ani_san Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 (edited) От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..Може би затова ми е толкова трудно да заговоря някого(когото и да е) . Просто не съм достатъчно уверена в себе си и затова губя винаги!Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това? Редактирано Април 3, 2012 от ani_san Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галио Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 (edited) От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен.. От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя Най-сигурния начин да превъзмогнеш страховете си е да се изложиш на опасността (това не е моя мисъл а едно тотално правило в психологията) тук говорим за онези опасности които в действителност незаплашват с нищо твоето същестуване и срещата ти с които само би променила начина по който те възприемат околните и ти тях. Осъзнай колко много мразиш страховете си и колко щастлива би била - не ако станеш перфектния човек а щастлвия човек който се обича такъв какъвто е. Когато откриеш че в душата ти вилнеят тези два фактора на промяната тогава и ще се мотивираш и да действаш по посочения начин. По правило човек осъзнава грешките в мисленето си (и въобще в живота си като цяло) едва когато станат твърде болезнени, този момент явно вече е дошъл при теб, успех Редактирано Април 3, 2012 от Галио ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
taken Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 Здравей ани , според мене не трябва да имаш предразсъдъци , мисълта дали ще се харесаш на някого.Така , или иначе , неможе на всички да се харесаме , нали !?! Нека промяната да тръгне от мисленето ти. Бъди себе си , своята персонална уникалност и ще намериш сродни души , като тебе.Оттърси се от тези страхове и прегради и започни да мислиш положително , градивно , весело дори . Поздрави и успех !!! (((: ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това? Кое от всичко? Който пише за това във форуми, не е ли преодолял първите крачки от общуването? Никой не може да ти каже какво да правиш, нито да ти дава готови формули за твоя живот. Това е твоя отговорност. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
taken Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 Който пише за това във форуми, не е ли преодолял първите крачки от общуването? Виртуалното общуване и кореспонденция нямат нищо общо с общуването "на живо" Никой не може да ти каже какво да правиш, нито да ти дава готови формули за твоя живот. Това е твоя отговорност. Tака е , но момичето търси подкрепа и някакви конкретни насоки , продиктувани от опита на човека отсреща . peace !!! ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 Виртуалното общуване и кореспонденция нямат нищо общо с общуването "на живо" Да, това е удобната формула да си анонимен Но и себе си. Всеки избира ролята си. И може да с скрие, когато паднат завесите. След време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки. Невъзможно е да се харесаш на всички. Каквото и да правиш винаги ще има такива, които да не те харесват и те няма да са малко. Това важи за всеки човек. Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа. Намали изискванията към себе си, като например за това, че трябва да правиш нещо специално за да се харесаш на другите. Не си налагай да общуваш с хора, с които не ти е приятно да общуваш, освен когато е неизбежно. Най-елементарна учтивост при общуването с хората е напълно достатъчна. Има хора, които могат да приказват десетки минути без да спрат и да изговорят купища глупости, други (вероятно и ти си в това число) трудно намират теми за разговор. Това зависи от водещата стихия в характера на човека и от други неща, а плюсовете и минусите при различните типове характер са нещо, което е обект на друга тема. Бъди такава, каквато ти е приятно да си, а не каквато другите искат да бъдеш. Бъди спокойна и отстоявай себе си. Само така можеш да постигнеш искреност в отношенията с другите. Ако ти носиш маски за да им се харесаш, никой няма полза от това. ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..Може би затова ми е толкова трудно да заговоря някого(когото и да е) . Просто не съм достатъчно уверена в себе си и затова губя винаги!Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това? Ани, не можеш да си перфектна, никой не е перфектен. Също и не можеш, пък и няма смисъл да се харесваш на всички. Нали си чела приказката "Хорското мнение" - каквото и да правиш, все ще има хора, които да не го харесат. Единственото, което ти е нужно, е да приемеш тези две неща - че е невъзможно човек да е перфектен и невъзможно да се харесва на всички. Сигурна съм, че много хора те харесват, но ти сама неволно спъваш общуването, поради тези предубеждения, които имаш за себе си. Какво да направиш - харесай се ти сама! Такава, каквато си. Човек, който се харесва, който се чувства добре в кожата си, излъчва една самоувереност, едно спокойствие, една уютност, които действат привличащо на околните и те го търсят охотно за компания. Замисли се, колко хора познаваш, които са по-грозни, по-глупави и изобщо всякакви такива "по-" спрямо теб, но това не им пречи да общуват добре и да бъдат добре приети от другите. Причината е именно че се харесват и имат добро самочувствие. Ако човек сам не цени себе си, не може да очаква другите да го оценят високо, защото самия човек с цялото си държание, дори стойка на тялото, мимики и т.н. неволно излъчва към останалите тази своя ниска самооценка. Така дори хората отсреща са доста объркани - примерно виждат пред себе си красиво момиче, но същевременно невербалните сигнали, излъчвани от момчето са: "Аз съм грозна, смотана, не съм за харесване, никой не ме харесва, то и за какво ли да ме харесат ...". Това е. Успех! ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога. Не е необходимо човек да се променя. Колкото и да искаме не можем да се променим, можем просто да избираме това което да преобладава в нас. А за общуването има една страхотна техника наречена Фрейлинг. http://www.lekar.bg/news-49/info-141/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3/ Фрейлингът е чаровна технология на човешките отношения. Искате ли да оказвате влияние върху хората, за да постигнете успехи? Това е най-неефикасният и твърде съмнителен начин. Не е нужно да прилагате натиск върху околния свят. Ще се убедите, че светът върви насреща ви с отворени обятия. Хората ще почувстват необяснима симпатия към вас. ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 4, 2012 Доклад Share Добавено Април 4, 2012 (edited) От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен.. Това е първокласна агресия към останалите хора, подсъзнателно или направо осъзнато желание и действия, насочени към управляване на мисленето и мненията им. Затова се усеща страхът и блокировката - заради повишеното ниво на вътрешна агресивност. В такова състояние човек по-добре да не взема важни решения - за него самия и за другите така е по-добре, да е блокиран от страха. Дори самият интерес към това, което мисли другият за нас е вече сам по себе си семенце на агресия към него и неговия свят. Ако той сам иска да сподели с мен какво мисли за мен, нека споделя - но това, което ще ми каже ще бъде само информация за него самия и неговия свят, а няма да ми служи като някакъв стимул аз да правя нещо със себе си. освен ако информацията, която съм получила оттам не ми е отворила очите за нещо, което досега не съм забелязвала. Тогава вече аз ще се променя не заради мнението и отношението на друг човек, а защото аз самата съм си решила така. И да споделя, че това горното го практикувам от десетина години, а до 43тата си година и аз бях същата, така че отлично разбирам състоянието. Светът ми се промени, когато разбрах, че това, което съм смятала за свое добро качество - внимание към другите, доброта и куп още такива щуротии, се оказаха точно обратното - чиста проба агресивност. Много е лесно да се откаже човек от нещо, когато осъзнае, че то не е добро, а зло за другите. Редактирано Април 4, 2012 от Донка ani_san, Диляна Колева, Калисто и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Април 4, 2012 Доклад Share Добавено Април 4, 2012 (edited) общуването е различно при различните хора! Някои хора се дъжат толкова естествено,когато общуват с други хора(и така трябва) докато на други им е трудно. зависи с кого общуваме ние се държим по различен начин.Ако се отпуснем,ние се държим естествено и човека срещу нас усеща нашите симпатии.Бъдете уверени и общуването няма да ви е проблем -тук Просто последвай собствения си съвет .Поздрави. Редактирано Април 4, 2012 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 4, 2012 Доклад Share Добавено Април 4, 2012 От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..Може би затова ми е толкова трудно да заговоря някого(когото и да е) . Просто не съм достатъчно уверена в себе си и затова губя винаги!Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това? Задай си един простичък въпрос - Ти харесваш ли всички? И след това - Те трябва ли да се променят, за да ти се харесат? А колкото и да се променят, ще ти се харесат ли всички? И ако се променят толкова, че да ти се харесат, няма ли да ти станат скучни? Поглеждайки хората по този начин .......Искаш ли всичко това за себе си? Казваш "критики"...казваш "винаги губя".......Казваш "не ми се живее", това не е твое, това е чувството на някой друг, прехвърлено върху теб, вероятно ти по- добре знаеш кой. Не е нужно да се харесаш и на него/я. Лъчезарна и ani_san 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 4, 2012 Доклад Share Добавено Април 4, 2012 От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..Може би затова ми е толкова трудно да заговоря някого(когото и да е) . Просто не съм достатъчно уверена в себе си и затова губя винаги!Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това? Просто приемай и харесвай себе си такава каквато си и не мисли дали другите те харесват. Няма такъв човек, който да се харесва на всички. ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ani_san Добавено Април 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 4, 2012 (edited) Искам да благорадя на всички. От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен.. И да споделя, че това горното го практикувам от десетина години, а до 43тата си година и аз бях същата, така че отлично разбирам състоянието. Светът ми се промени, когато разбрах, че това, което съм смятала за свое добро качество - внимание към другите, доброта и куп още такива щуротии, се оказаха точно обратното - чиста проба агресивност. Много е лесно да се откаже човек от нещо, когато осъзнае, че то не е добро, а зло за другите. Не знаех,че има и други,които изпитват такава несигурност.За да се харесам на другите първо трябва аз самата да харесам себе си.Днес се държах естествено,не че има промяна,но хората го забелязаха! Аз няма да се крия под маската на друга повече...Или вече поне ще опитвам всеки ден да прилагам Фрейлинг общуването е различно при различните хора! Някои хора се дъжат толкова естествено,когато общуват с други хора(и така трябва) докато на други им е трудно. зависи с кого общуваме ние се държим по различен начин.Ако се отпуснем,ние се държим естествено и човека срещу нас усеща нашите симпатии.Бъдете уверени и общуването няма да ви е проблем -тук Просто последвай собствения си съвет .Поздрави. Да,на мен наистина ми е по-лесно да го кажа на друг!Това съм осъзнала,но просто не съм се научила да го практикувам. Редактирано Април 4, 2012 от ani_san Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ani_san Добавено Април 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 4, 2012 (edited) Виртуалното общуване и кореспонденция нямат нищо общо с общуването "на живо" Да, това е удобната формула да си анонимен Но и себе си. Всеки избира ролята си. И може да с скрие, когато паднат завесите. След време. Taken,Според мен във форума не виждаме кой стои срещу нас.Тук наистина всеки е анонимен,но аз търся житейския опит на хора,които вече са преудолели тези грешки.Затова се надявах да ги срещна тук.Не мога да попитам на улицата някого за съвет просто ей така! Надявах се на помощ,не да се скрия ''зад завесите'' Редактирано Април 4, 2012 от ani_san Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.