Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Булимия


Recommended Posts

Целият ми живот в момента преминава под знака за яденето. Това ми пречи да живея пълноценно. Сънувам, че ям. Ставам и започвам да се тъпча. Когато преям /което чувство настъпва, след като изям огромно количество храна/, отивам до тоалетната и повръщам всичко. И отново започвам да се тъпча. Винаги, задължително повръщам. Това е по-важно дори и от храненето. Знам, че ако не го направя, ще напълнея, а това ме плаши.

Бях доста пълна в детството си. Тогава също ядях прекалено много, но все пак спирах в един момент. На 20 годишна възраст започнах да пазя диети. Гладувах със седмици и месеци. В следствие на това теглото ми от 78 кг достигна 45, но все още се чувствах дебела. Не съм диагностицирана от специалист, но по мое мнение имах всички психически и физически симптоми на анорексичка. Не ме е отвращавала храната. Никога. Но страхът от това, че ще напълнея ми помагаше да спазвам желязна дисциплина.

В един момент приятелка ми сподели "номерът с повръщането" като начин да ям и да не напълнявам.

Влюбих се в този модел на поведение. Това беше през 1999 г. В началото повръщах инцидентно. Опитвах се да ям малко, но ако не можех прибягвах до повръщане, за да се отърва от ненужната храна. Постепенно започнах да го правя все по-често. След всяко хранене. Ядях колкото ми се яде, на корем. Мазна, висококалорична храна, а после повръщах.

Сега изяждам на 1 хранене вечеря за 4-5 членно семейство. И това се случва по 4-5 пъти на ден. Почти нямам усещане за ситост. Усещане, че стомахът ми ще се пръсне - да, но не и чувството, че не ми се яде повече. Обожавам вкуса на храната. Това е може ми най-голямото ми удоволствие.

За щастие - работя, но разпределям ангажиментите си така, че да имам достатъчно време за ядене на всеки 3-4 часа. Ако не мога - ставам нервна, избухлива, не мога да се съсредоточа.

Това наистина ми пречи. Почти всичките ми доходи отиват за храна. Поне 6 часа от деня ми минават в пазаруване, готвене, ядене и повръщане. А понякога, когато нямам ангажименти - и повече.

Ям когато съм тъжна, когато съм щастлива, когато ми е скучно и нямам какво да правя, ям просто защото не съм яла през последните 2 или 3 часа, дори и да не съм гладна.

В момента съм на 33. Имам сериозна връзка. Приятелят ми знае за проблема ми и твърди, че това не му пречи. Майка ми и най-близките ми приятели също са запознати с проблема ми и го приемат, макар и трудно.

Аз не мога да го приема и не искам животът ми да продължава така.

Искам да бъда нормална. Да променя нещо. Не знам откъде да започна.

Моля Ви, помогнете ми.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Наистина самопомощта ви има нужда от помощ! Булимията ви с вълчия глад зад преяждането и перфекционистичната автокритика зад повръщането се явява само външното видимо вкопчване в поведението ви, зад което стоят по-дълбоките динамики на характера ви, както и дефицити в световъзприятието и преживяването на щастие от живота! Според мен е нужно цялостно анализиране на характера ви, осъзнаване на развитието му, на инфантилините заложености зад външните съпротиви, прояви и поведения, едно дистанцирано обективизиране от ваша страна на характеровите динамики. Тогава, след такъв добър анализ и осъзнаване, ще бъдат ефективни и фокусираните в решения стъпки по справянето с обсесивната страст/глад и компулсивното повръщане! Има добри терапевти аналитици от психосоматичната (неорайхианска) школа, към които мога да ви насоча, ако желаете! Тази школа е известна с добрата си успеваемост именно при хранителни разстройства!

Линк към коментар
Share on other sites

Писах ви на л.с

Успехи! Можете да промените всичко в рамките само на няколко месеца, до година! Сигурен съм в това, което казвам!

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...