Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
spring_blossom

Котка и бременност

Recommended Posts

Здравейте :)

Имам следният 'роднински' проблем и ще съм благодарна, ако ми дадете съвет.

Подготвяме се за поредното инвитро, но междувременно се сдобихме с котка преди няколко месеца. Аз много се привързах към животинката и грижите за нея падат най-вече върху мен, тъй като приятелят ми често пътува. Накратко - новият четириног член на семейството ме прави щастлива и не искам да се разделям с него.

Но - подложена съм на страшен натиск от страна на родителите си - трябвало да се отърва от котката, защото било опасно за бременността и за новороденото (дано да ни е успешен опитът, преди всичко).

Не бих изложила бъдещото си дете на риск, но не искам и да се разделям с котето. Изчетох много по въпроса и знам, че подобно съжителство е възможно. Проблемът е, че с майка ми вече водим война - опитват се да ми внушат чувство за вина, безотговорност и пр., плашат ме с рисковете, дори ме предупреждават, че ще съжалявам един ден... въобще - психотормоз. Опитите ми за разумно обяснение изобщо не минават. Не знам вече как да се справя с постоянните им атаки и в същото време да запазя спокойствие за опита. Иначе приятелят ми ме подкрепя.

Родителите ми са доста консервативни в някои отношения и това е едно от тях. Работата е там, че се освен, че се чувствам манипулирана в случая, започвам и да губя увереност в себе си, че ще се справя и че постъпвам 'както е редно, разумно'. За спокойствието ми да не говорим...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Разумно е да не се разстройваш преди ин витрото.Всяка промяна, стрес и негативна емоция може да възпрепятства успеха му.

Това го казвам като психотерапевт, работил в ин витро клиника и запознат с проблема - стрес и забременяване.

Много от моите клиентки изкараха бременността си с домашния си любимец. Аз има куче, дъщеря ми също. Изобщо не ние минавало през главата да се лишаваме от кучетата си при евентуална бременност.

Има австралийско проучване, което показва, че наличието на домашен любимец, независимо какъв е той, повишава шанса за успех на ин витро процедурата.

Ако майка ти има още доводи, ми пиши на лични, ще ти дам линк, в който моя клиентка описва хубавата си бременност - до нея през цялото време беше кучето и.

ПП. Въпрос на хигиена и грижа е. Котката трябва да е ваксинирана и обезпаразитявана редовно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност тези, които наистина и интензивно пречат на спокойствието ви, а оттам и на забременяването ви, са родителите ви, с неуместните си опити за манипулация. Манипулация, имитираща грижа през опити за контрол на живота ви, комбинирана с невежество и предразсъдъци! Колко сте годишна? 12, 16, 10 - не мисля...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднага ще приведа един пример, много сходен на твоя, пролетен цвят. Това лято момченцето на моя приятелка навършва 2 годинки. Появата му на бял свят е истински чудо след като преди време лекарите предричаха ин витро с почти нулев успех. Точно тогава обаче детенцето е станало по естествен път. Бременността беше проблемна в началото, поради това, че е първа и то не в първа младост. Освен това малкият се роди недоносен. Семейството си имаха 2 женски котки. Имат си ги и сега. Нито за миг жената не се замисли да се раздели с тях - с твърда увереност устоя на многобройните атаки от страна на родителите и лекарите. Каза им така: "Аз не съм взела тези две котета, за да ги подхвърля. Те не са заплаха нито за мен, нито за здравето на бебето". Нито за ден двете котки не напуснаха дома им. О, но това съвсем не е всичко. Преди момченцето да навърши годинка, котките в дома им увеличиха броя си - родиха се 4 мъници. Моята приятелка реши това да се случи, докато детето й още не е проходило. И така когато ходех у тях на гости, виждах малкия заобиколен от пухкавите създания. Разбира се, не са допускани в спалнята, но пък ползваха проходилката му :) Поддържането на хигиена в дома, ограничаване на достъпа до някаква степен, редовното обезпаразитяване и ваксинация на любимците предотвратява каквато и да е опасност от зарази. По-скоро бихте хванали токсоплазмоза от недобре измити зеленчуци в ресторанта, отколкото от котка, която не излиза навън. Сигурно е много трудно да се преборите с мнението на по-възрастните, до някаква степен сигурно се замисляте дали все пак не са прави и ако са прави, дали няма да допуснете грешка, като не ги послушате. Важното е, че двамата с приятелят ти сте на едно мнение. Ваше е решението да имате животинка, да имате дете. Много често в бездетни семейства именно взимането на котка (не на друго животно, а на котка, знаете защо) отключва входа за появата и на наследник. Ами ако с отстраняването на котката премахнете и възможността за сполучлив опит? Би могло да се разсъждава и така, макар че родителите ви няма да разберат това, защото са израстнали с други разбирания, вярвания и представи. Ние имаме две котки вкъщи и не мога да си представя да се разделя с тях. С твърдост, здрави доводи, с тих, но ясен тон трябва да заявите своето решение. Защото то е продиктувано от вътрешния глас. Ако искаш, мога да те свържа с моята приятелка, за да сподели лично как е успяла да се справи. Между другото, мисля че...е, беше рано за споделяне, когато последно се чухме, но май те...очакват второ бебе :)

Това е пример от скоро време, от София, за човек, когото познавам лично. Тъй като от известно време имам много контакти с коткари от близо и далеч, непрекъснато съм свидетел на истории с бебета, раждане и отглеждани в домове с много повече от две котки. Скоро една беше споделила, че котките разбрали за бременността й преди самата нея - просто изведнъж вече не лягали на корема й! Едно от нашите котета беше родено по едно и също време с бебето на стопанката си. Говоря за Чехия, там, както и в други европейски държави, на почит са както по-големия брой деца, така и гледането на любимци. По нашите географски ширини съзнанието е доста ригидно, но ако не ние, то кой друг би могъл да разчупи старите преразсъдъци?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :) Много благодаря за всички отговори, имах нужда от подобна подкрепа!

Дано опитът ни да е успешен, а котето си остава с нас. Наясно съм, че няма да е много лесно, но зверчето ми дава толкова радост, че грижите по него си струват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въобще не се тревожи за котката и бременността. Аз до раждането си имах котка и дори се грижех и за косматите ми приятелчета пред входа. След като детето ми се роди пак котето беше у нас. Щом имаш коте, бъди сигурна,че ще ти много по-леко, защото котките са чудесни приятели - не се лишавай от нейното присъствие. Спомням си как моята голяма бяла писана ми лягаше на бременния корем и мъркаше на бебчето вътре :) - голям кеф беше! А на майка си кажи така: животът си е мой и ти беше до тук да ми решаваш нещата. Вече сама взимам решенията - щом намирам в присъствието на котката нещо добро за мен, значи е добро и никой няма право да ми го отнема!

Според мен ти все още се чувстваш по-скоро дете на родителите си, отколкото жена на партньора ти. Затова, събери смелост и отговорно заяви, че си достатъчно голям, отговорен и мислещ човек, за да поемеш отговорността за бременност и котка. А и когато забременееш (сякаш имам усещане, че ще е така), ще видиш, че си взела ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ ЗА КОТЕТО.

Но не забравяй, че котето трябва да обгрижвано, затова го заведи на ветеринар и се грижи за него както се грижиш за здравето на човек! Моето имаше паспорт, всички ваксини и профилактики! Успех!!!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам доста опит с деца, котки и бременност.

Съвети - направи си тест за токсоплазмоза. Ако си я преболедувала, нямаш никакъв проблем.

Ако не си, можеш да гледаш котка , която не излиза навън, надлежно е ваксинирана и обезпаразитена, но все пак има известен риск. Той е по-голям в селска среда, защото котето може да оближе нечии обувки, по които е залепнала заразата. Рискът от токсоплазмоза е статистически по-голям при яденето на сурови плодове и зеленчуци. На конкретната котка трудно може да се направи изследване, тъй като то е възможно само в малък период след като ( ако ) се е заразила с токсоплазмоза. Това са обяснения , дадени ми от лекар от Института по имунология и паразитология в София, където изследвах двете си дъщери при подобни обстоятелства. Тестът струва около 50 лв.

Токсоплазмозата може да увреди плода в първите месеци от бременността.

Ако заболееш от нея в последните, ще се наложи антибиотик, а всяко заболяване при бременност, особено при инвитро, е добре да се избягва.

Не знам как ще решиш ти.

Аз бих предприела следните стъпки:

- изследване

- търсене на помощ от близки да почистват на котето или да го гледат у тях за най-проблемните месеци. Много е важно да НЕ чистиш ти лично екскрементите на котето и да не вдишваш въздуха над тоалетната му. Някой друг трябва да му чисти непременно.

Имай предвид, че спазването на хигиена с коте и бебе ( което от сърце ти пожелавам да имаш по най-лекия и щастлив начин!!! ) също не е лесна работа. Недоспиване, кърмене, грижи за бебето отнемат много сили на майката, особено щом и таткото ще е често в командировки.

От друга страна съм съгласна, че котката дава душевно спокойствие и прекрасно изглажда емоционалния дискомфорт, затова и аз си имам коте вкъщи. Наричам си го "енергийна прахосмукачка".

Само от теб зависи да претеглиш плюсовете и минусите и да вземеш решение за твоята конкретна ситуация. Надявам се близките ти да те подкрепят спокойно, когато видят, че си информирана и отговорна.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О'к, щом рискът от зараза с прословутата токсоплазмоза е по-голям от ядене на храни и котето живее само в къщи и за него се грижи лекар, къде въобще остава тук както здравата логика, така и човечността? Според здравата логика, по току що споменатите причини опасността от самото коте е почти нулева. Ако търсим никакъв риск, бременната би трябвало да се пресели в стерилен изолатор. Дали това е доброто решение, дали стерилността е гаранция за здраве както на майката, така и на детето? Не мисля! Всички бактерии, микроорганизми са около нас и в нас, част са от нас. От качеството на емоционалния ни, ментален и здравен живот зависи кога даден медицински факт се активира и кога не. Но логиката не е достатъчна в случая! Човечността ми говори, че ако даден човек е поел отговорност за дадено чувстващо същество - било то друг човек, коте или куче, хуманността му би говорила от негово име и подобен казус като разисквания въобще не би съществувал. Животинчето е част от семейството. Ползите от присъствието му са огромни за емоционалното състояние на обитателите на дома. Животинчето е неделима част от семейството, от емоциите му. То е личност, има характер, чувства, ментален живот, макар и от първичен тип. Ако има истински реална опасност, би си струвало разискването на този въпрос. Сега темата се превръща в проекция на безсърдечност, страхове от параноидния спектър и инфантилни фиксации, облечени в преувеличени катастрофизации и полулогични интелектуализации.

Изследване - да, разбира се, че е нужно. Обаче акцентите, поставени в горното мнение, са наистина в различна от психотерапевтичната посока... Не толкова като факти, колкото като цялостна структура на тревожно сугестиране и дисонанс с цялостната насока на темата!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Котето е домашно, ваксинирано и обезпаразитено :))

Ще си направя тест за токсоплазмоза - почти съм сигурна, че съм я преболедувала вече. Това ще е и важен довод в спора с родителите ми, освен всичко останало.

Аз също четох, че опасността от токсоплазмоза, свързана с котките, е силно преувеличена. Но факт - доста хора са наплашени и най-искрено вярват, че бременност и котка са несъвместими неща.

Котето е част от семейството, харесва ми да е около мен и не искам да се разделяме... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Здравей spring_blossom, имам само един въпрос към теб - убедена ли си, че това е същностният въпрос, който искаш да зададеш на аудиторията (за твоята бременност и присъствието на домашен любимец)? Или е друг въпросът ти, питането ти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей spring_blossom, имам само един въпрос към теб - убедена ли си, че това е същностният въпрос, който искаш да зададеш на аудиторията (за твоята бременност и присъствието на домашен любимец)? Или е друг въпросът ти, питането ти?

Не съм убедена, че разбирам въпроса... Може би ще конкретизирате? ;)

Отговорите, които получих, напълно удовлетвориха питането ми, т.е. мисля, че съм разбрана правилно тук, в тази тема. Не ме вълнува медицинската страна на проблема - за това си има други форуми и източници на информация.

Иначе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Котето е домашно, ваксинирано и обезпаразитено :))

Ще си направя тест за токсоплазмоза - почти съм сигурна, че съм я преболедувала вече. Това ще е и важен довод в спора с родителите ми, освен всичко останало.

Аз също четох, че опасността от токсоплазмоза, свързана с котките, е силно преувеличена. Но факт - доста хора са наплашени и най-искрено вярват, че бременност и котка са несъвместими неща.

Котето е част от семейството, харесва ми да е около мен и не искам да се разделяме... :)

Да, определено темата за присъствието на животно около бременната жена е голям проблем в нашето общество. Аз също бях обект на нападки от доста народ, но никой не успя да ме пречупи - четох постоянно и се доверявах на интуицията си. Сега знам, че не съм сбъркала: детето ми расте обичащо животните и без страх към тях! Не се оставяй да бъдеш манипулирана емоционално и вярвай в себе си! За токсоплазмозата - въобще не се притеснявай - има вероятност, но си достатъчно голям и мислещ човек. Бих те посъветвала да вземеш под внимание мнението на Орлин Баев, в което той казва, че животинката е личност, макар и от друг биологичен вид, и не трябва да бъде лишавана от човешко отношение към нея.Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Едно обобщение - нашето общество не е света и няма как да бъде, и слава богу.

В мига, в който моята леля забременя, моят чичо, веднага взе едно куче и котка - истински имуностимуланти за детето. Всички знаят, че децата се раждат без имунна система, а животните я изграждат, освен, ако няма генетични предиспозиции, които да създават проблеми.

Да уточня, говоря за лекар, който отдавна е име в САЩ. Така, че мога да му се доверя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, че се раждат с имунна система. Но Ивета е много права с факта, че тя се развива според средата, в която действа. Колкото в по-стерилна среда е, толкова по-предразположен ще е човекът в зрели години към болести, с вяла имунна система. Специално по отношение на астмата и алергиите е установена пряка и висока положителна корелация между препоръчваното до скоро почти стерилно отглеждане на детето и развитието на тези синдроми. Наблюдава се подобна корелация и по отношение на множествената склероза - в обществата, където животът протича в естествени условия, близо до природата, в контакт със земята, животните, растенията, МС практически отсъства. Имунната система на такива отглеждани в допир с природата хора се превръща в един вид 'Джигит", тоест върши си работата качествено и оптимално!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Децата се раждат без имунна система само през крив макарон.

Това е много силен научен аргумент - кривият макарон.

Когато пиша, че бебетата са без имунна система, то това е хипребола на научнодоказания факт, че: най-незряла и съответно, най-уязвима, е имунната система през периода на новороденото и през кърмаческия период. През неонаталния период в кръвта на бебето се установяват пасивно преминали от майката, чрез плацентата, Ig G, а Ig A и Ig M не се установяват, тъй като не преминават през плацентата. Затова през първите месеци от живота, бебето е защитено от майчините антитела и не боледува от някои вирусни инфекции, от които е преболедувала майката – например варицела. Към края на 3-4 месец, се изчерпва пасивният имунитет, осигурен от трансплацентарно преминалите антитела от майката, а производството на собствени антитела все още е недостатъчно. Нараства заболеваемостта от инфекции на дихателната и храносмилателната система – те протичат по-тежко и с по-висок леталитет, в сравнение с останалите възрастови периоди.

И така нататък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.. щом рискът от зараза ... ... къде въобще остава тук както здравата логика

Здравата логика е в разликата между статистиката и Тебе като отделен индивид.

Ако ти си този 0,5% заболял човек, Твоето страдание за Теб си е 100%. И цялата статистика за теб вече е без значение.

Когато човек планира жадувана с десетилетия бременност, в която инвестира Болка !!! , надежда, страх, чакане, време, промяна на планове и не-малко финанси, нормално е да премисли всички условия за успеха на начинанието си.

Казвате - котката е личност. Някой сети ли се да я пита тогава, дали тя би се съгласила да причини и най-малката вероятност от страдание на своите стопани? Ако ти, човеко , съжителстваш със създания, които боготвориш и смяташ за свое семейство, би ли се съгласил да станеш дори 0.5% причина за тяхното страдание? Странна гледна точка, нали, но дава липсващото парченце от пъзела на дадените преди мен мнения.

С горното оставам неутрална.

В нашия вариант запазихме котето, което живее в моя дом, където бъдещата майка идваше само на гости и контактът в проблемните месеци беше сведен до нула. Бъдещите родители дадоха своето коте другаде ... по ред съображения, не само заради токсоплазмозата.. Впрочем това направи една възрастна жена по-щастлива. :) Котакът е доволен стопанин на двор и къща и по последни сведения честичко похапва супа топчета и други вкуснотийки ( завиждате ли?).

Драмата винаги може да се замести от нещо добро.

Драмата е само в главите ни и в гледната точка. Щом смените гледната точка, тя изчезва.

Мила Спринг блосъм, представи си как след 20 години твоето дете ще стане родител и дали ти няма да искаш да му помогнеш. Въпреки различията в мненията.

Ако изследванията ти се окажат отрицателни, може би това е моментът да разбереш, кой ти е истински приятел и би се жертвал да приюти котето за 3 - 5 месеца.

Да пораснеш означава да приемаш спокойно чуждите мнения, дори тези на родителите.

При повечето хора става завършен факт към 35-годишна възраст и е свързано със съзряването на фино-енергийната структура (конкретно - емоционалното тяло).

Така че - всичко е о'кей. ;)

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравата логика е в разликата между статистиката и Тебе като отделен индивид.

Ако ти си този 0,5% заболял човек, Твоето страдание за Теб си е 100%. И цялата статистика за теб вече е без значение.

Когато човек планира жадувана с десетилетия бременност, в която инвестира Болка !!! , надежда, страх, чакане, време, промяна на планове и не-малко финанси, нормално е да премисли всички условия за успеха на начинанието си.

Казвате - котката е личност. Някой сети ли се да я пита тогава, дали тя би се съгласила да причини и най-малката вероятност от страдание на своите стопани? Ако ти, човеко , съжителстваш със създания, които боготвориш и смяташ за свое семейство, би ли се съгласил да станеш дори 0.5% причина за тяхното страдание? Странна гледна точка, нали, но дава липсващото парченце от пъзела на дадените преди мен мнения.

С горното оставам неутрална.

Късметче! Разбирам те! Темата обаче не е за твой проблем и твоите сривове в протичането на информацията, а за добруването на участничката във форума пролетен цвят. Разсъжденията ти са в духа на "Ако има минимален шанс, докато летя със самолет, той да падне, трябва да се защитя, като изобщо не летя" или "Ако има някаква вероятност докато ям суши, да се заразя със салмонела, не трябва да ям суши" (грешка на ясновидеца, преувеличена катастрофизирана вероятност) или "Ако Иванка има котка и е имала токсоплазмоза през бременността си, дори и да не е сигурно дали е прихваната от котката или от салатния бар, то и Х докато е бременна, непременно ще има същата болест", "Ако всички цигани са индийци, то всички индийци са цигани" (непозволено обръщане) и т.н. Казваш, има логика в разсъжденията ти. Да, има - твоята. Но е пълна с когнитивни сривове във връзката с твърдата реалност. Преувеличаваш катастрофизирано вероятността от заразяване и скачаш към заключения на базата на предразсъдъчната си, наситена със сривове "логика". При това сама не осъзнаваш сривовете в разсъжденията си (сляпо петно). Пиша ти това наистина с приятелско чувство и сърдечни поздрави. Но и със здрава критика. Подфорумът е създаден не защото в него психотерапевтираме или дори консултираме, но все пак се стараем отговорите ни да са в тази посока. Когато темата е по-широка, като настоящата, допускаме отговори и от други хора. Но само ако са в духа на консултирането и в резонанс с терапевтичната насока на темата. При това имаме правило когато един терапевт "поеме" дадена тема, включването на други терапевти да се случва като допълване и резониране с насоките на вече започналия отговорите терапевт. Иначе "много баби, хилаво дете". "Психотерапия онлайн" не е място за спорове, но е с консултативна насоченост!

С най-горещи пожелания към теб, Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орли, :):):)

не съм забелязала, че сме в психотерпевтичния подфорум - заглавието на темата с нищо не подсказва.

Спирам да пиша... особено след току що поставените ми диагнози.

Много уважавам всички науки. Математиката също.

П.П.

Да поясня, че натъртването на "Ти" в горния ми пост не е към теб, а към авторката на темата. Съветите са към нея. По същата причина при цитирането липсва името на автора на цитата, което означава, че целта ми не е полемика с него.

Ако съм разбрана погрешно и съм засегнала някого, грешката е в мен.

П.П.П. МИла spring blossom , бих се радвала да споделиш резултата от изследванeто и окончателното си решение по казуса. Благодаря.

Да повторя, че препоръките, дадени от мен. са за период от 3 - 4 месеца -зачеването и началото на евентуалната бременност, която ти пожелавам от сърце!!!

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче, уважения от сърце! Диагнози... това ти го казваш, аз тук нямам пръст... ! С най-приятелски поздрави и пожелания за радостен ден!

Една статия за котаците и бебоците: http://dete.bg/n/za-kotkite-i-bebetata.5400.html

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×