Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
takitogirl

Спешно ми трябва консултация на специалист.Имам съмнение за паническо разстройство.

Recommended Posts

Здравейте.Аз съм момиче на 20 години и моя проблем не е от скоро, просто на скоро се влоши.Извинявам се предварително ако бъркам нещо, нова съм във форума.От 4 години ходя по лекари но резултати няма.Общо взето моя проблем е стомахът.Постоянно ме боли ту тъпа болка, ту понякога силна.Придружена с тежест, подуване и задържане на газове.Имам също и проблеми с изхождането.От доста време се заблуждавах, че имам сериозен физически проблем, защото и болките ми са силни.Правих си гастроскопия в България при, която излезе, че имам ерозий и ми изписаха хапчета за киселини.Написаха ми куп диагнози и не ми дадоха никакви обеснения и адекватно лечение.Както и да е.В края на тази година ми се наложи да замина за Гърция по работа.Пак започнах да задържам храна.Болеше ме корема.Болката е най-вече горе над пъпа.Започна да ме боли и към апандисита, общо взето болката се местеше постоянно, но си оставаше и самият проблем оставаше.Една вечер много ме заболя в дясно и се оплаших да не е апандисит и отидох там на спешен кабинет.Обърна ми се сериозно внимание, направиха ми кръвни изследвания и урина, гледа ме хирург.Отново нищо.А мен продължаваше да ми се гади и да ми е лошо.Лекарят ми изписа "Дуфалак".Забравих да кажа, че отидох и с диария, а в същото време снимката на корема ми показа, че е пълен с храна, която не мога да изкарам.Лекарят беше изумен, защо не мога да изкарвам храната след като няма никакъв видим проблем.За това изписа Дуфалак, за да мога да я изчистя и да не се чувствам като "натровена"....След няколко дена дойде моят АД!Около една седмица пак не можех да се изхождам, или ако ходех беше адски малко.Една вечер си легнах, но не можех да спя, тежеше ми.Беше ми зле и сънувах кошмари.Изведнъж се събудих от страшна болка в корема и спазми.Надуваше ме неистово.Не можех да дишам, сякаш горях от вътре.Въртеше ми се свят.Корема ми се свиваше и отпускаше като полудял, а аз не знаех къде съм.Отидох веднага до тоалетната и изкарах огромно количество изпражнения.Не можех да спра и умирах от болко.Накрая просто ми причерня и извиках на приятеля ми, че Умирам.Станах и паднах на плочките.Припаднах и не помня нищо.Приятеля ми ме свести като изля върху мен ледена вода.Той ми каза, че челюста ми се е била стегнала и не е могъл да отвори устата ми и мускулите ми целите са се изпънали.Изведнъж цялата болка се изля върху мен.Не виждах и не можех да си движа краката.Започнах да викам за помощ.Закараха ме бързо в спешния кабинет, а аз продължавах да повръщам.Корема ми сякаш беше откачил не спираше да ме гърчи.Цялата се тресех и треперех.Направиха ми отново същите изследвания и пак нищо.Единствено кръвната захар се беше покачила с 50 единици, което ми обясниха, че е от големия шок.Гледа ме отново хирург..Накрая ми сложиха две банки и ме изписаха.Умирах от страх, не исках да ме изписват без да ми кажат какво ми е.Започнах да пазя диета, но ми беше все зле, страхувах се да ям, за да не ме сгърчи отново.Обикалях лекарите.Намерих телефона на един много добър гастроентеоролог.Надеждата ми беше в него.Той ми направи Отново Гастроскопия и установи, че всички тези диагнози в България за лъжа.Каза, че ми няма нищо на стомаха.Единствено гастрит лека форма, който почти всеки човек го има и не може да ми причинява тези болки.Каза, че стомаха ми е свит на топка и не може да се отпусне.Каза също, че за него няма никаква стомашна причина и стомаха ми е напълно здрав и за него проблема ми е в главата и трябва да отида на невролог.Прибрах се в България, защото "кризите"( така да ги нарека) продължават.От две седмици вече не съм спала.Не мога да спя.Будя се внезапно, много развълнувана, цялата треперя и стомаха започва да ми пулсира и започват болезнените спазми, световъртеша, гаденето.Обзема ме страшна паника не мога да дишам и да се контролирам.Просто падам някъде и оставам безпомощно.Мили хора, помогнете ми!Ужасно се страхувам.Една от вечерите се събудих, но този път не ме боля корема.Просто бях превъзбудена, цялата треперех, пак не можех да дишам и бях дезориентирана.Треперех цялата.Накрая се разревах.Докато не се наплаках, не ми олекна.Не знам какво да правя.Изчетох много за паническото разстройство.Повечето неща ми се припокриват, но единствено не виждам стомашните спазми през нощта.Възможни ли са такива гърчове и болки при него?Не знам към кого да се обърна.Едни ме съветват да отида на невролог, други направо на психиатър.Не мога да разбера защо точно нощем.През деня също ми се случват, но нощта са най-силни.Лошото е, че тия 4 години по доктори останах без никакви средства.За това не знам къде да отида.Нямам повече средства за губене.И не искам повече да ме препращат.Моля искрено някой лекар да прочете писмото ми и да отговори, защото много се страхувам.Тоя ад ми е всяка вечер вече.Преди бяха по 2 пъти в седмица, сега всеки ден.Дайде ми съвет и насоки.Благодаря ви сърдечно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878

Доста от въпросите ти ще намерят отговор, когато прочетеш горната тема.Ако останат въпроси, питай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мен не ме притеснява толкова задуха и световъртежа колкото самата болка.Самите стомашни болки са много силни.Въпросът ми е възможно ли е да се причиняват от панически атаки?Или на какво могат да се дължат всички тези симптоми щом няма някакъв реален проблем?Към какъв лекар трябва да се обърна?За да разбера как мога да се преборя с всички тези кризи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте takitogirl,

Вероятно сте доста изплашена от това, което ви се случва. Казвате, че ужасно се страхувате. От какво? Не сте написали нищо за Вас, за житейската Ви история. Трябва да потърсите консултация с психиатър и психотерапевт.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхувам се от предсточщите болки и от това, че пак ще получа криза нощно време и ще изгубя съзнание.Когато се събудя нощес с тези болки съм напълно неадекватна и не мога да се контролирам.Просто ми се иска да разбера от къде идват всички тези болки и мъки, за да знам къде да отида и да спрът.Спазмите в корема ми са много силни и са най-вече през нощта, но не знам защо.Не мога да се изхождам с извинение.Стигнала съм до там, че като отида до тоалетна по голяма нужда се притеснявам да не ми стане пак лошо и да припадна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако са правени толкова много вътрешни изследвания и не е открито нищо физиологично, възможно е болките да представляват соматизация на повишен стрес/ тревожност. Много от пациентите с повишена тревожност имат стягания в стомашната област, болки, дразнимо дебело черво, колики или прекалено дефекиране и уриниране. Ако е така, което е много вероятно, решението е в създаване на навици, париращи тревожността - здрав оптимизъм, умение за психотелесна релаксация, визуализация и медитация, редовен спорт, осъзнаване и промяна в мисловните патерни и по-дълбинни програми...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че се страхувате да не Ви стане лошо и да не припаднете е ясно, аз говоря за големия Ви страх, който може да бъде причината за тези телесни усещания и болки, при положение, че е изключена напълно физиологична/медицинска причина.

Родители Ви знаят ли за проблемите, които имате, какво казват?

Потърсете психотерапевт и/или психиатър и ще стане много по-ясно какво Ви има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А житейската ми история е много дълга и тежка, за което съм сигурна, че ми трябват поне години терапия да преодолея всички неща, които ме тормозят.За жалост я нямам тази възможност.Ще ви разкажа, надявам се, че няма да ви притесня.На 8 годинки родителите ми се разведоха или по-точно майка ми си тръгна и ни изостави с брат ни.Нямах нито вест нито кост от нея.Баба ми ме отгледа.През цялото време се тормозех за майка ми и много страдах.Липсваше ми майка до себе си, майчина подкрепа.Все пак съм момиче.С брат ми постоянно се карахме и той ме обиждаше..Не знам може би си изливахме агресията един на друг.В общи линий баба ми беше единствения човек, който ми беше подкрепа.От малък град съм и цялата случка се беше разчула за постъпката на майка ми.Децата от училището ми постоянно ми се подиграваха за майка ми и ме обиждаха.Всичко за мене беше ад.Мога да кажа, че лично за себе си аз нямах детство.В училище ад, вкъщи ад.Не знам как успях да се задържа нито да пропуша, нито наркотици и алкохол да взимам.Не ми се живееше, исках да умра.Дойде някакъв психолог от социалните служби тогава, изтърси ми няколко клишета за 20 минути и си тръгна.Тази среща не ми повлия.Както и да е.Оцелях тези няколко години.Станах на 12-13 години и майка ми незнайно от къде се сети за нас.Била в София през цялото време.Срещнала една наша позната и си дала номера, за да ни го даде и да й звъннем с брат ми.Говорихме няколко пъти с нея, но се карахме с нея, тормозехме се и баща ми реши, че е по-добре да спрем всякакви контакти с нея.След време тя дойде уж да ни види и с някакви измислени оправдания.Виждахме я много рядко и така се разстровахме още повече.Аз отидох при нея в София за няколко дена, после за Априлската ваканция.Тя ни настройваше против баща ми.Лъжеше някакви неща защо си е тръгнала.Тогава ме попита дали искам да дойда да уча в София при нея следващата година.Понеже бях от малък град и цялата обстановка ми беше писнала реших да започна от начало.Забравих да кажа, че майка ми живееше и живее с един турчин.Първоначално всичко беше добре.Разбирахме се.Аз и бях просто една чистачка, а когато изчистех трябваше да отида да работя вместо нея.Тогава не си давах сметка всъщност за какво са ме извикали и как е придумала "приятеля си" да ме вземе.Той започна да ми се вживява като баща да ми се кара, да ми дава нареждания.А майка ми ме караше да му се подмазвам, да го четкам и, когато искам някъде да излизам - да го лъжа.И защо да го правя това нещо след като не ми е никакъв?Тогава не си зададох този въпрос, но се подчинявах.В същото време баща ми се беше разсърдил за това, че бях отишла при майка ми след всичко, което ни беше причинила.Може би беше прав, но не разбираше причините, поради които го направих.Може да се каже , че всичко беше добре докато не навърших 16.Баща ми също заживя с една жена.По скоро и той с един темеруд, който ни гледаше с брат ми като измет.Но за мен беше важно, че той има опора.Когато станах на 16 се влюбих в приятеля ми.Запознахме се чрез сестра му, която беше колежка на майка ми.Отначало не се понасяхме, но след това целият инат прерастна в една огромна любов.Майка ми (която ни запозна) беше против.Забраняваше ми да сме заедно.Но аз самата не можех да се спра.Имах нужда от него.И тогава започна моя ад.Трябваше да се крия от приятеля й, да го лъжа.Когато разбра за гаджето ми откачи.Започна да ме тормози да ме следи..Тогава не разбирах защо реагира така, нито сега.Започна да ме обижда пред очите на майка ми, а тя нищо не правеше.Казваше ми, че аз самата съм виновна, че той се държи така.Спря изобщо да се грижи за мен, за да се откажа.Приятеля ми започна да ми купува дрехи, всичко.Това я вбесяваше.Караше ме да лъжа, дори караше приятеля ми да го взима на работа с него, за да приеме нещата.Там той какви ли неща не бе наговорил за мен пред гаджето ми, че съм използвачка, че гледам парите и т.н.Разбира се ние си имаме страхотно доверие и той не му повярва.Колкото по заедно се държахме толкова повече побесняваше.Започна да ми крещи и да ме обижда.Една вечер пред майка ми директно ме попита дали спя с гаджето ми и ако съм спала по-добре да спя с него.И ми хвърли пари в лицето пред погледа на майка ми отново.Майка ми не отреагира.Вече не исках да се прибирам.Започна да ми става лошо от притеснение да не ми стига въздух и да припадам.Една вечер, в която оня ни видя заедно ми звънна и ме заплаши.Аз не исках да се прибера!Помолих леля ми и чичо ми да дойдат с мен.Прибрах се с тях в стаята си, а той се правеше на заспал.Когато видя, че те няма да си тръгнат дойде пред тях да ме обиждат.Нарече ме курва и ми хвърли счупена МП4-ката.Аз се разплаках, защото я бях купила с мои пари и започнах да го обиждам.Той тръгна да ме удря, но вуйчо ми го спря.ДОйде майка ми, разказах й и отново аз бях виновната.Каза ми да си отида до провинцията за лятната ваканция докато нещата утихнат.Там започнах да се карам с брат ми и след една седмица й звъннах да ме прибере.Нейната реакция беше, че не може и , че "нейния" е сменил ключалката.И да съм си стояла там до края на ваканцията.Разбрах, че това е края и, че ме баламосва, за да запиша в провинцията.Звъннах на гаджето ми и разплакана му казах, че го обичам, но няма как да сме вече заедно.Прибрах се и разказах на баща ми.Приятеля ми не ме остави.Каза, че иска да живеем заедно.Бях на 16 само, знаех само че много го обичам и реших да рискувам.Единствения проблем беше баща ми.Но гаджето ми се оказа истински мъж, дойде при мен и поиска да говори с баща ми.Баща ми накрая умекна след многобройния ми рев и се съгласи, но първо искаше ако мога да се разбера с майка ми и да остана там.Закара ме с колата пред блока на майка ми и слязохме.Пред очите ми тя така лъжеше, така си измисляше, как ли не ме обиждаше.Искара ме най-долния боклук и то от устата на майка ми.Аз просто нямах сили да се защитя.Взех си нещата и просто си тръгнах.На следващия ден осъзнах всичко и непреставах да плача.Вече съм на 20 години от 4 години и половина съм с моя любим.Как ли не се мъчихме.Квартири след квартиро сменяхме, защото нямахме пари да ги плащаме, а той ме издържаше докато завърша.Беше ни адски трудно.Майка ми през това време ядеше пържоли всяка вечер и ходеше по хотелите, докато аз ядях само боб и леща.Преди половин година отидохме в Гърция да заработим нещичко - там получих първата "криза".Майка му е там и много ни помага.Но не намерихме работа и се прибрахме.А и най-вече си дойдохме заради здравословното ми състояние.Нямахме къде да отидем и от две седмици сме се настанили при майка ми.Търпя постоянните й намеквания.Онзи ден трябваше да чуя от нейния изрод, цитирам, че "Господ ме е убил".Да прав е, че ме е убил с такива родители.Просто искам да се възстановя по-бързо, за да мога да започна работа и да се махна от тях.Защото с тези болки се чувствам неспособна да работя.Извинявайте, че ви изтормозих с разказа ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мен ми е интересно какъв режим на хранене си имала преди и имаш сега. И пиеш ли нещо за това? Например сена? Знам, че не е решение за цял живот, но е доста вредно да не се ходи до тоалетна с дни. Това интоксикира организма, създава сериозен дискомфорт и оттам може да идват последващите симптоми. Констипацията от психологическа гледна точка често се свързва със складиране и непускане на чувства, мисли, емоции, дори пари.... Скъперничество, което може да е на идеи, не задължително на материални неща. Нещо се е натрупало в теб, огорчение, желания... но не ги споделяш, стискаш ги в себе си. А също така голям стремеж за контрол над тялото и над поведението. Вместо човек да се отпусне и да бъде себе си, той се стреми да бъде "еди какъв си", контролиран, чист, прилежен, много добър в отношенията, в обучението, в работата си... само така се приема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мен ми е интересно какъв режим на хранене си имала преди и имаш сега. И пиеш ли нещо за това? Например сена? Знам, че не е решение за цял живот, но е доста вредно да не се ходи до тоалетна с дни. Това интоксикира организма, създава сериозен дискомфорт и оттам може да идват последващите симптоми. Констипацията от психологическа гледна точка често се свързва със складиране и непускане на чувства, мисли, емоции, дори пари.... Скъперничество, което може да е на идеи, не задължително на материални неща. Нещо се е натрупало в теб, огорчение, желания... но не ги споделяш, стискаш ги в себе си. А също така голям стремеж за контрол над тялото и над поведението. Вместо човек да се отпусне и да бъде себе си, той се стреми да бъде "еди какъв си", контролиран, чист, прилежен, много добър в отношенията, в обучението, в работата си... само така се приема.

Да, пиела съм какво ли не и не ми действа.Сената е много агресивна и много ми разстройва корема.От 4 дни не съм ходила пак до тоалетна не знам вече.Сутринта пих зелен чай и сене и пак нищо.Просто нямам обяснение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам, в момента съм зает.Най-късно до два -три дни ще ти поясна, за какво става дума. и какво би могла да направиш за да облекчиш положението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин го е написал - стрес.

По време на стрес, адреналина предизвиква неравномерни свивания на дебелото черво.Това определено боли.От друга страна съседните области компенсаторно се разширяват и в тях се задържа храна-това дава тежестта. Свиванията и разширенията на червото водят и до нарушена перисталтика смилане на храната и запек, който често се последва от разстройство.

Вижте, -http://img.tfd.com/M...thumb/colon.jpg

това снимката на дебелото черво когато човека е спокоен.

Това е,http://www.zonamedic...n_irritable.jpg

когато човека е в хроничен стрес.

Виждате сама разликата.Проблема е чисто механичен и не се вижда при колоноскопия. Дори си има име - преди беше Спастичен колит, сега му казваме Синдром на раздразненото дебело черво.Независимо как ще го наречем, то си е израз на един хроничен стрес.

Подхода за решаването му обаче е съчетан- освен психотерапия трябва и консултация с гастроентеролог.Обикновено хората избират само последното, но така няма как да се реши трайно проблема. Стреса продължава да генерира адреналин и оплакванията персистират дълго време.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много Д-р Първанов.Наистина запекът е последван винаги накрая с рязко разстройство и ужасни болки.Притеснява ме това, че самите изпражнение излизат на малки парченца колкото гранулки.Това също е нормално нали?Решила съм този път да отида на невролог и след това на психиатър.И според крайната диагноза да потърся консултация с гастроентеоролог за успокояване на симптомите.Но проблема наистина трябва да се реши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,,Притеснява ме това, че самите изпражнение излизат на малки парченца колкото гранулки.Това също е нормално нали?,,

Разбира се,че е нормално.Невролога е излишен в случая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях на Невролог миналия месец..както казахте беше безмислено.Изписа ми ривотрил май месец.Пих го към 2 седмици и не получих облекчение.След това ме приеха в началото на Юни в Болница Св.Наум - Психиатриата..Лекуваха ме седмица и ме изписаха.Диагнозата ми е Соматоформа вегетативна дисфункция.В момента пия Ривотрил от вече близо 2 месеца и Есциталопрам от един месец и нещо.Стомашните спазми намаляха и почти изчезнаха...единствено остава от време на време главоболието, силен задух и треперене, по - точно нещо като паника..В момента си търся психиатър, който да работи със здравната каса, за да провежда лечението ми и, за да следи състоянието ми.Специално се интересувам дали Д-р Баев или Д-р Първанов работят с НЗОК.Освен на лекарите от онази болница.Само на вас двамата имам доверие и вие първи се досетихте за диагнозата, че става на въпрос за стерс още преди да постъпя в болницата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В България засега психотерапията е лична инициатива, с която здравната каса няма финансови, правни или каквито и да било отношения! Просто споделям факт! Благодаря ви за доверието!

Бъдете щастлива!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×