхме си ръка подали,

не бяхме разменили реч -

сърцата бяха се разбрали,

сърцата знаеха се веч.

 

И щастие възможно беше,

възможно беше - не мечта!

Самичък бог над нази бдеше...

А днес - най-черна самота.

 

Последен път... минути бързи...

Пред мене облак се изви.

Прострях ръце, пороних сълзи,

извиках... късно бе, уви!

 

Виновен съм. И оскърбена,

към мене яд ли сетиш ти,

о, знай - добре си отмъстена,

душа невинна, - и прости!

(Пейо Яворов)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Гората питаше .   Днес сам , умислен скитах                         

                                                                            из гората

                                  но самотийте ѝ пълни стебе бяха :

                                  зефиреца , листата , тишината

                                  дори все твойто име ми шептяха .

                                  Гората цяла беше наскърбена ,

                                че сам ме вижда , а ни знайше---

                                двама 

                                и питаше ме , тиха удивена :

                                ,,Защо я тука няма ? "

В гняв жесток В гняв жесток писма любими

                                       аз на пламъка поднесох ,

                                         сетих болки нетърпими

                                        и от ужас се портресох .

                                       Чух и пламика тогава ,

                                        че ехидно пройзнесе :

                                       ,,Лудньо , искаш ли забрава ?

                                       Хвърляй тука и сърце си ! "   

          Иван Вазов

Линк към коментар
Share on other sites

В ‎6‎/‎11‎/‎2012 at 3:53, mecholari каза:

Kралят E Жив! Дава Xляб на Кралицата!

Почнах да скачам на леглото...

 

В ‎6‎/‎10‎/‎2012 at 4:58, mecholari каза:

Майко...

С Теб са най-нежните Слова.

135. Като пасивно и приемствено начало – крайна точка на влиянието на всички сефиротски излъчвания – Малкут е наречен „жената“ или „съпругата“, „Царицата на Божествения Цар“. Като образуваща причина, проявяваща се чрез космическото възпроизвеждане, ...Малкут се нарича „Долната Майка“, а в аспекта на несътворена материя „Дъщерята“ и „Девицата на Израел“. Накрая, понеже проявява в пазвите на Космоса единството на Божествените излъчвания, се нарича Шехина – Вродеността, или реалното Присъствие на Бога... Малкут, също като Бина, е от една страна, „огледалото“, а от друга, „призмата“ на Божественото излъчване. Малкут отразява влиянието на „Царя“ извън причинното единство на сефиротите и по такъв начин създава Космоса, а в космичното проявление Малкут се спуска като вродено Присъствие в сътвореното същество, с цел да го свърже с неговия Свръхсетивен източник.

„Царицата на Божествения Цар“ – това е Етерът, който има качествата на универсалната приемственост. Той е създаден, за да приема. Това приемане е вечната субстанция на Бога и тази субстанция е наречена „Царицата“. „Долната Майка“ съществува като причина, която образува всичко това, което е прието от „Царицата“. Тя се явява причина, която поражда следствия. Тайната на „Девицата“ е тази, че тя си остава неземна и непознаваема. Тя не е свързана с причините и последствията, защото тя остава да живее в своята несътворена Същност. „Девицата“ се явява като „Дъщеря“, която е независима от материята на причините и последствията. Шехина се явява това висше Присъствие на Бога, в което причините и последствията се сливат и взаимно се разтварят едни в други. Вследствие на това се явява реалното Присъствие на Бога, което е освободено от причини и което, въпреки всичко, е несътворено. Малкут, в своята пълнота, това е изявата на Царството Божие в човека. Това е Синът на Истината, който единствено може да отразява правилно лъчите на всички земни и неземни светове. Методът на навлизане във вътрешното Царство на Малкут е всеки ден да правиш по един скок в непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към непознатото. По този път Малкут започва да се образува в теб и след време ти ще засияеш със Светлината на всички светове, които се отразяват в теб чрез Единия.

 

Из  "Универсалния смисъл на Кабала" от Лео Шая и Елеазар Хараш

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

ОБНОВЛЕНИЕ

Човекът е строителна площадка,
вълната мощна старото руши,
чукът на новото над него шумно трака,
съгражда храма му с основи по-добри.

В такъв момент край него прах се вдига,
работен хаос, дисхармония цари
и ако той, зает, погледне те накриво,
не се засягай, бързо му прости...

Че може би му идва твърде много
и от промените е смъртно уморен
и не намира подходящи жест и слово
да изрази, че е объркан и смутен...

Тогава ти по братски подкрепи го,
окуражи го, че ще бъде здрав и свеж,
когато раздели се с всичко гнило
и се заеме с обновителен градеж.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Актуален повече от всякога! Поклон 

Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо,
Но каква след теб настана
майката ни - разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация.
Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
но джобовете – пак празни.
Уж дъската ни не хлопа -
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: “България
ще е новата Швейцария!”
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна,
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина,
И за сделката изгодна
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? -
пак си пита наш’то папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с роднини -
що да ходят във чужбина? -
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България.
А народът гладен, беден –
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го залъгват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели −
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали −
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има –
младите ще са заминали,
старите − ще се споминали!
Нацията от преди −
НЕЯ − Бог да я прости! 

Радой Ралин
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Слушайте, България! Тя надава писък
не защото включена е в оня черен списък
не защото още на вратата хлопа,
сякаш е във Азия, а не във Европа,
не защото днеска чуждите търговци
идат като тигри. Бягат като овци,
не защото вече слагат ни намордник –
вместо хляб – инфлация, вместо борд – набордник,
даже не защото бедната държава
всеки я купува и я препродава...
А защото бавно и без съпротива
малката ни нация почва да загива.
Мъките не свършват. Бягствата не спират,
младите не раждат, старите умират,
няма го отдавна българският трепет,
чужди ни командват, своите ни трепят.
Сякаш озверя човешката природа,
где е покаянието, где е милостта,
едни чрез властта ограбиха народа,
други чрез народа заграбиха властта.
Затова да махнем всичките бездария
и не Бог, а ние да пазим България!
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Лектори

Преподаваха научен комунизъм , 

но речта им май изневери ...

Днес моралът им е явно в криза ,

а учебния предмет е ...вдън гори .

Пещерния антикомунизъм 

днес владее уродливите души . 

И на практика какво излиза ?

Кой от всички ни сега греши ?

Кой от всички ни за вчера ще ни съди ?

Комунизмът няма в случая вина . 

Кой е в ролята 

,,да бъде , да не бъде "

между нас на всякаква цена ? 

 В чекмеджето еврото избира 

своя път към храма ни фалшив ?

Лекторът е същия в ефира . 

И той е пак умен и красив ...

От предмета в миналото няма 

нито ред в защита с апостроф ...

Даже смятат ,че това било промяна  

за безродника сега по пътя нов ...

А той убедително говори , 

нови думи в речника открил .

Но кажете честно как се спори 

по научен антикомунизъм 

със дебил !?

Лозан Такев 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Когато стане много трудно
по пътя към бленуван връх,
свали човешката си кожа
и сам се превърни във път!
Бъди скаличката, която
опора нужна ще даде.
Дълбай с усмивка стъпалата
под собствените си нозе.
Не дишай алчно! Вдишвай бавно!
Представяй си, че си добре
и стръмното е всъщност равно,
а вътре в тебе е небе!
Сега лети! Лети свободно
в море от сини върхове!
Изстрадан, но вълшебен полет,
орле с човешко сърчице!

Катерина Кайтазова 

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

В 9.10.2023 г. at 17:13, АлександърТ.А. каза:

Когато стане много трудно
по пътя към бленуван връх,
свали човешката си кожа
и сам се превърни във път!
Бъди скаличката, която
опора нужна ще даде.
Дълбай с усмивка стъпалата
под собствените си нозе.
Не дишай алчно! Вдишвай бавно!
Представяй си, че си добре
и стръмното е всъщност равно,
а вътре в тебе е небе!
Сега лети! Лети свободно
в море от сини върхове!
Изстрадан, но вълшебен полет,
орле с човешко сърчице!

Катерина Кайтазова 

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Състоянието на път или скаличка макар и примамливо в началото явно не удовлетворява авторката и към края тя се облича в нова , този път животинска кожа на хишна граблива птица. Да се надяваме, че няма да използва ноктите и клюна си за да можем ние малките пиленца да продължим да се радваме на живота.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 час, royalrife каза:

Състоянието на път или скаличка макар и примамливо в началото явно не удовлетворява авторката и към края тя се облича в нова , този път животинска кожа на хишна граблива птица. Да се надяваме, че няма да използва ноктите и клюна си за да можем ние малките пиленца да продължим да се радваме на живота.

Клюцал те е петело, за да мразиш ти орело...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...